Решение № 52 от 3.2.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1617/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Ват Газпроект“ ЕООД, ЕИК: 205995612 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 27, представлявано от управителя Тодор Георгиев Градинаров против решение № 1791/28.07.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. дело № 20242120100491. С това решение, съдът осъжда „Ват Газпроект“ ЕООД, ЕИК: 205995612 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 27, представлявано от управителя Тодор Георгиев Градинаров да заплати на П. И. З., ЕГН: •••••••••• от гр. А., община Ц., област Б., ул. Т. м." № * сумата от 1 040 лева, представляваща дължими командировъчни дневни пари за времето, през което е бил командирован да изпълнява трудовите си задължения по сключен с дружеството трудов договор № 019/09.01.2023г., прекратен със заповед № 33/26.05.2023г. на основание чл.71, ал.1 от КТ на обекти в с. Крумово градище, община Карнобат и в с. Хрищени, община Стара Загора, в това число: за първия от тях – по 120 лева за всяка от командировките в периодите от 09.01.2023г. до 14.01.2023г.; от 16.01.2023г. до 21.01.2023г. и от 23.01.2023г. до 28.01.2023г. и за втория – 200 лева за командировката в периода от 14.02.2023г. до 18.02.2023г.; 240 лева за командировката от 20.02.2023г. до 25.02.2023г. и за още две – от 28.02.2023г. до 02.03.2023г. и от 06.03.2023г. до 08.03.2023г. – по 120 лева и сумата от 117,31 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 09.03.2023г. до 25.01.2024г.; сумата от 320 лева, представляваща обезщетение за 8 дни неизползван платен годишен отпуск и сумата от 24,52 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода от 01.07.2023г. до 25.01.2024г.; законна лихва върху главниците, считано от 26.01.2024г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 400 лева – разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение. С решението, съдът осъжда „Ват Газпроект“ ЕООД да заплати по сметка на Районен съд – Бургас държавна такса в размер на 200 лева и съдебно-деловодни разноски в размер на 410 лева. Подадена е въззивна жалба от „Ват Газпроект“ ЕООД против решение № 1791/28.07.2025г. Дружеството – жалбоподател намира решението за неправилно и незаконосъобразно – постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че сумата от 1 370 лева, представляваща „заплата за месец 01.2023г.“ е добросъвестно получено от ищеца трудово възнаграждение по смисъла на чл.271, ал.1 от КТ, а разликата над 800 лева – трудово възнаграждение, не подлежи на връщане и прихващане, тъй като е уговорена устно между страните. Жалбоподателят оспорва и извода на съда, че сумата от 500 лева, изплатена с РКО от 20.01.2023г. не е изписана от касата като командировъчни, тъй като заповедите за командироване към този момент не са издадени и твърди, че тази сума представлява аванс. Дружеството – работодател подчертава, че е заплатило с 327,46 лева в повече от дължимото и иска от съда да отмени решението в тази част и да отхвърли иска с правно основание чл.215, ал.1 от КТ, вр. чл.121 от КТ. „Ват Газпроект“ ЕООД твърди, че решението в частта, в която е уважен иска с правно основание чл.224 от КТ е неправилно, тъй като плащането на сумата, определена от съдебно-счетоводната експертиза, е извършено, за което свидетелствата приложените по делото платежни документи. Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Ответникът анализира поотделно всяко едно от възраженията на дружеството – жалбоподател и излага подробни съображения за неоснователност на същите. Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното: ФАКТИ: На 09.01.2023г. е сключен трудов договор между „Ват Газпроект“ ЕООД и П. И. З., по силата на който дружеството възлага, а З. приема да изпълнява длъжността монтажник за неопределено време срещу възнаграждение в размер на 800 лева месечно. Трудовият договор е сключен със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Със заповед № 33/26.05.2023г., трудовият договор е прекратен от работодателя на основание чл.71, ал.1 от КТ – в срока за изпитване. Със заповед № 5/30.12.2022г., издадена на основание чл.142, ал.4 от КТ, дружеството – работодател установява сумирано изчисляване и отчитане на работното време за период от един месец, считано от 01.01.2023г. Със заповед № 6/31.01.2023г., издадена на същото правно основание, „Ват Газпроект“ ЕООД установява сумирано изчисляване на работното време за период от 1 месец, считано от 01.02.2023г. Заповеди с аналогично съдържание са издадени и за периода от 01.03.2023г. до 01.06.2023г. „Ваз Газпроект“ ЕООД е одобрило вътрешни правила за структурата и организацията на работна заплата за 2023г. В чл.10, ал.4 и ал.6 от правилата е уредено заплащането на нощен труд и трудовото възнаграждение за работа на официални и национални празници. Според чл.10, ал.5 от тези правила, другите допълнителни възнаграждения, регламентирани в нормативни актове – размери (минимални или фиксирани) и условията за получаването им са тези, определени в съответния нормативен акт или в Кодекса на труда. „Ваз Газпроект“ ЕООД е одобрило правилник за вътрешния трудов ред, който е предявен за запознаване на П. И. З.. Със заповед № 5/09.01.2023г. дружеството - работодател командирова П. И. З. на обект ФЕЦ „Свинекомплекс“ в с. Крумово градище за монтаж на PV модули в периода от 09.01.2023г. до 14.01.2023г. Командироването е с право на дневни пари в размер на 20 лева и служебен транспорт. /общо 120 лева/. За сумата е издаден РКО от 09.01.2023г. Със заповед № 8/16.01.2023г., „Ват Газпроект“ ЕООД командирова П. И. З. на обект ФЕЦ „Свинекомплекс“ в с. Крумово градище за монтаж на PV модули в периода от 16.01.2023г. до 21.01.2023г. Командироването е с право на дневни пари в размер на 20 лева и служебен транспорт. /общо 120 лева/. За сумата е издаден РКО от 16.01.2023г. Със заповед № 11/23.01.2023г., „Ват Газпроект“ ЕООД командирова П. И. З. на обект ФЕЦ „Свинекомплекс“ в с. Крумово градище за монтаж на PV модули в периода от 23.01.2023г. до 28.01.2023г. Командироването е с право на дневни пари в размер на 20 лева и служебен транспорт /общо 120 лева/. За сумата е издаден РКО от 23.01.2023г. Със заповед № 24/14.02.2023г., дружеството – работодател командирова П. И. З. на обект ФЕЦ „Хрищени“ в с. Крумово градище за монтаж на PV модули в периода от 14.02.2023г. до 18.02.2023г. Командироването е с право на дневни пари в размер на 40 лева и служебен транспорт /общо 200 лева/. За сумата е издаден РКО от 14.02.2023г. Със заповед № 27/20.02.2023г., дружеството – работодател командирова П. И. З. на обект ФЕЦ „Хрищени“ в с. Крумово градище за монтаж на PV модули в периода от 20.02.2023г. до 25.02.2023г. Командироването е с право на дневни пари в размер на 40 лева и служебен транспорт /общо 240 лева/. За сумата е издаден РКО от 22.02.2023г. Със заповед № 32/28.02.2023г., дружеството – работодател командирова П. И. З. на обект ФЕЦ „Хрищени“ в с. Крумово градище за монтаж на PV модули в периода от 28.02.2023г. до 02.03.2023г. Командироването е с право на дневни пари в размер на 40 лева и служебен транспорт /общо 120 лева/. За сумата е издаден РКО от 28.02.2023г. Със заповед № 37/06.03.2023г., дружеството – работодател командирова П. И. З. на обект ФЕЦ „Хрищени“ в с. Крумово градище за монтаж на PV модули в периода от 06.03.2023г. до 08.03.2023г. Командироването е с право на дневни пари в размер на 40 лева и служебен транспорт /общо 120 лева/. За сумата е издаден РКО от 06.03.2023г. По делото са приложени данъчни фактури, издадени на дружеството – жалбоподател, както следва: ДФ № 1233/08.02.2023г. на стойност 1376,00 лева за 29 нощувки; ДФ № 1243/16.02.2023г. на стойност 1085 лева за 22 броя нощувки; ДФ № 1253/20.02.2023г. на стойност 1315 лева за 27 броя нощувки; ДФ № 2113/23.02.2023г. на стойност 300 лева за 6 броя нощувки; ДФ № 1261/27.02.2023г. на стойност 760 лева за 16 броя нощувки в периода от 27.02.2023г. до 02.03.2023г.; ДФ № 2115/28.02.2023г. на стойност 150 лева за 3 броя нощувки; ДФ № 2124/07.03.2023г. на стойност 300 лева за 6 броя нощувки и ДФ № 2128/13.03.2023г. на стойност 500 лева за 10 броя нощувки. На 26.01.2024г. П. И. З. предявява иск против „Ват Газпроект“ ЕООД с правно основание чл.215, ал.1, вр. чл.121, вр. чл.224 от КТ, вр. чл.86 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 120 лева за командировка в периода от 09.01.2023г. до 14.01.2023г. за обект в с. Крумово градище; 120 лева за командировка в периода от 16.01.2023г. до 21.01.2023г. за обект в с. Крумово градище; 120 лева за командировка в периода от 23.01.2023г. до 28.01.2023г. за обект в с. Крумово градище; 200 лева за командировка в периода от 14.02.2023г. до 18.02.2023г. за обект в с. Хрищени; 240 лева за командировка в периода от 20.02.2023г. до 25.02.2023г. за обект в с. Хрищени; 120 лева за командировка в периода от 28.02.2023г. до 02.03.2023г. за обект в с. Хрищени; 120 лева за командировка в периода от 06.03.2023г. до 08.03.2023г. за обект в с. Хрищени, ведно със законната лихва върху общия размер на сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 320 лева, представляващи обезщетение по чл.224 от КТ за 8 (осем) работни дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 117,31 лева, представляващи мораторна лихва за забава върху главницата от 1 040 лева за периода от 09.03.2023г. до 25.01.2024г.; 24,52 лева, представляващи мораторна лихва за забава върху обезщетението по чл.224 от КТ за периода от 01.07.2023г. до 25.01.2024г. Ищецът твърди, че ответното дружество не е изплатило част от трудовите му възнаграждения и дължимите командировъчни суми, поради което е сезирал Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас. След намеса на дирекцията, ответникът е изплатил възнагражденията за месец февруари и месец март 2023г., но не е изплатил сумите за командироване. Ищецът изрично заявява, че ответникът е представил пред инспекторите разходни касови ордери за изплатени суми за командироване, но реално не е получил тези суми. П. З. оспорва подписа, положен върху разходните касови ордери и прави искане за представянето им в оригинал. Ответната страна не представя писмен отговор. С определение № 1940/28.03.2024г., Районен съд – Бургас задължава ответника да представи посочените в исковата молба и представените пред Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас РКО в оригинал. Ответникът представя писмено становище след срока по чл.131 от ГПК, в което твърди, че за периода на действие на трудовия договор, е изплатил на ищеца сума в общ размер на 2 723,93 лева, от които: 1 356,47 лева – трудово възнаграждение и 1 367,46 лева – командировъчни /дневни и аванси/. Дружеството заявява, че изплащането е извършено в брой със следните РКО: 1/ РКО от 20.01.2023г. – 500 лева – аванс; 2/ РКО от 31.01.2023г. – 1370 лева – аванс за 02.2023г. и заплата за месец януали 2023г. С пощенски превод от 27.05.2023г. на ищеца са преведени 453,15 лева, от които 220 лева – заплата за месец февруари 2023г. и 233,15 лева – заплата за месец март 2023г. На 24.02.2023г. чрез оператор на платежна система Easypay.bg е изпратена сумата от 400 лева, която е получена лично от ищеца. В заключение, дружеството – работодател заявява, че на ищеца са изплатени 327,46 лева в повече. Към становището са представени РКО от 31.01.2023г. за изплатена сума в размер на 1 370 лева, включваща заплата за месец януари 2023г. и аванс за месец февруари 2023г. и РКО от 20.01.2023г. за изплатен аванс в размер на 500 лева. Представени са също аналитичен регистър по сметка 422/14, водена за П. И. З. за периода от 01.01.2023г. до 31.12.2023г., хронологичен регистър на сметка 501 „Каса“ и ведомост за заплати за месец януари 2023г. С определение от 08.05.2024г., съдът приема приложените към становището на ответника писмени доказателства, открива производство по оспорване истинността на подписа, положен под ведомост за заплати за месец януари 2023г. и задължава ответника да представи заповедите за командироване на ищеца. По делото е извършено и прието заключение на съдебно - почеркова експертиза, според което съществува съвпадане между ръкописния текст и подписа за получил сумата в размер на 500 лева в РКО от 20.01.2023г. и в РКО от 31.01.2023г. за сума в размер на 1 370 лева, но във втория ордер е добавен текста „аванс за 02.2023г.“ Подписът във ведомостта за месец януари 2023г. не е положен от П. З.. По делото е извършено и прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, според което общият размер на сумите за командирова е 1 040 лева, размерът на мораторната лихва за забава е 117,31 лева, обезщетението по чл.224 от КТ за 8 дни неизползван платен годишен отпуск е 320 лева, а мораторната лихва върху тази сума е 24,52 лева. Експертизата заключава, че на ищеца е изплатено трудово възнаграждение в общ размер на 1 356,47 лева, от които: 502,54 лева – за месец януари 2023г.; 620,78 лева – за месец февруари 2023г. и 233,15 лева – за месец март 2025г. и суми за командировки в размер на 1040 лева. Според експертизата, ответникът е изплатил 327,46 лева в повече от дължимото според счетоводните записвания. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорен факта на трудово правоотношение между страните, едностранното му прекратяване от работодателя и командироването на служителя на датите, посочени в исковата молба. Съдът приема, че единственият спорен факт по делото, е изплатени ли са сумите за командироване на ищеца. За да отговори на този въпрос, съдът анализира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което работодателят е направил общо четири плащания на парични суми към ищеца на обща стойност 2 723,93 лева, както следва: 500 лева с РКО от 20.01.2023г. – без посочено основание; 1 370 лева с РКО от 31.01.2023г. с посочено основание: „заплата за м. 01.2023г.“ като впоследствие е добавил текста „аванс за м. 02.2023г.“; 400 лева с разписка от Easypay от 24.02.2023г. без посочено основание и 453,93 лева с обратна разписка от 27.05.2023г. с посочено основание „220,78 лева заплата за м. февруари 2023г. и 233,15 лева – заплата за м. март 2023г.“ Съдът приема, че дружеството е осчетоводило посочените плащания, както следва: заплати – общо 1 356,47 лева, в това число: 502,54 лева - трудово възнаграждение за месец януари 2023г. от РКО от 31.01.2023г.; 620,78 лева – трудово възнаграждение за месец януари 2023г. от разписка от Еasypay от 24.02.2023г. /за 400 лева/ и обратна разписка от 27.05.2023г. за 220,78 лева и за 233,15 лева – трудово възнаграждение за м. март 2023г.; командировки в общ размер на 1 040 лева, от които: 500 лева с РКО от 20.01.2023г. и 540 лева с РКО от 31.01.2023г. и надплатени суми в размер на 327,46 лева с РКО от 31.01.2023г. Въз основа на тези факти и на заключението на съдебно - графологичната експертиза, според което ведомостта за месец януари не е подписана от З., съдът приема, че сумата от 1370 лева представлява заплата за месец януари 2023г. и е получена добросъвестно от него. За разликата над уговореното трудово възнаграждение от 800 лева, съдът приема, че е дължима поради устна уговорка между страните за по-висок размер на месечното възнаграждение. За сумата от 500 лева, съдът приема, че не е за командировъчни, тъй като е изплатена на 20.01.2023г., а към 21.01.2023г. дължимите за това суми са били в размер на 240 лева. В резултат на това, съдът приема, че сумата от 1 040 лева не е била платена на ищеца, индиция за което е поведението на ответника в хода на образуваната проверка пред Инспекцията по труда, а именно: представени 7 броя РКО, които носят подписа на ищеца, но не и на представител на дружеството. Съдът приема за доказани исковете за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни на стойност 320 лева и мораторна лихва за забава върху тази сума, поради което уважава исковете. Въз основа на изложените факти, въззивната инстанция достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Според т.1 от ТР № 1/09.12.2013г., постановено от ОСГТК на ВКС, когато проверява правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма. При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо. Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивното начало предмет на спора. Решение № 1791/28.07.2025г. е неправилно в частта, в която е уважен искът с правно основание чл.215, ал.1 от КТ, вр. чл.86 от ЗЗД. Този извод се налага по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.121, ал.1 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на поС.ната му работа, но за не повече от 30 календарни без прекъсване. Според чл.215, ал.1 от КТ, при командироване по реда на цитираната правна норма, работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. В конкретния случай е безспостраните в процеса са били обвързани от трудово правоотношение, което е прекратено в срока за изпитване и ищецът е бил командирован за изпълнение на трудовите си задължения извън мястото на поС.ната му работа. Спорен по делото е въпросът, изплатени ле са дължимите на работника суми за командироване. От приетите по делото доказателства, се установява, че работодателят е изплатил на ищеца следните суми: 500 лева с РКО от 20.01.2023г. без посочено основание; 1 370 лева с РКО от 31.01.2023г. – заплата за месец януари 2023г.; 400 лева чрез Easypay от 24.02.2023г. и 453,93 лева чрез Easypay от 27.05.2023г., от които 220,78 лева – заплата за месец 02.2023г. и 233,15 лева – заплата за месец 03.2023г. От заключението на съдебно - почерковата експертиза се установява, че подписът под ведомостта за заплати за месец януари 2023г. не е положен от З., а текстът „аванс за месец януари 2023г.“ в РКО от 31.01.2023г. е добавен впоследствие. Настоящият съдебен състав намира, че със сумата от 1 370 лева е изплатено трудовото възнаграждение на работника за месец януари 2023г., което е в размер на 800 лева. Възражението на ищеца за уговорено възнаграждение в по-висок размер е неоснователно. Според чл.66, ал.1, т.7 и чл.72, ал.1 от КТ, основното и допълнителните възнаграждения с поС.ен състав са задължителен реквизит на трудовия договор, по отношение на който формата за доказване е писмена. По делото не се съдържат писмени доказателства, от които да се направи заключение, че трудовото възнаграждение на З. е по-високо от възнаграждението, вписано в трудовия договор в размер на 800 лева. Поради това, от сумата в размер на 1 370 лева, изплатена на ищеца на 31.01.2023г. трябва да се приспадне само сума в размер на 800 лева. Разликата от 570 лева, ведно със сумата от 500 лева, изплатена с РКО от 20.01.2023г. покрива разходите за командироване на работника през целия период на трудовия договор в общ размер на 1 040 лева. Съдът не споделя извода на районния съд, че сумата от 500 лева, която е изплатена с РКО на 20.01.2023г., не може да се отнесе към сумите за командировка, тъй не съществува пречка същите да бъдат изплатени авансово. От изложеното дотук следва, че претенцията за заплащане на командировъчни суми е неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващата от това отмяна на решението в тази част и отхвърляне на иска с правно основание чл.215, ал.1 от КТ, вр. чл.121 от КТ. Като последица от отхвърлянето на главния иск, неоснователен се явява и иска за присъждане на мораторна лихва върху тази сума в размер на 117,31 лева за периода от 09.03.2023г. до 25.01.2024г. Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176, правото за който не е погасено по давност. Според ал.2, обезщетението се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. В конкретния случай, от заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че за времето от 09.01.2023г. до 26.05.2023г., на работника се полагат 8 дни платен годишен отпуск, за които обезщетението възлиза на 320,00 лева, а лихвата за забава за периода от 01.07.2023г. до 25.01.2024г. – 24,52 лева. Това обезщетение се начислява към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не може да се приеме, че същото е изплатено с представените по делото платежни документи. За надплатените от работодателя суми не е предявен насрещен иск и не е направено възражение за прихващане, поради което не е налице основание за присъждането им. По изложените съображения, въззивната жалба се явява частично основателна и трябва да се уважи със следващата от това отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която е уважен иска с правно основание чл.215, ал.1, вр. чл.121 от КТ и вместо това да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск. С отхвърлянето на иска, разноските пред първата инстанция трябва да се разпределят, както следва: в полза на ищеца трябва да се присъди сумата от 89,12 лева за адвокатско възнаграждение, а в полза на ответното дружество – сумата от 308,33 лева за адвокатско възнаграждение. Едновременно с това, решението в частта, в която ответникът е осъден да заплати съдебни разноски в размер над 135,91 лева трябва да се отмени. Жалбата против решението в останалата част е неоснователна и трябва да се остави без уважение. По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. Като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззивната страна заплатената от нея държавна такса в размер на 77,06 лева, изчислена съразмерно на уважената част от жалбата. В полза на въззиваемата страна трябва да се присъдят съдебни разноски в размер на 66,82 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, определено съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав,