РЕШЕНИЕ

№........

гр. Габрово 28.1 2. 2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА при секретаря В.Й. като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 1909 по описа за 2009 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество “ Випекс милк ” ЕООД, на длъжността “Шофьор реализация и снабдяване” и че ответникът като негов работодател незаконно го е уволнил дисциплинарно на осн. чл.330 ал.1 т.6 от КТ, поради присвояване на стока. Твърди се, че заповедта за уволнение му е връчена по време, когато е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност, без да бъде поискано разрешение от Дирекция “ОИТ” за уволнението – нарушение по чл. 333 ал.1 т.4 от КТ. В заповедта било вписано, че трудовото му правоотношение се прекратява поради уволнение считано от 02.10.2009г., а заповедта му била връчена едва на 07.10.2009г., т.е. трудовото му правоотношение е прекратено със задна дата, в противоречие с чл. 335 ал.2 от КТ. Твърди още, че заповедта за дисциплинарно наказание не отговаря на императивната разпоредби на чл. 195 ал.1 от КТ, а именно не е посочено какво нарушение е извършил, кога го е извършил и какво наказание му се налага. Единствения мотив посочен в заповедта бил – “присвояване на стока –дадени писмени обяснения” и отразяване, че му се прекратява трудовото правоотношение.

Освен това като основание за налагане на дисциплинарното наказание била посочена разпоредбата на чл. 330 ал.1 т.6 във вр. с чл. 190 ал.1 т.4 от КТ. Цитираната алинея на чл. 330 от КТ обаче не съдържа никакви точки. Чл. 190 ал.1 т.4 от КТ съдържа две предложения, като не е уточнено кое от двете има предвид работодателя при налагане на дисциплинарното наказание.

Ищецът отрича да е имал намерение да присвоява стока, собственост на работодателя му, като излага причините поради които я е преместил от служебния в личния си автомобил. На последно място ищецът твърди, че дори да е извършил дисциплинарно нарушение, то наложеното му наказание е несъразмерно тежко, с оглед на това че нарушението е първо за него.

Прави искане за отмяна на уволнението и за възстановяване на предишната му работа.

Ответникът не оспорва, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение.

Оспорва предявеният иск и твърди, че дисциплинарното уволнение е наложено законосъобразно при спазване на изискванията на закона. Прехвърлянето на стока негова собственост от служебния автомобил управляван от ищеца в неговия личен автомобил било документирано с Протокол от 02.10.2009г., подписан от свидетели.

Преди налагане на дисциплинарното наказание били изискани писмени обяснения от ищеца в изпълнение на разпоредбата на чл. 193 ал.1 от КТ. Именно от тези саморъчни обяснения била видна датата на извършване на дисциплинарното нарушение и в какво точно се изразява то.

При издаването на Заповед № 6/02.10.2009г. била допусната техническа грешка като било посочено като основание за издаването й чл. 330 ал.1 т.6 от КТ. В действителност се касаело за чл. 330 ал.2 т.6 от КТ, като тази грешка според ответника не опорочава издадената заповед.

Същата заповед била изготвена на 02.10.2009г., но ищецът се явил във фирмата едва на 06.10.2009г. Тогава счетоводителката Р.С.Й. му дала заповедта за да я подпише, като преди това отбелязала на нея датата на връчване 06.10.2009г. Вместо да подпише и върне заповедта ищецът си тръгнал с нея. Донесъл я на следващия ден, като заявил, че ще я подпише ако бъде поправена датата на връчване и се отбележи че това е станало на 07.10.2009г. Счетоводителката поправила датата на връчване от 06.10. на 07.10.2009г. и ищецът я подписал. С цел да направи връчването на заповедта незаконосъобразно обаче ищецът се снабдил с болничен лист издаден на 07.10.2009г., в който било отразено, че е в домашен болничен отпуск считано от 06.10.2009г. до 13.10.2009г. Самият болничен лист ищецът занесъл в предприятието едва на 22.10.2009г. като го оставил на портала.

Ответникът счита, че не посочването на предложението на чл. 190 ал.1 т.4 от КТ, което е станало основание за налагане на дисциплинарното наказание не опорочава заповедта. В случая било очевидно, че ищецът се е опитал да извърши кражба на стоки собственост на работодателя му като по този начин е злоупотребил с неговото доверие.

Оспорва се и твърдението на ищеца, че наложеното наказание е несъразмерно на извършеното нарушение.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Между страните по делото е безспорно, че между тях е сключен трудов договор № 7/30.08.2007г. с тримесечен срок за изпитване, който впоследствие се е трансформирал в безсрочен. По силата на този договор ищецът изпълнявал в предприятието на ответника длъжността “Шофьор –реализация, снабдяване” с код по НКП 8322 2005. Със заповед № 6/02.10.2009г. работодателят е прекратил на осн. чл. 330 ал.1 т.6 във вр. с чл. 194 ал.1 т.4 от КТ трудовия договор с мотива “ присвояване на стока- дадени писмени обяснения”, считано от 02.10.2009г.

Горните обстоятелства е установяват от представените по делото трудов договор № 7/30.08.2007г. и заповед № 6/02.10.2009г.

Приложени са писмени обяснения от 02.10.2009г. дадени от ищеца М.Ц. както и болничен лист № 400/07.10.2009г.

От своя страна ответникът е приложил издаден от “Габрово милк ” ООД Протокол за извършена констатация от 02.10.2009г., извлечение от книга за болнични листове и справка за приети и върнати документи с придружително писмо № 07-999-02-00015675/22.10.2009г. на РУ”СО” при НОИ – Габрово.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове.

Процесуалният представител на ответника заявява, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца № 6/02.10.2009г. не отговаря на формалните изисквания на закона и е непълна. Моли съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени Съдът възоснова на така установените фактически обстоятелства намира от правна страна, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение” на ищеца не отговаря на изискванията на чл. 195 ал.1 от КТ и поради това е незаконосъобразна.

В обжалваната заповед като мотив за налагане на дисциплинарното наказание “уволнение” е посочено само “присвояване на стока - дадени писмени обяснения”. Липсват основни реквизити на заповедта като дата и място на извършване на нарушението, описание на конкретното деяние и квалифицирането му под някое от двете предложения на чл. 190 ал.1 т.4 от КТ.

Съгласно практиката на ВКС на РБ “Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за уволнение. Касае до задължителни реквизити: сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, видът на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Изискването за мотивиране на заповедта е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Липсата на мотиви или на част от тях поставя работника или служителя в положение на изненада. Той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може да ги прецени, както и да ги обори, при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуеми се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма. Липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на уволнението, както и спазване на преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 от КТ” В настоящия случай начинът, по който е изготвена заповедта за уволнение на ищеца - без посочване на дата на извършване на нарушението и без конкретно описание на същото, прави невъзможно да се извърши проверка както за спазване на преклузивния срок за налагане на наказанието, така и за съответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушението.

По изложените съображения съдът счита, че предявените искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.т. 1 и 2 от КТ са основателни и доказани и следва да бъдат уважени поради формалната незаконосъобразност на заповедта за уволнение, без съдът да извършва проверка по същество във връзка с това извършено ли е нарушението и съразмерно ли е наложеното за него наказание.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 400 лв.

Водим от гореизложеното съдът