Решение № 71 от 4.8.2026 г. на Районен съд - Елена по дело № 76/2025 г.

Подадена е искова молба от М. М. М. от гр. Г.О., чрез адв. П. В. Й. от САК, против Община Златарица гр. Златарица, представлявана от кмета П.П.Г.. В нея се излага, че ищцата е служител на длъжност „Директор на детска градина – с група“ (код по НКПД 13456004) в Детска градина „П.“ с. Р., общ Златарица. Твърди се, че на 19.11.2024 г. в детска градина „П.“ е извършена проверка от комисия назначена със Заповед № РД-12-567/19.11.2024 г. на кмета на Община Златарица. Ищцата е пожелала да се запознае с издадената от кмета на Община Златарица заповед за проверка, членовете на комисията и фактическите основания за извършване на проверката, но това категорично й е отказано, както от извършващите проверка, така и от самия работодател – кмета на Община Златарица. На 20.11.2024 г. ищцата е поканена в сградата на Община Златарица, където от нея са поискани устни обяснения за случилото. Твърдяното от общинските служители нарушение е, че г-жа М. е отсъствала от работното си място през целия работен ден, без уважителни причини, като е създала организация за работа на педагогическия персонал за явяване на работното място през ден, без това да е вписано в график и съгласувано с нейния работодател. Ищцата категорично не била съгласна с така вмененото й нарушение. На първо място, ищцата се позовала на нормативните актове регулиращи професията на учителите в детските градини, които допускат разпределение на работното време, извън класическо установената 5-дневна, 8-часова работна седмица. На второ място, за това разпределение имало съставен график, който същата представила, а самият график бил изготвен въз основа на правилника за вътрешния трудов ред, одобрен от общото събрание на педагогическия и непедагогическия персонал на детска градина „П.“. На трето място ищцата се позовала, че това положение е заварено, не е установено или предложено от нея самата, а е въведено със заповед на предишен кмет на Община Златарица, като самата тя не помни номер и сигнатура на заповедта, но помни името на кмета издал заповедта. Твърди се, че тези устни обяснения не са приети за уважителни, поради което на ищцата е дадена възможност да даде в 3-дневен срок писмени обяснения по направената й проверка, без да е уведомена, че срещу нея започнало дисциплинарно производство за установяване на нарушение. Срокът даден на ищцата не бил достатъчен, за да изложи всички правни и фактически основания, с които да аргументира, че не е извършила нарушение. Въпреки това ищцата представила докладна записка с вх. рег. № РД-22- 8706/28.11.2024 г., където отново излажила аргументация относно случилото се и установения ред на работа в училище, включително позовавайки се на релевантните нормативни актове. Работодателят, въпреки че в мотивите на заповедта е посочил, че обсъдил дадените обяснения от ищцата, както и събрал други доказателства по случая, всъщност това не е сторено, като по никакъв начин същият не е положил усилия да събере доказателства за вътрешния трудов ред в детската градина, както и да проучи относимото законодателство в случая. Така на ищцата със Заповед № РД-12-608/16.12.2024 г. издадена от кмета на Община Златарица е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Заповедта за наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ е обжалвана пред Районен съд - Елена в нарочно производство. След издаване на заповедта за дисциплинарно наказание, кметът на Община Златарица казал на ищцата, че за извършеното нарушение ще й удържи от работната заплата. Първоначално ищцата смятала, че това е просто заплаха, но в началото на м. февруари (03.02.2025 г.) ищцата установила, че действително от трудовото й възнаграждение за м. декември 2024 г. са направени удръжки. За да е сигурна, че наистина такива удръжки са направени тя се свързала със специалист ТРЗ, като от там й било отговорено, че действително й е направена удръжка на работата заплата за дата 19.12.2024 г. Удръжката е направена въз основа на Заповед № РД-12-609/16.12.2024 г. на кмета на Община Златарица. Ищцата поискала да се убеди, че такава заповед съществува и тогава от заповедта й било дадено незаверено копие. Това копие е единственият екземпляр на заповедта, която ищцата получила. Ищцата не е сигурна в точния размер на удържаното трудово възнаграждение, но удръжката на трудовото възнаграждение е потвърдено от специалист ТРЗ, както и от издадената заповед. Към настоящия момент ищцата счита, че заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание е незаконосъобразна както и заповедта, с която й е удържано трудово възнаграждение за 19.11.2024 г., като желае удържаната сума да й бъде заплатена. По отношение на незаконосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със Заповед № РД-12- 609/16.12.2024 г. са изложени подробно аргументи в друго исково производство пред Районен съд – Елена, поради което не намира за нужно да ги преповтаря, още повече, че производството по оспорване на наложено дисциплинарно наказание има различен характер и предмет от това за изплащане на неизплатено трудово възнаграждение. По отношение на основателността на първо място се излага, че издадената Заповед № РД-12-609/16.12.2024 г. от кмета на Община Златарица е нищожна, тъй като страда от изключително тежки пороци и не е в състояние да породи каквито и да е било правни последици, а в условията на евентуалност, счита, че същата е незаконосъобразна. Кметът на Община Златарица няма материалната компетентност да издава подобен тип заповеди. В заповедта е посочено като законово основание - чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, съответно явно кметът е издал заповедта като общински орган на власт, а не като работодател – правен абсурд. Кметът на Община Златарица се е опитат да придаде на заповедта си характер на административен акт, а не заповед на работодател по упражняване на трудовите му права, съответно заповедта е издадена без правно основание. Заповедта е издадена и без да е налице фактическо основание за издаването й. В случая като такова е посочено Заповед № РД-12- 608/16.12.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, но това не може да бъде фактическото основание за издаването, тъй като нито КТ, нито друг закон и подзаконов нормативен акт не предвижда да се правят удръжки от трудовото възнаграждение на работник или служител, в случаи на извършено дисциплинарно наказание (дори да се установи, че такова е извършено, въпреки че в отделно производство се оспорва изрично). Заповедта не съдържа и мотиви, от които да се извлече по някакъв начин правното или фактическо основание, на което заповедта е издадена и волята на работодателя. Всъщност от съдържанието на заповедта, единственото което става ясно е, че кметът нарежда да бъде удържано възнаграждение за 19.12.2024 г. на М. М. М., но без да се излагат каквито й да е било аргументи или основания, на които се извършва нареждането. Заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 272, ал. 1 от Кодекса на труда без съгласието на работника не могат да бъдат правени удръжки от трудовото възнаграждение с изключение на лимитативно посочени такива, сред които фигурира единствено удръжки в случая на чл. 210. ал. 4 от КТ, касаещи ограничената имуществена отговорност на работника. Не се твърди и не се доказва работодателят да е получил предварително съгласието на ищцата за удръжки от трудовото възнаграждение. От друга страна, дисциплинарните наказания са лимитативно определени в разпоредбата на чл. 188 от КТ, а именно забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. Законодателят не е предвидил дисциплинарно наказание „удръжка на работна заплата“ за неизпълнение на задължения на работника, произтичащи от трудовото правоотношение между страните. Такава санкция не е предвидена и във вътрешните правила за работната заплата в детската градина „П.“, с. Р.. Поради това заповедта се явява незаконосъобразна, тъй като санкциите са нормативно и лимитативно предвидени в Кодекса на труда и разширяването им противоречи на императивната разпоредба на чл. 188 от Кодекса на труда. Налагането на друг вид наказание, извън нормативно предвидените, се явява незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Следователно трудовото възнаграждение се дължи срещу насрещната престация на работника да изпълнява работата, за която се е уговорил с трудовия договор, което е негово основно задължение. Същевременно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ установява оборима презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения, включително за задължението на работника да се явява на работа и да престира работната си сила, поради което в тежест на работодателя е да обори тази презумпция като осъществи обратно доказване. Такова обратно доказване не може да се осъществи чрез заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на ищцата. Па първо място посочената заповед обхваща извършването на нарушения на трудовата дисциплина, които не са конкретизирани по време, от което не може да се направи категоричен извод, че същите касаят и процесния период, но дори да се отнасяха до него неефективното изпълнение на трудовите задължения, това не дават основание на работодателя за извършване на удръжки от работната заплата (такива са допустими само в изрично посочените в чл. 272 КТ случаи), нито за налагане на наказание с имуществен характер, каквото не е предвидено в разпоредбата на чл. 188 КТ, уреждаща изчерпателно видовете дисциплинарни наказания. Посочените нарушения съставляват единствени основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя, което е предприето в случая, но не водят до възможност работодателят да откаже изплащане на уговореното трудово възнаграждение при установяване, че работникът или служителят е изпълнявал трудовите си задължения, макар и неточно и непълно. По изложените причини ищцата счита, че удържаната сума за 19.11.2024 г. е неправомерно удържана от трудовото й възнаграждение за месец декември 2024 г. Същото не й е изплатено, поради което има право да го получи на основание чл. 128, т. 2 от КТ в удържания размер. Моли се съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна заповед № РД-12-609/16.02.2024 г. на Кмета на Община Златарица, БУЛСТАТ ••••••••••, с адрес гр. Златарица, ул. „Стефан Попстоянов“ № 22, с която на Мариана М. М. на длъжност „Директор на детска градина – с група“ с ЕГН •••••••••• е удържано трудовото й възнаграждение за 19.12.2024 г. от възнаграждението й за м. декември 2024 г., а в условията на евентуалност да я отмени като незаконосъобразна. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди Община Златарица, БУЛСТАТ ••••••••••, с адрес гр. Златарица, ул. „Стефан Попстоянов“ № 22, представлявана от Кмета П.Г., да заплати на М. М. М. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. Г.О., ул. ••• сумата, представляваща удържаното и неизплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд съгласно чл. 128, т. 2 от КТ за периода 19.12.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.12.2025 г. до окончателното й изплащане. Моли се за допускане на предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото трудово възнаграждение за положен труд. Претендира се присъждане на разноски по делото. Постъпила е уточнителна молба от ищцата М. М. М., чрез адв. П. В. Й. от САК. В нея се излага, че трите имена на законния представител на ответника са П.П.Г.. Удържаното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 201.54 лв. се явява удържано брутно трудово възнаграждение, което се формира по следния начин: на ищцата е удържано нетно трудово възнаграждение в размер на 164.62 лева (114.71 лв. основна заплата. 40.15 лв. % професионален опит, 2.64 лв. СБКО до 3% върху ОЗ, 4.77 клас квалификация, 2.38 други допълнителни възнаграждение), както и осигуровки в размер на 13.80 лв. – Фондове ДОО, 3.63 лв. – ДЗПО в УПФ, 5.27 - Здравно осигуряване, 44.19 - ДОД - чл. 42 от ЗДДФЛ, като същата претендира връщане на удържаното нетно трудово възнаграждение в размер на 164.62 лева, което е и цената на иска по чл. 128, т. 2 от КТ. По отношение на обстоятелства, на които се основават исковете се посочва, че ищцата е служител на длъжност „Директор на детска градина - с група“ (код по НКПД 13456004) в Детска градина „П.“ с. Р., общ. Златарица на трудово правоотношение, като местоработата й е в с. Р.. Същата е назначена на тази длъжност въз основа на Трудов договор № 002/12.01.2009 г. Последното допълнително споразумение на ищцата е Допълнително споразумение № РД-15-02-166/03.07.2024 г. към Трудов договор № 002/12.01.2009 г. Съгласно допълнително споразумение № РД-15-02- 166/03.07.2024 г. основното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 2409.00 лв. По отношение на първия иск се сочи, че видно от представената като доказателство по делото Заповед № РД-12-609/16.12.2024 г. е наредено на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с изплатеното трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г. и заповед № РД-12-608/16.12.2024 г. на кмета на Община Златарица, да се удържи изплатеното възнаграждение за 19.11.2024 г. на М. М. М., на длъжност „Директор детска градина - с група“ в детска градина „П.“ с. Р., общ. Златарица, от трудовото й възнаграждение за месец декември 2024 г. В случая основанията за нищожността на заповедта е противоречие със закона, като конкретните норми, с които заповедта противоречи са чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 186 от КТ. В случая в чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА са посочени основания за издаване на заповеди от кмета като административен орган. В това отношение моли се да се вземете предвид Решение № 137/25.03.2011 г. по гр. д. № 1112/2010 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС, в което се казва, че заповед за дисциплинарното наказание на работника или служителя не съставлява волеизявление на административен орган в изпълнение на делегирани му със закона властнически правомощия, респ. създаващо правоотношение на власт и подчинение. По своята правна същност това волеизявление е от гражданскоправно естество на работодател, а не е административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Поради това ищцата счита, че заповедта е лишена изцяло от правно основание. На следващо място, счита, че заповедта е нищожна отново поради противоречие със закона, но в противоречие с друга правна норма - чл. 186 от КТ. Законодателят изчерпателно е уредил възможните дисциплинарни наказания, които може да наложи работодателя със свръхимперативна правна норма, като в случая издадена заповед влиза в пряко противоречие с нея и е нищожна. В условията на евентуалност, в случай, че съда не приеме тези аргументи, то счита, че заповедта е незаконосъобразна, поради противоречие с нормата на чл. 272, ал. 1 от КТ, като както са изложени подробни съображения за това в исковата молба – ищцата не е давала съгласие за направените й удръжки, а тези удръжки са направени самосиндикално от работодателя. По отношение на втория иск се уточнява, че през м. декември на ищцата й е удържано от трудовото възнаграждение, защото трудовото й възнаграждение за м. ноември е било вече изплатено и работодателят е удържал въпросната сума за отсъствието й от работа на 19.11.2024 г. от трудовото й възнаграждение от м. декември. В случая ищцата е следвало да получи брутно трудово възнаграждение в размер на 3598.54 лв. и нетно възнаграждение в размер на 2801.32 лв., а е получила брутно възнаграждение в размер на 3397.90 лв. и нетно възнаграждение в размер на 2636.70 лв., като разликата се получава от вече описаното по т. 2 на настоящата уточнителна молба. Удръжката е направена въз основа на Заповед № РД-12-609/16.12.2024 г. (тук пак се уточнява, че работодателят твърди, че ищцата е отсъствала от работа на 19.11.2024 г., затова със заповед № РД-12-609/16.12.2024 г. й удържа горепосочените суми, които се равняват на дневната ставка за един работен ден от трудовото й възнаграждение за м. декември. За твърдяно нарушение от работодателя през м. ноември, той удържа от трудовото възнаграждение на ищцата от м. декември. Удръжката е една, направена за твърдяно нарушение през ноември, като парите са удържани през декември.) Ищцата уточнява номера и датата на заповедта, а именно Заповед № РД- 12-609/16.12.2024 г. В случая е допусната очевидна фактическа грешка като е написано в петитума Заповед № РД-12-609/16.02.2024 г., която ОФГ моли да пренебрегне с настоящото уточнение. Прави се корекция на петитума на ИМ, като се моли съда да постанови решение, с което да обяви Заповед № РД-12-609/16.12.2024 г. на Кмет на Община Златарица, БУЛСТАТ: ••••••••••, с адрес: гр. Златарица, общ. Златарица, обл. Велико Търново, ул. „Стефан Попстоянов“ № 22, с която е наредено на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с изплатеното трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г. и заповед № РД-12- 608/16.12.2024 г. на кмета на община Златарица, да се удържи изплатеното възнаграждение за 19.11.2024 г. на М. М. М., на длъжност „Директор детска градина - с група“ в детска градина „П.“, с. Р., общ. Златарица, от трудовото й възнаграждение за месец декември 2024 г. за нищожна, поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност да бъде отменена като незаконосъобразна. По отношение уточняване петитума на втория иск се посочва, че е допусната очевидна фактическа грешка. Датата, за която е удържана сумата е 19.11.2024 г., а е удържана от трудово възнаграждение за месец декември. При претендиране на законната лихва също очевидно е налице ОФГ. Датата на завеждане на исковата молба в съда е 13.02.2025 г. (това е датата, на която ИМ е депозирана чрез ССЕВ). Моли се съда да осъди Община Златарица, БУЛСТАТ: ••••••••••, с адрес: гр. Златарица, общ. Златарица, обл. Велико Търново, ул. „Стефан Попстоянов“ № 22, представлявана от кмета П.П.Г., да заплати на М. М. М., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Г.О., ул. •••, сумата в размер на 164.62 лева, представляваща удържано и неизплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд съгласно чл. 128, т. 2 от КТ за периода 19.11.2024 г., удържано от трудовото й възнаграждение за м. декември 2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Посочва се, че ЕГН на ищцата е ••••••••••, а не •••••••••••. Ответникът Община Златарица гр. Златарица, представлявана от кмета П.П.Г., чрез адв. Т. И. Т. от АК – Габрово, е подал писмен отговор в указания едномесечен срок. В същия излага, че от предявените срещу Община Златарица искове – коститутивен и осъдителен, имащи за предмет неплащане на трудово възнаграждение за 19.11.2024 г., е допустим само осъдителния и следва да бъде разгледан по същество. Излага се, че предявеният иск е изцяло неоснователен и ответникът го оспорва изцяло. Конститутивният иск е недопустим, но ако съда го прецени като допустим – е неоснователен. Твърденията за формални и материални нарушения не съществуват, поради което предявените съдебни искове нямат материално правно основание. Излага се, че ищцата не отрича, че не се е явявала на работа на 19.11.2024 г., т.е прави признание за не отработване на задължение на този ден. Не сочи и уважителни причини за неявяването си. Последиците при тези факти са същите, ако би била в неплатен отпуск – не получава трудово възнаграждение. Дори ако беше болнични пък щеше да получи трудово възнаграждение. Излага се, че неплащането на този ден не е удръжка по смисъла на КТ. Удръжките са за причинени вреди, каквито факти и претенции тук няма. Това е неплащане на трудово възнаграждение, каквото би получила, ако беше се явила на работа на 19.11.2024 г., произтичащо от принципа на възмездност на труда. Трудовия договор е възмезден. Срещу предоставена работна сила да получиш пари. Основанието е императивната норма на чл. 269 КТ. Трудовото възнаграждение се изплаща съразмерно на отработените дни в съответния месец. Твърди се, че искът за нищожност на Заповед № РД 12-609/16.12.2024 г. е недопустим. Заповедта не е правна сделка в смисъл едностранна или договор, за които ЗЗД предвижда основания за нищожност. Такъв иск в КТ няма и в него не е уредено преобразуващо право на работника. Единственото изключение е работника да иска отмяната на заповедта за уволнение. Излага се, че заповедта не е административен акт. Ако хипотетично се приеме за такъв, то районният съд не е компетентен да се произнася. Твърди се, че искът е недопустим и защото няма конститутивен иск предвиден в закона, а за да има такъв, трябва закона изрично да го предвижда. Твърди се, че несъстоятелни и неотносими са изложенията в исковата молба, относно чл. 8 КТ, квалификациите и приложение на цитираните актове. Спазени са всички изисквания на процедурата по неплащане на трудово възнаграждение при неотработен ден на 19.11.2024 г., без да се сочат уважителни причини. Изложението се подкрепя от приложените писмени доказателства, от една страна, и, от друга, в присъствието на очевидци от служители в общината. Относно фактическите твърдения на ищцата, съдържащи се в обстоятелствената част на ИМ се излага, че Община Златарица оспорва твърденията на ищцата в ИМ. Поради горните обстоятелства, Община Златарица оспорва изцяло предявените искове като недопустими и неоснователни и моли да се отхвърлят като недопустими, неоснователни и недоказани по основание. Претендира се присъждане на разноски по делото. С определение № 283/10.06.2025 г. е оставен без разглеждане иска, предявен от ищцата М. М. М. от гр. Г.О. против ответника Община Златарица гр. Златарица, представлявана от кмета П.П.Г., за обявяване на заповед № РД- 12-609/16.12.2024 г. на кмета на Община Златарица, с която е наредено на осн. чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с изплатеното трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г. и заповед № РД-12-608/16.12.2024 г. на кмета на Община Златарица да се удържи изплатеното възнаграждение за 19.11.2024 г. на М. М. М., на длъжност „директор детска градина – с група“ в Детска градина „П.“ с. Р., общ. Златарица, от трудовото й възнаграждение за месец декември 2024 г., за нищожна, поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност да бъде отменена, като незаконосъобразна, като недопустим и е прекратено производството по гр. д. № 76/2025 г. по описа на Районен съд – Елена в тази част. С протоколно определение от 17.09.2025 г. е допусното изменение на иска с правно осн. чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ, предявен от ищцата М. М. М. против ответника Община Златарица гр. Златарица с искане за заплащане на сумата 164.62 лв., представляваща удържано и неизплатено трудово възнаграждение за положен труд, съгласно чл. 128, т. 2 от КТ на дата 19.11.2024 г., удържано от трудовото й възнаграждение за м. декември 2024 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от дата на предявяване на исковата молба – 14.02.2025 г. до окончателното й изплащане, в частта касаеща размера му, като намалява размера му от сумата 164.62 лв. на сумата 127.76 лв., ведно със законната лихва върху сумата 127.76 лв., считано от дата на предявяване на исковата молба – 14.02.2025 г. до окончателното й изплащане; прекратено е производството по делото в частта за сумата 36.86 лв. – главница, представляваща разлика между първоначално предявения иск за сумата от 164.62 лв. и изменения размер от 127.76 лв. Ищцата М. М. М., редовно призован, се явява в съдебно заседание лично с пълномощника си адв. П. В. Й. от САК. Същите поддържат предявените искове. Ответникът Община Златарица гр. Златарица, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от пълномощника си адв. Т. И. Т. от АК – Габрово. Последният поддържа подадения отговор. Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното: Видно от представеното по делото трудово досие на ищцата М. М. М., същата е назначена на длъжността „директор (с група)“ в Целодневна детска градина „П.“ с. Р., общ. Златарица, за което е съставен Трудов договор № 2/12.01.2009 г. В трудовия договор било посочено, че ищцата ще работи на пълно работно време – 8 часа. Това се установява и от сключените впоследствие допълнителни споразумения към трудовия договор. Със Заповед № РД-12-567/19.11.2024 г. кметът на Община Златарица назначил комисия в състав: М.П. – заместник-кмет и Н.Ч. – младши експерт ОЗ и СД, които да извършат проверка в детските градини на територията на Община Златарица с цел установяване на моментното състояние и средната месечна посещаемост. На 19.11.2024 г. била извършена проверка от посочените по-горе двама общински служители в Детска градина „П.“ с. Р., общ. Златарица. Комисията констатирала, че в детската градина функционира една смесена група, в която били записани десет деца. За деня обаче в детската градина имало четири деца. Останалите шест деца били върнати, тъй като били болни. Освен това, проверяващите служители констатирали, че ищцата, която била директор на детското заведение, отсъствала. От другия учител г-жа Събева разбрали, че двете с ищцата се редуват и идват на работа през ден, за да избегнат ежедневното пътуване. Присъстващият учител г-жа Събева заявила, че с тази уговорка започнала работа в детската градина. Заместник-кметът М.П. изготвил Докладна записка с № РД-22- 8520/22.11.2024 г. до кмета на Община Златарица П.Г., с която го уведомил за отсъствието на ищцата в деня на проверката от детска градина „П.“ с. Р., общ. Златарица. Същият изложил създадената организация на работа на педагогическия персонал през ден, заради пътуванията. Заместник-кметът М.П. счел, че ищцата е извършила нарушения на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 от КТ и предложил да й се наложи наказание „Забележка“ съгласно чл. 188, ал. 1 от КТ. С Писмо № СА-ЗОД-05-8544/22.11.2024 г. ищцата била поканена да даде писмени обяснения или да се яви пред работодателя за устно изслушване. Същото било връчено на ищцата на 26.11.2024 г. Ищцата изготвила Докладна записка с № РД-22-8706/28.11.2024 г., в която дала обяснения по повод констатираното нарушение на трудовата дисциплина. От докладната записка е видно, че още при постъпването й на работа се практикувал този режим на работа в детската градина за педагогическия персонал, тъй като детските учителки пътували от други населени места. Същият се прилагал не само в детската градина в с. Р., общ. Златарица, но и в тези в с. Горско ново село, общ. Златарица и в с. Средно село, общ. Златарица. Със Заповед № РД-12-608/16.12.2024 г. на кмета на Община Златарица на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ за това, че на 19.11.2024 г. по време на извършена проверка в Детска градина „П.“ с. Р., общ. Златарица от комисия, назначена със Заповед № РД-12-567/19.11.2024 г. на кмета на Община Златарица, било установено, че ищцата отсъствала от работното си място през целия работен ден без уважителни причини. В процеса на проверката комисията констатирала, че същата създала организация за работа през ден, заради пътуванията до и от работното място, без това да е вписано в график и съгласувано с нейния работодател. В заповедта било посочено, че е налице нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 от КТ. Неизпълнението на задълженията от страна на ищцата било осъществено чрез неявяване на работа в продължение на един пълен работен ден на 19.11.2024 г. С това същата затруднявала организацията и осъществяването на дейността на детската градина, както и поставила в опасност физическото и емоционалното състояние на възпитаниците. Със Заповед № РД-12-609/16.12.2024 г. на кмета на Община Златарица на ищцата М. М. М. било удържано изплатеното възнаграждение за 19.11.2024 г. от трудовото възнаграждение за месец декември 2024 г. Посоченото е видно от представените ведомост за трудово възнаграждение на М. М. М. за м. ноември 2024 г. и ведомост за трудово възнаграждение на М. М. М. за м. декември 2024 г. По делото са представени Вътрешни правила за работната заплата на Детска градина „П.“ с. Р., общ. Златарица, График за работното време на персонала – педагогически и непедагогически с рег. № СА-05-8639/26.11.2024 г., трудовото досие на ищцата М. М. М., като в последното е налице и График за преподавателската заетост на педагогическия персонал за месец ноември 2024 г. и Правилник за вътрешния трудов ред за учебната 2024/2025 г. на Детска градина „П.“ с. Р., общ. Златарица. По делото са разпитани в качеството на свидетели Н.А.Ч. и М.Г.П.. От показанията на свидетеля М.Г.П. се установява, че същият е заместник-кмет на Община Златарица. Същият твърди, че на 19.11.2024 г. заедно със свидетеля Н.Ч.а извършили проверка в детската градина в с. Р., общ. Златарица. На място същите установили, че ищцата не е на работа. Другият учител им обяснил, че с ищцата работят през ден. Свидетелят извикал ищцата да даде обяснения и последната му заявила, че това е практика от години. От показанията на свидетеля Н.А.Ч. се установява, че същата работи в Община Златарица като експерт „Образование, здравеопазване и социални дейности“. Същата и свидетелят Паскалев отишли и извършили проверка в детската градина в с. Р., общ. Златарица на 19.11.2024 г. На място същите установили, че ищцата, която била директор на детското заведение, отсъствала от работа. Учителят, който бил там, им обяснил, че с ищцата ходели през ден на работа, като последната ще е на работа на 20.11.2024 г. В последствие при среща с ищцата, същата обяснила, че това е практика и имало вътрешен график, който бил спазван. По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Д. И. И. по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. В последното е посочено, че брутното трудовото възнаграждение на ищцата за м. ноември 2024 г. е в размер на 3713.92 лв., а размерът на чисто трудово възнаграждение за м. ноември 2024 г. е в размер на 2881.93 лв., тъй като това са сумите за реално положен труд през м. ноември. Дължимото възнаграждение за м. ноември 2024 г. е изпратено от ответника на ищцата на 26.11.2024 г. М. ноември 2024 г. се състои от 21 работни дни. Ищцата има отработени деветнадесет дни плюс два дни отпуск. За м. ноември трудовото възнаграждение е изплатено за пълен работен месец на 24.11.2024 г. Брутният размер на трудовото възнаграждение на ищцата за един ден през м. ноември 2024 г. е в размер на 164.65 лв. Чистият размер на трудовото възнаграждение на ищцата за един ден през м. ноември 2024 г. е в размер на 127.76 лв. Брутното трудово възнаграждение за м. декември 2024 г. е в размер на 3562.56 лв., а чистото трудово възнаграждение за м. декември 2024 г. е в размер на 2764.48 лв. Възнаграждението за м. декември 2024 г. е изплатено от ответника на ищцата на 19.12.2024 г. Изплатената сума е 2636.72 лв., като това е разликата между полагаемата за м. декември 2024 г. нетна заплата в размер на 2764.48 лв. и удържаното за 19.11.2024 г. нетно възнаграждение в размер на 127.76 лв. Вещото лице е посочило, че направените удръжки от трудовото възнаграждение за м. декември 2024 г. са в размер на 164.65 лв. бруто, което е 127.76 лв. нето плюс удръжки 36.89 лв. Удръжките са направени на основание Заповед № РД-12-609/16.12.2024 г. на Кмета на Община Златарица, с която на осн. чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и Заповед № РД-12-608/16.12.2024 г. на Кмета на Община Златарица е постановено да се удържи изплатеното за 19.11.2024 г. на М. М. възнаграждение от възнаграждението за м. декември 2024 г. При тази фактическа обстановка, съдът приема за установено, че предявеният от ищеца против ответника иск с правно основание чл. 128 от КТ е основателен и доказан. Съгласно чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява трудовите възнаграждения на работниците и служителите и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По силата на чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно и лично на работника или служителя по предвидения от закона ред. Ето защо, когато работодателят е начислил трудово възнаграждение за даден месец, но не е изплатил пълния му размер, работникът или служителят разполага с иск по чл. 128 от КТ за неизплатената част. В този смисъл е и практиката, че при начислено, но неизплатено в цялост възнаграждение отговорността на работодателя се ангажира по чл. 128, т. 2 КТ – Решение № 364 от 3.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 894/2009 г., III г. о., ГК, докладчик Жива Декова. Работодателя е знаел, че ищцата на 19.11.2024 г. не е била на работното си място. Въпреки това същият й изплатил трудово възнаграждение за пълен работен месец. С оглед обаче създадената организация на работа в детската градина трудовото възнаграждение за посочения ден не е недължимо платено. Въпреки това от трудовото възнаграждение на ищцата за м. декември 2024 г. въз основа на Заповед № РД-12-609/16.12.2024 г. на кмета на Община Златарица е направена удръжка в размер 127.76 лв. Това е сумата, която й е изплатена като трудово възнаграждение за 19.11.2024 г. през м. ноември 2024 г. Съгласно чл. 272, ал. 1 от КТ без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение, освен за: получени аванси; надвзети суми вследствие на технически грешки; данъци; осигурителни вноски; запори; удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 от КТ. Изброяването е изчерпателно. Следователно извън тези случаи работодателят няма право самоволно да намалява дължимото възнаграждение. В разглеждания случай липсват данни: ищцата да е дала съгласие за извършване на удръжката; да е налице аванс; да има запор; да се касае за данък или осигурителна вноска; да е приложима хипотезата на чл. 210, ал. 4 от КТ. Остава единствено въпросът дали работодателят би могъл да се позове на „надвзета сума вследствие на техническа грешка“ по чл. 272, ал. 1, т. 2 от КТ. На този въпрос следва да се отговори отрицателно. Когато работодателят твърди, че работникът не се е явил на работа в определен ден и поради това не му се е дължало възнаграждение за този ден, спорът не е за механична, аритметична или счетоводна неточност, а за наличие или липса на право на възнаграждение въз основа на факти от трудовото правоотношение. Това не е „техническа грешка“, а спор за основанието на плащането. Ето защо едностранното удържане на сумата 127.76 лв. не попада в хипотезата на чл. 272, ал. 1, т. 2 от КТ. Издадената от кмета на Община Златарица заповед № РД-12- 609/16.12.2024 г. не може да дерогира императивната забрана на чл. 272, ал. 1 КТ. Работодателят не може с вътрешен административен акт да създаде основание за удръжка, каквото законът не предвижда. Следователно самото съществуване на заповед за удържане не легитимира удръжката и не прави неизплатената част от декемврийското възнаграждение недължима. По възражението на ответника, че за 19.11.2024 г. не е положен труд. Ако се установи, че на 19.11.2024 г. ищцата действително не е била на работа, не е била в отпуск, не е била в болничен и не е изпълнявала трудови функции, това би означавало, че за този ден по начало не е възникнало право на възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ, тъй като трудовото възнаграждение се дължи за извършената работа. Но този извод сам по себе си не прави извършената през декември 2024 г. удръжка законосъобразна. Едно е работодателят да има твърдяно насрещно вземане срещу работника или служителя, а друго е да има право да го реализира едностранно чрез удръжка от трудовото възнаграждение. Законът забранява второто извън изрично предвидените случаи. Следователно дори работодателят да счита, че е надплатил сума за 19.11.2024 г., той не може сам да си я възстанови чрез удръжка от следващата заплата, а следва да търси защита по надлежния ред. След като от трудовото възнаграждение за м. декември 2024 г. е удържана сумата 127.76 лв. без съгласието на ищцата и извън изчерпателно предвидените в чл. 272, ал. 1 от КТ хипотези, работодателят не е изпълнил задължението си да изплати в пълен размер дължимото възнаграждение за този месец по смисъла на чл. 128, т. 2 КТ. Поради това искът за сумата 127.76 лв. следва да бъде уважен. С оглед на изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 65.32 евро (равностойност в лева – 127.76), представляваща удържано и неизплатено трудово възнаграждение за положен труд на дата 19.11.2024 г., удържано от трудовото възнаграждение за м. декември 2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от 65.32 евро, считано от 14.02.2025 г. до окончателното й изплащане. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 396.90 евро (равностойност в лева – 776.27), представляваща направени разноски по делото. При този изход на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 114.48 евро (равностойност в лева – 223.91), представляваща направени разноски по делото. Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25.56 евро (равностойност в лева – 50.00) и разноски за вещо лице в размер на 102.26 евро (равностойност в лева – 200.00) по сметка на Районен съд – Елена. На осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът счита, че следва да се допусне предварително изпълнение на решението. Воден от изложените съображения, Районният съд