Решение № 200 от 7.5.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 214/2025 г.

Настоящото дело е образувано на основание постъпила искова молба от Сторгозия“АДгр.Плевен ,представлявано от изп.директор А. С., чрез адвокат М. М. от АК Варна срещу Е. А. А. ,малолетните деца И. И. Т. и Я. И. Т. ,представлявани от своята майка и законен представител Е. А. А. ,както и срещу Н. И. Б. и Ц. И. Т.. С ИМ се твърди,че по силата на договор за цесия от 30.07.2024г.,вписан в СВ гр.София ,сключен между цедента „Обединена българска банка“ и цесионера“Сторгозия“АД,дружеството ищец е встъпило в правата на кредитор по отношение на длъжниците Е. А. А. лично и като законен представител на И. И. Т. и Я. И. Т. ,в качеството им на наследници на И. Н. Т..,които са приели наследството по опис, съгласно определение №1501/12.04.2022гпо ч.гр.д. №5085/2021г.по описа на ПРС.Н. И. Б.,Ц. И. Т. ,също наследници на И. Н. Т.. са приели наследството по опис, съгласно определение от 25.11.2020г.по ч.гр.д. №6294/2020г.по описа на ПРС,както и спрямо солидарните длъжници И. Н. Т.. , действащ като ЕТ „•••“и „АДВ Съпорт“ ООД, ведно с всички привилегии и акцесорни вземания,вкл.и относно учредената законна ипотека, служеща за обезпечение на кредитора,вписана в СВ гр.София. Дружеството ищец твърди,че е кредитор на следните вземания,произтичащи от договор за банков ипотечен кредит №117447 от 19.04.2017г.,изменен с анекс №1/03. 05. 2017г.и анекс №2/14.01.2019г.с общ размер на 193 229,57лв.,които към 30.07.2024г.са в следните размери: -главница-164 250лв.; -договорна лихва 6 529,06лв. -наказателна лихва към 30.07.2024г.- 21 924,43лв. -застраховка 286лв. -разноски 240лв. Посочено е,че уведомлението за извършената цесия е връчено по реда на чл.18,ал.5 ЗЧСИ чрез ЧСИ Г. К. ,рег. №••• и район на действие СГС и е получено от длъжниците Е. А. А. лично и като законен представител на И. И. Т. и Я. И. Т. на 13.01.2025г. Уведомлението за извършената цесия е връчено и получено лично от длъжниците Н. И. Б. и Ц. И. Т. на 15.01.2025г. Ищецът счита,че всички длъжници и наследници на И. Н. Т.. са надлежно уведомени за сключения договор за цесия от 30.07. 2024г. и за произтичащите от него техни задължения спрямо цесионера. “ОББ“АД е кредитор на И. Н. Т.. и на солидарните съдлъжници И. Н. Т.. в качеството му на ЕТ“•••“и „АДВ Съпорт“ ООД за вземания по силата на договор за банков ипотечен кредит №117447 от 19.04.2017г.,изменен с анекс №1/03.05.2017г.и анекс №2/14.01. 2019г.,по силата на който ОББ АД/правоприемник на „Райфайзенбанк България“ЕАД /е предоставила на И. Н. Т.. банков кредит в размер на 219 000лв.,която сума е изцяло усвоена. Вземанията на „ОББ“АД ,произтичащи от договора за кредит и анексите към него,в това число главница,лихви ,неустойки ,такси и разноски са обезпечени със законна ипотека ,върху недвижим имот,находящ се в гр.София: жилищемезонет с идентификатор 68134.1894.138.4.1,с адрес на имота гр.София,ул.••• ,подробно индивидуализиран ,заедно с ½ ид.ч.от общите части на сградата и ½ ид.ч.от дворното място,представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1894.138.Ипотеката е учредена с акт 186,том ІІІ от 21.04.2017г.на нотариус И. Д.,рег.№••• в НК и район на действие СРС,вписана в СВ гр.София.Крайният срок за издължаване на кредита е 05.04.2037г. Твърди се,че с нарочни уведомления „ОББ“АД е уведомила Е. А. А. лично и като родител и законен представител на И. И. Т. и Я. И. Т.,чрез ЧСИ Г. Д. , рег. №••• и район на действие СГС ,че за периода 05.06.2022г.до 13.06.2023г.не са платени дължимите към банката месечни вноски,поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.С нарочни уведомления,“ОББ“АД е уведомила Н. И. Б. и Ц. И. Т. ,чрез ЧСИ Ц. Н. ,рег.№••• и район на действие ОС Плевен ,че за периода 05.06.2022г.до 13.06.2023г.не са платени дължимите към банката месечни вноски,поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Описан е повторно сключеният договор за цесия и вземанията,предмет на договора,връчените на длъжниците уведомления за извършената цесия. Дружеството ищец счита,че всеки от наследниците ,по силата на наследствено правоприемство е придобил 1/5 идеална част от наследството на И. Н. Т... В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което всеки един от ответниците Е. А. А. ,И. И. Т. ,представляван от своята майка и законен представител Е. А. А. ,Я. И. Т. ,представляван от своята майка и законен представител Е. А. А. ,Н. И. Б.,Ц. И. Т. бъде осъден да заплати на ищеца сумата 41 313,83лв.,включваща:главница 32 850лв.;договорна лихва в размер на 1 305,81лв. към 30.07.2024г.;наказателна лихва 4 384,89лв. към 30.07. 2024г.; 642,16лв.просрочена редовна лихва за периода 01.08.2024г.- 12.03.2025г.; 2025,75лв.наказателна лихва за периода 01.08.2024г.до 12.03.2025г.,съобразно притежаваната от всеки от ответниците 1/5 ид.ч.от наследството на И. Т. ,ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски. С допълнителна молба,на основание разпореждане на съда,ищецът е уточнил ,че лихвата за забава/има се предвид договорната лихва/ в размер на 6 529,06лв.се претендира за периода 05.06.2022г.до 30.07.2024г.,а обезщетението за забава в размер на 21 924,43лв. се претендира за периода 05.06.2022г.до 30.07.2024г. В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Н. И. Б..В същия е взето становище,че предявеният осъдителен иск е допустим.На осн.чл.237 ал.1 ГПК ответницата признава изцяло предявената искова претенция от „Сторгозия“АД,като е посочено,че описаните в ИМ факти и обстоятелства са се осъществили по начина,по който са описани от ищеца.Ответницата твърди,че на 22.01.2021г.лично от нея за погасяване на кредита е преведена сумата от 3 870лв.в полза на „ОББ“АД,като след тази дата не е превеждала суми за погасяване на кредита,тъй като е била по майчинство и не е разполагала с достатъчно парични средства.Изложени са доводи,че след като е приела наследството от покойния си баща по опис , отговаря за задълженията към кредиторите с частта,която й се припада като наследствен дял.Кредитът е обезпечен с ипотека върху имот от който ответницата има дял.С отговора е взето становище,че представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими,както и останалите доказателствени искания.Към отговора е представена вносна бележка за 3 870лв.от 22.01.2021г. В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Ц. И. Т..В същия е взето становище,че предявеният иск е допустим.На осн.чл.237 ,ал.1 ГПК ответницата признава иска изцяло като основателен и доказан.Моли съда да съобрази,че след смъртта на баща си,тя не е превеждала суми за погасяване на кредита ,тъй като е приела наследството по опис и счита,че отговаря за задълженията с частта от имуществата,които е наследила,а не с нейни лични имущества.Посочено е,че ответницата не е дала повод за завеждане на делото в съда и моли да не бъде осъждана да заплаща такива ,в случай,че бъдат претендирани от ищеца.Моли съда да постанови решение при признание на иска,но без да бъде осъждана за разноски. В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от Е. А. А. лично и като майка и законен представител на малолетните деца И. И. Т. и Я. И. Т. ,чрез техния пълномощник ЕАД“Ж.“,представлявано от адвокат Д. Ж. от АК София.Основното възражение в отговора е ,че договорът за банков ипотечен кредит №117447 от 19.04.2017г.е изцяло нищожен,поради противоречието му с императивните норми на ЗКНИП и ЗЗП,като се твърди,че са налице две основания за нищожност:1.поради невярно посочен ГПР-нарушение на чл.24,ал.1,т.9 ЗКНИП и 2.нарушени преддоговорни отношения-нарушен е чл.6 и чл.9 от ЗКНИП.Изцяло се оспорва размера на претендираното обезщетение за забава-наказателна лихва,като са излагат доводи,че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на ответниците в качеството им на наследници.Оспорва се получаването на уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост от ответницата Е. А.,като се твърди, че същата не е получавала въпросното уведомление нито лично,нито чрез упълномощено лице.В същото е отразено,че е връчено на дъщерята на адресата,като в отговора се твърди,че ответницата няма дъщеря и не познава лицето,положило подпис. В случай,че съдът не възприеме доводите за нищожност на целия договор,при условията на евентуалност се правят възражения за нищожност на отделни клаузи на договора за банков кредит,като неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП,както следва: -клаузата за предсрочна изискуемост по чл.9.1 и чл.10.3 от договора; -клаузата за“нулев под“на лихвения процент по чл.3.1.1.1 от договора и чл.3 от анекс №2; -клаузата за едностранна промяна на реда на погасяванията по чл.3.6 изр.последно от договора. С отговора се оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на целия кредит,като се твърди,че клаузата на чл.9.1 във вр.с чл.10.3 от договора е неравноправна и нищожна и създава значително неравновесие във вреда на потребителя,съгласно чл.143,ал.1 ЗЗП,тъй като санкцията е непропорционална на нарушението. Оспорва се размера на претендираните суми за договорна и наказателна лихва,поради нищожност на клаузите,въз основа ,на които са изчислени,като се твърди нищожност на клаузата за наказателна лихва –чл.3.5 от договора, предвиждащ наказателна надбавка от 10 процентни пункта,която е в противоречие с чл.43,ал.2 от ЗКНИП,нищожност на клаузите за лихватачл.3.1.1.1 от договора ;чл.3 от анекс №2 .Изложени са доводи,че за периода 01.07.2018г.-14.01.2019г.липса основание за начисляване на лихва,поради факта,че считано от 01.07.2018г. БНБ преустановява изчисляването на индекса SOFIBOR и всяка лихва,начислена за този период е недължима.,тъй като липсва валидно договорно основание за изчисляване и начисляване на променлива лихва.Направено е възражение за неравноправност на метода за изчисляване на променливата лихва,поради липса на яснота и за тези клаузи от договора също се твърди ,че са неравноправни и нищожни.Твърди се неравноправност на клаузата на чл.3.6 от договора,даваща възможност на банката едностранно да прави погашения по кредита,съгласно избрана от нея поредност.В т.8 от отговора отново се прави възражение за нищожност на целия договор за банков кредит,поради противоречие с добрите нрави,като са описани отделните клаузи от договора.Направено е възражение за злоупотреба с право по смисъла на чл.289 ТЗ.При условията на евентуалност,в случай,че съдът отхвърли доводите за нищожност на целия договор или за нищожност на отделни негови клаузи,е направено възражение за погасяване по давност на всички месечни вноски с падежи,преди 12.03.2022г.,с оглед датата на ИМ- 12.03.2025г.В т.11 от отговора е направено възражение за нищожност на договорни клаузи,поради липса на прозрачност,а в т.12 за нарушаване на задължението за добросъвестност –чл.63 ЗЗД и чл.289 ТЗ. Изцяло се оспорват по основание и размер всички вземания на ищеца,като основани на нищожни и неравноправни договорни клаузи. В заключение ответниците молят съда да отхвърли предявения иск като изцяло неоснователен ,като се прогласи нищожността на договора за банков ипотечен кредит №117447 от 19.04.2017г.на осн.чл.38 от ЗКИНП.В случай,че това искане не бъде уважено,ответниците молят съда да отхвърли иска като недопустим като преждевременно предявен ,поради нищожност на клаузата за предсрочна изискуемост.При условията на евентуалност молят съда да намали размера на иска със сумите,произтичащи от нищожността на клаузата за наказателна лихва и неравноправните клаузи за начина на олихвяване. В съдебното заседание на 07.04.2026г.пред ПОС, на което бе даден ход по същество ищецът „Сторгозия“АД чрез своя пълномощник –адвокат М. М. от АК Варна поддържа предявените искове ,като моли съда да постанови решение,с което същите да бъдат изцяло уважени.Претендират се направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от пълномощника писмена защита. В съдебното заседание на 07.04.2026г. ответниците Е. А. А. лично и като законен представител на малолетните деца И. И. Т. и Я. И. Т., редовно уведомени, не се явяват и не се представляват.От пълномощника им адвокат Д. Ж. от САК е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на ответниците и на техния проц.представител.Със същата ответниците са заявили,че не оспорват установения размер на остатъчната непогасена главница по договора за кредит,спрямо претендираните срещу тях наследствени дялове ,а именно главница в размер на 32 850лв.за всеки от тях или общо 98 550лв. Исковете се оспорват в останалата им част относно акцесорните вземания-договорни лихви,обезщетения за забава,просрочени редовни лихви за периода 01.08.2024г.-12.03.2025г.,застрахователни премии ,разноски и всички други суми освен главницата.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от ответниците,чрез пълномощника им адвокат Д. Ж. писмена защита. За третото лице-помагач „Обединена българска банка“АД не се е явил представител в съд.заседание и не е взето становище по предявените искове. За заинтересованата страна ДСП-ОЗД София също не се е явил представител в съд.заседание.По делото е изготвен социален доклад. Окръжният съд като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното. Първоначално с исковата молба от ищеца „Сторгозия“АД са предявени и приети за разглеждане 5 иска срещу петимата наследници на И. Н. Т..,а именно:1./срещу Е. А. А.;2./срещу малолетното дете И. И. Т. ,ЕГН ••••••••••,чрез неговата майка и законен представител Е. А. А.;3./срещу малолетното дете Я. И. Т. ЕГН ••••••••••,чрез неговата майка и законен представител Е. А. А. ,4./срещу Н. И. Б. и 5./срещу Ц. И. Т.,като от всеки от петимата ответници се претендира сумата общо в размер н а 41 313,83лв., представляваща непогасени задължения на наследодателя И. Т. по договор за банков ипотечен кредит №11744/19.04.2017г., изменен с анекс №1 от 03.05.2017г.и анекс №2 от 14.01.2019г.до размер на притежаваната 1/5 ид.ч.от наследството,която сума включва: -32 850лв. главница; -1 305,81лв.,договорна лихва за периода 05.06.2022г.до 30.07.2024г.; -4 384,89лв.наказателна лихва за забава за периода 05.06.2022г.до 30.07.2024г.; -642,16лв.просрочена редовна лихва за периода 01.08.2024г. 12.03.2025г.върху главницата; -2 025,75лв. наказателна лихва/просрочено обезщетение за забава/ за периода 01.08.2024г.до 12.03.2025г.; -57,22лв.застраховка; -48лв.разноски, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ 12.03.2025г. С писмените си отговори ответниците Н. И. Б. и Ц. И. Т. са признали изцяло по основание и размер предявените срещу тях искове.В съд.заседание на 24.02.2026г.между тях,чрез пълномощника им адвокат Р. А. от АК Ловеч и ищеца „Сторгозия“АД бе подписана спогодба,приета и одобрена от съда,съгласно която същите се задължават да заплатят на ищеца посочените суми-главница,лихви и разноски в 7-мо дневен срок от подписване на спогодбата.С протоколно определение от 24.02.2026г.с оглед постигнатата спогодба, бе прекратено частично производството по гр.д.№214/2025г.по описа на ПОС в частта относно предявените искове от „Сторгозия“АД срещу Н. И. Б. и Ц. И. Т.,като е постановено,че производството продължава по отношение на предявените искове от „Сторгозия“АД срещу останалите ответници Е. А. А. лично и като майка и законен представител на двете малолетни деца И. И. Т. и Я. И. Т.. Определението в частта за прекратяване производството по делото не е обжалвано,влязло е в сила ,поради което и в съд.заседание на 07.04.2026г ответниците Н. И. Б. и Ц. И. Т. бяха заличени като страни от списъка за призоваване. Страните по оставащите за разглеждане 3 иска срещу наследниците Е. А. А. лично и като майка и законен представител на двете малолетни деца И. И. Т. и Я. И. Т. не успяха да постигнат спогодба,поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора. От представените към ИМ писмени доказателства безспорно се установява,че на 19.04.2017г.между „Райфайзенбанк/България“ЕАД ,наричана за краткост „Банката“ и И. Н. Т.. като кредитополучател, ЕТ “•••“,представляван от И. Н. Т.. като „Съдлъжник 1“, “АДВ Съпорт“ООД гр.Плевен,представлявано от И. Н. Т.. като „Съдлъжник 2“ е сключен договор за банков ипотечен кредит №117447/19.04.2017г.,по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя ,по негово искане кредит в общ размер на 219 000 лева. Съгласно чл.1.2 от договора кредитът е предоставен с цел покупка на недвижим имот:жилище –мезонет със ЗП 80,94 кв.м.,заедно с ½ ид.от общите части на сградата и ½ ид.ч.от УПИ ІV-138 от кв.6 по плана на гр.София, м.“•••“,цялото с площ от 500 кв.м.,с адм.адрес гр.София,район „•••“,кв.“•••“,ул.•••.Уговорено е,че кредитът ще бъде усвоен,както следва:Лимит 1-сумата в размер на 47 330лв.ще бъде използвана за пълно рефинансиране на кредит,отпуснат на продавача на имота Р. Р. Н. в „Уникредит Булбанк“АД,а Лимит 2 –сумата в размер на 171 670лв.ще бъде преведена директно по сметката на продавача на имота Р. Р. Н..Съгласно чл.2.1 от договора крайният срок за погасяване на кредита е 05.04.2037г.В чл.3 е посочено, че кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва,като в чл.3.1. е описан начина по който се формира годишната лихва на банката,а именно от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен процент,представляващ 1-месечен SOFIBOR и надбавка в размер на 3,5.Към датата на сключване на договора лихвата е в размер на 3,528 %.Съгласно чл.3.4 ,ГПР по кредита е в размер на 3,947 %,като изрично е посочено,че общите разходи по кредита са разходите,които кредитополучателят следва да заплати за оценка на недвижимия имот, одобрение на кредита,държавни такси за вписване на ипотека,такса за откриване на разплащателна сметка ,застрахователни премии по застраховка на имота,обезпечаваща кредита и застрахователни премии по застраховка „Живот плюс“,в случай,че такава е сключена от кредитополучателя.В чл.3.4.1.е посочена общата сума,дължима от кредитополучателя ,изчислена към датата на сключване на договора- 304 925,39лв.В чл.4.2. е уговорено,че главницата по кредита ще бъде погасена на 240 равни месечни вноски ,всяка в размер на 912,50лв.за главницата,дължими на 5-то число на съответния месец,считано от 05.05.2017г.до 05.04.2037г.,като ежемесечно се дължи и лихва с месечните погасителни вноски,съгласно погасителен план,неразделна част от договора.В чл.10 са регламентирани правата на банката,в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя по чл.9 ,като в чл.10.2. е уговорено,че банката има право да начислява наказателна надбавка от първия ден на забавата,ако кредитополучателят /съдлъжникът просрочи плащане ,на която и да е вноска по договора ,а в чл.10.3. е уговорено правото на банката да обяви за предсрочно изискуеми всички усвоени и непогасени по договора суми,вкл.начислената лихва/евентуална наказателна надбавка/ и комисионни. Неразделна част от договора за банков ипотечен кредит е подписания между страните погасителен план,съгласно който кредитът следва да се погаси на 240 месечни вноски,с начална дата на първа вноска 05.06.2017г.и последна вноска на дата 05.05.2037г.,с падеж на всяка вноска 5-то число на месеца.В погасителния план е посочен размера на всяка една месечна погасителна вноска,като за всички вноски е посочен един и същ размер на главницата,която се погасява- 912,50 лв.,съответно различен е размера на договорната лихва, която се погасява като част от всяка погасителна вноска. Няма спор,че за обезпечаване вземането на банката-кредитор по процесния договор за кредит , кредитополучателят И. Н. Т.. и съпругата му Е. А. А. са учредили законна ипотека върху закупения недвижим имот в гр.София, с акт 186,том ІІІ от 21.04.2017г.на нотариус И. Д.,рег.№••• в НК и район на действие СРС,вписана в СВ гр.София на 21.04.2017г. От представените с ИМ писмени доказателства е безспорно,че впоследствие на 03.05.2017г. страните по договора за банков кредит са подписали анекс №1 към договор №117447/19.04.2017г.,с който са се споразумели за следните промени в договора за кредит: към датата на подписване на анекса усвоената и непогасена част от кредита е в размер на 47 330лв.,кредитополучателят може да усвоява суми по кредита в срок до 04.06.2017г.,удължен е крайният срок за погасяване на всички дължими суми до 05.05.2037г.На 14.01.2019г.страните по договора за банков кредит са подписали анекс №2 към него,съгласно който е постигната договореност,че към датата на подписване на анекса непогасената главница по кредита е в размер на 200 750лв.,като няма промяна в крайния срок на договора,който остава 05.05.2037г. Съгласно чл.4.1 от анекса е уговорена промяна в годишната лихва, която кредитополучателят заплаща на банката,формирана от сбора на две компоненти:променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 3,15, като към сключване на анекса лихвата е в размер на 3,17%. Безспорно е с оглед представеното удостоверение за наследници ,че кредитополучателят И. Н. Т.. е починал на •••г.в гр.София,като е оставил за наследници съпруга Е. А. А. и 4 деца,съответно дъщеря Н. И. Б.,дъщеря Ц. И. Т.,син И. И. Т. и син Я. И. Т.. От изискания и приложен по делото заверен препис от определение на ПРС №1501/12.04.2022г.по ч.гр.д.№5085/2021г.по описа на същия съд/л.263- 267,том първи/ се установява,че наследниците Е. А. А. ,лично и като законен представител на малолетните деца И. И. Т. и Я. И. Т. са приели по опис наследството на И. Н. Т.. ,поч.на •••г.,като приемането по опис е вписано в особената книга при ПРС на основание гореописаното определение на ПРС,влязло в сила на 12.04.2022г.,в което подробно са описани активите на наследството.Ответниците И. Т. и Я. Т. като малолетни към датата на откриване на наследството, са го приели по опис на осн. чл. 61, ал.2 ЗН.Изявлението за приемане на наследството е направено от тяхната майка и законен представител Е. А. ,съгласно чл. 129, ал. 1 СК.Не се твърди да е бил налице порок във волята на законния представител, поради което изявлението е породило съответните правни последици- наследството на починалия И. Т. е заето от двете малолетни деца и ответници, които отговарят за задълженията до размера на наследените активи.Спазена е разпоредбата на чл.61,ал.2 ЗН,съгласно която недееспособните,каквито се явяват малолетните деца И. Т. и Я. Т. придобиват наследството само по опис.Последните са придобили качеството на наследници на починалия кредитиополучател,поради което са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове. Останалите наследници Ц. И. Т. и Н. И. Б., спрямо които производството по делото бе прекратено,също са приели наследството на наследодателя И. Н. Т.. по опис.Към момента на откриване на наследството Ц. И. Т. е била непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Н. М. Т.,като приемането на наследството по опис е вписано в особената книга при РС Плевен,съгласно определение на ПРС от 25.11.2020г. по ч.гр.д.№6294/2020г./л.77-79,том първи/и впоследствие постановено протоколно определение от 10.05.2023г.по същото дело /л.269-270, том първи/. От представената справка по чл.366 ГПК за размера на дълга/л.105-107, том първи/е видно,че в счетоводството на банката-кредитор целият кредит е обявен за предсрочно изискуем на 28.08.2023г.В този смисъл е и направеното от ищеца уточнение.От представените с ИМ писмени доказателства е видно,че кредиторът “ОББ“ АД като правоприемник на „Райфайзенбанк България“ЕАД е изпратил на наследниците на И. Т. -Е. А. лично и като законен представител на малолетните деца И. Т. и Я. Т. покани,всички от дата 14.06.2023г./л.101-104,том първи/,с които последните са уведомени ,че за периода от 05.06.2022г.до 13.06.2023г.не са платени дължимите на банката месечни вноски,съгласно процесния договор за кредит от 19.04.2017г.и двата анекса към него.С поканите е посочено ,че към 13.06.2023г.наследниците на кредитополучателя са в просрочие на дължимите вноски по главницата и лихвата ,което представлява случай на неизпълнение, въз основа на което банката обявява за предсрочно изискуеми и незабавно платими,всички задължения по договора.Посочено е,че към 13.06.2023г. задълженията са общо в размер на 170 890,79лв.,в т.ч.главница-164 250лв. и лихва 6640,79лв.Волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем ,съдържащо се в трите покани е връчено на 13.07.2023г.,чрез ЧСИ Г. Д.,рег.№••• и район на действие СГС,като и трите покани са връчени на А. А. А., за която е отбелязано,че е дъщеря на адресата.С отговора ответниците са оспорили връчването на горепосоченото уведомление от банката,с твърдения,че ответницата няма дъщеря и не познава лицето,положило подпис.Тези твърдения са изцяло неоснователни и се оборват от представените писмени доказателства.Съгласно удостоверение за родствени връзки от МРРБ-Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване“,издадено на основание съдебно удостоверение от ПОС /л.288-289 ,том първи /се установява,че лицето,на което чрез ЧСИ са връчени уведомленията за настъпилата предсрочна изискуемост А. А. А.-Ц. е именно дъщеря на ответницата Е. А..Последният адрес на А. А. от дата 09.08.2018г.е именно адреса на ответниците –гр.София,район „•••“,ул.•••,т.е адреса на ипотекирания имот.Уведомленията за предсрочната изискуемост са връчени от ЧСИ на пълнолетната дъщеря на ответницата,живееща с нея в едно домакинство,по реда на чл.46 ГПК и след като А. А. се е подписала за получател, същата е поела задължение да предаде на адресатите,респ.на майка си връчените книжа.В този смисъл съдът приема,че волеизявлението на банката,с което кредитът е обявен за предсрочно изискуем е надлежно връчено на ответниците Е. А. лично и като законен представител на малолетните деца И. Т. и Я. Т. на 13.07.2023г. От представения договор за цесия от 30.07.2024г.,сключен между „Обединена българска банка“АД/правоприемник на „Райфайзенбанк България ЕАД/ като цедент и ищеца „Сторгозия“АД като цесионер се установява,че банката е прехвърлила на ищеца вземанията си спрямо И. Н. Т.. и солидарните длъжници И. Н. Т.. в качеството му на ЕТ“•••“,“АДВ Съпорт“ООД,произтичащи от процесния договор за банков ипотечен кредит №117447от 19.04.2017г.,изменен с анекс №1/03.05.2017г.и анекс №2 от 14.01.2019г.,в т.ч.главница,лихви ,неустойки,такси и разноски, обезпечени със законна ипотека върху описания подробно недвижим имот-жилище-мезонет в гр.София с идентификатор 68134.1894.138.4.1.Съгласно договора за цесия вземанията,предмет на договора към момента на сключването му 30.07.2024г са в общ размер на 193 229,57лв.,от които главница 164 250лв.,договорна лихва в размер на 6529,06лв.,наказателна лихва към 30.07.2024г.в размер на 21 924,43лв.,застраховка 286,08лв. и разноски -240лв. Договорът за цесия е с нотариална заверка на подписите,рег.№3233,том 2,акт 113 на нотариус Д. И.,рег.№•••на НК и район на действие РС Плевен.Представени са и 2 броя вноски бележки,удостоверяващи,че ищецът като цесионер е заплатил на цедента „ОББ“АД цената ,уговорена в чл.3 договора за цесия. Съгласно чл.5,ал.2 от договора за цесия,с подписване на договора цедентът е упълномощил цесионера да уведоми писмено длъжниците и ипотекарните длъжници от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземанията ,съгласно чл.99,ал.3 ЗЗД.Въз основа на това упълномощаване „ОББ“АД чрез пълномощника си „Сторгозия“АД е уведомил Е. А. в лично качество и като законен представител на двете деца И. Т. и Я. Т. за извършената цесия с надлежни уведомления /л.82-83,том първи/,в което е посочен размера на задължението главница, договорна лихва,наказателна лихва ,застраховки и разноски към датата на цесията 30.07.2024г.,като същото съдържа и покана за плащане на дължимите суми към цесионера в 7-мо дневен срок по посочена банкова сметка. Уведомленията по чл.99,ал.3 ЗЗД са надлежно връчени на Е. А. в лично качество и като законен представител на двете деца И. Т. и Я. Т. на 16.01.2025г.по реда на чл.18,ал.5 от ЗЧСИ,чрез ЧСИ Г. К.,рег.№••• и район на действие СГС /л.92-97,том първи/. Спорни остават въпросите нищожен ли е процесният договор за банков ипотечен кредит от 19.04.2017г.,съдържа ли същият нищожни и неравноправни клаузи,настъпили ли са предпоставките на чл.10.3 от договора за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем , дължат ли ответниците претендираните с ИМ суми. За изясняване на размера на дължимите суми е назначена съдебноикономическа експертиза.От заключението на ВЛ В. В., което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло, се установява, че сумата от 219 000лв.е усвоена изцяло,на два транша,съответно по посочена банкова сметка с титуляр И. Н. Т.. на 28.04.2017г.е постъпила сумата 47 330лв. ,а на 15.05.2017г.е постъпила сума в размер на 171 600лв.,като на същите дати сумите са преведени на продавача на имота Р. Р. Н.. Съгласно т.2 т заключението по процесния договор за банков кредит са постъпили суми за погасяване на задълженията в общ размер на 86 557,92лв., като с тях е погасена главница за периода 05.06.2017г.до 05.05.2022г.вкл.в размер на 54 750лв.,договорна/възнаградителна/лихва за периода от 28.04. 2017г.до 05.06.2022г./частично/-31 514,67лв.;обезщетение за забава за периода от 06.06.2017г.до 10.05.2022г.-143,25лв.такса за предоговаряне на кредит- 150лв. Усвоеният кредит,дължимите вноски за главница,договорна лихва,обезщетение за забава и такси,както и извършените плащания са отразени подробно по дати и суми в Приложение №1.Установено е от ВЛ,че последното плащане е от дата 05.06.2022г.в размер на 33,40лв.,с което частично е погасена договорна лихва с падеж 05.06.2022г.-33,40лв./размера на погасителната вноска е 1345,03 лв., която включва договорна лихва с падеж 05.06.2022г.-432,53лв.и главница с падеж 05.06.2022г.-912,50лв./След 05.06.2022г.няма извършени плащания.На 28.08.2023г.целият кредит е осчетоводен като предсрочно изискуем.В заключението в табличен вид /л.323,том първи/ са посочени падежиралите и неплатени месечни погасителни вноски.Видно е,че за периода 05.06.2022г.до 05.08.2023г.са налице 15 неплатени месечни погасителни вноски,като към 28.08.2023г.просрочените задължения са в общ размер на 21 352,99лв.,както следва: -главница в размер на 13 687,50лв.за периода 05.06.2022г.до 05.08.2022г.; -договорна лихва в размер на 6 191,69лв.за периода от 05.06.2022г./частично / до 05.08.2023г.вкл.; -обезщетение за забава в размер на 1 187,72лв.за периода 05.06.2022г.до 28.08.2023г.; -застрахователна премия по ипотекирано имущество,дължима на 27.09.2022г.-286,08лв. В заключението ВЛ е дало отговор в т.3 на поставените от ищеца въпроси за размера на дължимите суми-главница,договорна лихва,наказателна лихва в три варианта,към датата на завеждане на ИМ-12.03.2025г.,към датата на договора за цесия-30.07.2024г.и към датата на изготвяне на експертизата- 11.02.2026г.Даден е отговор на въпроса на ответниците за реалния ГПР по процесния договор,ако в него се включи и месечната такса за поддръжка на разплащателната сметка в размер на 2,50лв.,съгласно чл.4.3 от договора.В заключението са дадени различни варианти за размера на дължимите суми ,в зависимост от поставените от страните въпроси,като задълженията са изчислени и към датата на завеждане на ИМ-12.03.2025г. На поставените от съда въпроси,ВЛ е дало заключение,че към датата на предсрочната изискуемост 28.08.2023г. задължението по кредита е в общ размер на 171 966,78лв.,от които : -падежирала непогасена главница за периода от 05.06.2022г.до 05.08.2023г. в размер на 13 687,50лв.; -предсрочно изискуема главница за периода от 05.09.2023г.до 05.05.2037г.в размер на 150 562,50лв.; -редовна възнаградителна лихва в рзмер на 6 529,06лв.,за периода от 05.06.2022г./частично/до 28.08.2023г. -наказателна лихва за забава/обезщетение за забава/ в размер на 1 187,72лв. За размера на дължимите суми към датата на предсрочната изискуемост 28.08.2023г.е даден вариант и по въпрос на ответниците .Установено е от ВЛ , че годишната лихва,съгласно чл.3 от договора е съобразена с нормативните изисквания и разпоредбите на ЗКНИП.Относно това как е определена претендираната от ищеца наказателна лихва,ВЛ е установило,че същата е в размер на сбора от договорната лихва плюс наказателна надбавка от 10 пункта върху всяка забавена сума за главница,за периода на забавата.Съгласно заключението по процесния договор за кредит и анексите към него няма данни за капитализиране на просрочени лихви към главницата.Платената от ответницата Н. Б. сума в размер на 3 870лв.с вносна бележка от 22.01.2021г.не е внесена за погасяване на процесния кредит,а същата е отнесена за погасяване на кредитно задължение по фирмения кредит на ЕТ»•••»,който е обслужван по посочена банкова сметка. При така събраните по делото доказателства и изяснена фактическа обстановка,безспорно се налага извода,че наследодателят и кредитополучател И. Н. Т.. при сключване на процесния договор за кредит е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност и същият има качеството на "потребител" ,съгласно § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП , както и съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП .Безспорно е ,че процесният кредит е обезпечен с ипотека и в случая приложение намират разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители/ЗКНИП /,съгласно чл.2,както и на ЗЗП.Наследодателят и кредитополучател като потребител се ползва със защитата, установена с разпоредбите на ЗКНИП и ЗЗП, а съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи и служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е процесния. Основното възражение на ответниците е,че договорът за банков ипотечен кредит е изцяло нищожен,поради противоречието му с императивните норми на ЗКНИП и ЗЗП,като се твърди,че са налице две основания за нищожност:1.поради невярно посочен ГПР-нарушение на чл.24,ал.1т.9 ЗКНИП и 2./нарушени преддоговорни отношения. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗКНИП, когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1 , чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 и чл. 25, ал. 3 от този закон договорът за кредит е нищожен. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗКНИП договорът за кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква от потребителя заплащане на суми, включително на лихви, такси, комисиони или други видове разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за кредит.В случая нормата на чл.23,ал.1 ЗКНИП е спазена. Процесният договор за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител,изготвен е по ясен и разбираем начин ,посочен е общият размер на кредита 219 000лв.,който ще се отпуска на два транша –Лимит 1 в размер на 47 330лв.и Лимит 2 –в размер на 171 670лв. Посочен е размера на годишната лихва и методиката за изчисляване на променливия референтен лихвен процент,описан е ГПР-3,947 % и общите разходи,които се включват в ГПР.Посочен е и общият размер на всички плащания по кредита-304 925,39лв.,условията за издължаване на кредита от потребителя-на 240 месечни вноски, елементите на общата стойност на кредита,ден на плащане на погасителните вноски-5-то число на месеца. Съгласно погасителния план,неразделна част от договора е посочен размера на всяка една погасителна вноска ,от която постоянен е размера на главницата 912,50лв.,а променлив е размера на частта от вноската,касаеща договорната лихва,като за всяка вноска точно е определено каква част от главницата и лихвата погасява. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП договорът за кредит трябва да съдържа ГПР по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. Неоснователно е направеното в тази насока възражение от ответниците за нарушение на посочената разпоредба.Съгласно чл.3.4 от договора ГПР по кредита е в размер на 3,947 %,като изрично е посочено,че общите разходи по кредита са разходите,които кредитополучателят следва да заплати за оценка на недвижимия имот, одобрение на кредита,държавни такси за вписване на ипотека,такса за откриване на разплащателна сметка , застрахователни премии по застраховка на имота,обезпечаваща кредита и застрахователни премии по застраховка „Живот плюс“,в случай,че такава е сключена от кредитополучателя, т.е. описани са всички разходи по кредита,формиращи ГПР. От заключението по приетата счетоводна експертиза на ВЛ В. се установява,че общо дължимата сума от кредитополучателя,изчислена към датата на сключване на договора възлиза на 304 925,39лв.,като в нея са включени:сума по кредита 219 000лв.,договорна лихва 77 585,13лв./при лихвен процент от 3,528 % /;еднократна такса -1009,06лв.,представляваща общ размер на разходите по кредита,включващи :такса кандидатстване,такса оценка на НИ , застрахователна премия,такса за вписване на ипотека,такса за откриване на сметка;годишни такси -6 731,20лв.,представляващи застрахователна премия за застраховка на имота,застраховка Комфорт за дома/застрахователна премия 336,56 х20 години/и месечни такси 600лв.за поддръжка на разплащателна сметка 2,50лв.х 240 месеца.Според ВЛ при изчисляване на ГПР в размер на 3,947% по процесния договор за банков ипотечен кредит са включени главница,договорна лихва,еднократна такса,годишни такси и месечни за поддръжка на разплащателна сметка.. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 11 от ЗКНИП договорът трябва да съдържа и обща сума, дължима от потребителя по кредита, а съгласно § 1, т. 17 от ДР на ЗКНИП "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите условия, като общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита, но общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси, както и таксите за вписване при прехвърлянето на собствеността на недвижим имот и разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Съгласно константната практика на ВКС, в съдържанието на договора за кредит следва да бъде посочен годишният процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи в тежест на потребителя, като посочването на ГПР следва да не е бланкетно и да не са посочени общо взетите предвид допускания – в този смисъл са решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г., I т. о., решение № 50259/12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о. и др . По изложените съображения съдът намира, че не е налице нарушение на чл.24,ал.1,т.9 и т.11 ЗКПНИ,като в процесния договор клаузата на чл.3.4 съдържа подробна информация за всички разходи ,включени в общите разходи по кредита, индивидуализирани по размер от експертизата и ГПР в размер на 3,947 % е правилно изчислен и отчита всички гореописани разходи по кредита,със съответните допускания,като посочването на ГПР не е бланкетно. Относно възражението на ответниците ,от приетата експертиза се установи,че в така определения ГПР е включена и месечната такса за поддръжка на разплащателната сметка в размер на 2,50лв.за целия срок на договора 240 месеца х2,50лв,в общ размер на 600лв. Изискването на чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП е изпълнено, когато не само е посочен ГПР, но и когато този процент е действителен и съответства на поетите от потребителя задължения за заплащане на разходи по договора за кредит. Целта на цитираната норма е на потребителя да бъде предоставена пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да прецени доколко договорът съответства на неговите потребности и финансово състояние, и въздействието, което може да окаже върху него, съотв. да направи осведомен и икономически обоснован избор дали да го сключи, като в този смисъл е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Поради това, в договора трябва изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Съдът намира,че всички тези изисквания в случая са спазени. Неоснователни са доводите на ответниците за нарушени предддоговорни отношения,респ.нарушение на чл.6 и чл.9 от ЗКНИП. Процесният договор е сключен на 19.04.2017г.,преди 9 години,като по делото не са ангажирани никакви доказателства какви са били преддоговорните отношения между страните по договора.Факт е ,че договорът е сключен и е отпуснат кредит в размер на 219 000лв.,сумата е изцяло усвоена и с нея кредитополучателят и съпругата му са закупили недвижим имот.При липса на каквито и да е доказателства какви са били преддоговорните отношения между страните,твърдението за нарушение на чл.6 и на чл.9 е изцяло недоказано и необосновано.На следващо място нормата на чл.38 от ЗКНИП е императивна и не може да се тълкува разширително.В същата изчерпателно са изброени разпоредбите на закона,при нарушение на които договорът се счита за нищожен,като в нормата не фигурира като основание за нищожност нарушение на чл.6 и чл.9 от закона. С оглед изложеното съдът намира,че не са налице предпоставките на чл.38 ЗКНИП за обявяване на целия договор за кредит за нищожен. При условията на евентуалност ответниците са направили възражения за нищожност на отделни клаузи от договора. 1./на клаузата за предсрочна изискуемост по чл.9.1 и чл.10.3 от договора.Клаузите в договора,регламентиращи правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем ,при неизпълнение от страна на кредитополучателя не са нищожни като неравноправни.Както в чл.432 ТЗ,така и в чл.60,ал.2 ЗКИ е предвидено право и възможност на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем при доказано неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и при спазване на съответните изисквания.В конкретната хипотеза е налице значително неизпълнение от страна на кредитополучателя ,а след смъртта му и от неговите наследници.Установено е,че последното плащане е с дата 05.06.2022г.и то частично,като за период повече от година ,от 05.06.2022г.до 05.08.2023г.са налице неплатени 15 падежирали месечни вноски. Настъпили са обективните предпоставки,съгласно чл.10.3,даващи право на банката кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем.Установи се ,че волеизявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост е надлежно връчено на ответниците като наследници на кредитополучателя И. Н. . 2./на клаузата за“нулев под“на лихвения процент по чл.3.11.от договора и чл.3 от анекс№2. В чл.3.1 от договора е постигната договореност,че годишната лихва се формира от сбора на две компоненти:променлив референтен лихвен процент , представляващ 1-месечен SOFIBOR и надбавка в размер на 3,5,като към момента на сключване на договора лихвата е в размер на 3,528 %.Според чл.3.1.1 лихвата в частта 1-месечния SOFIBOR се преизчислява и променя от банката ежемесечно,на 5-то число на съответния месец.Преизчисляването се прави,съгласно стойността на 1-месечния SOFIBOR,обявена на страницата на БНБ www.bnb.bg два работни дни,преди 5-то число на съответния месец. Лихвата,преизчислена съгласно предходното изречение се прилага от следващата падежна дата.В чл.3.1.1. от договора е постигната договореност,че която и да е от двете компоненти на лихвата,не би могла да бъде отрицателна величина.В този смисъл,ако стойността на 1-месечния SOFIBOR към определена дата спот вальор е отрицателна величина,за целите на изчислението на лихвата по този договор,референтният лихвен процент ще се калкулира със стойност 0 и кредитополучателят ще дължи лихва само в размера на надбавката.Установено е от ВЛ,че с решение на Управителния съвет на БНБ от 16.04.2017г.по изпълнение на Регламент/ЕС 2016/1011на Европейския парламент и на Съвета на Европа е прекратено изчисляване на индекса на SOFIBOR,считано от 01.07.2018г.В чл.3.2 от договора е пояснено какво представлява пазарен срив ,като според ВЛ в резултат на решението на УС на БНБ настъпват именно тези обстоятелства,което продължава до сключването на анекс №2 от 14.01.2019г.Съгласно чл.4.1 от анекс №2 е договорено,че кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва,формирана от сбора на две компоненти:променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 3,15.РЛП,използван за определяне на лихвата е лихвеният процент по депозити с договорен матуритет над 1 ден до 1 месец от Домакинства в български лева, съгласно лихвената статистика на БНБ.В чл.4.1.1.1 от сключения анекс №2 отново е постигната договореност ,че никоя от двете компоненти на лихвата не би могла да бъде отрицателна величина,като страните са се съгласили за в бъдеще ако възникне ситуация на отрицателна стойност на краткосрочния лихвен процент по статистика на БНБ,за целите на изчислението на лихвата по анекса,референтния лихвен процент ще се калкулира със стойност 0 . В експертизата в табличен вид /л.332-334 / за всяка падежна вноска е посочен размера на лихвата,съответно със стойностите на индекса Софибор и надбавката 3,5 по първоначалния договор и надбавката 3,15 след сключване на анекс №2 на 14.01.2019г.Според съда клаузите от първоначалния договор и от анекс №2,в които е постиганата договореност при отрицателна величина на един от компонентите на лихвата,РЛП да се калкулира със стойност 0 и кредитополучателят да дължи лихва само в размера на надбавката ,не е нищожна и неравноправна. Съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 1 – 3 вкл. от ЗКНИП при договор за кредит с променлив лихвен процент кредиторът прилага референтен лихвен процент по определена от него методика, която да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори), включва се в договора за кредит и не може да бъде променяна едностранно от кредитора след сключването му. Възможността банката да уговори промяна на лихвения процент по конкретен кредит е предвидена в чл. 24, ал. 1, т. 8 и чл. 28 от ЗКНИП. Разпоредбите са съобразени с обстоятелството, че обикновено банковият кредит е с дълъг срок на погасяване и последващи промени в икономическите условия, включително и протичащите инфлационни процеси могат в дългосрочна перспектива, да доведат до положение банката да е поставена в неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на изменение. Целта е да се избегнат неблагоприятните последици при дългосрочното кредитиране. Същевременно за да се гарантира равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, в чл. 25, ал. 1 от ЗКНИП е предвидено кредиторът да прилага референтен лихвен процент по определена от него методика.От процесния договор и анексите към него се налага извода,че банката определя изменението на референтния лихвен процент въз основа на обективно съществуващи специфични икономически критерии и обективно отразява промените свързани с пазарните условия относими към кредитната й дейност. Уговорено е,че лихвата се формира от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен процент + надбавка. Методиката на банката за определяне на референтен лихвен процент е съобразена с ежемесечните данни за 1-месечния SOFIBOR ,който БНБ публикува в края на месеца, отнасящи се за предходния месец до отмяната на този индекс с решение на УС на БНБ,считано от 01.07.2018г.След отпадане на индекса SOFIBOR,референтният лихвен процент , използван за определяне на лихвата е лихвеният процент по депозити с договорен матуритет над 1ден до 1 месец от Домакинства в бълг.лева,съгласно лихвената статистика на БНБ. В чл.3от първоначалния договор и в чл.4 от анекс №2 ясно , точно и подробно са регламентирани компонентите,формиращи годишната лихва и методиката за нейното изчисляване,като е спазено изискването на чл. 25, ал. 2 от ЗКНИП.Отделен е въпроса,че при проследяване размера на лихвата е видно,че е налице тенденция към намаляване.При сключване на договора,лихвата е била в размер на 3,528% ,към датата на сключения анекс №2- 14.01.2019г.,същата е в размер на 3,170 %,а към датата на обявената предсрочна изискуемост -28.08.2023г.,лихвата е в размер на 3,160 %. Неоснователни са доводите на ответниците,че за периода от 01.07.2018г./когато е отменен индекса SOFIBOR/до 14.01.2019г.не се дължи договорна лихва по договора.Промяната в един от двата компонента,формиращи годишната лихва –променлив лихвен референтен процент е обективен фактор,който не зависи от волята на банката –кредитор от една страна,а от друга обуславя изменение на размера на лихвата,но не е обстоятелство,изключващо дължимостта на договорната лихва за конкретния период. Неоснователни са изложените в отговора на ответниците твърдения за нищожност на клаузата за наказателна лихва –чл.3.5 от договора, предвиждащ наказателна надбавка от 10 процентни пункта,което е в противоречие с чл.43,ал.2 от ЗКНИП.Съгласно чл.43,ал.2 ЗКНИП когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.Определянето на законната лихва в България е строго регламентирано и не зависи от волята на конкретната банка.Тя служи като обезщетение за забава при плащане на просрочени задължения,като се определя по следната формула:законна лихва=ОЛП +10 процентни пункта.ОЛП е процентът ,обявяван от БНБ,който се променя периодично,обикновено всеки месец в зависимост от пазарните условия. Надбавката от 10 % е фиксирана с ПМС №426/18.12.2014г.,обн.в ДВ, бр.106/23.12.2014г.,влязло в сила на 01.01.2015г.и действащо до 01.01.2026г. Считано от 01.01.2026г.с приемане на еврото в България,в това постановление на МС са въведени съществени промени, но те не касаят процесния период, доколкото наказателната лихва за забава е дължима до датата на предсрочната изискуемост -28.08.2023г.Клаузата на чл.3.5 от договора относно размера на лихвата за забава/наказателната лихва/ предвиждаща надбавка от 10 пункта годишно върху лихвата не е нищожна , нито неравноправна,а точно отразява начина на определяне на законната лихва, съгласно цитираното ПМС№426/18.12.2014г.Не е налице нарушение на чл.43,ал.2 ЗКНИП ,тъй като лихвата за забава не надхвърля размера на законната лихва. С оглед изложеното ,съдът приема,че процесният договор за потребителски кредит е действителен ,сключен е в съответствие с нормите на ЗКНИП и не съдържа нищожни и неравноправни клаузи. Банката е изпълнила поетото с договора задължение да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 219 000лв.,която сума е усвоена и с нея е закупен недвижим имот в гр.София.Кредитополучателят И. Т. за няколко години е изпълнявал задълженията си по договора,като след неговата смърт наследниците му също са изпълнявали задълженията си по договора до датата 05.06.2022г.,когато е извършено последното плащане.За периода от 05.06.2022г.до 05.08.2022г. от страна на наследниците на кредитополучателя ,всички приели наследството по опис и в този смисъл пасивно легитимирани да отговарят за задълженията на наследодателя е налице пълно неизпълнение на задълженията по договора и същите се явяват неизправна страна,като за горепосочения период са налице общо 15 непогасени падежирали месечни вноски. Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя,респ.на неговите наследници за период от повече от 1 година,през който кредитът въобще не е обслужван и не са извършвани никакви плащания , обуславя правото на банката като кредитор да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.Настъпили са обективните предпоставки на чл.10.3 от договора. Банката-кредитор надлежно е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем , като изявлението на кредитора е надлежно връчено на всички наследници,преди завеждане на ИМ.В счетоводството на банката кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 28.08.2023г.Със сключения договор за цесия банката е прехвърлила всички свои вземания по процесния договор за кредит и двата анекса към него на ищеца“Сторгозия“АД,който се легитимира като кредитор и има активна легитимация да води предявените искове.Всеки от петимата наследници на наследодателя И. Т. отговаря за задълженията до размера на наследствения си дял,в случая до размер на 1/5 идеална част. Считано от 01.01.2026г.официалната валута в България е евро и всички дължими суми по кредита следва да се преизчислят и в евро. Съгласно приетата експертиза към датата на предсрочната изискуемост 28.08.2023г.непогасената главница е в общ размер на 164 250лв.,от която сума падежирала непогасена главница в размер на 13 687,50лв.за периода от 05.06.2022г.до 05.08.2023г.и предсрочно изискуема главница в размер на 150 562,50лв.,за периода 05.09.2023г.до 05.05.2037г.Съобразно наследствените си дялове по 1/5 ид.ч.всеки от тримата ответници Е. А. лично и като законен представител на И. Т. и Я. Т. дължи на ищеца главница в размер на 32 850лв.или 16 795,94 евро.До тези размери е налице и признание на исковете от страна ответниците и същите като основателни и доказани следва да се уважат. При настъпила предсрочна изискуемост ,съгласно т.2 от ТР №3/27.03. 2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№3/2017г.вземането на кредитора се определя в размер на непогасения остатък от главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост.В мотивите към ТР е възприето становището че уговорената в договора възнаградителна лихва не се дължи след настъпване на предсрочната изискуемост и по аргумент на противното същата е дължима до датата на предсрочната изискуемост.Съгласно мотивите към т.2 от ТР при предсрочната изискуемост договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен.Прието е,че при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски,че уредбата на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит в чл. 432, ал. 1 ТЗ е изрична относно размера на вземането на кредитора - "предсрочно връщане на сумата по кредита" и изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви. В този смисъл начислените договорна и наказателна лихва са дължими до датата на предсрочната изискуемост 28.08.2023г.,а считано от 28.08.2023г. се дължи само законна лихва върху главницата от 32 850лв.за всеки от ответниците до окончателното изплащане на сумите.Върху главниците от 32 850лв.или 16 795,94 евро всеки от ответниците дължи законна лихва от датата на завеждане на ИМ-12.03.2025г.до окончателното им изплащане.С предявените искове не се претендира присъждане на законна лихва върху главницата от датата на предсрочната изискуемост 28.08.2023г.до датата на ИМ-12.03.2025г.и независимо,че тази законна лихва за периода е дължима, съдът не следва да се произнася,в противен случай би излязъл извън рамките на заявения петитум,което е недопустимо. В частта,в която се претендира присъждане на договорна и наказателна лихва за периодите след настъпване на предсрочната изискуемост 28.08.2023г. до завеждане на ИМ-12.03.2025г.исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Съгласно експертизата дължимата редовна възнаградителна лихва за периода от 05.06.2022г. до предсрочната изискуемост 28.08.2023г.е в общ размер на 6 529,06лв.или 3338,26 евро.Съобразно наследствените си дялове всеки от ответниците дължи договорна лихва в размер на 1/5 ,респ.сумата 1305,81 лв. или 667,65 евро за периода 05.06.2022г.до 28.08.2023г.В частта,в която тази лихва се претендира за периода след 28.08.2023г.до 30.07.2024г. /датата на цесията/ исковете спрямо тримата ответници са неоснователни и следва да се отхвърлят.По идентични съображения и доколкото договорната лихва е дължима само да датата на предсрочната изискуемост,като неоснователни следва да се отхвърлят исковете за сумата 642,16 лв.или за 328,33 евро спрямо всеки от ответниците,претендирани като редовна договорна лихва за периода 01.08.2024г. до 12.03.2025г. Съгласно експертизата наказателната лихва за забава е в общ размер на 1 187,72лв.за периода от 05.06.2022г.до датата на предсрочната изискуемост 28.08.2023г.Съобразно наследствените си права,всеки от ответниците дължи нак.лихва в размер на 1/5 ид.ч.или сумата 237,54лв.,което е 121,45 евро.До тези размери исковете и за посочения период исковете срещу тримата ответници в частта за претендираната наказателна лихва са основателни и следва да се уважат.В частта за разликата над 237,54лв.или 121,45 евро до претендираната сума от 4 384,89лв.или 2 241,96 евро,както и за периода 28.08.2023г.до 30.07.2024г. исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.Неоснователни са предявените искове за сумата 2025,75 лв.или 1035,75 евро ,претендирана от всеки от ответниците като наказателна лихва за периода от 01.08.2024г.до 12.03.2025г. С ИМ се претендира общо от всички наследници сумата 286 лв.застраховка,респ.срещу всеки от тях сумата 57,22лв.,като с молбата – уточнение е посочено,че сумата по застраховката е дължима,съгласно чл.5.9 от договора.Съгласно чл.5.9 от договора кредитополучателят е поел задължение да застрахова или осигури застраховането на ипотекираното имущество в полза на банката,преди усвояването на суми по кредита,като към всеки момент застраховката следва да бъде на стойност минимум 100 % от пазарната стойност на предоставения за обезпечение имот.В чл.5.13 и чл.5.13.1 от договора страните са се споразумели ,че ако кредитополучателят не изпълни задължението си да осигури и поддържа валидна застраховка на обезпеченията по кредита,при уговорените хипотези,кредитополучателят и ипотекарният кредитор дават своето безусловно и неотменимо съгласие с подписване на договора ,банката да сключва договори за застраховка на имуществото в своя полза,като съгласно чл.5.13.2 да заплати от името и за сметка на кредитополучателя съответната застрахователна премия. В представената справка по чл.366 ГПК за размера на дълга и в счетоводната документация на банката фигурира като дължима сумата 286 лв.като застрахователна премия по ипотекирано имущество ,дължима на 27.09.2022г.По делото не са представени никакви доказателства,установяващи дължимостта на тази сума.Няма данни нито дали наследодателят и кредитополучател И. Н. Т.. е сключил договор за застраховка , съгласно чл.5.9 от договора,нито дали такъв договор е сключен вместо него от банката,съгласно чл.5.13.,съответно не са ангажирани доказателства нито за сключването на застрахователни договори,нито за размера на застрахователната премия,респ.за начина и сроковете,в които същата ще се заплаща.В размера на ежемесечните погасителни вноски ,съгласно погасителния план също не са посочени суми за застрахователна премия.В този смисъл съдът приема,че не е доказано ликвидно и изискуемо вземане на наследодателя и кредитополучател в размер на претендираната общо сума в размер на 286лв.дължима като застрахователна премия,поради което не следва да се ангажира отговорността на наследниците за това задължение.Исковете за сумата 57,22лв.или 29,26 евро,претендирана от всеки от ответниците са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С договора за цесия е прехвърлено вземане на банката за разноски в размер на 240лв.,като от всеки от ответниците,съобразно наследствения му дял се претендира сумата 48лв.Ищецът е уточнил,че това са разноски,направени във вр.с изпратените уведомления от банката до длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.В тази насока са представени писмени доказателства-2 броя платежни нареждания от 13.07.2023г./л.246,т.първи/ и от 25.07.2023г./л.250,т.първи/,от които се установява,че във вр.с изпратените уведомления за предсрочната изискуемост,връчени от ЧСИ ,“ОББ“АД е платила на ЧСИ Н. сумата 60лв.и на ЧСИ Г. Д. сумата 180лв.Тези разноски са реално направени,доказани,като съобразно наследствените си права-1/5 ид.ч. всеки от наследниците дължи заплащане на сумата 48лв.или 24,54 евро. В тази част относно претендираните разноски исковете са основателни и следва да се уважат. Неоснователно е направеното с отговора на ответниците възражение за погасяване по давност на всички месечни вноски с падежи,преди 12.03.2022г.,с оглед датата на ИМ-12.03.2025г.На първо място давността за погасяване на вноските по главницата е 5 години,а не 3 години.На следващо място,в случая целият кредит е обявен за предсрочно изискуем към дата 28.08.2023г.,към който момент цялото задължение по кредита-главница,лихви и разноски става изискуемо.Съгласно ТР на ОСГТК на ВКС № 3 от 21.11.2024 г. по тълк. д.№ 3/2023 г. при обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.В случая давностният срок започва да тече от 28.08.2023г.и към датата на завеждане на ИМ- 12.03.2025г.безспорно не е изтекъл 5 годишния давностен срок. На основание чл.77 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка ОС Плевен сумата 238,70 евро допълнителен депозит за приетата експертиза,който не са заплатили в указаните от съда срокове. Заключението на ВЛ е прието в съд.заседание на 24.02.2026г.и доколкото първоначално определения депозит,внесен от страните не е бил достатъчен, всяка от страните е задължена в едноседмичен срок да доплати по още 238,70 евро.Ищецът е изпълнил това си задължение,но до датата на последното съд.заседание,а и към днешна дата ответниците не са внесли сумата за допълнително възнаграждение на ВЛ. С депозираната в последното съд.заседание молба,пълномощникът на ответниците е направил възражение по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение на пълномощника на ищеца.В представения по делото договор за правна помощ е отразено,че на адвокат М. М. ищецът е изплатил в брой адв.възнаграждение в размер на 5000 евро,като е уточнено,че за всеки от предявените 5 иска е заплатено адв.възнаграждение в размер на 1000 евро.Всеки от исковете е с цена 41 313,83лв.При този материален интерес минималният размер на адв.възнаграждение за всеки от исковете,изчислен съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа възлиза на 3955,12лв.или 2022,22 евро.Нормата на чл.78,ал.5 ГПК е изм. ДВ, бр. 17 от 2026 г.,като в сегашната си редакция гласи,че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди понисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.В конкретната хипотеза възражението на ответниците не е мотивирано.Съдът намира,че заплатеното адв.възнаграждение по 1000 евро за всеки от исковете не е прекомерно,а е доста под определения минимален размер в наредбата,съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото,на положения от адвокат труд за осъщественото процесуално представителство на ищеца,поради което молбата на ответниците по чл. чл.78,ал.5 ГПК за неговото редуциране е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ищецът e представил списък на разноските по чл.80 ГПК,съгласно който са направени разноски общо в размер на 9703,44 евро за ДТ,адв.хонорар и депозит за ВЛ.Така посочените разноски касаят и 5-те предявени иска,т.е цялото производство по делото.Съгласно приетата и одобрена от съда спогодба, всяка от ответниците Н. Б. и Ц. Т. освен сумите по договора за кредит,се е задължила да заплати на ищеца и съответна част от направените по делото разноски,съответно за всяка от тях: по 1652,55лв.или 844,94 евро за платена ДТ,за всяка от тях по 13,90лв.или 7,11 евро платена ДТ по чл.102з,ал.3 ГПК,за всяка от тях по 80лв.или 40,90 евро от внесения първоначален депозит за експертиза в размер на 400лв. или 204,52 евро.Тези разноски,дължими от Н. Б. и Ц. Т. на ищеца ,съгласно спогодбата, следва да се приспаднат от общо направените разноски.В този смисъл от внесената ДТ общо в размер на 8262,77 лв.или 4224,69 евро, ДТ , която касае трите предявени иска остава размер на 2 534,81 евро,от общо заплатената ДТ в размер на 69,50лв.или 33,53 евро по чл.102з,ал.3 ГПК ,за трите иска остава ДТ в размер на 19,31 евро;от разноските за внесения първоначален депозит за експертизата 400лв.или 204,52 евро,за трите иска съответния депозит остава е в размер на 122,72 евро.Разноските за адв.хонорар за трите иска са в размер на 3000 евро,а не на 5000 евро,както е посочено в списъка.Ищецът е направил и разноски за допълнителен депозит за ВЛ в размер на 238,70 евро. Общо направените от ищеца разноски за ДТ,депозит за ВЛ и адв.хонорар за трите иска,предмет на разглеждане са в размер на 5915,54 евро.Съобразно уважената част от исковете и на основание чл.78,ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 4 929,78 евро. Ответниците са направили разноски само в размер на 400лв.или 204,52 евро,депозит за ВЛ.Съобразно отхвърлената част от исковете и на осн. чл.78,ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците деловодни разноски в размер на 11,34 евро. Водим от горното , Окръжният съд