Решение № 3273 от 27.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6710/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110206710 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „,,•••''“ ООД, ЕИК: •••••••, срещу наказателно постановление (НП) № 23-2500020/17.03.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“ (ДИТ – СО), с което за нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляди и петстотин) лева. В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се прави искане за неговата отмяна. На първо място се излага установената според жалбоподателя фактическа обстановка, като се твърди, че със заповед №01/18.12.2024 г. по реда на чл. 210, ал. 1 и 4 от КТ е била реализирана ограничената имуществена отговорност на служителя П.П. – „,,•••''“ при „,,•••''“ ООД чрез удържане от трудовото му възнаграждение за последния отработен месец - м. ноември 2024 г. на сумата от 1440 лв., като в рамките на едномесечния срок от връчването й, т.е. до 18.01.2025 г. служителят не е възразил срещу заповедта. Посочва се, че на 28.01.2025 г. между „,,•••''“ ООД и П.П. е било сключеното споразумение, като в т.3 от същото страните са констатирали, че вследствие на дейността на служителя е била причинена вреда на работодателя, като с цел постигане на компромис и цялостно уреждане на отношенията помежду им, страните се съгласили да се намали удържаната сума наполовина - 720 лв. Твърди се, че остатъкът от сумата - 720 лв. (възнаграждение за м.ноември 2024 г.), заедно с обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск, са били заплатени на 29.01.2025 г. Излагат се съображения, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал.4 ЗАНН да съобрази направените възражения и всички събрани по преписката доказателства. Поддържа се, че в конкретния случай не би могло да бъде осъществено нарушение, изразяващо се в неплащането на дължимо възнаграждение, доколкото трудово възнаграждение се дължи само в случаите на добросъвестно и качествено изпълнена работа - арг. от чл. 268, ал.1 и ал.2 КТ и чл. 128, т.2 КТ. Посочва се, че според чл. 268, ал.1 и ал.2 КТ при производство на некачествена продукция по вина на работника или служителя трудово възнаграждение не му се заплаща (съответно ако произведената продукция е частично негодна, не се заплаща част от възнаграждение, както е в случая, доколкото освен посочените партиди са налице и други произведени от служителя, които са качествени). Сочи се, че наред с това, чл. 272, ал.1, т.6 КТ предвижда, че работодателят може без съгласието на работника/служителя да прави удръжки в случаите по чл. 210, ал.4 КТ. Предвид представените доказателства се застъпва., че е спазена процедурата по чл. 210, ал.1 и ал.4 КТ, както и сключеното споразумение от 28.01.2025 г. и извършеното плащане от 29.01.2025 г., АНО е трябвало да съобрази, че в конкретния случай не е налице извършено нарушение на чл. 128, т.2 КТ, а работодателят законно не е платил съответната сума, равняваща се на размера на причинената вреда, като е удържал съответната сума при спазване на процедурата по чл. 210, ал.4 КТ във връзка с чл. 272, ал.1,т.6 КТ. С тези съображения се иска от съда да отмени обжалваното НП, като се претендират и сторените по делото разноски. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател „,,•••''“ ООД, редовно призовано, се представлява от адв. Б. от АК - Сливен, надлежно упълномощен. Същият моли за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Въззиваемата страна - директора на Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“, редовно призована, се представлява от юрк. Г., с представено пълномощно, който моли за потвърждаване на НП. Изтъква се, че към момента на нарушението не са приключили спрямо П.П. никакви производства - дисциплинарни или за ангажиране на имуществена отговорност за нарушаване на трудовата дисциплина, като счита, че ако има такива производства, образувани след ноември 2024 г., те нямат отношение към настоящото производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Софийски районен съд, след като извърши цялостна преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна: На 09.01.2025 г. служители на ДИТ – СО извършили проверка по спазването на трудовото законодателство в обект – ,,•••''на, находяща се в с. Панчарево, Столична община, на ул. „,,•••'', стопанисван от дружествотожалбоподател „,,•••''“ ООД. Проверката била извършена по повод постъпила жалба от П.П. – служител на дружеството, като продължила и на 21.01.2025г. по събрани и представени документи. В хода на проверката било установено, че въз основа на трудов договор № ••••••/07.06.2023г. П.Л.П. работил за „,,•••''“ ООД, на длъжност „,,•••''“ с уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 3221,74 лв., дължимо ежемесечно. Видно от разчетно-платежната ведомост на „,,•••''“ ООД за месец ноември 2024 г. и фиш за заплата за същият месец работодателят бил начислил на лицето П.П., заплата в размер на 3241,07 лв., направил е удръжки за дължими данък и осигурителни вноски в общ размер на 726,06 лв., като е определил сума за получаване 2515,01лв. На 18.12.2024 г. от „,,•••''“ ООД била издадена Заповед по чл. 210 от КТ, с която от възнаграждението на П.П. за месец ноември 2024 се удържа сума в размер на 1440 лв. Видно от представено платежно нареждане, на 22.12.2024г. на П.П. е била изплатена сумата от 1060,00 лв., представляваща трудово възнаграждение за положения от него труд през месец ноември 2024 г. При така установените обстоятелства и доколкото до приключването на проверката от дружеството-жалбоподател не били представени документи, удостоверяващи,.че на П.П. е изплатена останалата част от трудово възнаграждение за положения от него труд през месец ноември 2024 г. в размер на 1440,00лв., на 21.01.2025 г. свидетелят А. П. Г. на длъжност „главен инспектор“ при ДИТ – СО, съставил срещу „,,•••''“ ООД акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-2500020/21.01.2025 г. в който нарушението било квалифицирано по чл. 128, т. 2 от КТ. На 28.01.2025 г., между П.Л.П. и „,,•••''“ ООД било сключено споразумение, съгласно което страните приели за установено, че в резултат от дейността на служителя е настъпила вреда за Дружеството, поради произведена некачествена продукция, като била приета за достатъчна сумата от 720. лв. за удовлетворяване на претенцията на дружеството-работодател, а последното се задължило да заплати на служителя сумата от 720 лв. представляваща остатък от възнаграждението му за м. 11. 2024 г. С платежно нареждане от 29.01.2025 г. работодателят „,,•••''“ ООД заплатил на П.П. сумата от 720 лв. представляваща остатък от възнаграждение за м. 11 2024 г. Въз основа на съставения АУАН от директора на Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“ (ДИТ – СО) било издадено обжалваното в настоящото производство НП № 23-2500020/17.03.2025 г., с което за нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, на „,,•••''“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляди и петстотин) лева. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля А. П. Г. – актосъставител, както и от писмените доказателства - призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК, идентификационна карта, протокол за извършена проверка № ПР 2500209/21.01.2025 г., разчетно-платежни ведомости за месеци ноември и декември 2024 г., писмено сведение от Й.З.А., фишове за заплати за месец ноември и декември 2024 г., трудов договор № ••••••/07.06.2023 г., платежно нареждане от 22.12.2024 г., споразумение от 28.01.2025 г., сключено между П.Л.П. и„,,•••''“ ООД, Заповед по чл. 210 от КТ от 18.12.2024 г., платежно нареждане от 29.01.2025 г., присъствена форма за отчитане явяването и неявяването на работа през м. 11 и м. 12 2024 г., сигнал с вх. № 24143788/17.12.2024 г. с приложения, възражение срещу АУАН, ведно с приложения, заповеди на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ (ГИТ) с № З-0864/17.10.2022 г. и № ЧР-43/30.01.2023 г., както и длъжностна характеристика за компетентност на наказващия орган, Заповед № ЧР-88/07.02.2014 г., ведно с длъжностна характеристика на актосъставителя, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, кореспонденция между П.Л.П. и„,,•••''“ ООД, както и останалите приобщени по делото писмени доказателства. Обстоятелствата, касаещи извършените проверки и направените при тях констатации се изясняват безпротиворечиво посредством показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателствени материали по административнонаказателната преписка, които като логични, последователни и непредубедени се кредитират изцяло от съда. Доколкото в източниците на доказателства по делото не са налице противоречия, не се налага тяхното подробно аналитично обсъждане. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съотв. издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая АУАН е съставен от компетентен за това орган - свид. А. П. Г. - компетентно длъжностно лице съгл. чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399 от КТ и предвид Заповед № ЧР-88/07.02.2014 г.,, който е бил на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“, а НП е издадено от директор на дирекцията, който е оправомощен да издава НП със Заповед № З- 0864/17.10.2022 г. и № ЧР-43/30.01.2023 г. на изп. директор на ИА „ГИТ“, и представлява „оправомощено от ръководителя” на съответния контролен орган (изпълнителен директор на ИА „ГИТ”) длъжностно лице. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и представляващ дружеството-нарушител, като препис от последния е връчен на представляващия санкционираното лице. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за издаването на НП. В АУАН и в обжалваното НП достатъчно пълно и ясно са описани относимите към фактическия състав на нарушението обстоятелства, вкл. и такива по извършването му, като ясно е посочено в какво се изразява нарушението, както и датата и мястото на извършване на нарушението. Изложеното дава основание на състава на съда да приеме, че липсва нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, както и на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съставеният АУАН съдържа законовите реквизити, като в него са отразени обстоятелствата по извършваната проверка, фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Идентична е ситуацията и с издаденото НП. Поради това съдебният състав намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на НП на формално основание. При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление настоящият съдебен състав прие, че дружествотожалбоподател е осъществило от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда. Безспорно установено е, че между работодателя „,,•••''“ ООД и служителят П.Л.П. е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № ••••••/07.06.2023г. През м. 11 2024 г. Петров е полагал труд като „,,•••''“ в ,,•••''на, находяща се в с. Панчарево, Столична община, на ул. „,,•••'', стопанисвана от „,,•••''“ ООД. Във връзка с това в разчетно-платежната ведомост на „,,•••''“ ООД за месец ноември 2024 г. и фиш за заплата за същият месец работодателят е начислил на лицето П.П., трудово възнаграждение в размер на 3241,07 лв., като е направил удръжки единствено за дължимите данък и осигурителни вноски в общ размер на 726,06 лв., като е определил сума за получаване 2515,01лв. Видно от чл. II, т. 1 от приложения по преписката Трудов договор № ••••••/07.06.2023г., работодателят е длъжен да заплаща трудовото възнаграждение на работника /служителя/ ежемесечно. Редът за реализиране на ограничената имуществена отговорност на работника/служителя е установен в чл. 210 от КТ. Процедурата започва с издаване на писмена заповед от работодателя по чл. 210 ал. 1 от КТ, в която трябва да са посочени основанието и размера на отговорността на работника/служителя. В едномесечен срок от връчването на заповедта работникът/служителят може да оспори писмено основанието или размера на отговорността, в който случай работодателят може да предяви иск по съдебен ред /чл. 210 ал. 3 от КТ/. Ако в същия срок /едномесечен/ заповедта не бъде оспорена, работодателят може да удържи дължимата сума от трудовото възнаграждение /чл. 210 ал. 4 от КТ/. Т.е. преди изтичане на предвидения едномесечен срок работодателят няма право да пристъпва към извършване на удръжки от трудовото възнаграждение на служителя/работника, тъй като едва след изтичането на този едномесечен срок и в зависимост от предприетото от служителя/работника поведение ще се определи дали той признава основанията за ангажиране на имуществената му отговорност или ги оспорва, в който случай работодателят следва да предяви претенцията си в съда. В случая дружеството-жалбоподател, без да спазва указаната в чл. 210 от КТ процедура е удържал суми от трудовото възнаграждение на служителя П.П. не само преди изтичане на едномесечния срок по чл. 210 ал. 4 от КТ, но и преди издаването на заповедта по чл. 210 от КТ. Това е така, доколкото при липса на друга уговорка между страните, трудовото възнаграждение е било дължимо до първия работен ден на м. декември 2025 г. (защото последният ден на м. ноември – събота, 30.11.2024 г. е неработен ден), а именно до 02.12.2024 г., а заповедта, с която от възнаграждението на П.П. за м. ноември 2024 г. се удържа сума в размер на 1440 лв., датира от 18.12.2024 г. От това следва, че с изтичане на срока, в който „,,•••''“ ООД е следвало да заплати на П.П. начисленото му трудово възнаграждение за положения през м. 11 2024 г. труд, а именно до 02.12.2024 г., жалбоподателят от обективна страна е нарушил задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Предвид това, че заповедта по чл. 210 ал. 4 от КТ е била издадена след изтичане на срока за заплащане на трудовото възнаграждение на работника/служителя, то се явяват неоснователни всички възражения на дружеството-жалбоподател в насока, че в случая то правомерно било ангажирало ограничената имуществена отговорност на П.П. и заплащането на трудовото му възнаграждение след удържането на посочената в заповедта сума от 1440 лв. не било в нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ. Следва да се отбележи, че в настоящото производство съдът не следва да извършва преценка налице ли са основанията за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на служителя, което евентуално би могло да е предмет на друго съдебно производство, а единствено дали работодателят е имал основание да извърши удръжки от възнаграждението на служителя за месец ноември 2024 г., след като е спазил процедурата по чл. 210 КТ. Отговорът на този въпрос е отрицателен по вече изложени съображения. Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението. Съдът намира, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 415в от КТ и случаят да се квалифицира като маловажен, доколкото от неизпълнението на задължението за заплащане на трудовото му възнаграждение за месец ноември 2024 г. за работника/служителя П.П. са настъпили вредни последици, изразяващи се в неправомерното му лишаване от средства за препитание. Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. При индивидуализиране на размера на имуществената санкция като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се ценят липсата на данни за предходни нарушения на трудовото законодателство, за които работодателят да е санкциониран, както и изплащането на разликата до уговорения в постигнатото между страните споразумение размер. Ето защо съдът намери, че правилно и в съответствие с критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН административнонаказващият орган е определил имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер, а именно 1500, 00 лева, която е от естество да осигури постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Същото е правилно, законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде потвърдено. По направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че последното следва да бъде уважено с оглед изхода на делото. Въз основа на фактическата и правна сложност на делото и провеждането на едно съдебно заседания, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че дружеството-жалбоподател „,,•••''“ ООД следва да заплати на Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“ сумата от 103 евро юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 133 състав