Решение № 137 от 4.6.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 433/2025 г.

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 870/03.04.2025 год. (изпратена с пощенска пратка на 02.04.2025 г.) на А. И. С. ЕГН •••••••••• с адрес гр. София, ••• срещу решение № 21/07.03.2025 год. на Районен съд – Генерал Тошево по гр. дело № 266/2024 год., с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу В. И. С. ЕГН •••••••••• и Б. Р. С. ЕГН ••••••••••, двамата с адрес гр. София, •••, обективно и субективно съединени искове, както следва: иск чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че целият поземлен имот с идентификатор 56040.103.9, трайно предназначение на територията земеделска, начина трайно ползване нива с площ, съгласно документ за собственост, от 6.251 дка, с площ съгласно скица от 6.252 дка, трета категория, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Генерал Тошево, с номер на предходен план 103009 при съседи: 56040.103.10; 56040.103.3; 56040.103.39 е придобит по наследство от наследодателя на ищцата И. В. С. ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр. София, починал на ••• г.; иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот земеделска земя № 16, т.II, рег.№1139, дело № 201 от •••г. на нотариус Б. Б., рег.№••• в НК с район на действие Районен съд Генерал Тошево, вписан в СлВп под акт №42, вх.рег.№452, т.IV, дел••г. единствено И. В. С. е прехвърлил собствеността върху така описания поземлен имот в полза на В. И. С. ЕГН ••••••••••; иск по чл. 26, ал. 2 предл. пето от ЗЗД, за обявяване за нищожен като привиден сключения на ••• г. договор с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот-земеделска земя № 16, т.II, рег.№1139, дело № 201 от •••г. на нотариус Б. Б., рег. № ••• в НК, с район на действие Районен съд - Генерал Тошево, вписан в СлВп под акт № 42, вх.рег.№452, т.IV, дел••г. за покупко-продажба на Поземлен имот с идентификатор 56040.103.9, трайно предназначение на територията земеделска, начина трайно ползване нива с площ, съгласно документ за собственост, от 6.251 дка, с площ съгласно скица от 6.252 дка, трета категория, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Генерал Тошево, с номер на предходен план 103009 при съседи: 56040.103.10; 56040.103.3; 56040.103.39, с който договор И. В. С. ЕГН ••••••••••, в качеството на продавач, чрез пълномощник В. И. С. ЕГН ••••••••••, и Б. Р. С. ЕГН ••••••••••, в качеството продавач, чрез пълномощник В. И. С. ЕГН ••••••••••, са прехвърлили на В. И. С. ЕГН •••••••••• собствеността върху така описания поземлен имот, в качеството му на купувач; предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, за обявяване за нищожен, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо в липса на еквивалентност на престациите, на описания по-горе договор; предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 40 от ЗЗД, за обявяване за унищожаем, поради вреда на представлявания продавач И. В. С., на процесния договор за покупко-продажба; предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, за обявяване за унищожаем, поради сключване на процесния договор от продавача И. В. С. при крайна нужда и при явно неизгодни условия; предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за разваляне на процесния договор. Със същото решение ГТРС е осъдил А. И. С. да заплати на В. И. С. и Б. Р. С. сумата от 6 000 лева, представляваща направените разноски (заплатено адвокатско възнаграждение) по делото. Въззивната жалба е депозирана в срок – на 03.04.2025 г., поради което срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчено на жалбоподателите на 19.03.2025 г. При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК. Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. На първо място съдът е изложил противоречиви мотиви и не е обсъдил подробно и изчерпателно събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд не е съобразил, че по силата на договор за доброволна делба от 31.03.1997 г. бащата на въззивницата е получил в дял имот, който по площ е два пъти помалък от размера на наследствения му дял, поради което процесният имот не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, за да се легитимира ответницата Б. Р. С. като съсобственик на имота. На следващо място в нарушение на процесуалните прави и норми съдът не е обсъдил какви идеални части от имота са придобити от наследодателя на въззивницата по наследство, респ. са негова индивидуална собственост, и какви идеални части от имота са се намирали в режим на СИО. Съдът не е съобразил при постановяване на своето решение, че липсват доказателства по делото продажната цена по процесния договор да е платена в полза на продавача. В обжалваното решение не са изложени мотиви защо съдът приема, че ищцата няма качеството на кредитора по оспорения договор, за да обоснове на тази база извода си за неоснователността на предявения иск по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД относно развалянето на договора от ••• г. Предвид изложеното се настоява обжалваното решение на Генералтошевския районен съд като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. И. С. и Б. Р. С., чрез упълномощения адвокат Р. А. от АК гр. София, според който подадената жалба е неоснователна, а постановеното решение на Районен съд – Генерал Тошево, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Претендират се сторените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция. Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбите – освен, когато следва да приложи императивна материално-правна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание. Производството по гр. дело № 266/2024 г. е образувано по искова молба, вписана в Службата по вписвания гр. Генерал Тошево с вх. № 2171/09.06.2024 г., Акт № 291, том ІІІ, подадена от А. И. С. -Б. с ЕГН ••••••••••2, с адрес гр. София, •••, с която срещу В. И. С. ЕГН •••••••••• и Б. Р. С. ЕГН ••••••••••, двамата с адрес гр. София, •••, са предявени обективно и субективно съединени искове, както следва: иск чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че целият поземлен имот с идентификатор 56040.103.9, трайно предназначение на територията земеделска, начина трайно ползване нива с площ, съгласно документ за собственост, от 6.251 дка, с площ съгласно скица от 6.252 дка, трета категория, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Генерал Тошево, с номер на предходен план 103009 при съседи: 56040.103.10; 56040.103.3; 56040.103.39 е придобит по наследство от наследодателя на ищцата И. В. С. ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр. София, починал на ••• г. и за признаване в тази връзка на установено по отношение на ответниците, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот земеделска земя № 16, т.II, рег.№1139, дело № 201 от •••г. на нотариус Б. Б., рег.№••• в НК с район на действие Районен съд Генерал Тошево, вписан в СлВп под акт №42, вх.рег.№452, т.IV, дел••г. единствено И. В. С. е прехвърлил собствеността върху така описания поземлен имот в полза на В. И. С. ЕГН ••••••••••; иск по чл. 26, ал. 2 предл. пето от ЗЗД, за обявяване за нищожен като привиден сключения на ••• г. договор с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот-земеделска земя № 16, т.II, рег.№1139, дело № 201 от •••г. на нотариус Б. Б., рег. № ••• в НК, с район на действие Районен съд - Генерал Тошево, вписан в СлВп под акт № 42, вх.рег.№452, т.IV, дел••г. за покупко-продажба на Поземлен имот с идентификатор 56040.103.9, трайно предназначение на територията земеделска, начина трайно ползване нива с площ, съгласно документ за собственост, от 6.251 дка, с площ съгласно скица от 6.252 дка, трета категория, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Генерал Тошево, с номер на предходен план 103009 при съседи: 56040.103.10; 56040.103.3; 56040.103.39, с който договор И. В. С. ЕГН ••••••••••, в качеството на продавач, чрез пълномощник В. И. С. ЕГН ••••••••••, и Б. Р. С. ЕГН ••••••••••, в качеството продавач, чрез пълномощник В. И. С. ЕГН ••••••••••, са прехвърлили на В. И. С. ЕГН •••••••••• собствеността върху така описания поземлен имот, в качеството му на купувач; предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, за обявяване за нищожен, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо в липса на еквивалентност на насрещните престации, на описания по-горе договор; предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 40 от ЗЗД, за обявяване за унищожаем, поради вреда на представлявания продавач И. В. С., на процесния договор за покупко-продажба; предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, за обявяване за унищожаем, поради сключване на процесния договор от продавача И. В. С. при крайна нужда и при явно неизгодни условия; предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за разваляне на процесния договор. Претендират се и направените по делото разноски. С молба с вх. № 7450/10.11.2025 г., в изпълнение на дадените й от Окръжен съд - Добрич с определение № 796/29.09.2025 г. указания, А. И. С. - Б. е уточнила исковата молба относно предявения иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците В. И. С. ЕГН •••••••••• и Б. Р. С. ЕГН ••••••••••, двамата с адрес гр. София, •••, че въззивницата е собственик на 2,084/6,251 идеални части, равняващи се на 1/3 идеална част, от поземлен имот с идентификатор 56040.103.9, трайно предназначение на територията земеделска, начина трайно ползване нива с площ, съгласно документ за собственост, от 6,251 дка, с площ съгласно скица от 6,252 дка, трета категория, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Генерал Тошево, с номер на предходен план 103009 при съседи: 56040.103.10; 56040.103.3; 56040.103.39, придобит по наследство от наследодателя на ищцата И. В. С. ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр. София, починал на ••• г. Според изложените в исковата молба твърдения, страните са законни наследници на починалия през 2023 г. И. В. С., б.ж. на гр. София, като ищцата е негова дъщеря, първият ответник е син, а втората ответница е преживяла съпруга на наследодателя. След като баща й починал А. С. разбрала, че същият е продал на сина си В. процесния имот за сумата от 6 500 лв., изплатена на продавача изцяло преди сключването на договора. Ищцата счита, че с посоченият договор се създава привидност относно наличието на съсобственост между И. С. и Б. С., доколкото и двамата фигурират като продавачи в договора, което обстоятелство се оспорва. А. С. настоява, че процесният имот е бил изключителна собственост на нейния баща, доколкото той е придобит по наследство след сключен договор за доброволна делба на 31.03.1997 г. между наследниците на В. Г. С., сред които е и И. В. С.. Предмет на посочения договор е бил нива с площ 67.999 дка, съставляваща имот № 103004, обособена в парцел 4, масив 103 по плана за земеразделяне на с. П., община Генерал Тошево, по силата на който бащата на ищцата е получил в дял поземлен имот, идентичен с имота с идентификатор 56040.103.9, с площ 6.251 дка., а съгласно скица - с площ от 6 252 кв.м,, който с нотариалния акт 16/2023 г. е прехвърлен на първия ответник. В същия договор за доброволна делба е посочено, че съделителят И. С., който получава дял повече от 9/10 о т имота и бащата на ищцата уравняват дяловете на останалите съделители в пари. Според ищцата баща й е притежавал 1/5 ид.ч. от имота с площ 67.999 дка или 13.600/67.999 ид. части, поради което със сключването на договора за доброволна делба И. В. С. е получил в дял имот, който е повече от два пъти пo-малък от размера на наследствения му дял, поради което имотът с площ по скица от 6252 кв.м., не е придобит дори частично в режим на съпружеска имуществена общност, доколкото по силата на чл. 22, ал. I от СК, следва да се счита изцяло индивидуална собственост на баща й независимо, че в договора е посочено за уравняване на дяловете се плащат парични суми. Предвид изложеното, посоченото от нотариуса, изповядал процесния договор за покупко-продажба, удостоверителното изявление, че имотът с идентификатор 56040.103.9 е собственост на продавачите, не е вярно. На следващо място ищцата счита, че процесният договор е привиден, доколкото не съществува документ, удостоверяващ, че баща й е получил продажната цена. В тази връзка изявлението на пълномощника В. И. С., че продажната цена е платена изцяло и в брой на двамата продавачи от купувача, преди подписване на акта, не е достоверно. Съответно, е налице привидна сделка, която съгласно чл. 26, ал. 2, предложение 5 от ЗЗД е нищожна. При условие, че договорът не е привиден, то същият е нищожен , поради това, че с него се накърняват добрите нрави, доколкото уговорената продажна цена е многократно по-ниска от пазарната, с което имуществото на бащата на ищцата се уврежда, в резултат на това, че пълномощникът и купувач на имота е приел да извърши продажба за значително занижена, спрямо пазарната продажна цена, от което обстоятелство облагодетелстван се оказва единствено купувачът и пълномощник по договора. В подкрепа на това се сочи, че продажната цена на спорния имот от около 1 040 лв./дка, (продажната цена от 6 500 лв., разделена на площта на имота от 6.252 дка.) е многократно по-ниска от пазарните цени (на земеделските земи в землището, където се намират имотите), възлизащи на стойност около 3 000 – 4 000 лв./дка, поради което е налице недействителност на договора по отношение на ищцата тъй като с него се накърняват добрите нрави, поради което договорът се явява нищожен. Доколкото, в качеството й на наследник по закон на И. В. С., ищцата има право да иска обявяването на договора за недействителен, респективно за нищожен, единствено по отношение на частта на баща й, то договорът следва да се прогласи изцяло за недействителен по отношение на ищцата, или за нищожен. И. С. е споделил на ищцата, че получава добра пенсия, има заделени парични средства в банков депозит, има наследени земеделски земи, за които получава рента, респ. е осигурен финансово. При една от срещите им бащата на ищцата й споделил опасенията си, че ответниците, с които живее в едно домакинство, „ще скрият имотите“ от нея след смъртта му, поради което пожелал да обсъдят идеята му да уреди въпроса чрез завещание, защото не е искал да прехвърля имуществото си приживе. Едва след смъртта на баща си ищцата научила за процесния договор, както и че след средата на 2023 г. здравословното състояние на И. С. рязко се е влошило. След като извършила проверки на всички останали обстоятелства ищцата установила, че продажбата на процесния имот е извършена от първия ответник, чрез пълномощно, за значително по-ниска от пазарната цена и то именно по времето, когато здравословното състояние на баща й е било сериозно влошено, и отделно от това същият не е разполагал с парични средства по банковата си сметка. Всичко изложено предизвикало съмнения и опасения у ищцата, че продажбата на спорния имот е извършена в ущърб на интересите на баща й. При положение, че се приеме договорът за продажба от ••• г. да не е нищожен, поради привидност, ищцата счита, че договорът е сключен поради крайна нужда, а именно липсата на средства, необходими за лечението на И. С., при явно неизгодни за него условия, поради значително занижената, в сравнение с пазарната, продажна цена, поради което договорът следва да бъде развален като сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия. Дори да се приеме, че процесният договор не страда от пороците посочени по-горе, обосноваващи неговата нищожност, договорът следва да бъде развален поради неизпълнението му от страна на първия ответник да заплати посочената в договора цена. Предвид изложените съображения ищцата настоява предявените от нея обективно съединени главни искове да бъдат уважени, като тяхното отхвърляне да бъдат разгледани в реда по който са подредени предявените в условията на евентуалност обективно съединени искове. В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответниците, чрез упълномощения по делото адвокат Р. А. от АК гр. София, са представили отговор на исковата молба, според който предявените искове – главни и евентуални са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Ответниците не оспорват изложеното от ищцата за наличието на родствена връзка между ищцата и първият ответник – брат и сестра, чиито баща е бил съпруг на ответницата Б. С.. Обстоятелствата, свързани със сключването на процесния договор са били продиктувани от взаимоотношенията между страните, особено в последната година от живота на И. С.. Сочи се, че последният заедно със съпругата си – ответницата Б. С., и семейството на първия ответник, състоящо се от двете му деца и съжителстващата с него на съпружески начала свидетелката по делото П. К. Т. от 2011 г. са обитавали едно домакинство - къща в гр. София •••. Връзката в семейството била много силна в емоционално отношение, изпълнени с топлота и близост. След развода на И. С. с първата му съпруга, от чийто брак е родена ищцата, отношенията между последната с нейния баща били преустановени. Когато през месец август 2016 г. му поставят тежката диагноза рак, покойният И. С. успял чрез свои близки и познати да издири дъщеря си, тъй като имал желание да поднови контактите с нея, макар и след дълги години раздяла. Същите започнали да се чуват по телефона един-два пъти в месеца и да се виждат няколко пъти в годината основно преди празници. Като цяло отношенията им били доста хладни, почти служебни, като срещите им били малко на брой и кратки по продължителност. А. С. не участвала в грижите за баща си по никакъв начин. Последната им среща била през месец ноември 2022 г., от която починалия бил много разстроен. През този период И. С. претърпял две операции и множество химеотерапии и имунотерапии. Единствените близки, които приоритетно били покрай наследодателя на страните били синът и съпругата му, които полагали максимални усилия да осигурят най-доброто лечение за него, както да предоставят възможност на И. С. да се чувства добре сред близките си. Сочи се, че всички грижи по постъпването на техния баща, респ. съпруг, в болница, лечение, закупуване на лекарства, обслужване и прегледи се осъществявало от съпругата му и синът му - ответници в настоящия процес. Ищцата не е посещавала баща си нито у дома, нито в болницата през тези тежки за починалия моменти. И. С. многократно звънял по телефона, за да чуе ищцата, но тя не вдигала и рядко връщала обаждания. Дори не направила опити да се свърже с брат си или майка му за да се информира за състоянието му. Въпреки това баща й продължавал да звъни по телефона повечето пъти безуспешно. Последният им телефонен разговор бил през месец май 2023 г. От тогава до смъртта му през месец септември 2023 г. А. С. не се е опитвала да се свърже с баща си нито по телефона, нито в дома му. В продължение на цели два дена В. С. и Б. С. звънели по телефона, за да я уведомят, че И. С. е починал. Тя не вдигала телефона си и едва в края на втория ден вечерта върнала обаждане. Присъствието и на погребението било чисто формално. Близките на починалия се погрижили за поставянето на надгробна плоча, за което тя дори не е попитала. По отношение на предявените обективно съединение искове – главни и евентуални, ответниците са ги оспорили като неоснователни и недоказани. Конкретно по всеки един от исковете ответниците са изразили становище, както следва: По предявения иск по чл.124 от ГПК: За процесния имот е подписан Договор за доброволна делба вписан под № 125 том II вх.рег.№1063 от 31.03.1997 г. Съделителят И. С. е платил по сключения между наследниците на В. Г. С. Договор за доброволна делба, вписан в под № 125 том II вх.рег.№1063 от 31.03.1997 г., цена за уравнение на дяловете заедно с втория съделител в общ размер на 2 968 020 лв. (които след деноминацията на лева представляват 2 968, 02 лв.), като по силата на този договор в дял на праводателя на ищцата е поставен в дял процесния имот – нива от 6,251 дка. Б. С. настоява, че от 31.03.1997 г. до завеждане на гр.д. № 266/24 г. по описа на РС Генерал Тошево, са изминали около 27 години, през които същата е владяла и ползвала имота заедно със съпруга си непрекъснато, трайно, необезпокоявано и манифестирано по ясен и недвусмислен начин, във фактически и в юридически смисъл в качеството си на съсобственик. Ответницата е владеела и ползвала на годно правно основание - вписан договор за доброволна делба, спорния имот. Доколкото в този договор не е упоменато точно кой от съделителите каква сума е платил, не може да се правят предположения за това дали И. С. е трябвало да плаща или не суми за уравняване дяловете на другите съделители. Уговорките между страните не са описани в договора. Обективирано е само разпределението на собствеността, но не и личните причини и обстоятелства довели до подписването му. С факта на плащане на уравнителния дял процесният имот е придобит от И. С. и Б. С. в режим на СИО, поради настъпване на условията по чл. 19, ал. 1 СК, а именно придобиването е настъпило през време на брака, на основание, което има възмезден характер – за придобиването на собствеността върху съответната идеална част съделителят – съпруг дължи заплащане на парично уравнение. Обръща се внимание на факта, че полученият в дял от И. С. имот представлява отчасти негово лично имущество - по отношение на идеалната част, която съответства на стойността на неговия дял от наследственото имущество, отчасти СИО - по отношение на идеалната част, която съответства на разликата между стойността на цялата вещ и стойността на неговия дял от наследството към момента на извършване на делбата. Поради начина по който е определена платената по договора сума не може да се направи обоснован извод за размера на платеното от И. С. и уговорките между останалите съделители. Като индиция за правата си спрямо спорния имот ответницата сочи упълномощаването от нейна страна на В. С. да се разпореди с процесния имот, т.е. Б. С. е действала с мисълта и убеждението, че е съсобственик наред със своя съпруг на процесния имот. При условие, че се приеме за недължимо плащането от страна на И. С. по договора за доброволна делба, ответницата прави изявление за придобиване идеални части от ПИ № 56040.103.9, поради изтекла в нейна полза придобивна давност. През сочените по-горе 27 години ответницата не е изоставяла или напускала имота и е полагала грижа на добър стопанин за него. През този период не са предприемани правни действия, които да прекъсват давността, като нейното владението е явно, демонстрирано е през тези 27 години като поведение, като липсва всякакво съмнение, че именно ответницата е упражнявала фактическа власт върху имота. Ответницата през цялото време е била със съзнанието, че част от имота е нейна собственост, за което е получавала рента. Предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. По предявения иск по чл. 26, ал. 2, предл. последно от ЗЗД - привидност на сключения договор за покупко-продажба: Действителната воля, според ответниците, на И. С. е била да продаде имота на сина си В. на конкретно посочената цена в нотариалния акт, поради няколко причини. На първо място синът е бил този, който се е грижил за баща си и е бил до него в най-тежките дни от живота му; ответникът е бил съпричастен с всички болки, страдания и немощ на болния си баща, и човекът с който е споделял и доверявал личните си терзания наследодателя. Получената продажна цена е била в помощ на И. С. за заплащане на разноските по него, но не и крайно необходима. Към датата на продажбата на имота – праводателят на ищцата е разполагал с достатъчно средства за посрещане на нуждите си, включително и парични спестявания в личната си банкова сметка. Продажбата на имота е била осъзнат и осмислен акт, с който бащата и майката са продали на сина си на цена, каквато е била предварително уговорена и съгласувана с тях. Ответниците оспорват твърденията за наличието на относителна симулация, според които със сключения договор за покупко-продажба се прикрива дарение от И. С. и Б. С. в полза на техния син В., с цел осуетяване на наследяване от страна на ищцата на имущество от нейния баща. Ответниците считат, че по делото не се установява страните по договора да са имали намерение да сключват симулативна сделка – желанието им е било да се сключи договор за покупко-продажба и такъв е бил сключен. По отношение твърдението на ищцата, че цената не е реално платена от купувача – първият ответник, това е въпрос, който касае вътрешните отношения между договарящите страни, а от друга страна такова твърдение е недоказано, доколкото нотариалният акт съдържа изявлението на страните, че сумата е изплатена изцяло преди изповядването на сделката. В тази част документът е частен, но има материална доказателствена сила срещу продавачите, защото е подписан от тях чрез техния пълномощник. Ответниците настояват, че е неоснователно твърдението на ищцата за симулативност на изявленията на страните по договора, доколкото съдебната практика приема, че заплащането на цената не е част от обстоятелствата, които да установяват симулативност на това основание, тъй като заплащането на цената рефлектира върху изпълнението на договора, но не и върху неговата валидност. Доказателство за заплатената цена се съдържа в нотариалния акт, според който сумата е изплатена в брой преди подписването му. Действителното плащане на цената, според ответниците, би било основание за упражняване на друг вид защита на изправната по сделката страна. Предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. По предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД – накърняване на добрите нрави: Ответниците сочат, че отношенията между починалия И. С. и синът му В. са били много близки и изпълнени с любов, уважение и признателност, като връзката между бащата и синът е била много силна и доказана във времето. Съвместният им живот е бил изпълнен с моменти на взаимност, почитание и дълг към бащата, като последният не е имал колебания, че именно синът му ще бъде негова опора и подкрепа до края на живота му. Това разбиране на наследодателя било продиктувано и от влошените отношения, които имал със свята дъщеря – ищцата по делото. Тези съображения са били водещи в избора на решението, което И. и Б. С.и са взели да продадат имота, именно на своя син. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, поради което преценката дали е налице тяхното накърняване при сключването на оспорения договор, следва да се извърши след като се вземат предвид всички специфични особености на конкретното договаряне и преследваната от страните цел. Преценката относно основателността на предявения иск изисква да се съобрази, че в случая се касае до сделка между много близки родственици – баща, майка и син, като прехвърлителите са обективирали волята си в подписаното от тях пълномощно. Именно спецификата в отношенията между страните по сделката е обяснението за взетото решение от страна на продавачите да прехвърлят собствеността върху имота на цена под обичайната за пазара. Това обстоятелство не може да обоснове извода за сключена сделка при накърняване на добрите нрави. В случая неравностойността на насрещните престации не е в такава степен, че да е равнозначна на липса на една от тях, освен това изводът за драстична нееквивалентност следва да се направи не само от занижения размер на цената, а да се тълкува волята на страните, действителните им отношения, взаимовръзката им и целта на договора, като се зачете и правото на свободна воля на договарящите. В подкрепа на този извода е и обективната възможност, която законодателят е предоставил на страните по една сделка – да договорят продажна цена по-ниска от данъчната оценка на имота. В случая сделката не е без плащане на цена, тъй като в нотариалния акт е изложено, че продавачите са получили продажната цена. Прехвърлителят И. С. е бил в добро и адекватно общо състояние, разбирал е свойството и значението на продажбата, не е бил в безпомощно или замъглено състояние. Поради свободата на договаряне, прокламирана в чл. 9 от ЗЗД, страните по сделката сами определят еквивалентността на престациите по своя преценка, според собствения си правен интерес. В случая сравнението между реално уговорената и пазарната цена на процесната нива не сочи на драстична нееквивалентност, за да се обоснове извода, че сключената между И. С., Б. С. и сина им сделка нарушава добрите нрави. Процесната сделка е постигнала целта, за която е била сключена, и е удовлетворила интереса и на двете страни по нея. По предявения иск по чл. 40 от ЗЗД – поради договаряне във вреда на представлявания: Ответниците считат предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД за допустим, но неоснователен. Оспорват изцяло твърденията, изложени в исковата молба, че процесният имот е закупен от В. С. във вреда на баща му И. С. и майка му Б. С.. Настояват, че бащата е бил в адекватно състояние, разбирал е свойството и значението на предоставяните права, обективирани в нотариално заверено пълномощно с рег.№ 5606 и №5607 от 16.06.2023 г. заверено от нотариус Ц. С., вписана в Нотариалната камара с № •••, с район на действие РС София. Излагат, че представляваният не е претърпял вреди, неговото имущество не е било загубено, предадено на трето, чуждо на семейството лице, а е прехвърлено на сина, който стои неотлъчно до баща си, респективно майка си. Отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие и от степента на това доверие, зависи обема на представителната власт, която представляваният ще учреди с пълномощното. По своя воля той може да овласти избрания от него пълномощник, както да се разпорежда с цялото му имущество, чрез правни сделки и действия, при условия и спрямо лица, каквито намери за добре, така и да ограничи представителната му власт във всяка една от тези насоки, като дори сведе обема и до обикновено пратеничество. Упълномощителят може, но не е длъжен /при липса на обща правна норма за това, респ. - освен в изрично предвидените от закона особени случаи/ да посочи в пълномощното само една или повече конкретни разпоредителни сделки или действия; да определи параметрите на един, повече или на всички техни елементи /съществени, допълнителни или естествени/, включително - да посочи точно определена цена /стойност/, определяема такава /например – „по данъчна оценка“/ или в дадени граници; да посочи едно или друго свое имущество /недвижим имот, движима вещ, вземане и др./ като предмет на бъдещото разпореждане чрез пълномощника; да визира точно определено лице или даден кръг лица, които да придобият или да се облагодетелства от разпореждането с това имущество. Когато упълномощителят не е ограничил представителната власт в някои или във всички тези насоки, но същевременно с пълномощното, тълкувано по правилата на чл. 20, вр. чл. 44 от ЗЗД, ясно и еднозначно, макар и по най-общ начин е изразил волята си за извършване на разпореждане със свое имущество чрез пълномощника, то съгласно чл. 39, ал. 1, вр. чл. 9 и чл. 44 от ЗЗД, следва да се приеме, че представителната власт включва възможността за пълномощника да избира и да договаря във всяка една от тези насоки, по отношение на която не е ограничен с пълномощното. Според ответниците купувачът по договора и пълномощник на продавачите В. С. е действал добросъвестно, платил е адекватна и разумна пазарна цена за процесния имот, такава каквато е поискана от баща му и от майка му. Ответниците считат, че противоречи на установената практика на ВКС увреждането да се свежда единствено до фрапантна разлика между цената, на която имотът е бил продаден, и тази, на която би следвало да бъде продаден, според пазарните условия, без да се обсъдят всички относими към преценката на интереса обстоятелства. В този смисъл се сочи, че продажната цена, като величина не е единственият критерий за увреждане, при това не всяко разминаване в договорената по данъчна оценка цена и реалната стойност на имотите предпоставя извод за сговаряне във вреда на представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя следва да се извърши при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. В чл. 40 ЗЗД се предполага недобросъвестност на пълномощника, но в случая са от значение родствените отношения, които следва да бъдат изследвани от съда много обстойно. Увреждането на интереса, част от състава на чл. 40 ЗЗД, ще има и когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната власт и от това е произтекла вреда. Принципното изискване овластеният за разпоредително действие пълномощник винаги да действа в интерес на представлявания намира проявление и в случай на стълкновение, при овластяване на пълномощника да продаде имотите на своя обичан и благодарен син. При преценката за наличието на субективния елемент от фактическия състав по чл. 40 ЗЗД ответниците настояват да се извърши комплексна оценка на личните и морални качества на представителя и третото лице, тяхното общо минало, отношенията (роднински, съпружески, приятелски, и др.) помежду им и с други лица, както и други обстоятелства, които обуславят тяхната обективна, субективна, пазарна и житейска ситуация. По делото не са представени доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата. Не са представени доказателства и дори не са наведени твърдения за характера на увреждането, за което се твърди. Предвид гореизложеното, предявеният искпо чл.40 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. По предявения иск по чл. 33, ал. 1, предл. първо от ЗЗД – поради крайна нужда при явно неизгодни условия: Според ответниците предявеният иск е допустим, но неоснователен. Същите настояват, че И. С. е бил материално осигурен, като същият е живеел в общинско жилище, получавал е много добра пенсия, имал е доходи от аренда и добри спестявания. Съпругата му също получава пенсия, а когато се е налагало е получавал нужната помощ от сина си В.. Оспорват се твърденията на ищцата, че процесният имот е продаден на първия ответник на по-ниска от пазарната цена, поради крайна нужда, доколкото в случая не са налице елементите от фактическия състав на посочената правна норма, а именно: състояние на крайна нужда, определено от такова състояние на субекта, което го принуждава да сключи сделката, наличието на причинна връзка между условието да се сключи сделката и самата сделка и сделката да е сключена при явно неизгодни условия. В тази връзка се сочи, че материалното и здравословно състояние на продавача, не може да обоснове извода, че е налице причинна връзка между това състояние и продажбата на имота. Явно неизгодни условия са налице, когато е накърнен принципът на еквивалентност на престациите, а тази нееквивалентност трябва да е следствие от финансовите затруднения на прехвърлителя, които следва да са го принудили в дадения момент да сключи неизгодната за него от икономическа гледна точка сделка, а в случая ищцата не представя такива доказателства по делото. Предвид изложеното предявеният иск като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне. По предявения иск по чл. 87 от ЗЗД – разваляне на процесния договор, поради неизпълнение на задължението за плащане на продажната цена : Според ответниците предявеният иск е недопустим, доколкото искът е предявен от трето лице, различно от участниците в сделката, което няма право да твърди, че цената по договора не е била платена от купувача. На следващо място това твърдение е необосновано и недоказано. Ответниците считат, че ищцата не е носител на предявените вземания, поради което не е надлежен кредитор, респ. не е активно материално легитимирана да предявява иск за разваляне на договора, поради неплащане на цената по него. Предвид изложеното се настоява предявеният иск за разваляне на процесния договор, поради неплащане на цената по него, да бъде отхвърлен като недопустим, неоснователен и недоказан. След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: А. И. С., В. И. С. и Б. Р. С. са наследници по закон на И. В. С., бивш жител на гр. София, починал на ••• г., като ищцата и първия ответник са негови низходящи от първи ред, а втората ответница е преживяла съпруга, видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 09068/21.09.2023 г., издадено от Община Столична, гр. София. Страните по делото не спорят, че И. В.ов И. е бил диагностициран с онкологично заболяване в средата на 2016 г. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото медицинска документация - 5 бр. епикризи (л. 67 - 72), Епикризи от клиника по медицинска онкология „Царица Йоана - ИСУЛ ЕООД – 4 броя; Епикриза от клиника по кардиология, слединтензивно отделение „Царица Йоана - ИСУЛ ЕООД; Образно изследване от 14.11.2016г. Университетска Александровска болница; Онкологично досие от УМБАЛ „Царица Йонна – ИСУЛ“ ЕАД – 8 листа; Етапна епикриза за период от 05.01.2021г. до 19.05.2023г.; Амбулаторен лист; Епикриза от Клиника по медицинска онкология от 02.06.2023 г. до 05.06.2023г.; Лист за диспансеризирано наблюдение. На ••• г. между И. В. С. и съпругата му Б. Р. С., от една страна като продавачи, чрез своя пълномощник В. И. С., и В. И. С., от друга страна като купувач, е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 16, т. II, рег. № 1139, дело № 201 от ••• г. на нотариус Б. Б., рег. №••• в Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Генерал Тошево, вписан в Службата по вписвания под акт № 42, вх. рег. № 452, т. IV, дело № ••• г., на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 56040.103.9 по КККР на с. П., общ. Генерал Тошево, одобрени със Заповед №РД-18- 520/21.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива с площ от 6 252 кв. м., трета категория, номер по предходен план: 103009, за сумата от 6 500 лв., с данъчната оценка на имота 827,10 лв. Собственическата легитимация на продавачите по процесния договор е основана на Договор за доброволна делба, вписан под № 125 том II, вх. рег. № 1063 от 31.03.1997 г., с нотариална заверка на подписите, извършено от съдия при Районен съд – Генерал Тошево (л. 11-12 от първоинстанционното дело). Посоченият договор е сключен между Г. П. В. – ••• гражданин, с българско име П. В. Г., В. В. В., И. В. С., И. В. С. и В. В. К., всички в качеството им на законни наследници на В. Г. С., б.ж. на с. З., общ. Генерал Тошево. Предмет на договора е доброволната делба на останалия в наследството на В. Г. С. недвижим имот, представляващ земеделска земя – нива, трета категория с площ от 67,999 дка, съставляваща имот № 103004, обособена в парцел 4 от масив 103 по плана за земеразделяне землището на с. П., общ. Генерал Тошево. По силата на този договор в дял на И. В. С. е възложен недвижим имот, представляващ земеделска земя – нива, трета категория с площ от 6,251 дка, съставляваща имот № 103009, обособена в парцел 9 от масив 103 по плана за земеразделяне землището на с. П., общ. Генерал Тошево. В договора е посочено, че базисната цена на дела е 1 364 218 лв. /неденоминирани лева/. В дял на И. В. С. е възложен недвижими имот, представляващ земеделска земя – нива, трета категория с площ от 61,748 дка, съставляваща имот № 103010, обособена в парцел 10 от масив 103 по плана за земеразделяне землището на с. П., общ. Генерал Тошево. Останалите трима съделители не са получи в дял недвижим имот, поради което е определено, че В. В. К., В. В. В. и П. В. Г. получават от И. В. С. и И. В. С. по 2 968 020 лв. /неденоминирани лева/, като не е посочено всеки един от двамата каква сума заплаща в полза на останалите съделители. По делото е представено нотариално заверено пълномощно от 08.06.2023 г. (л. 88), с което И. В. С. упълномощава В. И. С. да го представлява и подписва пред „Първа инвестиционна банка“ АД с правото да сключва, подновява и прекратява договори, сключени с банката, като подава, подписва и получава всякакви документи във връзка с това; да внася и тегли суми по сметките му; да определя условията по договорите по негова преценка, да получава всякакви документи по движението на сметките му; да получава информация и извлечения от сметките, както и да ги преоформя; да извършва всякакви преводи, включително за част или за цялата наличност по сметките; да закрива банкови сметки; да подписва, подава и получава всички необходими документи във връзка с издаване/преиздаване на дебитни/кредитни карти на негово име, както и да получава картите и придружаващите ги ПИН-писма, да деактивира дебитни/кредитни на негово име; да подава, получава и подписва всякакви документи и да го представлява навсякъде, където е необходимо във връзка с посочените права; да подаде необходимите документи за активиране на онлайн и мобилно банкиране, да получава необходимите сертификати, да борави с тях с активни права, да получава пароли, да има право да прави редакция на данни; да го представлява във връзка с осъществяване на електронно банкиране в страната и чужбина с правото да подписва необходимите документи в тази връзка; да подава необходимите документи за издаване и преиздаване на потребителско име и парола; да попълва, подписва и подава от негово име всякакви документи, включително и декларации за произход на средствата. На 09.06.2023 г., според представения отчет по сметка от „Първа инвестиционна банка“ АД е извършен вътрешнобанков превод от сметката на И. В. С. по сметката на В. И. С. на сумата от 60 515,63 лв., като банковата сметка на наследодателя е била закрита. По делото са депозирани и нотариално заверени пълномощни от 08.06.2023 г. и 16.06.2023 г. (л. 126 и л. 127), от които е видно, че Б. Р. С. и И. В. С. са упълномощили ответника В. И. С. да ги представлява пред съответния нотариус, пред трети физически и юридически лица, като се разпорежда /продаде, дари, замени и др./ от тяхно име и за тяхна сметка, както намери за добре, включително и да договаря сам със себе си, съгласно чл. 38 от ЗЗД, при цена и условия, каквито договори, със собствените им недвижими имоти, а именно: нива от 60.248 дка, представляваща земеделска земя, трета категория, находяща се в землището на с. З., общ. Балчик, съставляваща парцел №22 от масив №114 по плана за земеразделяне на землището на с. З., общ. Балчик; нива от 6.251 дка, представляваща земеделска земя, трета категория, находяща се в землището на с. П., съставляваща имот №103009, обособен в парцел №9 от масив №103 по плана за земеразделяне на землището на с. П., общ. Генерал Тошево; както и нива от 5.250 дка, представляваща земеделска земя, трета категория, находяща се в землището на с. З., общ. Балчик, съставляваща парцел №19 от масив №128 по плана за земеразделяне на землището на с. З., общ. Балчик. Във връзка с предоставените права пълномощникът е овластен да подписва нотариални актове като прави изявления и декларации от името на упълномощителите като продавачи, както и всички съпътстващи ги документи и да получава продажната цена по техни банкови сметки или в брой. По делото е представено и извлечение по сметка на Б. Р. С. (л. 63- 66) от 01.01.2023 г. до 30.09.2023 г. Видно от нареждане за закриване на банкова сметка с IBAN: ••• от 09.06.2023 г. (л. 89 и 90) към пенсионерски срочен депозит с титуляр И. В. С. към 09.06.2023 г. е имало наличност от 60 515,63 лв. От съдържанието на приложения по делото личен регистрационен картон на И. В. С. (л. 87), се установява, че той е роден на ••• г. в с. З., общ. Балчик, и е с местоживеене в гр. София. В документа е отразено, че лицето има сключен граждански брак с Б. Р. С., както и че е баща на две деца – В. с ЕГН ••••••••••и А. с ЕГН •••••••••• От приобщеното удостоверение за получен доход от 18.12.2024 г. се изяснява, че за периода от м. януари 2023 г. до м. юни 2023 г. И. В. С. е получавал пенсии и добавки в размер на 1 631,51 лв. месечно, а за м. юли 2023 г. и м. август 2023 г. – по 1 827,29 лв. От заключението на допуснатата съдебно-оценителна експертиза, изготвено от вещото лице М. И. К. се установява, че към ••• г. пазарната стойност на ПИ с идентификатор 56040.103.9 по КККР на землището на с. П., общ. Генерал Тошево, изчислена по метода на сравнимите продажби според възлиза на 1 900 лв./дка. Съгласно заключението полученият в дял от И. В. С. по силата на Договор за доброволна делба, вписан под № 125 том II, вх. рег. № 1063 от 31.03.1997 г. недвижим имот е идентичен с ПИ с идентификатор 56040.103.9 по КККР на землището на с. П., общ. Генерал Тошево. Съгласно приетото по делото заключение по назначената съдебномедицинска експертиза лечението на онкологичните заболявания, от каквито е страдал наследодателя, при здравноосигурените лица –за диагностика и терапия е за сметка на НЗОК. Пациентите се диспансеризират по определения ред и не дължат потребителски такси в лечебните заведения с договор със здравната каса. Ежемесечните разходи за осигуряване на лекарства за сърдечно-съдовите заболявания на наследодателя при 25% реимбурсация са в общ размер на сумата от 204.40 лв., като платимата от пациента сума е в размер на около 150 лв. месечно само за реимбурсираните лекарства за сърдечно-съдовите заболявания. По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на ангажираните от ответниците свидетели. От показанията на В. В. В. се установява, че същият е братовчед на ответника В. С. и племенник на Б. С.. Свидетелят споделя, че И. С. му е чичо, но го е възприемал като баща, както и, че доста години И. и А. не контактували. Впоследствие възобновили отношенията си и се виждали от време на време, но година преди И. да почине окончателно преустановили контакт помежду си. Споделя, че докато И. е бил болен А. не го е посещавала нито в дома му, нито в болницата. Разказва, че грижите за И. били поети изцяло от В. и Б.. Известно му е от И., че последният искал В. да се грижи за земята и да не я продава. Споделя, че преди да почине И. е бил напълно адекватен, с ясно съзнание. Свидетелят В. заявява, че наследодателят му е споделял приживе, че продал на сина си В. порцесния имот, „за да има отговорност и защото даром не се получава нищо“. Свидетелката П. К. Т., съжителстваща на съпружески начала с В. С. от 2011 г., споделя, че за съществуването на А. разбрала едва около 2016 – 2017 г., когато на И. С. му открили онкозаболяване. Тогава И. споделил с близките си, че иска да намерят дъщеря му А., за да има връзка с нея. Разказва, че И. и А. не поддържали близка връзка. Единствените хора, който се грижели за покойния вече И. С. по време на неговата химиотерапия и операции били синът му В. и съпругата му Б., като същите поели всички разходи, свързани с лечението, вкл. частни рехабилитации и частна медицинска грижа, и погребението на И.. М. П. К., без родство със страните, споделя пред съда, че се е познавала с И. В. С. от 1970 г., който е бил състудент на съпруга й, като двете семейства /на свидетелката и на С./ са приятелски. Свидетелката разказва, че от 2016 г. след като И. се е разболял всички грижи са полагани от Б. /ответницата по делото/, Веско /ответникът по делото/ и от П. /свидетел по делото/. К. заявява, че не е чувала и виждала ищцата да контактува с баща си, да полага грижи за него, като от 2022 г., около Нова година, ищцата е преустановила връзка с И. С.. От приложената справка от ЗК „З.“ се установява, че за периода от 2014г. до 2022г. паричните ренти за спорния поземлен имот получавал наследодателя И. В. С.. Видно от приложена справка от НОИ преди смъртта си наследодателят получавал месечна пенсия в размер на сумата от 1 827,29 лв. Продавачите по оспорения договора за покупко-продажба от ••• г. основават правата си на собственост по отношение на процесния имот на Договор за доброволна делба вписан под № 125 том II вх.рег.№1063 от 31.03.1997 г., по силата на който И. С. е получил в дял недвижим имот, представляващ земеделска земя – нива, трета категория с площ от 6,251 дка, съставляваща имот № 103009, обособена в парцел 9 от масив 103 по плана за земеразделяне землището на с. П., общ. Генерал Тошево. Срещу този дял праводателят на ищцата се е задължил заедно с друг съделител И. В. С. да заплатят на останалите трима съделители, които не са получили в дял недвижим имот, по 2 968 020 лв. (които след деноминацията на лева представляват 2 968, 02 лв.). В случая от изложеното в посочения договор за доброволна делба става ясно, че И. С. получава в дял имот, който по площ е два пъти по-малък от размера на наследствения му дял, поради което не би могло да се приеме, че полученият в дял недвижим имот е придобит от последния в режим на СИО. Такъв би бил случая ако съделителят получи в дял недвижим имот, чиято стойност е по-висока от неговия наследствен дял и тогава лично имущество би представлявала идеалната част от възложения в дял недвижим имот, която съответства на стойността на неговия дял от наследственото имущество, а СИО би била идеалната част, която съответства на разликата между стойността на цялата вещ и стойността на неговия дял от наследството към момента на извършване на делбата. В случая от съдържанието на договора за доброволна делба не може да се обоснова извода, че волята на страните по този договор е била формирана предвид наличието на друго правоотношение между тях, в резултат, на което въпреки, че получава по-малък дял от наследственото имущество, в сравнение, с това което му се следва, съобразно наследствената му квота от имуществото на наследодателя В. Г. С., наследодателят на страните е определено да заплаща на останалите съделители парични суми за уравняване на техните дялове от поделения недвижим имот. В случая съдът намира, че не е било налице правно основание за заплащане от страна на И. В. С. на суми за уравняване дяловете на останалите съделители по договора, предвид на което процесният имот е бил изключителна собственост на праводателя на ищцата. Не са били налице условията, предвидени в чл. 19, ал. 1 от СК – макар придобиването на имота да настъпило по време на брака на И. В. С. и Б. Р. С., това придобиване не е било в резултат на съвместен принос – имотът е придобит от С. по силата на наследствено правоприемство от неговия наследодател В. Г. С.. При този правен резултат, съдът следва да разгледа въведеното от ответницата възражение за придобиването на имота по давност. Придобивната давност е един от способите за придобиване на право на собственост върху вещи и на вещни права върху недвижими имоти – чл. 77 и чл. 85 от ЗС. По давностно владение могат да се придобиват такива вещи, които имат характеристиките на самостоятелни обекти. Правото на собственост не се придобива автоматично с изтичане на давностния срок, тъй като давността не се прилага служебно – чл. 84 от ЗС във връзка с чл. 120 от ЗЗД. Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена – чл. 70 от ЗС. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, и включва обективен елемент – упражняване на фактическа власт и субективен елемент – намерение за своене на вещта. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението – като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС предвижда, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години, като чл. 79, ал. 2 от ЗС гласи, че ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години, т.е. придобивната давност се характеризира с два съществени елемента: владение и определен период от време, през който да е продължило това владение. Съгласно решение № 376 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г., I г. о., ГК, за да е основание за придобиване на един имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно, т.е. да не е установено с насилие, както и на да не се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. Предявяването на съдебни претенции смущава владението и прекъсва придобивната давност. За да е налице смущаване на владеенето чрез извършване на определени действия, те следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот. По отношение на придобиването на собственост по давност върху недвижим имот началният момент, от който се брои давностният срок, е установяването на владението върху имота. Изчисляването на давностните срокове се извършва според правилото на чл. 72 от Закона за задължението и договорите. Започнатото течение на придобивната давност може да бъде прекъснато преди изтичането на предвидения в закона срок. В този случай времето, което е изтекло до настъпването на юридическия факт, с който се прекъсва, не се зачита, това време остава без значение. Прекъсването на давностния срок не се припокрива с понятието прекъсване на владението, защото след прекъсването на давностния срок започва да тече нова давност, а след прекъсването на владението изобщо никаква нова давност не тече. Основанията за прекъсването на давността са установени ограничително съобразно препращащата норма на чл. 84 ЗС към чл. 116 ЗЗД. Други юридически факти, извън посочените в разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, могат да прекъснат давността само ако са въведени със закон. В случая И. В. С. и Б. Р. С. са били съпрузи към 31.03.1997 г., като бракът им е бил прекратен със смъртта на съпруга през 2023 г. Категорична, последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, че съгласно чл. 115, ал. 1 б. "в" ОТ ЗЗД, която норма е императивна и приложима и за придобивната давност съгласно чл. 84 ОТ ЗС, давност не тече между съпрузи. Приложението на тази норма при заявено позоваване на давност не зависи от волята на страните, защото тя е императивна (решение № 133 от 26.10.2023 г. по гр. д. № 4199/2022 г. на І г. о. на ВКС; решение № 1095 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 4379/2007 г. на І г. о. на ВКС). Съпругата Б. Р. С. не е могла да придобие процесния имот на това основание, тъй като съгласно чл. 84 ЗС за придобивната давност намират съответно приложение разпоредбите на ЗЗД, а съгласно чл. 115, ал. 1 б. "в" ЗЗД давност между съпрузите не тече. Предмет на разглеждане по делото е предявеният установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците В. И. С. и Б. Р. С., че А. И. С. - Б. е собственик на 2,084/6,251 идеални части, равняващи се на 1/3 идеална част, от поземлен имот с идентификатор 56040.103.9, трайно предназначение на територията земеделска, начина трайно ползване нива с площ, съгласно документ за собственост, от 6,251 дка, с площ съгласно скица от 6,252 кв.м., трета категория, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Генерал Тошево, с номер на предходен план 103009 при съседи: 56040.103.10; 56040.103.3; 56040.103.39, придобит по наследство от наследодателя на ищцата И. В. С. ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр. София, починал на ••• г. По делото са предявени и обективно съединени, в условията на евентуалност, искове за прогласяване нищожността на процесния договор за покупкопродажба поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в липса на еквивалентност на престациите, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, или поради привидност – сключен без страните да са платили продажната цена, на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД, за прогласяване недействителността по отношение на ищцата, поради договаряне на продажната цена във вреда на представлявания, на основание чл. 40 от ЗЗД, за унищожаемост, поради сключването му поради крайна нужда при явно неизгодни условия, на основание чл. 33, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД или за разваляне поради неизпълнение на насрещно задължение от страна на купувача да плати продажната цена, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Доколкото съдът не е обвързан от заявената в исковата молба последователност на основанията за недействителност на оспорената сделка, той следва да разгледа предявените искове, според естеството на поддържания порок, като в тази връзка се има предвид, че съществуването на някой от пороците – основания за нищожност на сделката съгласно чл. 26 ЗЗД, изключва или поглъща останалите. В тази връзка на първо място следва да се разгледат предявените искове за нищожност на процесния договор - по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави) и след това – по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД (поради привидност), тъй като симулацията предполага наличието на формално валиден договор, чийто порок се изразява в несъответствието между манифестираните и действително целените от страните негови правни последици. Доколкото абсолютната нищожност изключва недействителността на договора по чл. 40 ЗЗД, предполагаща сделка, която не страда от пороци по смисъла на чл. 26 ЗЗД, то предявеният иск за прогласяване нищожността на договора, поради договаряне на продажната цена във вреда на представлявания, следва да бъде разгледан след исковете по чл. 26 от ЗЗД. След това следва да бъде разгледан искът по чл. 33, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за унищожаемост на договора, поради сключването му поради крайна нужда при явно неизгодни условия и накрая искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за развалянето му поради неизпълнение на насрещно задължение от страна на купувача да плати продажната цена. В случай, че съдът намери за основателна някоя от исковите претенции в посочената последователност, той не дължи произнасяне по същество по останалите, предвид неосъществяването на вътрешно процесуалното условие за това и с оглед обстоятелството, че правният резултат при уважаването на един от исковете изключва интереса от обявяване на нищожността, съответно недействителността на сделката, унищожаемостта или развалянето й на въведените други основания. По предявения иск за прогласяване нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави: Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Добрите нрави, в качеството им на морални норми, наситени с нравствено-етично съдържание, са въздигнати от законодателя в критерий за оценка на сделките. Тези норми, доколкото не са правни такива са неписани и неконкретизирани, съществуват като общоприети, принципни положения на обществения живот или произтичат от такива. Същите не са скрепени със санкция, не се налагат принудително и не разполагат със задължително действие, но се приемат от социума в резултат на вътрешни убеждения и най-висши духовни потребности. По правило и дефиниция, накърняването на добрите нрави е обективно състояние – не необходимо страните да съзнават естеството на нравствено-етичните правила, които нарушават с поведението си, нито да целят това. Не всяко нарушение на битуващите морални и етични догми се счита за „накърняване на добрите нрави”, по смисъла на цитираната норма, а само онова, което е грубо и в ярко противоречие с утвърдените нравствено-етични правила за поведение. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Според решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014 от 2014 г., III г. о. нееквивалентността на престациите обуславя нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, когато има за резултат нарушаването на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които е морално недопустимо сключеният договор да породи съответни правни последици. Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави - морални норми с нравствено-етично съдържание, които законът въздига в критерий за оценка на сделките. Свободата на договаряне обхваща и цената на договора, като позитивното ни право не изисква непременно обективната равноценност на разменените престации. „Несправедливите договори”, тези лишени от еквивалентност, по принцип не могат да бъдат атакувани, ако страната свободно е изразила волята си. Договорът е справедлив, ако всяка страна в процеса на сключването му действа съзнателно и независимо, без да е налице влияние от другата страна или трето лице. От друга страна, при възмездните договори справедливостта се разглежда като еквивалентност на престациите, което е пречка едната страна да се обогатява за сметка на другата. Равенството на насрещните задължения по договора обаче трябва да се разбира като субективната еквивалентност, тоест еквивалентност съобразно вижданията на страните по договора. Необходимо е и двата аспекта от справедливостта да са засегнати кумулативно, защото договорите не могат да се атакуват, независимо от това, че престациите не са еквиваленти, щом страната свободно е изразила волята си. Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора. Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е казуална сделка, то следва да се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел, т.е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес. Практиката на ВКС приема, че увреждането не следва да се свежда единствено до фрапантна разлика между цената, на която имотът е бил продаден и тази, на която би следвало според пазарните условия, без да се обсъдят всички относими към преценката на интереса обстоятелства. Продажната цена като величина не е единственият критерии за увреждане, при това не всяко разминаване в договорената по данъчна оценка цена и реалната стойност на имотите предпоставя извод за противоречие на добрите нрави. Преценката дали един договор противоречи на добрите нрави не се ограничава само до неговото формално съдържание, а следва да се съобрази дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Според константната практика на ВКС не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност, т.е. да е сведена до липса на престация (решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК). Продажбата на вещ на цена, по-ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална, непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави. В този смисъл е безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 452 от 25.6.2010 г по гр. дело № 4277/2008 г на ВКС, Първо гражданско отделение, решение № 119/22.3.2011 г по гр. дело № 485/11 г на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 29 от 22.3.2017 г по гр. дело № 2955/2016 г на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 24 от 9.2.2016 г по гр. дело № 2419/2015 г на ВКС, ГК, Трето ГО и решение № 65 от 21.3.2017 г по гр. дело № 639/2016 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение. (Решение № 156 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2019 г., III г. о., ГК). В случая уговорената продажна цена е над данъчната оценка на имота и макар същата да е под пазарната стойност на имота, това не води до явно несъответствие на насрещните престации, респ. до нищожността на сделката на разглежданото основание. Еквивалентността на престациите е предоставена на договорната автономия на страните, като отклонението от обичайната продажна цена в случая е оправдано, с оглед качеството на страните по двустранния договор. В случая договарящите са майка, баща и син - т. е. близки кръвни роднини, като прехвърлителите са обективирали волята си в подписани от тях пълномощни. От свидетелските показания на ангажираните от ответниците свидетели ценени при условията на чл. 172 от ГПК и кредитирани от съда като логични, последователни, взаимно допълващи се установява, че страните по договора живеят в едно домакинство от 2001 г. и единствените хора, който се грижели за И. В. С. по време на неговата химиотерапия и операции били ответниците. Договарящите са били в добри отношения помежду си, като и тримата свидетели разказват за полагана грижа от сина и семейството му към онкологично болния баща и съпруг и на желание бащата да прехвърли имота на сина си, чрез договор за покупко-продажба. Това обстоятелство налага извода, че процесната сделка е съвместима с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност, предвид съпътстващите я други обстоятелства (по време на нейното сключване страните са били семейство – родители и пълнолетно дете), преценени комплексно, не са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, в който случая е налице основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави. Не се установява по делото, че И. В. С. не е действал съзнателно и независимо при сключването на договора, или пък е била повлияна от другата страна или от трето лице, за да сключи договора. Свободното изразяване волята на наследодателя на ищцата, в качеството му на продавач по изследвания договор, не дава възможност да се атакува договора, доколкото не се установява, че при сключването на сделката между страните действителната воля на С. е била различна, от обективираната в договора – да продаде процесния имот за сумата от 6 500 лв. Изложените съображения мотивират извода за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск, поради което районният съд правилно го е отхвърлил. В случая прехвърлителната сделка от ••• г. не е нищожна на наведеното от ищцата основание. Въззивният съд в заключение намира, че решението с което е отхвърлен предявеният обективно съединен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД е правилно и законосъобразно и следва в тази част да бъде потвърдено. По предявения иск за прогласяване нищожността на договора като привиден: Правната уредба на симулацията на сделките се съдържа в чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД и в чл. 17, ал. 1 от ЗЗД , уреждащи т. нар. абсолютна и относителна симулация. Приема се, че при абсолютната симулация е налице само едно съглашение, чиито последици и двете страни съзнателно не желаят да настъпят в действителност (чл. 26, ал. 2, т. 5 от ЗЗД ), а при относителната симулация страните искат да създадат само привидни правни последици на обвързаност, т.е. действителната им воля е да бъдат обвързани по начин, който е различен от посочения в сключеното съглашение (чл. 17, ал. 1 от ЗЗД ). Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. При всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан. Привидността се състои именно в това: страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин. В тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание. Възможни са и случаи, в които съконтрагентите желаят настъпване на правните последици на договора за покупко-продажба, но прикриват действителната си воля относно отделни договорености, които са постигнали за отделни елементи на договора. Относителна симулация е налице в случаите, когато изразената воля е страните да си дължат нещо различно от посоченото в договора. При относителната симулация са налице две съглашения – явно, прикриващо действителните отношения между страните, и прикрито такова, което урежда тези отношения. Явното съглашение е привидното, като привидността се изразява в това, че страните се съгласяват да сключат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин и зад привидно изразената воля се крие воля за друга сделка. Страните манифестират като действителна привидната сделка, но се уговарят за действието и правните последици на друга, прикрита сделка, за която имат интерес третите лица да не узнаят. В случаите, когато в привидният договор страните са прикрили друго съглашение, то по силата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, те са обвързани от него, ако са налице изискванията за неговата действителност. При установяване на относителна симулация съдът постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка. Тежестта да докаже твърдяната относителна симулация е изцяло на ищцовата страна, тъй като именно тя в случая би извлякла при евентуално успешно провеждане на главните искове, благоприятни правни последици за себе си. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, тъй като от тяхното настъпване цели изгодни правни последици за себе си. В тежест на страната, която претендира разкриване на симулацията е да установи по пътя на прякото и пълно доказване горните елементи от фактическия състав на симулацията. При наличието на спор относно точния смисъл на договорните клаузи, съдът по реда на чл. 20 от ЗЗД тълкува отделните уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, за да разкрие действителната воля на страните по него, като при нейното изясняване изследва и обстоятелствата, при които е сключен договорът, както и поведението на страните преди и след сключването му. Разкриването на прикритата сделка се осъществява чрез изследване на конкретни обективни данни, съпоставени по между си и с оглед твърденията на страните, като се правят изводи относно намеренията на страните по симулативната сделка. Съдът е длъжен подробно да разгледа и провери събраните по делото доказателства, вкл. и косвените такива. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от доказателствени факти, която да е от естество да подкрепи истинността или най-малкото тяхното правдивост, че този факт се е осъществил. Страните в отношенията си имат свободата да договарят каквито и да било условия в договора, като съдът е длъжен да издири, както се посочи, тяхната действителна обща воля, както и да установи дали предварителния договор съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, на база преценявайки събраните по делото доказателства, включително и обясненията на страните, по отделно и в съвкупност и в тяхната взаимовръзка. Нотариалният акт, с който обсъжданият договор е сключен, е официален документ и като такъв има обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, но неговата официалната удостоверителна сила не се разпростира върху цялото му съдържание. Това се отнася само за тази част от нотариалния акт, която обективира изявленията на нотариуса за фактите и обстоятелствата осъществили се пред него и които са в кръга на неговата удостоверителна компетентност. Отразеното в него заявление на страните, че продажната цена е в определен размер и е платена предварително има обвързваща доказателствена сила само относно факта на направеното пред нотариуса изявление, но не и относно факта каква е действително уговорената между страните по сделката цена и дали е платена от купувача на продавачите. Следователно в частта, в която е направено такова удостоверяване нотариалният акт има значението на частен свидетелстващ документ. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, тъй като от тяхното настъпване цели изгодни правни последици за себе си. Разкриването на различните проявни форми на симулативност, доколкото в случая се излагат твърдения за наличието на симулативност на процесния договор е възможно да бъде осъществено успешно, както по общия исков реда, така и по пътя на възражението. Според правилото на чл. 17 от ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, стига изискванията за действителност на прикритото да са налице,а привидното съглашение по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. последно от ЗЗД е нищожно. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация- когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните последици между тях, както и сделките с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. При установяване на относителна симулация при иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка. Тежестта да докаже твърдяната симулация е изцяло на ищцовата страна, тъй като тя би извлякла при евентуално успешно провеждане на иска, благоприятни последици за себе си. Следователно, ищцата по спора следва да установи, че е осъществена не друга сделка, а дарение на процесния недвижим имот. Доказването на ищцата в този процес трябва да бъде главно и пълно. Не се събрани доказателства по делото договорът да е нищожен като симулативен и да прикрива действителната уговорка за сключването на договор за дарение. Ищцата, чиято е доказателствената тежест установяването на привидността на оспорената сделка, по никакъв начин не е ангажирала доказателства в тази насока. Следователно предявеният иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5-то във връзка с чл. 17 от Закона за задълженията и договорите е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен3. По предявения иск за прогласяване нищожността на договора, поради договаряне на продажната цена във вреда на представлявания: Разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД постановява, че договорът не произвежда за представлявания правно действие, ако представителят и лицето, с което той е договарял се споразумеят в негова вреда. Според разрешението дадено в т.3 от ТР № 5/2014г., ОСГТК на ВКС, в тази хипотеза договорът е недействителен и не поражда права и задължения, включително транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД за представлявания и лицето, договаряло с пълномощника в негова вреда. Основното за прогласяване на един договор за недействителен съгл. чл. 40 от ЗЗД е със споразумението да се нанесат вреди на представлявания. Увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия и параметри; имуществото на представлявания да е неоправдано обременено с уговорени тежести или да поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения, нетипични за конкретния тип договори; неблагоприятни за представлявания модалитети на насрещните задължения; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар в рамките на представителната му власт и други. Преценката е винаги конкретна за случая и винаги е към момента на сключване на договора, но във всички случаи е необходимо да бъде доказано пълно и главно обективното и значителното увреждане на представлявания. Ето защо и макар да разкрива някои сходства с общата хипотеза на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, основанието по чл. 40 от ЗЗД е различно, като основната отлика е преценката не дали са накърнени общите и принципни разбирания и критерии за морално и за житейски допустимо, а дали действително и обективно са увредени интересите на представляваната страна по договора, както и дали действалият от нейно име представител и насрещната страна по договора са добросъвестни или не (дали са осъзнавали, че увреждат представлявания или не). В състава на основанието се включват два елемента. Първият е обективен – сключване на двустранна сделка между правен субект (чрез представител) и трето лице, която уврежда правната сфера на представлявания. Предвид обективния характер на първия изискуем елемент от състава на спорното право, разпоредителната воля при делегиране на представителната власт и обстоятелствата, при които тя е била учредена, имат водещо значение за дължимата от съда проверка. Вторият елемент на правото по чл. 40 от ЗЗД е самото „споразумяване“, т. е. обща воля на представителя и насрещната страна по договора за увреждане на представлявания. Следва да се установи наличието или липсата на не/добросъвестност на посочените лица досежно последиците от сделката по отношение на самия представляван в негов негатив – и двете лица да знаят (да осъзнават), че договорът ще увреди представлявания и да желаят или приемат тези последици. И тук преценката се извършва спрямо конкретния случай, но винаги към момента на сключване на договора, а не въз основа на последващи във времето обстоятелства, като изискуемото доказване е пълно и главно от ищеца. Поддържаната от ищцата недействителност на упълномощителната сделка е основана на твърдението, че имотът е бил продаден на цена значително под пазарната, поради което ответникът В. И. С., в качеството му на пълномощник на продавачите по договора, и на купувач по същия, е бил недобросъвестен и е действал във вреда на праводателя на ищцата И. В. С.. Ищцата твърди, че упражнявайки правата по даденото му пълномощно, ответникът е договарял във вреда на баща си, като е продал собствения му недвижим имот на изключително ниска цена. При наличието на предпоставките по чл. 40 от ЗЗД постигнатото съглашение е недействително по отношение на представлявания, като правните последици са като тези по чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД – накърняване на добрите нрави. В тези случаи извършеното от представителя няма сила за представлявания, дори когато е в границите на представителната му власт. Споразумението между представителя и насрещната страна във вреда на представлявания прави сделката нищожна изцяло и то не само по отношение на представлявания, но и между представителя и третото лице. В случая ищцата твърди, че покойният й баща, действащ чрез своя пълномощник В. С., е бил увреден от занижената цена, на което е продал процесните недвижими имоти, т. е. твърди се, че вредата от сделката, сключена чрез пълномощник, е под формата на нееквивалентност на престираното по договора. Формалното наличие на номиналнo изразена нееквивалентност между престациите на двете страни по оспорената сделка не е достатъчно да обоснове сигурен краен извод, че същата обезателно е сключена във вреда на представлявания. Установено е по делото, че И. С. и Б. С. са подписали пълномощни с нотариални заверки от 08.06.2023 г. и 16.06.2023 г., с което упълномощили сина си В. С. да ги представлява пред съответния нотариус, пред трети физически и юридически лица, като се разпорежда /продаде, дари, замени и др./ от тяхно име и за тяхна сметка, както намери за добре, включително и да договаря сам със себе си, съгласно чл. 38 от ЗЗД, при цена и условия, каквито договори, със собствените им недвижими имоти, включително и процесния имот. Във връзка с предоставените права пълномощникът е овластен да подписва нотариални актове като прави изявления и декларации от името на упълномощителите като продавачи, както и всички съпътстващи ги документи и да получава продажната цена по техни банкови сметки или в брой. Съдът намира, че липсата на увреждане за И. С., като продавач по процесната сделка, в случая се установява и от обстоятелството, че е подписал лично пълномощно на сина си, с което същият съзнателно му учредява широка представителна власт да се разпорежда с имотите. Този извод се потвърждава от обстоятелството, че имуществото му не е загубено или предадено на трето, чуждо за семейството лице, а е прехвърлено, продадено на синът, който е бил неотлъчно до него. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установи, че към момента на упълномощаването И. С. е бил в адекватно състояние, разбирал е свойството и значението на предоставените с пълномощното права. Преценката на съда за равностойността на даденото от страните по договора не следва да се ограничава с механичното съпоставяне единствено на номиналното измерение на престациите по един двустранен договор, а задължава съда да установи дали твърдяното от страната увреждане всъщност не е довело до скрита изгода за нея, или поне до неутрализиране на други неблагоприятни последици в нейния патримониум, като например запази друго свое застрашено по-висше благо, включително неимуществено. Именно в тази връзка следва да се има предвид, че при продажба, сключена между роднини по права линия, еквивалентността на даденото и полученото се преценява наред с други морално етични съображения и имуществени отношения. В случая договарящите страни по атакуваната сделка са баща, майка и син, т.е. роднини от най-близката степен на родство, между които не просто е възможно, а е обичайно с оглед на опитните правила и правилата на формалната логика да се постигне договорка за цена, която съществено се различава от средната пазарната стойност на имота. От обсъдените по-горе доказателства се установи, че мотив на И. С. за сключване на разпоредителната сделка не са обичайните при този вид съглашения, а именно за постигане на максимална печалба от свободния пазар, а преследваната от него цел всъщност е била да научи сина си на отговорност и да му покаже, че нещата не се получават даром, и бидейки наясно, че В. не може да плати имотите на пазарната цена се договорили за символична сума, която В. С. да му изплати и да придобие нивите чрез покупко-продажба. В обобщение, след извършена преценка на всички релевантни обстоятелства по делото, свързани с интереса, необходимостта и мотивите на И. С. да сключи договора за продажба със сина си, съдът намира, че същият не е претърпял увреждане от процесната сделка, изповядана на данъчна оценка, под формата на нееквивалентност на престациите. Следователно не са налице предпоставките за уважаване на исковата претенция, а последната като недоказана следва да се отхвърли изцяло. По предявения иск за прогласяване нищожността на договора, поради сключването му поради крайна нужда при явно неизгодни условия: Искът е допустим на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗД, тъй като е предявен в едногодишния срок от сключване на атакувания договор. И в доктрината, и в съдебната практика фактическият състав на крайната нужда се състои от три елемента. Първият, състоянието на крайна нужда, който означава, че трябва да са налице обстоятелства и то тежки за един субект, които да водят до липса на средства, а и оттук да е налице обстоятелство, което да мотивира това лице към сключване на сделка със свое имущество. Вторият елемент е необходимостта от връзка и то причинна между условията за сключване на сделката и самата сделка. Необходимо е на трето място сделката да е сключена при неизгодни условия и те да са явни, а такива условия са налице, когато се нарушава принципа на равенство между престации - от една страна предмета на сделката и от друга - цената на този предмет. В тежест на ищцата е да установи в условията на главно и пълно доказване горните предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД. Не са ангажирани доказателства, от които да се обоснове изводът, че И. С. към момента на сключване на процесния договор е бил в състояние на крайна нужда. Напротив – от събраните доказателства се установява, че същият е разполагал с достатъчно средства, за да покрива лечението и издръжката си. От приетото извлечение от банкова сметка на И. С. се установи, че пенсията му е била в размер от 1 631,51 лв. до 1 827,29 лв. Освен това към 09.06.2023 г. същият е разполагал със спестявания от 60 511.63 лв. Липсата на тази предпоставка - състояние на крайна нужда, която следва да е осъществена кумулативно, е достатъчна да обоснове неоснователност на предявения евентуален иск с правно основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД. По предявения иск за разваляне на договора поради неизпълнение на насрещно задължение от страна на купувача да плати продажната цена в частта, касаеща покупко – продажба на 1/3 ид. част от процесните имоти: По силата на договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Договорът за покупкопродажба е двустранен и възмезден, като основните задължения на продавача по договора са да прехвърли собствеността по отношение на вещта, предмет на договора, в полза на купувача, както и да предаде владението върху вещта на купувача, а основното задължение на купувача е да заплати в полза на продавача уговорената продажна цена. Неизпълнението на някое от посочените задължения на страните по договора е основание за неговото разваляне. Правото да се развали договорът е преобразуващо и се упражнява с едностранно изявление, без да е необходимо съдействието на насрещната страна, като възниква при наличието на неизпълнение, т.е. юридически факт, който следва по време юридическия факт, породил двустранното правоотношение. Съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Правото да поиска разваляне на договора принадлежи, както на кредитора, така и на неговите наследници съобразно наследствените им права и в случая това право надлежно е упражнено от ищцата, която е един от тримата наследници по закон на И. В. С., починал през 2023 г. Ищцата като наследник на прехвърлителя по атакуваната сделка е активно легитимирана и предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е допустим. И. В. С. заедно със съпругата си Б. Р. С. са прехвърлили правото на собственост върху процесния недвижим имот, подробно описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот земеделска земя № 16, т.II, рег. № 1139, дело № 201 от ••• г. на нотариус Б. Б., рег. № ••• в Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Генерал Тошево, на сина си В. И. С., като е посочено, че продажната цена от 6 500 лв. е изплатена от купувача на продавачите преди подписването на нотариалния акт. Нотариалният акт е официален свидетелстващ документ в частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и са направили вписаните в акта изявления, а в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача, съставлява частен свидетелстващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт; този факт може да се е осъществил обективно, може и да не се е осъществил, и затова частните свидетелстващи документи могат да бъдат верни или неверни, т.е. може да се установява неистинността им. Доказателствената тежест за установяване на извършеното плащане се носи от купувача, като това може да бъде направено с всички допустими от закона доказателствени средства. Той може да се позове и на извършено от продавача признание, че цената е платена. Това признание обаче само по себе си не обвързва съда и той трябва да го прецени с оглед на всички обстоятелства по делото. В този смисъл и Решение № 60221 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3270/2020 г., IV г. о., ГК. В случаите когато договорът за продажба е оформен с нотариален акт, то същият може да служи само като доказателство, че изявленията за плащане, съответно за получаване на цената, преди сключването на договора, са направени от двете страни по него, но не и за обстоятелството, че плащането е действително извършено, тъй като то не е направено пред нотариуса. В решение № 359/19.11.2012 година, постановено по гр. д. № 159/2012 година и решение № 320/15.01.2013 година, постановено по гр. д. № 94/2012 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е посочено, че частта от договора, съдържаща изявление, че цената е платена от купувача, съответно получена от продавача, представлява изявление за знание. Изявленията за знание се преценяват с оглед на тяхната истинност и се отнасят до факти стоящи вън от психиката на автора, които могат да бъдат верни или неверни. В тази си част договорът има характер на частен свидетелстващ документ за изявление за знание с характер на извънсъдебно признание на факта, че цената е получена от продавача, което е оттегляемо. Затова за оборване факта на плащане са допустими всички доказателствени средства. В случаите когато договорът за продажба е оформен с нотариален акт то същият може да служи само като доказателство, че изявленията за плащане, съответно за получаване на цената, преди сключването на договора, са направени от двете страни по него, но не и за обстоятелството, че плащането е действително извършено, тъй като то не е направено пред нотариуса (чл. 179, ал. 1 от ГПК). В случай на спор доказателствената тежест за установяване на извършеното плащане се носи от купувача (чл. 154, ал. 1 от ГПК), като това може да бъде направено с всички допустими от закона доказателствени средства. Във връзка с това той може да се позове и на извършено от продавача признание, че цената е платена. Това признание обаче само по себе си не обвързва съда и той трябва да го прецени с оглед на всички обстоятелства по делото (чл. 175 от ГПК). По съгласие между страните за може да бъде издаден нарочен документ за извършеното плащанеразписка (чл. 77, ал. 1 от ЗЗД). Действително, искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД има конститутивно действие и с уважаването му страните са длъжни да върнат това което всеки от тях е получил. В тежест на ищеца е било да докаже сключване на валиден договор за прехвърляне на процесния имот срещу задължение за заплащане на продажна цена, по силата на който наследодателят на ищцата е прехвърлил на ответника правото на собственост върху процесния имот и неизпълнение от негова страна на поетото задължение за заплащане на продажната цена, а в тежест на приобретателя-ответник е да докаже пълното и точно изпълнение - точно изпълнение на задължението за заплащане на продажната цена по договора в уговорения срок и начин на плащане. В настоящия случай не е доказано фактическото заплащане на уговорената по договора продажна цена, т.е. задължението по договора за покупко-продажбата не е изпълнено. В този случай облигационното правоотношение продължава да съществува, но относно правата и задълженията на страните, свързани с неизпълнението на договора, и правото същия да бъде развален. Действително наследникът може да иска плащане по договор, сключен от наследодателя, само ако е упълномощен, е правилно, но ако наследодателят все още е жив. Но в конкретния случай със смъртта на И. В. С., страна по процесния договор, всички негови права и задължения по договора са преминали към неговата наследничка и ищца по делото А. И. С. - Б.. Съдебната практика също е категорична, че наследниците на починалия кредитор, които е прехвърлил правото на собственост върху имот, имат право, чрез иск да развалят договора, когато са останали нереализирани вземания до смъртта па прехвърлителя, за частта, съответна на наследствения им дял - Решение № 690 от 29.09.2004 г. ни ВКС по гр. д. № 873/2003 г., 11 Г.О. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Само по себе си въвеждането в спорния предмет от страна на ответника на определено твърдение или възражение не е достатъчно, за да се приеме предявеният иск за неоснователен. Последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му. Следователно тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства, а е въпрос за последиците от недоказването. В случая липсват доказателства, от които при условията на пълно и главно доказване да се установява, че уговорената цена от 6 500 лв. е платена на праводателя на ищцата. Следователно, налице е основание за разваляне на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот в посочените от ищцата части, доколкото неизпълнението на задължението за заплащане на продажната цена е съществено според критериите, възприети във формираната съдебна практика на ВКС (решение № 60 от 3.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1892/2018 г., II т. о., ТК). Ответниците не са предложили изпълнение на задължението в течение на съдебния процес. По отношение на предявения иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 2,084/6,251 идеални части, равняващи се на 1/3 идеална част, от поземлен имот с идентификатор 56040.103.9, трайно предназначение на територията земеделска, начина трайно ползване нива с площ, съгласно документ за собственост, от 6,251 дка, с площ съгласно скица от 6,252 дка, трета категория, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Генерал Тошево, А. И. С. – Б. извлича правния си интерес от наследственото правоотношение между нея и И. В. С., както и от разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот от ••• г. по отношение на наследствената й част от 1/3. С оглед изхода на спора по първия иск, съдът намира че правните последици от разваляне на двустранен договор за прехвърляне на недвижимия имот са настъпили и ищцата може да се легитимира за собственик по наследство на 1/3 идеална част от процесния имот. След като предявеният иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е основателен и доказан до размера на 1/3 идеална част от прехвърленото с договора право на собственост върху спорния имот, съответно на преобразуващото право съобразно дела на ищцата от наследството, което й се следва, като уважаването на конститутивния иск за разваляне на процесния договор, с оглед обратното му действие по чл. 88, ал. 1, изр. 1-во, предл. 1-во от ЗЗД, обуславя и уважаване на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с признаване спрямо ответниците, че ищцата е собственик на 1/3 идеална част от процесния имот, придобит по наследство от баща си И. В. С.. Решението на районния съд, с което е отхвърлен искът за разваляне на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот за 1/3 идеална част, припадаща се на ищцата, съобразно наследствената й част от имуществото на продавача по договора, е неправилно и следва да бъде отменено, а предявеният иск уважен. Не се спори по делото, че имотът е предаден на ответника, като същият осъществява фактическа власт по отношение на същия, поради което обусловеният иск по чл. 124 от ГПК за признаване за установено правото на собственост на ищцата по отношение на 1/3 идеална част от процесния имот, придобит от нея по силата на наследяване от нейния баща се явява основателен. При този изход от делото право на разноски имат и двете страни по спора – ищцата за уважената част от исковете, а ответниците за отхвърлената част от тях. Въззивницата и ищца по делото има право на сторените от нея разноски в първата и във въззивната инстанции, които изрично са претендирани, както следва: 4 071 лв., съобразно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК (л. 192 от първоинстанционното дело) претърпените от А. С. разноски са в размер на 3 986 лв., като към тази сума следва да се прибавят и 85 лв., платени допълнително като държавна такса по делото, съобразно дадените указания от ДОС с определение № 796 от 29.09.2025 г. От така посочената сума в полза на ищцата се следват – 1 357 лв., равностойни на 693,82 евро, както и 10,83 лв., равностойни на 5,54 евро, претърпени разноски пред въззивната инстанция предвид изхода на спора. Ответниците по делото, настоящи въззиваеми, са представили по делото доказателства за разноски в размер на 6 000 лв. – разписка от 04.12.2024 г., според която адвокат Р. А. е получила по договор за правна помощ от 14.10.2024 г. сумата от 6 000 лв. Доколкото не е било посочено какво възнаграждение е платено за защита по всеки иск, съдът приема, че за всеки от шестте иска, е платено идентично възнаграждение от по 1 000 лева. Предвид изхода на спора дължимите в полза на ответниците разноски за първоинстанционното производство са в размер на 4 000 лв., равностойни на 2 045,17 евро. Пред въззивната инстанция са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от въззиваемите в размер на 4 000 лв., от които в тяхна полза, предвид изхода от спора се дължат 2 666,67 лв., равностойни на 1 363,45 евро. По изложените съображенията и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Добричкият окръжен съд