Решение № 652 от 29.11.2024 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 645/2023 г.

Предявени са искове с правно основани чл.220, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. На съда е служебно известно фактът, че датата •••г. в молбата от И. Л. М. до управителя на ищцовото дружество за прекратяване на трудовия договор не е изпълнена от него. Настоящото гражданско дело №645/2023г. по описа на Районен съд – К. е образувано след отделянето на насрещния иск предявен по гр. дело №2888/•••г. по описа на Районен съд – К. също на доклад на съдията докладчик, в което производство въпроса за изписването на датата от ответника е бил предмет на изследване. По отношение на иска с правно основание чл.220, ал.1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.220, ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Хипотезата на фактическия състав обуславящ право да се търси обезщетение по чл.22, ал.1 от КТ изисква наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на прекратяване на трудовото правоотношение с работника. 2. прекратяването да е на основание предвиждащо отправянето на предизвестие от работника/служителя или работодателя. 3. срокът на предизвестието да не е бил спазен, като това изрично се посочва в заповедта за прекратяване. В настоящия случай трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 9/•••г. Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Процесния договор между страните е сключен при условията на чл.70 от КТ. Съгласно горецитираната разпоредба, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Налага се извода, че в хипотезата на сключен договор по чл.70, освобождаването от задължението за отправяне на предизвестие при прекратяването му е привилегия само на страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване. За другата страна остава възможността да прекрати трудовия договор на всяко от останалите предвидени в Кодекса на труда основания. В настоящия случай подписаната от ответника И. Л. М. и представена на ищеца работодател молба представлява писмено предизвестие по смисъла на чл.326, ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с отработване на предизвестието. Целта на предизвестието е да доведе да знанието на една от страните по трудовото правоотношение до другата, решението си да упражни правото си на едностранно прекратяване на трудовия договор на предвидено в КТ основание, с посочване на срок. Следва да бъде посочена датата, от която започва да тече предизвестието, или срокът след изтичането на който трудовото правоотношение ще бъде прекратено. Неспазването на срока означава, че някоя от страните е решила да не изчака изтичането му и да прекрати трудовото правоотношение преди датата. В този случай, ако страната реши да се възлова от тази законова възможност, трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който поискалата прекратяването страна е посочила – арг. чл.335, ал.2, т.1 от КТ. Когато по силата на закона се дължи предизвестие, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна /чл.325, ал.2, т.3 от КТ/ или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение. В този случай страната дължи заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Меродавен е моментът на прекратяване на трудовото правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяване при неспазване срока на предизвестие. По изложените по – горе съображения съдът приема, че вписаната в съдържанието на молбата от И. Л. М. за прекратяване на трудовия договор дата - •••.••• г. е съществена част от изявлението на ответника. Установи се, че тази дата ••• г. не е изпълнена от ответника И. Л. М., като издател на диспозитивния документ, но това не влияе на автентичността на изявлението му за прекратяване на трудовия договор с предизвестие. По делото няма наведени доводи, нито пък ангажирани доказателства да е оттеглено по реда и срока по чл.326, ал.4 от КТ. Съдът приема, че тази дата ползва ищеца, тъй като при неспазено предизвестие /в случая срокът на предизвестието, съгласно т.6 от трудовия договор е 90 дни/ поражда правото на работодателя да търси обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Принципа заложен в трудовото законодателство е, че страна, която прекратява трудовото правоотношение с предизвестие трябва да го спази. За работника/служителя това означава, че следва да остане на работа до изтичане на срока му. От своя страна работодателя има задължението да остави работника/служителя на работа през този срок. По изложените съображения съдът приема, че ищецът е упражнил правото си едностранно да прекрати трудовото правоотношение в срока на изпитване уговорен в негова полза. В същото време е налице изрично съдържащо се в подписаната писмена молба от ответника И. Л. М. /писмено предизвестие/, в която се съдържа и изявление, че предизвестието ще бъде отработено. При конкуренция на насрещни основания за прекратяване на трудовото правоотношение ВКС приема, че конститутивно /прекратително/ действие има това, чието фактически състав е настъпил по рано / в този смисъл решение №203/30.05.2011 г. по гр.д. №832/2010 г. на ВКС, III г.о., определение №109/28.01.2016 г. по гр.д. №5955/2015 г. на ВКС, III г.о., решение №110/23.07.2020 г. по гр.д.№3144/2019 г. на ВКС, ІV г.о./. В случая с оглед разпоредбата на чл.335, ал.2, т.1 и т.3 от КТ съдът приема, че потестативният акт, който прекъсва трудовоправната връзка е връчената на ответника на ••• г. заповед №/••• г. за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя без предизвестие. По изложените съображиния предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 2 400 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По отношение на искът за заплащане на сумата от 930 лева, представляваща обезщетение по т. 3 от споразумението между страните от •••г. Трудовите правоотношения са особен вид граждански правоотношения, които са специфични по своя характер, поради което и нормите на КТ са специални такива. Договорната свобода е принцип на гражданското право като тя е ограничена единствено от императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право договорната свобода е ограничена освен с нормата на чл.8 от КТ, допълнително и чрез забраната в чл.66, ал.2 от КТ. Тази забрана не изключва възможността страните по трудовия договор да имат и други отношения (пр. по договор за заем или отношения, произтичащи от непозволено увреждане), но всички отношения между тях, които са свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, както и с изпълнението на колективните трудови договори са трудови. По арг. на чл.20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. При регулиране на трудовите правоотношения приложение намират разпоредбите на специалния закон. От възприетата от съда фактическа обстановка се налага извода, че през времето на действие на трудовото правоотношение между страните работодателят е осигурил съгласно чл.294 от КТ социално-битови нужди на работника изразяващи се в хранене и поемане на разходи за квартира срещу, което работникът е престирал работната си сила. По своята същност всяко обезщетение цели да компенсира вредите, които изправната страна по конкретно правоотношение търпи от неправомерното поведение на другата страна. Поради тези съображения във всеки конкретен случай подлежи на изясняване вида и размера на договореното обезщетение. В случая от клаузите на споразумението на ••• г. следва извода, че то е част от съдържанието на трудовото правоотношение към момента на прекратяването му. От т.3 на споразумението може да се направи извода, че във всички случаи на прекратяване от ответника на трудовото правоотношение т.е. независимо от повода и основанието, той дължи заплащане на това обезщетение, което е в размер, явяващ се разходите на ищеца за предоставените обяд, вечеря и нощувка на ден, за всеки ден, през който ответникът ги е получавал. От показанията на свидетелите в т.ч. свидетелят Г.Д.И. се установи, че ищецът е осигурявал на целия персонал храна /обяд и вечеря/ и стаи за нощувка в приземния етаж на хотела към бистро „Я.“ в село Л.. Не е спорно, че от ••• г. - датата на постъпване на работа до датата на прекратяване на трудовото правоотношение - ••• г. ответникът е ползвал предоставените от ищеца по време на работа обяд и вечеря, но не се е възползвал от стая за нощувки. С прекратяването на трудовото правоотношение работодателят не претърпява никакви имуществени вреди и не може да претендира обезщетение, нито да иска възстановяване на направените по време на действието на трудовото правоотношение социално – битови разходи на работника. Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че нормата на чл.66, ал.2 от КТ предвижда, че освен задължителните реквизити на трудовия договор с него могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. В чл.292 от КТ е предвидена възможност на работодателя за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите, което да се финансира със средства от работодателя и от други източници. В случая осигурените от ищеца квартири /стаи за нощувка/ и храна /обяд и вечеря/ на целия персонал, сред който е ответникът, са социални придобивки по смисъла на чл.294 от КТ и разходите за тях, не подлежат на връщане от работниците респ.служителите. Следва да се отбележи, че в КТ са изброени случаите, при които може да бъде ангажирана имуществената сфера на работника като това са случаите на имуществената отговорност на материално-отговорните лица, както и обезщетенията, които работникът дължи при неспазване срока на предизвестието и при дисципЛ.рно уволнение, които са изрично изброени от законодателя. Размерът на дължимите от работника или служителя на работодателя обезщетения предвид основанието за прекратяване е императивно определен в Раздел III- Други видове обезщетения в КТ и се съизмерява с брутното трудово възнаграждение на работника. Включването от работодателя на обезщетения при сключването на трудов договор, които предвиждат ангажиране на работника за заплащане на обезщетения извън предвидените в КТ е недействително. Съдът счита, че обезщетението по т.3 от споразумението от ••• г. по своята същност представлява имуществена санкция за ответника /работник/ при упражняване от него на законово право да прекрати трудовото правоотношение на предвидените в КТ основания, поради което намира, че клаузата на т.3 регламентираща задължението за заплащането му е недействителна. При прекратяване на трудовото правоотношение при неспазване на срока за предизвестие от работника или при неоснователно прекратяване на трудовото правоотношение с едностранно изявление от страна на работника или в хипотезата на дисципЛ.рно уволнение, работодателят може да иска само обезщетение, в законово определения за съответното обезщетение размер съгласно чл.220 от КТ, чл.221, ал.2 от КТ, като чл.228, ал.1 от КТ касае методиката за определяне на брутното трудово възнаграждение, а ал.3 на чл.228 от КТ– момента на изплащането на обезщетенията в Раздел III от КТ. Клаузата на т.3 от споразумението между страните от •••г. по същество представлява наказателна имуществена санкция, наложена на работника за негово правомерно поведение, изразяващо се в упражняване на установеното от закона субективно право да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работодателя. Съдът счита, че клаузата на т.3 от споразумението от •••г. е недействителна, поради протИ.речие със закона и добрите нрави. Тази клауза няма за цел, предназначение и функция да компенсира имуществените вреди на работодателя, защото той не понася и не търпи никакви вреди. Тази клауза няма и обезщетилна функция, а е проявление на неоправдано и непосилно финансова санкциониране на работника за сметка необосновано облагодетелстване на работодателя Освен гореизложеното и мотивите по иска по чл.220, ал.1 от КТ следва да се допълни и, че трудовото правоотношение е прекратено от ищеца на основание чл.71, ал.2 от КТ в срока на изпитване, уговорен в негова полза при получено от ответника писмено предизвестие при отработване на срока на предизвестието и изключва възможността за ангажиране отговорността на работника по споразумението. Поради недействителността на клаузата на т.3 на споразумението от ••• г. претендираното обезщетение не се дължи, поради което предявеният иск за заплащане на сумата от 930 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По отношение на иска за заплащане на сумата от 861 лева, представляваща неустойка за забава по т.4 от споразумението от •••г. Уговорената в т.4 на споразумението от ••• г. неустойка за забава на обезщетението по т.3 като добавъчно, акцесорно задължение следва съдбата на главното задължение, чието изпълнение обезпечава. Затова недействителността на клаузата за обезщетение, обуславя както неговата недължимост, така и недължимостта на претендираната мораторна неустойка, поради което претенцията се явява неоснователна и предявеният иск за сумата от 861 лева следва да бъде отхвърлен. Съдът намира, че следва да отбележи, че уговорената в т.4 на споразумението от ••• г. неустойка за забава протИ.речи на добрите нрави и е в нарушение на забраната в чл.66, ал.2 от КТ. Този извод съдът извежда с оглед присъщите за процесното трудово правоотношение обстоятелства, начинът, по който е уговорена неустойката за забава - без краен предел и без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, както и нейният размер съотнесен с размера на законната лихва, който е определен с Постановление №426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. /в сила от •••.2015 г./ и намира, че неустойката по т.4 на споразумението от ••• г. е прекомерна, тъй като излиза извън присъщите й функции и поставя ответника като работник в по-неблагоприятно положение. Вън от изложеното следва да се отбележи, че неустойката за забава от 5 % за всеки просрочен ден няма за цел и предназначение да компенсира вреди на работодателя, тя е извън присъщите на неустойката обезпечителни и обезщетителни функции. В случая неустойката е проявление на непосилно санкциониране и финансово задлъжняване на работника за сметка на необосновано обогатяване на работодателя. По отношение на претендираните от страните разноски, съдът възприема следното: В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да заплати на ищеца сумата от 2 240 лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай никоя от страните не е представила списък на разноските. Воден от горните мотиви съдът