Решение № 1054 от 14.4.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 142/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба с вх. № 747/17.02.2026 г., подадена от:

1. Г. П. Д., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица].

2. Д. Ж. Б. (във всички последващи документи с фамилия Брашнаров – бележка на съда), [ЕГН], с адрес [населено място], ул. •••.

3. Д. Я. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица].

4. П. К. М., ЕТН ••••••••••, с адрес [населено място], [улица], вх. 1, ет. 4, ап. 8.

5. Е. С. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица].

като жалбоподателите са посочили общ електронен адрес [електронна поща].

В титулната част на жалбата е посочено, че тя е срещу Решение № Р-5/ 03.02.2026 г. за предоставяне на достъп до обществена информация, постановено от кмета на Община Бяла. В края на жалбата е заявен следния петитум: „Да отмените изричния отказ на Кмета на Община - Бяла за предоставяне на достъп до обществена информация по въпрос 1 от Заявление с вх. № 91-00-10/20.01.2026г. относно посочване на юридическите лица, които имат задължения за ТБО и местен данък върху недвижимите имоти към 31.12.2025г. и размерите на задълженията.“

В изпълнение разпореждане на съда, жалбоподателите с молба с вх. № 1014/05.03.2026 г. са уточнили предмета на делото: „РЕШЕНИЕ № Р-5/03.02.2026г. на Кмета на Община-Бяла, за предоставяне достъп до обществена информация, САМО в частта му, с която е постановен изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация относно посочване на юридическите лица, които имат задължения за ТБО и местен данък върху недвижимите имоти към 31.12.2025г. и размерите на задълженията. Не обжалваме решението в частта, с която е постановен изричен отказ относно данни за физически лице.“

Иска се от съда да отмени оспореното решение в обжалваната част като неправилно поради нарушение на материалния закон и да присъди разноски в полза на жалбоподателите.

В съдебно заседание всички жалбоподатели се представляват от адв. П. И., АК Русе, надлежно упълномощена, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Представя писмени бележки с вх. № 1315/20.03.2026 г.

Предмета на спора е уточнен и в представените писмени бележки, както следва: „Моля да отмените Решение № Р-5/03.02.2026г. Кметът на. Община: Бяла предостави информация, само в частта, с която е отказан достъп до обществена информация относно въпроса „Брой и списък на юридическите лица, крито към 31.12.2025г. не са заплатили дължимите местни данъци: и ТБО." В останалата част решението не е обжалвано.“

Ответникът – кмет на Община Бяла, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, представя административната преписка с писмо с вх. № 1040/ 06.03.2026 г. и отговор на жалба с вх. № 1202/16.03.2026 г.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, с право и интерес от обжалването. Жалбоподателите са адресат на акт, който подлежи на съдебен контрол.

По същество жалбата е основателна.

Относно допустимостта на жалбата:

Съдът намира, че следва да изложи отделни мотиви по този въпрос по причина, че в представения отговор ответника претендира недопустимост на същата. Като основание за това твърдение се въвежда факта, че с разпореждане [номер]/20.02.2026 г. съдът е дал указание на всеки от жалбоподателите в 7-дневен срок от получаване на съобщението освен да внесе държавна такса и да уточни писмено предмета на оспорването, като е вписано предупреждение, че при неизпълнение на дадените указания в срок или в цялост, на основание чл. 158, ал. 3 от АПК жалбата ще бъде оставена без разглеждане и производството по делото ще бъде прекратено. В мотивната част на разпореждане [номер]/02.03.2026 г. съдът е посочил, че изискването за уточняване на предмета от страна на жалбоподателите не е изпълнено, но е приел, че същото може да стане в периода до провеждането на съдебното заседание, насрочено за 17.03.2026 г. В същото това разпореждане [номер]/02.03.2026 г. (т. 4) съдът изрично е задължил жалбоподателите да уточнят предмета на делото, което те са сторили с молба с вх. № 1014/05.03.2026 г.

Съдът е предоставил възможност на жалбоподателите да уточнят повторно предмета на оспорване по причина, че с разпореждане [номер]/20.02.2026 г. предупреждението за прекратяване на производството по делото е невалидно – посочен е номер на друго административно дело, а не на настоящото № 142/2026 г. - грешка, допусната от съда.

Необходимо е да се посочи, че още в самата жалба, с която съдът е сезиран, има ясно записана част „ПЕТИТУМ: Да отмените изричния отказ на Кмета на Община - Бяла за предоставяне на достъп до обществена информация по въпрос 1 от Заявление с вх. № 91-00-10/20.01.2026г. относно посочване на юридическите лица, които имат задължения за ТБО и местен данък върху недвижимите имоти към 31.12.2025г. и размерите на задълженията.“ С разпореждане [номер]/20.02.2026 г. съдът е дал указание за уточнение на предмета на обжалване по причина, че жалбата е подадена директно в съда и административната преписка не е била налична за да се направи извод в тази връзка.

Хипотетичните съмнения, възникнали в ответника и изразени в неговия писмен отговор относно безпристрастността на настоящия съдебен състав следва да бъдат оставени без коментар най-малкото защото ответникът е разполагал с възможността да поиска отвод на съдията, но същия не е сторил това.

От фактическа страна по делото се установява следното:

С. З. с вх. № 91-00-10/20.01.2026 г., Г. Д., Д. Б., Д. Д., П. М. и Е. С. са сезирали кмета на О. Б. за предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ. Иска се предоставяне на достъп до следната информация:

„1. Брой и списък на юридически лица (фирми), които към дата 31.12.2025 г. не са издължили:

a) такса за битови отпадъци (ТБО);

b) данък върху недвижими имоти.

• За всяко юридическо лице да бъде посочено:

о Наименование на фирмата;

о ЕИК (ако е наличен);

о Размер на неплатената сума за ТБО;

о Размер на неплатения данък недвижими имоти.

2. Брой и списък на физически лица (ФЛ), които към дата 31.12.2025 г. не са издължили:

a) ТБО;

b) Данък недвижими имоти.

— За всяко физическо лице да бъде посочено:

о Име и презиме;

о Размер на неплатената сума за ТБО;

о Размер на неплатения данък недвижими имоти.

3. Обща сума на неплатените задължения към дата 31.12.2025 г. разделена по категории:

о Общо за юридически лица — ТБО и данък недвижими имоти;

о Общо за физически лица — ТБО и данък недвижими имоти.

Желаем да получим исканата от нас информация в следната форма:

Копия, предоставени на следния имейл адрес: koaliciya [електронна поща]“

Във връзка със сезиращото го заявление, кметът на О. Б. се е произнесъл с Решение № Р-5/03.02.2026 г., с което частично е уважил искането.

В мотивната част на решението са посочени имената на заявителите и е представено съдържанието на тяхното заявление за достъп по реда на ЗДОИ, като е отбелязано, че решаващият орган, при съобразяване на чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ следва да се произнесе до 03.02.2026 г. Представено е съдържанието на разпоредбите на чл. 2, ал. 1; чл. 9, ал. 1; чл. 10; чл. 11 и чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Наблегнато е на факта, че исканата информация трябва да съществува; не трябва да е необходимо тази информация да налага допълнително създаване на документи или да се създава нова информация. Посочено е още, че исканата информация засяга интересите на трети лица или съдържа лични данни, които са защитени, поради което решаващият орган е направил изявление, че същите ще бъдат съобразени при предоставяне на достъп до информацията. На основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 3, ал. 1, чл. 28, ал. 2 и чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ кметът се е произнесъл по всеки от въпросите в заявлението, както следва:

Предоставена е обобщена информация за броя юридически лица, които имат задължения за такса битови отпадъци (ТБО) и отделно за данък недвижими имоти (ДНИ) към 31.12.2025 г., като дължимите от тях суми са обобщени по главница и по лихви отделно за ТБО и отделно за ДНК. Общият размер на дължимите суми за ТБО е 24 810,88 евро, а за ДНИ – 7 660,94 евро. По същия начин обобщено е представена информация и за физическите лица.

Отказано е предоставянето на достъп до останалата, поискана по т. 1 и т. 2 от заявлението, информация в частта на списък, съдържащ конкретни наименования/имена на данъчнозадължените юридически и физически лица и конкретният размер на техните задължения за ДНИ и ТБО към О. Б. на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ. Като причина за отказа се сочи факта, че в списъка ще се съдържат лични данни, за които съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, редът, предвиден в ЗДОИ за предоставяне на достъп до информация е неприложим. Посочено е, че „Необходимата им информация за дейността на О. Б. в областта на задълженията към бюджета й заявителите получават от обема на предоставената с настоящото решение информация без да е необходимо да им бъде предоставена информация за конкретни наименования/имена на данъчно- задължените лица и конкретният размер на техните задължения за ДНИ и ТБО към общината.“. Посочено е още, че личните данни са всъщност от категорията „чувствителни данни“, които се ползват с още по-голяма закрила като са цитирани съответните норми от ЗДОИ, Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОРЗД). Според решаващият орган, не е налице и надделяващ обществен интерес, защото подобна конкретна информация не може да допринесе за формиране на собствено мнение на гражданите относно дейността на О. Б., поради което тя не съставлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Записано е още как следва заявителите да си съставят мнение относно дейността на общината в областта на събирането на местни данъци и такси. На практика многократно и почти еднотипно в мотивната част за отказа се повтаря тезата, че списък с имена на юридически и физически лица не може да се предостави, защото това е информация, съдържаща лични данни; както и относно липсата на надделяващ обществен интерес. Също така се разсъждава върху факта, че лицата не са посочили в заявлението си целта, поради която искат да им бъде предоставена подобна информация. Направен е извод, че „Самото наличие на личен интерес от страна на заявителите- физически лица да се запознаят с конкретни имена и конкретни задължения към общината не е достатъчно, за да се приеме, че е налице надделяващ обществен интерес, който да оправдае предоставянето на информация, несвързана с обществената функция на О. Б.. Снабдяването на заявителите с тези данни по никакъв начин не би могло нито да доведе до разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, нито да повиши прозрачността и отчетността на общинската администрация при управлението на публични средства, тъй като информация за последното те получават и с предоставената по-горе информация за общия размер на задълженията за ДНИ и ТБО, които имат физическите и юридическите лица към общината.“

В решението е предоставена обобщената информация, изисквана от заявителите по въпрос № 3. Посочено е, че информацията се предоставя безплатно, тъй като се изпраща като копие на посочен електронен адрес. Заявителите са уведомени за възможността да обжалват така постановеното решение на кмета на О. Б. по съдебен ред.

Процесното решение е изпратено до заявителите с писмо с изх. № 91-00-10/1/03.02.2026 г. на електронен адрес.

Недоволни от така постановеното решение, жалбоподателите оспорват същото в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност. Представени са мотивите на кмета на О. Б. за постановения отказ. Разгледано е приложението на чл. 2, ал. 1; чл.3; чл. 11 във връзка с чл.9, ал.1; чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗДОИ. Посочено е, че чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ изрично регламентира случаите на отказ, като не е налице подобна хипотеза. Изложени са съображения относно понятието надделяващ обществен интерес, като е направен извод, че в решението не се съдържат конкретни мотиви оборващи презумпцията по § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. В жалбата е дадено изрично обяснение, че „Посочването на юридическите лица, които не са погасили задълженията си към общинския бюджет, както и действията на общинската администрация за събирането на тези задължения дава основание да се състави мнение за това как задължения субект упражнява задълженията си и как се изпълняват законовите задължения за събиране на непогасени задължения.“. Релевирано е възражение за приложението на нормите на ОРЗД спрямо юридическите лица, като намират твърдението за накърняване на техните финансови и икономически права за несъстоятелно. Заявен е петитум за отмяна на частичния отказ, постановен в оспореното решение и за присъждане на разноски.

С разпореждане [номер]/02.03.2026 г. съдът е конституирал страните и на основание чл. 170, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 от АПК е разпределил тежестта на доказване между тях.

В законоустановения срок, на основание чл. 163, ал. 2 от АПК ответникът е представил писмен отговор с вх. № 1202/16.03.2026 г. Съдът вече изложи мотиви по възражението на ответника за недопустимост на жалбата. Решаващият орган, в качеството си на ответник, претендира, че постановеното от него решение е законосъобразно, издадено от компетентен орган и при правилно приложение на материалния закон, поради което жалбата е неоснователна. Твърди се, че „Исканата информация за конкретни наименования на юридически лица и размери на техните данъчни задължения попада в приложното поле на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ. Поисканите данни за данъци и такси на конкретни субекти представляват защитена от закона информация. Предоставянето им би могло да разкрие финансовото състояние на лицата, което е извън целите на ЗДОИ.“ Отново, както и в мотивната част на оспореното решение, е направено позоваване на наличието на лични данни в търсената информация. Аналогично е положението и относно понятието надделяващ обществен интерес. Категорично е заявено, че „Исканата информация за наименования/имена на данъчно- задължените лица не е следвало да се предостави, тъй като не са ясни целите, поради които се търси тази информация.“ защото според ответника в заявлението лицата не са посочили никакви конкретни мотиви или цел защо им е необходима тази информация. Сочи се, че жалбоподателите са направили „формален и бланкетен опит да мотивират пред съда искането си за достъп до заявената обществена информация“, т.е. това е сторено след постановяване на решението на административния орган. Ответникът въвежда оплакване, че след като тези мотиви не са представени пред него като решаващ орган, представянето им пред съда е недопустимо. Също така, в продължение на мотивите на решението, се поддържа тезата, че посочването на имената на данъчнозадължените лица няма по никакъв начин няма да допринесе за формиране на собствено мнение на гражданите относно дейността на общината. Уточнява се, че от тази конкретика не може да се формира мнение дали общината е предприела действия във връзка със събирането на дължимите данъци и такси, както се сочело в жалбата, а също така това не означавало, че общината не е предприела своевременно действия по тяхното събиране. Изрично също така е посочено, че „ … обосновката на жалбоподателите за необходимостта да им бъдат предоставени конкретните наименования на юридическите лица- длъжници и техните индивидуални задължения за ДНИ и ТБО към общината, дадена едва в жалбата, под предлог, че това ще им позволи да си съставят мнение за това дали са предприети действия за събиране на непогасените в срок задължения, Е АБСУРДНА И АЛОГИЧНА“. Твърди се още, че жалбоподателите не са обосновали наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на приложимата норма от закона. Също така е посочено, че общината е предоставила обобщена информация за броя на длъжниците и общия размер на дълга, което е напълно достатъчно за гражданите да си съставят мнение за дейността на администрацията. Изложени са съображения, че в жалбата са посочени само общи и бланкетни твърдения за евентуално разкриване на корупция или злоупотреба с власт поради бездействие при събиране на общинските вземания, т.е. само твърдение, неподкрепено с факти. Според ответника „Съгласно практиката на ВАС, самото твърдение за интерес не е доказателство за такъв.“, но не са посочени конкретни съдебни актове. Записано е още в отговора, че „Освен това предоставянето на индивидуализирана информация за финансовото състояние на трети лица, в т.ч. за юридически лица, в малка община като Бяла би довело до неоправдано засягане на техните права, без това да добавя стойност към обществената сфера“. Дадено е разяснение, че общинската администрация има задължение да събира местни данъци и такси и да съхранява тази информация, но достъпът до нея засяга интересите на трети лица (74 юридически лица за задължения за ТБО и 67 юридически лица за задължения за ДНИ), като не е налице доказателство тези трети лица да са дали изричното си съгласие за предоставяне на достъп до същата.

Във връзка с надделяващия обществен интерес в отговора си ответника е посочил, че такъв не е налице, а напротив, „надделяващ за подаване на искането е изцяло личния интерес на жалбоподателите, видно от твърденията им в жалбата, както и от обстоятелството, че всички жалбоподатели са общински съветници в Общински съвет Бяла от групата на „КОАЛИЦИЯ НА АЛТЕРНАТИВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ“. Като доказателство, че заявителите са общински съветници е посочена интернет страница за справка и е представена информация на хартиен носител. Според ответника, след като лицата са общински съветници и при съобразяване на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, те трябва да използват правото си да отправят питания до кмета на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА и чл. 19, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Бяла, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, а не редът на ЗДОИ. Претендира се, че в конкретния случай за кмета на О. Б. не е съществувало задължение да се произнесе по реда на ЗДОИ по подаденото заявление. След това са изложени твърдения, че исканата информация за представяне на списък не съществува в този вид, а за административният орган не съществува задължение да създава същата, което представлява още една причина за отказ същата да се предостави. Отговорът завършва с изявлението, че „обжалваното решение е законосъобразно- то осигурява достъп до обществено значимата информация (размер на задълженията за ДНИ и ТБО по главница и лихва и брой длъжници), като същевременно защитава законово гарантираната неприкосновеност на личните и финансови данни“. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на „направените в производството разноски, включващи юрисконсултско/адвокатско възнаграждение“, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателите. Предявено е искане по доказателствата. В отговора на практика е преповторено съдържанието на решението в частта му относно причините за постановения отказ, като съответните пасажи са представени в различен порядък в текста.

В единственото по делото съдебно заседание жалбоподателите се представляват от процесуален представител, който в пледоарията си по съществото на спора поддържа основателността на жалбата. Посочва, че жалбоподателите са приели тезата на решаващия орган, че представянето на данни за физическите лица ще доведе до разкриване на лични данни и затова не оспорват решението в тази му част. Но този аргумент е недопустим за приложение спрямо юридическите лица, тъй като техния статус не се регламентира от нормите на ОРЗД. Изложени са още съображения относно твърденията за наличие на търговска тайна и на чувствителни данни. Протестира се срещу искането на решаващия орган в заявлението си жалбоподателите да посочат целта на предявеното от тях искане. С цел ненарушаване правата на трети лица, кметът като решаващ орган е следвало да даде указание на заявителите да уточнят искането си, което не е сторено. Изразява се несъгласие с твърдението в отговора на ответника, че лицата като общински съветници следвало да отправят питане до кмета по реда на чл. 33 от ЗМСМА, като се сочи, че жалбоподателите са подали заявлението в лично качество и по този начин не следва да се прилага реда, предвиден в чл. 4 от ЗДОИ. Излагат се конкретни данни за бюджета на О. Б. и несъбирането на посочените приходи от местни данъци и такси.

На въпрос на съда как точно чрез конкретното посочване на името на дадено данъчнозадължено лице (независимо физическо или юридическо) заявителите ще си съставят мнение за дейността на общината, адв. П. И. дава разяснение, че заявителите „имат съмнение, че големи търговци най-общо казано, притежаващи големи имоти, не са платили местните данъците и съответно администрацията не е предприела тяхното установяване и събиране. По ДОПК знаем, че там давността е пет години и допускаме, че по отношение на някои от тях именно се чака за изтече срока, за да не се събере тази сума. Това е едната насока, единият основен мотив. И вторият: при формиране на бюджета за следващата година те смятат, че планираните в бюджета средства като приход от местни данъци и такси е обосновано нисък спрямо действителните задължения, което има и поставяйки по-ниска сума в бюджета то следващият път ще се отчита изпълнение и преизпълнение на бюджета.“

Съдът, на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е предоставил възможност на страните да ангажират писмени защити, но само процесуалният представител на жалбоподателите е представил писмени бележки с вх. № 1315/20.03.2026 г.

В писмените бележки е посочено, че се поддържат изложените в жалбата оплаквания за неправилност на оспореното решение. Въведено е твърдение, че в решението си кметът на общината е изложил само едно основание за отказ за достъп до обществена информация - наличие на лични данни, чието разкриване ЗДОИ не допуска, но то е неотносимо за юридически лица. Изложените в отговора на ответника други основания се възприемат от жалбоподателите като опит за допълване, респективно изменение на процесния административен акт, поради което се иска от съда тези други основания да не бъдат съобразени за изхода на спора между страните. Независимо от този факт, в бележките са изложени доводи във връзка с тези „допълнения“. Оспорва се твърдението на ответника в отговора му, че исканата информация представлява „защитена от закона информация“ защото не се сочи от кой закон и как е защитена тази информация, поради, което не може да се прецени дали е налице някоя от предпоставките на чл. 37 от ЗДОИ за отказ на достъпа. Изяснява се факта, че с предоставянето на тази информация няма да се разкрие финансовото състояние на лицата, а ще се представи информация за неплатени публични общински вземания. Оспорва се наличието на търговска тайна. Представено е обяснение, че с търсената информация се постига прозрачност и публичност на дейността на общинската администрация по събиране на публичните вземания, като е възможно дори да се установи бездействие на същата поради изтичане на нормативно установени давностни срокове. Наличието на подобна информация предоставя възможност заявителите да си съставят мнение за отчетността и равноправното отношение на общината спрямо всички задължени субекти. Като пример е даден факта, че кметът на общината е отчел преизпълнение на бюджета за 2024 г., но в същото време има несъбрани общински задължения за ДНИ и ТБО. Оспорва се наличието на чувствителна информация, защото нормативно не е установено наличието на същата да е основание отказ за достъп. Представени са аргументи защо по отношение на търсената информация е налице надделяващ обществен интерес. Протестира се срещу изискването заявителите да посочат целта, за която се иска достъп до обществена информация поради липсата на подобно изискване в чл. 29 от ЗДОИ. Изразява се несъгласие с твърдението, че заявителите следва да търсят информация само по реда на ЗМСМА защото са общински съветници, но не и по ЗДОИ. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да върне преписката на административния орган с указания да представи исканата информация. Претендират се разноски.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ въвежда легалната дефиниция за понятието обществена информация - Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Не се спори между страните, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган – кмета на О. Б., защото съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, като кметът е задължен субект в качеството си на орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗМСМА.

Не се установява нарушение на формата на атакувания административен акт. Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ е специална спрямо общата норма на чл. 59 от АПК. Актът, с който се произнася задължения субект по предявено заявление, е наименуван решение и следва да има определено съдържание. В настоящия случай, за отговорите на част от въпрос № 1 в частта за обобщената информация, задълженият субект е спазил изискването за форма.

В частта за отказ, съдържанието на решението се определя от разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ - В решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Съдът установява, че обжалваното решение в тази си част отговаря на посочените изисквания. Доколко правните и фактическите основания са съответни на закона е въпрос на материална законосъобразност на акта.

Не се твърдят и не се установяват нарушения на процедурата за предоставяне на достъп, регламентирана в глава трета от ЗДОИ. Жалбоподателите са подали писмено заявление до кмета на О. Б. по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ. Същото отговаря по съдържание на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ – 1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация, освен когато заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация; 4. адреса за кореспонденция със заявителя. Изпълнено е изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗДОИ за посочване на формата, в която искат да им бъде предоставена търсената информация – копие, изпратено на електронен адрес.

От своя страна задължения субект също е изпълнил предвидената в закона процедура – постановил е решение в 14-дневен срок от получаване на заявлението (чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ). Следва да се приеме, че не е била налице хипотезата на чл. 29, ал. 1 от АПК, съгласно която В случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация по причина, че на заявителите не е изпратено уведомление в тази връзка. Не се е наложило удължаване на срока за предоставяне на достъп ( чл. 30 от ЗДОИ) или удължаване на срока във връзка със защита на интересите на трети лица (чл. 31 от ЗДОИ). Обжалваното решение е връчено по реда, предвиден в чл. 39 от ЗДОИ.

Спорът между страните се свежда само до въпроса дали постановения с обжалваното решение отказ за достъп до обществена информация относно „посочването на юридическите лица, които имат задължения за достъп до обществена информация и местен данък върху недвижимите имоти към 31.12.2025 г. и размерите на задълженията.“ е законосъобразен. Жалбоподателите твърдят, че имат право да получат достъп до тази информация по причина, че тя не попада под закрилата на какъвто и да е нормативен акт и защото е налице надделяващ обществен интерес. Ответникът е на мнение, че информацията съдържа лични данни, също така чувствителни данни и не е налице надделяващ обществен интерес. Съдът намира за правилна и съответна на приложимите правни норми позицията на жалбоподателите по следните причини:

В решението е посочен броя на юридическите лица – 74, които не са заплатили ТБО и 67, които не са заплатили ДНИ, но липсва останалата искана от заявителите конкретика.

1. Основания за отказ за предоставяне достъп до информация:

На първо място е необходимо да се изследват нормативно установените причини за отказ да се предостави исканата информация, регламентирани с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ: Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Алинея втора установява нормативна възможност, според която В случаите по ал. 1 се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен.

1.1.Относно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ

Изрично на стр. 2 от решението е посочено, че „На основание чл. 37, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ отказвам предоставянето на достъп до останалата поискана по т. 1 и 2 от подаденото Заявление в частта й на списък, съдържащ конкретни наименования/имена на данъчно-задължените лица и конкретният размер на техните задължения за ДНИ и ТБО към общината…“ Нормата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ въвежда императивно правило, че Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. По-нататък, в решението е посочено още, че „…наименования/имена на данъчно-задължените лица не следва да бъдат предоставени, по аргумент от чл. 2, ал. 5 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. Тази информация е и от категорията "чувствителни данни", свързани със финансовото и икономическото състояние на лицата и като такива е изключена от приложното поле на ЗДОИ съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ. Информация за наименования/имена на данъчно- задължените лица засяга лични данни на тези лица, съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД и чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година. Наименованията/имената на данъчно-задължените лица не са предмет на обществена информация.“

По причина, че административният орган с постановеното от него решение се е произнасял едновременно както по искането за достъп до информация за юридически лица, така и за физически лица, същият е обобщил тези две категории правни субекти и е отказал достъп като се е позовал общо на разпоредбите на ЗЗЛД и на ОРЗД. Не е съобразен факта, че юридическите лица не са носители на лични данни и посочените два нормативни акта – ЗЗЛД и ОРЗД на практика са неотносими към тях. В цитираните в решението норми относно легалните дефиниции на понятието лични данни изрично законодателят е наблегнал на факта, че субекта е физическо лице. Аналогична е ситуацията и с твърдението, че тези данни са от категорията чувствителни данни, за които в решението не е посочена правна норма, но същите са регламентирани изрично в чл. 9, § 1 от ОРЗД, наименуван „Обработване на специални категории лични данни“ и която правна норма има следното съдържание: Забранява се обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработването на генетични данни, биометрични данни за целите единствено на идентифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние или данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице. Видно е, че позоваването на основание чувствителни данни също е неприложимо за юридическите лица.

Позицията за недопустимост на предоставяне на достъп до списък с имена на юридически лица е разгърната широко и в писмения отговор на ответника, като отново следва да се съобрази факта, че мотивната част на решението за постановения отказ е изцяло имплементирана в съдържанието на отговора.

1.2. Относно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ

В оспореното решение непрекъснато се повтаря, че се засягат финансовите и икономическите интереси на трети лица. Следва да се отбележи (както това е посочено и в писмените бележки на жалбоподателите), че не се засягат по никакъв начин техни интереси защото например не се търси информация за сключени договори; за участие в обществени поръчки; за поемане на дълг и други от този род. Иска се само информация доколко тези юридически лица като данъчнозадължени субекти не са заплатили дължимите от тях ТБО и ДНИ. Ако решаващият орган е бил на мнение, че с предоставянето на списък на „длъжниците“ на О. Б. ще се засегнат интересите на трети лица е следвало да предприеме необходимите действия по чл. 31 от ЗДОИ – да удължи срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ (ал. 1); да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по чл. 24 (ал. 2) и В решението си по чл. 28, ал. 2 съответният орган е длъжен да спази точно условията, при които третото лице е дало съгласие за предоставяне на отнасящата се до него информация. (ал. 3). Не са ангажирани доказателства за спазване на тази процедура. Напротив, в отговора си ответникът сочи два фактора, които според него имат значение в тази връзка. Първият фактор се изразява в твърдението, че „Освен това предоставянето на индивидуализирана информация за финансовото състояние на трети лица, в т.ч. за юридически лица, в малка община като Бяла би довело до неоправдано засягане на техните права, без това да добавя стойност към обществената сфера.“. Неясно как е направен извод, че О. Б. е „малка“, при липса на подобна класификация в приложимото законодателство. Следва, че ако О. Б. по някакъв признак е „голяма“, то тогава административният орган е склонен да представи информацията защото засягането на правата на юридическите лица ще е оправдано. За съда остава необяснимо изискването на задължения субект, че с предоставяне на достъп до обществена информация следва да се постигне „добавяне на стойност към обществената сфера“ – в какво ще се изразява това добавяне и коя обществена сфера се има предвид, не е посочено. Вторият фактор, който съдът установява, е посочен в твърдението, че „Следва да се има предвид и че в случая макар и задължението за заплащане на данъците и таксите също да се извършва в съответната общинска администрация и тя да съхранява тази информация, то достъпът до нея вече засяга интересите на трети лица (в случая на 74 юридически лица за задължения за ТБО и на 67 юридически лица за задължения за ДНИ), като не е налице доказателство тези трети лица да са дали изричното си съгласие за предоставяне на достъп до същата.“. В противоречие с разпоредбите на чл. 31 от ЗДОИ, решаващият орган счита, че някой друг (неизвестно кой), а не той в качеството си на задължен субект, следва да изиска съгласието на третите лица. Следователно, макар да не се е позовал на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и независимо, че е имал възможност да провери съгласието на третите лица, административният орган не е предприел никакви действия в тази връзка. Необходимо е също така да се посочи категорично, че в конкретния случай не се изисква съгласие на третите лица за предоставяне на достъп до тази информация тъй като достъпът до нея не е забранен.

За пълнота на изложението, съдът ще посочи, че не е налице и т.нар. търговска тайна по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна, съгласно който Търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания: 1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация; 2. има търговска стойност, поради тайния си характер; 3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията. Не се установява съществуването на нито едно от тези изисквания, още по-малко тяхната съвкупност.

Не на последно място следва да се цитира и разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, съгласно която Не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя:

а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии - в този случай заявителите (и в качеството си на физически лица) биха могли да участват в дискусии относно общинския бюджет;

б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1, съответно – чл. 3а, ал. 1, т. 1 и 2, относно вземаните от тях решения – в жалбата и в писмените бележки изрично е посочено, че информацията е необходима на заявителите за да си съставят мнение относно събираемостта на местните данъци и такси;

в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3 или чл. 3а – в писмените бележки е посочен пример за съставения бюджет през 2024 г. и неговото изпълнение;

г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица – посочено е от жалбоподателите, че искат да си съставят мнение дали има лица, които изчакват изтичане на давностни срокове за неплащане на дължими публични общински вземания;

д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси – неприложимо;

е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 или чл. 3а – неприложимо.

Достатъчно е наличието само на една от посочените хипотези за да се обоснове липсата на търговска тайна или липсата на засягане на интересите на юридическите лица „длъжници“.

1.3. Относно чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ

Категорично не е налице и хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ защото няма доказателства, че жалбоподателите са изисквали достъп до същата информация от задължения субект в предходните шест месеца.

2. Надделяващ обществен интерес

Като част от спора между страните е въпросът дали съществува наличие на надделяващ обществен интерес и в частност дали заявителите дължат оповестяване на целта, за която се иска предоставяне на достъп до информация. Според административния орган, след като в заявлението не е посочена целта, поради която се иска достъп до обществена информация, той не е в състояние да прецени дали е налице надделяващ обществен интерес. По тази причина е направил извод, че последният въобще липсва.

В нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, определяща съдържанието на заявлението, няма изискване да се посочи целта, за която заявителите искат достъп до информация. Това мнение е изложено от жалбоподателите в жалбата им до съда и в писмените бележки. Там е посочено още, че ако задълженият субект е искал нещо да бъде уточнено във връзка със заявлението е следвало по реда на чл. 29 от ЗДОИ да уведоми заявителите и да изиска съответното уточнение. Съдът вече посочи, че кметът на общината не е предприел подобно действие. Нормата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ въвежда легална дефиниция - „Надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а.

Преценката за надделяващ обществен интерес принципно не се прави на база целта на заявителя – той не е длъжен в заявлението да посочи „подробни аргументи“ (според решението) и конкретни данни за корупция; за злоупотреба с власт или за прозрачност и отчетност на задължения субект. Заявителят разполага с лична воля как да процедира с получения достъп до информация, след като е преценил, че е необходимо да заяви същия. Напротив, същият може да е в подготовка да разкрие подобни нежелани и недопустими явления в обществения живот. В самото заявление не е посочено, че достъп до информация се иска поради наличие на надделяващ обществен интерес, което би обосновало всички изложени разсъждения в тази връзка както в решението, така и в писмения отговор на ответника. Решаващият орган е достигнал до извод, противоречащ на нормата на § 1, т. 6 от ЗДОИ, че трябва задължително да му бъде посочена целта на искания достъп за да приеме, че е налице надделяващ обществен интерес. В отговора на ответника се сочи, че твърдението на жалбоподателите за надделяващ обществен интерес е неоснователно, защото в решението са изложени конкретни мотиви за неговата липса. Съдът не установи подобни конкретни мотиви.

Сочи се още в отговора, че едва в жалбата заявителите са изложили мотиви във връзка с надделяващия обществен интерес и целта, която ще постигнат със запознаването с информацията за конкретните юридически лица, поради което е недопустимо съдът да разглежда тези обяснения на жалбоподателите. Съдът посочва, че вероятно ответника при изготвянето на своя отговор не е съобразил нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК за правомощията на съда, съдържанието на която вече беше цитирано.

Необяснимо е желанието на задължения субект заявителите да изложат конкретни факти за всяка от хипотезите за надделяващ обществен интерес, още повече, че според ответника такива факти следва задължително да са изложени в жалбата до съда, което противоречи на твърдението за недопустимост на разглеждането им от съда. Съдържанието на жалбата до съда е определено в чл. 150, ал. 1 от АПК. В т. 6 от тази норма жалбоподателите следва да посочат в какво се състои незаконосъобразността на обжалвания административен акт, но това не означава, че в настоящия случай те задължително трябва да посочат конкретни факти за корупция или злоупотреба с власт. Именно по тази причина съдът не е уважил предявеното с отговора доказателствено искане от ответника да бъдат задължени жалбоподателите да представят „доказателства за конкретни факти и обстоятелства, сочещи на корупция или злоупотреба с власт, които биха били разкрити единствено чрез предоставянето на списък с конкретни имена на длъжници и конкретния размер на техните задължения.“

Съдът споделя становището, че в разглеждания случай надделяващият обществен интерес се презумира, тъй като с исканата информация, чийто предмет е свързан със събиране на публични средства, несъмнено се цели, а и обективно допринася за повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на общинската администрация пред обществото. По изложените причини, всички разсъждения на ответника във връзка с липсата на надделяващ обществен интерес следва да се приемат за неоснователни и несъстоятелни.

Както в обжалваното решение, така и в представения отговор, многократно е посочено в императивен стил, задължителен за заявителите, как последните следва да си съставят мнение за действията на Община Бяла във връзка със събирането на публични общински вземания. В решението е посочено, че заявителите ще получат необходимата информация за дейността на Община Бяла в областта на задълженията към бюджета от самото решение, поради което не било необходимо да им се предоставя списък с конкретни наименования/имена на данъчно задължени лиза и конкретния размер на техните задължения за ДНИ и ТБО. Посочено е още, че информацията относно конкретни имена, „По своята си същност в тази конкретика тази информация не може да допринесе за формиране на собствено мнение на гражданите относно дейността на Община Бяла, поради което тя не съставлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.“. Съдът не е съгласен с подобен извод по принцип, защото как всеки от заявителите ще формира собствено мнение е комплексен въпрос, зависещ от множество фактори, които не могат да бъдат преценени от задължения субект. Твърдението, че „В случая заявителите ще си съставят мнение за дейността на общината в областта на задължения на данъчно-задължените лица към нея и нейния бюджет чрез предоставената им с настоящото решение информация за техния общ размер за ДНИ и ТБО (поотделно) за посочения период и по този начин е изпълнена целта на закона. Предоставянето на конкретните наименования/имена на данъчно-задължените лица и конкретният размер на техните задължения за ДНИ и ТБО към общината по никакъв начин няма да допринесе за формиране на собствено мнение на гражданите относно дейността на общината, а напротив предвид на това, че заявителите не са и изложили подробни аргументи относно основанието на искането на информацията води до съмнение за наличие единствено на личен интерес от страна на заявителите и използването й за лични цели и злоупотреба с право от тяхна страна.“ не може да се възприеме като основание да отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. Съдът счита за правилно възражението на жалбоподателите в тази връзка. С узнаването на имената на юридическите лица „длъжници“ на Община Бяла за незаплатени ТБО и ДНО например може да се проследи колко дълго във времето същите тези лица не са плащали задълженията си и този факт е индиция за бездействие на общинската администрация. При повторение на имената на „длъжниците“ в списъка за неплатена ТБО и в списъка за неплатен ДНИ ще се установи, че общината не е предприела своевременно действия за събиране на вземанията и т.н. Съдът счита, че с релевираното възражение за съществуващ личен интерес у жалбоподателите от узнаване на тези имена ответникът цели да отклони вниманието от действителният въпрос, а именно че дължи предоставянето на тази информация за юридическите лица. За пореден път следва да се посочи, че заявителите не дължат обосноваване защо искат предоставяне на достъп точно до тази информация, т.е. не дължат обяснение за какво ще използват получената информация. Съгласно чл. 39, ал. 1 от К. В. има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, като според ал. 2 Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Следователно, дали заявителите са посочили или не целта си в заявлението; дали са обосновали искането си в жалбата до съда е без значение. Предмет на спора е само отказа за предоставяне на тази информация, като основанията за това са изрично регламентирани на законова база - чл. 37 от ЗДОИ.

3. Прилагане на реда по чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА

Позицията на ответника, че след като жалбоподателите са общински съветници в Общински съвет Бяла, те могат да търсят и получат достъп само по реда на ЗМСМА, е несъстоятелна. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА Общинският съветник има право: 4. да отправя питания към кмета. На питането се отговаря устно или писмено на следващото заседание, освен ако съветът реши друго. Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Законодателят изрично е посочил, че всеки гражданин без изключение е активен носител на субективното право на достъп до обществена информация. Заявителите са подали процесното заявление в качеството си на физически лица и граждани, а не в качеството на общински съветници. Ответникът е ангажирал множество доказателства, че жалбоподателите са действащи общински съветници, факт, който отговаря на действителността, но който няма никакво отношение за решаване на спора. Това е така защото лицата – заявители не са се възползвали от качеството си на общински съветници. Редът, предвиден в чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е приложим в случаите, когато заявителите са действали в качеството си на общински съветници. С твърдението си в отговора, че заявителите „могат и трябва“ да използват реда, предвиден в ЗМСМА, ответникът на практика отрича техни граждански права, гарантирани от Конституцията и ЗДОИ. Не е налице каквато и да е пречка същите в лично качество да поискат получаване на информация по реда на ЗДОИ. Ответникът не посочва причина защо едно лице, което е общински съветник, да не може да изяви воля в лично качество и да поиска достъп до информация по реда, предвиден в ЗДОИ.

Несподеляемо е твърдението, че неприлагането на реда, предвиден в чл. 33 от ЗМСМА за отправяне на питания към кмета е злоупотреба с права от страна на заявителите. Посочено е, че отговорът на питанията може да бъде в устна форма, докато заявителите са поискали предоставянето на същата в електронен вид, нещо, което не може да им бъде гарантирано от нормата на ЗМСМА. Кога да се получи отговор на питането на практика може да се реши от целия общински съвет, докато при заявление по ЗДОИ задълженият субект – в случая кметът на общината е обвързан от нормативно установени срокове. Всичко това води до извод, не само че липсва злоупотреба с права, а че заявителите имат собствено право на достъп до информация по ЗДОИ, независимо от качеството си на общински съветници.

4. Начин на предоставяне на достъп до информацията

В отговора на ответника за пръв път се въвежда ново основание за отказ, което не се съдържа в обжалваното решение. Сочи се, че исканата информация (има се предвид представянето на информацията под форма на списък с наименованията на юридически лица) не е налична в искания вид и понеже информацията не съществува фактически, за органа не е налице задължение да я създава. Твърди се, че за съставянето на списък с имена е необходимо информацията да бъде обработена, анализирана и съставена под формата на списък, което не може да се възложи като задължение на решаващия орган. Това твърдение противоречи на изявлението по т. ІІ от отговора (стр. 3, абзац трети отгоре надолу), че „Информацията е предоставена във вида, в който тя е налична, и подробно описана в издаденото решение“.

Съдът намира възражението за неоснователно. В т. 1 от процесното решение, в което е представена обобщена информация за дължими ТБО и ДНИ изрично е посочен броя на юридическите лица. За да впише тази информация в постановеното от него решение, ответникът вече е обработил необходимата информация, анализирал е същата, обобщил и е посочил броя на юридическите лица „длъжници“. Следователно, той разполага с тази информация, която следва да се възприеме като служебна обществена информация и няма пречка да я предостави на заявителите по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно който Достъпът до служебна обществена информация е свободен. При доказано от съда наличие на надделяващ обществен интерес, приложение ще намери и ал. 4 на чл. 13 от ЗДОИ, съгласно която Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Не се установява нито едно от посочените в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ ограничения за предоставяне на достъп.

Фактът, че в заявлението е посочено, че се иска списък, а не справка е без значение – при поискана справка също щеше да се предостави списък на юридическите лица. В този смисъл органът няма тепърва да започне да обработва информацията, която вече е обработил. Макар да не разполага с данни за целта, съдът е убеден, че подобна справка се извършва чрез използване на приложим софтуер. Ответникът не е доказал, че предоставената обобщена информация по т. 1 от решението не е била налична при него към момента на заявения достъп по причина, че тази информация не може да съществува, ако не се знае размера на задължението на всеки отделен „длъжник“ и впоследствие бъде обобщена.

5. Относно норми на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

Съдът намира за необходимо да посочи и следното във връзка с несъстоятелността на тезата на ответника, че списък на юридически лица не може да бъде представен, защото би съдържал лични данни на данъчно задължените лица. Няма спор между страните, че ТБО и ДНИ се събират от общинската администрация защото същите са публични общински вземания и са регламентирани в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Според ал. 5 Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

В Глава двадесета от ДОПК „Изпълнение“ се намира нормата на чл. 182 във връзка с действията по доброволното изпълнение. Съгласно чл. 182, ал. 3 от ДОПК В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът, установил вземането, може и: 1. да постави на видно място в съответната администрация съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си; 2. да разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени публични задължения, включително техния размер, когато общото задължение надвишава 5000 лв.

Задължително следва да се посочи, че разпоредбата не разграничава правните субекти като различни категории – физически или юридически лица. Поставянето на информация на видно място непременно е свързана с идентификация на правния субект. Аналогично е и действието на разгласяване, при това официално по своя характер, като дори е допустимо това да стане чрез средствата за масово осведомяване. След като законодателят е предвидил възможност за публично огласяване на списъци от длъжници, не се установява пречка подобен списък да бъде предоставен като информация на заявителите по реда на ЗДОИ.

Постановеното решение в частта си за отказ от предоставяне на достъп до информация противоречи на целта на закона.

Целта на ЗДОИ е да гарантира прозрачност и отчетност на публичната власт чрез осигуряване на достъп до информация, позволяваща на гражданите да си съставят мнение за дейността ѝ и респективно да осъществяват контрол върху дейността на администрацията, която дейност следва да се реализира в условията на максимална прозрачност и публичност. В случая, чрез постановения отказ, тази цел не може да бъде постигната, тъй като на заявителите не е представена съответната информация.

Оспореният в частта относно постановения отказ административен акт е материално незаконосъобразен и като такъв, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, следва да бъде отменен в тази си част като преписката бъде изпратена на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В настоящия случай, на кмета на О. Б. следва да се дадат указания да представи искания списък с наименования на юридически лица без необходимост от съгласието на последните за целта. Информацията следва да бъде предоставена в исканата форма съгласно чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ – в писмен вид, копие предоставено по електронен път.

Страните по делото претендират разноски.

Жалбоподателите претендират разноски по представен списък в съдебно заседание от процесуалния им представител. В списъка е посочена заплатена общо от тях сума в размер на 200,00 евро. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие (представен заедно със заявление за достъп до ЕПЕП с вх. № 1204/16.03.2026 г.), сумата е заплатена в брой. Поради факта, че сумата е заплатена общо от всички жалбоподатели, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от тях сума в размер на 40,00 евро съобразно изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

Относно искането на ответника да присъждане на „направените в производството разноски, включващи юрисконсултско/адвокатско възнаграждение“. По делото е представено пълномощно от кмета на О. Б. в полза на Адвокатско дружество „К. и А.“ и на адв. Ев. К., АК Русе, в което липсва уговорено възнаграждение. Всички представени документи, както и всички процесуални действия са извършени лично от кмета на общината. Не се установява юрисконсултско представителство. Предвид изхода на спора и изложените факти, в полза на ответника разноски не се дължат.

На основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ, решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, съдът