Решение № 281 от 15.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8577/2024 г.

С решение № 7773/27.04.2024 г., постановено по гр. д. № 7441/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 171 състав, е отхвърлен изцяло предявеният от П. Т. Ф. срещу А. П. Д. иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 193, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5 560 лева, представляваща платена от ищеца на 10.12.2022 г. цена на извършен ремонт в сервиз „Дивалс“ ЕООД на лек автомобил марка „Мицубиши”, с рег. № •••••••• закупен от ответника на 17.08.2022 г., с оглед отстраняването на скрити недостатъци по вещта - неизправност на автоматична скоростна трансмисия, ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба - 10.02.2023 г., до окончателното плащане на вземането .

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца П. Т. Ф. с доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че спорен в настоящия казус е само въпросът дали към момента на сключване на 17.08.2022 г. между страните по делото на договор за покупко- прождажба на л.а. „Мицубиши“, рег. № ••••••••, последното е имало съществени скрити недостатъци, които да са довели до настъпването на повреда и спиране от движение на МПС на 29.10.2022 г. Поддържа се, че „скрит недостатък“ в случая представляват износените детайли на скоростната кутия, чието състояние се твърди, че според приетата по делото САТЕ може да се установи само при демонтиране и разглобяване на скоростната кутия. Поддържа се и че от доказателствата по делото се установява, че износването в детайлите е резултат на продължителен процес.

Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника А. П. Д., с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Излага, че от доказателствата е видно, че преди продажбата е извършен преглед на МПС, както и че е направена компютърна диагностика, но не са установени никакви повреди. Твърди се, че вещото лице по делото е обяснило, че износването на процесните детайли се записва в компютъра на МПС и може да се установи при компютърна диагностика, респ. автомонтьор може да установи проблеми в скоростната кутия.

Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявен е иск от П. Т. Ф. срещу А. П. Д. с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 193, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5 560 лева, представляваща платена от ищеца на 10.12.2022 г. цена на извършен ремонт в сервиз „Дивалс“ ЕООД на лек автомобил марка „Мицубиши”, с рег. № •••••••• закупен от ответника на 17.08.2022 г., с оглед отстраняването на скрити недостатъци по вещта - неизправност на автоматична скоростна трансмисия, ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба - 10.02.2023 г., до окончателното плащане на вземането.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросът дали е бил налице скрит недостатък към момента на сключване на сделката за покупкопродажба на процесното МПС, съществен ли е с оглед предмета сделката и за използването на вещта по предназначение.

По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъжда следните факти:

На 17.08.2022 г. между ищцата П. Т. Ф., в качеството й на купувач, и ответникът А. П. Д. е сключен писмен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите на лек автомобил MITSUBISHI RVR с държавен регистрационен № ••••••••, рама № JA4AJ4AU0BZ600746, двигател N9 4B11GP5341. Преди сключване на договора автомобилът е бил подложен на обикновен оглед от автомонтьор и компютърна диагностика, при които не са установени недостатъци или индикации за проблеми, включително в автоматичната трансмисия. На 29.10.2022 г., при пътуване от София към Пазарджик по автомагистрала „Тракия“, малко след тунел „Траянови врата“, автомобилът аварира вследствие на повреда в скоростната кутия, изразяваща се в невъзможност за превключване на по-висока предавка и рязко покачване на оборотите без ускорение. Поради това автомобилът е спрян от движение и репатриран, като за настъпилата авария продавачът е уведомен незабавно по телефона. Установено е след демонтаж и разглобяване на скоростната кутия повредата е в нея и се дължи на износени детайли. Във връзка с отстраняването са извършени разходи за ремонт в размер на 5 561,09 лв., удостоверени с фактура и фискален бон от 12.12.2022 г., издадени от „Дивалс“ ЕООД.

По иска с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 193, ал. 1 ЗЗД:

Правопораждащият фактически състав на отговорността за скрити недостатъци на продадената вещ включва следните елементи:

1. Наличие на недостатък на продадената вещ, т.е. неблагоприятно за купувача

отклонение от нормативно установени, уговорени или общоприети показатели на стоката;

2. Недостатъкът да е съществен, т.е. значително да намалява годността й или цената й;

3. Същественият недостатък на вещта да е съществувал по време на прехвърлянето на собствеността;

4. Недостатъкът да не е бил известен на купувача по време на продажбата – чл.193, ал. 2

ЗЗД;

5. Недостатъкът да е бил открит навреме – чл. 194 ЗЗД, т.е. „в течение на времето, което е

обикновено необходимо за това в подобни случаи“;

6. Продавачът да е бил уведомен за недостатъка навреме, т.е. незабавно след откриването

му – чл. 194, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно заключението на АТЕ, което е прието от съда и не е оспорено от страните установява, че от описаните във фактура № 0000001643/12.12.2022 г. подменени части и извършени дейности безспорно се установява извършен ремонт на автоматична скоростна кутия. При такава повреда автомобилът не може да се движи безопасно на собствен ход и е необходимо репатриране. Нормалният експлоатационен живот на автоматична скоростна кутия при редовно обслужване и смяна на масло е около 250 000–300 000 км, като след този пробег е необходима ревизия и подмяна на износени детайли. Износването на описаните във фактурата елементи би могло да настъпи за кратък период (включително около два месеца) при нарушено или липсващо смазване, т.е. при ниско или липсващо трансмисионно масло. Подобни дефекти не могат да бъдат установени при обикновен външен оглед или стандартна диагностика, а само след демонтиране и разглобяване на скоростната кутия; при оглед могат да се установят единствено видими течове или повреди по корпуса. вещото лице приема, че по делото има данни за износване на детайлите, като причините за него могат да бъдат различни и не могат да се установят категорично без разглобяване. Възможно е повредата да е резултат както от липса или намалено количество масло (вследствие на теч), така и от продължителна експлоатация и естествено износване. Екстремен режим на управление по принцип трудно води до внезапна повреда, но при продължително такова натоварване или при неправилна експлоатация е възможно да се стигне до увреждане. Вещото лице изрично посочва, че е напълно възможно към момента на покупката да е съществувал начален, скрит дефект в скоростната кутия, който да не е бил установим нито от продавача, нито от купувача, и който впоследствие да се е задълбочил до пълна авария, но за това липсват конкретни доказателства. При наличие на изправна система, без течове и при действително извършена смяна на масло няколко месеца по-рано, бързата поява на такава повреда е малко вероятна, като в такъв случай най-логичното обяснение остава естественото износване на агрегата.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест и при изискването за главно и пълно доказване, в тежест на ищеца е да установи кумулативно наличието на недостатък на продадената вещ, скрития му характер (т.е. да не е могъл да бъде установен при обикновен преглед), както и че този недостатък е съществувал към момента на сключване на договора за покупко-продажба (17.08.2022 г.), макар да се е проявил по-късно. Самото настъпване на последващата повреда или необходимостта от ремонт не са достатъчни, за да се приеме, че при продажбата е съществувал скрит недостатък, който толкова съществено да засяга функционирането на сложно-съставната вещ МПС, която да обуславя отговорност на продавача.

От приетото и неоспорено заключение на автотехническата експертиза се установява единствено, че по фактура № 0000001643/12.12.2022 г. е извършен ремонт на автоматичната скоростна кутия и че по събраните доказателства може да се направи извод за износване на детайли. Вещото лице изрично подчертава, че за да се даде категоричен отговор относно състоянието на скоростната кутия към момента на покупката, е било необходимо да се извърши оглед в сервизни условия, включително демонтиране и разглобяване на агрегата още при придобиването. Такива действия не са осъществени и по делото липсват данни, които да позволят сигурен извод дали към 17.08.2022 г. е имало дефект, който впоследствие да е довел до авария. Самото вещо лице посочва, че „няма никакви данни за наличие на повреда към момента на закупуване“.

На следващо място не се установява и с необходимата степен на сигурност

твърдяното от ищеца обстоятелство, че към момента на покупката са били налице износени части в скоростната кутия. Дори хипотетично да се приеме възможността за наличие на начален, „скрит“ дефект, експертизата го квалифицира единствено като вероятност, а не като доказан факт. Гражданският процес не допуска да се приеме даден правнорелевантен факт за доказан само въз основа на предположения и хипотези. Необходимо е формиране на вътрешно убеждение у съда за съществуването на релевантните факти с превес на доказателствата, какъвто по делото липсва по отношение на момента на възникване на износването/дефекта. Нещо повече – по делото се установява, че към момента на покупката автомобилът е преминал обикновен преглед в автосервиз с компютърна диагностика, при които не са били установени недостатъци или индикации за проблеми в автоматичната трансмисия. Макар експертизата да сочи, че износване на вътрешни детайли по правило се установява единствено след разглобяване, тя също така потвърждава, че при налична повреда в трансмисията „обикновено се записват грешки“ и при диагностика е възможно да се установят, както и че при тестово управление могат да се проявят характерни признаци (шум, загуба на мощност, проблеми при смяна на предавки). Липсата на каквито и да е данни за подобни симптоми на евентуален проблем към момента на покупката подкрепя извода, че дори да е съществувало някакво начално износване, то не е било в такава степен, че да нарушава нормалното функциониране на скоростната система и да се квалифицира като релевантен недостатък на вещта към датата на прехвърлянето по смисъла на чл. 193 ЗЗД.

Отделно от това, не се разколебава и възражението на ответника, че увредата може да се дължи на недостатъчно количество или липса на трансмисионно масло, респективно на нарушено смазване вследствие на теч или друг последващ фактор. Експертизата изрично допуска ускорено износване за кратък период (в т.ч. около два месеца) именно при нарушено или липсващо смазване. Вещото лице подчертава, че не е извършвано разглобяване, няма установяване на ниво, цвят или консистенция на маслото, нито данни за наличие/липса на течове в периода след покупко-продажбата. Следователно не се доказва пълно и главно и причинно-следствената връзка между евентуално предшестващо състояние на скоростната кутия към 17.08.2022 г. и настъпилата авария на 29.10.2022 г.

С оглед изложеното въззивният съд не може да приеме за установено при условията на главно и пълно доказване, че към момента на сключване на договора процесният автомобил е имал скрит недостатък в автоматичната скоростна кутия. Доказано е настъпването на повреда и извършен ремонт, както и наличие на износване като факт към момента на ремонта, но не и че дефектът е съществувал към 17.08.2022 г., а дори и да е бил налице – че е препятствал нормалната експлоатация на МПС.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено като правилно.

По разноските:

Предвид изхода на спора въззиваемият-ответник има правно на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият претендира разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1000 лв., които съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 11.06.2024 г. са реално заплатени в брой. Въззивникът е направил в срок възражение за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът съобразява и решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, съгласно което, при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от размерите, определени съобразно Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа (НВАР) на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, което препраща към тази наредба (както се приема и в най-актуалната съдебна практика на ВКС – Определение № 1344 от 20.03.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3068/2024 г.). Размерът на адвокатското възнаграждение предоставено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде определен с оглед критериите на § 1а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от ДР на НВАР при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката. В случая въззивното производство се е развило по типичен за масовите такива производства – процесуалният представител на въззиваемия е депозирал отговор на въззивната жалба, по делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалния представител е взел участие. Не са били налице процесуални усложнения. Размерът на адвокатското възнаграждение на въззивника попада в размерите съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НВАР, по силата на която разпоредба размерът му е 856 лв. При прилагане на основание § 1а, ал. 2, т. 2 от ДР на НВАР вр. Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, на коефициента за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, съдът намира, че не са налице основания за намаляване или увеличаване на така посочения от НВАР размер. Ето защо в полза на адв. Д. Н. следва да й бъде намалено адвокатско възнаграждение за въззивното исково производство на 856 лв.

С оглед, че след датата на въвеждане на еврото (01.01.2026 г.) валутата на Република България е еврото (чл. 4 ЗВЕРБ), а левовите стойности по съществуващи правни инструменти се считат за стойности в евро чрез автоматично превалутиране (чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ), съдът превалутира дължимите парични суми от лева в евро, определени при прилагане на официалния валутен курс по чл. 5 ЗВЕРБ, по правилото на чл. 12 ЗВЕРБ и закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ. Така превалутираната сума представлява точния еквивалент на установеното вземане, без да се засяга размерът и съдържанието на задължението, съобразно принципа на приемственост (чл. 11, ал. 1 и 3 ЗВЕРБ).

С оглед принципите на информираност и прозрачност (чл. 8 и чл. 10 ЗВЕРБ), съдът намира за уместно в диспозитива да посочи и левовия еквивалент на присъдените суми към датата на превалутиране, като това няма самостоятелно осъдително значение, а цели яснота за страните.

Воден от гореизложеното, съдът