Решение № 164 от 27.12.2024 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 271/2024 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. В.гр.д. № 271/2024 г. е образувано по три въззивни жалби - на „ЗАД Застраховане“ АД, на „Автомагистрали Черно море“ АД и на „Винс ин Хок“ ЕООД против решение № 336/17.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1 600/2023 г. по описа на PC - Търговище. С обжалваното решение първоинстанционният съд: ОСЪЖДА „ВИНС ИН ХОК“ ЕООД, ЕИК 201847252, гр. Шумен, представлявано от управителя Яр. Д. Х. И „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“, ЕИК 127001597, гр. Шумен, представлявано от управителите Я. Д. Х. и Д. Х. Д., заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на З. Р. У., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••••••••, обл. •••••••••, чрез пълномощник адв. Б. А., САК, сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от смъртта на нейния син М. М. А., поч. на 15.02.2020г., вследствие претърпяна на 15.02.2020г. трудова злополука, на осн. чл.200 ал.1 КТ във вр. чл.52 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-15.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 10 лв., представляваща разноски по делото за свидетел, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА „ВИНС ИН ХОК“ ЕООД, ЕИК 201847252 и „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО: на адв. Б. А. от АК-София сума в размер 10 650 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА и чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ №1/2004г.; а по сметка на Районен съд - Търговище сумата от 6 000 лв., представляваща д.такса, на осн. чл.78 ал.6 ГПК във вр. чл.83 ал.1 т.1 ГПК. Постановено е, че РЕШЕНИЕТО има установително действие в отношенията на привлечените от ответниците трети лица: ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК 000694286, гр.София, и ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК 121265177, гр. София, и насрещната страна: З. Р. У. с ЕГН ••••••••••, на осн. чл. 223, ал.1 от ГПК. РЕШЕНИЕТО има задължителна сила на мотивите за привлечените в процеса трети лица: ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК 000694286, и ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК 121265177, и ответниците - „ВИНС ИН ХОК“ ЕООД, ЕИК 201847252, гр. Шумен, и „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“, ЕИК 127001597, гр. Шумен, на осн. чл. 223, ал.2 от ГПК. Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците „ВИНС ИН ХОК“ ЕООД, ЕИК 201847252 и „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“, АД, както и третото лице- помагач „ЗАД ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, гр. София. В депозираната въззивна жалба вх. № 6801/20.08.2024 г. третото лице- помагач „ЗАД ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, гр. София, чрез адв. Г.Х., САК, считайки, че обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и установената съдебна практика, по подробно изложени доводи и съображения (за погасяване на иска по давност, при неправилно приложение на чл. 116, б, , а“ от ГПК; необсъждане в цялост събраните писмени доказателства и свидетелски показания; неуважаване доказателственото му искане за допускане на комплексна експертиза във вр. с възражението, че злополуката е настъпила вследствие на проявена от починалия М. А. груба небрежност; възражение за липса на солидарна отговорност на осн.чл. 107у, ал. 3 КТ вр. с чл. 200 КТ във вр. с чл. 127, ал. 1 ЗЗД /предвид изричната уговорка между двамата ответника в чл. 7, ал.1 от Договор от 21.05.2019 г./, обусловило уважаване на иска срещу „Автомагистрали Черно море“ АД; оплакване, че неправилно съдът е приел, че в случая не е налице проявена груба небрежност от пострадалия; завишен размер на присъденото обезщетение; поддържа възражението в отговора на ИМ, че отговорността му, като застраховател, не следва да бъде изначално ангажирана по съображения, че отговорността на „Автомагистрали Черно море“ АД-Шумен за неимуществени и имуществени вреди на участници в строителството и/или на трети лица се покрива от „ЗАД Булстрад ВИГ“ ЕАД, видно от представената по делото застраховка „Трудова злополука“, скл. между ответника и горепосочения застраховател) моли обжалваното решение, с което е уважена исковата претенция, да бъде отменено изцяло. В постъпилия по тази жалба от ответника „Автомагистрали Черно море“ АД-Шумен, чрез изп.д-р Д. Д., в срока по чл. 263 ГПК, ОТГОВОР страната заявява, че споделя възражението на третото лице-помагач за погасяване на исковата претенция по давност; по отношение на твърдението за липса на солидарна отговорност на ответниците на осн.чл. 107у, ал. 3 и позоваване на решението на СГС по тд.№ 519/22г. намира, че същото е неотносимо към настоящия спор, тъй като касае отношения между предприятие, предоставящо раб.сила и предприятие-ползувател и не касае отговорността на същите към лицето, пострадало от трудова злополука; споделя възраженията на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД за проявена груба небрежност от починалия, както и за прекомерност на обезщетението. В отговора по чл. 263 ГПК, ищцата З. Р. У., чрез адв. А., САК, оспорва въззивната жалба, по подробно изложени съображения по всяко едно от възраженията на третото лице-помагач, проследявайки хронологично развитието на депозираните извънсъдебни претенции до ответниците на 01.07.2021 г. и разменената ел.кореспонденция, обуславяща, според въззиваемата, приложение на чл. 116, б.“а“ ГПК във вр. с възражението за давност; излага доводи за наличието на солидарна отговорност между двамата главни ответници в производството, на осн.чл. 107у, ал. 3 вр. с чл. 100 КТ, предвид Заповед 14/12.02.20г. на управителя на „Винс ин Хок“ ЕООД за полагане на извънреден труд на 15.02.20г. (събота); за справедлив размер на обезщетените неимуществени вреди. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част, претендира разноски, в т.ч. и за адв.възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В депозираната въззивна жалба вх. № 6939/26.08.2024 г. ответникът „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ“ АД, гр. Шумен, чрез изп.д-р Д. Д., считайки решението за неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по подробно изложени съображения (за погасяване на иска по давност – съдът бил обсъждал едностранчиво събраните доказателства; не е съобразил нарушаването на чл. 126 от КТ от работника и в същото време изпълнение от страна на работодателя на неговите задължения, обуславящо намаляване на присъденото обезщетение, поради съпричиняване на осн. чл. 201, ал. 2 от КТ; прекомерност на исковата претенция, съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД, установената практика по чл. 200 КТ и времето на настъпване на злополуката - 15.02.2020 г.), моли решението на РСТ да бъде отменено и предявените искови претенция изцяло отхвърлени, в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ“ АД дължи обезщетение - моли първоинстанционното решение да бъде изменено, като съгл. чл. 52, ал.1 ЗЗД и при условията на чл. 201, ал. 2 от КТ, бъде прието съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат и присъдено обезщетение в намален, съобразно съпричиняването, размер. Претендира разноски за двете инстанции. В отговора си по тази жалба, депозиран в срока по чл. 263 ГПК, ищцата, чрез адв. А., оспорва жалбата, по аналогични съображения, като тези изложени в отговора й по жалбата на третото лице – помагач „ЗАД ОЗК- Застраховане“, с молба за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендира разноски, вкл. и за адв.възнагр. на осн.чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. С депозираната въззивна жалба вх. № 6973/27.08.2024 г. ответникът „ВИНС ИН ХОК „ ЕООД, гр. Шумен, считайки решението в осъдителната му част и приетата солидарна отговорност, за постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с константната съдебна практика, както и с доводи, че в мотивите са налице несъответствия между доказателствата по делото и установените факти, моли за неговата отмяна или присъденото обезщетение да бъде намалено, до справедлив размер, съобразно чл. 52 ЗЗД; претендира разноски. Основните оплаквания, подробно развити, са: неправилно РСТ е приел, че вземането не е погасено по давност, приемайки наличието на хипотезата на чл. 116 б.“а“ ЗЗД; присъденото обезщетение е прекомерно, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства: ищцата е живеела при другия си син, скоро е загубила дъщеря - около два месеца преди да почине пострадалия, не е съобразена и икономическата обстановка към датата на смъртта на пострадалия. В отговора си по тази жалба, депозиран в срока по чл. 263 ГПК, ищцата, чрез адв. А., оспорва жалбата, по аналогични съображения, като тези, изложени в отговора си по жалбата на „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ“ АД (двата отговора са с абсолютно идентично съдържание), с молба за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендира разноски, вкл. и за адв.възнаграждение по реда и на осн.чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. С постановеното по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК определение, при извършената проверка по редовността и допустимостта на трите жалби, въззивният състав констатира, че същите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 62, ал. 2 от ГПК, налице е надлежна активна и пасивна процесуална легитимация за страните, извършена е размяна на книжата по реда на чл. 263 от ГПК, обуславящо насрочването на публично съдебно заседание за разглеждането им. Съдът е уважил частично доказателственото искане на „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД, като е допуснал съдебно-медицинска експертиза. В о.с.з пред въззивната инстанция страните поддържат своите становища и възражения, както и претенции за разноски. Адв. А. е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК по претендираното адв.възн. от „Автомагистрали Черно море“ АД и от „Винс Ин Хок“ ЕООД, както и за пълна недължимост на претендираните от третото лице помагач „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД разноски. След като извърши проверка по реда на чл.269 от ГПК, обсъди представените по делото доказателства, съобрази оплакванията в жалбите и наведените от страните доводи и възражения, въззивът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК втората инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението е валидно и допустимо. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. По отношение на установените факти и правните доводи и изводи на първоинстанционния съд, като споделени от настоящия въззив, съдът препраща към тях на осн.чл. 272 от ГПК. Предявеният иск, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 200 във вр. с чл. 107у, ал. 3 от ТЗ, е обоснован с обстоятелствата, че при изпълнение на трудовите си задължения, като работник при ответника „Винс Ин Хок“ ЕООД (по силата на трудов договор 130/14.02.2019 г.), предвид сключения между това дружество и втория ответник „Автомагистрали Черно море“ договор № 21.05.2019 г. по реда и на осн.чл. 107у от КТ, въз основа на издадена заповед № 14/12.02.2020 г. от първия ответник за полагане на извънреден труд, на 15.02.2020 г. (събота), при извършване на строителни дейности на обект Автомагистрала „Хемус“, подобект строителна площадка за изграждане на виадукт при км 316+826 на автомагистралата, в близост до с. Буховци, общ. Търговище, М. М. А. (син на ищцата), пада от строително скеле от около 16м височина, получава несъвместими с живота увреждания и почива на място. С разпореждане № 39/28.05.20 г. случилото се е признато за трудова злополука по смисъла на чл. 60, ал. 1 от КСО, обуславящо предявяване настоящия иск за 150 000 лв. – обезщетение, солидарно срещу двамата ответника. Доколкото въззивът, съгласно чл. 269 ГПК, е обвързан от посочените в жалбата/жалбите оплаквания, при споделяне на основните изводи на първоинстанционния съд по приемане на установената фактическа обстановка и спорни въпроси, въззивът дължи произнасяне по спорните моменти, предвид и поддържаните във въззивните жалби доводи, както по отношение на фактите, така и по отношения на правните изводи. Не е спорно обстоятелството, че ищцата е майка на пострадалия М. А., починал на •••••••• г., при стоежа на АМ „Хемус“, в участъка между с. Буховци и пътен възел „Белокопитово“ – при инцидент, признат по реда на чл. 60 от КСО за трудова злополука. Не се спори и обстоятелството, че М. А. е бил в ТПО с първия ответник от 14.02.2019 г., между когото и втория ответник на 21.05.2019 г е сключен договор на осн.чл. 107р и сл. от КТ, с място на работа АМ „Хемус“, и именно при изпълнение на тези си задължения, при издадена заповед от 12.02.2020 г. от първия ответник за полагане на извънреден труд на 15.02.2020 г. /събота/ е настъпил трагичния инцидент. По спорните въпроси: На първо място следва да бъде даден отговор на възражението на ответниците за погасяване на предявения иск по давност. В тази връзка пред първоинстанционния съд са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които са предмет на обсъждане и от въззива: Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 от КТ искът по чл. 200 от КТ се предявява в 3-годишен срок, считано от деня на трудовата злополука. Трудовата злополука е настъпила на 15.02.2020 г. Исковата молба е предявена пред компетентния за това орган – РС Търговище на 04.12.2023 г., като по възражението за изтекла давност, ищцата се е позовала на разпоредбата на чл. 116, б.“а“ от ЗЗД – за прекъсване на давността, поради признание на искането за дължимост за обезщетение, отправено през 2021 г. Видно от писмените доказателства, ищцата, съпругата и децата на починалия са отправили, чрез адв. П. С., извънсъдебна претенция и до двамата ответници, съответно: с вх. № 03-0244/01.07.21 г. в деловодната система на „Винс Ин Хок“ ЕООД (л. 86-88 от гр.д. № 1600/23 г. на РСТ) и с вх. № 11-00-129/01.07.21 г. в деловодната система на „Автомагистрали Черно море“ АД (л.89-91, пак там), като ищцата (под № 4) претендирала 150 000 лв. обезщетение. От ищцата е представена кореспонденция по имейла (л. 92-94), от която се установява, че след водени преговори, на предложение за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер 300 000 лв., в която сума да са включени и вече изплатените 50 000 лв. по сключената застрахователна полица „Трудова злополука“, е водена кореспонденция с тема „Претенция по ТЗ с починал М. А.“ между адв. П.С. и П. С., заемаща длъжност „Главен счетоводител“ във „Винс Ин Хок“ и едновременно с нея длъжност „Икономически директор“ в „АМ Черно море“ АД. На 11.10.21г., 13: 53ч., от е л. а д р е с petrastoyanova6@qmail.com подател П. С., до ел.адрес petia.stoianova@amshumen.com, адв. С. (пълномощник на горепосочените наследници) отговорила с предложение за 440 000 лв., включващо изплатената сума от 50 000 лв. по застраховката „ТЗ“. На същата дата 11.10.21г., в 14: 34 ч., от П. С., икономически директор на „АМ Черно море“, от имейл petia.stoianova@amshumen.com до имейл petrastoyanova6@qmail.com е изпратено съобщение: „Препращам предложението към управителя ни и ще Ви информирам за резултата. Дали успяхте да огледате и останалите застраховки, които ви изпратих, защото там инициативата за претенция към застрахователя може да е само от името на клиента Ви“. На 24.11.21 г., 12: 00 ч., по имейла на адв. С.ова е получено ново съобщение от П. С.: „Предложението ви, беше обсъдено и прието като размер“, с пояснения относно начина на подписване на споразумението и участниците в него. Пред първоинстанционния съд, по реда на чл. 176 от ГПК на поставените от съда и страните въпроси е отговорил Я. Х. – управител на „Винс Ин Хок“ ЕООД, който твърди, че не е възлагал на св. П.С. преговорите с наследниците на починалия М. А., респ.същата да приема предложения от тях за спогодба, а е запознат единствено с това, което влиза официално в деловодството на дружеството, като кореспонденцията, която получават на официалната ел.поща не минавала през деловодството на дружеството, тя се обслужвала от администратор, по чието усмотрение се докладва на когото той прецени. В показанията си св. П. С. не отрича въпросната кореспонденция, както и обстоятелството, че се е срещала с адв. С. и наследниците на починалия М. А. но заявява, че не е имала представителна власт за преговорите, нито устно, нито писмено, а в качеството си на икономически/финансов директор, е разговаряла, за да е наясно с всички факти и обстоятелства, с оглед необходимостта да ги предвиди и включи в счетоводните отчети, но нищо не е достигало до нея по официален ред. Имейла от кореспонденцията бил „личен служебен“. Заявява, че не е препращала на управителя изпратеното съобщение от 11.10.2021 г., защото не били включени застрахователите, както и че не си спомня, защо именно по този начин била формулирала отговора в имейла от 24.11.2021 г. „Предложението Ви, беше обсъдено и прието като размер“. От справка в ТР, а и от доказателствата по делото, се установява, че Я. Д. Х. е управител на „Винс Ин Хок“ ЕООД, както и че е един от двамата представляващи „Автомагистрали Черно море“ АД (заедно и поотделно с изп.директор Д. Х. Д.). Предвид събраните доказателства по делото, въззивът намира възражението на ответниците и третото лице помагач за погасяване на исковата претенция по давност за неоснователно. Ищцата е отправила извънсъдебна претенция до двамата ответници на 01.07.2021 г. Освен с твърденията, че „преговори“ както с ищцата, така и с останалите наследници на починалия М. А., не са водени, двамата ответници нямат обяснение относно пълното си мълчание по официално депозираното искане от ищцата до тях, а само твърдят, че преговори са водени от неоправомощено лице. Съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, въззивът не кредитира показанията на св. П. С., от една страна поради изключителната й заинтересованост – предвид работните й позиции и при двамата ответници, от друга страна – показанията й са и нелогични, и абсолютно несъответни на представената кореспонденция (за воденето и изписаното съдържание на която свидетелката не отрича), още повече самата свидетелка завява, че не е препращала на управителя изпратеното от нея съобщение от 11.10.21 г. (макар в имейла си от 11.10.21г., л.93, да твърди точно обратното), както и че не си спомня, защо именно по този начин е формулирала отговора в имейла от 24.11.21 г., че предложението (за 440 000 лв.- бел.съда) е прието. Нелогично е и обяснението й, че само заради ГФО е водила тази кореспонденция: „Просто да разбера аз какво би било обезщетението, което евентуално ще се дължи от дружеството, за да си заделим НИЕ в счетоводните финансови отчети, да НАЧИСЛИМ провизии при евентуално заведени съдебни дела …“, както и опитът на свидетелката да „убеди“ съда, че всички тези срещи и/или имейли/ разговори по телефона, за които споменава в разпита й в о.с.з. на 26.06.2024 г. пред РСТ (л. 767 – 774) са били с цел ако й изискат становище (ответните дружества), да е подготвена, както в случая е направила – чрез проучване от различни източници. Свидетелката, меко казано, „изопачава“ изписаното от нея в имейла й и от 11.10.21г., в 14: 34, като заявява в осз, че не е изпратила/препратила имейла на адв. С. от 11.10.21г., в 13: 53 (с предложението за 440 000 лв., бел.съда) до управителя, защото не включвал застрахователите (л. 769, в началото), което е в пълно противоречие с изписаното в нейния имейл (л. 93). И след всички тези показания, след като е заявила, че се е подготвила за с.з. и е прегледала имейлите с адв. С., да заяви (л. 771, първи абзац): “ Немога да кажа дали аз съм писала имейла на 24.11.2021г. с текст: Очаквам текст на споразумение, което да коментираме с Вас и клиентите Ви“, а при предявяване на разпечатката на имейла (л. 771, втори и трети абзац от протокола) да потвърди че е написала и изпратила „това писмо“. И в допълнение, показанията на свидетелката, че няма самостоятелни права за преговори и т.н. са в разрез/противоречие и с приложеното по делото пълномощно от 14.02.2018 г. (л. 705, т.ІV от гр.д. № 1600/23г. на РСТ), нот.заверено, с предоставените й от управителя на „Винс Ин Хок“ ЕООД –Я. Х. пълномощия, в т. ч. и по т. 3 („от името и за сметка на „Винс Ин Хок“ ЕООД да води преговори, да подписва договори и т.н.“), без ограничения, без необходимост от съгласуване с управителя и т.н. По делото няма данни това пълномощно да е оттеглено от страна на управителя Х., а подобно обстоятелство не се и твърди. Видно от справка в ТР, от 2016 г. насам Я. Д. Х. е едноличен собственик и управител на това дружество (вписване 20160811110945). Неоснователно в тази връзка е и възражението, че на св. С. не е било представено пълномощно за ищцата, като обаче не се твърди същата да е искала подобни доказателства, каквито по делото има представени: л. 8- пълномощно от 23.06.21 г., искането до двамата ответника е от 01.07.20г. – л. 86, 89, като ищцата е под № 4 и на пълномощното, и на искането; водената ел.кореспонденция е от м.10.-м.11.2021 г.- л. 92-94). Видно е, че основанието за преговорите са постъпилите искания официално в деловодствата и на двете дружества, нещо повече – искането е едно и също, с посочване и на двамата ответници като адресати. Действията от страна на св. С.а обвързват и двете дружества, предвид предоставеното пълномощно от първия ответник, водените преговори от имейл в местоработата й при втория ответник, като икономически директор (изрично посочено и в имейла от 11.10.21г.). Освен това, посоченият имейл, по който е реализирана въпросната кореспонденция, определено се приема за служебен, дори и наричан „личен служебен“, доколкото е обвързан с фирмата на втория ответник. И не на последно място, следва да се отбележи и обстоятелството, че разпитаният по реда на чл. 176 от ГПК представител на първия ответник е и представляващ втория ответник, като отговорът му на въпроса относно начина на селекция и доклад на постъпилите по официалния имейл съобщения (приемащият ги да преценява кои да докладва и на кого) е в подкрепа на предоставените разширени правомощия на служител/и на дружеството относно подбора, селекцията и отправянето на официални уведомления до дружеството. От друга страна, същият заявява, че му се докладвало „само официално с официален документ в деловодството, което е влязло“, а какво по- официално от поставен рег. № и от двете дружества на иницииращото искане на ищцата (и останалите трима наследници) от 01.07.21 г. Преценката на съда на обясненията на страната, в случая на управителя на „Винс ин Хок“ ЕООД, се прави по реда на чл. 176, ал. 3 от ГПК, и предвид останалите събрани доказателства и изложени по-горе съображения, за съда дадените обяснения от Ярослав Димов са не само нелогични, особено относно начина на входиране и докладване на постъпилите в дружеството искания, молби и пр., както и за произнасянето по подобни молби, но и несъответстващи на установените факти. Предвид горните констатации и доводи, съобразявайки задължителните постановки на ТР № 4//14.10.2022г. по тълк.д.№ 4/2019 г. на ОСГТК, ВКС, въззивът намира, че са налице основанията за приложение на разп.чл. 116, б.“а“ от ЗЗД, т.е. чрез това признание на дълга, от 24.11.2021 г., направено от лице, с предоставени и неоттеглени пълномощия, предвид заеманата в двете дружества длъжност, е прекъсната погасителната давност, и от тази дата тече нова 3 годишна давност, която към датата на депозиране на ИМ не е изтекла. Следващите относимите спорни факти са: използвал ли е пострадалият М. А. предпазни средства при изпълнение на строително-монтажните дейности на 15.02.2020г., представлява ли поведението му груба небрежност по смисъла на чл. 201 от КТ (ако не е използвал такива), респ. налице ли е съпричиняване от участието на пострадалия в изграждането на колоната/съединяването на железните калъпи; какъв е справедливият размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението; налице са основанията за реализиране на солидарна отговорност на двамата работодатели, предвид разпоредбата на чл. 7, ал.1 от сключения между тях Договор от 21.05.2019 г. и отпада ли отговорността на „Автомагистрали Черно море“ АД; следва ли „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД да участва по делото като трето лице помагач. За да отговори на тези въпроси, възивът съобрази следното: Съгласно протокол № 5103-25-4/21.04.2020 г. от ТП на НОИ – Търговище (л. 26-36) за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 15.02.2020 г., е установено, че на 15.02.2024 г. (събота), около 10.05 ч. в обекта на проверка АМ „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260, подобект строителна площадка за изграждане на виадукт при км 316+826 на АМ, в близост до с. Буховци, общ. Търговище, от М. М. А., на длъжност „работник строителство“ във „Винс Ин Хок“ ЕООД и „нает“ от „Автомагистрали Черно море“ АД, са извършвани строително- монтажни дейности, изразяващи се в извършване на бетонови работи от работната площадка на скеле, разположено на височина около 16 м. При полагането на бетонната смес се късат болтовите връзки на долната кофражна форма и двете й части се разделят. Горната кофражна форма се преобръща странично, увлича скелето, събаря го и изхвърля сина на ищцата – М. М. А. на земята от височина около 16м, в резултат на което той умира на място. В протокола за извършена проверка от НОИ от 21.04.20 г. са констатирани множество нарушения от страна на „Автомагистрали - Черно море“ АД, което, в качеството си на предприятие - ползвател по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на КТ, не е осигурило: здравословни и безопасни условия на труд на лицата, „предоставени“ от „Винс ин Хок“ ЕООД, гр. Шумен, като не е предприело необходимите мерки за начина на монтиране, укрепване и обезопасяване на кофражните форми така, че да могат да издържат действащите върху тях натоварвания и да може да се предотврати случайното им деформиране или задвижване; Прието е, че на двамата загинали работници, са осигурени предпазни каски, но предприятието е допуснало тези работници да бъдат без предпазни каски. Не е осигурено изискващото се за извършване на работата дейност по полагане и уплътняване на бетонна смес на колона от работна площадка скеле, разположено на височина около 16 метра, лично предпазно средство-защитен колан сбруя, като до приключване на проверката не са представени документи, от които да е видно, че на М. М. А. действително е осигурено лично предпазно средство-защитен колан сбруя. Видно от представените „лични картони за отчитане на специално и обикновено работно облекло и инструменти“ пострадалият е получил лично предпазно средство-защитна маска, но от страна на „Автомагистрали - Черно море“ АД е допуснато на строителната площадка работещ, който не ползва при работа осигуреното им лично предпазно средство-защитна каска. Представените заповед № 83/21.05.2019г. на „Винс Ин Хок“ ЕООД-Шумен и заповед № 841/20.05.2019г. на „Автомагистрали - Черно море“ АД Шумен, с които е наредено за работещите да се осигурят 30 броя колани за работа на височина, са от преди 9 месеца преди трудовата злополука и в тях или към тях няма списък или личен картон, в който да фигурира име и подпис на М. А., че е получил лично предпазно средство-защитен колан сбруя. Няма доказателства – Протокол, че „Автомагистрали - Черно море“ АД-Шумен е осигурило извършването на проверка след инсталиране на металните кофражни форми за кръгли колони в обекта на контрол – „АМ-Хемус“, участък км 310+940 до км 327+260, подобект-строителна площадка за изграждане на виадукт при км 316+826 на АМ „Хемус“, в близост до с. Буховци, общ. Търговище. Въз основа на издаденият Протокол от НОИ, с описан механизъм за настъпване на процесната трудова злополука, е издадено Разпореждане № 39/28.05.2020г. на ТП на НОИ- гр. Шумен, с което на осн.чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука вх. № 14/21.02.2020 г., се приема за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. От Протокола за оглед на местопроизшествието от 15.02.2020 г. (л.46 и сл.) е установено, че обектът представлява 24 бр. бетонови колони, разположени по 12 от двете страни на дере и по 4 бр.на 6 реда. Мястото на инцидента е до ІV-та колона на ІV-ти ред в посока запад-изток и е втората на ІІ ред от юг-север. Пред колоната, на 3, 50 м на земята са намерени разпръснати части от скеле по протежение на 14 м на юг. На 12.50 м от колоната в посока запад, върху арматурни части е намерен тъмночервен кожен колан с дължина 1 м и прикачено метално кръгло приспособление. При огледа на телата на загиналите не е установено да са имали поставени каски или такива да са били намерени в близост. Пострадалият е работил на обекта, вследствие на сключен между двете ответни дружества договор от 21.05.2019 г. на осн.чл. 107р от КТ, по силата на който „Винс Ин Хок“ ЕООД, в качеството си на „наемодател“ предоставя на „Автомагистрали Черно море“ АД, като „наемател“ срещу възнаграждение, при условия, посочени в договора, работници/служители на наемодателя (с тях първият има сключени трудови договори, в т.ч. с починалия), които ще полагат труд в полза на наемателя по ред, срокове и условия в договора и Приложение № 1, с работно място за сроковете на договора – обект АМ „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260. „Наемателят“ се е задължил да осигури на тези работници/служители здравословни и безопасни условия на труд, да провежда начален инструктаж по безопасност и здраве, да ги запознае със специфичните характеристики на раб.място и професионалните рискове, като има право да им дава указания, да упражнява контрол върху изпълнението на трудовите им задължения, в т.ч. да поставя ежедневни задачи, да определя конкретни задачи в рамките на специфичните характеристики на длъжността, да изисква отчетност за изработеното от тях. В р.VІ, чл. 7 от договора е предвидено, че в случаите на неспазване на трудовото и осигурителното законодателство по отношение на наетите работници, както и в случаите на трудова злополука, наемодателят („Винс Ин Хок“ ЕООД) носи пълната отговорност. За процесния ден 15.02.2010 г. (събота) е издадена заповед № 14/12.02.2020 г. за полагане на извънреден труд на работниците от група „Мостоваци“ ( в който списък е бил и М. А.) на обект АМ Хемус, в участък от км 310+940, по преценка на прекия ръководител, ако позволяват климатичните условия, с продължителност на работния процес 6 часа. В представеното съобщение за смърт № ••••/•••••••• г., като причина за смъртта се посочва: черепно-мозъчни, гръдни и коремни травми, счупване на ребра, двустранно разкъсване на белия дроб и сърцето вследствие на падане от високо. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, назначена, изслушана и приета от въззивната инстанция, предвид установените при аутопсия на трупа на 16.02.2020г. (подробно описани в СМЕ) увреждания/травми, смъртта на М. А. се дължи на тежката съчетана черепно-мозъчна, гръдна, коремна и гръбначно-мозъчна травми – травматични увреждания, несъвместими с живота, довели до тежък травматично-хеморагичен шок – непосредствена причина за смъртта, която е била неизбежна и е настъпила много бързо. Всички телесни увреди се дължат на действието на твърди, тъпи предмети с много голяма сила и съответстват да са получени при падане от голяма височина, като първичният контакт на падащото тяло с телена е осъществен със задната повърхност на тилната област на главата и гръдния кош. На поставения втори въпрос относно значението на не/поставени предпазни средства, предвид и поясненията, дадени при изслушването му в о.с.з на 25.11.24 г., вещото лице дава заключение, че след като самото скеле, на което се е намирал пострадалият, се е срутило, то няма как, дори и с поставен колан (сбруя) да се предотврати падането, а оттам и смъртта му. При падане от такава височина (15-16 м) поставена предпазна каска щеше да се предотврати мозъчно-черепния кръвоизлив, но няма как да се предотвратят счупванията на ребрата и разкъсването на вътрешните органи – бял дроб, черен дроб и слезка, като при тези травми смъртта пак би настъпила. От разпита на свидетелите във връзка със самия инцидент, използването на предпазните средства и спазването на безопасните условия на труд, е установено, че всеки ден, преди започване на работа на обекта е имало инструктаж на работниците и служителите. Работниците на „Вин Ин Хок“ ЕООД са били инструктирани от служител на това дружество, който им е ръководител. От показанията на св. Е. В. (бригадир във „Вин Ин Хок“) се установява, че на 15.02.20 г. е бил на обекта, но в момента на инцидента с колега и още един работник били във фургона, за да обсъдят работата по останалите колони. Чул се грохот, излезли навън и видяли, че кофражът се е отворил и скелето е паднало. Сутринта, при разпределението, всички работници са с каски и колани (сбруя, която се закрепва от едната страна за работник, а от другата – за скелето), но свидетелят не е видял дали при инцидента двамата загинали са били с тези предпазни средства. Злополуката се случила на виадукт 316, тогава леели колона – кръгла колона на мост. Кофражът за колоната бил изработен предния ден; доколкото знаел, М. не е участвал в изработката на кофража. Кофражът представлява две метални части, които се съединяват с болтове. М., който работел от около година при тях, бил специализиран в това да излива кофражи, бил излял вече 15 колони; много съвестен работник, способен и отговорен. От показанията на св. М.И. (работил във „Вин Ин Хок“ по време на инцидента, с бригадир св. Е. В., напуснал след случилото се) се установява, че при изливането на въпросната колона работели четирима – загиналите, още един работник и той (двамата останали долу), като също не е видял дали при качването си на скелето двамата са били с каски и сбруя; когато настъпил инцидента, сутринта започвали да изливат бетона в изградената колона; колоната се изгражда, като с кран се поставят железни калъпи, които се съединяват с болтове, поставени от работниците. Е. им провел инструктажа сутринта, по време на инструктажа не били с предпазни каски и сбруя; при инцидента паднало всичко: скелето, бетонът, железният калъп. М. бил добър човек, сериозен, съвестен работник, участвал в изливането и на други колони. Съдът дава вяра на тези показания, същите са непротиворечиви, съответстват на събраните писмени доказателства, не се опровергават от други писмени или гласни такива. Събрани са свидетелски показания и относно претърпените и търпени от ищцата неимуществени вреди. От показанията на св. Ю. М. (семейни приятели, познава се с ищцата и М. от 47-50 г., била колежка на съпругата на М.), св. Р. И. (тъща на починалия) се установява, че семейството на З. е било много задружно и сплотено, до 2000 г. М. живеел със семейството си в къщата на майка си в гр. •••••••••, и макар впоследствие със семейството си да се отделили в отделна къща, били наблизо (на около 200 м), често посещавал майка си и се грижел за нея, с която, брат му (св.Р. А.) макар да живеел на втория етаж от къщата, при нея, не бил в много добри отношения. Смъртта му, така внезапна, в разцвета на силите му, се отразила негативно на всички, и на семейството, и на майка му, която така и все още не може да приеме, че синът й го няма. Тъгува, споменава го, постоянно плаче, постоянно за него говори. Ищцата разчитала и получавала помощ от М. и смъртта му й се „отразява зле… З. винаги разчиташе на М. и на снахата “. Това че са минали 4 години от смъртта му я правело още по-тъжна, защото остарява и има нужда от повече грижи и сега била подпомагана основно от съпругата на М., както и от неговия син. От показанията на св. Р.И. се установява, че М. бил много грижовен син, и след като се отделили и заживяли в отделна къща, М. всяка сутрин отивал да види майка си, помагал за всичко: физически финансово. Като разбрала за смъртта му, З. припаднала, а след това „от ден на ден женичката е все по-зле“, като говори за него припада, като се видят, все за него говори. З. изгубила и дъщеря три месеца преди смъртта на М. (и тя живеела във •••••••••, в друга къща и с нея били близки), и за нея тъжи, „но за М. милее и има защо“. Въпреки евентуалната заинтересованост, предвид роднинството по сватовство на втората свидетелка, съдът изцяло кредитира показанията на свидетелките – същите са близки и непосредствени, непротиворечиви, неопровергани от други доказателства, в т.ч. и от показанията на св. Р. А. (другият син на ищцата, с чието семейство живеят в една къща – работещ в „Автомагистрали Черно море“АД, който също установява, че М. е живял в къщата на майка му 15-20 г., майка му била „физически добре за себе си“, приживе М. често идвал да вижда майка си и да й помага. Майка му тъгувала и за М., и за сестра им, която починала преди него, „как всяка майка да прежали детето – тя го е носила 9 месеца, изгледала го е, живели са заедно. При така описаните факти, по отношение на спорните обстоятелства, относими към спора, въззивът прави следните изводи: Предявеният иск, намиращ основанието си в разпоредбата на чл. 200 КТ, е основателен по същество. Ответниците не оспорват, че следва да понесат отговорността по обезщетяване на вредите от смъртта на наследодателя на ищцата, настъпила в следствие на трудова злополука, установена по надлежния ред, като акта на ТП на НОИ, не е обжалван. Постановен е като спорен въпроса за наличието на солидарна отговорност, респ. за ангажиране отговорността на втория ответник, предвид сключения между страните договор от 21.05.2019г. Спорно е и дали поведението на пострадалия представлява груба небрежност, установяването на каквато би довело до намаляване на обезщетението, както и размера на обезщетението. Въззивът споделя установеното и в мотивите на първоинстанционния съд, подкрепящо се и от съвкупния анализ въз основа на коментираните по– горе доказателства, че на пострадалия е била осигурена предпазна каска от работодателя, но М. А. не е бил с такава по време на инцидента. Работодателят не е осигурил предпазен колан, макар на обекта да е имало такива. Безспорно е установен и механизма на трудовата злополука – както от констатациите в Протокола на НОИ, така и от показанията на св.Вели и св. Исмаилов: двамата пострадали са изграждали бетонна колона, чиято конструкция е била на две части, намирали са се на скеле, на височина около 16 м. По причини, свързани с дефекти при монтажа на кофражните форми за кръгли колони, КАКТО И нарушения, свързани с осъществяване на контрол и обучение на работниците, при полагането на бетонната смес се късат болтовите връзки на долната кофражна форма, двете й части се разделят, горната кофражна форма се обръща преобръща странично, увлича скелето, събаря го и изхвърля пострадалия и колегата му на земята от височина от около 16 м. Вследствие на тежките травми, несъвместими с живота, смъртта на М. е настъпила веднага, за което е съставен и протокол за оглед на труп. Установи се от доказателствата по делото, че падането на скелето не е вследствие поведението на работниците. Необосновано е и възражението, че пострадалият е допринесъл за смъртта си, поради неправилен монтаж на кофражните форми, извършен от работници, сред които и той. Както се установява от доказателствата по делото, работата по монтажа е била предмет на оглед и приемане, за което е съставен Акт за приемане на извършените СМР по нива на елементи на строителната конструкция от 14.02.20 г., въз основа на което констатации, комисията разрешава „затварянето на кофража и полагане на бетон С 35/45 за колона“, съответно е съставен Протокол за приемане на строително скеле от същата дата 14.02.20 г., с констатация за обезопасяване на работната площадка, поради което монтираното скеле е прието и е разрешено ползването му. В отговорност на работодателя, предвид и високорисковите дейности (на голяма височина, на скеле, изливане на бетон на такава височина в кофражни форми върху изградена част от колоната и др.), е осигуряването на безопасните условия на труд, в т.ч. при приемането на отделните етапи от изграждането на колоната, от поставения кофраж и т.н., задължителна проява на по-висока от елементарната грижа за обезопасяването при обичайни условия на труд - задължения, неспазени напълно от работодателя, съобразно и констатациите в Протокола на ТП на НОИ и дадените препоръки (л. 34). От друга страна, дори и при поставена каска и сбруя, предвид механизма на трудовата злополука, падането е вследствие събарянето на скелето, при срутването на колоната. Тъй като коланите се закрепят на самото скеле, дори и с колани, работниците не са имали каквато и да било възможност да се задържат за скелето. Настъпилите травматични увреждания, констатирани при аутопсията, предмет на обсъждане и от приетата СМЕ, са били от такова естество, че дори и наличието на предпазна каска, не би предотвратило смъртния изход при падането от такава височина. Предвид горните констатации и правни доводи, неоснователно е възражението за груба небрежност от страна на пострадалия, довела до злополуката, респ. за съпричиняване от страна на работника в смъртния изход. По отношение на възражението относно отговорността на „Автомагистрали Черно море“ АД, предвид чл. 7 от сключения между двамата ответници договор. Разпоредбата на чл. 100у, ал. 3 от КТ, създадена в защита и гарантиране интересите на работниците/служителите и срещу злоупотреби от страна на работодателите, е изрична и императивна – в отношенията им с работниците работодателите отговорят солидарно. Наличието на други уговорки в сключения по реда на чл. 107р от КТ договор касае само вътрешните отношения между двамата работодатели. В този смисъл е и общата разпоредба на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД. Неоснователно е и оплакването, че застрахователят неправилно е привлечен като трето лице-помагач, предвид сключените застраховки по посочените конкретни застрахователни полици и с оглед оспорване на това какви рискове били покрити. Тези възражения са неотносими към конкретния спор, тъй като не е предявен обратен иск/искове срещу застрахователя/лите. При наличието на застраховка е налице правен интерес от привличането на застрахователя и именно това е водещо при преценката за участието на двамата застрахователи в процеса. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. По възражението за прекомерност на претенцията, предвид приложението на критериите за справедливост на осн.чл. 52 от ЗЗД, предвид тълкувателните постановки на ВС и ВКС, установената съдебна практика: При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Вследствие на настъпилия трагичен инцидент ищцата загубва своя син, починал на 55 г., мъж в разцвета на силите си. От показанията и на тримата разпитаните свидетели, които съдът изцяло кредитира като непосредствени, обективни, безпротиворечиви и последователни, връзката между ищцата и сина й М. е била изключително силна, именно на това си дете (от четири деца – две дъщери и двама сина) ищцата е разчитала, като е получавала не само физически грижи, емоционална синовна загриженост, но и финансова подкрепа, както по време на съвместното им съжителство до 2020 г., така и след това до смъртта му. От свидетелските показания и на близките, и на колегите на починалия, се установява, че е бил много добър човек, разбран, уважителен, способен, съвестен и отговорен, с грижа за хората около себе си. Починалият, ведно със семейството си, живеещи в близост до дома на майката, е продължил да полага грижи за нея, предвид обсъдените по-горе показания на свидетелите. Добър човек, съвестен, отговорен, грижовен син, най-голямата опора за майка си, неговата загуба, неочаквано настъпила, при такъв трагичен инцидент, е била шок за ищцата, все още непреодолян от нея. Преждевременната му смърт е била жесток удар за ищцата – синът й да почине преди нея като родител, оставила траен отпечатък в съзнанието й, в мислите и чувствата й. Понастоящем, на 75 г., повече от 4 години след смъртта на Метин, предвид и здравословното й състояние, трудно подвижна, със задух, вниманието и грижите, предоставяни от сина й, неговата обич и подкрепа, емоционалната близост и привързаност между майката и първородния й син, още повече й липсват. Болките и страданията й от загубата на сина й, са дошли в момент, когато наскоро е загубила и друго дете – една от дъщерите си, и това обстоятелство съвсем е съкрушило ищцата. Преждевременната му смърт я е лишила и от възможността за в бъдеще да разчита на неговата подкрепа и помощ – както финансова, така и морална, чисто човешка, с оглед много близките и топли взаимоотношения в семейството. В обобщение, преценени поотделно и във взаимната им връзка, свидетелските показания сочат категорично, че между ищцата и починалия е съществувала силна емоционална привързаност, както и че отношенията им са се характеризирали с дълбока взаимна обич, с помощ и подкрепа. Смъртта на сина й, настъпила внезапно и нелепо, е предизвикала силен стрес у нея, което несъмнено е повишило интензитета на преживените морални болки и страдания; лишила я е отношения на близост, хармония и загриженост, изминалото време не е притъпило болката от загубата, все още непреживяна. Посочените факти, формиращи в своята съвкупност съдържанието на понятието „справедливост”, мотивират настоящия състав на съда да приеме, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищцата, като пряка и последваща последица от смъртта на сина й, при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и залегналото в закона изискване за справедливост, спазвайки задължителните указания в незагубило силата си ППВС № 4/1968 г., следва да бъде определен на 150 000 лв., не само от гледна точка на действителния обем на вредите, а и с оглед обществено- икономическа обстановка в страната, като не са налице предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението. В тази връзка неотносимо към определяне на размера е възражението на застрахователя относно застрахователните лимити, тъй като това касае взаимоотношенията между ответниците и съответния застраховател, предвид липсата на обратни искове. Районният съд е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, поради което решението му, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло. По разноските пред въззивната инстанция: Предвид неоснователността на жалбите, основателно е искането за присъждане на адв.възнаграждение в полза на адв. А., осъществил безплатно процесуално представителство на ищцата/настояща въззиваема по реда на чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв. пред въззивната инстанция (л.114 от настоящото дело), изразяващо се в подаване на отговор по трите жалби като се съобрази идентичността на отговорите, разбира се поради еднаквостта на оплакванията в жалбите) и явяване в о.с.з.(в което единственото ново доказателство е изслушаната и приетата СМЕ), в останалата част доводите по възраженията на ответниците и третите лица помагачи са същите, като пред първата инстанция, предвид които действия, установената фактическа и правна сложност, съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ, в светлината на даденото с решението на съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 разрешение (съобразимо, съгласно чл. 633 от ГПК) и установената най-нова съдебна практика, съдът определя общо 10 000 лв., платимо от тримата въззивници по равно. Водим от горното, съдът