Решение № 526 от 10.10.2024 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 576/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 7509/30.05.2024г. от адв.К. К.-процесуален представител на „•••“ ЕООД с ЕИК •••, седалище и адрес на управление ••• представлявано от управителя В. К. Х. - Н., с адрес за съобщения: ••• против Решение № 323/20.05.2024 г. по гр. дело № 713/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, с което съдът признал за НЕЗАКОННО уволнението на В. С. К. с ЕГН •••••••••• и адрес •••, извършено със заповед № 7 от 11.01.2024 г. на законния представител на „•••“ ЕООД с ЕИК •••, седалище и адрес на управление ••• и отменил същата заповед, като незаконосъобразна. Възстановил В. С. К. с ЕГН •••••••••• на заеманата преди уволнението длъжност-„•••” в „•••“ ЕООД. Осъдил „•••“ ЕООД с ЕИК •••, седалище и адрес на управление ••• да заплати на В. С. К. с ЕГН •••••••••• и адрес ••• сумата 6799, 41 лева - обезщетение за оставане без работа, поради уволнението за периода от 11.01.2024 г. до 16.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2024 г. до изплащането на сумата, отхвърлил като неоснователен и недоказан иска за заплащане на обезщетение при незаконно уволнение за разликата от 6799, 41 лева до пълния предявен размер от 15710, 00 лева за периода от 17.05.2024 г. до 11.07.2024 г. Осъдил на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „•••“ ЕООД с ЕИК •••, седалище и адрес на управление ••• да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд сумата 371, 98 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото, както и сумата 250, 00 лева – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице. Постановил предварително изпълнение на решението В ЧАСТТА за присъденото обезщетение по КТ за оставане без работа на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, като указал на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК на ищеца, че следва в едноседмичен срок от получаването на настоящото решение да представи по делото своя банкова сметка, по която да му бъдат преведени присъдените суми. Счита първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно, като желае съдът да остави без уважение предявените от В. С. К. искови претенции. На първо място, счита, че предявените от ищеца искове са процесуално недопустими, тъй като са предявени извън давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, който извод противоречи на събраните по делото доказателства. Трудовото правоотношение на ищеца В. К. е прекратено на 11.01.2024 г., като срокът за оспорване на процесната Заповед № 7/11.01.2024г. започнал да тече от тази дата и изтекъл на 10.03.2024 г., а не на 11.03.2024 г., както е приел районния съд. На следващо място посочва, че неправилно първоинстанционния съд приел, че ЛТД на ищеца не съдържа документ, с който той да е изразил желание трудовото му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласите. В него на л. 265 от ЛТД се съдържа молба вх. № 53/10.01.2024 г. адресирана от ищеца до ответника, в която изрично е направил искане трудовото му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325, т. 1 от КТ, считано от 11.01.2024 г. Същата не била оспорена от ищеца и удостоверителна функция не била разколебана по никакъв начин, като РС несъобразявайки този факт постановил порочен съдебен акт. Посочва, че ищеца в и.м. не навеждал твърдения, че останал без работа, поради което съдът неправилно посочил в решението си, че ответника следвало да ги оспори, тъй като с отговора по чл. 131 от ГПК това е извършено. Твърди, че не били взети предвид доводите на ответника посочени в писменият отговор и в писмената му защита, което е процесуално нарушение от страна на съда. Счита, че не следва да бъдат уважени и предявените акцесорни претенции, както и да се заплатят разноските на ответника пред първата инстанция, което не било сторено от районния съд. Прави доказателствено искане да бъдат разпитани пред въззивната инстанция трима свидетели, които ще свидетелстват за факти и обстоятелства свързани с основанието на издаване на процесната заповед за прекратяване на ТПО. В изпълнение указанията на съда дадени в разпореждане № 563/30.08.2024г. въззивника „•••“ ЕООД гр. Враца е представил молба вх.№ 6771/10.09.2024г., с която е приложил надлежно пълномощно, с което упълномощава адв. К. К. от АК-Враца, да го представлява пред ОС-Враца по настоящето въззивно дело. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 10639/31.07.2024г. съдържащ насрещна въззивна жалба от въззиваемия В. С. К., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: •••, чрез пълномощника му адв. И. С., с адрес за призоваване: •••, с който оспорва жалбата и счита, че същата е неоснователна и следва да не бъде уважена. В отговора се излагат доводи, че обжалваното Решение № 323/20.05.2024г., постановено по гр.д. № 713/2024г. по описа на PC-Враца е правилно и законосъобразно, като съдът обсъдил подборно и в цялост събраните по делото доказателства и направил задълбочен извод за уважаване на предявените искови претенции, като основателни и доказани до размера от 6799, 41лв., поради което възраженията наведени от въззивника „•••“ ЕООД гр. Враца са неоснователни. Счита, че исковата молба е предявена в законоустановения двумесечен срок, поради което възражението на противната страна за недопустимост на иска, предявен извън срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ е неоснователно. Сочи, че доверителят му не е отправял искане за прекратяване на процесния договор по взаимно съгласие. Противопоставя се на искането на въззивника „•••“ ЕООД гр. Враца за разпит на свидетели пред въззивната инстанция, което доказателствено искане е неоснователно и преклудирано. В случай, че съдът допусне свидетели на въззивника, то моли да му бъдат допуснати при режим на довеждане двама свидетели, с чиито показания ще бъдат установени обстоятелства около изпълнението на служебните му задължения, връчването на процесната заповед за уволнение и оставането му без работа. С писмения отговор на въззивната жалба, в който се съдържа и насрещна въззивна жалба според РС-Враца, В. С. К., чрез адв. И. С., е пискал въззивния съд да постанови решение, с което да осъди „•••" ЕООД да му заплати сумата от 2889, 75 лв. /две хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 17.05.2024г. до 11.07.2024г., изчислено съгласно изготвената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. Желае съдът да постанови решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да бъде осъден „•••" ЕООД да заплати на В. С. К., сумата от 2889, 75 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 17.05.2024г. до 11.07.2024г., както и сторените пред въззивната инстанция деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Постъпил писмен отговор вх.№ 11518/23.08.2024г. адв.К. К. процесуален представител на „•••“ ЕООД гр. Враца, с който счита, че насрещната въззивна жалба няма характер на такава, т.к. не кореспондира с разпоредбите на чл. 263, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 260 от ГПК. В петитума на отговора на въззивна жалба с вх. № 10639/31.07.2024 г. се иска потвърждаване на първоинстанционното решение, с което е постановен влязъл в сила отхвърлителен диспозитив по отношение обезщетението за оставане без работа на ищеца. Счита, че с нея не се цели защита по чл. 263, ал. 2, изр. първо от ГПК, а отмяна на отхвърлителната част от съдебния акт, тъй като е депозирана против част от първоинстанционното решение, която не удовлетворява ищеца, поради което следвало да атакува тази част от решението с въззивна жалба в предвидения за това срок. За тази насрещна въззивна жалба не е внесена съответна държава такса. Посочва, че производството по отхвърлителната част на предявените искове за присъждане на обезщетение за оставане без работа на ищеца, поради уволнението му за периода от 17.05.2024 г. до 11.07.2024 г. е приключило с влязло в сила решение, поради което това искане е преклудилано. сочи, че ищеца е уведомен за решението на 21.05.2024 г., а въззивната жалба е депозирана на 31.07.2024 г. Навежда доводи, че по този начин се цели заобикаляне на закона, като насрещната въззивна жалба е депозирана извън срока, процесуално недопустима е и производството по нея следва да бъде прекратено.Цитира съдебна практика на ВКС. Желае съдът да остави без разглеждане „насрещна въззивна жалба“ обективирана в писмения отговор с вх. № 10639/31.07.2024 г. и да прекрати производството по нея. В изпълнение указанията на съда дадени в разпореждане № 563/30.08.2024г. въззиваемия В. С. К., чрез адв. И. С. е представил молба вх.№ 6768/10.09.2024г., с която е приложил надлежно пълномощно, с което упълномощава адв. И. С. от АК-Враца, да го представлява пред ОС-Враца по настоящето въззивно дело. С молбата е направил уточнение, с което е поискал въззивния съд да измени Решение № 323/20.05.2024 г. по гр. дело № 713/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, като осъди „•••“ ЕООД гр. Враца да заплати на В. С. К., чрез адв. И. С., сумата от 2889, 75 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 17.05.2024г. до 11.07.2024г., както и да му се присъдят направените във въззивното производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Поискал е отново да му бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, с чиито показания ще бъдат установени обстоятелства около изпълнението на служебните задължения на В. К., чрез адв. И. С., връчване на процесната заповед за уволнението и оставането му без работа. С молбата е представил справка за актуално състояние на действащи ТД на въззиваемия В. С. К. за периода от 01.05.2024г. до 30.07.2024г. Депозирана е частна жалба вх.№ 8892/25.06.2024г. от адв.К. К.-пълномощник на „•••" ЕООД гр.Враца против Определение № 1080/18.06.2024 г. по гр. д. № 713/2024 г. на PC - Враца, постановено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските, като желае съдът да го отмени като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. На първо място посочва, че за да отхвърли искането му по чл. 248 от ГПК, първоинстанционния съд се позовал на ирелевантната правна норма на 235, ал. 3 от ГПК. С Решение № 323/20.05.2024 г. районния съд постановил отхвърлителен диспозитив по отношение обезщетението за оставане без работа на ищеца, поради уволнението за разликата от 6779, 41 лв. до 15710, 00 лв. (намаление от 57 % от заявения първоначално интерес), като решаващият състав не е имал основание да отхвърли искането му по чл. 248 от ГПК. На второ място сочи, че не е въведено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ответника от ищцовата страна. Цитира НМРАВ и процедурата за изчисляване размера на адвокатското възнаграждение по трудови дела. Счита, че Определение № 1080/18.06.2024 г. по гр.д. № 713/2024 г. на PC – Враца е необосновано, постановено в противоречие с цитираните в частната жалба материални и процесуални норми, като моли въззивния съд да го отмени изцяло и постанови съдебен акт, с който да осъди В. С. К. да заплати на „••• - Враца“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1034 лв. В изпълнение указанията на съда дадени в разпореждане № 563/30.08.2024г. въззивника „•••“ ЕООД гр. Враца е представил молба вх.№ 6771/10.09.2024г., с която е приложил надлежно пълномощно, с което упълномощава адв. К. К. от АК-Враца, да го представлява пред ОС-Враца по настоящето въззивно дело по депозираната въззивна частна жалба. В заканоустановения срок не е постъпил писмен отговор на частната жалба от В. С. К.. С определението по чл.267 от ГПК от 11.09.2024г. съдът е оставил без уважение исканията и на двете страни за допускане на гласни доказателства за установяване на обстоятелства свързани с основанието на издаване на процесната заповед, изпълнението на служебните му задължения на ищеца, връчването на заповедта за уволнение и оставането му без работа, като неоснователно. Пред въззивната инстанция са представени молба от въззиваемия К. с посочена банкова сметка на съпругата му М. Г. К., както и у-ние за сключен граждански брак между двамата съпрузи. В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът-ответник редовно уведомен, се представлява от адв. К., който моли подадената от тази страна въззивна жалба и частна въззивна жалба да бъдат уважени, като решението бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което исковете на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски и пред двете съдебни инстанции. По отношение на предявената насрещна въззивната жалба на противната страна адв.К. моли да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на насрещната страна. Въззиваемия-ищец, редовно уведомен за с.з. се явил лично и с упълномощения му процесуален представител адв. С.., който моли въззивната жалба на ответното дружество да бъде отхвърлена, като неоснователна. Желае да се уважи насрещната въззивна жалба относно размера на иска по чл.225, ал.1 от КТ. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от насрещната страна. За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от В. С. К. с ЕГН •••••••••• и адрес ••• срещу „•••“ ЕООД с ЕИК •••, седалище и адрес на управление •••, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) - за признаване за незаконно уволнението му, извършено със заповед № 7 от 11.01.2024 г. на законния представител на „•••“ ЕООД и за отмяна на същата заповед като незаконосъобразна; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност-„•••” в ответното дружество и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 11.01.2024 г. до 11.07.2024 г. в размер на 15 710, 00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба ищецът В. С. К. твърди, че незаконосъобразно е уволнен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. В тази връзка излага, че не е отправял до работодателя си молба за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, както и че работодателят му не е отправял такова предложение до него, но въпреки това работодателят е издал оспорената заповед, която е издадена при липса на законовите предпоставки и изисквания на КТ за издаването й. По тези съображения намира, че прекратяването на трудовото му правоотношение е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1, изречение 1 и изречение 2 от КТ, което обуславя незаконосъобразността на уволнението. Поддържа се също, че след прекратяването на трудовото му правоотношение с ответното дружество, ищецът не е сключвал нов трудов договор, от което е претърпял вреди. Претендира деловодни разноски. В отговора си по чл. 131 от ГПК ответникът „•••“ ЕООД е оспорил предявените искове, като недопустими, респ. неоснователни. Относно недопустимостта на исковете е изразил становище, че исковата молба е подадена извън преклузивния срок, а именно на 11.03.2024, вместо на 10.03.2024 г. Относно основателността на исковете е изложил съображения, че процесната заповед № 7 от 11.01.2024 г., издадена от законния представител на ответното дружество, е постановена в пълно съответствие с разпоредбите на КТ, поради което същата е правилна и законосъобразна и следва да бъде оставена в сила от съда. Претендират се сторените от ответника разноски. Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства. Приложено е копие от трудовото досие на ищеца, което не е оспорено. Служебно назначена е и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните. В решението си, първоинстанционния съд е приел, че предявените искове са процесуално допустими, тъй като правото на иск не се погасява по давност, а също така и че са предявени в рамките на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, който е приложим за настоящия спор относно прекратяването на трудовото правоотношение. За начален момент, от който е започнала да тече давността, е приел датата, на която е връчена процесната заповед на ищеца – 11.01.2024г., а моментът, в който е изтекъл давностния срок, е приел датата, на която исковата молба е била постъпила в РС- Враца – 11.03.2024 г., т.е. в последния ден от приложимия двумесечен давностен срок. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че между страните е безспорно наличието на валидно трудово правоотношение за неопределено време, по силата на трудов договор № 3/11.01.2022г. и допълнителни споразумения към него, като ищеца заемал длъжността „•••“ в периода от 17.01.2022 г. до 11.01.2024 г. Приел, че уволнителната заповед № 7/11.01.2024 г. на управителя на ответното дружество е връчена редовно на ищеца срещу подпис на дата 11.01.2024 г. Също така приел, че в представеното лично трудово досие (ЛТД) на работника В. К. не се съдържа документ, съответно липсва волеизявление от страна на ищеца, с който ищецът да е изразил желание трудовото му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, поради което е уважил предявените от него искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на предишната му работа, а по отношение на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ, частично е уважил иска за сумата от 6799, 41 лева за периода от 11.01.2024 г. до 16.05.2024 г., а в останалата му част над тази сума до пълният размер на претендираната сума от 15 710, 00 лева за периода от 17.05.2024 г. до 11.07.2024 г. го отхвърлил. Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбите, становищата на страните и събраните по делото доказателства, основавайки се на своето вътрешно убеждение и закона, приема за установено от фактическа страна следното: Като доказателство по делото е представено и прието трудовото досие на служителя- ищец В. С. К.. От наличните в него документи, а именно трудов договор № 3/11.01.2022г. (л.2 от ЛТД), допълнително споразумение към него № 59/09.01.2023г. ( л.58 от ЛТД) и длъжностна характеристика (л.3 и л.4 от ЛТД) се установява, че В. С. К. се е намирал в трудово правоотношение с „•••“ ЕООД, като заемал длъжността „•••“. Сред документите в трудовото досие на К. е приложена молба, входирана под № 53/10.01.2024г. адресирана до работодателя „•••“ ЕООД, с която поискал трудовото му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325 т. 1 от КТ по взаимно съгласие, считано от 11.01.2024г. Работодателя е поставил върху молбата резолюция със съдържание, „Да считано – 11.01.2024 г.“ Тази молба не е оспорена от ищцовата страна по реда на чл.193 от ГПК и не е открИ.о производство по този ред. Установява се от наличната по делото заповед Заповед № 7/11.01.2024 г. изд.от В. Н. - управител на „•••“ ЕООД, че е прекратено трудовото правоотношение на дружеството с В. С. К. на основание " чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие", считано от 11.01.2024 г., като е разпоредено на лицето да се изплати обезщетение по чл. 224 КТ за 3 /три/ работни дни. Заповедта е връчена на служителя В. С. К. 11.01.2024г. срещу подпис. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 11.01.2024 г. до 11.07.2024 г. на ищеца се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 9 689, 16 лева, изчислено по реда на чл. 228, ал. 1 от КТ. Пред първата съдебна инстанция не са представени писмени доказателства за отразяване в НАП прекратения ТД съгласно по чл. 62, ал. 5 КТ, нито доказателства, че ищеца К. е останал без работа и е бил регистриран в съответната Агенция по заетостта, дирекция "Бюро по труда", като лице търсещо работа. Приетите пред въззивния съд доказателства, включително след извършената служебна констатация, доказват, че след оставането си без работа В. С. К. не е сключвал нов трудов договор в периода от 17.05.2024г. до 11.07.2024г. Имал сключен трудов договор с „Лионтурс 1991“ ЕООД гр.Чипровци за периода от 19.03.2024г. до 19.04.2024г. Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето на съда съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и съдебният акт са допуситими. Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК относно правилността на решението, въззивния съд намира за установено следното: Въззивника-ответник „•••“ ЕООД е направил възражение за процесуална недопустимост на предявените искови претенции, като подадени извън давностия срок по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ, както пред първата инстанция, така и пред въззивната инстанция. Възразява, че предявените от ищеца искове са процесуално недопустими, поради това, че са депозирани извън давностния срок по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ, тъй като моментът, в който е изтекъл давностния срок е 10.03.2024 г., а не 11.03.2024 г., както е приел първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция приема, че това възражение е неоснователно, тъй като главният иск е предявен в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което е процесуално допустим. Сроковете, установени в чл. 358 от КТ, са давностни, а не преклузивни. С изтичането им се погасява възможността субективното право да бъде съдебно предявено и защитено, както и възможността то/субективното право/да получи съдебна защита и осъществяване по съдебен ред. При констатация за изтекъл давностен срок за предявяване на претенцията пред съд, производството не следва да се прекратява, а съдът следва да се произнесе по спора с решение, като го отхвърли като погасен по давност. Основният спор в конкретния случай се свежда именно до това-погасено ли е или не правото на въззиваемия да търси защита на субективното си право за оспорване процесната заповед № 7/11.01.2024 г., който е изложен на първо място и във въззивната жалба. Въззивната инстанция приема, че срокът за обжалване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е започнал да тече от момента, в който тази заповед, като писмено изявление за прекратяване на трудовия договор е била получена от въззиваемия срещу подпис, тъй като от този момент е настъпил фактическия състав на прекратяването на трудовото правоотношение - чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, и от този момент за ищеца/въззиваемия/ е възникнала възможността да упражни правото си да иска отмяната на своето уволнение. Ищеца е узнал за издадената заповед на 11.01.2024г., когато му е връчена за първи път срещу подпис. Затова от тази дата за него е започнал да тече 2-месечният давностен срок, в рамките на който той е разполагал с правата да потърси съдебна защита срещу уволнението. Срокът е изтекъл на 10.03.2024г./ден неделя/, поради което предявеният от него иск е в първия работен ден, а именно 11.03.2024г., поради което съдът приема, че той е предявен в законоустановения срок и не е погасен по давност. Предмет на спора е заповед № 7/11.01.2024 г. на В. Н. - управител на „•••“ ЕООД гр. Враца, с която на основание чл.325, т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца В. С. К.. При общите основания по чл. 325 КТ прекратяването на трудовото правоотношение не се извършва само по волята на една от страните, както е при другите основания, а то е резултат от съгласуваната им воля - в момента на прекратяването на трудовия договор или още при неговото сключване. Други от тези основания изразяват юридически събития или други обстоятелства, които правят прекратяването неминуемо и за двете страни. По тази причина страните не си дължат и предизвестие. Основанието по чл. 325, т. 1 КТ е взаимно съгласие на страните. Взаимното съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да престане да съществува. Взаимното съгласие се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява. Несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяването на трудовия договор означава липса на взаимно съгласие. Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено, се смята, че предложението не е прието. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. В този смисъл е даденото тълкувание на разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, така и трайната съдебна практика, включително постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 86 от 22.07.2015 г. по гр. дело 5957/14 г. на ВКС, ГК, Трето ГО. Изложените разбирания и оплакванията на въззиваемия К., дават основание да се приеме, че спорният по делото въпрос е - налице ли е взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение и датата, от която да бъде сторено това. Същият навежда доводи, че не е подавал молба за прекратяване на трудовото си правоотношение и процесната заповед № 7/11.01.2024 г. на управителя на „•••“ ЕООД гр. Враца била за него изненада. В приложеното ЛТД на ищеца е налична молба входирана под № 53/10.01.2024г. подписана от ищеца К. адресирана до Управителя на „•••“ ЕООД, с която е изразил желание трудовото му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325, т. 1 от КТ по взаимно съгласие, считано от 11.01.2024г. Приложен е обходен лист, с който В. К. на 11.01.2024г. е подписал, че не дължи вещи или суми към работодателя си. Тази молба не е била оспорена по надлежния ред и не е открито производство по чл.193 от ГПК относно нейното оспорване, поради което свидетелства за изразено съгласие от страна на ищеца В. С. К.. Установява се, че на 10.01.2024 г. ответното дружество е узнало за това предложение и писмено е изразило своето съгласие по така отправеното от работника предложение - трудовото правоотношение между тях да бъде прекратено по взаимно съгласие, считано от 11.01.2024 г. Следователно в 7–дневния срок по чл. 325, ал.1, т.1 от КТ от момента на узнаването, ответника изрично и недвусмислено е приел писменото предложение на ищеца и е прекратил трудовото правоотношение между тях по взаимно съгласие. Следователно оспорената заповед № 7/11.01.2024 г. е издадена в 7–дневния срок по чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, поради което същата се явява законосъобразна. С оглед изложеното, при съвпадение волята на страните относно конкретното основание за прекратяване на трудовия договор, включително и относно датата на прекратяване на договора, може да се приеме, че е налице взаимно съгласие. По изложените съображения въззивният съд приема, че оспорената заповед № 7/11.01.2024 е издадена в 7–дневния срок по чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, се явява законосъобразна, както и извършеното с нея прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по взаимно съгласие на страните, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ се явява законосъобразно. По тези съображения въззивният съд приема, че искът за признаване уволнението за незаконно и за отмяна на заповедта, с която е извършено уволнението, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск за признаване на незаконно уволнението на ищеца и за отмяна на заповедта на работодателя, с която е извършено, неоснователен се явява и обусловеният иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност -„•••” в ответното дружество. По горните съображения неоснователен се явява и иска по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал. 1 от КТ, доколкото е обусловен от незаконността на уволнението. При постановяване на обжалваното решение районния съд в нарушение на процесуалните правила, като не извършил преценка на целия доказателствен материал е достигнал до грешна фактическа констатация, въз основа на която е извел своите правни изводи. При тези нарушения на процесуалния закон обжалваното решение се явява неправилно и като такова следва да се отмени, а предявените искове да бъдат отхвърлени. По отношение на насрещна въззивна жалба Видно от писмен отговор с вх.№ 10639/31.07.2024г. съдържащ насрещна въззивна жалба и уточнението, което е направено с молба вх.№ 6768/10.09.2024г., въззиваемият К. е предявил насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението на РС-Враца, в частта му с която предявеният от него иск по чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал. 1 КТ за обезщетение за оставяне без работа, поради незаконното уволнение, е бил отхвърлен за срока след приключване на пренията пред РС-Враца до пълния 6-месечен срок. Моли съда да измени Решение № 323/20.05.2024 г. по гр.д. № 713/2024 г. като осъди ответника да му заплати сумата от 9689, 16 лева за периода от 11.01.2024 г. до 11.07.2024 г., както и да му се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, включително и адвокатско възнаграждение. По тази жалба въззивният съд намира следното: Съгласно чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ работникът или служителят има право да иска обезщетение от работодателя за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение, а според чл. 225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Искът по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ е обусловен на първо място от незаконността на уволнението. Доколкото в настоящия случай такова не беше установено, с оглед приетото за установено от въззивната инстанция и направените изводи относно неоснователността на исковите претенции, насрещната въззивна жалба се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение. По отношение на частна жалба вх.№ 8892/25.06.2024г. на адв.К. К.- пълномощник на „•••" ЕООД гр.Враца против Определение № 1080/18.06.2024 г. по гр. д. № 713/2024 г. на PC - Враца, постановено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските, въззивния съд намира, че въззивника няма правен интерес от предявяване на същата, тъй като настоящата инстанция приема, че предявените от ищеца искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са неоснователни и подлежат на отхвърляне с въззивното решение, то не следва да се произнася по нея с отделен диспозитив. РАЗНОСКИТЕ: И двете страни са поискали присъждане на разноски. Ищеца е поискал присъждане на разноски в размер на 1000, 00 лв. пред въззивната инстанция. Ответника в първоинстанционното производство е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2747, 00 лв. Доколкото адвокатското възнаграждение не е дефинирано за всеки от предявените искове, то съдът намира, че същите следва да се разделят на две, като едната половина е за непаричните искове /отмяна на уволнение и възстановяване на работа/, а другата – за паричните искове. С оглед изхода на спора съдът намира, че на ответника „•••“ ЕООД следва да се присъдят пред първата съдебна инстанция разноски за адвокатски хонорар в размер на 2747, 00 лв., което е минималният размер съгласно чл.7, ал.1, т.1 и чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ, поради което възражението на процесуалният представител на насрещната страна за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. Въззивника-ищец „•••“ ЕООД е поискал разноски в общ размер на 3119, 25 лв., подробно описани в списъка по чл.80 от ГПК депозиран пред въззивната инстанция. По отношение на претендираните от въззивника „•••“ ЕООД разноски пред въззивната инстанция следва да му се присъдят следните суми: 189, 25 лв. държавна такса за въззивната жалба и адвокатски хонорар в размер на 1900, 00 лв., колкото са поискани и изплатени, видно от приложената разписка. Относно искането за разноски по частната жалба, с която се обжалва определението по чл.248 от ГПК за разноските, съдът намира, че то не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски - чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., III Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., II Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., I Г. О. на ВКС). В този смисъл процедурата по чл. 248 ГПК е продължение на съдопроизводството по конкретно дело и не може самостоятелно да породи задължение за страната, неоснователно предизвикала спора да заплаща разноски за молбата по чл. 248 ГПК. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен, като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК, за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института по чл.78 от ГПК. (Определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 5089/2015 г., III г. о., ГК). Поради изложеното на въззивника „•••“ ЕООД не следва да му се присъждат разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. Относно искането му за заплатена държавна такса в размер на 15, 00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 500, 00 лв. за обжалване на решението имащо характер на определение от 20.05.2024г. относно допуснато предварително изпълнение на решение по чл.242, ал.1 от ГПК, съдът намира, че по него има произнасяне с Определение № 653/08.07.2024г. по ВЧГД № 441/2024г. по описа на ОС-Враца, в което производството е могъл да ги претендира, но не и в настоящето производство. Предвид гореизложеното В. С. К. на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на „•••“ ЕООД гр. Враца направените от него разноски и за двете инстанции. Работника или служителя е освободен от такси и разноски към съда (държавни такси, разноски за свидетели, вещи лица и пр.по аргумент на чл. 359 от КТ, без значение в какво процесуалното качество участва- ищец или ответник по иска. Същият обаче не е освободен от тези разноски, които е причинил на работодателя с процесуалното си поведение (предявяване на иска ). Разноските се дължат на общо основание, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.( В този смисъл виж Р. № 76/ 16.02.1995 г. по гр. д. № 1442/1994 г. на ІІІ- то гр. отд. на ВС; Определение № 60/09.03.2010 г. по гр. д. № 161/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Определение № 101/24.02.2011 г. по ч. гр. д. № 555/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Определение № 584/12.10.2011 г. по ч. гр. д. № 409/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 44/ 15.02.2012 г. по гр. д. № 532/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; ). Предвид изхода на делото на ищеца и въззиваема страна В. С. К. не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното по-горе Окръжен съд Враца, в настоящия съдебен състав