Решение № 173 от 28.9.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 287/2026 г.

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №548 от 18.12.2025г., постановено по гр.дело №62/2025г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, е обявен за нищожен договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 05.03.2021г. между „Финстарт“ЕООД, ЕИК 205011337, и Х. К. Ч. с ЕГН:••••••••••, поради противоречието му на закона, на основание чл.25,ал.1,т.9 във връзка с чл.38 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, и „Финстарт“ЕООД, ЕИК 205011337, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“№115Е, ет.5, е осъдено да заплати на Х. К. Ч. с ЕГН:••••••••••, от гр.П, ул. Г. Б. № •••••••, сумата от 2406,42лв., представляваща сторени разноски по делото, от които 1306,42лв. – държавна такса, 1650лв. – адвокатско възнаграждение, и 450лв. – депозит за вещо лице. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „Финстарт“ЕООД, който чрез пълномощника юрисконсулт М. Б. го обжалва с доводи за неправилност, според които таксата за разглеждане на искането за сключване на договора, разходите за застраховка и таксата за оценка на имота не са и не следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите, поради което размерът му не надвишава максимално предвидения такъв в чл.29,ал.9 от ЗКНИП, а неустойката е бъдещо несигурно събитие, което не би могло да бъде предвидено при сключване на договора с кредитора, и претендира за отмяна на решението и за присъждане на разноски. Въззиваемата страна Х. К. Ч. е подал чрез пълномощника адв.Б. Й. писмен отговор на въззивната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата и искане тя да бъде оставена без уважение и първоинстанционното решение да се остави в сила. Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Ищецът твърди на 12.02.2021г. да му е предоставен Европейски стандартизиран информационен формуляр, в който било посочено, че при общ размер на заема от 15000лв. със срок от 60 месеца общо дължимата сума е в размер на 37423,20лв. /договорна лихва и главница/ с годишен лихвен процент от 40,08% и ГПР от 49,14% с размер на месечната вноска от 501лв., а на 05.03.2021г. сключил с ответника договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ с общ размер на заема от 15000лв. и договорна лихва от 17660,48лв. или общо задължение от 32660,48лв. за срок от 48 месеца при 16 погасителни вноски от 501лв., а следващите 32 вноски от 770,14лв., както и при годишен лихвен процент от 40,08% и ГПР от 48,41%, който кредит бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот, учредена на 05.03.2021г. с нотариален акт №•••••••••••г. на нотариус НМТ. Ищецът поддържа, че в общото задължение по заема, посочено в чл.4,3 от договора, не били включени таксата за разглеждане на искането в размер на 2,5% от заемната сума или 375лв., таксата за оценка на имот и разноските по сключване на застрахователна полица на имота, поради което клаузите на чл.4.3 и чл.4.9 от договора да противоречат на чл.24,ал.1,т.9 и т.11 от ЗКНИП и на основание чл.38 от закона договорът за кредит да е нищожен. Ищецът твърди в чл.17,ал.2 от договора да е предвидено заемополучателят да дължи заплащане на направените разходи за събиране, изразяващи се в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения и провеждане на телефонни разговори, посочени в Тарифа за дължими такси, която клауза счита да е в пряко противоречие с чл.27,ал.2 от ЗКНИП, тъй като отговорността за разноски по същество представлява неустойка за забава и с начисляването им се цели заобикаляне на ограничението по чл.27,ал.2 от закона и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана изцяло с хипотеза на забава на длъжника, поради което и съгласно чл.37,ал.1 от ЗКНИП да е нищожна, като тя е обективирана не в договора, а в определена предварително от кредитора тарифа, не е уговорена индивидуално и е неравноправна, а недължимо заплатените от него суми по нея да са от общо 3420лв. Ищецът твърди и в чл.17,ал.3 от договора да е предвидена като мораторна неустойка от 500лв., която клауза счита за нищожна като накърняваща добрите нрави. Въз основа на така изложените обстоятелства е предявен главен иск за обявяване нищожността на договора на основание чл.24,ал.1,т.9 и т.11 във връзка с чл.38 от ЗКНИП и евентуални искове за обявяване за нищожни на клаузата на чл.17,ал.2 от договора на основание чл.27,ал.2 във връзка с чл.37,ал.1 от ЗКНИП и на клаузата по чл.17,ал.3 от договора на основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД. Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131,ал.1 от ГПК. Подал е след изтичане на срока становище, с което поддържа да не е нарушена разпоредбата на чл.29,ал.9 от ЗКНИП, тъй като лихвата в случая е изцяло съобразена с нея и е единствения разход, взет предвид при определяне на размера на ГПР, в който неустойката не следва да бъде включвана, а на заемополучателя е било предоставено всичко необходимо, за да може да вземе информирано съгласие за сключване на индивидуалния договор. В първото съдебно заседание допълва, че таксата от 2,5% от заемната сума се удържа преди сключване на договора, но за улеснение на потребителя е удържана при изплащането на главницата. С първоинстанционното решение е прието, че, в посочения в процесния договор ГПР не са включени всички разходи по заема – таксата за разглеждане на документи, таксата за оценка на имота и таксата по сключената застрахователна полица, заплатени от заемополучателя, което се явява нарушение на изискването на чл.24,ал.1,т.9 от ЗКНИП, водещо до нищожност на договора, съгласно чл.38 от ЗКНИП. Въз основа на заключението на ССчЕ е прието, че, ако към компонентите, формиращи ГПР се прибавят еднократната такса за разглеждане на документи от 375лв. и платената застрахователна премия от 66,30лв., същият ще възлиза на 51,26%, а не на посочените в договора 48,41%, при което разпоредбата на чл.4.9 от договора противоречи с текста на чл.29,ал.9 от ЗКНИП и на основание чл.29,ал.10 от закона също е нищожна. Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Безспорно е, че в рамките на преддоговорните отношения между страните на ищеца като заемател е бил предоставен Европейски стандартизиран информационен формуляр във вида, представен от ответника, относно всички условия по кредита, при които впоследствие е бил сключен процесния договор, както и обща информация, съгласно чл.5,ал.1 от ЗКНИП. В резултат между страните е сключен на 05.03.2021г. процесния договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ за сумата от 15000лв., платима за срок от 48 месеца на погасителни вноски, първите 16 от които в размер на 501лв., а следващите 32 в размер на 770,14лв., с договорена лихва от 17660,48лв. при фиксиран за целия срок на договора годишен лихвен процент от 40,08% и посочен в чл.4.9 от договора годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 48,41%, като заемът е обезпечен с ипотека върху собствения на ищеца като заемател апартамент №15 в гр.П., ул. Г. Б, вх. •••••• учредена с НА №•••••••••••г. на нотариус НМТ с рег.№•••, както и със сключване на договор за солидарна отговорност от 07.04.2021г. В чл.5.1 от договора е уговорено, че заемателят заплаща на заемодателя такса за разглеждане на искането за сключване на договора за заем в размер на 2,5% от заемната сума или 375лв. еднократно преди отпускане на заема. В т.13 от предоставената обща информация по чл.5,ал.1 от ЗКНИП е предвидено задължително извършване на оценка на предложения за ипотекиране имот и определяне на неговата пазарна стойност на база сравними оферти в сайтове за недвижими имоти или от независим оценител, като тя се извършва преди финалното одобрение за сключване на договора и цената й е според тарифния план на оценителя, ако е ползван такъв, и е изцяло за сметка на заемателя. В т.4 от Европейския стандартизиран информационен формуляр е посочено, че таксата за оценка на имот, както и цената на застраховката в случай, че заемателят избере доброволно да направи такава в полза на заемодателя, не са известни на последния – те са нормативно заложени или според съответните тарифи на оценителите и застрахователите, същите са за сметка на заемополучателя и не се включват в изчислението на ГПР. В чл.6.3 от договора е уговорено прихващане на таксата за разглеждане на молбата в размер на 375лв. от заемната сума, в чл.6.4 - на разноските по учредяване на договорната ипотека, и в чл.6.5 – на разноските по сключване на застрахователна полица на имота. Според приетото заключение от 16.06.2025г. на ССчЕ, при изчисляване на годишния процент на разходите, посочен в чл.4.9 от договора като такъв от 48,41%, не са включени таксата за разглеждане на искането за кредит от 375лв., таксата за оценка на ипотекирания имот, каквато, според ответното дружество, не е била заплащана, както и платената застрахователна премия по сключената застраховка на ипотекирания имот от 66,30лв. Ако при изчисляване на годишния процент на разходите бъде включена и еднократната такса от 375лв. за разглеждане на искането, той би възлизал на 50,5234%, а, ако бъде прибавена и платената застрахователна премия по сключената застраховка за ипотекирания имот от 66,30лв., годишният процент на разходите възлиза на 51,26%. Спорен по делото е именно въпросът дали годишният процент на разходите е правилно посочен в договора от гледна точка на това дали при изчисляването му следва да се включат и еднократната такса за разглеждане на искането за кредит, таксата за оценка на ипотекирания имот и застрахователната премия по сключената за ипотекирания имот застраховка. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит, съгласно чл.29,ал.1 от ЗКНИП. Според легалната дефиниция по пар.1,т.17 от ДР на ЗКНИП, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит на недвижим имот, които са известни на кредитора и които потребителя трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите условия, като общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита. Таксата за разглеждане на искането за отпускане на заем принципно се дължи като възнаграждение за услугата по самото разглеждане на документите в рамките на преддоговорните отношения, явяваща се етап със самостоятелно значение за окончателното отпускане на кредита, поставящ началото на водене на преговори относно условията, при които да бъде сключен договора, в каквато насока по същество са и доводите на жалбоподателя. В зависимост от общите условия на кредитиращата институция или индивидуалните договорки такава такса би била дължима независимо дали в резултат на разглеждането ще се стигне до сключване на договор за заем или само при сключване на такъв. В случая заплащането на таксата е предвидено в самия договор и, според договореното, тя е платима от заемателя преди отпускане на заема, като се прихваща от заемодателя от заемната сума. Видно е, че се касае за такса, дължима само при сключване на договор за кредит, която не подлежи на връщане от заемодателя със сключването на такъв, а на прихващане от заемната сума, поради което тя е пряко свързан с кредита разход и се включва в общия разход по кредита за потребителя при изчисляване на ГПР. Оценката на ипотекирания имот е задължителна, според предоставената обща информация, но, съгласно същата, тя се заплаща само, ако бъде изготвена от независим оценител, съобразно неговия тарифен план, а не и когато е определена на база проучвания от заемодателя на сравними оферти в сайтове за недвижими имоти. В случая не са налице доказателства да е ползван независим оценител, на когото да е заплатено възнаграждение, което се потвърждава и от заключението на ССчЕ за липса на данни относно изплатена такса за оценка на имота в конкретен размер, каквато и самият ищец не твърди да е заплатил. При това положение, както основателно се застъпва във въззивната жалба, същата не представлява разход за сметка на заемателя, който да бъде включван в общия разход при изчисляване на ГПР. За ипотекирания имот е била сключена застраховка и заплатена застрахователна премия. Независимо, че в договора не е предвидено изрично застраховката да е условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия, следва да се приеме, че подобно условие е било наложено от заемодателя и се извлича от клаузата на чл.6.5, според която заемателят възлага на заемодателя да прихване разноските по сключване на застрахователна полица на имота, сочеща такава да е сключена именно за целите на кредита и неговото обезпечаване като условие за получаването му, а не по избор на заемателя, противно на поддържаното във въззивната жалба, с оглед и предвиденото относно заплащането и погасяването на застрахователната премия. При тези обстоятелства същата се включва в общия разход по кредита за потребителя при изчисляване на ГПР. Така приетото налага извода за нарушаване на императивното изискване на чл.24,ал.1,т.9 от ЗКНИП относно коректното посочване на ГПР с информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя, доколкото при изчисляването му не са включени разходите за такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит и застрахователната премия. При това положение и като се има предвид, че смисълът на цитираната разпоредба е на заемателя да бъде предоставена пълна конкретна и ясна информация за действителните разходи, които следва да направи във връзка с кредита, за да му се осигури възможност за преценка на личния икономически интерес и финансова тежест, на база които да вземе информирано и обосновано решение дали да сключи договора, липсата на такава, каквато липса в случая е налице, води до цялостна нищожност на договора, съгласно чл.38 от ЗКНИП във връзка с чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД, и правилно тя е прогласена с обжалваното решение, което следва да се потвърди. С оглед потвърждаване на първоинстанционното решение по уважения главен иск, произнасяне по евентуалните не се дължи. Предвид изложените мотиви, съдът