Решение № 13 от 12.2.2026 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 339/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на В. Д. С. от гр.••••••, М. Н. Б. от гр.•••••• и Н. Д. С. от гр.•••••• и по насрещна въззивна жалба на дружеството „Брилянт - Слънчев бряг“ООД гр.Свети Влас, подадена от пълномощника адв.Ч., двете против Решение №373/11.07.2025г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №2075/2023г. по описа на този съд, с което е отхвърлен предявения от В. Д. С., против „Брилянт - Слънчев бряг“ООД иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на сумата от 200 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 27.05.2021г., в следствие на която е загинал бащата на ищцата В.С. - Д. Н. С., отхвърлен е предявения от М. Н. Б., против „Брилянт - Слънчев бряг“ООД иск с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на сумата от 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука, претърпяна на 27.05.2021г., в следствие на която е загинал братът на ищцата М.Б. - Д. Н. С. и съдът е осъдил на основание чл. 200 от КТ „Брилянт - Слънчев бряг“ООД да заплати на Н. Д. С. сумата от 17 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука, претърпяна на 27.05.2021г., в следствие на която е загинал синът на ищеца Н.С. - Д. Н. С., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 01.08.2023г. до окончателното изплащане на главницата, като претенцията на Н.С. за разликата над тази сума от 17 500лв., до пълния предявен размер от 200 000 лв. е отхвърлена като неоснователна. С решението ЯРС е осъдил „Брилянт - Слънчев бряг“ООД на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на пълномощника на ищеца Н.С. – адв.Т. възнаграждение в размер на 1 328,25лв. с ДДС и на основание чл. 78, ал.3 ГПК е осъдил ищците В. С., Н. С. и М. Б. да заплатят на „Брилянт - Слънчев бряг“ООД сумата от 21 721,11 лв. - разноски за първата инстанция. В решението е посочено е, че делото е разгледано и решението е постановено при участието на ЗК „Уника Живот“АД гр.София като трето лице - помагач на страната на ответника. Въззивниците В. С., М. Б. и Н. С. са обжалвали решението на ЯРС изцяло, като ЯОС е оставил жалбата им без разглеждане като недопустима в частта, с която е оспорено решението на ЯРС, с което на Н. С. е присъдена сумата в размер 17 500лв. Въззивникът „Брилянт - Слънчев бряг“ООД е обжалвал първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на Н. Д. С. сумата от 17 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука, претърпяна на 27.05.2021г., в следствие на която е загинал синът на Н.Бодуров - Димитър С.. След подаване на въззивната жалба от въззивниците В.С., М. Б. и Н.С., на 09.10.2025г. е починал въззивникът Н. Д. С., като видно от представеното по делото удостоверение за наследници на починалия, наследници по закон на тази страна са другите две въззивници – ищците М.Б. и В.С., които са страни по делото и по отношение на които производството по делото е продължило. Оплакването на въззивниците В. С., М. Б. и Н. С. в подадената от тях въззивна жалба е за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителната част на претенциите им, тъй като е постановено при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, и е необосновано. Намират за неправилни мотивите на съда, че настъпилото на 27.05.2021г. ПТП е резултат от допусната от починалия Димитър С. „груба небрежност“ и считат, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно материалния закон, в резултат на което е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Според въззивниците неправилни са изводите на районния съд за допуснати груби нарушения на правилата за движение по пътищата и според тях съдът необосновано е посочил, че по делото не са налице данни за наличието на обективни обстоятелства, допринесли за настъпването на процесната трудова злополука. Навеждат, че в мотивите на обжалваното решение съдът не е извършил какъвто и да е анализ на наличните по делото безспорни доказателства (заключението на вещото лице), че съществена причина за настъпване на трудовата злополука е именно наличието на умора у водача и считат, че в нарушение на трайно установената съдебна практика в мотивите на атакуваното решение съдът не е взел под внимание наличните данни за допуснати от ответното дружество системни нарушения на правилата за безопасни условия на труд, в това число непровеждането на необходимия инструктаж, както и неправомерното удължаване на работния ден на работник, полагащ тежък физически труд. Според въззивниците ЯРС неправилно е уважил направеното от ответното дружество възражение за допусната от Димитър С. груба небрежност, като съдът неправилно е приложил и Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС по отношение на претенцията на М.Б.. Според наведените доводи, първоинстанционният съд не е обсъдил и заключенията на вещите лица по назначената комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, което също е довело до постановяването на неправилен и необоснован съдебен акт, като съдът не е извършил и задълбочен анализ на събраните в хода на производството доказателства. По направените оплаквания са изложени подробни аргументи. По тези съображения въззивниците-ищци в първоинстанционното производство молят ЯОС да отмени решението на ЯРС и да осъди ответното дружество да им заплати сумите, както следва: на В. Д. С. сумата в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; на Н. Д. С. сумата над присъдените 17 500 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; на М. Н. Б. сумата в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата па подаване па исковата молба до окончателното й изплащане. Заявена е и претенция за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, в това число и тези за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. Като възззиваема страна по жалбата на ищците, дружеството „Брилянт – Слънчев бряг“ООД, чрез адв. Ч., е депозирало писмен отговор, с който е оспорило въззивната жалба като неоснователна. Наведени са доводи, че не са налице твърдените във въззивната жалба основания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на материалните и процесуалните правила и атакуваното решение е правилно и обосновано. Излага подробни аргументи в тази насока, като настоява за присъждане на разноските пред двете инстанции. ЗК“Уника Живот“АД също е депозирала отговор на първоначалната въззивна жалба, с изразено становище, според което решението на ЯРС е правилно и искането е за неговото потвърждаване. С подадената насрещна въззивна жалба дружеството „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД е оспорило решението на първоинстанционния в осъдителната му част, с оплакване за неправилност, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Въззивното дружество счита, че решението в атакуваната от него част не покрива в пълна степен установените в задължителната съдебна практика изисквания относно преценката на конкретно установените по делото обстоятелства, с оглед определянето на справедлив размер на обезщетението, съгласно критерия по чл.52 ЗЗД. Изложени са доводи в тази насока. Дружеството моли ЯОС да отмени решението на районния съд в обжалваната му осъдителна част и да постанови решение, с което да остави изцяло без уважение исковите претенции, с присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. Въззиваемите В. Д. С., М. Н. Б. и Н. Д. С., всички чрез пълномощника адв.В.Т., са депозирали писмен отговор на насрещната въззивна жалба, с който са я оспорили като неоснователна. Изложени са подробни съображения в тази насока. В о.с.з. въззивникът „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД се представлява от пълномощниците адв.Ч. и адв.Скъпиева, които поддържат подадената от работодателя насрещна въззивна жалба, оспорват въззивната жалба на ищците по делото и молят за присъждане на разноските пред настоящата инстанция. Адв.Ч. в писмена защита е изложил и подробни съображения. Въззивниците В.С. и М.Б. не се явяват в с.з. и не се представляват, а процесуалният им представител адв.Т. в писмена молба излага доводите си по съществото на спора и моли за присъждане на възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗА. Третото лице-помагач ЗК“Уника Живот“АД с писмена молба, подадена от пълномощника юр.к.М. заявява, че поддържа насрещната въззивна жалба на работодателя. ЯОС намира, че двете въззивни жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни, първоначалната жалба в срока по чл.259,ал.1 ГПК, а насрещната въззивна жалба – в срока по чл.263, ал.2 ГПК, поради което могат да се разгледат по същество. За да се поизнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и приема за установено следното: Предявени са за разглеждане субективно съединените искове на ищците В. С., Н. С. и М. Б. с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника „Брилянт - Слънчев бряг“ООД да им заплати обезщетения - в размер на 200 000лв. на ищцата В.С., в размер на 200 000лв. на ищеца Н.С. и в размер на 50 000лв. на ищцата М.Б. за претърпените от тях неимуществени вреди от настъпилата в резултат на трудова злополука смърт на Д. Н. С., поч. на 27.05.2021г. Ответникът „Брилянт - Слънчев бряг“ООД е оспорил исковете с възражения, че е налице хипотезата на чл.200, ал.1 КТ, изключваща отговорността на работодателя; че е налице и съпричиняване на 100% на вредоносния резултат от пострадалия - хипотеза на чл.200, ал.2 КТ; че първите двама ищци и пострадалият не са живеели в едно домакинство, а третата ищца не е материално-правно легитимирана да търси обезщетение, както и че обезщетенията следва да се намалят с изплатените застрахователни обезщетения. ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира че фактическата обстановка по делото правилно е установена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал събраните писмени и гласни доказателства, и заключенията на вещите лица, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани нови доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства: Установено е и липсва спор, че Д. Н. С. е работил по трудов договор при ответника „Брилянт - Слънчев бряг“ООД, като е изпълнявал длъжността „машинист автовишка“ с място на работа повече от едно населено място по ЕКАТТЕ, както и че на 27.05.2021г. Димитър С. е починал при ПТП, настъпило на Автомагистрала „Тракия“. Установено е с представените от ищците с исковата молба писмени доказателства - декларация за трудова злополука, протокол на ТП на НОИ-Бургас, разпореждане от 07.09.2021г. на ТП на НОИ- Бургас и влезлите в сила Решение №912/2022г. на АдмС-Бургас по адм.д.№2683/2021г. и Решение №5553/29.05.2023г. на ВАС по адм.д.№8914/2022г. (които дела са приобщени към доказателствения материал по делото), че настъпилата при ПТП на 27.05.2021г. на Автомагистрала „Тракия“ смърт на работника Д.С., е трудова злополука, при която работникът е пътувал със служебен автомобил на работодателя „Брилянт Слънчев бряг“ООД, превозвайки негови работници по обичайния път - от работното място (Авиобаза “Безмер“, където работниците са извършвали строителни дейности), до основните им места за живеене. Починалият работник Д.С. е управлявал служебен автомобил на ответника, изпълнявайки задачата да взима работници от уговорени места и да ги откара до работния обект, а след работния ден да ги върне обратно, като ПТП-то на датата 27.05.2021г. е настъпило около 20,14ч. при изпълнение на обратния курс. Образуваното наказателно производство - ДП №434 - ЗМ 247/2021г. по описа на ОП-Бургас за престъпление по чл. 343,ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 342,ал.1 от НК, водено срещу неизвестен извършител за това че на 27.05.2021г. при управление на МПС по Автомагистрала „Тракия“ е нарушил правилата за движение по пътищата, допуснал е ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на пътници, е било прекратено с постановление от 03.05.2023г. на наблюдаващия прокурор, тъй като автор на престъплението е починалият водач Димитър С.. Вещото лице, извършило назначената съдебна автотехническа експертиза е дало заключение за механизма на ПТП от 27.05.2021г., съгласно който управляваният от Д.С. автомобил се е движел по Автомагистрала „Тракия“ в посока Бургас, в лява лента за движение, в близост до разделителната мантинела и с разрешена за този пътен участък скорост от 108 км/ч. По време на движение автомобилът е осъществил контакт посредством предното ляво колело с бордюра на разделителния остров, ударът е предизвикал внезапно отклонение наляво към мантинелата, което е довело до първична загуба на контрол. След удара в бордюра автомобилът е контактувал с мантинелата, а водачът е предприел рязка корекция на волана надясно, опитвайки се да върне автомобила в активното платно за движение, но това рязко маневриране е довело до вторична загуба на стабилност и странично плъзгане, при което автомобилът се е отклонил в дясно, пресякъл е двете активни ленти и аварийната лента, достигайки банкета, а загубата на сцепление, съчетана с високата скорост са довели до навлизане в канавката. След преминаване през канавката автомобилът е ударил предпазната ограда, която е била разкъсана, последвало е приземяване на автомобила и удар в ската, довел до преобръщане на автомобила и крайно положение по таван. Вещото лице е установило, че произшествието е настъпило при наличието на дневна светлина и суха пътна настилка, при липса на доказателства за техническа неизправност на автомобила, като от техническа гледна точка факторите, довели до загубата на управление от водача са комбинацията от неправилно позициониране на автомобила, физическата умора на водача и резките корекции на траекторията на автомобила. За загубата на контрол върху автомобила вещото лице е посочило, че е следствие на неправилна техническа преценка на пътната обстановка от страна на водача. Физическата умора според експерта вероятно е повлияла на способността му да поддържа стабилна траектория, което е повишило вероятността за загуба на управляемост. Продължителното управление на автомобила в рамките на един ден, съчетано с физическа работна дейност, за експерта е фактор, който може да доведе до натрупване на умора, която води до забавени реакции, намалена концентрация и затруднена преценка на пътната обстановка, увеличаващи риска от неправилни маневри. При наличие на физическа умора вещото лице е изяснило, че времето за реакция на водача варира между 1, 5 и 2,5 секунди или повече, което води до забавено задействане на спирачната система или предприемане на аварийни маневри, докато при отпочинал водач средното време за реакция варира от 0,8 до 1, 2 секунди. Според вещото лице водачът е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако е управлявал автомобила в дясната активна лента за движение и е използвал лявата лента само за изпреварване, спазвайки безопасна дистанция. По делото е установено, че починалият Д.С. е оставил за пряк наследник по закон дъщерята В. С., а другите двама ищци - Н. С. и М. Б. са негови съответно баща и сестра. Установено е също и липсва спор, че по сключената от работодателя-ответник „Задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, действаща към датата на трудовата злополука, застрахователят „Уника Живот“АД е изплатил на ищцата В. С. застрахователно обезщетение в размер на сумата 54 621,84лв. Разпитаните по делото свидетели Б. и Г. са дали показания за причинените на ищците болки и страдания от смъртта на Д.С., а свидетелите Л. и Х. са свидетелствали за трудовата функция на починалия работник и за това, че същият е живеел на съпружески начала с посочена жена в гр.•••••••, в отделно домакинство от тримата ищци. Пред първата инстанция е изслушано заключението на вещите лица по комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза, според което смъртта на баща й, за ищцата В.С. е стресогенно събитие- загуба на близък, което е отключило остра стресова реакция. Стесорът е посочен от вещите лица като непреодолимо травматично преживяване – внезапна загуба на баща, който се е грижил за нея и с когото са имали изградени добри взаимоотношения, доверие и близост. Стресовата реакция според експертите е продължила в рамките на няколко дни и се е разгърнала в последващ етап от преживявания, като се е появило депресивно съС.ие, изискващо лечение, такова е било проведено и съС.ието се е подобрило в определена степен. Към момента на изготвяне на експертизата при ищцата все още са били наблюдавани симптомите на тревожно-депресивно разстройство, панически атаки и емоционална нестабилност, с прогноза симптомите да продължат като остатъчна симптоматика, отразяваща се на освидетелстваната в социален и личен план, тъй като преодоляването на такова съС.ие изисква месеци и години. При ищцата вещите лица са установили устойчиво саморазрушително поведение и неспособност за справяне с емоционалния срив, който е преживяла и налична посттравматична стресова реакция. При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е уважил до размера на сумата 17 500лв. предявеният от ищеца Н.С. иск, като е отхвърлил този иск за разликата до предявения размер от 200 000лв. и е отхвърлил изцяло претенциите на ищците В.С. и М.Б.. За да постанови този резултат, съдът е приел че ответникът и пострадалият са били в трудово правоотношение, по време на действието на което е настъпила смъртта на Д.С., съставляваща трудова злополука. Приел е, че не са налице данни и доказателства за умишлено причиняване на трудовата злополука от пострадалия, но че същият е допуснал груба небрежност при управлението на МПС, чрез допускане на тежко нарушение на правилата за движение по пътищата, с което е съпричинил вредоносното събитие - същият е нарушил правилата на чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.8, ал.1 от ЗДвП – бил е длъжен да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява и да използва дясната половина от пътя по посока на движението, като в случая работникът е използвал не дясната, а лявата пътна лента за движение и то не при извършване на маневра, освен това не е упражнявал непрекъснат контрол върху МПС, като е допуснал първоначално същото да се удари с ляво колело в разделителния остров, а в последствие е предприел рязко завиване надясно, като именно тези му действия са в пряка причинно-следствена връзка за настъпване на ПТП, при липса на твърдения за наличие на неизправност в управляваното МПС, участие на друг автомобил, респ. наличие на друго препятствие по пътя. Съдът е определил съпричиняването на работника на 75%. За да определи справедлив размер на дължимото се обезщетение за ищцата В.С. в размер на 120 000лв., съдът е съобразил преживения от нея силен емоционален стрес от загубата на нейния баща, който е бил за нея морална подкрепа, както и полученото застрахователно обезщетение, като отчитайки процента на съпрчиняване съдът е заключил, че с полученото застрахователно обезщетение, което надвишава претенцията на тази ищца, същата е изцяло обезщетена. За ищеца Н.С. ЯРС е формирал изводи, че загубата на неговия син му се е отразила негативно, пораждайки болки и страдания, но починалият не е бил единствено дете на този ищец, живеел е отделно от него и не е бил изцяло зависим от неговата морална и материална подкрепа, и загубата на сина не е причинила на родителя значителни психично разстройство или съществена промяна в начина му живот, при което справедливото обезщетение е в размер на 70 000лв. и след отчитане процента на съпричиняване следва да бъде намалено до сумата от 17 500 лв. За ищцата М.Б. съдът е приел, че не е легитимирана да получи обезщетение, тъй като по делото е установена обичайната и традиционна за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между починалия и ищцата – неговата сестра, като не е доказано наличието на много по-силна, трайна емоционална връзка с починалото лице от обичайната. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед тези свои правомощия като въззивна инстанция, при извършената служебна проверка ЯОС намира, че решението на ЯРС е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. С оглед оплакванията на страните насрещната възззивна жалба на работодателя се прецени за неоснователна, а жалбата на ищците за частично основателна, като съображенията са следните: Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50% или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване (ал. 3). Отговорността по чл. 200 КТ на работодателя за вреди от трудова злополука или професионална болест се различава от гражданската отговорност в ЗЗД по тежест, обхват, предпоставки за възникване, размер на обезщетяване. Основанието на тази самостоятелна гражданска имуществена отговорност се обосновава с това, че законодателят поставя върху работодателя професионалния риск от увреждането на работника/служителя. Затова отговорността е обективна, няма субективен елемент в правопораждащите я юридически факти, работодателят както се посочи отговаря независимо от това, дали негов орган или друг негов работник/служител има вина за настъпването на вредите, отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила, чиито вредоносни последици са в пряка или косвена причина с трудовата дейност на работника, или от каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието (чл. 200, ал. 2 КТ). Отговорността на работодателя е изключена съгласно чл.201, ал.1 КТ, само когато пострадалият е причинил умишлено увреждането си, а съгласно чл. 201, ал.2 КТ отговорността може да се намали, но не при всеки принос за увреждането, а само когато приносът на работника/служителя е поради груба небрежност. В практиката на ВКС трайно е прието, че за разлика от съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, при наличието на което обезщетението може да се намали по иск за ангажиране на деликтна отговорност, а не предпоставя вина на пострадалия, отговорността на работодателя по чл.200 КТ може да се намали при допусната груба небрежност от пострадалия работник/служител. Според ВКС грубата небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ се дефинира според един абстрактен модел – това е грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Прието е в практиката на ВКС, че при трудова злополука има съпричиняване, когато работникът/служителят извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност (решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., IV-то ГО, решение № 291/11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г., IV-то ГО, решение № 21/12.03.2018 г. по гр. д. № 1459/2017 г., III-то ГО и мн. др.). За случаите, при които злополуката е настъпила при ПТП, какъвто е разглежданият случай, и пострадалият е допринесъл за злополуката, виновно неспазвайки правилата за движение по пътищата, е прието от ВКС, че вредоносният резултат е в причинно-следствена връзка с извършеното нарушение на императивните норми в ЗДвП и ППЗДвП. За тези норми разясненията на ВКС са, че са установени в публичен интерес и за тях работодателят не дължи инструктаж, нормите на ЗДвП и ППЗДвП се отнасят за всеки участник в движението при подобни обстоятелства, включително за работника/служителя, който е извършил административното нарушение. В тези случаи абстрактният модел, който регулира поведението на пострадалия към настъпилата трудова злополука се поглъща от поведението, за което го задължават императивните разпоредби в ЗДвП и ППЗДвП. Според ВКС съпричиняването по чл. 201, ал.2 КТ има своите степени, като на преценка подлежат конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението по ЗДвП или по ППЗДвП и е причина за трудовата злополука, тези обстоятелства определят и степента на съпричиняване на вредоносния резултат, респективно размера, до който подлежи на намаляване дължимото от работодателя обезщетение. В настоящото въззивно производство спорът между страните, очертан от оплакванията им в жалбите, е по въпросите за размера на дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди и за това дали пострадалият Д.С. е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал „груба небрежност“ и каква е степента на съпричиняване. Възражението на ответника за съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал.2 от КТ, направено своевременно с отговора на исковата молба, е основателно. Този извод въззивният съд формира при съвкупната преценка на събраните по делото доказателствени средства и при съобразяване практиката на ВКС относно грубата небрежност като основание за намаляване отговорността на работодателя . Правилно районният съд е приел с оглед установения механизъм на ПТП, че транспортното произшествие е причинено от действията на починалия Д.С., тъй като при липса на твърдения, данни и доказателства по делото за наличие на неизправност в управляваното МПС, участие на друг автомобил или наличие на друго препятствие по пътя, управляващият автомобила работник Д.С. е извършил тежко нарушение на правилата за движение по пътищата. Същият е нарушил правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП и правилото на чл.8, ал.1 от ЗДвП и действията му са причина за ПТП. Като водач на МПС работникът е бил длъжен да контролира непрекъснато превозното средство, което е управлявал и да използва дясната половина от пътя по посока на движението, а в нарушение на тези правила същият е използвал лявата пътна лента за движение без предприета маневра, като не е упражнявал и непрекъснат контрол върху МПС. Така е допуснал първоначално МПС да се удари с предно ляво колело в разделителния остров, а след това предприетата рязка корекция на волана надясно е довела до вторична загуба на стабилност и странично плъзгане на автомобила, който е аварирал до преобръщане и спиране в крайно положение по таван. Това виновно извършено нарушение на императивни правила към участниците в движението по пътищата, е причината за настъпилата смърт на работника. Неоснователно е оплакването на ищците, сега въззивници, че работодателят не е извършил необходимия инструктаж на работника, тъй като както се разясни императивните норми в ЗДвП и ППЗДвП са установени в публичен интерес и за тях работодателят не дължи инструктаж. Основателно е обаче оплакването на ищците във въззивната им жалба, че при определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от 75% за починалия работник, районният съд не е извършил анализ на събраните по делото доказателства за всички обстоятелства, които установяват причините за ПТП и приноса на починалия работник. Настоящият въззивен състав, при кредитиране заключението на вещото лице, извършило назначената съдебна автотехническа експертиза, съвкупно с писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели, приема за установено, че пътнотранспортното произшествие е настъпило при следните обстоятелства: ПТП от 27.05.2021г. е настъпило около 20 часа вечерта, при обратния курс на управлявания от Д.С. автомобил, превозващ работници на ответника, който автомобил се е движел по Автомагистрала „Тракия“ в посока Бургас, като в рамките на същия ден е бил осъществен първия курс сутринта, със същия автомобил, управляван от Д.С.. Първият курс е бил сутринта от гр.Свети Влас до мястото на работа в „Авиобаза Безмер“, след който курс работникът е извършвал физическа работна дейност. Вещото лице е установило от техническа гледна точка причините за ПТП, но и факторите, които са довели до загубата на управление от водача и неправилното позициониране на автомобила, единият от които фактори е физическата умора на водача. Експертът е дал отговор, че физическата умора е повлияла на способността на водача да поддържа стабилна траектория, което е повишило вероятността за загуба на управляемост, както и че физическата умора води до забавени реакции, до намалена концентрация и затруднена преценка на пътната обстановка, разяснявайки, че е различно времето за реакция на водач, изпитал физическа умора и отпочинал водач. Свидетелят Г. е дал показания, че за да вземе всички работници и да ги превози до работните обекти, Д.С. е трябвало да става в 5 часа сутринта, след което при обратните курсове се е прибирал вечерта след 21 часа, които показания също установяват наличието на физическа умора при работника, натоварен от работодателя и с дейността по транспортиране на работниците до обектите, където е полаган труд. Не се кредитират показанията на св.Халил, според които пътуването при сутрешния курс е било в 7 часа сутринта от гр.Слънчев бряг, а обратният курс е бил в 17 часа, тъй като дадените от този свидетел показания са за извършваната от работниците на ответника работа в гр.••••••, а не в „Авиобаза Безмер“, от където е пътувал Д.С. при настъпване на трудовата злополука. Свидетелите на ответника са дали показания, според които работодателят- ответникът е осигурявал почивки за кафе и отдих на работниците, но за случая следва да се отчете, че от значение за определяне степента на съпричиняване на Д.С. е фактът, че пътнотранспортното произшествие е настъпило след ранно сутрешно шофиране в интерес на работодателя на починалия работник от гр.Свети Влас, до с.Безмер, след поне 8-часов работен ден с полаган физически труд и при обратен курс от работното място до местата на живеене на работниците, който е около 20 часа вечерта. Следователно, ищецът и имал натрупана умора от шофирането и от положения труд в продължение на поне 12 часа. При тези обективно проявени и установени обстоятелства, включително като се съобрази, че основанието на отговорността по чл. 200, ал. 1 КТ е в нормативно възложения върху работодателя риск от трудовата злополука, както и че извършеното от ищеца административно нарушение на ЗДвП е по небрежност, настоящият въззивен състав на ЯОС определя степен на съпричиняване на вредоносния резултат от 50 % за пострадалия работник Д.С.. По отношение на размера на дължимите обезщетения: Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. В ППВС №4/68г. е разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При телесните увреждания такива обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на работника, на съобразяване подлежат начинът, по който е понесена загубата - последици, продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото му и социално положение, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот на близкия, който търси обезщетението, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Изброяването не е изчерпателно, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука, без да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване (Решение № 50043/06.06.2023г. по гр. д. № 1490/2022 г., ІІІ г. о., ВКС и цитираните в него, както и Решение № 161 от 12.03.2024 г. по гр. д. № 1633/2023 г., Четвърто ГО на ВКС). Настоящият въззивен състав възприема и споделя приетото в Решение № 499 от 9.01.2012г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 140 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2012 г., III г. о., ГК и Решение № 115 от 15.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2017 г., III г. о., ГК, както и в Определение № 1299 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2015 г., ІV г. о., ГК и др., че обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата от морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. Изхождайки от обстоятелството, че увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът на Върховния съд на РБългария е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така съгласно т.2 от Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, имащи право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. С Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, т.2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. е допълнена в следния смисъл: че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е сключил брак. С Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, които са активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление №2/1984г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС. Според т.1 от тълкувателното решение, „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановления №4/61 г. и №5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци, както и братя/сестри; В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците, братята/сестрите са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек - баба/дядо, внук, брат/сестра преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. В случая заявените претенции за обезщетение на неимуществени вреди са от пълнолетната дъщеря, от бащата и от сестрата на пострадалия. Безспорно това са найблизките хора на пострадалия Д.С., които в най-голяма степен са изпитали страдание от неговата смърт. За установяване на твърдените от ищцата В.С. – дъщерята на пострадалия, болки и страдания, преживени вследствие смъртта на нейния наследодател, в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства и е прието заключение на съдебната психолого-психиатрична експертиза. От показанията на свид.Н.Бодуров – племенник на починалия и син на ищцата М.Б., по делото е установено, че В. С. и нейният баща са били изключително близки, тъй като ищцата не е поддържала връзка с майка си. До завършване на средното й образование дъщерята и баща й са живеели заедно в едно домакинство в гр.••••••, а след като В. заминала да учи в гр.София двамата имали непрекъснат контакт, чували се много често и поддържали връзки. За ищцата В.С. смъртта на баща й бил най-големия удар в нейния живот, тя била срината психически. Съпругът на В.С. – И.Г., разпитан като свидетел, също е установил, че връзката между В. и нейния баща е била особено силна и различна от характерните отношения между баща и дъщеря, тъй като дъщерята не поддържала контакти с майка си, която след развода с Димитър живеела в чужбина. Бащата бил важната и респектиращата фигура в живота на дъщеря си, бил нейната най-голяма подкрепа, докато живеели заедно двамата споделяли времето си, заедно пазарували, ходели на разходки, а когато В. станала студентка баща й изцяло финансово обезпечил обучението й – заплащал квартирата в София, закупил телефон, лаптоп, автомобил, изпращал пари за издръжката й. По време на следването ищцата правела възможното да се прибира един или два пъти месечно в гр.••••••, за да се види с баща си, а той да се освободи от работа в събота и неделя, за да я види. Според свидетеля загубата на баща й била опустошителна за В.. Научавайки за смъртта на баща си, първоначално тръгвайки от София към Карнобат В. катастрофирала още на първите 10-15 километра, а след това се променила, отслабнала и изпаднала в депресия, започнала да посещава психолог и да приема медикаменти, емоционалното й съС.ие се отразило негативно на семейния й живот, включително на по-късно роденото от нея бебе. Кредитирайки заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза ЯОС приема за доказан по несъмнен начин факта, че смъртта на баща й за ищцата В.С. е стресогенно събитие, което е отключило остра стресова реакция в рамките на няколко дни, след което се е разгърнала в проява на депресивно съС.ие, изискващо лечение, с продължаваща симптоматика на тревожно-депресивно разстройство, панически атаки и емоционална нестабилност. Това са страдания и доказани претърпени вреди над обичайните при подобни случаи и с трайни последствия - негативно отражение в психиката на ищцата, както и в личния и социалния й живот. Съдът отчита посочените за установени обстоятелства, както и че към момента на увреждането - 21.05.2021г. наследодателят на ищцата Д.С. е бил на 49 години, а дъщеря му на 25години. Поначало възрастта на пострадалия и тази на неговата дъщеря обосновават понисък размер на обезщетението с оглед определяне продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, тъй като децата в средна възраст, които водят самостоятелен живот и в различно населено място, обичайно са по-малко засегнати от децата в ниска възраст, които все още се нуждаят съществено от непосредствени родителски грижи. Независимо от това, в случая следва да се има предвид, че докато е следвала дъщерята е загубила своята основна и най-важна морална и материална подкрепа в живота и независимо, че след смъртта на баща си е създала свое семейство, понастоящем тя не се е възстановила напълно от преживения стрес и от загубата на родител, и продължават симптомите на тревожно-депресивното й разстройство. При отчитане на всички тези релевантни обстоятелства, отношенията на близост в семейството, възрастта на пострадалия и трагичните последици от преждевременната му смърт, понесена изключително тежко от дъщеря му, както и с оглед икономическата обстановка в страната към момента на злополуката и че дължимите обезщетения следва да бъдат съобразени със средния размер на обичайно присъжданите в аналогични случай, тъй като се доказват по делото факти и обстоятелства, които разкриват особено висока степен на изключителност на преживените болки и страдания, се налага извод, че за дъщерята В.С. следва да бъде определено обезщетение в размер на 150 000 лв. Определянето на обезщетение за неимуществени вреди в по-голям от този размер би довело до несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи. Поради това искът на В.С. за разликата над сумата 150 000лв. до предявени размер е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд. За ищеца Н.С. – баща на пострадалия Д.С., свидетелите Б. и Г. са дали показания, че е живеел в гр.••••••, със сина си са били близки, виждали са се един път седмично, но са се чували по телефона всеки ден, синът се е грижел за възрастния си баща, за здравето му, носел му е храна, обезпечавал е необходимите ремонти. Бащата тежко е преживял смъртта на сина си, не можел да повярва, че той не е жив, имал е суицидни мисли. При съвкупната преценка на тези събрани по делото гласни доказателства ЯОС приема за установено, че ищецът Н.С., на 77 г. към датата на инцидента, е изживял тежко новината за настъпилата внезапна и неочаквана смърт на неговия син, загубата е намерила силно отражение върху психо-емоционалното му съС.ие и безспорно е засегнала начина му на живот. Синът Д.С. е бил морална опора за своя баща, който от своя страна е разчитал и на материалните грижи на сина си. Отношенията между тях са били основани на обич, уважение и разбиране, имали са силна емоционална връзка, поради което за бащата моралните вреди от внезапната смърт на сина са с голям интензитет. Същевременно следва да се отчете обстоятелството, че към датата на инцидента починалият е живеел в отделно домакинство, в различно населено място от това на бащата, а последният е разчитал и на помощта, грижите и вниманието и на дъщеря си, също негова морална опора. Отчитайки всички посочени обстоятелства, ЯОС определя обезщетение за бащата на починалия Д.С. - Н.С. в размер на сумата 90 000лв., до който размер предявеният от този ищец иск е основателен и доказан, а за разликата се прецени като неоснователен и недоказан. Предявеният от ищцата М.Б. иск е изцяло неоснователен и недоказан, и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Решението на ЯРС е съобразено с трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС относно това кои са предпоставките за уважаване на иска за неимуществени вреди от смъртта на близък родственик. Изводите на съда са в съответствие с принципното становище на ОСНГТК на ВКС, дадено в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г., че по правило право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт имат само най-близките на починалия, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969г. , а на братя/сестри и баба/дядо и внуци се признава право на обезщетение само по изключение - когато са доказани необходимите според ТР предпоставки за получаване на обезщетение. В случая разпитаните по делото свидетели Б. и Г. са дали показания, според които ищцата Б. и брат й са били близки, изпитвали са взаимна обич, подкрепяли са се, виждали са се непрекъснато, заедно са посрещали празниците, съвместно са полагали грижи за своя баща. Смъртта на брат й силно е разстроила ищцата Б., същата е изпитала мъка и болка, които са дали отражения на начина й на живот. Районният съд е съобразил тези обстоятелства, болките и страданията, които сестрата на починалия Д.С. е претърпяла и ще търпи през целия си живот, но правилно е заключил, че няма основание да се отстъпи от задължителните указания в ТР № 1/21.06.2018г., тъй като братът и сестрата са имали свой живот, свои отделни семейства, живеели са в различни населени места и родствената връзка и отношенията между тях не се характеризира с изключителност, извън обичайната и типична за отношенията между брат и сестра в едно семейство според българската национална традиция, и че понесените от ищцата М.Б. болки и страдания по повод загубата на нейния брат не са извън нормално присъщите за родствена връзка с подобно съдържание. В аспекта на всичко изложено се налага извод, че дължимото обезщетение на ищцата В.С. по чл. 200, ал. 3 от КТ, след отчитане на съпричиняването от 50 % на Д.С., следва да бъде намалено със сумата от 75 000 лева, а полученият резултат от 75 000 лева следва да се редуцира на основание чл. 200, ал. 4 КТ с полученото застрахователно обезщетение в размер на сумата 54 621,84лева, поради което работодателят остава да дължи за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на тази ищца сума в размер на 20 378,16 лева, ведно със законната лихва от 11.08.2023г. – датата на подаване на исковата молба. Съответно, след отчитане на процента съпричиняване, обезщетението, което е дължимо на бащата Н.С. следва да бъде определено в размер на сумата 45 0000лв., като на наследниците му, заменили го в процесуалното правоотношение следва да се присъди допълнително сумата 27 500лв., съставляваща разликата над присъдената от районния съд сума от 17 500лв., до размера на сумата 45 000лв., ведно със законната лихва от 11.08.2023г. За посочените дължими от работодателя суми първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени, като се постанови ново решение от въззивния съд за присъждане на сумите. Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която на основание чл.78, ал.3 ГПК на работодателя са присъдени разноски пред първата инстанция за разликата над сумата 19 316,56лв., а на пълномощника на ищците – адв.Т. следва да се присъди адв.възнаграждение пред първата инстанция допълнително в размер на сумата 3 633,95лв. (1 858 евро), съразмерно с уважената част от исковете. По отношение на разноските пред въззивната инстанция: Въззивната жалба на ответника – работодател е изцяло неоснователна, поради което работодателят няма право на разноски за частта от предмета на делото, въведен от него пред настоящата инстанция. На пълномощника на въззивниците В.С. и М.Б. – адв.Т. следва да се присъди адв.възнаграждение за въззивната инстанция по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 3 800,21лв. с включен ДДС (1 943,02евро), съразмерно с уважената част от въззивната жалба, което възнаграждение се определя от съда при отчитане на извършената от адв.Т. работа, осъщественото от него процесуално представителство, размерите по чл.7, ал.1, т.5 от Н-ба №1/2004г. на ВАдвС, служещи като ориентир при присъждане на адвокатското възнаграждение и представения списък по чл.80 ГПК. Неоснователно е възражението на работодателя относно адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищците с доводите, че ищцата В.С. не е материално затруднено лице предвид полученото от нея обезщетение от застрахователя, тъй като при договорена безплатна правна помощ за процесуално представителство съдът не проверява наличието на предпоставките по чл.38 от ЗА. На въззивника „Брилянт – Слънчев бряг“ООД следва да се присъдят разноски за адв.възнаграждение за отхвърлената част на жалбата на ищците - в размер на 5 138,01евро (10 049,08лв.). За договарянето и заплащането на разноските на работодателя пред тази инстанция в размер на 11 300лв., направени по жалбата на ищците, са представени писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие, фактура №931/11.09.2025г., три бр.платежни нареждания и списък по чл.80 ГПК, ищците не са заявили възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ответника и размерът на адвокатското възнаграждение не се преценява при условията на чл.78, ал.5 ГПК. На основание чл. 78, ал.6 ГПК в полза на ЯОС следва да се присъди дължима от работодателя ДТ върху уважения размер на исковете в размер на 979,19евро (1915,13лв.). Водим от изложеното, ЯОС