Присъда № 12 от 2.2.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1430/2025 г.

Въз основа на закона и доказателствата по делото, съдът МОТИВИ към Присъда № 12 от 02.02.2026 г. по НОХД № 1430/2025 г. по описа на Районен съд - Благоевград Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Благоевград, с който против Ц. П. В. - родена на ••••••••••, с ЕГН •••••••••• е повдигнато обвинение на 03.06.2023г. след обяд в стая на първи етаж от къща находяща се в общ. Благоевград с. Л•••••••• собственост на наследниците на Ц. С. К., чрез нанасяне на удари с лопатка за смет по лицето и гърдите е причинила на А. Б. К. средна телесна повреда, изразяваща се, както следва: в счупване от четвърто до шесто, девето и десето ребро вляво и от седмо до десето ребро вдясно, по предно- мишничната им линия, довело до затруднение в движението на снагата/със затруднени дихателни движения в гръдния кош/ и черепно-мозъчна травма със счупването на носната кост, които са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 129 ал. 2 пр. 2 алт.3, пр. 5, алт. 2 вр. с ал. 1 от НК, както и За това, че на 04.06.2023г., около 18:30 часа в помещение на първи етаж от къща находяща се в общ. Благоевград, с•••••••/център/, собственост на наследниците на Ц. С. К., след като му е било причиненото предния ден счупване на носните кости, със запушване на носните проходи от кръвни съсиреци, което довело до липса на носно дишане, по непредпазливост е причинила смъртта на А. Б. К., чрез слагане насила на храна - хляб и кашкавал в устата му, което довело до механична асфиксия /задавяне/ от запушване на дихателните му пътища с хранителна материя- престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК. По делото не е предявен граждански иск и не е конституиран частен обвинител. В разпоредително заседание при обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК от страна на подсъдимата и нейния защитник е направено искане производството да протече по реда на глва 27 в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, поради което, съдът с нарочно определение е постановил производството да продължи по този процесуален ред. В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Благоевград поддържа обвинението. Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена за извършените престъпления, като предлага да бъде наложено наказание за всяко от престъпленията при условията на чл.54 от НК при липса на изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства, като излага доводи за определяне на санкцията същата да бъде около две години.. По отношение режима на изтърпяване прокурор К. счита, че няма пречка за приложение на чл.66 от НК, но пледира за по – дълъг срок с оглед начина на извършване на деянията. Подсъдимата се явява лично в съдебното заседание и с надлежно упълномощен защитник, излага становище, че признава вината си и приема изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като е съгласна за същите да не се събират доказателства и желае производството да протече при условията на съкратено съдебно следствие. Защитата изразява становище, при определяне на наказанието, съдът да вземе предвид изразеното съжаление, съдействието и при разследването, както и причините за поведението и, като наложи наказание при наличието на смекчаващи обстоятелства. В правото си на последна дума подсъдимата моли за по-леко наказание. Съдът, като съобрази събраните доказателства, доводите и изявленията на страните и разпоредбата на чл. 374 от НПК намира за установени от фактическа страна изложените обстоятелства в обвинителния акт. Този извод се формира на база събраните на досъдебното производство доказателства, както и направените самопризнания от подсъдимата. Ето защо предвид ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимата Ц. П. В. е родена на ••••••••••••••••, с ЕГН ••••••••••. От приобщено по делото свидетелство за съдимост се установвява, че същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Пострадалият А. Б. К. е роден на ••••г. и починал на •••••••, като наследници на последния са неговите дъщери св.Кр.К. и св.В П., установимо от представени и приобщени в рамките на ДП доказателства, касаещи смъртта на лицето, а именно Акт за смърт, Медицинско свидетелство за смърт и удостоверение за наследници К. имал семейство и живеел в гр.Благоевград. Същия започнал системно да употребява алкохол, поради което и бракът му се разпаднал и напуснал семейното жилище. Поради състоянието му и липсата на друг дом св.Ц.К. /племеник на бившата му съпруга/ му предоставил наследствена къща, намираща се в с. Логодаж, м. Ресен /център/, където К. се нанесъл. Същият се запознал с подсъдимата и през 2021г. започнал да живее с нея на семейни начала в наследствената къща. В. била зависима от алкохол и заедно с К. системно се напивали. Двамата не работили, като се издържали от пенсията на К.. Двамата живеели изключително мизерно, при лоши условия, като под влиянието на алкохола, който употребявали често се карали, като скандалите прераствали в физическа саморазправа. Постепенно състоянието на К. се влошило вследствие употребявания алкохол, като започнал да има болки в корема и краката. Това му състояние довело до залежаването му, като същият рядко ставал от леглото. Въпреки, че имал дъщери, поради липсата на контакт с тях за него изцяло се грижела В., като го водела до тоалетна, хранела го и обслужвала. Поведението му често ядосвало подсъдимата, като К. отказвал да става до тоалетна, напикавал се, което допълнително изнервяло подсъдимата. На 03.06.2023 г. след обяд В. отново приканила К. да го заведе до тоалетна, като се опитала да го вдигне от леглото, но същият отказвал и малко след това се изпуснал в леглото. Подсъдимата видяла, че пак се е напикал, което предизивикало у нея агресия и започнала да му се кара, взела лопатка за смет и започнала да го удря по лицето и гърдите. Нанесла му 5-6 удара систематично и последователно, един след друг, със значителна сила. В. спряла да удря К.когато видяла, че от носа му потекла кръв. Взела тоалетна хартия, с която избърсала част от кръвта от лицето му и я изхвърлила в негорящата печка в стаята. Въпреки видимите охлузвания и кръвта по К., двамат не потърсили помощ, нито бил повикан лекар, а В. легнала до К. и заспали. На следващия ден 04.06.2023 г. К. бил със трайно запушен нос, като трудно дишал и не могъл да стане от леглото, като лежал неподвижно през целия ден. След обяд около 17.00 часа В. отишла до магазин в селото, където употребила акохол. Когато се прибрала както обикновено по това време решила да нахрани пострадалия. Нямало сготвена храна, за това взела хляб и кашкавал и започнала да храни с тях в леглото К.. К. се хранил много бавно тъй като, не можел да диша през носа, а когато имал храна в устата не могъл и през нея. В. обаче не съобразила това обстоятелство, а започнала да му слага храна на сила в устата, като му я напъхвала въпреки неговата невъзможност да я сдъвче и преглътне. Докато го хранела и тъпчела храната в устата му подсъдимата в един момент забелязала, че той не преглъща и е спрял да диша. Подсъдимата се изплашила и се обадила на тел. 112. По повод сигнала на място бил изпратен медицински екип в състав св.О., Р. и св.З.И., констатирали смъртта му. На сигнала се отзовал и полицейски патрул в състав св.Т. и Х., които след констатиране на смърттта и предвид посоченото от д-р О. за следи от насилие извикали дежурна оперативна група, бил извършен оглед и образувано досъдебно проиизводство. В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно- медицинска експертиза, според заключението, на която при огледа на трупа на А. К. се установява механична асфиксия - запушване на дихателни пътища: чуждо тяло от жълтеникава хранителна материя, /наподобяваща полу-сдъвкан хляб/ в устната кухина, запушваща глътката, гълтача, дихателна тръба и бронхи, наличие на подобна кашеста хранителна материя с кафеникав цвят и в хранопровода, точковидни кръвоизливи по лигавиците - характерни за асфиксия; изразен мозъчен оток с подчертан капилярен рисунък, с отделни околосъдови кръвоизливчета по меките мозъчни обвивки, леко изтъняване на мозъчната кора, антракоза и ефизем на белите дробове, изразена мастна дегенерация на черния дроб /цироза/ с данни портална хипертония - варици на хранопровода, леко изразена хипертрофия на миокарда с леко изразена коронаросклероза, съсирена кръв в големи кръвоносни съдове и сърдечните кухини, дифузен оток в областта на глезените, данни за хронично възпаление на бъбреците /пиелонефрит/, леко изразена анемия със застой на вътрешните органи; охлузване с подлежащо кръвонасядане по дясната теменна област, напречна рана по гърба на носа с околно кръвонасядане и подлежащо счупване на носни кости и запушване на носните със съсирена кръв, почти напречно разположени линейни и трапецовидни охлузвания в долната част на гърдите, с бледомораво- червеникави кръвонасядания в същата област, счупване от четвърто до шесто, девето и десето ребра в ляво, счупване и от седмо до десето ребра в дясно, по предно-мишничната им линия, наличие на около 50мл. меко съсирена кръв в дясната гръдна кухина /парциален хемоторакс/, охлузване по предна тазова изпъкналост в дясно, малки охлузвания по тръбни и долни повърхности на предмишниците и гърба на ръцете, с обширно околно бледомораво- червеникаво кръвонасядане, множество ивицести и линейни охлузвания по коленете и подбедриците отпред с обширно околно кръвонасядане. Според експерта смъртта на К. се дължи на остра дихателна недостатъчност - механична асфиксия, следствие на запушване на дихателните пътища от хранителна материя. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна поради вида на горепосочената причина за смърт и съчетанието й с други фактори довели до асфиксията и смъртта, видно от аутопсионната находка. травматични увреждания - умерено изразени травма на главата, носа и гръдния кош /счупване ребра двустранно, с изразен мозъчен и белодробен оток, счупване на носните кости със запушване на носните проходи, довело до липса на носно дишане; хронични болестни увреждания - чернодробна цироза с разширени вени /варици/ на хранопровода, антракоза и емфизем на белите дробове, кистоза и пиелонефринт на бъбреците/. Според заключението установените травматични и хронични болестни увреждания, сами по себе си и в конкретния случай, не са причина за настъпване на смъртта, но могат да се посочат като фактор способствал настъпването й; Като вещото лице е посочило като първичен фактор - нарушения в дишането, от липсващо носно такова и от гръдната травма, следствие на счупването на носната кост и на ребрата двустранно и мозъчния оток, водещи до нарушения в гълтален рефлекс и кашлична реакция. За вторичен е определен, наличието на хронични болестни увреждания и травматичните увреждания, които са намалили компесаторните възможности, както и за рефлекторна кашлична реакция, така и общи такива на организма. Вещото лице е посочило, че установените травматични увреждания нямат пряко отношение към причината за настъпването на смъртта. Същите са с известна давност от около 1-2 денонощия преди настъпването й. В заключението е посочено, че установените следствие на нанесения побой травматични увреждания, по своя медико-биологичен критерий са довели до счупването на ребрата, което само по себе си е довело до затруднение в движението на снагата /със затруднени дихателни движения на гръдния кош/. Установените гръдна, и черепно-мозъчна травма, със счупването на носната кост са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, тъй като без оказване на медицинска помощ, особено при този болестно увреден терен, са могли да доведат до настъпване на смърт с вероятност 50/50. Установените по-тежки травматични увреждания, които са следствие на нанесения побой в конкретния случай не са довели да настъпването на смъртта, която е настъпила от задавяне. В рамките на досъдебното производство е назначена и изпълнена комплексна психиатрична и психологическа експертиза с цел изследване състоянието на подъсдимата, като според заключението на същата В. е в добро общо здравословно състояние, съзнава свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си както към момента, така и към инкриминираната дата, поради което е годна да дава достоверни показания и да участва в съдебният процес, въпреки че е констатирана зависимост от алкохол. В хода на разследването е изготвена и биологична и ДНК експертиза и комплексна такава, от заключенията по които се изясняват следите по дрехите на К., като е посочено че има следи от кръв по дрехите на К., като експертите са определили, че изследваните следи съвпадат с ДНК профила на подсъдимата и К . Съдът кредитира изцяло приетите заключения, като намери, че същите са пълни, обосновани, изготвени въз основа на личните възприятия, теоретични познания и професионален опит на експертите. Съдебно-медицинската експертиза изяснява причинените травматични увреждания на К., механизма на причиняване, както и причините довели до леталния край. За състоянието на пострадалия и причинените увреждания свидетелстват и представените медицински документи в рамките на ДП. Относно състоянието на пострадалия данни се съдържат в показанията на св.О., З.И. и Р., както и полицеейските служители посетили сигнала. Експертното заключения по съдебно - психологична и психиатрична експертизи от своя страна установяват психичната годност на подсъдимата към датата на деянието. Изготвената биологична и ДНК експертиза и комплексна такава изяснява констатираните следи и установения ДНК профил при изследването. Изложената в обвинителния акт на Районна прокуратура - Благоевград фактическа обстановка се подкрепя и от събраните на досъдебното производство и приети по делото писмени доказателства, а именно : протокол за оглед на местопроизшествие; протокол за оглед на труп; медицинско свидетелство за смърт; мед. документи, протокол за доброволно предаване от 04.06.2023 г. фотоалбум, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, писмо на РЗАК - Благоевград, справки ЦСМП, копие на книга за повиквания и посещения на екипите на адрес за времето от 07.01.2023 г. до 17.01.2023 г., ; фиш за спешна мед. помощ, писмо № 05-149-1/28.06.2023 г. на ЦСМП ; писмо от дирекция НС 112, копия на документи от ЦСМП - Благоевград; лист за преглед на пациент в СПО ; писмо от „МБАЛ - Пулс“ АД; писмо от ЦСМП - Благоевград; писмо от МБАЛ-Благоевград АД ; писмо от ЦПЗ- Благоевград; справки за Цв. В. ; копие на книга за повиквания и посещения на екипите на адрес за времето от 31.05.2023 г. до 11.06.2023 г., амбулаторен дневник на ФСМП - Благоевград от 20.02.2023 г. до 21.07.2023 г., удостоверение за наследници; удостоверение за наследници, акт за смърт № 0001/15.01.2018 г. за Ц. К., писма на община Благоевград, справки за лице АИС БДС, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Ц. В... Така приетите писмени доказателства изясняват извършвани проверки по случая, състоянието на пострадалия, действията на подсъдимата и установеното на място, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване и потвърждаващи приетото от фактическа страна. Коментираните писмени доказателства са събрани с допустими спозоби и по надлежния ред, поради което няма пречка да бъдат кредитирани. В подкрепа на приетото от съда са и приобщените по надлежния ред веществени доказателства. В подкрепа на изложеното в обвинетелния акт и поддържаното от Районна прокуратура Благоевград са и показанията на свидетелите Кр. К.; ; В. П. ; Г. И. ; В. И.; Г.К.; Ц. К. ; К. М. ; Х. С., И. И.; С. Т. ; Г. Х. ; Д. О.; Й. И.; П. Ч. ; Вл. Р. ; З. И. ; Й. И., дадени в рамките на досъдебното производство, които са приобщени на основание чл.373, ал.1 от НПК. От разпита на св.К. и П., се установяват обстоятелства, свързани с взаимоотношенията им с баща им, неговото състояние преди инкриминираните дати, както и как са рабрали за смъртта му. Същите дават подробни показания досежно срещите си с К., след раздялата му с тяхната майка, като уточняват, че рядко са общували с него. От показанията на тези свидетелки се установява и липсата на взаимоотношения с подсъдимата, като същите посочват, че единствено знаели, че живее с баща им, В показанията им се съдържат данни и за датата на смъртта на К.. За съвместното съжителство на К. и В. свидетелстват и св.Г. и Ц. К., роднини на подсъдимия, които чрез показанията си изясняват от къде имат информация в тази насока. В потвърждение на посочените от дъщерите на К.тези свидетели сочат алкохолната зависимост на К., като уточняват, че същия проблем има и В.. Конкретно св.Г.К. свидетелства и за проблеми във връзка с употребата на алкохол, а Цв.К. изяснява защо К.е живеел в тази къща и възо основа на какво му е предоставена. За алкохолната зависимост, скандали между подсъдимата и К., както и за случилото се на 04.06.2023г. свидетелства и К.М. и Хр.С., като конкретно св.С. изяснява възприетото от нея по повод настъпилата смърт и предходното поведение както на К. така и на В., като уточнява конкретните случаи. Данни, относно време и място на деянията се съдържат и в показанията на св.О., констатирала смъртта на К., потвърдено и от придружаващите я свидетели Р. и З. И. Устоновеното посредством показанията, коментирани по-горе кореспондира и с посоченото от полицейските служители, работили по случая. Така св.Т. и Х. при разпита си изясняват какво са видели на място, повода за посещението им и последващите си действия. Св.Г.И., И. И. и В.И. чрез показанията си установяват в какво се изразява тяхното участие, извършените действия и констатациите си, като хронологично описват извършената от тях проверка. С по- малка относителна тежест за предмета на делото са показанията на св.Й.И. и Ч.. Тези свидетели чрез показанията си установяват единствено, че К. и В. са техни съселяни, като същите не са очевидци на поведението им. Съдът кредитира, показанията на свидетелите, като последователни, логични и взаимно допълващи се..В тази връзка съдът установи, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство същите дават подробни и прецизни показания, които се отличават с житейска убедителност. Достоверно и логично описват фактите, свързани с К. и В., техните взаимоотношения и развилите се събития. В посоченото от тези свидетели има достатъчно данни, относно времето, мястото, начина на извършване на деянията, поради което не следва да бъдат поставени под съмнение. Установеното посредством показанията на тези свидетели се подкрепя и от събраните и посочени по –гори писмени доказателства, като конкретно представените медицински документи изясняват състоянието на К., механизма на извършване на деянията и причинно –следствената връзка между действията на подсъдимата и получените от пострадалия, включ. Настъпилия летален резултат, което се потвърждава и от заключението по изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиз. По отношение кредитиране показанията на полицейските служители съдът намери, че липсва пречка същите да бъдат взети предвид при формиране на изводите си. Конкретно по отношение показанията на св.Т. и Х. съдът намира, че липсва основание да бъдат изключени от доказателствения материал. Според разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК - "Лицата, които са извършвали действия по разследването, разузнавателни беседи и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс". Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗМВР, разузнавателната беседа е един от способите за извършване на оперативно- издирвателната дейност от оперативно-издирвателните органи. От мотивите към законопроекта за изменение на НПК е видно че с чл. 118, ал. 2 от НПК се разширява кръгът на лицата, които не могат да бъдат свидетели по делото, "като се предвижда да се изключи възможността да се допускат показания на оперативни работници, провели извъпроцесуална беседа със заподозряно лице, тъй като по този начин се заобикаля правото на обвиняемия, ако бъде привлечен в хода на разследването като такъв, да откаже да даде обяснения“ Свидетелите Т. и Х. са полицейски органи, извършващи охранителна дейност и в правомощията им не се включва извършване на оперативно-издирвателна дейност по разкриване на престъпления, поради което същите не са имали правомощия да извършват разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР, нито по делото е установено да са извършвали такива. Що се касае до показанията на св.Г.И., И.И. и В. И., действително по делото се установява, че същите са оперативни работници, но според настоящия състав няма пречка техните показания да бъдат кредитирани в частта, касаеща извършената от тях проверка и установеното в хода на същата. Съдът кредитира тези показания в посочената част, като вътрешно непротиворечиви, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. В тази връзка съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство тези свидетели дават подробни и прецизни показания, които се отличават с житейска убедителност и напълно подкрепят отразеното в обвинителния акт. Достоверно и логично описват как са установили деянието, с необходимата конкретика описват мястото и по какъв начин са достигнали до подсъдимата. В частта относно проведената беседа с подсъдимата и относно заявеното от нея пред полицейските служители, обаче с оглед настъпилите законодателни промени съдът намира, че показанията на тези свидетели следва да бъдат изключени от доказателствения материал предвид въведената с разпоредбата на чл.118, ал. 2 от НК забрана полицейските служители да бъдат свидетели, относно установеното от тях при провеждане на разузнавателни беседи със заподозрян. Ето защо е недопустимо посоченото от Г.И., И.И. и В. И. в тази част, да се ползва при формиране на фактическите изводи на съда и в коментираната част показанията му нямат доказателствена стойност. Поради което и според съда тези показания в коментирата част следва да бъдат изключени от доказателствения материал. Гласните и писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични. При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази направените самопризнания на подсъдимата на фона на целият доказателствен материал по делото съдът намира, че В. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.129 и чл.122 от НК. По отношение престъплението по по чл. 129 ал. 2 пр. 2 алт.3, пр. 5, алт. 2 вр. с ал. 1 от НК Обект на престъплението по чл.129, ал.2 от НК са обществени отношения, свързани със здравето на човека, телесната му неприкосновеност, засягането на здравето, като съвкупност от телесна цялост, физиологично състояние и нормално функциониране на човешкия организъм, а субект на същото може да бъде всяко физическо лице, на което е нарушена телесната неприкосновеност и е причинена средна телесна повреда. От обективна страна, за да е налице квалификацията, следва да има причиняване на средна телесна повреда по смисъла на ал. 2 от чл. 129 НК, изразяващо се в увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите на пострадалия. При този вид телесни увреждания засягането на организма може да бъде както анатомично, така и функционално, а проявлението на страданието може да бъде както постоянно, така и ограничено във времето. При средните телесни повреди увреждането е трайно когато е установено, че е налице един сравнително по-дълъг период на болестно състояние, чиято продължителност трябва да бъде поне около тридесет дни /ППВС № 3/79 год./. Посочената в съдебната практика продължителност на увреждането е минимално изискуемата, за да се приеме, че е налице средна телесна повреда. Проявлението на последиците може да продължи и неопределено време над този тридесетдневен период. В същото време употребеното от законодателя понятие "трайно" не може да се разбира като постоянно, като вечно, продължаващо до края на живота / Р. 1006- 74-III /. Касае се за увреждане, което подлежи на възстановяване след един продължителен период. От субективна страна деянието е наказуемо само, когато причинената повреда са причинени умишлено, без значение е формата му – пряк или евентуален умисъл. В конкретния случай от обективна страна, на на 03.06.2023г. след обяд в стая на първи етаж от къща находяща се в общ. Благоевград •••••••••, собственост на наследниците на Ц. С. К., чрез нанасяне на удари с лопатка за смет по лицето и гърдите е причинила на А. Б. К. средна телесна повреда, изразяваща се, както следва: в счупване от четвърто до шесто, девето и десето ребро вляво и от седмо до десето ребро вдясно, по предно- мишничната им линия, довело до затруднение в движението на снагата/със затруднени дихателни движения в гръдния кош/ и черепно-мозъчна травма със счупването на носната кост, които са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота. По делото по безспорен и категоричен начин се установи, че тези травми са причинени именно от подсъдимата по описания в обвинението начин / чрез нанасяне на удари с лопатка за смет по лицето и гърдите. В подкрепа тези изводи на съда са показанията на полицейските служители, извършили проверка по случая, В подкрепа на посоченото от тези свидетели са и показанията на св.М. и С., пред които В. споделила, че е ударила К. с лопата. От показанията на тези свидетели се установява, че В. е била на посоченото място и е причинила на пострадалия констатираното телесно увреждане. Наред с това категорично се установи и вида и характера на уврежданията, причинени на К. на инкриминираната дата, с оглед на изпълнената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, която установява, че на пострадалия в резултат на действията на подсъдимата е причинена средна телесна повреда,изразяваща се в счупване от четвърто до шесто, девето и десето ребро вляво и от седмо до десето ребро вдясно, по предно- мишничната им линия, довело до затруднение в движението на снагата/със затруднени дихателни движения в гръдния кош/ и черепномозъчна травма със счупването на носната кост, които са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Предвид изложеното и съобразявайки ППВС 3/1979г., съдът намира, че констатираното увреждане, изразяващо се в счупване от четвърто до шесто, девето и десето ребро вляво и от седмо до десето ребро вдясно, по предномишничната им линия, довело до затруднение в движението на снагата/със затруднени дихателни движения в гръдния кош/ и черепно-мозъчна травма със счупването на носната кост, които са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота е съставомерно по чл. 129, ал. 2 НК. От друга страна това травматично увреждане е констатирано в хода на процеса, първоначално, документирано и обективирано в медицинска документация, съставена непосредствено след причиняване на нараняването от лекарите, а в последствие и от медицинската експертиза и вещото лице, като се подкрепя и от наличните писмени доказателства – медицинска документация. Досежно механизма на причиняване на визираното увреждане и респективно телесна повреда, вещото лице е посочило, че отговаря напълно да е получено по начина, който е описан.. Краткият период от време, изтекъл от момента на ударите и оказване на медицинска помощ, където е констатирано за първи път естеството на нараняването, както и липсата на доказателства за реална и налична възможност пострадалия да бъдат наранен по друг начин затвърждават възприетите по-горе изводи на съда за наличието на причинно- следствена връзка между установеното травматично увреждане на К., като пряка и непосредствена последица от неправомерните и инкриминирани действия на подсъдимата. В обратна насока на възприетият извод, съдът не намира убедителни доказателства, тъй като не се установи друг логичен начин за причиняване на разглежданото увреждане, което не се оспорва и от подсъдимата.. Предвид изложеното и преценявайки доказателствения материал съдът намира, че по делото по безспорен начин се установи, че подсъдимата е осъществила престъплението по чл. 129 ал. 2 пр. 2 алт.3, пр. 5, алт. 2 вр. с ал. 1 от НК. Деянието е извършено от В. при пряк умисъл. За умисъла на едно лице се съди по неговите фактически действия. В настоящия случай подсъдимата е нападнала К. като е започнала да му нанася удари с лопата за смет. Подсъдимата е вменяемо лице и е съзнавала общественоопасния характер на извършеното деяние, добре е знаела, че извършва акт на физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на пострадалия и че употребява сила, но независимо от това, същата е извършила тези си действия, добре съзнавайки, че ще последват телесни увреждания, в това число и на такива от вида на действително причинените. В. е съзнавала общественоопасния характер на инкриминираното деяние, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Касае се за психически и физически здрав деец, който е могъл да разбира, свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, потвърдено от изготвената по делото съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, от заключението на която се установява, способността на лицето да ръководи постъпките си, да разбира свойството и значението на извършеното. За наличието на умисъл съдът взе предивд и установеното по делото състояние на К. към момента на деянието, същия е бил на легло, трудно подвижен, с което му състояние подсъдимата е била наясно, поради което и е съзнавала, че чрез действията си и използваото средство ще причини увреждания на същия. В случая според съда липсват доказателства и за провокативно поведение на пострадалия, което да налага преценка за приложение на чл.132 от НК..Предвид изложеното съдът намира, че посредством събраните доказателства, деянието е доказано, както от обективна, така и от субективна страна. В тази насока са събраните гласни доказателства, посредством показанията на разпитаните свидетели, с нужната категоричност това се установява и от писмените доказателства и изготвените по делото експертни заключения. За извършеното престъпление подсъдимата следва да получи и съответното наказание, съгласно разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, в хипотезата на която приключи настоящото наказателно производство, а именно чрез съкратено съдебно следствие в първата инстанция. Това от своя страна задължава съда да изследва въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 55 от НК, респ. доколко са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства или следва да бъде приложено общото правило на чл.58а от НК. В случая е приложима разпоредбата на чл.58а от НК, доколкото съдът не намери такива изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимата, които да обусловят приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК в настоящия казус. За извършеното от подсъдимата престъпление, законодателят е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” до шест години, в който диапазон съдът следва да определи наказанието при липса на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, какъвто е настоящият случай. При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимата престъпление в конкретният случай съдебният състав намери, че следва да вземе предвид характера на извършеното деяние, степента на обществена опасност на деянието и дееца и наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи отговорността обстоятелства. Обществената опасност на дееца намира проява и зависи главно от конкретното престъпление, но следва да отчита и други критерии, като съдебното минало, трудовата ангажираност, процесуалното поведение на лицето и др. фактори. На първо място към датата на деянието същата не е осъждана и няма други криминални прояви, които обстоятелства следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства. Към тях могат да бъдат отнесени ниския социален статус на лицето, тежкото материално положение, установено посредством попълнена декларация и показанията на св.К., както и обстановката при която е извършено престъплението, като тук следва да бъде отчетено, че същата ежедневно е обслужвала пострадалия, който е бил на легло, липсата на съдействие от негова страна, както и липсата на помощ от другиго. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете обществената опасност на самото деяние, като тук следва да бъде отчетен броя на нанесените удари /около 4-5 удара/, използваното от подсъдимата средство /лопата/, както и обекта на посегателство, обстоятелството, че агресията и е била насочена към мъжът с когото живее, вида на причинените увреждания, следва да бъде отчетено и това, че е извършено в реална съвкупност с друго престъпление. Предвид това и с оглед видът на конкретното престъпление и обществена та опасност от извършване на този вид престъпления, съдът приема, че е налице известен превес на отегчаващите над смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години. Изхождайки от правилото на разпоредбата на чл.58а от НК съдът определи и наложи на подсъдимата наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години. По отношение изтърпяването на наказанието с оглед поправянето на подсъдимата и осъществяване целите на наказанието, предвидени от законодателя в чл.36 от НК съдът намери, че не се налага неговото ефективно изтърпяване, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът го отложи за изпитателен срок от пет години. Като отчете приложения и приет по делото бюлетин за съдимост, съдът смята, че не е налице пречка за приложение на чл.66, ал.1 от НК, доколкото е видно, че подсъдимата не е осъждана, а определеното от настоящия състав наказание е до три години. При определяне размера на изпитателни срок съдът отчете приетите за отегчаващи обстоятелства при индивидуализация на наказаниието. Така определеното по вид и размер наказание ще гарантира и обезпечи целите на закона , визирани в чл.36 от НК, ще окаже възпитателно, възпиращо я от криминални прояви въздействие и ще допринесе за нейното поправяне, дисциплиниране, и интегриране в обществото. В тази насока съдът намира, че липсват изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства както се твърди от защитата, като за пълнота следва да бъде посочено, че признанието, дадено в рамките на съдебната фаза според съда не може да бъде отчетено като изключително и допълнително смекчаващо обстоятелство, като в тази насока следва да се посочи следното: Формалното волеизявление по чл. 371 т.2 от НПК, с което подсъдимия признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не се интерпретира като допълнително смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. Благоприятната последица от този вид самопризнание е определена от самия закон - чл. 373 ал.2 от НПК и не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение./арг. от ТР № 1/06.04.2009г на ВКС по т.д. №1/2008г НК/ Това е така понеже проведеното съдебно производство имплицитно включва признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и отказ на подсъдимия от събиране на други доказателства за тях, което му осигурява и предвидения в чл.373,ал.2 от НПК възможност, изразяваща се в това наказанието му безусловно да се определи в хипотезата на чл. 58а НК. По отношение на престъплението по чл.122, ал.1 от НК С оглед събраните доказателства съдът намира, че е доказано, че В. е извършила и второто и вменено престъпление. Съобразно установеното от обективна страна на 04.06.2023г., около 18:30 часа в помещение на първи етаж от къща находяща се в общ. Благоевград, с. •••••••••••/, собственост на наследниците на Ц. С. К., след като му е било причиненото предния ден счупване на носните кости, със запушване на носните проходи от кръвни съсиреци, което довело до липса на носно дишане, по непредпазливост е причинила смъртта на А. Б. К., чрез слагане насила на храна - хляб и кашкавал в устата му, което довело до механична асфиксия /задавяне/ от запушване на дихателните му пътища с хранителна материя. Обект на престъплението по чл. 122, ал. 1 от НК са обществените отношения, които гарантират и осигуряват правото на живот на гражданите, като основно тяхно конституционно право. Изпълнителното деяние на убийството е умъртвяване, лишаване от живот на пострадалия, като изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез действие или бездействие, така и чрез съчетание от двете. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, а от субективна страна непредпазливото убийство се осъществява при форма на вина непредпазливост под двете й форми по чл. 11, ал. 3 НК - небрежност или самонадеяност. Причиняване другиму смърт по непредпазливост по чл. 122, ал.1 от НК е резултатно престъпление, като престъпният резултат е както при умишленото убийство, а именно смърт на пострадалия. В случая се касае за причинено непредпазливо убийство посредством слагане на храна - хляб и кашкавал в устата на К.. От установените по делото факти безспорно се установява, че всички елементи от обективния състав на престъплението по чл. 122, ал. 1 от НК са осъществени от подсъдимата, която на 04.06.2023 г. в дома си, в помещение на първи етаж от къща, находяща се в общ. Благоевград, с. •••••••••/ след като предния ден е причинила на К. счупване на носните кости, със запушване на носните проходи от кръвни съсиреци, което довело до липса на носно дишане започнала да го храни с хляб и кашкавал. Въпреки, че забелязала, че носа му е запушен и трудно диша, подсъдимата продължила да бута насила храната в устата му, в резултат на което настъпила механична асфиксия, следствие на запушване на дихателните пътища от хранителна материя и А. К. починал. Смъртта му е резултат от механична асфиксия, следствие на запушване на дихателните пътища от хранителна материя /задавяне/. Смъртта е в пряко причинена от действията на подсъдимата, която слагала храна в устата на пострадалия и по този начин му причинила механична асфиксия, следствие на запушване на дихателните пътища от хранителна материя, станала причина за смъртта му. Тези обстоятелства са установени по несъмнен начин от събраните в хода на делото доказателства - свидетелски показания, установяващи времето, мястото, начина на приемане на храната, а именно показанията на полицейските служители, св.С., св.О., констатирала смъртта. Причините за настъпилата смърт и начина се изсняват посредством медицинските документи и съдебномедицинската експертиза. Авторството в лицето на подсъдимата се извежда от събраните гласни, писмени доказателства и изготвеното заключение по биологичната и ДНК експертизи, като то не се оспорва и от подсъдимата. Изводите на съдебно психиатрична – психологична експертиза изключват възможността В. да е била в състояние на раздразнение, да се е намирала и в краткотрайно или продължително разстройство на здравето и по този начин изцяло подкрепят обвинителната теза. От субективна страна престъплението е извършено от В. при форма на вината несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал.3 от НК - небрежност. Подсъдимата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици от действията си, а именно смъртта на К., но е била длъжна и е могла да ги предвиди. По делото е установено, че предния ден подсъдимата е нанесла удраи по пострадалия, от които същия дишал трудно, което е било забелязано от нея. На същата не убягнала и невъзможността му да дъвче нормално, както и била наясно, че е наранен. Нещо повече същата била запозната и със здравословното му състояние, поради съвместното им съжителство. Ето защо с оглед всекидневните и грижи за К. същата е познавала начина на прием на храна, поради това като е видяла начина му на дъвчене и дишане на процесната дата е можела да предположи и е била длъжна да предположи настъпилите от деянието последици. Предвид изложеното съдът намира, че посредством събраните доказателства, деянието е доказано, както от обективна, така и от субективна страна. В тази насока са събраните гласни доказателства, посредством показанията на разпитаните свидетели, с нужната категоричност това се установява и от писмените доказателства и изготвените по делото експертни заключения. За извършеното престъпление подсъдимата следва да получи и съответното наказание, съгласно разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, в хипотезата на която приключи настоящото наказателно производство, а именно чрез съкратено съдебно следствие в първата инстанция. Това от своя страна задължава съда да изследва въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 55 от НК, респ. доколко са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства или следва да бъде приложено общото правило на чл.58а от НК. В случая е приложима разпоредбата на чл.58а от НК, доколкото съдът не намери такива изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимата, които да обусловят приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК в настоящия казус. За извършеното от подсъдимата престъпление, законодателят е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” до пет години, в който диапазон съдът следва да определи наказанието при липса на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, какъвто е настоящият случай. При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимата престъпление в конкретният случай съдебният състав намери, че следва да вземе предвид характера на извършеното деяние, степента на обществена опасност на деянието и дееца и наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи отговорността обстоятелства. Обществената опасност на дееца намира проява и зависи главно от конкретното престъпление, но следва да отчита и други критерии, като съдебното минало, трудовата ангажираност, процесуалното поведение на лицето и др. фактори. На първо място към датата на деянието същата не е осъждана и няма други криминални прояви, които обстоятелства следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства. Към тях могат да бъдат отнесени ниския социален статус на лицето, тежкото материално положение, установено посредством попълнена декларация и показанията на св.К. , както и обстановката при която е извършено престъплението, като тук следва да бъде отчетено, че същата ежедневно е обслужвала пострадалия, който е бил на легло, липсата на съдействие от негова страна, както и липсата на помощ от другиго. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете обществената опасност на самото деяние, като тук следва да бъде отчетен начинът на причиняване на смъртта, сочещ на безотговорност от нейна страна при констатиран проблем у пострадалия, обстоятелството, че агресията и е била насочена към мъжът с когото живее, следва да бъде отчетено и това, че е извършено в реална съвкупност с друго престъпление. Предвид това и с оглед видът на конкретното престъпление и обществената опасност от извършване на този вид престъпления, съдът приема, че е налице известен превес на отегчаващите над смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години. Изхождайки от правилото на разпоредбата на чл.58а от НК съдът определи и наложи на подсъдимата наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години. По отношение изтърпяването на наказанието с оглед поправянето на подсъдимата и осъществяване целите на наказанието, предвидени от законодателя в чл.36 от НК съдът намери, че не се налага неговото ефективно изтърпяване, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът го отложи за изпитателен срок от пет години. Като отчете приложения и приет по делото бюлетин за съдимост, съдът смята, че не е налице пречка за приложение на чл.66, ал.1 от НК, доколкото е видно, че подсъдимата не е осъждана, а определеното от настоящия състав наказание е до три години. При определяне размера на изпитателни срок съдът отчете приетите за отегчаващи обстоятелства при индивидуализация на наказаниието. Така определеното по вид и размер наказание ще гарантира и обезпечи целите на закона, визирани в чл.36 от НК, ще окаже възпитателно, възпиращо я от криминални прояви въздействие и ще допринесе за нейното поправяне, дисциплиниране, и интегриране в обществото. В тази насока съдът намира, че липсват изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства както се твърди от защитата, като за пълнота следва да бъде посочено, че признанието, дадено в рамките на съдебната фаза според съда не може да бъде отчетено като изключително и допълнително смекчаващо обстоятелство, като в тази насока следва да се посочи следното: Формалното волеизявление по чл. 371 т.2 от НПК, с което подсъдимия признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не се интерпретира като допълнително смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. Благоприятната последица от този вид самопризнание е определена от самия закон - чл. 373 ал.2 от НПК и не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение./арг. от ТР № 1/06.04.2009г на ВКС по т.д. №1/2008г НК/ Това е така понеже проведеното съдебно производство имплицитно включва признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и отказ на подсъдимия от събиране на други доказателства за тях, което му осигурява и предвидения в чл.373,ал.2 от НПК възможност, изразяваща се в това наказанието му безусловно да се определи в хипотезата на чл. 58а НК. Предвид всичко изложено съдът намира, че подсъдимата е извършила двете деяния в условията на съвкупност, поради което и на основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което на основание чл.66 от НК, отложи за изпитателен срок от 5 /пет/ години, поради аргументите, посочени по горе . На основание чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на подсъдимата да заплати да заплати по сметка на ОД МВР Благоевград сума в размер на 2105.07 евро /две хиляди сто и пет евро и седем цента/, представляващи сторени в хода на досъдебното производство разноски и по сметка на Районен съд гр.Благоевград 2.56 евро държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. По отношение на веществени доказателства, а именно : Един брой долнище на анцуг, един бр. сив пуловер, един брой тениска, един бр. черен слип, чифт сиви чорапи; марлен тампон с кръв, ноктени изрезки от лява ръка, ноктени изрезки от дясна ръка, клетъчен материал иззет на стандартен тампон, косми от глава; Лопата за въглища, съдът постанови тяхното отнемане и унищожаване след влизане в сила на присъдата . По изложените съображения съдът постанови присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ