Решение № 2118 от 27.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 493/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 8937 от 04.08.2022 г., постановено по гр. д. № 53731/2021 г. по описа на СРС, 172 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение 14775 от 19.12.2022 г., са уважени предявените от Б. Д.Д. срещу Национална гвардейска част искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със Заповед на командира на Националната гвардейска част № ЛС-77/01.09.2021 г. за прекратяване на трудовия договор с цивилен служител от Националната гвардейска част, за възстановяване на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист“ в Техническо завено на Представителна асамблея на въоръжените сили към Националната гвардейска част, като е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на сумата от 4608, 64 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода м. октомври 2021 г. – м. март 2022 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е възложил сторените от ищцата в хода на първоинстанционното производство разноски в размер на 650 лв. в тежест на ответника, а на основание чл. 79, ал. 6 ГПК постановил сумата от 100 лв. да бъде заплатена от ответника по сметка на СРС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът възложил в тежест на ищцата да заплати на ответника разноски от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Б. Д.Д., в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на сумата от 4608, 64 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от м. октомври 2021 г. до м. март 2022 г., като неправилно, немотивирано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Искането към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск изцяло. Претендират се разноски. Не е постъпил отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Национална гвардейска част, в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът необосновано е приел, че заповедта за уволнение е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като Национална гвардейска част не е единствен работодател на ищцата, а такъв според експертното решение е фирмата, в която тя е управител. Освен това ищцата е укрила от работодателя освидетелстването си от ТЕЛК и не е поискала производствена характеристика за представяне на ТЕЛК относно заеманата от нея длъжност. Сочи, че с тези си действия ищцата е заобиколила работодателя/осигурителя, като го е лишила от възможността да участва като заинтересована страна в процедурата по освидетелстването, а претенциите следва да са насочени към работодателя, вписан в експертното решение. Също така сочи, че това възпрепятствало Национална гвардейска част да упражни правата си по обжалване на решението на ТЕЛК. Съдът неправилно е приел, че ищцата има качеството на трудоустроено лице. Поддържа, че служителката не е съдействала на работодателя по установяване наличието на закрила по чл. 333 КТ, което сочи умишлено недобросъвестно поведение, поради непредставяне на медицински документи. Излага, че неправилно съдът е приел за недоказано получаването на имейл, изпратен на ищцата от началника на „Личен състав“ относно представяне на документи за закрилата по чл. 333 КТ, което обстоятелство не се оспорвало от нея. Неправилни са изводите в обжалваното решение, че заповедта за уволнение не е мотивирана, а бланкетно е посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Излага доводи за нарушение на прицнипа на равнопоставеност между страните, игнориране на част от доказателствата и превратно тълкуване на фактите от първоинстанционния съд. Освен това липсва обосновка на извода, че не се установява реално съкращаване на щата. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски. Подаден е отговор на въззивната жалба от ищцата Б. Д. Д., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа, че е нарушена разпоредбата на чл. 333 КТ от работодателя, който не е поискал предварително разрешение на инспекцията по труда. Негово задължение е да извърши преценка за провеждане на процедурата за предварителна закрила като събере информация за здравословното състояние на работниците и служителите, на които има намерение да прекрати трудовото правоотношение. Поддържа, че от представените от ответника доказателства не може да се направи извод за предприемане на действия по събиране на информация относно наличието на обстоятелства по чл. 333 КТ. Оспорва, че електронната поща се ползва от ищцата, че имейлът е реално изпратен и е получен от нея. Излага, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като до знанието на ищцата не са доведени фактическите и правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи, че заповедта за уволнение не е мотивирана, не е извършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ и е налице фиктивно съкращаване на щата. Предвид изложеното моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира сторените по делото разноски. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното: Производството е образувано по искова молба на Б. Д. Д. срещу Национална гвардейска част, с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. По делото не се спори и видно от трудов договор от 20.12.2013 г., допълнителни споразумения към него от 29.09.2014 г., от 11.07.2018 г., от 02.01.2019 г., от 26.02.2019 г., от 21.01.2020 г., че страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала при ответника Национална гвардейска част длъжността „главен специалист“, като със Заповед на командира на Национална гвардейска част № ЛС- 77/01.09.2021 г. трудовият договор бил прекратен на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 01.09.2021 г. С предизвестие рег. № СИ-16-3709/01.09.2021 г., връчено на ищцата на същата дата, работодателят я уведомил, че трудовият договор ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, след изтичане на уговорения в колективен трудов договор срок от един месец, както и че при неспазен срок ще ѝ бъде заплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, заповед № ОХ-633/23.07.2021 г. на министъра на отбраната, протокол с рег. № СИ-16-3574/20.08.2021 г. за извършване на подбор на цивилни служители от Национална гвардейска част и чл. 10, ал. 1, ал. 3, чл. 11, т. 1, т. и т. 1 от Правилника за структурата, организацията и реда за използване на Национална гвардейска част. Съгласно заповедта за неспазен срок на предизвестие от един месеца на ищцата следва да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. От приложеното по делото Експертно решение № 0616/026/08.02.2021 г., издадено от ТЕЛК „II МБАЛ - София“ ЕАД, влязло в сила на 08.03.2021 г., се установява, че на ищцата Б. Д. е призната 50% трайно намалена работоспособност, поради общо заболяване за срок от три години, считано до 01.02.2024 г. В експертното решение е посочена водеща диагноза – световъртеж по централен произход. Посочено е общо заболяване „Цервикоартроза С5- С6.ХВБН.Централен отоневрологичен синдром, лека ст. Лумбална спондилоза с остеохондроза. Дископатия Л4-Л5, Л5-С1. Дв. лумбосакрален радикулерен синдром“. В експертното решение е отразено, че ищцата работи като „управител“. Посочени са противопоказни условия на труд - „негодна за ТФР“. В мотивите е посочено, че лицето може да изпълнява длъжността си като „управител“. Представено е заявление от 05.08.2021 г. на ищцата до работодателя относно ползването на двадесет и три работни дни неплатен отпуск за 2021 г. по чл. 160, ал. 3 КТ, считано от 10.08.2021 г. до 10.09.2021 г., който ѝ е отказан. Видно от представената длъжностна характеристика за длъжността „главен специалист“ в Представителен ансамбъл на въоръжените сили, Техническо звено, с код по НКПД: 3359 3026 са предвидени минимални изисквания за образование: III ст. професионална квалификация и/или средно образование, без изисквания за минимален професионален опит. Съгласно представената визия за развитие на Представителния ансамбъл на въоръжените сили за периода 2020 – 2025 г. и приложение № 1 към него структурата на ПАВС към 01.04.2020 г. включва основен щат от 23 души, като в Техническо звено е предвидена 1 бройка за длъжността „главен специалист“. По делото е приложена Заповед на министъра на отбраната № ОХ-633 от 23.07.2021 г. относно извършването на изменения в длъжностното разписание № БМ-650 за Национална гвардейска част, съгласно която длъжността „главен специалист – 2 - С1-10- СлП – 3359 3026“ се съкращава. Със Заповед на командира на НГЧ № РД-359 от 11.08.2021 г. е възложено на началник на отделене „Личен състав“ и ръководителят на ПАВС да запознае личния състав на ансамбъла с измененията в длъжностното разписание до 12.08.2021 г. и с изискванията за заемането на длъжностите, съгласно утвърдените длъжностни характеристики, а до 17.08.2021 г. да представи документи за наличието на закрила по чл. 333 КТ. Представена е извадка от длъжностно разписание с № БМ-650 за Национална гвардейска част, влязло в сила на 01.01.2019 г., в което на стр. 46 съдържа зачеркване на длъжността „главен специалст“, с код 3359 3026 и е дописано, че промените на посочената страница са извършени на основание МЗ № ОХ-633/23.07.2021 г. Представен е протокол от работата на комисията за проверка на съответствието и допускане до участие в подбор на цивилните служители от състава на ПАВС в НГЧ от 16.11.2021 г., назначена със заповедта от 11.08.2021 г., съгласно който длъжността по действащия щат „главен специалист“ - тонрежисьор, се съкращава с измененията на дестващия план № БМ-650 и за ищцата няма подходящи длъжности в изменения щат, които да бъдат предложени, поради което трудовото правоотношение следва да се прекрати. Представени са разпечатки от регистър на вакантните длъжности за цивилни служители в МО по КТ и обява на военно формирование 54 800 – Национална гвардейска част за процедура за заемане на вакантни длъжности за лица, работещи по трудовово правоотношение, в които фигурира длъжността „главен експерт“ в Представителния ансамбъл на Въоръжените сили, код по НКПД: 2422 6041, с посочени изисквания за минимална образователна степен: бакалавър и крайна дата за подаване на документи – 27.09.2021 г. Пред първоинстанционния съд е представена разпечатка от служебна електронна поща относно изпратено електронно писмо на 11.08.2021 г. до електронен адрес •••••••••съгласно съдържанието на което в изпълнение на заповедта от 11.08.2021 г. на командира е изпратена извадка от същата, примерно заявление за предоставяне на документи и материали по т. II от заповeдта, извадка от новата длъжностна характеристика, като изрично е посочено да се върне отговор при запознаване със съдържанието на имейла. Отговор не е представен по делото. В първоинстанционното производство са депозирани обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК от Къчно И. /командир на Национална гвардейска част/, съгласно които след съкращаване на ищцата от заеманата от нея длъжност не е имало сключени договори с други лица след 01.09.2021 г. Видно от представеното копие на страници от трудовата книжа на ищцата, че липсва вписване на последващо трудово правоотношение. Не се спори, че ищцата е управител на търговско дружество „К. 28“ ЕООД, за което е представен писмен документ на л. 97 от първоинстанционното дело. В производството пред въззивния съд са приети като писмени доказателства по делото на основание чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК служебна бележка, издадена от Агенция по заетостта с изх. №/02.09.2022 г., от която е видно, че ищцата е регистрирана като търсещо работа лице в дирекция „Бюро по труда“ за периода 08.09.2021 г. – 13.07.2022 г. и удостоверение от 17.03.2023 г. от НОИ, съгласно което в периода 01.09.2021 г. – 31.03.2022 г., вкл. в регистъра на осигурените лица няма подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4 КСО за осигурителен стаж и доход на лицето по трудови и/или без трудови правоотношения. Пред първоинстанционния съд е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обосновано, обективно и компетентно дадено, съгласно което общият размер на обезщетението за оставане без работа за периода от 01.10.2021 г. до 31.03.2022 г. възлиза на 6345 лв. брутен размер и на 5710, 50 лв. в нетен размер. Съгласно заключението в полза на ищцата е предвидено изплащане обезщетение по чл. 222 КТ за два месеца в брутен размер от общо 2115 лв., като след удържане на данък и осигуровки ѝ е изплатен нетният размер от общо 1736, 36 лв. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните, ищецът е направил на основание чл. 214 ГПК изменение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ относно размера, чрез неговото намаляване, като същият се счита предявен за сумата от 4608, 64 лв., вместо за сумата 6345 лв., което с определение от 28.01.2022 г., постановено в открито съдебно заседание, е допуснато от първоинстанционния съд. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от лица с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма /т. 1 ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС/. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат разгледани доводите за неговата неправилност. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, т. 5 и т. 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение от инспекцията по труда за всеки отделен случай, когато работникът или служителят е трудоустроен. Законодателят е поставил уволнението на трудоустроен работник или служител в зависимост от получаване на предварително разрешение на държавен орган, като нормата е императивна. С получаване на съгласие от съответния орган предварителната закрила, предхождаща уволнението, се преодолява и обуславя законосъобразността на заповедта за уволнение на трудоустроеното лице. Правната норма на чл. 333, ал. 1 КТ изисква императивно разрешението на инспекцията по труда да бъде дадено предварително. Това означава към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят да разполага с документ, който да удостоверява по категоричен начин разрешение на органа за уволнението на точно определен работник или служител. Целта на разрешението на инспекцията по труда и на становището на ТЕЛК е да се прецени отражението, което смяната на работата ще има върху здравословното състояние на съответния служител и за възможностите му за адаптация на ново работно място, поради което закрилата по чл. 333 КТ обхваща всички случаи, при които лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд /така решение № 360/30.04.2010 г. по гр. д. № 30/2009 г. на ВКС, III г. о./. Съгласно чл. 344, ал. 3 КТ в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда и такова съгласие не е била дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основане, без да разглежда трудовия спор по същество. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира оплакванията във въззивната жалба на работодателя - ответник за неоснователни. По делото е безспорно установено, че към момента на уволнението ищцата е била трудоустроена с експертно решение на ТЕЛК от 08.02.2021 г. за срок от три години. Това е така, защото в решението е определен процент на трайно намалена работоспособност 50%, поради общо заболяване и са посочени противопоказни с условия на труд – „тежък физически труд“, поради което в настоящия случай служителката е трудоустроена, съответно се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ - наличието на заболяване, налагащи трудоустрояване е установено по законовия ред и от орган по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване. Съгласно трайната съдебна практика трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща работа, поради което, ако изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние, трудоустрояването е фактически изпълнено. Без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е дали работникът или служителят заема длъжност, определена за трудоустроени /в този смисъл решение № 431/17.01.2014 г. по гр. д. № 2869/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др./. Без значение е и обстоятелството, че в това решение е относно заеманата длъжност е посочено „управител“, а не заеманата при ответника длъжност „главен специалист“. От значение е само дали към момента на уволнението служителката е била с предписание за работа при облекчени условия поради заболяване, което се доказва по делото. Неоснователни са доводите на ответника, че не е страна по освидетелстването на лицето и няма качеството работодател/ осигурител. В процесния случай качеството на работодател на ответника е безспорно установено по делото и не се определя от посоченото в решението на ТЕЛК. Между страните безспорно се установи, че е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е престирала своя труд на заеманата от нея длъжност при ответника. Закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ е с обективен характер и цели да предпази работещите по трудово правоотношение от неблагоприятните последици на уволнението по съображения от социален и хуманен характер. Закрилата п о чл. 333 КТ следва да се съобрази от работодателя и не е обусловена от изпълнението на административното задължение по чл. 36, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ или упражняване на правото на обжалване по административен ред на решенията на органите на медицинската експертиза по чл. 63 и сл. от ПУОРОМЕРКМЕ. Работодателят е обвързан и е длъжен да изпълни предписанието и не може да се освободи от последиците, които законодателят свързва с наличието на издадено по предвидения в закона ред предписание, вкл. и от предвидените в чл. 333 КТ. За прилагане на закрилата е достатъчно към връчване на заповедта за уволнение работникът обективно да е трудоустроен, независимо дали работодателят е знаел за това. В тежест на работодателя е да предприеме необходимите действия с оглед събиране на предварителна информация от работниците или служителите дали са трудоустроени преди да пристъпи към уволнението, а уволнението се явява незаконно, щом такава информация не е била изискана. За работника или служителя няма регламентирано нормативно задължение да представя на работодателя си решението на ТЕЛК или други медицински документи. Такова задължение би възникнало единствено в хипотеза, че работодателят е изискал от него да предостави такава информация и служителят умишлено го е въвел в заблуждение с невярна предварителна информация или умишлено е укрил заболяването си. В тези случаи работодателят би могъл да се освободи от задължението по чл. 333, ал. 1 КТ. Такова умишлено неправомерно поведение от страна на работника или служителя би било налице във всички случаи, когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за уведомяване и представяне на относима медицинска документация. Между страните по делото е спорно дали работодателят е изискал предварително информация от ищцата относно обстоятелствата по чл. 333 КТ. В тази връзка ответната страна е представила разпечатка на електронно писмо, което твърди да е изпратено до имейла на служителката. В становище, подадено на 23.12.2021 г. в първоинстанционното производство ответницата е заявила, че за представената извадка от имейл узнава с отговора на исковата молба, поради което обстоятелствата, за доказването на които е представено това писмено доказателство се явяват спорни между страните по делото. Извод за достигането на писменото изявление на работодателя до адресата въз основа на така представения документ не може да бъде направен. При адресни изявления, осъществявани чрез писмен документ, релевантен е моментът на получаването на документа – счита се, че в този момент настъпват свързаните с тях последици /така решение № 303/ 07.10.2013 г. по гр. д. № 3715/ 2013 г. по описа на ВКС, IV г. о./. Съгласно посоченото решение електронната поща, когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла чл. 3 ал. 1 ЗЕДЕП /отм./ В действащата разпоредба на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ е регламентирано, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление, поради което следва изявлението да е достигнало адресата. Според чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система, а ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило, като според ал. 2 ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му. Съгласно чл. 11 ЗЕДЕУУ смята се, че адресатът на електронното изявление е узнал съдържанието му в разумен срок след неговото получаване. При това положение недоказано остава, че в електронната поща на ищцата е постъпило съобщение за процесното изявление на работодателя. Освен това и не е потвърдено получаването на съобщението от адресата. От представените към отговора на исковата молба заповед на командира от 11.08.2021 г. и протокол от 16.11.2021 г. също не се установява сведено до знанието на служителката изявление на работодателя за предоставяне на информация за обстоятелства по чл. 333 КТ. Ето защо и не може да се приеме за установено, че работодателя е поискал подобна информация и е налице хипотеза на умишленото укриване, поради което доводите във въззивната жалба на ответника се явяват неоснователни. По делото е безспорно установено, че преди прекратяване на процесния трудов договор работодателят не е поискал предварително разрешение от инспекцията по труда в изпълнение разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. По делото се установи, че трудовия договор с ищцата е сключен за неопределен срок. Предвид изложеното трябва да се приеме, че служителката се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и същата не е преодоляна, защото няма предварително разрешение на инспекцията по труда. Така извършеното уволнение е незаконно. Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ заповедта трябва да бъде отменена като незаконна без да се разглежда спорът по същество, както е приел и първоинстанционният съд. Основателна се явява и обусловената претенция по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „главен специалист“. От събраните по делото доказателства въззивният съд намира за установено, че са налице и предпоставките за основателност на предявената искова претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ. Съгласно ТР № 6/2014г. по тълк. дело № 6/2013г. на ОСГК на ВКС, оставането без работа поради уволнението е правнорелевантен отрицателен факт, елемент от фактическия състав на правото по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, който може да бъде доказан като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищцата, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищцата в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Ищцата, която носи тежестта за установяването на този факт, е ангажирала надлежни доказателства за осъществяването му. Така оставането без работа за периода от м. октомври 2021 г. до м. март 2022 г. се установява от представената в производството пред СРС копие на трудова книжа, както и от приетите във въззивното производство служебна бележка, издадена от АЗ и писмо с изх. № 1023-21-384#1/17.03.2023 г. на НОИ, поради което съдът следва да приеме за осъществен фактическия състав на субективното право по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и да уважи като основателен предявения иск с това правно основание. Въз основан на заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото и с оглед претендирания размер искът е основателен за сумата от 4608, 64 лв., която сума се дължи със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се потвърди по отношение на уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и да се отмени в частта по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. По разноските: С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателката има право на разноски за въззивното производство. Искане в този смисъл е своевременно заявено, а по делото е представен договор за правна и защита и съдействие от 18.08.2022 г., видно от който е договорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1000 лв., както и 5, 00 лв. - държавна такса за издаване на съдебно удостоверение. Неоснователни са възраженията, че не следва да се присъждат разноски за издаването на съдебно удостоверение. Страната има право на разноските за производството, уредени от процесуалния закон, в който изрично е предвидено, че разноски за производството са разходите, необходими за извършването на поисканите от страните и по инициатива на съда процесуални действия. Отговорността за разноски е уредена в чл. 78 ГПК и включва заплатените такси, разноските за производството и възнаграждението за един адвокат /определение № 538/ 26.09.2011 г. по гр.д. № 438 по описа за 2011 г. на ВКС, IV г. о./. Следователно сумата от общо 1005 лв. следва да бъде възложена в тежест на ответника. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски в размер на още 350 лв. за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. С оглед изхода на спора определението, обективирано в решение, с което в полза на Национална гвардейска част са присъдени разноски в размер на 100 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да бъде отменено. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 350, 00 лв., включваша 50, 00 лв. държавна такса за първоинстанционното производство върху уважения иск и 300 лв. - възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 25, 00 лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване. Мотивиран от изложеното, съдът