Решение № 52 от 28.2.2022 г. на Районен съд - Силистра по дело № 23/2022 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН. Жалбоподателят „ЕКОПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК ••, седалище и адрес на управление- с.П., обл.С., ул. „М.” № 17, представлявано от управителя М. А. М. обжалва Наказателно постановление № ••/ 30.11.2021г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда”- гр.С., с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 2000 / две хиляди / лева за извършено нарушение по чл.24, ал.3 / понастоящем ал.2 / от ЗТМТМ във вр.с чл.32, ал.1 и ал.3 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП. Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда”- гр. С., надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях ст.юристконсулт А.. Жалбоподателят ”Екопродукт” ЕООД, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо него- проц.представител адв.Н. В. при АК-София, упълномощен и приет от съда. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост като незаконосъобразно и навежда доводи в тази насока. Алтернативно отправя искане към съда да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН и да не се налага административно наказание на жалбоподателя, а същия да бъде официално предупреден. Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото. С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова в качеството на свидетели актосъставителя М. С. Д. и свидетелите по акта Д. И. Т. и Р. И. Ж., които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, поради което и съда ги прие и приобщи към доказателствения материал по делото. След даване ход на делото от страна на проц.представител на АНО бяха депозирани нови писмени доказателства- копие от Писмо от ИА „ГИТ“ с изх.№ ДОК21010515/09.09.2021г. до Данчо Димитров – директор на Д „ИТ“-С., ведно с приложение към него, които съда счете за допустими, поради което с мотивирано протоколно определение ги прие и приложи като доказателства по делото. От страна на проц.представител на жалбоподателя беше направено искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на водено от тях лице. Съда като взе предвид становището на ответната страна, счете искането за допустимо и допусна до разпит воденото от страна на проц.представител на жалбоподателя лице- Н. Д. П., който даде своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи към доказателствения материал по делото. Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното: На 24.09.2021г. и 29.09.2021г. е била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство, осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд и на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност в свинекомплекс, находящ се в с.П., община С., стопанисван от „Екопродукт“ ЕООД. Осъществяваната в предприятието дейност- селско стопанство, отглеждане на свине, с код 01.46 по КИД 2008 имала сезонен характер, съобразно Заповед РД 01-47/ 17.01.2017г., издадена на основание чл.25, ал.1 и 2 от ЗТМТМ и чл.22, ал.1 и 3 от ППЗТМТМ от министъра на МТСП, с която е утвърден Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните. В хода на проверката се установило, че лицето С.Ч., ЕГН ••, роден на 19.05.1985г., гражданин на Република М. и притежаващ паспорт № ••, издаден на 24.07.2018г. от Агенция обществени услуги, извършва трудова дейност свързана с грижи по отглеждането на животни в свинеферма в с.П.. След запознаване с представеното трудово досие на работника, проверяващите установили, че между „Екопродукт“ ЕООД и С.Ч. на основание чл.68, ал.1, т.1 във вр.с чл.68, ал.3 от КТ е сключен трудов договор № 439 от 14.04.2021г. за срок от 90 дни, при условията на сезонна заетост по смисъла на чл.24, ал.3 / понастоящем ал.2 / от ЗТМТМ. По силата на така създаденото срочно правоотношение, работника е приел да изпълнява длъжността „общ работник“, с място на работа- свинекомплекс в с.П., община С., при нормална продължителност на работното време и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650, 00 лева. При направения преглед на трудовия договор, саморъчно попълнената от работника декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ се установило, че С.Ч. е започнал изпълнението на възложената работа, считано от 15.04.2021г. в представения в хода на проверката платежен фиш за отработените 11 работни дни през м.април 2021г. било видно, че на работника е било начислено трудово възнаграждение в размер на 340, 48 лв. Представена била и заповед № 391/ 28.10.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение със С.Ч., считано от 28.10.2021г., по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. С писмо изх.№ 10-10-419#1 от 02.11.2021г. на зам.изпълнителен директор на Агенция по заетостта, АНО била уведомена, че не е постъпвала декларация от страна на работодателя „Екопродукт“ ЕООД и не е извършена регистрация в Агенция по заетостта за осъществяване на краткосрочна сезонна заетост по реда на чл.24, ал.2 от ЗТМТМ за лицето С.Ч.. От така събраната трудовоправна документация, проверяващите лица са установили, че работодателя не е регистрирал в Агенция по заетостта чрез подаване на декларация / Приложение № 5 към чл.32, ал.1 от ППЗТМТМ / за осъществяване на сезонна работа до 90 дни без прекъсване по чл.24, ал.3 / понастоящем ал.2 / от ЗТМТМ с чужденеца С.Ч., гражданин на трета държава по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, при условията и реда определени в чл.32, ал.1 и ал.3 от ППЗТМТМ, считано до 15.04.2021г. и до момента на проверката. Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № ••/ 23.11.2021г., който бил съставен и връчен на представител на нарушителя на същата дата. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с което на основание чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ нарушителя е бил наказан с имуществена санкция в размер на 2000 лева. Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на актосъставителя Д. и свидетелите по акта Т. и Ж., както и тези на допълнително допуснатия свидетел Н. Пенев; писмени – декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ; молба от С.Ч.; трудов договор № 439/14.04.21г.; копие на паспорт; удостоверение за регистрация в регистъра на НАП; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ; уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ и другите, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Доказателствените материали по делото са еднопосочни и изясняват в пълнота фактическата обстановка, поради което по-подробното им обсъждане се явява ненужно. При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: АУАН № ••/ 23.11.2021г. и обжалваното НП № ••/ 30.11.2021г. са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.24, ал.3 / понастоящем ал.2 / от ЗТМТМ във вр.с чл.32, ал.1 и ал.3 от ППЗТМТМ. Съобразно нормата на чл.24, ал.2 от ЗТМТМ, който към момента е актуалната редакция на предишна ал.3 „Сезонна работа до 90 дни без прекъсване в рамките на всеки период от 12 месеца се регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона“. Нарушението на тази норма се наказва съобразно нормата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ „Наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание“, тъй като нарушителя е ЮЛ, а съобразно основната норма по ал.1 от същия член „Чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв“. На първо място по преписката е приложена Декларацията по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ на молдовски или руски език / за съда не става ясно, тъй като е извън неговата компетенция /, без същата да е придружена с лицензиран превод на български език. Тази декларация по своето естество е същата като писмената декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, но предвид спецификата па спора, съда приема, че същата е попълнена и по реда на чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ. Видно, както от материалите по делото, така и от разпитания допълнително свидетел Н. Пенев е, че лицето С.Ч. не е владеел български език- нито писмено, нито говоримо. Този факт е станал известен и на проверяващите органи, но вместо да му назначат правоспособен преводач, органите на Д“ИТ“-С. са предпочели да връчат посочената декларация за попълване от лицето чрез друго, трето лице, също работник в предприятието на жалбоподателя, което нито е било правоспособен преводач, нито пък е знаело в достатъчна степен писмено и говоримо български език. Липсата на назначен правоспособен преводач спрямо попълваните от страна на лицето С.Ч. писмени документи, опорочава издадените АУАН и НП, тъй като същия не владее български език и по този начин АУАН-ът и НП-то са били издадени въз основа на нередовно доказателство, посочено изрично както в АУАН, така и в НП- декларация по чл.402, ал.1 от КТ, имаща характера на декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ, предвид спецификата на спора, поради което настоящият съдебен състав намира, че проверката е започнала изначално с недействително доказателство, което няма как да бъде ценено като такова от съда. Настоящият съдебен състав приема, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато и друго особено съществено процесуално нарушение, което е абсолютно основание за отмяна на обжалваното НП, а именно не е налице компетентност на наказващия орган да издава НП за нарушения по ЗТМТМ. Съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ специализираната контролна дейност по спазване на закона се осъществява от ИА "Главна инспекция по труда", като няма спор, че актосъставителят М. Д. е на длъжност главен инспектор в Д „ИТ“- С., за което свидетелства и връчената й по надлежния ред заповед за нейното назначаване. Няма спор и че Д „ИТ“- С. е териториална структура на изпълнителната агенция, но това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че директорът на Д „ИТ“- С. е компетентен да издава НП за нарушения по ЗТМТМ, тъй като правомощията му не произтичат директно от закона, а е необходимо да му бъдат възложени с конкретна заповед от изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда". Основание за този извод на съда е разпоредбата на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, съгласно която наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган, т. е. изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица, съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове, т. е. законът е предвидил НП да се издават от изпълнителния директор на агенцията или той да делегира конкретни правомощия на директорите на съответните Д „ИТ“. Позоваването на разпоредби от устройствения правилник на ИА ГИТ, не може да дерогира разпоредбата от специалния закон, а представената по делото Заповед № 3-0035/29.01.2014 г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ" не може да бъде приета като доказателство за възложени правомощия на Д „ИТ“ – С., тъй като приложената заповед е издадена на 29.01.2014 г., а ЗТМТМ е обнародван в ДВ бр. 33 от 26.04.2016г. и е в сила от 21.05.2016г., т. е. към момента на издаване на заповедта изп. директор на ИА „ГИТ“ не е разполагал с възможността да делегира правомощия на директорите на съответните дирекции ИТ да издават НП по ЗМТМТ, тъй като към този момент самият той не е разполагал с такава компетентност. Поради изложеното съдът счита, че обжалваното НП е издадено от некомпетентен орган. Извън посочените по-горе съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната на обжалваното НП са налице и нарушения на материалния закон, които по своето естество са самостоятелни основания за отмяната на НП-то. Безспорно гражданинът на трета държава С.Ч. за времето от 15.04.2021г. до 90 дни, е имал право да осъществява краткосрочна заетост на сезонна работа до 90 дни по чл. 24, ал. 3 / сегашна ал.2 / от ЗТМТМ. Легалното определение на понятието "сезонен работник" се съдържа в § 1, т. 24 от ДР на ЗТМТМ. Това е гражданин на трета държава, който запазва основното си място на пребиваване в трета държава и пребивава законно и временно на територията на Република България за да извършва сезонна работа въз основа на един или повече срочни трудови договори, сключени пряко с работодател, чието седалище е в Република България. Сезонният характер на извършваните дейности определя и периода на разрешението, за което се издава – от 90 дни до 9 месеца в рамките на една календарна година. За сезонна работа под 90 дни се изисква само регистрация в Агенция по заетостта въз основа на декларация, подадена от работодателя (чл. 24, ал. 2 от ЗТМТМ). Разрешението може да бъде удължено еднократно в рамките на този срок след разрешение на органите на Министерството на труда и социалната политика (чл. 24к, ал. 2 от ЗЧРБ). Продължителността на срока е характерна особеност на този режим, която го отличава от останалите, при които разрешението се издава за срок от една и повече години. След изтичане срока на разрешението сезонният работник може да продължи да работи при същия работодател или да го смени, но след разрешение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (чл. 29 от ЗТМТМ). В този смисъл, за разлика от висококвалифицираните работници, притежатели на синя карта, то сезонните работници не могат да се регистрират като лица, търсещи работа. Съгласно чл. 24к, ал. 1 от ЗЧРБ, която е едната от разпоредбите, към които препраща чл. 29, ал. 1 от ЗТМТМ, която пък от своя страна урежда възможността сезонният работник да смени еднократно работодателя си, разрешение с право на продължително пребиваване могат да получат чужденци, които отговарят на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на ЗТМТМ и които притежават виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ, т. е. виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни. Другата разпоредба, към която препраща чл. 29 от ЗТМТМ, е тази на чл. 24, ал. 1 от ЗТМТМ, уреждаща реда за еднократна смяна на работодателя на сезонния работник, което изисква разрешение от МВР. Анализът на тези разпоредби налага извода, че сезонен работник може да смени работодателя си само в случай, че той има право на продължително пребиваване въз основа на издадено разрешение за това. С.Ч. не е отговарял на тези условия, поради което не е могъл да упражни правото си по чл. 29 от ЗТМТМ, съответно не може да се счита, че той е осъществил такава "смяна" на работодателя си само въз основа на сключен от него трудов договор с друг работодател и то без разрешението по чл. 24 от ЗТМТМ. Категорично административно наказателното производство е започнало със съставянето на незаконосъобразен акт за установяване на административно нарушение, защото нормата, посочена в акта като нарушена – чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, не предвижда работодател да носи отговорност по допустителство. Съгласно чл. 10 от ЗАНН обаче, допустителите се наказват само в предвидените за това случаи, какъвто понастоящем не е налице. В този смисъл разпоредбата на чл. 24, ал. 2, предл. последно от ЗАНН не може да намери приложение в случая, защото в чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ са предвидени, при условията на алтернативност, две форми на изпълнителното деяние, но актосъставителят не е приел в съставения от него акт да е осъществена която и да е от тях. Това налага да се обсъди въпроса дали наказващият орган е издал обжалваното НП при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН – при допусната нередовност на акта. Наказващият орган е описал нарушението в издаденото от него наказателно постановление като е приел, че "Екопродукт" ЕООД, в качеството на местен работодател, "е приел С.Ч., гражданин на трета държава, да предоставя работна сила, без съответната регистрация в Агенция по заетостта". Разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ разграничава две форми на изпълнителното деяние – "приемането на чужденец" и "предоставянето на работна сила" от чужденци, което налага извода, че се касае за различни нарушения, което в настоящия случай не е съобразено. Отделно от това ЗТМТМ борави с понятието "законно пребиваващи чужденци", по отношение на което административно наказващият орган не сочи никакви доказателства. Разграничени са и различни режими – регистрационен и разрешителен. Самите режими са описани подробно в ЗТМТМ и в правилника за прилагането му. Според чл. 32, ал. 1 от ППЗТМТМ за регистрация на заетост на граждани на трети държави на сезонна работа до 90 дни по чл. 24, ал. 2 от ЗТМТМ работодателят подава в Агенция по заетостта преди началото на заетостта декларации и документи към тях. В случая са налице достатъчно доказателства, които са били събрани още в хода на административно наказателното производство, които са в насока, че за приетия на работа чужденец, или този който предоставя работна сила, е следвало да се приложи регистрационен режим по чл. 32 от ППЗТМТМ във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗТМТМ. Административно наказващият орган обаче не е посочил какъв е статута на чужденеца, което той е бил длъжен да стори, за да обоснове извода си на какво законово основание предоставянето на работна сила от страна на този чужденец следва да бъде съотнесено към конкретен режим по смисъла на ЗТМТМ и правилника за прилагането му. Именно затова и с оглед липсата на констатация в наказателното постановление, че С.Ч. осъществява краткосрочна заетост е следвало това обстоятелство да бъде уточнено. В потвърждение на този извод е обстоятелството, че в НП са изброени част от документите, но не и тези касаещи статута на пребиваване на гражданина на трета държава в Република България. Наказващият орган не се е съобразил и с двете форми на изпълнителното деяние – "приемането на чужденец" и "предоставянето на работна сила" от законно пребиваващи чужденци, които са предвидени в приложената от него в издаденото НП разпоредба на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, в която разпоредба разграниченията и на двете форми на изпълнение на деянието са предвидени в условията на алтернативност чрез използването на съюза "или". По разбиране на настоящият състав, / нито в АУАН, нито в НП е посочена дата на извършване на административно нарушение / едно от словесно вменените на жалбоподателя административни нарушения е, че е сключил трудов договор с лицето С.Ч. - гражданин на Република Украйна, без да го е регистрирал в Агенция по заетостта. Съгласно разпоредбата на чл. 30а от Правилника за прилагане на ЗТМТМ „За регистрация в случаите по чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ работодателят подава в Агенцията по заетостта в 7-дневен срок от началото на заетостта декларация в два екземпляра по образец съгласно приложение № 5; документите по чл. 2, ал. 1, т. 7 – 11 и копие от документи, удостоверяващи българския произход на работника – гражданин на трета държава при удостоверяващи българския произход на работника – гражданин на трета държава при условията и по реда на Закона за българите, живеещи извън Република България.“ В процесния случай за сключването на трудов договор не е необходимо регистрация в Агенцията по заетостта, тъй като именно сключения трудов договор е една от предпоставките за регистриране на чужденци за достъп до пазара на труда в РБългария, т. е. това действие не е обявено от закона за наказуемо, още повече, че разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ регламентира, че на гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато има трудов договор с местен работодател. Съпоставяйки разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ с другото словесно вмененото деяние на жалбоподателя, а именно: " работодателят не е регистрира в Агенция по заетостта " и императивното изискване на ал. 6 на чл. 75а от ЗТМТМ, то остава неясно дали за АНО лицето С.Ч. е законно пребиваващ на територията на РБългария чужденец. Действително, от приложената справка от ОДМВР гр. С. става ясно, че лицето С.Ч. имал две регистрирани влизания в Р България, съответно на 12.04.2021г. и на 09.08.2021г., без уточнение дали тези влизания на лицето попадат в законоустановения срок на законно пребиваване. Ето защо съдът намира, че с издаването на обжалваното наказателно постановление не са отстранени допуснатите в акта нередовности, а по начина, по който е описано нарушението, е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предвид, че не са посочени по ясен и точен начин обстоятелствата, при които е извършено то, а и в какво конкретно се изразява самото нарушение, което нарушение на процесуалните правила се явява съществено. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере какво конкретно нарушение му е вменено и срещу какви факти да се защитава, поради което същественото процесуално нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Според чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения на л. 7 договор за правна защита и съдействие от 30.12.2021г., от приложените пълномощно и списък с разноски се установява, че жалбоподателят е възложил на адв. Н. В. при АК- София оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 720 лева и е заплатено в брой, за което са представени доказателства по делото, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на Д"ИТ"- С. в съдебно заседание. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в актуалната й редакция, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 лв. до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. В случая е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 370 лв. Договореното възнаграждение в значително над този минимален размер -370 лв. установен в Наредбата следва да се определи като прекомерно. Поради това и същия следва да бъде редуциран до размера на минимално определеното адвокатско възнаграждение, съобразно изложените по-горе текстове, тъй като делото не се отличава с фактическа или правна сложност, същото приключи в едно заседание и е налице възражение за прекомерност от другата страна, което настоящия съдебен състав счита за основателно. Предвид изложеното по-горе, Дирекция "Инспекция по труда"-С. следва да заплати на жалбоподателя "Екопродукт" ЕООД разноски по делото в размер на 370 / триста и седемдесет / лева, като отхвърли искането на адв.В. в останалата му част до размера от 720 лева като неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр.с чл.63, ал.3, т.1 и 2 от ЗАНН, Районен съд- С.