Решение № 1051 от 21.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10191/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК. С решение от 23.07.2024г., постановено по гр.дело № 8851/2024г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, е отхвърлен предявеният от С. С. Г. срещу Апелативен съд – София иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 1 296 лева, представляваща разликата между трудовото възнаграждение на ищцата, което получава към момента, и това, което се дължи според индексацията на възнагражденията според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г. Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищцата С. С. Г., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че решаващият орган не е обсъдил наведените в исковата молба доводи, че след преместването на ищцата тя не е сключвала нов трудов договор със САС. Освен това не е съобразено правното значение на установените по делото факти за липса на съгласие и липса на уведомяване на служителя за последиците от преместването. Не било обсъдено и възражението, че други служители, останали на работа във ВКС, са получавали ежегодна индексация на трудовите възнаграждения, което е довело до дискриминация спрямо ищцата, поставяйки я в неизгодна позиция поради преместването й без нейно съгласие. Поддържа, че е била обект на дискриминационно отношение както спрямо останалите непрехвърлени служители на същата длъжност във ВКС, така и спрямо всички други служители в съдебната система. Счита, че въпросът за наличието или липсата на сключен нов трудов договор е от решаващо значение за крайния изход на спора, но поради необсъждането му първоинстанционният съд е постановил необосновано решение. Излага съображения за неправилност на формираните изводи, че индексацията е „правна възможност за работника, а не негово субективно право", доколкото същият противоречи на общото правило на чл. 123, ал. 2 от КТ, според която разпоредба задълженията на стария работодател /а това следва да включва и размера на трудовото възнаграждение/ се прехвърлят на новия работодател. По тези аргументи счита за нправилен изводът на СРС, че поради прехвърлянето заплатата на ищцата автоматично трябва да се изчисли като на заварените служители от Апелативен съд – София, т.е., че трябва да се изчисли по колони 7 и 8 от Класификатора. Поддържа, че от нормата на чл. 123 от КТ следва, че новият работодател дължи такъв размер на трудовото възнаграждение, съответно такова индексиране, каквото би дължал първият работодател, ако прехвърлянето на служителя не е било осъществено. В случая това означава, че индексирането на трудовото възнаграждение на ищцата следва да се извърши по колони 5 и 6 от Класификатора. За тези служители, които са останали на работа във Върховния касационен съд, заплатите са индексирани по колони 5 и 6 от Класификатора. Възприемайки друго разрешение, първоинстанционният съд не е съобразил, че без изрично съгласие на служителката за преназначаването й в Апелативен съд – София, тя реално е получавала по-нисък размер на трудовото възнаграждение от нейните колеги, останали на работа във ВКС. По този начин именно се стигало и до дискриминационно отношение. Поддържа още, че е дискриминация и обстоятелството, че за процесните периоди всички служители на съдебната система са получили регулярно увеличение на трудовото възнаграждение в размер на 10 %, с изключение на ищцата и другите служители, преместени в Апелативен съд – София. Излага, че запазването на по-високото възнаграждение, което служителката е получавала при предишния работодател – ВКС, е вследствие на решение на ВСС. Точно поради тази причина след преместването на ищцата, считано от 15.07.2020г. в администрацията на ответника, размерът на нейното възнаграждение до приемането на новия Класификатор за 2021г. не е отговарял на диапазона на колоните 7 и 8 от предишния Класификатор, а на диапазона на колони 5 и 6 от същия. Сочи, че въззивницата не е получила увеличение на възнаграждението си за календарната 2021г. с предвидените 10 % с новия Класификатор за 2021г., а е получила увеличение с около 5, 89 % за разлика от всички останали служители на длъжност „чистач" в администрацията на съдилищата. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер. Въззиваемата страна - Апелативен съд - София, оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Аргументира становище, че в настоящата хипотеза е налице прехвърляне на дейност от един работодател на друг съгласно чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ, доколкото разпоредбата на чл. 123 КТ намира приложение и при прехвърлянето на една дейност от един административен орган на друг /решение № 99 от 26.03.2013г. на ВКС по гр. д. № 631/2012 г., IV ГО/. Съответно, с възлагане на стопанисването на съдебната палата в гр. София на председателя на АС - София настъпва промяна в работодателя като страна по трудовия договор с работниците/служителите, които са били наети в отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата - гр. София“, доколкото за него е възникнало задължението да сключва договори и да назначава съдебни служители, с които да извършва поддръжката на сградата, чието стопанисване му е възложено. Счита, че тъй като за процесния период ищцата има качеството на съдебен служител по чл. 340 ЗСВ, то приложими са правилата на специалния закон – ЗСВ, актовете на ВСС и по-специално тези по чл. 341, ал. 1 ЗСВ - Класификатор на длъжностите в администрация. както и общите правила на КТ по силата на препращащата норма на чл. 359 ЗСВ. Поддържа, че СРС е приложил разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ, която урежда хипотезата на изменение на трудовото правоотношение чрез преместване на служител в друг орган на съдебната власт, в която хипотеза се урежда изменението на конкретното място за полагане на труд, както и възможната промяна на длъжността. В тази хипотеза се запазва придобият ранг и трудов стаж, определените точки от проведените атестации и възнаграждението. В случая ищцата била преназначена в друг съдебен орган, считано от 15.07.2020г. и е налице промяна в работодателя. Затова счита за правилни изводите на СРС, че ищцата не е служител на ВКС за процесния период, а на АС – София, поради което е недопустимо трудовото й възнаграждение да се индексира по правилата за служителите на ВКС. Освен това от събраните по делото доказателства се установява, че на ищцата е заплатено нормативно определеното й трудово възнаграждение, както и, че към промяната на работодателя трудовото й възнаграждение не е намалявано на основание пар. 1 от ПЗР на ППКДАС във връзка с процедурата по чл. 343, ал. 2 ЗСВ. Въззиваемият оспорва твърдението, че преместването на ищцата е станало без нейно съгласие. Сочи се, че служителката е подписала допълнително споразумение и по силата на това споразумение тя станала служител на АС- София. Излага, че дори да се приеме, че е приложимо правилото на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, претенцията на ищцата е неоснователна, защото правилото на пар. 1 от ПЗР на Правилника за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата е неприложимо, тъй като след закриването на 31 длъжности във ВКС били разкрити идентични длъжности в АС-София. Позовава се на приетото в решение на СК на ВСС, взето по протокол № 18/09.06.2020 г., т.16.1. В т.16.3 от това решение е посочено, че не се възразява административните ръководители на ВКС и АС-София да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 ЗСВ със запазване размера на възнагражденията, съгласно пар. 1 от ПЗР на ППКДАС. В решение по протокол № 19/16.12.2020 г., т.4.1 на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС, е посочено още, че съгласно пар. 1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора. Изложени са подробни съображения за неприложимост на пар. 1 от ПЗР на ППКДАС, тъй като в случая не се касае до служител във визираната там хипотеза - „заварен“. Счита за неоснователен доводът на ищцата, че е била поставена в по-неблагоприятно положение спрямо останалите съдебни служители в съдебната система. Сочи, се че ответникът не разполага с правомощия да поставя допълнителни критерии по индексирането на трудовите възнаграждения. Изискванията за заемане на длъжността били нормативно определени. В случая след промяната на работодателя ищцата запазила трудовото си правоотношение без провеждане на конкурс, запазила и придобития ранг. Излага, че определянето на диапазона на трудовото възнаграждение за съответната длъжност в съответните групи съдилища било в изключителните правомощия на ВСС, тъй като последният бил първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Административните ръководите на съдилища могат да определят трудови възнаграждения, но само в рамките на определените такива в Класификатора, доколкото съдилищата са второстепенни разпределители с бюджетни средства. Именно порази тази причина поддържа, че след като ищцата била вече служител на АС-София, то трудовото й възнаграждение следва да бъде определено съобразно длъжността, която заема в този съд - „чистач“ и според колони 7 и 8 от Класификатора. Освен това аргументира, че не е налице основание за индексация на трудовото възнаграждение на ищцата с 10 %, още повече за присъждане на възнаграждение по колони 5 и 6 от Класификатора. Последните колони определят възнагражденията на служителите във ВКС и ВАС. Оспорва наведените доводи за дискриминация по отношение на ищцата. Сочи, че от данните по делото е видно, че при преминаването на ищцата от служител на ВКС в такъв на САС, нейното възнаграждение било запазено и същото е по-високо по размер от възнаграждението на служителите на същата длъжност в САС. За 2021г., 2022г. и 2023г. индексацията на възнаграждението на ищцата е извършено в изпълнение на решенията на СК на ВСС в минималните размери за длъжността „чистач“ съобразно Класификатора. Начислените трудови възнаграждения били изплатени изцяло, което обстоятелство не било спорно по делото. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ. Трудовото възнаграждение е парично плащане от работодателя на работника или служителя за престираната от него работна сила. За основателността на този иск ищецът следва да установи съществуването на трудово правоотношение между него и ответника, както и че в изпълнение на сключения договор е престирал труд за исковия период, размера на договореното трудово възнаграждение и размера на неизплатената част от него. Ищцата е предявила срещу Апелативен съд – София иск за осъждането на ответника да заплати сумата от 1 296 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г., формирано като разлика между полученото трудово възнаграждение за длъжността, определено съгласно диапазоните в колони 7 и 8 от раздел 4 “Технически длъжности”, т. 32 на Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата /КДАС/, и това, което би се дължало при определяне на възнаграждението съгласно отразеното в колони 5 и 6 от от раздел 4 “Технически длъжности”, т. 32 на Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата /КДАС/. В исковата молба се твърди, че на 15.07.2020г. всички служители по трудови договори в отдел “Стопанисване на сградата на съдебната палата – гр. София” при Върховен касационен съд били прехвърлени в Апелативен съд – София на основание решение на Пленума на ВСС по т. 1 от Протокол № 10/30.04.2020г. Поддържа, че при прехвърлянето не е сключвала нов договор с административния ръководител на Апелативен съд – София, поради което всички права и задължения по сключения през 2001г. между нея и ВКС договор се запазили, включително и правата за индексиране на трудовото възнаграждение при новия работодател. Именно поради тази причина бил запазен размерът на трудовото възнаграждение, което тя е получавала преди 15.07.2020г., и това което е получавала при новия си работодател до края на 2020г. Ищцата сочи, че ответникът не е индексирал трудовите възнаграждения на служителите, преминали на работа от ВКС в Апелативен съд – София, при прилагане на правилата в колони 5 и 6 от Класификатора, а според отразеното в колони 7 и 8 от Класификатора. Между страните по делото на етапа на въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: по силата на трудов договор от 2001г. сключен между ищцата и Върховен касационен съд, са възникнали трудови правоотношения, по силата на които С. С. Г. е заемала длъжността „чистач“; че считано от 15.07.2020г. всички служители по трудови договори в отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. София“, работещи по трудови правоотношения с Върховен касационен съд, са прехвърлени в АС - София, въз основа на Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020г., с което е отнето стопанисването на недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. “Витоша” № 2, заедно с построената в него административна сграда – Съдебна палата, от председателя на Върховен касационен съд, и стопанисването е възложено на председателя на АС-София; че през исковия период ищцата е получила оценки от извършените атестации, които й дават право на увеличение на трудовото възнаграждение; че след прехвърлянето на длъжността при Апелативен съд – София при извършените индексирания на трудовото възнаграждение на ищцата са прилагани колони 7 и 8 от КДАС, а не колони 5 и 6, приложими за служители във Върховния касационен съд. По делото е установено, че съгласно решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 16 от протокол от 09.06.2020г., считано от 15.07.2020 г. са съкратени 31 щатни бройки във ВКС на длъжности, заемани от съдебни служители, от които 15 броя за длъжността „чистач“, заемана от ищцата, като същите длъжности са разкрити в Апелативен съд – София. В т. 16.3 от посоченото решение е прието, че Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не възразява административните ръководители на Върховния касационен съд и на Апелативен съд- София да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата /ППКДАС/. Със заповед № А-1102/01.12.2020г. на председателя на Апелативен съд – София, издадена във връзка с решение на СК на ВСС по протокол от 09.06.2020г., на основание чл. 19, ал. 1 ПАС е утвърдена структурата на администрацията на Апелативен съд – София, като отдел „Стопанисване и управление на съдебното имущество“ е с 38 щатни бройки, 18 от които са за длъжността „чистач“. Не се спори между страните, че ищцата е заемала една от съкратените длъжности във Върховния касационен съд и съответно е преназначена на една от новоразкритите длъжности в Апелативен съд – София. С Решение по Протокол №6/23.02.2021г. на СК на ВСС е утвърден Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата, в сила от 01.01.2021г., а с Решение по Протокол №15/11.04.2022г. е одобрен Класификатор /в сила от 01.01.2022г./, в които е прието, че възнагражденията на служителите от Раздел IV, „Технически дейности“ във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 до 6, а за съдилищата от първа група в диапазона от колона 7 до 8. Аналогично е предвиденото с Класификатора, приет с решение по протокол №27/13.08.2023г., в сила от 01.04.2023г. С допълнителни споразумения към трудов договор с № 189/26.02.2021г., с № 200/15.04.2022г. и с № 271/21.08.2023г., подписани между Председателя на Апелативен съд – София и ищцата, на основание актуализиране на Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, е увеличавано брутното трудово възнаграждение на ищеца последно до размера от 1 607, 76 лева. Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно- счетоводна експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обосновано, се установява, че изплатеното възнаграждение на ищцатае за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г. е определено съгласно колони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата и възлиза на 45 956, 51 лева брутен размер. Разликата между изплатените на ищеца трудови възнаграждение за исковия период /при прилагане на колони 7 и 8 от Класификатора/, и размера, при прилагане на колони 5 и 6 от Класификатора, възлиза на 1 343, 95 лева. Основният спорен въпрос между страните е дали при определяне на трудовото възнаграждение на ищцата следва да се приложат колони 5 и 6 от раздел IV, „Технически длъжности“, т. 32 на КДАС, приложими за служители във Върховния касационен съд, или размерите по колони 7 и 8 от раздел IV, „Технически длъжности“, т. 32 на КДАС, приложими за служителите в апелативните съдилища. Настоящият съдебен състав приема следното: Безспорно е, че считано от 2001г. ищцата има качеството съдебен служител по силата на трудово правоотношение с орган на съдебната власт, като за процесния период нейн работодател е Апелативен съд – София. Считано от 15.07.2020г. ищцата е преназначена на основание чл. 343, ал. 2 от ЗСВ от длъжността “чистач” при ВКС на същата длъжност при Апелативен съд – София. На основание чл. 340, ал. 1 ЗСВ, при осъществяване на своите правомощия Висшият съдебен съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, Националният институт на правосъдието и органите на съдебната власт се подпомагат от администрация. Съгласно чл. 340, ал. 3 ЗСВ, служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на Националния институт на правосъдието и на органите на съдебната власт са съдебни служители. Следователно и доколкото ищцата е била служител в администрацията на орган съдебната власт, същата е имала качеството на съдебен служител, съответно – за трудовото правоотношение освен общите правила на трудовото законодателство се прилагат и специалните норми, предвидени в ЗСВ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, отнасящи се към статута на съдебните служители. Съгласно чл. 340 ЗСВ служителите в администрацията на органите на съдебната власт са съдебни служители. Правоотношението възниква въз основа на сключен трудов договор с ръководителя на съответния орган, като за определени категории служители е предвидено провеждането на конкурс /чл. 343, ал. 1 ЗСВ/. Приложими към процесното правоотношение са както общите правила на КТ /чл. 359 ЗСВ/, така и специалните на ЗСВ и на актовете, приети от Висшия съдебен съвет. На Висшия съдебен съвет е възложено извършването на подзаконова дейност, каквато е и приемането според разпоредбата на чл. 341, ал. 1 ЗСВ на Класификатор на длъжностите в администрацията, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг. Касае се до акт, който притежава отличителните признаци, присъщи на нормативен акт – отнася се до неопределен брой адресати и има многократно правно действие, т.е. представлява подзаконов нормативен акт /така определение № 583 от 29.05.2017г. по гр.д. № 4618/2016г. на ВКС, ІV ГО/. Ето защо следва да се приеме, че Класификаторът на длъжностите в администрацията, включително и тази част от него, която се отнася за действието му спрямо правоотношенията на заварените служители и бъдещите служители, е подзаконов нормативен акт. В разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ е предвидена особена хипотеза на изменение на трудовото правоотношение чрез преместване на съдебен служител в друг орган на съдебната власт /или ВСС, ИВСС, НИП/. Това води до изменение на работодателя, на конкретното място за полагане на труд или на длъжността. Същевременно обаче се запазват придобитите към този момент ранг, трудов стаж, определени точки от проведени атестации и възнаграждение. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза, тъй като считано от 15.07.2020г. ищцата е преназначена на същата длъжност в друг орган съдебната власт. Т.е. възникналото трудово правоотношение в системата на съдебната власт се е запазило, но се е изменила едната страна – работодателят. Твърдението на въззивницата, че правоотношението й с ВКС се е запазило и съществува и понастоящем е неоснователно, доколокото се установи, че щатът за заеманата от нея длъжност е съкратен във ВКС, като съдебният служител е преназначен в друг орган на съдебната власт по реда на чл. 343, ал. 2 от ЗСВ.. С решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от 09.06.2020 г. и с последващия административен акт на председателя на Апелативен съд – София, издаден въз основата на посоченото решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, ищцата е била преназначена в Апелативен съд – София именно по реда на чл. 343, ал. 2 ЗСВ, поради което от датата на преназначаването работодател на С. Г. е посоченият орган на съдебната власт – Апелативен съд – София. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице хипотезата на чл. 123 КТ, и по- конкретно на т. 7, тъй като няма прехвърляне на дейност, защото функциите на ищцата в първия орган са прекратени. Разпоредбата чл. 123, т. 7 КТ предвижда, че трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. В случая не е налице посочената обща хипотеза, предвидена в трудовото законодателство, тъй като заеманата от ищцата длъжност във Върховния касационен ред е била съкратена и е приложен специален ред на ЗСВ за преназначаване в друг орган на съдебната власт. Следователно трудовото правоотношение с ищцата е променено в специалната хипотеза на чл. 343, ал. 2 ЗСВ при запазване на достигнатото в предишния орган трудово възнаграждение – пар. 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на КДАС /ППКДАС/. Действително, липсва заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ВКС. В случая, обаче, е налице хипотезата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ, съгласно която не се провежда конкурс при преместването на съдебния служител от един съдебен орган в друг- от ВКС в Апелативен съд-София. Налице е промяна в едната страна на трудовото правоотношение /ТПО/, а именно работодателя. При това положение доводът на въззивницата, че трудовото правоотношение с ВКС не е прекратено е неоснователен. При съобразяване с цитираното по-горе решение на Съдийската колегия на ВСС за закриване на съответните щатове от структурата на ВКС не е възможно ищцата да е запазила трудовото си правоотношение с предходния работодател, доколкото вече не съществува щат, който тя да заема в длъжностното разписание на работодателя - ВКС. Не е налице и твърдяното едностранно изменение на трудовото правоотношение без съгласие на служителя. Това е така, защото страните по спора са сключили допълнително споразумение с № 189/26.02.2021г., което споразумение обективира настъпилите промени в трудовото правоотношение, като споразумението е подписано и от двете страни - ищцата и работодателя, т.е. налице е обективирано писмено съгласие от страна на С. Г. във връзка с промените. По този начин е настъпила промяна по трудовото правоотношение чрез промяна на страна по трудовия договор, като така служителят е изгубил качеството си служител на ВКС и е придобил качеството служител на Аелативен Съд - София, който попада в групата на съд от първа категория съгласно разграничението на КДАС. При това положение на основание чл. 7 от ППКДАС за ищцата от 15.07.2020г. и занапред са приложими правилата за индексация за служител в съд от първа група, какъвто се явява Апелативен съд-София, съгласно КДАС, Раздел IV, длъжност "Чистач", в диапазона по колони 7 и 8, със съответния ранг. Действително, за определен период от време ищцата е получавала трудовото си възнаграждение в размера, в който е било договорено по трудовия договор с ВКС. Това е така, именно защото в изпълнение на горецитираните решения на ВСС, трудовото й възнаграждение е било „запазено“. Въззивната инстанция приема, че с промяната на работодателя не е накърнено субективното право на ищцата да получава трудовото си възнаграждение, а то е било определено според приложимите за категорията служители, към която той принадлежи, правила. Доколкото настоящата съдебна инстанция прие, че трудовото правоотношение е запазено при смяна на работодателя, за служителя са били приложими правилата за индексация на заплатите в съд от първа група, в която категория попада ответника. Между страните не се спори, че такава индексация реално е извършвана. Доводът на въззивницата-ищец, че индексацията следва да се извършва съобразно правилата за служител във ВКС или ВАС не намира нормативна опора и би била незаконосъобразна, доколкото и административният ръководител на Апелативен Съд - София е обвързан от правилата на ППКДАС и КДАС. Съгласно чл. 4 от ППКДАС, длъжностите в администрацията се разпределят в групи, като администрацията на ВКС и ВАС е обособена в отделна група, а администрациите на апелативните съдилища са в първа група, така че възнаграждението за заеманата от ищцата длъжност „чистач“ в администрацията на Апелативен съд – София следва да се определя в диапазона на колони 7 и 8 от Класификатора, а не както е било до промяната на работодателя – по колони 5 и 6, предвидени за служители на ВКС и ВАС. Съгласно чл. 7 от ППКДАС, основните месечни заплати в Класификатора се определят от административния ръководител в диапазона „от-до“, в случая от председателя на Апелативен съд – София. Така при изменението на Класификатора, индексирането на трудовото възнаграждение на ищеца е извършвано законосъобразно при съблюдаване на утвърдените размери в диапазона на колони 7 и 8, като е прилаган максималният размер от колона 8, за което между страните са подписани и три допълнителни споразумения. От момента на промяната приложими за определянето на възнаграждението на ищцата са само и единствено параметрите на възнагражденията за осъществяване на дейност в орган на съдебната власт от първа група. След като въззивницата е служител на Апелативен съд – София, не е налице основание трудовото възнаграждение да се определя и индексира по правилата за служители във ВКС, тъй като последните са неприложими. Предвид характера на Класификатора на подзаконов нормативен акт и правомощията единствено на ВСС да определя диапазона на трудовите възнаграждения за съответните длъжности, получаваното от служителите възнаграждение в съответната група може да е само в рамките на одобрените за съответните длъжности средства и на предвидените минимални и максимални размери. По делото се установи, че на ищцата е изплатено изцяло следващото се трудово възнаграждение, определено при прилагане на размера по колона 8 от КДАС, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Друг извод не следва от твърдението, че при индексирането на трудовото възнаграждение през 2021г., 2022г. и 2023г., което е било определено в размер на 10 %, възнаграждението на С. Г. е било индексирано с по-нисък процент. И това е така, тъй като при преназначаването й, считано от 15.07.2020г., нейното трудово възнаграждение е било запазено, а същото е било в по-висок размер от утвърденото такова към този момент за служителите на Апелативен съд – София. Доводите за осъществена спрямо ищцата дискриминация не следва да се разглеждат по аргумент от нормата на чл. 266, ал. 1 от ГПК като преклудирани, тъй като са заявени за първи път в писмената защита пред първоинстанционния съд. За пълнота на изложението съдът следва да посочи, че тези доводи са неоснователни, тъй като са обосновани с твърдението на ищцата, че тя е служител на ВКС, а според приетото от въззивната инстанция трудовото правоотношение с ВКС е било прекратено на 15.07.2020г. Освен това санкционираният от закона вредоносен резултат при доводи за „различно третиране“ се изразява в поставянето на отделни лица или категории лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Това означава, че сравнение следва да се извърши във връзка със служителите, които заемат същата длъжност като ищцата, а именно: „чистач“. По отношение на такова „различно третиране“ дори не е налице твърдение от ищцата. В хипотезата на заявен довод за дискриминиране на едно лице спрямо друго, сравнението с оглед константната съдебна практика се извършва с лицата, заемащи същата длъжност, т.е. в случая не може да се извършва сравнение със служителите на експертна или ръководна длъжност, каквито примери се дават от процесуалния представител на въззивницата. Първоинстанционният съд е достигнал до същите крайни изводи, поради което обжалваното решение следва да се потвърди. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ разноски за осъщественото процесуално представителство в размер на 100 лева. С оглед цената на предявения иск и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, съдът