Решение № 376 от 20.7.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 619/2022 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 399 от 01.07.2022 година по гр. д. № 1324/2021 год. РС-Г. О. е осъдил „Т.“ ЕООД ЕИК....... гр. Г. О. да заплати на Н. Г. Р. сумата от 103800 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Г. Ц. Р. при трудова злополука на 08.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.06.2021г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер 180000 лв. като неоснователен; сумата от 2393, 17 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 08.04.2020г. до 29.06.2021г., като отхвърля иска за мораторната лихва до пълния предявен размер 4150, 33 лв. Същото обезщетение е присъдено и в полза на Ц. С. Р. и са отхвърлени иска по чл. 200 КТ в останалата му част до пълния предявен размер, както и иска за мораторната лихва до пълния предявен размер над уважената част. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на адв. П. Р. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. 5100 лв. Ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете – 3856, 56 лв. Ответникът е осъден да заплати в полза на съда ДТ в размер на 8495, 46 лв., разноски за вещо лице 200 лв. и за свидетел 20, 00 лв. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника, а именно ЗАД „Б. В. И. Г.“ с ЕИК.......... със седалище и адрес на управление град С., район „Т.“, пл. „П.“ №..., представлявано от изпълнителен директор Н. Ч., изпълнителен директор И. Г., изпълнителен директор П. Ш., изпълнителен директор Т. И., изпълнителен директор Н. П. – заедно от всеки двама изпълнителни директори. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Т.“ ЕООД ЕИК........ гр. Г. О. представлявано от И. Л. Н. - управител. Обжалва се решението в частта, с която исковете са уважени за присъдено обезщетение по чл. 200 ТК за разликата над 28800 лв. до 103800 лв. и мораторната лихва върху присъденото обезщетение за периода от 08.04.2021г. до 29.06.2021г. в размер над 664 лв. до 2393, 17 лв. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушаване на материалния закон. Извърша свой прочит на доказателствата по делото и предлага тяхното тълкуване водещо до правен извод, че пострадалият е допринесъл за своето увреждане като е нарушил правилата за безопасност при работа в предприятието, както и правилата за безопасни и здравословни условия на труд. Подробно това е описано във въззивната жалба. Така пострадалият работник е реализирал поведение, което и най-небрежния работник не би си позволил, поради което бил допринесъл за настъпването на вредите при условията на груба небрежност. Съдът не бил обсъдил и фактите, от които се съдело за принос на ДП НКЖИ в настъпването на трудовата злополука. С оглед на това жалбоподателят намира, че дължимото обезщетение би било 150 000 лева за двамата ищци, намалено при условията на чл. 201, ал. 2 КТ с 50% - в размер на 75000 и от която следва да се приспадне сумата 46 200 лв. – платено застрахователно обезщетение от ЗАД „Б. В. И. Г.“ гр. С. Предвид това моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част като неправилно и да се уважат исковете до размер на по 28 800 лв., ведно със законна лихва и мораторна в размер на по 664 лв., а исковете в останалата им част да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски. По реда и в срока по чл. 263 от ГПК от ищците чрез пълномощник адв. П. Р. е постъпил писмен отговор на въззивната жалба чрез който същата се оспорва като неоснователна. Счита, че решението е правилно и постановено в съответствие с материалния закон. Оспорва като неоснователни всички възражения, наведени във въззивната жалба относно допринасяне на пострадалия за своето увреждане, както и наличие на основания за отговорност на ДП НКЖИ по чл. 49 ЗЗД като възложител. Извършен е анализ на доказателствата и са изложени правни изводи. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд – потвърдено. Претендира присъждане на разноските по делото. Третото лице помагач ЗАД „Б. В. И. Г.“ с ЕИК........ не взема становище по възизвната жалба. Страните не са направила искания за събиране на нови доказателства и не представя нови такива. В съдебно заседание: Жалбоподателят се представлява от адв. И. И., който поддържа въззивната жалба и изложените в нея доводи относно неправилност на обжалваното решение и размер на претендираното обезщетение. Моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част и да постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлен за разликата над 28800 лв. за всеки един от тях по чл. 200 КТ и за разликата над 664 лв. за иска по чл. 86 ЗЗД. Претендира разноски по делото пред въззивната инстанция. Ответниците по жалбата не се явяват в съдебно заседание, а се представляват от адв. П. Р., който поддържа писмения отговор на въззивната жалба и изложените в него подробни съображения относно липсата на принос от страна на пострадалия при трудовата злополука за собственото му увреждане. Моли съда да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част. Третото лице помагач ЗАД „Б. В. И. Г.“ с ЕИК........ не се представлява в съдебно заседание и не взема становище. Съдът съобрази следното: Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, която имат правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустими и следва да ги разгледа по същество. Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите изложени във въззивната жалба В. окръжен съд приема следното: Предмет на разглеждане пред Районен съд – Г. О. са два субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Н. Г. Р. и Ц. С. Р., наследници на Г. Ц.ов Р., против ответника „Т.“ ЕООД гр. Г. О. за осъждане на ответника да им заплати на всеки от тях по 180 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на настъпилата при трудова злополука смърт на Г. Р. – техен син на 08.04.2021 година, ведно със законна лихва от датата на предявяването на иска до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху обезщетението по чл. 200 КТ за всеки един от тях по 4150, 33 лв. считано от 08.04.2021г. до 29.06.2021г. Ищците твърдят, че са единствените законни наследници на техния син Г. Р., загинал на........ г. при настъпила трудова злополука в междугарието С. – С., при км. 323+000 на Главна железопътна линия № 2 С.-В.. Г. Р. е бил работник при ответника изпълняващ длъжността „електромонтьор контактна мрежа“ като основните му задължения по длъжностна характеристика били да „извършва подготвителни операции и монтаж на различни електрически инсталации и да следи за изправността, профилактиката и ремонта на електрическите мрежи“. В деня на злополуката заедно с М. М. на длъжността „електромонтьор – ръководител работна група, и С. К. извършвали МСР по контактна мрежа в изпълнение на обект „Механизирано подновяване на ЖП мрежа в междугарие С. – С. км. 336+000 до 344+404 с обща дължина 16808 м. По работен график извършвали демонтаж на носещо въже на анкерно поле № 1 в участъка С. – С. и демонтиране на съществуващите еднопътни конзоли. Работата приключила в 11: 45 часа след което работната група започнала работа по демонтаж на конзолите - тримата работници М. М., С. К. и Г. Р. започнали подготовка за демонтаж на контактния проводник на анкерно поле № 2, който е трябвало да свалят на следващия ден. За целта използвали двупътна машина тип вишка SX7061, управлявана от К.. За да започнат работа М. и Р. издигнали вишката на работната платформа до контактната мрежа на ЖП линията и при сваляне на струните на мрежата работниците допрели контактния проводник, вследствие на което попаднали до силно индукционно напрежение, силен електрически ток, който протекъл през тялото на Г. Р., което довело до настъпване на смъртта му. Била подадена от ответника декларация вх. № 5104-04-27/15.04.2021г. за деклариране на трудова злополука. След извършена проверка с разпореждане № Ц5104-04-32/01.06.2021г. на ТП на НОИ В. Т. описаната злополука, била приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 КТ. Протокола за резултатите от извършената проверка били описани подробно извършените нарушения на трудовото законодателство, свързани с безопасните и здравословни условия на труд. Ищците твърдят, че в резултат на настъпилата смърт на сина им при посочената трудова злополука са претърпени неимуществени вреди изразяващи се нестихващи душевни болки и страдания. Тримата са били в най-близки отношения, основани на силна обич, доверие и привързаност. Починалият бил млад мъж в разцвета на силите си и постоянно помагал на родителите си. Ищецът Ц. Р. бил инвалид и изключително много разчитал на подкрепата и помощта на сина си. Ищцата изпитвала непрежалима мъка, помръкнало щастието в живота й, изпитвала непрестанна тъга по любимото дете. Ответникът като работодател носел отговорност на основание чл. 200 от КТ. Ответникът „Т.“ ЕООД, чрез управителя И. Н., е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, който поддържан и в съдебно заседание, приема иска за допустим, но го счита за частично основателен по размер. Признава че с ищеца са били в трудово правоотношение и че на 08.04.2021 година е настъпила сочената трудова злополука с ищеца при и по повод изпълнение на трудовите му задължения. Ответникът прави възражение, че тя е настъпила при поява на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ от страна на работника – ищеца по делото. От друга страна твърди, че е подизпълнител по договор сключен между ДП НКЖИ и ДП ТСВ ЕАД за изпълнение на обект „Механизирано подновяване на железен път междугарието С.-С. и бил изготвен приемо-предавателен протокол, съгласно който РП Енергосекция предава на ДП ТСВ ЕАД и последното приема контактната мрежа и съоръженията от въздушната междина на Р04 гара С. - до въздушна междина на Р01 гара С. в междугарието С. - С. на път № 1, като контактната мрежа са предава изключена и трайно заземена. Навежда доводи, че ответникът не бил спазил установените правила за безопасни и здравословни условия на труд. Не изпълнил задълженията си по длъжностна характеристика да следи за правилното прилагане на правилата за заземителните и гръмоотводните инсталации. С правилата за безопасни и здравословни условия на труд бил запознат с оглед проведените му първоначални, периодични и ежедневни инструктажи. Сочи, че в протокола от 25.05.2021г. за проверката от ИТ във връзка със заявената трудова злополука било констатирано, че пострадалия, пренебрегвайки разпоредбите на чл. 204 от Наредба № 13 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в ЖП транспорта на МТСП и ВТ, без да провери за отсъствие на напрежение и без да е извършено присъединяване на преносими заземители, започнал сваляне на струните на мрежата. Всичко това водено до извод за груба небрежност от страна на пострадалия Г. Р.. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да се определи обезщетение и да се признае, че пострадалият е допринесъл за настъпването на уврежданията в 50% и съобразно това да бъде намалено обезщетението. Да се вземе предвид обстоятелството, че ответникът не е останал безучастен и е помагал на ищците. Да се вземе предвид и обстоятелството, че на ищците е заплатено обезщетение по договор за застраховка „Трудова злополука“ и същата да бъде приспадната на основание чл. 200, ал. 4 от КТ. Претендира разноски. При тези фактически твърдения съдът приема следната правна квалификация: Предявени искове по чл. 200, ал. 1 от КТ в условията на субективно съединяване като се претендира право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие настъпила смърт на наследодателя на ищците от трудова злополука и обективно съединен с тези искове и иск по чл. 86 от ЗЗД като акцесорно право на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането. Тази правна квалификация на претендираните права е дадена и от първоинстанционния съд. С първинстнационното решение е прието, че исковете са доказани по своето основание, отхвърлено е възражението за принос на пострадалия за своето увреждане и е определено обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки от ищците, от което на основание чл. 200, ал. 4 КТ е приспаданото платеното застрахователно обезщетение в размер на по 46200 лв. Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника по иска в осъдителната му част, с която е осъден да заплати на ищците Н. Г. Р. и Ц. С. Р. сумата от по 28 800 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от по 664 лв. мораторна лихва върху дължимото обезщетение за периода от 08.04.2021г. – 29.04.2021г., и за законната лихва върху нея от 29.06.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението, в която част, на основание чл. 296, т. 2, пр. 1 ГПК, решението е влязло в законна сила. Решението не е обжалвано и в отхвърлителната му част, която също на основание чл. 296, т. 1, пр. 1 ГПК също е влязло в сила. Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение, който е съобразил и обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и изслушани СТЕ и е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти, като въззивният съд възприема изцяло фактическите констатации на първостепенният съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към установената от районния съд фактическа обстановка, без да я възпроизвежда повторно в настоящото решение. Във въззивното производство не са събрани доказателства, които да я променят. Предявени са искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смърт на работник настъпила в резултат на трудова злополука, които са висящи пред въззивна инстанция за сумата от по 75000 лв., както висящи са и исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата от по 1729, 17 лв., който са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищците от предявяването им. Установената по делото фактическа обстановка не е спорна. Страните във въззивното производство не спорят и че справедливият размер на обезщетението, който следва да бъде определен за претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие настъпилата на Г. Р. смърт при трудова злополука е по 150 000 лв. за всеки от ищците. Спорна е правната оценка и изводи относно наличието на принос от страна на пострадалия Р. и доколко той е проявил груба небрежност, с което е допринесъл за настъпването на трудовата злополука. Също така спорно е доколко следва да бъде отчетен и приносът на възложителя – ДП НКЖИ във връзка с обезопасяване на контактната мрежа и съоръженията от въздушната междина на Р04 гара С. до въздушна междина Р01 гара С. в междугарието С. - С. на път № 1 от Главна железопътна линия №1 С.-В., където се намира мястото на злополуката – анкерно поле № 2. Безспорно установената фактическа обстановка относно тези обстоятелства е следната: Всички сключени договори за изпълнение на строително монтажни работи по контактната мрежа за обект „Механизирано подновяване на железния път в междугарието С. - С. по път №1 и №2” между възложител и подизпълнители има включени раздели относно осигуряването на здравословните и безопасни условия на труд. Предвидените дейности в изготвените Наряд № 43/05.04.2021г. и Наряд № 45/06.04.2021г. на „Енергосекция“ Г. О. се извършват за електрообезопасяване на контактната мрежа /КМ/на път №1 в междугарието С. - С., с цел осигуряването на безопасна работа на бригадата от „Т.” ЕООД” при подмяна на съществуващата КМ. Дейностите за осигуряване на електробезопасността при работа включвли: - звършване на съответните превключвания по контактната мрежа; -поставяне на прегради, плакати и предупредителни табели; -заключване на таблата с изключените разединители; -проверка за отсъствие за напрежение; -поставянето на преносими заземители. Всички тези дейности описани в изготвените наряди се извършват от възложителя и отговарят на изискванията предвидени с разпоредбите на Наредба № 13/30.12.2005г. Според вещото лице контактната електрическа мрежа е почти напълно асиметрична и имало силно въздействие върху съседни електроенергийни обекти. Около проводниците, през които протича променлив ток, възниква променливо електромагнитно поле, което създава електродвижещи напрежения /ЕДН/ във всички съседни съоръжения, разположени в това поле (електропроводи, въздушни и кабелни комуникационни линии, метални тръбопроводи, огради и др.). Тези ЕДН и токове могат да предизвикат опасни и смущаващи влияния, тоест да създадат условия за работата на електрическо и друго оборудване, които са несъвместими с техническите изисквания и правилата за безопасност. В конкретния случай, под въздействие на електростатичното поле от създадено от паралелния проводник от път № 2, който е електрозахранен в неелектрообезопасената контактна мрежа на анкърно поле № 2 на път № 1 се индуктира напрежение с голяма стойност. Според вещото лице, при условие че са били изпълнени дейностите, предвидени в Наряд № 43/05.04.2021г. и Наряд № 45/06.04.2021г. на „Е.“ гр. Г. О. (-извършване на трайно заземяване на останалата недемонтирана част от КМ/поставяне на шунтове на изолаторите на конзолите за които са захванати контактния проводник и носещо въже/; проверка за отсъствие на напрежение и поставяне на преносими заземители на двете страни от работното място на 100 метра един от друг), това не би довело до трудовата злополука. Преносимите заземители в железопътния транспорт се използват за извършване на следните дейности при обезопасявани на контактни мрежи: за проверка за отсъствие на напрежение; за временно заземяване на частите от контактната мрежа /носещо въже и контактен проводник/ с цел осигуряване на безопасна работа на обслужващия персонал при работа по съоръженията и оборудването в случай на неправилно подаване на напрежение. С оглед спазването на изискванията за безопасни условия на труд при изпълнение на СМР по контактни мрежи на железопътната линия, освен поставянето на крайни заземители е задължително да бъдат поставени и преносими такива. Отговорности по отношение организирането, осигуряването и контрола на безопасността на труда при изпълнението на СМР на обект „Механизирано подновяване на железния път междугарието С. - С.“ имат всички фирми между, които са сключени договори за изпълнение: възложител ДП „НКЖИ”; главен изпълнител „Транспортно строителство и възстановяване“ЕАД; подизпълнител „Р. – Б.“ ЕООД; консултант „Н. и.” ЕООД; подизпълнител „Т.” ЕООД. Основна роля по отношение на безопасността при извършване на СМР е Координаторът по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа, който се определя от възложителя или от упълномощено от него лице. Непосредствена отговорност за организиране, осигуряване, изпълнение и контрола на безопасността на дейността по подмяна на контактната мрежа на 08.04.2021г. носят ръководителят на бригадата от „Т.” ЕООД М. М. определен в Наряд № 45 като отговорен ръководител и определения в наряда като отговорен изпълнител С. С. техник EC/КМ от НК „ЖИ.“ След обяд в деня на злополуката 08.04.2021г. не е било извършено обезопасяване на трасето от железопътния участък, където е настъпил инцидента. Контактната мрежа в анкерно поле № 2 на път № 1 не е била трайно заземена и не са поставени преносими заземители на работното място от двете му страни на разстояние на 100 метра един от друг. За да се пристъпи към извършване на СМР по контактната мрежа, съгласно нормативните документи трябвало да се извършат следните дейности от възложителя или негов представител: -изготвяне на наряд; -издаване на заповед за обезопасяване от дежурния електродиспечер /откриване на дейността за деня по изготвения наряд/; -изключване на захранването на ремонтирания участък чрез посочените в наряда разединители и заключването им; -поставяне на прегради, плакати и предупредителни табели; -проверка за отсъствие на напрежение в изключения участък от контактната мрежа; - поставянето на преносими заземители и проверка за отсъствие за напрежение; -допускане до работа и осъществяване на контрол на работната бригада за спазване на здравословните и безопасни условия на труд; -закриване на дейността за деня по наряда, извеждане на работната група от работната място и сваляне на преносимите заземители. По така направените записи в представения наряд № 45/06.04.2021г на „Е." Г. О. тези дейности са извършени и работата на работната група е приключила в 11: 45ч. на 08.04.2021г. След обяд на 08.04.2021г. бригадата от „Т.” ЕООД” ръководена от М. Й. М. в състав С. К. и Г. Р. се отправят към анкърно поле № 2 в междугарието на участъка С. - С. по жп път №1 за подготовка на демонтажа на контактния проводник. Преди започване на работата по подготовката за демонтаж на контактната мрежа в анкърно поле № 2, същата не е трайно заземена, не са поставени преносимите заземители, не е проверена за отсъствие на напрежение и бригадата няма разрешение за допускане до работа от отговорния изпълнител на обекта. Задължение за дейността проверка за отсъствие за напрежение и поставяне на преносими заземители е на възложителя съвместно с изпълнителя на работата /отговорен изпълнител и отговорен ръководител/, както е и записано в изготвения наряд № 45/06.04.2021г.При извършване на дейности по демонтиране на контактна система посредством използване на вишка в електрообезопасено /трайно заземяване, проверка за отсъствие за напрежение, поставяне на преносими заземители на 100 метра едно от друго и указателни табели и знаци за безопасност/ анкерно поле, трябва да се използват задължително: ударозащитна каска, работни ръкавици, защитни очила, изправен инструмент/изолирани клещи/, работни дрехи и обувки. Използването на диелектрични ръкавици е невъзможно поради естеството на работа. Диелектричните ръкавици са много трудно свиваеми. При тези факти, не може да бъде направен извод, че пострадалият Г. Р. е имал отговорности относно проверката относно правилното прилагане на правилата за заземителните и гръмоотновдите инсталации. По отношение на наведеното от ответника – жалбоподател във въззивната инстнация възражение за проявена груба небрежност от страна на пострадалия Г. Р. и приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ: Отговорността по чл. 200 от КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна. Съгласно чл. 201, ал. 1 от КТ работодателят не отговаря по чл. 200 КТ, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането си. Работодателят отговаря, но отговорността може да бъде намалена на основание чл. 201, ал. 2 от КТ, а именно, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Същата е налице, когато работникът е съзнавал /предвиждал/ настъпването на вредоносните последици - увреждането на здравето му, но е мислил или самонадеяно се е надявал да ги предотврати. Това означава пострадалия да е извършил определени действия в нарушение на установените правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпването на вредоносния резултат, който се е надявал да избегне. Следва да се има предвид и че не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Действията на пострадалия да се характеризират с липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /решение №348/11.10.2011г., гр.д. № 387/2010 г., ВКС, ІV Г.О./. Ако не е налице груба небрежност работодателят отговаря изцяло и неговата отговорност не се намалява. За да се приеме, че при трудовата злополука работникът е допринесъл за нея, то следва да е извършвал работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност, при което да е допуснал груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В конкретния случай, отчитайки механизма на настъпване на трудовата злополука, който не се спори, съдът намира, че извършените от Г. Р. действия не могат да бъдат квалифицирани като груба небрежност. Категорично е установено, че главните причини за настъпилата злополука са липсата на въведени организационни мерки за навременното пълно или частично изключване на напрежението, протичащо по контактната мрежа, по която били извършвани монтажни дейности, но така също и липсата на знаци и предупредителни надписи свързани с осигуряване безопасността и здравето на работещите при дейности по демонтаж на контактната мрежа. Извършеното на трайно заземяване на останалата недемонтирана част от КМ /поставяне на шунтове на изолаторите на конзолите за които са захванати контактния проводник и носещо въже/, както и проверката за отсъствие на напрежение и поставянето на преносими заземители на двете страни от работното място на 100 метра един от друг, не би довело до трудовата злополука. Липсата на надеждни предохранителни мерки, защитаващи живота и здравето на работниците е основната причина за възникналата злополука. Р. като част от изпълняващата СМР бригата, един от фактическите изпълнители на СМР изцяло се е доверил на отговорните за това лица и е пристъпил към работа с ясното съзнание, че всички предохранителни мерки, осигуряващи здравословни и безопасни условия на труд, са спазени. Неоснователно се явява възражението на ответника – жалбоподател във въззивното производство, че поведението на Р. има признаците на проявена груба небрежност. Отговорност по отношение организирането, осигуряването и контрола на безопасността на труда при изпълнение на СМР на обекта имат всички между които са сключени договори за изпълнение – възложителя ДП НКЖИ, главния изпълнител ДПТСВ ЕАД, подизпълнител „Р. – Б.“ ЕООД консултант „Н. и.“ ЕООД, подизпълнител „Т.“ ЕООД. Задължението за дейността „проверка за отсъствие на напрежение и поставяне на преносими заземители“ е на възложителя ДП НКЖИ съвместно с изпълнителя на работата – отговорен изпълнител и отговорен ръководител, както е записано и в изготвения наряд № 45 от 06.04.2021г. Поради всичко изложено съдът не намира, че са налице предпоставките да се направи извод, че Г. Р. е проявил груба небрежност и е допринесъл за настъпването на трудовата злополука. Съдът намира, че наведеното с жалбата възражение за неотчитане и не обсъждане на приносът на възложителя ДП НКЖИ във връзка с обезопасяването на контактната мрежа и съоръженията на въздушната междина на Р04 гара С. до въздушната междина Р01 гара С., е неоснователно. В мотивите си районния съд подробно е обсъди това обстоятелство. Същото обаче е неотносимо в производството по предявен иск с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ. Това би имало значение в хипотезата на чл. 53 от ЗЗД и което в настоящото производство не е предмет на обсъждане. Дори и да бъде установено, че възложителят също има принос в увреждането, то отговорността е солидарна по отношение на пострадалите и тяхна е волята към кого да насочат претенцията си. Това обстоятелство не влияе на безвиновната отговорността на работодателя по чл. 200 КТ. Предвид всичко гореизложено съдът намира че определеният размер на обезщетението в размер на по 150 000 лв. за всеки от ищците дължимо на основание чл. 200, ал. 1 от КТ от страна на ответника, не следва да бъде намалявано поради липса на предпоставките на чл. 201, ал. 2 от ТК. От този размер следва да бъде намален само на основание чл. 200, ал. 4 от КТ с размера на платеното застрахователно обезщетение – 46 200 лв. за всеки от ищците, каквото е сторил и районния съд. Приложението на тази норма не е спорно. В този смисъл исковете се явяват основатели до размера на 103800 лв. всеки. С оглед на това въззивната жалба се явява неоснователна. Неоснователна се явява и по отношение на обжалваното решение в частта му за присъдената мораторна лихва. Решение № 399 от 01.07.2022 година по гр. д. № 1324/2021 година по описа на РС – Г. О. като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и предвид обстоятелството, че адв. П. Р. е оказал безплатна правна помощ на ответниците по жалбата, то в негова полза следва да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение и за пред втората инстанция в размер на 5100, 00 лв., което да бъде заплатено от жалбоподателя. Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, В. окръжен съд