Решение № 18212 от 28.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 43967/2025 г.

Предявени са обективно, кумулативно съединени конститутивни искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Ищцата М. Е. Р. твърди, че след проведена конкурсна процедура е назначена и е работила в ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ на длъжност „главен секретар“ на Администрацията на главния прокурор по безсрочно трудово правоотношение. Същото е прекратено със зап. №.......... г., считано от 1.7.2025 г. на осн. чл.138, ал.1, т.4 ЗСВ, 328, ал.1, т.11 КТ, вр. §4, т.2 и т.3 от Правилника за изменение и допълнение на Правилника за администрацията на Прокуратура на Република България и чл.325, ал.1, т.8 КТ с мотив промяна на изискванията за изпълнение на длъжността „главен секретар“, както и поради постъпване на работа на служител, спечелил конкурса за длъжността, която според изменените правила е мандатна и е заемането й е допустимо само за два мандата. Твърди, че е налице злоупотреба с правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение. Счита, че отговаря на изискванията за заемане на длъжността, в т.ч. и за придобития трудов стаж, а посоченото изменение на Правилника, с който се въвежда изискване на трудов стаж в органите на съдебната власт и мандатност на длъжността „главен секретар“, а именно – чл.8, ал.3, т.3 и ал.4 от същия, противоречи на нормативен акт от по-висока степен – чл.15, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.7, чл.1, ал.1 ЗНА и в нарушение на разпоредбите на чл.357, ал.6, вр. с ал.1, вр. чл.355 ЗСВ, вр. чл.342, ал.1 ЗСВ, и моли съдът инцидентно на осн. чл.17, ал.2 ГПК да установи незаконосъобразността на подзаконовия нормативен акт в частта, послужила за основание за уволнението. В тази насока са и доводите, според които ВСС- ПК е изменил Правилника без да има компетентност за това, поради изтеклия му мандат и в подкрепа на това сочи практика на СЕС. Изтъква, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, поради възприетите с нея две несъвместими основания за уволнение на ищцата – по чл.328, ал.1, т.11 КТ и по чл.325, ал.1, т.8 КТ. Ето защо, моли съдът да постанови, с което: на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ да признае за незаконна и да отмени заповед №.......... г. по чл.138, ал.1, т.1 ЗСВ, чл.328, ал.1, т.11 КТ, вр. §4, т.2, и т.3 от Правилник за ЗИД на Правилника за администрацията на Прокуратурата на Р.България и чл.325, ал.1, т.8 КТ, на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ да я възстанови на предишната работа – „главен секретар“ в Администрацията на главния прокурор и да осъди ответника да й плати на осн. чл.78, ал.1 ГПК обезщетение за направените по делото разноски. Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Позовава се на тълкувателна практика на ВАС, според която отмяната на противоречащия на закона подзаконов нормативен акт се прилага занапред и няма обратно действие. Не оспорва възникването на трудовото правоотношение след спечелената от ищцата конкурсна процедура и прекратяването му със сочената от нея уволнителна заповед, която настоява, че е законосъобразна. Счита, че е недопустимо съдът инцидентно да извършва проверка на законосъобразността на изменението на спорния Правилник, отрича да е действал при злоупотреба на право и твърди, че работодателят е действал при обвързана компетентност и съобразно новите правила, с които се въвеждат изисквания за стаж и мандатност за длъжността „главен секретар“ и след провеждане и спечелване на конкурс от друг кандидат. Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното от фактическа и правна страна: Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ: Уволненият работник има право да иска от съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени. Според чл.328, ал.1, т.11 КТ работодателят може да прекрати едностранно трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Съгласно чл.325, ал.1, т.8 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурс. Съгласно чл.357, ал.1, 3 и 6 от ЗСВ Администрациите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор се ръководят от главни секретари. Назначаването на главен секретар и съдебен администратор се извършва след провеждане на конкурс, организиран от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. Изискванията за заемане на длъжността на главния секретар и на съдебния администратор се определят с правилниците по чл. 342, ал. 1. Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищцата, че е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността – в т.ч. че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с процесната заповед според чл.8, ал.3, т.3 от Правилника в редакцията му към ДВ бр.34/2025 г. е притежавала професионален опит в органите на съдебната власт поне 8 години. Обусловен е също и от доказване от страна на ответника на твърдените с отговора по чл.131 ГПК правоизключващи факти - фактите, на които се основава уволнителната заповед – че промяната на изискванията за изпълнение на длъжността – изискванията за стаж и мандатност по чл.8, ал.3, т.3 и чл.8, ал.4 от Правилника редакцията към ДВ бр.34/2025 г. се основават на законосъобразно изменение на Правилника за администрацията на Прокуратура на Република България, освен това, че е постъпил на работа на служител, който е спечелил законосъобразно проведен конкурс за длъжността „главен секретар“. В настоящия случай не се спори, че страните са обвързани от трудов договор №РД-08-1138/25.6.2018 г., който е сключен след проведена конкурсна процедура по реда на чл.96 и сл. от КТ. Ищцата се е задължила и е работила на длъжност „главен секретар“ в Администрацията на главния прокурор. Със заповед №.......... г. трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл.138, ал.1, т.1 ЗСВ, чл.328, ал.1, т.11 КТ, вр. §4, т.2, и т.3 от Правилник за ЗИД на Правилника за администрацията на Прокуратурата на Р.България и чл.325, ал.1, т.8 КТ. Заповедта е мотивирана с промяна на изискванията за изпълнение на длъжността „главен секретар“ в администрацията на главния прокурор, на които служителят не отговаря, както и постъпване на работа на служител, спечелил конкурса за длъжността „главен секретар“ в администрацията на главния прокурор с петгодишен мандат. По делото не се спори, че с решение на Пленума на ВСС е приет Правилник за изменение и допълнение на Правилника за администрацията на Прокуратурата на Република България – ДВ бр.34/2025 г. с който в §4, т.2 и 3 се въвеждат изисквания за заемане на длъжността „главен секретар“ в администрацията на главния прокурор за притежаване на 8 години професионален стаж в органите на съдебната власт; създава се нова ал.4 в чл.8 от правилника, според която главният секретар се назначава за срок от 5 години и може да бъде преназначаван на същата длъжност само за още един мандат; с §47 се приема, че за длъжността главен секретар се обявява конкурс в едноседмичен срок от влизане в сила на Правилника за изменение и допълнение на правилника. Не се спори и се установява от приетата по делото трудова книжка, че от 2008 г. ищцата е заемала различни длъжности в администрацията на главния прокурор – правен експерт, началник отдел, директор на дирекция и главен секретар, за заемането на които се изисква притежаването на юридическо образование и които се зачитат за трудов стаж, в т.ч. и по цитираното правило. Спори се дали измененията, с които се въвежда мандатност за заемане на длъжността „главен секретар“ са законосъобразни, доколкото такава хипотеза не е уредена със ЗСВ и новото правило е по-тясно от съществуващото до този момент положение. Спор затова е повдигнат и пред Върховния административен съд, който с решение №8141 от 16.7.2026 г. отменя спорните разпоредби, с които се въвежда мандатност за длъжността главен секретар и разпоредбата, според която за същата длъжност следва да се проведе конкурс. Неоснователни са възраженията на ответника, които се основават на чл.195, ал.1 от Административно-процесуалния кодекс и цитираното Тълкувателно решение №2/27.6.20216 г. по тълк.д. №2/2015 г. на ВАС. Същото е постановено, за да се отговори на въпроса за реда за обезщетяване на вредите от приложението на незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, отговорът на който се основава на виждането, че отмяната му за разлика от индиведуалния административен акт и на общия административен акт няма обратно действие, а действа занапред. Така се стига до крайното решение, че вредите от приложението му не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл.15, ал.1 и 3 от Закона за нормативните актове нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. С други думи, достатъчно е да се констатира противоречието между двата акта, за да се приложи този с повисока степен, дори не е необходимо да бъде отменян. Приложението на хипотезите по чл.195, ал.1 АПК и чл.15, ал.3 ЗНА са разяснени с Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГТК, докладчик съдията Емил Томов Съдът по висящ граждански спор също следва да съобрази специалния характер на чл. 190, ал. 1, във вр. чл. 195 АПК като правила, регулиращи действието на правен източник. При прогласена нищожност включително, законът изрично в чл.195, ал.2 АПК е определил правните последици от акта като "възникнали" и на следващо място е посочил, че административният орган, а не съдът е компетентен за преуреждането им. Ето защо и съгласно чл. 196 АПК в случая не намира приложение общата уредба за правомощията на административния съд при нищожност или отмяна на административен акт по чл. 173 АПК, нито общите правила, свързани с последиците от това. Ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила - ефект пряко относим към нормотворческия процес. При действието на чл. 195 АПК административният орган следва да уреди и правоотношения, които са в обсега на приключил, или висящ съдебен гражданско-правен спор. Дори да е страна в конкретно административно или гражданско правоотношение, възникнало по силата на отменения или нищожен подзаконов нормативен акт, при изпълнение на предписанието в чл.195, ал. 2 АПК органът ще действа в друго качество и с оглед възложена му изрична компетентност при уреждане и регулиране на обществени отношения, а не като страна в правоотношение. Изричното законово указание, че правни последици са възникнали при прилагане нормите на прогласен за нищожен подзаконов нормативен акт, не е в стълкновение с правомощието на съда по чл.15, ал.3, във вр. с чл. 14 ЗНА да не приложи подзаконовите норми в правораздавателната си дейност по конкретното дело. Това следва от правилото на чл. 15, ал. 3 ЗНА и неговото приложно поле. Съгласно чл.15, ал. 1 ЗНА, нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Следва указанието в чл. 15, ал. 3 (предишна ал. 2 - ДВ, бр. 46 от 2007 г.), че ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат повисокия по степен акт. Принципът за съответствие е доразвит в раздел III АПК, но следва да се съобрази целта на уредбата. Широко очертано, приложното поле на чл.15, ал. 3 ЗНА цели да осигури ефективност, включително срочност в правоприлагането, като едновременно с това гарантира правилността на съдебното решение с оглед върховенството на закона. Уредбата в чл.185-195 АПК има за цел да отстрани колизията занапред, като ангажира контролно-отменителната компетентност на един конкретен съд, за да бъдат приведени в изискуемото съответствие правните източници. Това, че при последващо законодателно развитие изрично се уреди специално контролно-отменително административно производство и подзаконови нормативни актове могат бъдат оспорвани от широк, макар и контролиран с оглед правния им интерес кръг лица, предвиди се решението на административния съд по този въпрос да е задължително и да ползва всички, същото да се обнародва, а от него да следва задължение за издателя на акта служебно да уреди последиците, с нищо не променя неотлагаемостта на съдържащото се в чл.15, ал.3 ЗНА колизионно правило, чийто адресат е всеки правоприлагащ съд. В хипотеза на противоречие, чл.15, ал.3 ЗНА повелява на съда като правораздавателен орган да прилага по-високият по степен нормативен акт, като констатира и елиминира противоречието в рамките на правораздавателната си дейност по конкретен правен спор, без оглед на това дали друг съд се занимава с въпроса за същото противоречие и на какво основание. Висящото производство по чл. 185-195 АПК не може да освободи от задължението да се правораздава по конкретните спорни правоотношения. Правната санкция, която съдът по висящ граждански или търговски спор следва да даде на последиците от прилагането на прогласен за нищожен подзаконов нормативен акт, предписвал спазено от едната или двете страни в правоотношението правило за поведение, или при упражнени правомощия от едната спрямо другата страна в правоотношението, не е обусловена от съдържанието на решението на административния съд по чл.193 АПК. Законът не отрича действието на подзаконовия акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда на АПК. Това обуславя и дължимата от общия съд преценка относно настъпилите последици от прилагането на акта, предвид отликата между онази материална нищожност, осъществила се в нарушение или заобикаляне на закона и случаите, при които волеизявления или други правопораждащи факти са резултат от регулативното действие на източник на правото, засегнат от порок. Законът предписва зачитане на това действие именно като нормативно регулира ефекта на отменителния административно-съдебен акт занапред, включително при прогласена нищожност. Подходът на законодателя да зачита произведените последици не е изключение, аналогично е разрешението и при трудов договор, обявен по съдебен ред за нищожен (чл. 75 КТ). И за да няма никакво колебание за приложимостта на тълкуваните хипотези следва да се има предвид и съдебната практика на ВКС - Решение № 50243 от 7.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 339/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов, според което с нормата на чл. 15, ал. 3 ЗНА е регламентирано колизионно правило, чийто адресат е всеки правоприлагащ съд. Съдилища прилагат установената и действаща подзаконова уредба, която закон делегирано е предвидил, ако тя не му противоречи. Ако има обективно противоречие на подзаконова норма със закон, съдът е длъжен да го установи и да приложи закона при разрешаване на конкретния спор, съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА. Ако противоречието на подзаконова норма вече е констатирано по реда на чл. 185 и сл. АПК и решението обнародвано, в решаващата си дейност съдилищата съобразяват решението на ВАС, като прилагат закона. В настоящия казус, с решението на ВАС, с което се отменят спорните нови правила от правилника за администрацията на прокуратурата на Р.България противоречат или съответстват на Закона за съдебната власт. Прогласяване на незаконосъобразността и отмяната им показва, че възприетото от ответника основание да приеме, че трудовото правоотношение с ищцата е ограничено от срок - мандат от 5 години. За ответника не е възникнало право по чл.328, ал.1, т.11 КТ едностранно да прекрати трудовия договор, тъй като ищцата е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността, а новите изисквания са незаконосъобразни и не следва да се вземат предвид. Ответникът не е имал и право едностранно да прекрати трудовото правоотношение и на другото възприето с уволнителната заповед основание - по реда на чл.325, ал.1, т.8 КТ, защото тази хипотеза е приложима само в случай на срочен трудов договор, какъвто настоящият случай не е. Трудовият договор с ищцата е безсрочен, а нововъведеният срок/мандат с незаконосъобразните изменения в правилника на осн. чл.15, ал.3 ЗНА не следва да се взема предвид, а - да се приложи нормативният акт от по-висока степен – Закона за съдебната власт, който не предвижда срочност/мандат на трудовото правоотношение между главния секретар в администрацията на главния прокурор. Изложеното показва, че искът е основателен и следва да се уважи като се признае за незаконна и се отмени уволнителната заповед. Относно иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ: И този иск е основателен. Уважаването му е обусловено от основателността на главния иск и от доказването на факта, че ищцата е заемала до уволнението й длъжността, на която желае да бъде възстановена. В случая главният иск е основателен и по делото не се спори, че предишната работа на ищцата е именно, тази на която иска да бъде възстановена. Затова, и този иск следва да се уважи. Относно направените по делото разноски: Ответникът е задължен да плати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважените части от исковете – изцяло – 360,00 евро. На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът е задължен да плати по сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД следните суми: 81,80 евро /160 лв./ – държавна такса. Предвид изложеното, Софийският районен съд