Решение № 803 от 6.6.2025 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 1257/2024 г.

Предявени са искове, имащи за предмет вземания за трудови възнаграждения, допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, обезщетение за неползван платен годишен отпуск, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва - с правна квалификация, изведена от нормите на чл. чл.128, ал.1, т.2 КТ, чл.150 във вр.чл.262 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, вр. с чл.86 от ЗЗД. Ищецът В. С. П. от с.••• чрез пълномощника си адвокат К. С. от ВТАК, твърди, че е работил при ответника •••, с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.••• по силата на трудов договор № •••••/•••• г. като охранител на хотел ••• в с.•••, полагайки труд по 12 часа дневно, без почивни дни. Към датата на прекратяване на трудовия договор -01.04.2024 г., работодателят не му е изплатил дължимите трудови възнаграждения в брутен размер за м.септември 2023г.- 717, 24 лева; за м. октомври 2023 г. - 830, 72 лева; за м. ноември 2023 г. – 830, 72 лева; за м. декември 2023 г. – 679, 68 лева; за м. януари 2024 г. – 982, 08 лева; за м. февруари 2024 г. – 937, 44 лева и за м. март 2024 г.- -892, 80 лева – или общо 5 870.92 лева. Не му е изплатил и дължимите допълнителни възнаграждения за положения извънреден труд в почивни, празнични и работни дни за периода от 01.04.2021г. до 31.03.2024 г., на обща стойност от 52 499 лева, както следва: I. от 01.04.2021 г. до 31.12.2021 г.: 1/ 187 работни дни, в които е работил извънредно по 4 часа или общо 748 часа, при ставка от 5.88 лева на час – на обща стойност от 4398.24 лева; 2/ в неприсъствени 91 почивни дни, в които е работил по 12 часа, или общо 1092 часа, при ставка от 6.66 на час- на обща стойност от 7272.72 лева; 3/ в 7 празнични дни / 3 през май, 2 през септември и два през декември / - общо 84 часа, при часова ставка от 7, 84 лева на час- на обща стойност 658, 56 лева; II. от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.: 1/ в 248 работни дни- по 4 часа или 992 часа, при ставка от 6.44 лева на час- на обща стойност от 6388.48 лева; 2/ в неприсъствени 103 почивни дни, в които е работил по 12 часа- общо 1236 часа, при ставка по 7.51 лева на час – на обща стойност от 9282.36 лева; 3/ в празнични 14 дни, по 12 часа – общо 168 часа, при часова ставка от 8.58 лева на час – на обща стойност от 1441.44 лева; III. от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.: 1/ в 248 работни дни – по 4 часа, или общо 992 часа, при ставка от 7.08 лева на час – на обща стойност от 7023.36 лева; 2/ в неприсъствени 91 почивни дни- по 12 часа, или общо 1092 часа, при ставка по 8.26 лева на час- на обща стойност от 9019.92 лева; 3/ в празнични 14 дни - по 12 часа, или общо 168 часа, при ставка от 9.44 лева на час- на обща стойност от 1558.92 лева; IV. от 01.01.2024 г. до 31.03.3024 г.: 1/ в 64 работни дни – по 4 часа, или общо и 256 часа, при ставка от 8.37 лева на час – на обща стойност от 2142.72 лева; 2/ в неприсъствени 26 почивни дни- по 12 часа, или общо 312 часа, при ставка по 9.76 на час- на обща стойност от 3045.12 лева; 3/ в празнични 2 дни по 12 часа, или общо 24 часа, при ставка от 11.16 лева на час- на обща стойност от 267.84 лева. Не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск в размер на 60 дни през последните три години, по причина, че работодателят не уважил нито една от подадените молби за ползването му, поради което му дължи плащане на обезщетение в размер на 2667 лева/ изчислено на основата на работна заплата от 933 лева на месец по 44, 45 лева на ден, при 21 присъствени дни/, което не му е изплатил. Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати горепосочените суми, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по производството разноски. В с.з. поддържа исковете с доводи, изложени в писмена защита В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.. Впоследствие с писмено изразено становище и на устните състезания с представена писмена защита чрез пълномощника си адвокат Д. С. от САК оспорва по размери исковете, както и обезщетението за забава в размер на законната лихва върху дължимите нетни трудови възнаграждения възлизащи общо на 2768, 16 лева, поради отказ на ищеца да ги получи своевременно, което обстоятелство изключва забавата като основен елемент на фактическия състав на нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД на работодателя. Претендира присъждане на направените по производството разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи: Изложените в исковата молба твърдения за съществуване на трудово правоотношение между страните, възникнало от трудов договор, сключен на 01.08.2018 г. / вж. заверено копие на л.102 от делото/, по силата на който ищецът е работил като охранител на хотел собственост на ••• в с.•••, са признати и писмено документирани факти. Същият съгласно съдържанието на трудовия договор е предвидено да полага дневен труд на 8 часово работно време при сумирано месечно отчитане срещу правото му да получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева / такъв е бил размерът при сключването на договора/ с доплащане за нощен труд по 0, 25 лева на час, платимо до края на втория месец след месеца, за който се отнася, но не по-късно от последния ден на третия месец след месеца, през който е изработено / т.6/. Трудовият договор е прекратен на 01.04.2024 г. на основание чл. 325, ал.1, т.4 от КТ / вж. копие на заповед за освобождаване № 10447/26.03.2024 г. – л.115/. По исковете за заплащане на месечни трудови възнаграждения в брутен размер: Те са доказани по основание за м. декември 2023 г., януари, февруари и март 2024 г. Признат и документално установен / с представените от ответника фишове за изплащане на трудови възнаграждения- л.50, 51, .99 / факт е, че през м. септември, октомври, ноември и декември 2023 г., януари, февруари и март 2024 г./ периода на претенциите/ ищецът е изпълнявал длъжността си с присъствие на охранявания хотелски обект. Тъй- като полагания по трудово правоотношение труд по начало винаги е парично възмезден / чл. 242, чл. 269, ал.1 от КТ/, в тежест на ответника работодател е възникнало задължението да му заплати уговореното трудово възнаграждение в установените срокове – чл. 128, т.2, чл.270, ал.2 от КТ. Плащането му в предходни времена обичайно е извършвано на ръка срещу разписка / начин, допустим от закона – чл. 270, ал.3 от КТ/, каквато е представлявал фиша за възнаграждение / показанията на свидетеля Н. Б., изпълнявал функциите на регионален представител на ответното дружество и показано с битуващия на представените по делото фишове за възнаграждение отпреди декември 2023 г. подпис срещу „получил“, неоспорено изхождащ от ищеца/. Тъй-като на фишовете за трудово възнаграждение на В. С. П. за м. септември, м. октомври и м. ноември 2023 г. / л.99 от делото / е наличен подпис срещу „чиста сума за получаване“ / след приспадане на дължимите удръжки към НАП, ДОО и ЗО/ в размер на 605, 27 лева, 605, 27 лева и 649, 75 лева, правният извод от това обстоятелство е категорично непоколебим: ищецът се счита, че ги е получил/ подписът тук е логически аргумент, че изявлението за знание за получаване, извлечено от съдържанието на частния документ вярно, т.е фактът е настъпил, защото иначе е напълно нелогично да се полага – чл.180 от ГПК, чл.270, ал.3 от КТ/, което означава, че ответникът е изпълнил задължението си да му изплати трудовите възнаграждения в нетен размер за въпросните месеци. Ответникът признава, че ищецът не е получил трудовите си възнаграждения за м. декември 2023 г., януари, февруари и март 2024 г., чийто брутен размер възлиза съответно на 837, 33 лева, 991, 80 лева, 991, 80 лева и 746, 40 лева, - общо 3 567.33 лева, а нетния им размер, получен след приспадане на дължимите към бюджета от работодателя – осигурител вноски за данък, с който се облагат доходите на физическите лица, социално и здравно осигуряване, е съответно 649, 75 лева, 769, 61 лева, 769, 61 лева и 579, 19 лева, или общо 2 768.16 лева / вж. приложените фишове за работни заплати и заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза /. Неизпълненото на падежа, установен да бъде в края на месеца, следващ този/ 31.01.2024 г., 28.02.2024 г., 31.03.2024 г. и 30.04.2024 г./, за който се отнасят трудовите възнаграждения/ чл.6 от договора, вр. с чл. 270, ал.2 от КТ/ задължение е в посочения им по-горе нетен размер а не в търсения им брутен, защото между страните не е е изрично уговорено изплащането им да става в брутен размер и би било нелогично да е уговорено това, по причина, че всеки работодател длъжен да начислява/ отчислява/ удържа от същия размер и внася към бюджета данъка по ЗОДФЛ/ чл.42, ал.4 / и осигуровките по КСО/ чл.5, ал.1/ и ЗЗО/ чл.40, ал.1, т.1 / в полза на работника или служителя и в случая ответникът е изпълнил това изискване на закона. Затова исковете подлежат на уважаване само за м. декември 2023 г., януари, февруари и март 2024 г. в общ размер на 2 768.16 лева, за м. септември, октомври и ноември 2023 г. подлежат изцяло на отхвърляне като неоснователни, а за м. декември 2023 г., януари, февруари и март 2024 г. подлежат на отхвърляне като неоснователни за разликата до претендираните им брутни размери от 679, 68 лева, 982, 08 лева, 937, 44 лева и -892, 80 лева. Поради факта, че ответникът не е изпълнил на 31.01.2024 г., 28.02.2024 г., 31.03.2024 г. задължението си да изплати дължимите трудови възнаграждения за м. декември 2023 г., м. януари и февруари 2024 г., той се счита изпаднал в положение на забава от деня, следващ всяка от посочените дати- чл. 84, ал.1, изр.1-во от ЗЗД, пораждащо право на ищеца кредитор да търси плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва- чл. 86, ал.1 от ЗЗД. По отношение на изпълнението на задължението да заплати трудовото възнаграждение за м. март 2024 г. забавата е настъпила на 01.05.2024 г. Обстоятелството/ установено с показанията на свидетеля Н. Б./, че веднага след прекратяване на трудовия договор/ съвпадащо с прекратяване на охраната на обекта/ на ищеца е предложено да получи сумата на неизплатените към момента трудови възнаграждения, но той под някакво афектирано влияние на съпругата си/ която заявила, че сумата не отговаря на дължимата им / не ги е взел, не изключва забавата на ответника. Това е така, защото по отношение на трудовите възнаграждения, дължими за м. декември 2023г., януари и февруари 2024 г. вече се намирал в положение на забава, а относно трудовото възнаграждение за м. март все още не е бил настъпил падежа му и за да се освободи от задължението си / независимо че е търсимо от кредитора – чл. 270, ал.3 от КТ /е могъл да вложи за съхранение сумата в банка по сметка, открита на името на ищеца/ чл.97, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД/. По изложените съображения претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва за вземанията за трудови възнаграждения за м. декември 2023 г., януари и февруари 2024 г. подлежи на присъждане от поискания начален момент -датата на подаване ан исковата молба в съда / 15.04.2024 г./, тъй-като е по-късен от датите на забавата, а относно вземането за трудово възнаграждение за март 2024 г., считано от 01.05.2024 г. По предявените искове за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд: Съгласно определението, изложено в текста на а чл. 143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя в повече от юридически установеното за него/ с нормативен акт, КТД или с трудовия договор/ работно време, изчислявано в работни дни- подневно/ чл.142, ал.1 от КТ/ или сумирано с разпореждане на работодателя – седмично, месечно или друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца/ чл.142, ал.2 от КТ/. Полагането му е юридически факт, пораждащ безусловно/ независимо дали трудът е бил полаган съобразно изискванията на закона / задължение на работодателя да му заплати възнаграждение според уговореното помежду им, а ако липса такава уговорка, според минимално установените в закона размери – чл.150, ал.1, вр. с чл.262, ал.1 от КТ. Има утвърдени от работодателя графици, по които е работил ищецът В. П. в периода 01.04.2021 г. – 25.03.2024 г., и които са ползвани от съдебния експерт за установяване на реално отработените часове. Ищецът през периода на претенциите / 01.04.2021 г. -31.03.2024 г., всъщност до 25.03.2024 г./ е работил на 12 часов сменен режим в изпълнение на чл.19, ал.3 на утвърдения от управителя на ответното дружество Правилник за вътрешния трудов ред, заедно със съпругата си при установено от- работодателя съгласно Заповед № 52/30.12.2020 г. на управителя на дружеството сумирано изчисляване на работното време определено да се прави на 4 месеца- безспорни и установени с констатациите на съдебно- счетоводната експертиза и представените по делото графици за носене на дежурствата, съставени от прекия му ръководител Н. Б., факти/ с изключение на въпроса дали е полаган или не нощен труд след април 2021 г. /. Оспорването на верността на съдържанието на графиците/ потвърдено с показанията на посочения свидетел/ от пълномощника на ищеца, по причина, че не ги е подписал и не сочат, че е полагал и нощен труд е лишено от правна стойност, тъй-като освен че не е доказал с изслушаните непълни, оскъдни и неконкретни и затова – несигурни, показания на свидетелите А. А. и Д. П., твърденията си за полаган труд над нормалната му продължителност, посочен в исковата молба по периоди, обем часове в повече в работни, неприсъствени и празнични дни, според анализа на данните, извлечени от тях/ графиците/, се оказва, че всъщност те са в негова полза, защото подкрепят/ доказват основанието на исковете за заплащане на полаган сменен труд, който поради надвишаването на норматива при сумирано изчисляване на работното време и сменен режим от 12 часа / 56 часа на работна седмица – чл.142, ал.4 от КТ/ и поради съвпадението му с някой от дните, обявени за официални празници има характер на извънреден.. Вещото лице констатира на основата на анализа на данните в графиците съпоставени с тези във фишовете за работни заплати, че през целия период въпреки прилагането на сумирано изчисляване на работното време, ищецът е отработил 556 часа/ вж. таблицата на л. 5 от експертизата/, попадащи в категорията на извънредния труд по смисъла на чл. 262, ал.1, т.4 от КТ, чиято възнаградителна и неначислена от работодателя стойност възлиза общо на 3 818, 99 лева в брутно измерение / определена като увеличение с 50 на сто над основното трудово възнаграждение /. Тази стойност подлежи на присъждане, заедно с обезщетение за забава в размерна законната лихва, считано от 15.04.2024 г. до окончателното й изплащане. Безспорен и установен със заключението на приетата съдебно счетоводна експертиза, факт е, че ищецът е полагал труд и през дни на официални празници / вж. таблицата на л. 7 от експертизата /, който не е начислен и заплатен, възлизащ общо на 235 часа, чиято определена съгласно правилото на чл.262, ал.1, т.3 от КТ и подлежаща на присъждане стойност възлиза общо на 1090, 25 лева в брутно измерение/ увеличение сто на сто над основното трудово възнаграждение / За разликата до претендираните им размери исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани. По предявения иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск: Искът е доказан по основание. През целия период / 01.04.2021 г. – 25.03.2024 г. / се установява / от заключението на съдебно- счетоводната експертиза, заявления за ползване на отпуск, заповед за разрешаване на отпуск № 202/28.08.2023 г. подписана и от ищеца, фишове за работни заплати/, че ищецът е имал право да полза 60 работни дни платен годишен отпуск / 15 работни дни за 2021г., по 20 работни дни за 2022г. и 2023г., както и 5 работни дни за 2024 г./, ползвал е от тях 20 дни за 2023 г и следователно не е ползвал останалите 40 дни. Затова е възникнало претендираното от него законоустановено право по чл.224 от КТ да получи парично обезщетение за неползването им, възлизащо общо на 1696, 40 лева в брутен размер, подлежащ на присъждане, доколкото ответникът не твърди и доказва да го е изплатил/ макар и да го е признал в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение /. За разликата до пълния му претендиран размер искът подлежи на отхвърляне като неоснователен. При този изход на спора ищецът има право на разноски съразмерно с уважената- чл.78, ал.1 от ГПК, а ответникът съразмерно с отхвърлената част от исковете- чл.78, ал.3 от ГПК. Подлежащите на присъждане разноски на първия възлизат на 76, 78 лева, а на втория – на 2708, 57 лева. На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.71, ал.1, чл.72 от ГПК ответникът дължи плащане на следващата се държавна такса върху уважените искове, възлизаща общо на 374, 94 лева, както и възстановяване на разноските за вещо лице, направени от бюджета в размер на 100 лева. Предвид горното, съдът