Решение № 2989 от 17.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 70867/2024 г.

М... (М...) „С..." ЕАД е предявила кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ и чл. 92 ЗЗД срещу П. И. Д., с които се иска да се признае за установено, че ответникът П. И. Д. дължи сумата от 17 782, 36 лв., формирана като сбор от вземане за обезщетение за вреди в размер на 8891, 18 лв. - разноски, които ищецът е направил за плащане на 76 дни платен служебен отпуск за периода април 2023 г. - март 2024 г. включително, и вземане за неустойка в размер на 8891,18 лв. за неизпълнение на задължението й да завърши обучението и да реализира усвоените знания и умения в полза на работодателя в продължение на три години, дължими по договор за повишаване на квалификация № .. от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата подаването на заявлението за издаването на заповед по чл. 410 от ГПК - 08.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.06.2024 г. по ч.гр.д. № 32803/2024г. по описа на СРС, 151 състав. Ищецът твърди, че е сключил с ответницата трудов договор № ТП- ..30.06.2022г. за длъжността н... при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1394 лв., и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 29.70%, с уговорен срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя и срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор от 30 дни, като изпълнението на трудовите задължения е започнало на 01.07.2022 г. С трудовия договор за служителя е установено седем часа пълно работно време, като с длъжностна характеристика, връчена на ответницата срещу подпис на 01.07.2022 г., е определен следният режим на труд и почивка: съгласно изработения месечен график при изчисляване на месечната натовареност за 7 часов работен ден. С доклад вх. № В-.../04.11.2022 г. д-р П. Д. е направила предложение до работодателя за сключване на договор по чл. 234 КТ, което е уточнено с доклад вх. № В-../16.11.2022г. от д-р П. Д. с предложение за уточняване на срока на договор по чл. 234 от КТ, за да може работникът да довърши започната от него специализация по к.. в база за провеждането на обучението У.. „А.." ЕАД. След като работодателят е приел предложението на работника, страните по трудовото правоотношение са сключили към трудовия договор и договор №../06.12.2022г. за повишаване на квалификация на служител по смисъла на чл. 234 от КТ, както и анекс № 56/28.02.2023г. към договор №../06.12.2022г. за повишаване на квалификация на служител по чл. 234 от КТ. Предмет на договора е било придобиването на специализация по „К.." с място на провеждане У.. „А.." ЕАД. Съгласно Раздел II. от договора М... „С.." ЕАД, в качеството на работодател, се задължило да осигури на специализанта, в изпълнение на разпоредбите на Кодекса на труда, ползването на платен служебен отпуск за целите на повишаване на квалификацията чрез специализация. Допълнително, в чл. 2.4 е било регламентирано правото и задължението на М... „С..“ ЕАД да изиска от специализанта да реализира усвоените знания и умения в полза на Работодателя в продължение на 3 (три) години след приключване на специализацията. В чл. 3.4. от договора страните са уговорили, че в случай, че по субективни причини, зависещи от специализанта, същият не завърши специализацията или след като я е завършил не се върне на работа, то той дължи обезщетение за всички причинени на работодателя вреди, съгласно Раздел II., т. 2.1, т. 2.2 и т. 2.4 от договора, както и неустойка в размер на полученото трудово възнаграждение по време на служебния отпуск за провеждане на специализацията. Страните по трудовото правоотношение сключили с базата за обучение договор за обучение за придобиване на специалност на № 57/28.02.23г. М... „С..." ЕАД (№ ....14.03.23г. на У.. „А.." ЕАД), съгласно който обучението на специализанта е четири години и започва на 27.03.2023г. С допълнително споразумение № ТП- ../27.03.2023г. към трудовия договор основното месечното трудово възнаграждение на ответницата било определено в размер на 1863 лева, считано от 01.03.2023 г., като другите условия по трудовия договор останали непроменени. Твърди, че за периода 27.03.2023г. до 10.04.2024г. включително в изпълнение на задълженията си по договор №../06.12.2022г. за повишаване на квалификация на служителя по молби на ответницата работодателят на основание чл. 161 от КТ е разрешил ползването на общо 84 работни дни като служебен отпуск за провеждане на специализацията, за които й е заплатил и 100% от полагаемото брутно трудово възнаграждение. Ответницата предоставила доклади за ползването на платения годишен отпуск, като за периода 27 март 2023г. - февруари 2024 г. включително е ползвала общо 76 работни дни платен служебен отпуск - за целите на специализацията, а през месец март 2024г. - още 8 дни платен служебен отпуск. От датата на започване на специализацията до датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникътспециализант е ползвал общо 84 работни дни платен служебен отпуск. Със заявление с вх. № ../12.03.2024 г. ответницата е изразила желание за прекратяване на трудовото правоотношение с М... „С.." ЕАД за заеманата от нея длъжност, както и за прекратяване на обвързаният с него Договор №../06.12.2022г. за повишаване на квалификация на служител по чл. 234 от КТ, като със същото заявление е отправила до работодателя писмено предизвестие по смисъла на чл. 5 от трудов договор № ТП-..30.06.2022г. Посочва, че с писмо с вх. ...15.03.2024 г. (получено лично от ответницата на 15.03.2024 г.) за възникването на задължение от нейна страна към датата на прекратяване на трудовия договор да заплати на М... „С.. ЕАД сума в размер на 17 782, 36 лв., в това число 8 891, 18 лв. като осъществен разход за служебен платен отпуск и съответно вреди за работодателя, както и 8 891, 18 лв. – сума, представляваща договорена неустойка за неизпълнение на задължението й да реализира усвоените знания и умения в полза на Работодателя в продължение на 3 години. С изтичането на срока на предизвестието трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 326, ал. 1 от КТ като за това обстоятелство е издадена Заповед № ../10.04.2024 г., в която е инкорпорирана и отправена до Д. покана от работодателя за доброволно плащане - в 14-дневен срок от връчването на заповедта дължимата сума в размер на 17 78236 лв. да бъде изплатена по посочената сметка на М... „С.." ЕАД. Посочва, че заповед № ..10.04.2024 г. е била прочетена от П. Д. на 10.04.2024г. и връчена на работника на същата дата в хипотезата на отказ да я подпише и отказ да я получи в присъствието на двама свидетели - работници при същия работодател - СТП специалист Човешки ресурси и НПХ. - деловодител. На 12.04.2024г. с куриерска пратка, с доставчик на услугата „С..“ АД, връчената в хипотезата на отказ Заповед № ../10.04.2024 г., е била изпратена от работодателя на постоянния адрес на П. И. Д., след което пратката е била върната обратно в М... „С.." ЕАД в цялост като неполучена. Твърди, че с прекратяването на трудовото правоотношение е бил прекратен и договора по чл.13, ал. 3 от Наредба № 1 (с правно основание чл.234 КТ), сключен между работодателя и неговия служител, като във връзка с прекратяване трудовия договор и договора за повишаване на квалификацията, сключени между М... „С..." ЕАД и д-р П. И. Д. и предвид липсата на правно основание за продължаване специализацията, започната по реда на чл.13, ал.1 от Наредба № 1, страните прекратяват и действието на сключения между тях Договор № ....14.03.2023г. (№57/28.02.2023г.) за обучение за придобиване на специалност по чл. 13, ал,1 от Наредба № 1 от 22.01.2015г. на M3, считано от 11.04.2024Г. (датата, от която д-р П. Д. не е служител на М... „С..." ЕАД, респективно няма валидно действащ договор за повишаване на квалификацията по чл.234 от КТ). Волята на страните е била обективирана в тристранно Споразумение № 228/21.10.2024г. към договор за обучение за придобиване на специалност № ....14.03.23г. (№ 57/28.02.23г.). Твърди, че ответницата не е заплатила сумата от 17 782, 36 лв., с оглед на което моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че страните са сключили Трудов договор № ТП- ..30.Об.2022г. за длъжността „Началник лаборатория", като изпълнението на трудовия договор е започнало на 01.07.2022г., както и Допълнително споразумение към него № ТП-../27.03.2023г. Не оспорва и сключването на Договор № ../06.12.2022г. за повишаване на квалификацията на служител по смисъла на чл. 234 от КТ, както и Анекс № 56/28.02.2023г. Не оспорва, че е подала заявление вх. № ../12.03.2024 г. за прекратяването на трудовото правоотношение и на Договор № ../06.12.2022г., както и че със Заповед № ../10.04.2024 г. правоотношението е било прекратено. Оспорва иска за обезщетение за вреди за ползван годишен отпуск, доколкото договорът не бил прекратен по субективни причини. Твърди, че прекратяването на договора е предизвикано от ищеца, доколкото ответницата многократно е отправяла молби и предложения за подобряването на работния процес и възнагражденията на работниците, тъй като възнаграждението й не кореспондирала с длъжността й. Посочва, че с оглед отказа на работодателя, както и поради отправянето на по-добра оферта от друг работодател е била принудена да я приеме. Твърди, че престирала труд във времето, в което е била в платен годишен отпуск. Счита, че макар договорът да е прекратен по нейна инициатива, същият е бил прекратен по вина на работодателя. Твърди, че доколкото в договора е уговорена неустойка, работодателят няма възможност да претендира обезщетение на същото основание и в същия размер. Счита, че разпоредбата на т.3.4 от договора противоречи на закона и по специално на чл. 92 ЗЗД. Твърди, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави, доколкото нейният размер не прекомерен. Посочва, че съгласно константната съдебна практика работодателят има възможност единствено да получи разходите за обучените на работника. Твърди, че в периода, в който е била в отпуск е изпълнявала трудовите си задължения, с оглед на което сумата в размер на 8891,18 лв. представлява полагащото й се възнаграждение за периода. Оспорва двата иска по размер. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на исковете, евентуално за намаляването на присъденото обезщетение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По иска с правна квалификация чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: наличието на трудово правоотношение между страните, сключен валиден договор за повишаване на квалификацията, прекратяване на договора по инициатива или по вина на работника или служителя, както и размера на претърпените от работодателя вреди във връзка с договора за повишаване на квалификация. По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: наличието на трудово правоотношение между страните, сключен валиден договор за повишаване на квалификацията, в който е уговорено заплащането на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по инициатива или по вина на работника или служителя, наличието на валидна неустоечна клауза в договора в претендирания размер, както и че е изправна страна по договора. В тежест на ответника е да докаже твърденията си в отговора на исковата молба, а именно, че договорът е прекратен по вина на работодателя, както и че е полагала труд по времето на платения отпуск. От фактическа страна На 30.06.2022 г. ищецът М... „С..“ в качеството работодател и ответницата П. И. Д. в качеството работник/служител са сключили трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ за заемане на длъжността до провеждането на конкурс и назначаването на служител въз основа на спечеления конкурс, и във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ с изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя, по силата на който работодателят е възложил, а работникът/служителят е приел да изпълнява в болничното заведение длъжността „Н...“ в отдел „К..“ и място на работа в гр. София със задължения съгласно утвърдената от работодателя длъжностна характеристика. Уговорено е седемчасово пълно работно време с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1394 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 29, 70 %. Срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 30 дни и е еднакъв за двете страни. С допълнително споразумение от 27.03.2023 г. размерът на основното месечно трудово възнаграждение е бил увеличен на 1863 лв. С доклад от 04.11.2022 г. ответницата е поискала разрешение от работодателя да продължи започната от нея специализация по к.. при условията на чл. 234 КТ чрез договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация, като базата за провеждане на специализацията ще бъде в У.. „А..“ ЕАД, клинична лаборатория и клинична фармакология. С втори доклад от 16.11.2022 г. ответницата е уточнила, че оставащият срок от общия четиригодишен срок на специализацията е 24 месеца и 20 дни. На 06.12.2022 г. страните са сключили договор за повишаване на квалификацията на служители с предмет специализация по „К..“, място – У.. „А..“ ЕАД, наричана „базата за обучение“ и срок от две години и 20 дни. Съгласно чл. 2.1. за провеждането на специализацията работодателя осигурява на специализанта платен служебен отпуск до 90 календарни дни за една календарна година и през този период изплаща 100 % от полагаемото му се брутно трудово възнаграждение. Съгласно чл. 2.4. работодателят има правото, при възможност, да изисква от специализанта да реализира усвоените знания и умения в полза на работодателя в продължение на три години след приключване на специализацията. С чл. 3.2. специализантът е поел задължение след завършване на специализацията да реализира усвоените умения и знания при условията и реда, уговорени в договора. В чл. 3.2. е посочено, че ако специализантът прекъсне или не довърши специализацията си, работодателят има право да прекрати едностранно договора с произтичащите от него и от закона правни последици за обезщетяване на причинените вреди. По силата на чл. 3.4. ако по субективни причини, зависещи от специализанта, той не завърши специализацията или след като я завърши не се върне на работа, то той дължи обезщетение за всички причинени на работодателя вреди съгласно чл. 2.1., 2.2. и 2.4. от договора, както и неустойка в размер на полученото трудово възнаграждение по време на служебния отпуск за провеждане на специализацията. С анекс от 28.02.2023 г. към договора за повишаване на квалификация на служители страните са се съгласили срокът на договора да бъде изменен на четири години. На 14.03.2023 г. ищецът в качеството на лечебно заведение, У.. „А..“ ЕАД в качеството на „база за обучение“ и ответницата в качеството на „специализант“ са сключили договор за обучение за придобиване на специалност „К... В него е посочено,ч е обучението за придобиване на специалност се извършва съобразно утвърдената от Министъра на здравеопазването учебна програма и чрез личното участие на специализанта, като практическото обучение се провежда на пълно работно време съобразно характера на дейностите. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора обучението е с продължителност четири години и започва на 27.03.2023 г. С чл. 14, ал. 2 специализантът се задължава да провежда практическото обучение на пълно работно време съобразно характера на дейностите по съответната специалност; лично участие в дейностите, извършвани в базата за обучение; отговорност за извършваната от него дейност в съответствие с действащите медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. По делото са приети заповеди, с които работодателят е разрешавал на ответницата на основание чл. 161 КТ да ползва служебен отпуск в периода от 06.04.2023 г. до 21.03.2024 г. Със заявление от 07.08.2023 г. в отговор на запитване от страна на работодателя по реда на чл. 193, ал. 1 КТ ответницата е заявила, че в интерес на работата, когато е възможно и не е в противоречие с правилата и организацията на труда в съответната база за специализация, съчетава провеждането на стажа с работните си ангажименти в болницата и в тази връзка не е възможно пунктуалното спазване на Вътрешните правила за работното време, почивките и отпуските, и утвърдените графици, като посочва, че сумарно времето, прекарано на работното й място, не е по-малко от това в утвърдените месечни графици. Съгласно заявлението ответницата посещава базата за специализация всеки ден, с много малко изключения, за които има разрешение от ръководителя на специализацията, като след обсъждане на задачите за деня, ако няма подходящи за специализантите, техният отговорник дава разрешение за напускане на базата. Със заявление от 12.03.2024 г. до работодателя ответницата е поискала да бъде освободена от заеманата трудова длъжност с предизвестие по смисъла на чл. 5 от трудовия договор, като в тази връзка да бъде прекратен и договорът за повишаване на квалификацията. Със сведение от 15.03.2024 г. работодателя е уведомил ответницата, че предвид заявеното от нея желание за прекратяване на трудовото правоотношение в нейна тежест е възникнало задължение за заплащане на сума в общ размер от 17 782, 36 лв. На 08.04.2024 г. ответницата е сключила нов трудов договор с У.. „С..“ ЕАД, считано от 11.04.2024 г., за длъжност „Л..“ с основно трудово възнаграждение в размер на 2100 лв. и процент прослужено време 28 %. Със заповед от 10.04.2024 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ответника на основание чл. 326, ал. 1 КТ с 30-дневно предизвестие от работника. Със заповедта работодателят е отправил доброволна покана до ответницата в 14-дневен срок от връчването на заповедта да заплати сумата от 17 782, 36 лв., представляваща обезщетение по договора за повишаване на квалификация, в това число 8891, 18 лв. осъществен разход за служебен платен отпуск и съответно вреди за работодателя, както и 8891, 18 лв., представляваща договорена неустойка. Заповедта е била връчена на ответницата при отказ. Със споразумение от 21.10.2024 г., сключено между ищеца, У.. „А..“ ЕАД и ответницата, във връзка с прекратяването на трудовия договор и липсата на правно основание за продължаване на специализацията, страните са прекратили действието на сключения помежду им договор за обучение за придобиване на специалност, считано от 11.04.2024 г. По делото са приети справки за присъствието и работното време на ответницата, както и справки от информационната система на ищеца за влизанията и извършените дейности от профила на ответницата в модул „М..“. Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението размерът на паричните средства, дължими за периода 27.03.2023 г. – 10.04.2024 г. вкл. от работодателя на служителя П. И. Д. като брутно трудово възнаграждение за времето на ползване на разрешения и за целите на специализацията платен служебен отпуск, е 10 094, 54 лв. Вещото лице е установило, че за периода от 27.03.2023 г. до 10.04.2024 г. ответницата реално е използвала 84 работни дни служебен отпуск по чл. 161 ГПК, като за това време работодателят е заплатил на служителя трудово възнаграждение в размер на 10 094, 54 лв. От приложената на л. 252 по делото заповед се установява, че изпълнителният директор на ищеца е наредил да се проведе конкурс за заемане на длъжността „Началник на к..“ на 13.09.2024 г., като за заемането й е необходимо наличието на квалификация по здравен мениджмънт. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката СДП която познава ответницата от детските й години. Известно време ответницата живеела на квартира в дома на свидетелката. Тя заяви пред съда, че ответницата е напуснала работата при ищеца, защото е считала, че заплащането не отговаря на това, което прави за болницата, и за своето развитие. От правна страна По делото не е спорно, че между страните в периода от 30.06.2022 г. до 10.04.2024 г. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответницата е заемала длъжността „Н...“ в отдел „К..“, като на 06.12.2022 г. са сключили и договор за повишаване квалификацията на служители на основание чл. 234 КТ и чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Първият спорен между страните въпрос е дали договорът за повишаване на квалификацията е бил прекратен по „субективни причини, зависещи от Специализанта“, така както е посочено в чл. 3.4. от договора или по вина на работодателя. След съвкупна преценка на приложените по делото заявление от ответницата (л. 88), заповед за прекратяване на трудовото правоотношение (л. 93) и чл. V от трудовия договор, съдът намира, че по делото е установено по категоричен начин, че трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ чрез писмено предизвестие от работника. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 326 КТ представлява фактически състав - едностранно изявление за прекратяване на работника или служителя и изтичане на срока на предизвестието. Работодателят само констатира вече настъпилото прекратяването с издаването на заповед за прекратяване на трудовия договор. Изтичането на срока на предизвестието не е самостоятелно основание за прекратяване на трудовия договор, а е елемент от фактическия състав на чл. 326 КТ, който фактически състав обуславя прекратяване на трудовия договор по волята на работника и служителя, не по вина на работодателя. Причините, поради които работникът е подал предизвестие, са без значение, в случай че е било налице виновно неизпълнение от страна на работодателя на някое от задълженията му по трудовия договор, то работникът разполага с възможността да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие на някое от другите регламентирани в Кодекса на труда основания, което в случая не е направил. Следва да се посочи също така, че по делото не се и установи такова виновно неизпълнение на някое от задълженията по трудовия договор. Твърденията на ответника в тази насока са, че ищецът не е одобрил нейни молби и предложения за подобряване на работния процес и за повишаване възнагражденията на работещите. Работодателят няма задължение да повишава трудовото възнаграждение по договора, нито да одобрява молби и предложения за подобряване на работния процес. Работникът е бил наясно с размера на трудовото възнаграждение, като работодателят не е поемал ангажимент да повиши същото при определени условия, поради което нереализирането на субективните лични очаквания на работника относно размера на възнаграждението няма как да се вмени във вина на работодателя. Ето защо, съдът намира, че в разглеждания случай трудовото правоотношение е било прекратено с предизвестие по инициатива на работника, без да е налице вина от страна на работодателя. Със заявлението, с което е отправено предизвестието, (л. 88) ответницата е поискала да бъде прекратен и договорът за повишаване на квалификацията, т.е. прекратяването и на този договор е станало по нейно желание, предвид изрично изявената със заявлението воля за това и прекратяването на трудовия договор отново по нейна инициатива на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Ето защо, съдът приема, че в процесния случай специализацията не е била завършена по субективни причини, зависещи от специализанта, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 3.4. от договора за повишаване квалификацията на служители. В тази клауза са предвидени две различни хипотези на неизпълнение по субективни причини. Първата е незавършване на специализацията, а втората неизпълнение на задължението след завършване на специализацията работникът да реализира придобитите знания и умения в полза на работодателя в продължение на три години след приключване на специализацията, уговорено в т. 2.4. уговарянето на отговорност за работника в тези две хипотези е регламентирано като възможност за страните по трудово правоотношение в чл. 234, ал. 3 КТ, в сферата на договорната свобода по смисъла на чл. 9 ЗЗД. Съгласно договора последиците от тези два вида неизпълнение са от една страна, дължимост на обезщетение за претърпените от работодателя вреди, изразяващи се в заплатеното от работодателя брутно трудово възнаграждение за ползвания платен служебен отпуск по чл. 161 КТ, и заплатените допълнителни възнаграждения във връзка с придобитата специализация, а от друга страна, неустойка в размер на полученото трудово възнаграждение по време на служебния отпуск за провеждане на специализацията. В конкретния случай, тъй като не е придобита специализация, не се поставя въпросът за платено допълнително възнаграждение, а единствено за заплатеното от работодателя брутно трудово възнаграждение за ползвания платен служебен отпуск по чл. 161 КТ, което с оглед броя на използваните дни е 100 % от полагаемото се брутно трудово възнаграждение. По отношение на обезщетението за вреди, съдът намира, че ищецът установи при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял вреди, изразяващи се в заплатеното от него брутно трудово възнаграждение за ползвания платен служебен отпуск по чл. 161 КТ. В тази връзка по делото са приети заповедите, с които работодателят е разрешавал на работника ползването на платен годишен отпуск по чл. 161 ГПК, фишове с начислените суми за ползвания отпуск, извлечения от банкова сметка за извършените в полза на ответника плащания, както и е изготвено заключение на вещо лице, съгласно което през процесния период ответницата е ползвала дори повече дни служебен отпуск, отколкото се претендират от страна на ищеца, за които ищецът е изплатил и по-висока сума от претендираната. Възраженията на ответницата, че през дните на служебния отпуск е полагала труд при работодателя, са неоснователни. От приложените на л. 189 и сл. по делото разпечатки се установява, че за малка част от дните на служебния отпуск ответницата действително се е чекирала при ищеца, но следва да се има предвид, че това далече не е във всички от дните, не е за периода на пълното работно време по трудовия договор от 7 часа, а и за съда достоверността на системата, от която са направени разпечатките, е съмнителна предвид обстоятелството, че има периоди от по няколко месеца, за които изобщо липсва информация (например 05.05.2023 г. – 09.08.2023 г. (л. 191 и л. 192), м. април – м. октомври 2023 г., м. ноември 2023 г. – м. февруари 2024 г., по отношение ползването на потребителския профил (л. 215 и сл.)). Очевидно, няма как в периода на толкова на брой от липсващите месеци работникът изобщо да не се е явявал на работа, каквито твърдения не се и навеждат от никоя от страните. При извършване на тази преценка съдът взе предвид и обстоятелството, че в свои писмени обяснения до работодателя от 07.08.2023 г. (л. 45) ищцата признава, че не спазва „пунктуално“ Вътрешните правила за работното време, почивките и отпуските, но сумарно времето, което прекарва на работното си място, „не е по-малко от това в утвърдените месечни графици“, като съчетава провеждането на специализацията с работните си ангажименти в болницата. Работодателят не е изисквал от нея да работи през дните на платен служебен отпуск, ползването на който й е разрешавал при всяко поискване. Ответницата самоволно е организирала работното си време така че да отработва „сумарно“ за месеца времето по месечния график, по своя воля е работила по няколко часа през част от дните на разрешения й отпуск, поради което възражението й в тази насока не се отразява върху основателността на предявения иск за обезщетение. От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установи, че размерът на претърпените вреди е дори в по-голям размер, но предвид диспозитивното начало искът по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ следва да бъде уважен в предявения размер и за претендирания брой дни. По отношение на предвидената в чл. 3.4. от процесния договор неустойка съдът намира следното. Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в частност да уговарят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, като съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС е посочено, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В решението примерно са изброени критериите, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, а именно размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, естеството им на парични или на непарични, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. В конкретния случай уговорената в чл. 3.4. от договора неустойка не противоречи на повелителните разпоредби на чл. 234, ал. 3, т. 1 и т. 2 КТ. Същите допускат в договора за повишаване на квалификация на работник изрично да се уговори предварително размерът на отговорността му - обезщетението, което ще заплати на работодателя, в случай че не изпълни поетото задължение да завърши специализацията или да работи при работодателя за определен срок /до 5 г. / след повишаване на квалификацията. Следователно, клаузата на чл. 3.4. от договора не е нищожна като противоречаща на закона /чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 234, ал. 3, т. 1 и т. 2 КТ/. Така уговорената неустойка не е нищожна и като накърняваща добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/, доколкото с договора по чл. 234 КТ работодателят поема задължение да осигури повишаването на квалификацията на своя работник или служител, обезпечавайки финансово и материално обучението му, срещу задължението на работника след повишаване на квалификацията си да остане на работа при работодателя поне за уговорения срок. В разглеждания случай работодателят е поел задължение за дните на специализацията да разреши ползване на служебен отпуск, който да заплаща в размер на 100 % от брутното трудово възнаграждение, които задължения е изпълнил, т.е. в посочените дни не е изисквал полагане на труд от страна на работника, за да може той да посещава базата за обучение, да придобие знания и умения, но въпреки това за същите тези дни му е заплащал 100 % от брутното трудово възнаграждение, като е разчитал, че работникът ще довърши специализацията и след това ще продължи да полага труд, вкл. да прилага и наученото по време на специализацията, в продължение на три години. В този смисъл, уговорената в чл. 3.4. неустойка е компенсаторна за нарушаване на позитивния интерес на работодателя, изразяващ се в обоснованото правно очакване, че ще получи от работника изпълнение на възложената му работа поне за уговорения тригодишен срок, без да се налага да наема и обучава друг работник за същата длъжност. Неосъществяването на това очакване поражда вреди за работодателя, който, предоставяйки обучението при условията по-горе, е предвидил поне в уговорения срок да разполага с работник, който ще притежава и допълнително придобитата квалификация. Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че двете претендирани суми са тъждествени по основание и размер. Обезщетението за вреди покрива вредите, претърпени от работодателя в периода до прекратяване на процесния договор за повишаване на квалификацията, които се състоят в заплатената сума за ползвания платен служебен отпуск, а неустойката компенсира вредите нарушения позитивен интерес на работодателя, изразяващ се в обоснованото правно очакване, че в период от три години след приключване на специализацията работникът ще полага труд и ще приложи наученото по време на специализацията. Особеността в случая произтича от обстоятелството, че двете суми са еднакви по размер, тъй като размерът на неустойката е обвързан с размера на платената сума за ползвания платен служебен отпуск по чл. 161 КТ, което намира своето обяснение в това, че в разглеждания случай обучението е безплатно, то не се заплаща от работодателя на базата за обучение по силата на изричната разпоредба на чл. 13, ал. 5 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Липсва друг показател, с който вредите, които неустойката компенсира, да бъдат обвързани, поради което страните са договорили размерът й да се равнява на заплатената сума за ползвания отпуск. Затова и в конкретния случай претенциите са в еднакъв числов размер, но основанията им са съвсем различни. В тази връзка съдът взе предвид задължителните разяснения, дадени в Решение № 141 от 27.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3429/2021 г., IV г. о. - задължението да бъдат възстановени на работодателя извършените от него разходи за повишаване квалификацията на работника или служителя е проявление на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, но не компенсира работодателя за вредите от липсата на престиране на работна сила през уговорения период. Неизпълнението на задължението за престиране на труд в рамките на допустимия от закона 5-годишен срок, несъмнено създава трудности и неудобства за работодателя, инвестирал време и средства за обучение на работника/служителя, с оглед на което е логично договорът за квалификация да съдържа клауза за отговорност при неизпълнение, отделно от разходите за обучение. Съдът намира също така, че уговорената неустойка не е прекомерна. Тя съответства по вид, характер и размер на нарушения позитивен интерес на ищеца вследствие на прекратяването на трудовото правоотношение преди изтичане на уговорения срок, съответно с разходите, които работодателят би направил за осигуряване на друг работник, който да заеме предсрочно освободената от ответника длъжност, за провеждане на идентично обучение по отношение на него. Ето защо компенсаторната неустойка, уговорена в чл. 3.4. от договора, не надхвърля своята обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, поради което не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл Решение № 139 от 21.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3109/2018 г., IV г. о. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши преценка за основателност на възражението. По изложените съображения съдът намира, че следва да уважи и двата предявени иска в пълния им предявен размер. По разноските В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има само ищецът. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 181, 87 евро с левова равностойност 355, 70 лв. платена държавна такса и разноски за исковото производство в размер на 1947, 81 евро с левова равностойност 3809, 59 лв. (от които 2853, 89 лв. платено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, 355, 70 лв. платена държавна такса и 600 лв. депозит за експертиза). Така мотивиран, Софийски районен съд