Решение № 39 от 6.2.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 828/2023 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Р. Г. Р. от гр.К. против решение № 539/30.10.2023г. по гр.д.№ 1443/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък. Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, като незаконосъобразно и постановено при явни противоречия. Твърди, че не са спазени основни закони на Кодекса на труда, като при постановяването му има категорични отклонения по същество на самото дело, които засягат главно устройствения правилник на ответната страна без да се имат предвид законите. Моли съда да бъде отменено първоинстанционното решение, както и да му бъде присъдено обезщетение в размер на 4680 лева, като бъдат отменени и разноските присъдени на ищеца.Допълнително уточнява, че въпреки даденото с Разпореждане №2566/14.07.2023г., че ищеца е без работа, това обстоятелство е било заявено от адвоката му, че е на борсата, който факт е неоспорим. Въззиваемият „Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.К., представлявано от управителя П.К.К., чрез адв. М. С. от АК Стара Загора, моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, като правилно, валидно и допустимо. Излага подробни съображения по оплакванията, наведени в жалбата. Счита, че първоинстанционният съд изчерпателно е обсъдил всички доказателства по делото, отделно и в тяхната съвкупност и обосновано е постановил решение, с което прилагайки правилно всички относими правни норми на трудовото законодателство е отхвърлил предявените от въззивника против „Б.“ ЕООД, гр.К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на незаконно извършеното със Заповед на управителя на ответното дружество уволнение и неговата отмяна, за осъждане на работодателя „Б.“ ЕООД да му заплати на основание чл.225 от КТ обезщетение в размер на 4680 лева за оставане без работа след уволнението и за възстановяване на ищеца на предишната му работа, като „Кондуктор-електробус“ в Отдел „Транспорт“ в „Б.“ ЕООД. Посочва, че правилно първоинстанционният съд е осъдил съобразно изхода на делото ищеца да заплати направените от ответника разноски по делото, тъй като сочи, че законодателят е предвидил „безплатност“ на трудовите спорове досежно недължимост на държавни такси и разноски, но що се касае до направените разноски от другата страна по делото, те се дължат от работника съобразно изхода на делото. Поради това счита в тази и част въззивната жалба за изцяло неоснователна. Намира, че оплакванията за незаконосъобразност и неправилност на решението са неоснователни и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Излага конкретни съображения, че правилно първоинстанционният съд е постановил, че искът за отмяна на наложеното със Заповед уволнение, като незаконосъобразно е неоснователен и като такъв го е отхвърлил. Счита, че правилно е отхвърлил, като обусловени, както иска по чл.225 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, така и иска за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението от него длъжност. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като неоснователна и оставено в сила първоинстанционното решение, както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Пред първоинстанционния съд са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Ищецът Р. Г. Р., твърди, че полагал труд в ответното дружество „Б.“ ЕООД, гр. К., като е заемал длъжността „Кондуктор-електробус“ в отдел транспорт и месторабота в „Б.“ ЕООД от 20.01.2021 г. до 25.05.2023 г. по силата на трудов договор № 023/2021 г. Имал издадено ЕР № 3411 от 123 от 21.10.2020 г. на ТЕЛК гр. Р., с което му е определена 60% трудова неработоспособност без чужда помощ, но се чувствал добре и продължавал да ходи на работа. Бил запознат с противопоказните условия на труд в посоченото ЕР и ги е съобразил с условията, на работното му място предоставени му от работодателя. На работното си място разполагал със седалки и дръжки в автобуса, за които се държи и не чувства пренапрежение в крайниците. Въпреки това след узнаване на факта, че работодателят му е поискал оценка от ТЕЛК гр. С.З., съгласно документите издадени от ТЕЛК гр. Р., заявява, че не възразява по отношение издадената експертна оценка на трудоспособността му (макар, че е дадена в нарушение на изискването да бъде прегледан от ТЕЛК С.З.). Счита за неморално поведението на ответника, след като чл.325, т.9 КТ не допуска прекратяване на посоченото основание, ако при работодателя има подходяща работа, която той може да заеме. На 25.05.2023г. управителя на ответното дружество му връчил Заповед № 29 за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. На основание чл.344 от КТ оспорва заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, като счита същата за незаконосъобразна и неправилна по следните съображения: На първо място законодателят е въвел задължение за работодателя в чл.315 от КТ за осигуряване на работни места за трудоустроени работници. Към момента в ответното дружество са на щат над 50 работници, който факт съгласно чл.315 от КТ вменява задължението на работодателя за откриване на работни места за трудоустроени лица. С горепосоченото ЕР на ТЕЛК му е определена 60% т.н.р., задължение на работодателя е да го трудоустрои на същата работа при облекчени условия или на друга подходяща такава. Твърди, че не е получил предложение за заемане на по-лека длъжност до настоящия момент, което е нарушение от страна на работодателя- противоречи на разпоредбата на чл.325, т.9 от КТ и съдебната практика на ВКС, съгласно които е задължително работодателя да предложи по лека работа на подлежащия на трудоустрояване работник, съобразена с медицинските предписания и с неизпълнението на тази императивна норма работодателя прави незаконосъобразно и неправилно оспорваното с исковата молба уволнение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наложеното със Заповед №/25.05.2023 г. уволнение като незаконосъобразно и неправилно; да осъди ответното дружество - „Б.“ ЕООД да му заплати общо сумата от 4680 лв., представляваща обезщетение по чл.225 от КТ за оставане без работа поради незаконността на уволнението, равняващо се на брутното му трудово възнаграждение, за период от шест месеца, по 780 лв. за всеки месец, ведно с лихвата върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; да го възстанови на заеманата от преди уволнението длъжност - „Кондуктор-електробус“ в отдел транспорт и месторабота „Б.“ ЕООД. Претендира да му бъдат присъдени разноските направени в производството. Ответникът„Б.“ ЕООД счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва изцяло обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ по основание и по размер. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ заявява, че искът е неоснователен. Действително, с разпоредбата на чл. 315, ал. 1 от КТ законодателят е въвел задължение за работодателя: „Работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност.“. Но в предприятието, до м. февруари 2023 год. са работили 49 човека, поради което за работодателя не е съществувало задължение да определи работни места, подходящи за трудоустрояване. От 01.02.2023 г., във връзка с изпълнение на задълженията по сключени между „Б.“ ЕООД и Община К. два договора: Договор № Д07-10/30.01.2023 г. по възлагане на обществена поръчка с предмет: „..обществен превоз на пътници по утвърдени междуселищни автобусни линии от общинската и областна транспортна схема...“ и Договор № Д07-11/30.01.2023 г. по възлагане на обществена поръчка с предмет: „.. обществен превоз на пътници по утвърдени междуселищни автобусни линии от общинската и областна транспортна схема..“, щатът на предприятието е увеличен, в него работят вече 73 души по щатно разписание. В изпълнение на чл. 315, ал. 1 от КТ, дружеството е определило в рамките на нормативно определения процент (4%) от общия брой на работниците - 3 броя работни места, подходящи за трудоустрояване, съответно за длъжностите: „Кондуктор -електробус“ - 1 бр., Хигиенист - 1 бр. и „Техник„Инвестиционен проект“ - 1 бр. И трите длъжности, към момента на прекратяване на трудовия договор с ищеца, са заети от трудоустроени работници, за които изпълнението на съответните длъжности не е противопоказно във връзка със здравословното им състояние. Действително на осн. чл. 325, ал. 1, т. 9, изр. второ от КТ прекратяването на правоотношението не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Забраната е абсолютна /както твърди ищецът/, а е под условие да има друга подходяща работа. Към 25.05.2023 год. /момента на прекратяване на трудовия договор с ищеца/ в предприятието има само 3 свободни работни места в щатното разписание: шофьор - 2 бр. и кондуктор - 1 бр., поради което в случая при работодателя няма друга работа, подходяща за здравно състояние на ищеца, която да е свободна. Това е причината такава друга работа да не му е предложена. В ЕР на ТЕЛК от 2023 год. е посочено, че въз основа на противопоказните условия на труд, „лицето не е подходящо за длъжността „кондуктор- електробус“. Експертното решение на ТЕЛК № № 17/ 20.01.2023 г., досежно това, че изпълняваната от ищеца длъжност, не е подходяща за здравословното му състояние, е задължително за него като работодател. То е дадено по повод искане от работодателя, направено до ТЕЛК, непосредствено след като ищецът е представил в дружеството едва на 30.08.2022 г. експертното решение на ТЕЛК от 2020 год., в което са посочени „Противопоказни условия на труд“ към момент, в който той не е бил в трудови правоотношение с „Б.“ ЕООД и не е изпълнявал длъжност „Кондуктор - електробус“. Счита, че работодателят няма право на преценка, дали работникът или служителят да продължи изпълнение на същите трудови функции, независимо от желанието на последния, тъй като предписанията на здравните органи са задължителни и за двете страни по трудовото правоотношение и в този смисъл, съобразявайки предписанието на ТЕЛК, работодателят правилно и законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. По иска с правно основание чл. 344, ал 1, т. 2 от КТ заявява, че искът е акцесорен по отношение на този по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ. Неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, обуславя неоснователност и на акцесорните искове. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ оспорва така предявения иск по основание и размер. Освен това, същият е и обусловен от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, и в този смисъл следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и на това основание. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли обективно съединените искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски по делото. От събраните по делото доказателства безспорно се установява следното: Видно от представения трудов договор № 23/20.01.2021 г., на 20.01.2021 год. „Б.“ ЕООД е възложил на Р. Г. Р. и последният е приел, считано от 25.01.2021 година да изпълнява в отдел „Транспорт“ длъжността „кондуктор- електробус“ за неопределено време, с продължителност на работния ден 8 часа (пълно работно време) и ОМВ 750 лв. Страните са уговорили 20 дни платен годишен отпуск и срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор -30 дни. Със Заповед № 6/01.02.2023 г. на основание чл. 315 КТ, чл. 38 Закон за хората с увреждания от ответника е назначена комисия по трудоустрояване с председател П.К. - управител Д.П.П. - член КУТ и В.А.Ч. - член КУТ и д-р Д.Т.Т. - служба по трудова медицина, членове на комисията. С протокол от 01.02.2023 г. комисията по трудоустрояване на основание чл. 315 от КТ и Наредба № РД-07-1 от 02.02.2012 г. „за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност“ с код по КИД 49 е определила 3 (три) места подходящи за трудоустрояване: хигиенист - 1 място, заето от лице с ТНР, кондуктор електробус - 1 място, заето от лице с ТНР и техник инв. проект. - 1 място, заето от лице с ТНР. На 30.08.2022 год. ищецът депозирал при ответника-негов работодател ЕР № 3411/123/21.10.2020 г. издадено от УМБАЛ „Канев“ АД - Р.. Видно от ЕР на Р. Г. Р. е с диагноза „Детска церебрална парализа. Състояние след преболедуван полимиелит. Долна лява вяла монопареза средно тежка степен. Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ което е дало основание за определяне на 60% трайно намалена работоспособност. Това ЕР е със срок до 01.10.2022г. По инициатива на ответника е направена оценка на работоспособността на ищеца във връзка със заеманата от него длъжност „кондуктор в електробус“. Издадено е от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора ЕР № 0017/006/20.01.2023 г., според което Р. Г. Р. е с диагноза „Спастична церебрална парализа“ и 60% трайно намалена работоспособност. Становището на ТЕЛК, въз основа на медицинските изследвания и представените документи, е, че за лицето са противопоказни тежък физически труд, психо-емоционален стрес, нощен труд, вибрации, натоварване на долни крайници - здравословното състояние на Р. Г. Р. не е подходящо за заемане на длъжността „кондуктор в електробус“. Със заповед №29/25.05.2023 г. работодателят „Б.“ ЕООД на основание чл.325, т.9 от КТ едностранно е прекратил трудовото правоотношение с ищца за длъжността „кондуктор електробус“ поради болест довела до трайно намалена работоспособност или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия, считано от 25.05.2022 г. Заповедта е връчена на ищеца на 29.05.2023 год. Видно от представения трудов договор № 69/05.05.2022 г., на 05.05.2022 год., А.Г.А. е назначен на длъжност „кондуктор електробус“ в „Б.“ ЕООД, с продължителност на работния ден 8 часа (пълно работно време) с ОМВ 850 лв. Представено е ЕР № 92452/190/12.10.2021 г. издадено от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора, от което е видно, че лицето А.Г.А. е с поставена диагноза „Слепота на едното око“ с 50 % трайно намалена работоспособност. Видно от представения трудов договор № 36/20.01.2021 г., на 22.01.2021 год., П.А.К. е назначена на длъжност „хигиенист“ в „Б.“ ЕООД, с продължителност на работния ден 8 часа (пълно работно време) с ОМВ 650 лв. Представено е ЕР № 91749/131/14.07.2022 г. издадено от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора, от което е видно, че лицето П.А.К. е с поставена диагноза „Колон трансверзум“ с 50 % трайно намалена работоспособност. Видно от допълнително трудово споразумение № 1/03.01.2023 г. на П.К. е определено основно месечно възнаграждение 920 лв. от 03.01.2023 г. Със Заповед № 440/28.02.1980 г. на Директора СД „Изграждане на селищните системи“ гр. С.З., А.Д.Ч. е назначена на длъжност „организатор продажба държавни имоти към Отдел „Отчуждаване, обезщетяване, продажба и освобождаване строителни площадки“ към поделение гр. К., с ОМВ 140 лв., считано от 01.03.1980 г. Видно от ЕР № 3740/159/14.11.2019 г. издадено от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора, лицето П.А.К. е с поставена диагноза „Злокачествено новообразувание на шийката на матката (цервикс)“ с 75 % трайно намалена работоспособност. Видно от заключението на съдебната експертиза броят на щатните длъжности при ответника към момента на уволнението му е 73. На основание чл.1, т.49 от Наредба № рд-07-1 от 2 февруари 2012 г. за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, броят на местата, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност при ответника за 2023 година следва да бъде 2, 92, т.е. 3 места. Работодателят в изпълнение на задължението си по чл.1 т.49 от Наредба № рд-07-1 от 2 февруари 2012 г. за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност е определил 3 работни места за заемане от трудоустроени лица: хигиенист - 1 място, кондуктор електробус - 1 място и техник инв. проект - 1 място. Към 14.08.2023 год. броят работни места при ответника е 73, от тях са заети 68. Броят работни места за хигиенист/чистач са 1 бр., за кондуктор - 25 бр. / от които кондуктор-електробус -18/ и за технически сътрудник - 1 бр. Към датата на уволнението на ищеца - 29.05.2023 година всички длъжности за хигиенист/чистач са 1 бр., за кондуктор - 25 бр. и за технически сътрудник -1 бр. са били заети от лица със сключени трудови договори за съответната длъжност. След уволнението на ищеца са прекратени трудовите договори на още 3 лица на длъжност кондуктор - електробус / П.М.Г. – на 05.06.2023 г., А.И.Х. - на 12.06.2023 г. и Г.И.С. - на 08.06.2023 г. Длъжността „хигиенист“ към 25.05.2023 година е 1 бр. и е заета от П.К.. Лицето страда от онкологично заболяване, с ЕР на ТЕЛК - С.З. от 14.07.2022 год. е установено, че лицето страдащо от това заболяване е подходящо за длъжността, която заема. Длъжността „техник инв. проект“ към 25.05.2023 година е 1 бр. и е заета от А.Д.Ч.. Лицето страда от злокачествено онкологично заболяване, с ЕР на ТЕЛК - С.З. от 14.11.2019 год. му е определена 75% степен на увреждане /пожизнено/. Въпреки изрично дадените от първоинстанционния съд на ищеца с Разпореждане №2566/14.07.2023 г. указания, ищецът не е представи доказателства, че е останал без работа в определен период от време след уволнението, както и какъв е размера на претърпените от него вреди за този период от време. Исковата молба е подадена на 23.06.2023 г. От така приетите за установени факти и обстоятелства въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. Предявените искове по чл. чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ са неоснователни, поради което правилно са били отхвърлени. Видно от заключението на трудово-експертната лекарска комисия, за ищеца е налице невъзможност да изпълнява възложената му работа „Кондуктор - електробус“ поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания. Това състояние обуславя приложението на чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Прекратяване на трудовото правоотношение не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника и той е съгласен да я заеме. В конкретния случай по делото е установено, че ответникът към 25.05.2023 година е работодател с повече от 50 работници и служители. В изпълнение на задължението си по чл.315 от КТ със своя заповед е определил за 2023 година работни места, подходящи за трудоустрояване. Броят определени работни места за заемане от трудоустроени работници 3 бр./ съответства на определения нормативно процент - 4 процента от общия брой на работниците и служителите, възлизащ на 73 по щат. Към 25.05.2023 год. от общо 3 - те бр. работни места едното, а именно „кондуктор електробус“ е неподходящо за ищеца, а другите две /“хигиенист“ и „техник инв. проект“/са заети от трудоустроени лица. Тъй като ищецът не твърди, че при ответника има конкретна длъжност, подходяща за неговото здравословно състояние, а по делото не се установи при работодателя-ответник да има друга работа, подходяща за здравното състояние на Р. Г. Р., прекратяването на трудовото правоотношение е допустимо и законосъобразно извършено. Работодателят не може да остави ищеца на заеманата до сега длъжност, тъй като той самият ще бъде в нарушение на трудовото законодателство. Неоснователно е възражението на ищеца, че конкретния случай здравните органи /ТЕЛК С.З./ имат задължение да се произнесат за наличието на работни места при ответника, подходящи за заемане от трудоустроени лица. Правото и задължението да определи местата, които ще се заемат от трудоустроени лица е на работодателя. Това е и негово ежегодно задължение. Местата са заети към деня на уволнението. Ищецът не твърди, че при работодателя към деня на уволнението му е имало свободно работно място, подходящо за заемане от него. Ищецът не оспорва, че определените от работодателя подходящи за заемане от трудоустроени лица места към деня на уволнението му са заети от трудоустроени лица. Предвид гореизложеното искът за отмяна на наложеното със Заповед №/25.05.2023 г. уволнение като незаконосъобразно е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Такъв е и искът съдът да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - „Кондуктор-електробус“ в отдел „Транспорт“ в „Б.“ ЕООД поради неоснователността на главния иск и също следва да бъде отхвърлен. Предявеният иск съдът да осъди ответното дружество - „Б.“ ЕООД да заплати общо сумата от 4680 лв., представляваща обезщетение по чл.225 от КТ за оставане без работа поради незаконно уволнението е неоснователен поради неоснователността на главния иск и също следва да бъде отхвърлен. Въззиваемият представя списък на разноските и претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство, което е в размер на 1548лв. Същото следва да му бъде присъдено, тъй като работниците действително са освободени от заплащане на такси и разноски в производството по КТ, но не са освободени от заплащане на разноски на ответника при отхвърляне на предявените от тях искове, както е в настоящия случай. Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни и неподкрепени от събраните по делото доказателства. С оглед изхода на делото-неоснователност на въззивната жалба на въззивника не следва да се присъждат разноски. Пълномощникът на въззиваемия е направил искане за присъждане на разноски по делото за настоящата инстанция, поради което следва да му бъдат присъдени такива, които видно от представените доказателства са в размер на 1548 лв.- адвокатско възнаграждение. Водим от горните мотиви, Окръжният съд