Решение № 186 от 23.7.2024 г. на Районен съд - Гоце Делчев по дело № 287/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Б. Б., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. П., обл. П., ул. „А. Г.“ №•• срещу "С. Т.“ ЕООД, с ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление в гр. Х., обл. Благоевград, ул. „М.“ № ••. С молбата са предявени искове за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца, както и за заплащане на обезщетение от страна на ответника работодател, в размер на••••• лева за незаконно задържане на трудова книжка на ищеца за времето от 13.09.2021 г. до 15.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане. Иска се също така да бъде осъден ответника да заплати д ължимото обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца от датата на завеждане на иска, до получаването й от ищеца, оформена по надлежния ред. Претендира се заплащане на направените по делото съдебни разноски. Правна квалификация. Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ, чл. 226 ал.2 и ал.3 във вр. с ал.1 от КТ, чл. 350 от КТ. В исковата молба ищеца Д. Б. сочи, че с решение на Окръжен съд - Благоевград, влязло в сила на 11.05.2021 г., е отменено като незаконосъобразно уволнението му материализирано в Заповед № •••/01.02.2019 г. на управителя на ответното дружество „С.Т.“ ЕООД гр. Х.. Излага фактология, според която след отмяната на уволнението е поискал от ответното дружество работодател да оформи трудовата му книжка, като с писмо от 10.09.2021 г., му е представил същата. Малко по-късно рабоподателя е върнал трудовата книжка, но според ищеца неправилно попълнена, което е наложило на 04.11.2021 г. ищецът отново да изпрати трудовата си книжка на ответника, на посочения от последния адрес за кореспонденция, с искане за нанасяне на необходимите данни съгласно изискванията на закона. В и.м. ищеца сочи нарушенията на нормативните изисквания от страна на ответното дружество при оформяне на трудовата му книжка, в т.ч. основанието за уволнение вписано в същата. Ищеца твърди, че от посочената дата и до момента ответника не е върнал обратно оформена трудовата му книжка, като незаконно продължава да задържа същата. Поради това ищеца претендира ответното дружество да извърши дължимата поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка, както и да му заплати обезщетение на••••••лв. за незаконно задържане на трудовата книжка за времето от 13.09.2021 г. до датата на изготвяне на исковата молба - 15.03.2022 г. В хода на производството, на основание чл.214 от ГПК, съдът е допуснал увеличение на иска за присъждане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка, със сумата от ••• лева, за периода от 15.03.2022 г. до датата на изменението на иска - 30.06.2023 г. На ответното дружество са изпратени препис от исковата молба с приложенията. В законоустановеня срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който ответника е изложил становището си по предявените искове, направил е възражения и доказателствени искания. С депозирания отговор ответника оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди че, не е получавал лично или чрез упълномощен от него представител твърдяното от ищеца второ писмо съдържащо трудовата му книжка в оригинал. Сочи, че искане за оформяне на трудовата книжка е получил на 13.09.2021 г. и в изпълнение на законовите му задължения е оформил същата трудова книжка и я върнал на ищеца с обратна разписка. Твърди, че посоченото в исковата молба лице Р. К. не е измежду лицата упълномощени да получават книжа на дружеството. В този смисъл поддържа, че оригинал на трудовата книжка на ищеца не е получаван от дружеството и не се намира нито при управителя, нито при служители на дружеството или при счетоводителя на дружеството Р.К.. С оглед на тези твърдения ответника счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му като работодател за заплащане на обезщетение за задържане на трудова книжка по реда на чл.226 ал.2 от КТ. Счита също така за неоснователен размера на претендираното обезщетение. В отговора ответника излага съображения и относно възможността да се претендира по исков ред извършване на необходимите вписвания в трудовата книжка и случаите при които това се осъществява от други органи, в частност Дирекция „Инспекция по труда“. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. В проведените съдебни заседания по делото за ответника не се явава представител. По делото са представени писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза, изслушани са показанията на един свидетел. От събраните доказателства съдът прие за установено във фактическо отношение следното: Ищецът по делото Д. Б. Б. от гр. П. е работил в ответното дружество „С. Т.“ ЕООД гр. Х. по трудово правоотношение, възникнало на базата на трудов договор от 30.12.2018 г., като е изпълнявал длъжността “главен счетоводител”. Договорът е сключен на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ - за неопределено време, считано от 02.01.2019 г., на пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на •••• лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 24%. Със Заповед № 001/01.02.2019 г. на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение на ищеца с дружеството е прекратено, на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Заповедта е обжалвана, като с Решение № •••/02.04.2021 г. по в.гр.д. № •••/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград, влязло в сила на 11.05.2021 г., уволнението обективирано в атакуваната Заповед № •••/01.02.2019 г. е отменено като незаконосъобразно. След отмяната на уволнението и след няколко неуспешни опита да осъществи контакт с ответното дружество с цел да бъде оформена трудовата му книжка, както и да получи определени документи по реда на чл.128а от КТ, след сезиране на Дирекция „Инспекция по труда“, на 10.09.2021 г. ищецът получил писмо от управителя на ответното дружество „С. Т.“ ЕООД, с искане за предоставяне на трудовата книжка за да бъде надлежно оформена. В писмото изрично е посочено трудовата книжка да бъде изпратена от ищеца на адрес гр. Г. Д., п.к.2900, ул. „П. л.“ ••, получател - Р.К.. Със свое писмо от същата дата - 10.09.2021 г., получено от ответника на 13.09.2021 г. на посочения от него адрес в гр. Гоце Делчев, по пощата срещу обратна разписка, ищецът предоставил трудовата си книжка на работодателя с искане да бъде оформена по надлежния ред и върната. Малко по-късно, на 27.09.2021 г. ответника върнал на ищеца, отново по пощата, трудовата му книжка, която обаче според ищеца била неправилно оформена. Това наложило с писмо от 04.11.2021 г. ищецът отново да изпрати трудовата си книжка на ответното дружество, с подробни съображения и искане за нанасяне на необходимите данни съгласно изискванията на закона. Писмото с трудовата книжка е получено от работодателя на 08.11.2021 г. по пощата, на посочения от управителя на дружеството адрес за кореспонденция - гр. Г. Д., ул.„П. л.“ •• и от посоченото от него лице Р. К., което е оформено с обратна разписка. Няма данни след посочената дата - 08.11.2021 г. трудовата книжка да е върната на ищеца от ответното дружество работодател. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло, се установява размера на дължимото обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка по чл.226 ал.2 във вр. с ал.3 от КТ, определен съгласно чл.228 ал.1 от КТ на база на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен работен месец предхождащ уволнението. Вещото лице е определило дължимото обезщетение за исковия период /в т.ч. удължения с изменението на иска период/ в два варианта, като в първия е приело за база брутно трудово възнаграждение на ищеца в размер на ••• лева, а във втория вариант БТВ в размер на ••• лева, включващо допълнително месечно трудово възнаграждение от 24 %, посочено в трудовия договор. При така установеното във фактическо отношение, досежно предявените искове съдът намира следното. Относно иска по чл. 226 ал.2 и ал.3 във вр. с ал.1 от КТ. Предявеният иск за присъждане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка е редовен и допустим, същият е депозиран до надлежния съд, от процесуално легитимирана страна имаща правен интерес от предявяването му и срещу надлежен ответник. По същество на иска. Разгледан по същество иска е частично основателен. За да възникне правото на парично обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ за причинени имуществени вреди на работник или служител вследствие на незаконното задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, следва да са налице следните предпоставки: трудовото правоотношение да е прекратено; работникът в изпълнение на задължението си по чл.348 ал.3 от КТ да е представил, съответно предал на работодателя трудовата си книжка за вписване на обстоятелствата, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение; работодателят да е задържал незаконно трудовата книжка на работника или служителя; да са налице причинени вреди и причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. Във връзка с тази отговорност, по отношение елементите от фактическия състав, в частност - момента от който възниква и става изискуемо задължението на работодателя да предаде на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка и кога е налице незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл.226 ал.2 от КТ, водещо до задължение на работодателя да заплати обезщетение, важат изцяло разрешенията дадени в Тълкувателно дело № 1/2019 г. на ОСГК на ВКС. Според същото, при прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.350 от КТ и чл.6 ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват две задължения - да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата книжка на работника или служителя. След вписването на данните, работодателят следва да предаде, т.е. фактически да предостави във владение на работника или служителя трудовата му книжка. Двете задължения са свързани и обусловени, и те следва да се изпълнят от работодателя веднага, без отлагане, в мястото където работникът или служителят е престирал работната си сила. След като задълженията по чл.350 от КТ станат изискуеми, работодателят изпада в забава за изпълнението им, ако не е изпълнил. Когато трудовата книжка не се намира при работодателя, а се съхранява от работника или служителя, както в настоящия случай, задължението на работодателя по чл.350 ал.1 от КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Ако работника или служителя по някаква причина препятства получаването на трудовата книжка, за да се освободи от последиците на забавата си, работодателя следва да изпълни процедурата по чл.6 ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. При прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.6 ал.2 от НТКТС, работникът или служителят има задължение да представи трудовата си книжка, за да бъдат отразени необходимите данни, а за работодателя възникват задълженията по чл.350 от КТ. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл.226 ал.2 от КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл.226 ал. 2 и ал.3 от КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, а когато тя се съхранява от работника или служителя, както в случая, от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл.6 ал.3 от НТКТС. В случаите, когато работникът или служителят, с предоставяне на трудовата си книжка на работодателя, е представил и писмена молба с искане трудовата му книжка да бъде изпратена по пощата, каквато е и настоящата хипотеза, работодателят дължи обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка, ако не е изпълнил задълженията си по чл.350 от КТ. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на задържане на трудовата книжка и работникът или служителят не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди, защото той е нормативно определен. Изхождайки от горното и с оглед данните установени по делото, съдът намира, че в разглеждания случай са изпълнени условията за ангажиране на отговорността на ответното дружество работодател за изплащане на обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ. По делото не се спори, а и се установява от приложеното р ешение № •••/02.04.2021 г. по в.гр.д. № ••••/2020 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, че със Заповед № •••/01.02.2019 г. на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение на ищеца с дружеството е прекратено, на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, която заповед по-късно е отменена като незаконосъобразна, с цитираното решение на ОС - Благоевград. Прекратяването на трудовото правоотношение, както и последвалата му отмяна, е породило за ответното дружество задължението по чл.350 от КТ и чл.6 ал.3 от Н ТКТС, да впише данните, свързани с прекратяването и да върне трудовата книжка на ищеца. След като първоначално /по инициатива на ищеца/ е оформил трудовата книжка и я върнал по пощата, на 08.11.2021 г. ответника я е получил повторно, изпратена с писмо с обратна разписка от ищеца, с искане да бъде коректно попълнена и върната на посочения в писмото адрес. По делото не се установи, след като е получил трудовата книжка на адреса за кореспонденция който сам е предоставил, ответника да е създал организация и да е предприел действия да я оформи и предаде обратно на ищеца - лично, по пощата или по друг начин. Като не е сторил това, т.е. не е върнал фактически трудовата книжка на ищеца, в т.ч. до приключване на делото, ответника не е изпълнил законовото си задължение по чл.350 от КТ и поради това дължи на последния обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ от деня на предоставяне то на трудовата книжка за оформянето и - 08.11.2021 г., от която дата се счита в забава. За яснота следва да се отбележи, че в случая е ирелевантно от гледище на отговорността по чл.226 ал.2 от КТ, че предоставянето на трудовата книжка от ищеца на ответника е направено повторно, след предходно оформяне и връщане, както и дали ответника е следвало да се съобрази с исканията на ищеца относно начина на попълване и конкретните данни, които следва да се впишат в трудовата книжка. Ответника като работодател може и да откаже да нанесе исканите вписвания в трудовата книжка, в който случай вписването ще бъде направено от Инспекцията по труда /чл.346 ал.2 от КТ и чл.5 ал.2 от НТКТС/. Същият няма право обаче да задържа трудовата книжка, след като я е получил, независимо по какъв предлог, а е задължен да я върне незабавно на ищеца, физически, независимо от начина по който е оформена. В случая ответника не е изпълнил това императивно законово задължение, нито е изпълнил процедурата предвидена в чл.6 ал.3 от НТКТС да съобщи на ищеца с писмо да се яви, за да получи лично трудовата си книжка, с което да се освободи от последиците на забавата си. Налице е следователно хипотеза на н езаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл.226 ал.2 от КТ от страна на ответника работодател, за което същият дължи обезщетение на ищеца. Обезщетението се дължи от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформяне, в случая - 08.11.2021 г., до предаването на трудовата книжка, евентуално до изпълнение на процедурата по чл.6 ал.3 от НТКТС. Налице са и останалите предпоставки за възникване правото на парично обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ - причинени вреди и причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. Приема се в съдебната практика, че за да възникне правото на обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ е достатъчно обективното неизпълнение на предвиденото в закона задължение на работодателя да предаде трудовата книжка незабавно на работника или служителя, като в този случай вредите са презюмирани от самия законодател и са нормативно определени в разпоредбата на чл.226 ал.3 изр.2 от КТ – те са само имуществени и са в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на задържане на трудовата книжка, до връщането на същата, като не е необходимо нарочното им доказване от работника или служителя, освен при изрично оспорване. Относно възраженията на ответника Възраженията на ответника, направени в отговора на исковата молба, съдът намира за неоснователни. За неоснователно следва да се приеме основното възражение на ответника за недължимост на претендираното обезщетение, базиращо се на твърдението, че ответното дружество не е получавало, лично чрез управителя на дружеството или чрез упълномощен от него представител, твърдяното от ищеца второ писмо от 08.11.2021 г. съдържащо трудовата му книжка в оригинал и поради това същата не се намира нито при управителя, нито при служители на дружеството или при счетоводителя на същото Р. К. Установените по делото факти и представените в тяхна подкрепа писмени доказателства, в т.ч. надлежно оформена пощенска кореспонденция между страните, не сочат на такъв извод. Няма основание да се счита, че писмото с което ищеца е предоставил на ответника повторно трудовата му книжка, с искане да бъде коректно попълнена /л.16 от делото/, не е достигнало до ответното дружество. Същото писмо е изпратено от ищеца на адреса за кореспонденция посочен от самия управител на дружеството /л.10 от делото/, а именно - гр. Г. Д., ул.„П. л.“ ••, и е получено от посоченото от него за получател лице Р. К. Писмото с трудовата книжка е получено на 08.11.2021 г., по пощата, и получаването му е документирано с обратна разписка. Разписката /известието за доставяне/ е надлежно оформена и в нея ясно е посочено, че съдържа трудова книжка и искане по чл.128а от КТ. Не се спори също, че известието за доставяне е подписано именно от посочената като получател Р. К., която според изложеното в отговора на и.м. обслужва счетоводно дружеството, т.е. не е лице външно на дружеството. Не без значение в случая е и това, че на същия адрес и чрез същото лице веднъж вече е била осъществена редовна размяна на кореспонденция по същия повод, т.е. имало е редовно получаване и връщане на същите книжа с обратна разписка /л.12/. И двете цитирани известия за доставяне са изпратени по еднакъв начин, еднакво адресирани и оформени, поради което твърдението на ответника, че до ответното дружество не е достигнало само второто от двете писма, поражда сериозни резерви. Неубедително звучи и алтернативната теза на ответника, застъпена в отговора на исковата молба, че във въпросното второ писмо на ищеца от 10.11.2021 г. /вероятно се има предвид 08.11.2021 г./ получено от Р. К. не се е съдържал оригинал на трудова книжка, нито ново искане по чл.128а от КТ. Това твърдение от една страна противоречи на първоначалното такова - че ответното дружество изобщо не е получавало, лично чрез управителя или чрез упълномощен от него представител, въпросното писмо, а от друга страна, няма обективна причина да се смята, че ищеца, в чийто интерес е трудовата му книжка да бъде получена, оформена и върната възможно най-бързо, всъщност не е изпратил същата на ответника, от каквото действие същия няма полза и интерес. В тази връзка твърде крайна и неиздържана е, и няма как да бъде споделена тезата на ответника залегнала в отговора на и.м., че единствената цел на ищеца е образуване на множество дела и предявяване на несъществуващи претенции за заплащане на обезщетения от бившия му работодател. Твърдения за подобни преднамерени действия със специална цел следва да бъдат подкрепени със солидни доказателства, каквито в случая не бяха ангажирани. Ако пък хипотетично се приеме, че поради грешка или някаква друга външна причина пратката получена от счетоводителя Р.К. действително не е съдържала описаните в нея документи, остава без отговор въпроса защо ответника не е предприел никакви действия да изясни това обстоятелство, включително като уведоми своевременно ищеца. В случай че беше сторил това, би могло да се разсъждава за хипотеза на загубване на трудовата книжка. Няма данни обаче ответника в случая да е реагирал под накаква форма. Следва сда се има предвид, че законът е възложил в тежест на работодателя действията по администрирането на трудовото правоотношение, в т.ч. тези касаещи трудовата книжка и работодателя има задължението и отговорността да осигури надлежното и своевременно оформяне и придвижване на книжата свързани с трудовото правоотношение. В този смисъл, ако ответника е проявил небрежност по отношение на задълженията си или ако не е бил уведомен от оправомощеното от него лице Роза Кокушарова за това, че в получената пратка не се съдържат описаните документи, какъвто извод следва от твърдението в т.3 на отговора на и.м. /при условие че действително е било така/, това не го освобождава от отговорността която носи за фактическото невръщане на трудовата книжка на ищеца, която трудова книжка по силата на надлежно оформената и подписана обратна разписка, ответника се счита че е редовно получил на отбелязаната в нея дата 08.11.2021 г. От друга страна трудно е да се приеме, че лице което е удостоверило с подписа си, че е получило пратка, в която се съдържа трудова книжка и друг документ, след като е установило, че такива в действителност не фигурират в пратката, не е предприело никакви действия, най-малкото да оповести това /за да се освободи от отговорността която е поело с подписа си/, нито е уведомило управителя на дружеството, от чието име е приело пощенската пратка. Така ли иначе доказателства в подкрепа на тази застъпена от ответника версия, по делото не бяха представени. За неоснователно следва да се приеме и последното възражение на ответника, в насока на това, че посоченото в исковата молба лице Роза Кокушарова, чрез което е получено писмото на ищеца, не е измежду лицата упълномощени да получават книжа на дружеството. Всички изложени в подкрепа на тази теза доводи, опиращи се на анализ на общите разпоредби на ГПК и ТЗ касаещи връчването на книжа на търговец /ЮЛ/ чрез трети лица, биха били резонни, ако в случая ищеца по собствено усмотрение беше адресирал писмата си до лицето Р. К., което според данните по делото обслужва счетоводно дружеството. В случая обаче, както беше обсъдено по-горе, ответника сам е посочил това лице като адресат и то за получаване именно на трудовата книжка за оформяне, а не изобщо. Съдържанието на писмото на управителя на дружеството /л.10 от делото/ недвусмислено сочи на оправомощаване на счетоводителя Р. К. да получи трудовата книжка на ищеца от името на дружеството, което дерогира общите правила отнасящи се до връчването на книжа на търговец чрез трети лица по принцип. Горното, а също и начина по който е оформено известието за доставяне от 08.11.2021 г., както впрочем и предходното такова от 13.09.2021 г., в които в графата получател е записано Р. К. и името на дружеството - „С.Т.“ ЕООД, разсейват всякакви съмнения, че същата е получила книжата, включително трудовата книжка на ищеца, в качеството на представител на ответното дружество, така както управителя на дружеството сам е поискал в писмото си, а не в друго качество. С оглед на изложеното до тук възраженията на ответника следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По отношение на размера на обезщетението което следва да се присъди съдът цени изцяло заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- икономическа експертиза, от което се установява че дължимото от ответника обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка на ищеца, за периода от 08.11.2021 г. до 30.06.2023 г., при брутно трудово възнаграждение от ••• лева, е в размер на ••• лева и •• ст., в който размер иска е основателен и следва да бъде уважен. За периода от 13.09.2021 г. до 27.09.2021 г. обезщетение не се следва, доколкото в случая предмета на спора обхваща периода на задържане на трудовата книжка след като същата е предоставена за оформяне на ответника на 08.11.2021 г., от която дата, както вече се посочи, се смята за дължимо обезщетението по чл.226 ал.2 от КТ, поради което в тази му част, за разликата над ••••лева и ••• ст. до претендирания размер от 16 ••• лева и •• ст., иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендираното обезщетение по правило следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, като законна последица от уважаването на исковата претенция. В случая, имайки предвид допуснатото изменение на иска, при което периода на дължимост на обезщетението е разширен и същото е установено като дължимо до 30.06.2023 г., лихвата за забава се дължи от тази дата, до окончателното изплащане на вземането. Тук за яснота само следва да се отбележи, че досежно размера на дължимото обезщетение, в частност размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен работен месец предхождащ уволнението, на базата на който съгласно чл.228 ал.1 от КТ се определя обезщетението по чл.226 ал.2 от КТ, съдът приема, че сумата на БТВ, върху която в разглеждания случай следва да се изчисли обезщетенето е••• лева, включваща основно месечно трудово възнаграждение в размер на ••• лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 24% /или 156 лева/, съгласно вписаното в трудовия договор, като в тази връзка намира за резонни доводите на процесуалния представител на ищеца изложени в писмената му защита. Без да се навлиза в детайли, следва да се посочи, че при трудовоправните отношения, основополагащия акт и първичен източник на права и задължения, е трудовият договор. Трудовият договор е акта, който съгласно чл.66 ал.1 т.7 от КТ определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В случая, от заключението на вещото лице се установява, че в трудовия договор сключен между ищеца и ответника от 30.12.2018 г. страните са договорили основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650.00 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 24% и няма съставен друг двустранен акт между страните, който да коригира този размер и начин на формиране на БТВ, няма причина да се приеме, че договореното допълнително възнаграждение в размер на 24% не се дължи от работодателя, тъй като не е съобразено с определени правила на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Закона не ограничава свободата на договаряне между страните при определяне параметрите на трудовото правоотношение, в това число относно трудовото възнаграждение, стига договорените клаузи да не противоречат на императивни разпоредби на закона и да не са в ущърб на работника или служителя. Съгласно чл.66 ал.2 от КТ с трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор.