Решение № 22126 от 3.12.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 42232/2025 г.

Производството по делото е по исковата молба на Р. Г. В., с ЕГН: ••••••••••, с адрес в гр. Со•••••••••• и адрес за книжа в гр. С••••••••••, адвокат С. спрямо Г••••••••••, адрес: Гр. С••••••••••, представлявана от Главен директорГлавен комисар И.Л.Й.. Излага се, че ищцата е била в безсрочно тр. правоотношение на основание тр. договор с № Л-2572/ 05.07.2023г. и ДС към него с № Л-34654/ 05.09.2023г. като е заемала длъжността „м••••••••••“ в С.. за активно лечение на лишени от свобода към Затвора в гр.С..., I – ва категория с код по НКПД 2221 6001. Излага се, че ТП е било прекратено със Заповед с № Л-06- 21#1/11.06.2025 г. на Главния директор на Гл•••••••••• (...) на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във вр. с чл. 187, т.8, пр. първо вр. 190, ал. 1, т. 4, пр. първо и т. 7 от КТ, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ за извършено нарушение на трудовата дисциплина. Твърди се, че така наложеното наказание е незаконосъобразно със следните съображения: Изложената в заповедта фактическа обстановка е следната: на 10.05.2025 г. било извършено претърсване в СБАЛЛС към затвора в гр. С••••••••••, 5 етаж, 3 спално помещение и бил намерен мобилен телефон L8LSTAR в режим на работа като е установено, че от този телефон били набирани десет номера, сред които и номер на ищцата, който бил въведен в регистъра за оповестяване на служителите от СБАЛЛС към затвора в гр. С.... Според заповедта мобилния телефон не показвал реално време - дата и час, а нейният номер бил набиран двукратно съответно на 01.01.2024г. в 21.43 ч. и на 01.01.2024 г. в 07: 58 ч. като в регистъра за пропуснати обаждания на 01.01.2024 г. били регистрирани 11 пропуснати обаждания от номера на ищцата. Излага се, че от така описаното в заповедта не е ясно дали при двукратното набиране към телефона на ищцата са провеждани разговори (имало ли е комуникация), с кого и с каква продължителност. Сочи се и че е отразено следното – на 11.05.2025 г. в 07.20 ч. по заповед на началника на затвора в гр. С... е извършен личен обиск на ищцата от мл. инспектор Г.ХП.-надзирател I-ва степен в затвора гр. С... като й е предоставено копие на Протокол НО-31 № 050 от 11.05.2025г., съгласно който е извършено претърсване, обиск и изземване на основание чл. 94 и чл. 95 от ЗИНЗС и чл. 88 от ППЗИНЗС и непосочена заповед на началника на затвора С.... Извършено е и претърсване в служебно помещение „адвокатско свиждане-стая посетители“, както и личен обиск в присъствието на две лица от мъжки пол-мл. експерт Р.Е.Р. и инсп. Д.Г.К., като били иззети – телефон GSM-Smart Phone -черен на цвят; 1 бр. USB кабел-бял на цвят; 1 бр. безжични слушалки GSM ttec бели на цвят; 1 бр. наливен парфюм Refan-стъклено шише; 3 бр. хапчета К.; 25 бр. пликчета с мед от 15 г. Излага се, че съгласно отразеното в Заповедта тя е получила и копие на Протокол НО-16 с № 67 11.05.2025г. за иззети вещи (пари) при личен обиск и претърсване със същото описание на времето на обиска, името на обискиращия и иззетите вещи, но пък с други поемни лица-мед. сестра Б.Д.П. и инсп. К.Л.М. и без посочване на правните и фактическите основания за извършения обиск. Със заповед № Л-06-18/12.05.2025 г. на ЗА главен директор на... е разпоредено извършването на проверка за изясняване на постъпили предварителни данни за допуснати нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, съдържащи се в докладна записка peг. № 10733/12.05.2025 г. по описа на затвора в гр. С..., касаещи извършения обиск и намерените при него и описани по-горе вещи. Сочи се, че на 13.05.2025 г. ищцата е дала обяснение с вх. № 11008/ 13.05.2025 г. като според заповедта в тези обяснения тя е посочила, че намереният в якето й телефон е на съпруга й, който предния ден прибрала и забравила, че е у нея, а останалите вещи са нейни, вкл. хапчетата „К.“, които й били предписани от колега. По проверката са били взети обяснения от трима души, лишени от свобода, а именно: Райчо Р.Р., Б.В.С и К.Б.Г. според чийто показания намереният на 10.05.2025 г. телефон е на Р.Р.Р.. В него е имало снимки, от които е видно, че Р. и друго лице, лишено от свобода М.П.Т., са имали сексуални отношения, а също така установяват тези показания, че тя е внасяла наркотици, които давала на П.. Пак по обяснения на Р. той бил чул, че П. говорел по телефона с ищцата като и поръчал да му донесе айфон, парфюм и в шишето на парфюма течен кристал-наркотично вещество, както и упойващо веществопаста, което се разтваря за билка, но няма нищо за взети от именно този лишен от свобода Мариян обяснения. Сочи се, че е отразено и с № 30-11- 1082/02.06.2025 г. от Р., от котето се установява, че хапчетата „К.“ е ползвала по лечение, по предписание от лекар, който е лекар в „Св••••••••••“. Отбелязва се, че не е представила рецепта. Ищцата твърди, че в подкрепа на твърдението й, че намереният при обиска телефон е на съпруга й И.Х., е предоставила копие на поръчка от А•••••••••• от 28.03.2025 г., направена от потребител И.Х. за мобилен телефон SOYES XS16 Mini Android 10.0 Smar, който моб. телефон обаче не е намерения при проверката модел - XS16, a не XS15. Излага се, че тя е дала съгласие за проверка на личния й телефон за установяване на проведените от нея разговори, както и е посочила телефонен номер на доктора, изписал й лекарствата, но работодателят не е отразил дали това се това се е случило и ако да то какъв е бил резултата. Ищцата сочи, че дисциплинарното нарушение, за което й е наложено атакуваното пред съда наказание е „....внасяне на мобилен телефон в сградата на затвора, което е нарушение на разпоредбата на чл. 295, ал. 8 от ППЗИНС, като с действията си на 11.05.2025 г. Р. В. била нарушила цитираната забрана. Но в докладна записка peг. № 11032/13.05.2025 г. се съдържат данни „от които може да се направи обоснован извод, че г-жа В. е имала нерегламентирани контакти по телефон с лишен от свобода, изтърпяващ наказание в СБАЛЛС при затвора в гр. С... и използващ иззетия при претърсването на 10.05.2025 г. мобилен телефон L8STAR, както и че са били осъществени неформални и извънслужебни взаимоотношения между нея и лишен от свобода, намиращ се в СБАЛЛС към затвора С... чрез комуникация с него, на когото е било абсолютно забранено да притежава мобилен телефон, но тя не е предприела никакви мерки по уведомяване на ръководството на затвора за това нарушение, което е показател за злоупотреба с доверието на органа по назначаването, както и че внасянето на мобилен телефон, в съвкупност с останалите вещи в багажа на В.- парфюм в хартиен плик, чисто нов гребен в опаковка, самобръсначка, лекарства....пораждат основателни съмнения, че вещите са предназначени за лишени от свобода. Внасянето на неразрешени вещи в затвора от служители за лишени от свобода е тежко нарушение на трудовата дисциплина“. Но няма данни по какъв начин е установено, че в багажа й са намерили чисто нов гребен в опаковка, самобръсначка и лекарства. И най-сетне се твърди, че работодателят е приел, че с поведението си Р. била нарушила разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и 2 от глава шеста на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация като се излага, че наложеното наказание е незаконно поради неспазване на разпоредбите на чл. 193 и чл. 195 КТ тъй като работодателят само формално е изпълнил задължението си да приеме и обсъди дадените от служителя писмени обяснени, но изобщо не е изпълнила задължението си да събере и оцени посочените от нея доказателства като така обясненията са взети само формално и така е приел, че е доказано съществуването на извънслужебни контакти чрез телефон с лишен от свобода, което води до основание за отмяна на наказанието ‘уволнение“ само на това основание. Отделно се навежда, че е нарушена и разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, съгласно която дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед, а в конкретния случай това не е така – Р. е уволнена за това, че е нарушила разпоредбата на чл.295 ал. 8 от ППЗИНС, но фактическото изложение в атакуваната заповед е за множество нейни деяния (внесен мобилен телефон, поддържане на извънслужебна комуникация с лишен от свобода, не предприемане на действия за уведомяване на ръководството на затвора за притежаването на телефон от лишен от свобода, внасяне на неразрешени вещи в затвора за лишени от свобода) с изключение на намерения в якето й мобилен телефон на 11.05.2025 г. като за тях не посочено всяко в акво точно нарушение на трудовата дисциплина се изразяват. Оспорва се наказанието и по същество като се излага, че Р. не е извършила описаните в заповедта нарушения още повече виновно, а и са недоказани като и се навежда за нарушението – внасяне по непредпазливост мобилен телефон, намерен в якето й на 11.05.2025 г. по време на обиска, извършен в служебно помещение на затвора в гр. С..., че наложеното наказание ‚уволнение“ е прекомерно тежко. Ето защо се желае решение на съда, с което да с което да се признаете за незаконосъобразно наложеното дисциплинарно наказание „Уволнение“ на Р. Г. В. и да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде възстановена Р. Г. В. на заеманата преди уволнението длъжност „м••••••••••“ в С.. за активно лечение на лишени от свобода съм Затвора гр. С... I категория, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконосъобразното уволнение за период от 6 месеца в размер на 17 895.54 лв. (седемнадесет хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки) за периода от 11.06.2025 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 31.07.2025 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски. В срока за отговор е депозиран такъв, с който не се оспорва наличието на ТД помежду им. Излага се, че нарушението е установено като се е излага, че затова е била извършена проверка по предварителна информация; заповедта е мотивирана и в нужната за това писмена форма, издадена след спазване на процедурата по чл. 193 от КТ с минимално нужното за това съдържание, като соченото е нея нарушение е доказано, както са доказани и наказанията по чл.17, а.1 и 2 от глава шеста на КПСДА тъй като с поведението си – намерени вещи в багажа й, е уронен престижа на работодателя. Наказанието е наложено при липсата на съществени нарушения за това, поради което се желае решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Ангажират се доказателства и се претендират разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното: Искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода на оставане без работа. Страните нямат спор, а и от представения по делото трудов договор № Л-2572 от 05.07.2023 г. се установява, че са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, за неопределено време, с шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя, по силата на което ищцата е заемала длъжността „м••••••••••“ в С.. за активно лечение на лишени от свобода към затвора в град С... I-ва категория. Уговорено е основно месечно възнаграждение в размер на 1339, 80 лв., като в чл. IV, б. „б“ са уговорени допълнителните трудови възнаграждения, сред които това за ТСПО в размер на 29 % към основното месечно възнаграждение, равняващ се на сумата от 388, 54 лв., при което брутната заплата на ищцата възлиза на 1 728, 34 лв. В б. „в“ на чл. IV са уговорени порционни пари в размер на 150 лв. С допълнително споразумение към трудовия договор № Л3465 от 05.09.2023 г. страните са уговорили увеличение на допълнителното възнаграждение за ТСПО, като считано от 10.07.2023 г. същото е в размер на 31 % или на сумата от 415, 34 лв. Уговорено е и допълнително възнаграждение за непосредствена и системна работа с л. св. съгл. т. 4 от раздел II на заповед № ЧР-05-244/30.11.2022г. в размер на 38 лв., при което брутната месечна заплата на служителя възлиза на 1 793, 14 лв. По делото е представена преписката по образуваното дисциплинарно производство, от която се установява, че със заповед № Л-224/12.05.2025 г. на началника на затвора, издадена за потвърждение на негова устна заповед от 11.05.2025 г. в 07: 20 ч., е наредено да се извърши личен обиск на Р. В. на 11.05.2025 г., като е определен ръководител – инспектор Д.К., който следва да определи от своя страна служителите, които да го подпомагат при извършване на мероприятието. Разпоредено е откритите неразрешени за внасяне на територията на затвора вещи и предмети да бъдат иззети със съответния протокол. С докладна записка от 12.05.2025 г. инспектор Д.К. е докладвал, че на 11.05.2025 г. в 07: 20 ч. съгласно устна заповед на началника на затвора, е извършен личен обиск на Р. В.. За извършване на личния обиск на В., инспектор Кирилов е определил следните служители: мл. експ. Р.Е.Р. и мл. инсп. Г.ХП.. Докладвано е, че личният обиск на В. е извършен от мл. инсп. Г.П. в стаята за адв. свиждане, като преди извършване на обиска, В. е била поканена да предаде, ако има в нея, забранени вещи и предмети, при което същата заявила, че не притежава такива. Посочва се още, че в хода на извършване на личния обиск били иззети с протокол НО-31 с № 050/11.05.2025г. следните вещи: 1 бр. парфюм наливен „Рефан“, 3бр. хапчета „К.“, 1 бр. безжични слушалки, 25 бр. медчета за чай, 1 бр. мобилен апарат „Smart Phone“ и бял кабел за зареждане. Телефонът бил открит в джоба на якето, увит с хартиено тиксо, а под него с 3 бр. индиго. Другите вещи били в чантата на В.. Със заповед № Л-06-18/12.05.2025 г. на ЗА главен директор на... е разпоредено извършването на проверка по повод постъпилите данни за извършените от В. нарушения на трудовата дисциплина, като за целта е назначена комисия, която да извърши проверката. С протокол от 13.05.2025 г. на В. са били зададени конкретни въпроси относно иззетите от нея вещи, като последната е дала писмени обяснения на същата дата, в които посочва, че на 11.05.2025 г., влизайки в затвора за дневна смяна, е забравила личния телефон на съпруга си в джоба на якето си. За парфюма „Рефан“, както и таблетките „К.“ Р. В. твърди, че били за лично ползване. Слушалките били в чантата от много време - мислела дори, че ги е загубила, пакетчета с мед купила за чая си. В хода на проверката са събрани и обяснения от лишени от свобода лица, намиращи се в СБАЛЛС, а именно от Р.Р.Р., Божидар Василев Стойков и Красимир Борисов Гошев, в които се посочва, че В. имала сексуални отношения с лишения от свобода М.П.Т., за когото внасяла наркотици и телефони. Представен е и протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване № 067 от 11.05.2025 г., в който е посочено, че на 11.05.2025 г. в 07: 20 на основание чл. 92 ЗИНЗС мл. инсп. Г.П. е извършила личен обиск на В., при който са иззети посочените по-горе вещи. За поемни лица са посочени мед. сестра Б.П. и мл. инсп. К.М.в. Представен е протокол № 050/11.05.2025 г. за претърсване, обиск и изземване, видно от който на посочената дата в 07: 20 ч. мл. инсп. Г.П. на основание чл. 94 и чл. 95 ЗИНЗС и заповед на началника на затвора, в присъствието на мл. инсп. К.М.в и инсп. Д.К., е поканила В. да предаде доброволно намиращите се у нея неразрешени за внасяне вещи, след което извършила претърсване в служебно помещение адвокатско свиждане – стая посетители и обиск на В., при който са иззети посочените по-горе вещи. С писмена справка от 27.05.2025 г. комисията е излязла със становище за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на В.. С покана от 30.05.2025 г., връчена на служителката на същата дата, последната е поканена да даде писмени обяснения относно извършеното от нея на 11.05.2025 г. нарушение на трудовата дисциплина – внасяне на неразрешени вещи на територията на затвора в гр. С.... На 02.06.2025 г. са постъпили писмени обяснения от страна на Р. В., в които поддържа тезата, че намерените при обиска вещи са нейна собственост. Твърди, че таблетките „К.“ ползвала по лечение, назначено й от д-р Р.Б. - гастроентеролог в болница „Св••••••••••“, както и че телефонът е лична собственост на съпруга, като в подкрепа на това твърдение е представено като доказателство копие на поръчка от AliExpress от 28.03.2025 г., направена от потребител Ivaylo Hristov, с адрес гр. С..., Орландовци, ул. „Вела Чорбова“№14 за мобилен телефон SOYES XS16 Mini Android 10.0 Smar. Заявява, че няма познати, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в затвора в гр. С..., като отношенията със затворниците са единствено служебни. Сочи още, че винаги е имала парфюм в чантата си, като никога не е правен проблем за това. От представената в заверен препис заповед №Л-06-21#1/11.06.2025., издадена от главния директор на..., се установява, че на ищцата Р. В. се вменява, че е внесла мобилен телефон в сградата на затвора, с което е нарушила разпоредбата на чл. 295, ал. 8 от ППЗИНЗС, според която не се допуска влизане в местата за лишаване от свобода с мобилни телефони. Посочва се, че ищцата е имала нерегламентирани контакти по телефон с лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в СБАЛЛС при затвора в гр. С... и използващ иззетия при претърсването на 10.05.2025 г. мобилен телефон L8STAR; че е осъществила неформални и извънслужебни взаимоотношения с лишен от свобода, намиращ се в СБАЛЛС към затвора в гр. С...; че е провеждала комуникация по телефон с лишен от свобода, на когото е абсолютно забранено да притежава мобилен телефон и не е предприела никакви мерки да уведоми ръководството на затвора за това нарушение, което е показател, за злоупотреба с доверието на органа по назначаване; че е внасяла неразрешени вещи в затвора, предназначени за лишени от свобода. Сочи се, че при назначаването си на 10.07.2023 г. В. е подписала декларация, че е запозната с Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като с поведението си съзнателно е нарушила разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и 2 от Глава шеста на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, според които при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба и служителят не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави. Така описаните нарушения на трудовата дисциплина работодателят е квалифицирал като тежки, поради което на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 7, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ на служителката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение. Между страните не се спори, а и видно от отбелязването върху документа, заповедта е връчена на Р. В. на 11.06.2025 г., като това обстоятелство тя е удостоверила с подписа си, чието авторство не е оспорила. Представен е фиш за работна заплата на ищцата за м.05.2025 г., видно от който данъчната основа за посочения месец е в размер на 2 859, 54 лв. При извършена констатация в открито съдебно заседание на 28.10.2025 г. на оригинала на трудовата книжка на ищцата, съдът е констатирал липсата на вписано трудово правоотношение с друг работодател в период след 12.06.2025 г. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест лежи върху работодателя, който като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника следва да установи, че законосъобразно го е упражнил, в какъвто смисъл е и разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест. От друга страна, проверката на съда относно законосъобразността на уволнението съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на наведените с исковата молба възражения и доводи за неговата незаконност, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от него с исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил своевременно наведен и съответно съдът не следва да се произнася по него /в този смисъл са решение № 216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС и решение № 258/01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ІV Г. О., ВКС/. В случая, предмет на проверка е законосъобразността на наложеното на ищцата със заповед № Л-06-21#1/11.06.2025. на главния директор на..., дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени от нея нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 7– „злоупотреба с доверието на работодателя“ и „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“, чиято отмяна Р. В. претендира, като в хипотезата на ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя предмет на установяване от ответника е при условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки: спазване на формалните изисквания за налагане на процесното дисциплинарно наказание, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагането му е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, както и, че са спазени сроковете за налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на заповедта, ответният работодател следва да докаже и реалното извършване от ищеца на вменените му нарушения на трудовата дисциплина, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ. В случая, между страните не се спори, а и се установи от фактическа страна от обсъдените по-горе писмени доказателства, че страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, в рамките на което Р. В. е заемала длъжността „м••••••••••“ в С.. за активно лечение на лишени от свобода към затвора в град С... I-ва категория, както и, че по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ с връчване на оспорената заповед на 11.06.2025 г., същото е било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. На следващо място, ищцата не е направила възражение за неспазване от ответния работодател на императивните разпоредби на чл. 192 и чл. 194 КТ, уреждащи органите, които налагат дисциплинарните наказания и преклузивните срокове за това, поради което съдът намира, че процесната заповед отговаря на визираните в чл. 192 и чл. 194 КТ изисквания. Съобразно нормата на чл. 195, ал. 1 КТ и трайно установената практика на касационната инстанция по приложението й, вкл. постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 162/13.07.2016 г. по гр. д. № 67/2016 г., IV г. о. на ВКС, решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г., IV г. о. на ВКС, решение № 322/07.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г., III г. о. на ВКС и решение № 152/08.12.2017 г. по гр. д. № 677/2017 г., III г. о. на ВКС, заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и то по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, за преценка на срока по чл. 194 КТ и за осигуряване на възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Тази индивидуализация е от съществено значение и за съда, който само в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва подлежащите на доказване факти и вземе решение за законосъобразността на уволнението. В настоящия случай съдът намира, че процесната заповед не отговаря на изискванията за мотивираност по чл. 195, ал. 1 КТ. Това е така, доколкото от една страна, от същата не става ясно дали на служителя е вменено като нарушение на трудовата дисциплина единствено внасянето на мобилен телефон в сградата на затвора, съответно внасянето на неразрешени вещи в затвора, предназначени за лишени от свобода, с което е нарушила разпоредбата на чл. 295, ал. 8 от ППЗИНЗС или за нарушения работодателят счита и изброените в заповедта следните действия и бездействия на ищцата: че е имала нерегламентирани контакти по телефон с лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в СБАЛЛС при затвора в гр. С... и използващ иззетия при претърсването на 10.05.2025 г. мобилен телефон L8STAR; че е осъществила неформални и извънслужебни взаимоотношения с лишен от свобода, намиращ се в СБАЛЛС към затвора в гр. С...; че е провеждала комуникация по телефон с лишен от свобода, на когото е абсолютно забранено да притежава мобилен телефон и не е предприела никакви мерки да уведоми ръководството на затвора за това нарушение, което е показател, за злоупотреба с доверието на органа по назначаване. От друга страна, посочените действия и бездействия на служителя не са конкретизирани в достатъчна степен, за да може последният да разбере какво му се вменява като нарушение на трудовата дисциплина, съответно да изрази отношение към вмените му нарушения. Дисциплинарното нарушение представлява деяние - действие или бездействие, което се индивидуализира чрез деец (субект), съществени признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му, като в настоящия случай това не е спазено. По изложените фактически и правни съображения съдът приема, че процесната заповед №Л-06-21#1/11.06.2025 г. не покрива изискването за мотивираност, въведено с нормата на чл. 195, ал. 1 КТ, което е самостоятелно основание за нейната незаконосъобразност, респ. за отмяна на наложеното с нея дисциплинарно наказание „уволнение“. Ако се приеме, че на ищцата са вменени извършването на всички посочени нарушения на трудовата дисциплина, то тогава процесната заповед не отговаря и на изискванията на чл.193, ал. 1 КТ, а именно: преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изслуша нарушителя, съответно да приеме писмените му обяснения, и след оценка на събраните данни да вземе решение за налагане на дисциплинарно наказание. В трайната съдебна практика се приема, че посоченото изискване е въведено, за да се осигури възможност за защита на работника и същевременно да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното нарушение, както и че искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тях, без да е необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията, т. е. последният да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата, за които те му се искат. Следователно, смисълът на посочената по-горе разпоредба е да е спазено което и да е от посочените в нея изисквания – за изслушване на служителя или за даване на писмени обяснения, тъй като се касае за алтернативни форми на защита, като при наличието на която и да е от посочените хипотези правата на работника биха били защитени в максимална степен. Следва да се посочи също така, че работодателят не е длъжен да възприема защитната позиция на работника или служителя, като очевидно налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не е приел обясненията за оневиняващи. В случая, от представената по делото преписка по образуваното дисциплинарно производство се установи, че на ищцата са били искани обяснения на 13.05.2025 г. и на 30.05.2025 г. единствено относно вмененото нарушение за внасяне на неразрешени вещи в затвора, като на 13.05.2025 г. и на 02.06.2025 г. ищцата е депозирала обяснения относно иззетите от нея вещи при обиска на 11.05.2025 г. Във връзка с останалите посочени в заповедта нарушения, свързани с провеждането на нерегламентирана комуникация със затворници на ищцата не са били искани обяснения, съответно такива не са дадени. Ето защо съгласно чл. 193, ал. 2 КТ процесната заповед се явява незаконосъобразна само на това основание, като съдът я отменя, без да разглежда спора по същество. Независимо от това и само с оглед пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи още, че съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства не обуславя извод за извършване от страна на Р. В. на което и да е от цитираните в нея нарушения на трудовата дисциплина. С оглед на така изложените съображения, предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен. По иска с основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до който извод съдът достигна. Необходимо е също трудовото правоотношение да е имало безсрочен характер, което обстоятелство не е спорно по делото. Ето защо искът е основателен. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за процесния период. Съдът достигна до извод за незаконност на уволнението. Въз основа на направената в съдебно заседание от страна на съда проверка на представената трудова книжка на ищеца, в оригинал, се установи, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните – на 12.06.2025 г., ищцата не е била в трудово правоотношение с друг работодател. Не се спори между страните, че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата възлиза на сумата в размер на 2 859, 54 лв., при което дължимото обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на сумата в размер на 17 157, 24 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 31.07.2025 г., до окончателното плащане, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 17 373, 24 лв. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен. По разноските: Ищецът претендира разноски в размер на 1100 лв. за адвокатско възнаграждение, но не се доказва извършването на такива в посочения размер. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че извършените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на сумата в размер на 980 лв., като в същия не е посочено каква част от платената сума към кой иск се отнася. Ето защо съдът намира, че 2/3 от същата (653, 32 лв.) се следват на ищеца за уважените изцяло искови претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. От разликата в размер на 326, 66 лв. ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ (322, 60лв.). От тук и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът присъжда в полза на ищеца общо 975, 92 лв. за разноски, като съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото. На ответника се следва възнаграждение в размер на 1, 24 лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда сумата 160 лева - за държавна такса за уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ /2х80 лева/, както и сумата 686, 29 лв. - за държавна такса за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, а.1 КТ, уважен частично, т.е. общо сума в размер на 846, 29 лв. за държавна такса. На основание чл.242, ал.1, предл. последно от ГПК решението в частта досежно присъденото обезщетение, подлежи на предварително изпълнение. Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД