Решение № 16842 от 28.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 45266/2025 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Г. К. срещу „Б. 24“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ и чл. 285 КТ. Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е работила при ответника по безсрочен трудов договор на длъжност „работник, зареждане на рафтове“. Заявява, че в периода 13-ти срещу 14.08.202 1 г., докато е била на работа в магазина, в който е изпълнявала трудовите си задължения, е била извършена кражба от маскирано лице като поради този факт лицето, което е изпълнявало длъжността "супервайзър" - Н. С. и е раздавало в брой заплатите на служителите, на датата 20.08.2021 г., е отказало да й даде заплатата за м. 07.2021 г, заявявайки, че прави удръжки от трудовото й възнаграждение заради въпросната кражба. С оглед изложените твърдения, ищцата претендира заплащане на дължимото и неизплатено трудово възнаграждение за месец 07.2021 г. в размер на 846 лв., както и на сумата от 60 лв., представляваща левова равностойност на ваучери за храна, полагащи й се за м.07.2021 г. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че ищцата е получила дължимото й трудовото възнаграждение за месец юни и юли 2021 г. - обстоятелството, което се извлича от това, че под фишовете за работна заплата за въпросните месеци, тя собственоръчно се е подписала, а трудовото възнаграждение за месец август 2021 г. било изплатено на ищцата по банков път. Ответникът посочва, че на ищцата били предоставени и 60 броя ваучери за храна за месеците юни и юли 2021 г., което било видно от приложените към отговора на исковата молба разписки, под които бил положен подписът на ищцата. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ и чл. 285 КТ. Правото на ищцата по иска по чл. 128, ал. 2 КТ произтича от обстоятелството, че страните са били в трудово правоотношение, част от чието съдържание е задължението на ответника да плаща на ищцата уговореното трудово възнаграждение срещу задължението на последния да престира работна сила. В доказателствена тежест на ищцата е да докаже съществуване на трудовото правоотношение през периода, за който се претендира възнаграждение, полагането на труд през този период и уговорения размер на трудово възнаграждение. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга, респективно да докаже, че ищцата е имала качеството на материално-отговорно лице, като по време на изпълнение на служебните й задължения за предприятието - работодател е настъпила вреда, изразяваща се в липса, като работодателят следва да установи липсата, т.е наличието на увреждане на неговото имущество, изразяващо се в претърпяна загуба /чл. 205, ал. 1 КТ/. Претърпяната загуба се състои в намаляване на наличното имущество и в конкретния случай на липса - в недостиг, недоимък в касата, склада, или в магазина, който недостиг е с неустановен произход, като е невъзможно да се установят причините за състоянието на неотчетност. В тежест на ответника е да докаже, че е издал заповед, с която е определил основанието и размера на отговорността на работника или служителя, както и че заповедта е издадена в 1- месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. В случай, че работодателят твърди, че вредата е причинена от ищцата умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите й задължения в негова тежест е да докаже, че е налице влязло в сила съдебно решение, установяващо горните обстоятелства. С проекта на доклад по делото, обективиран в Определение № 662/08.01.2026 г., и приет за окончателен от страните в проведеното открито съдебно заседание на 05.06.2026 г., съдът е посочил, че по иска с правно основание чл. 285 КТ вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/21.12.2005 г, вр. чл. 140, ал. 3 КТ, следва да се отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е попаднала сред онази категория работници, които упражняват нощен труд, т.е. такъв, който се упражнява в диапазона от 22.00 ч. часа до 06.00 ч., както и че работният процес при работодателя - ответник е организиран в две работни смени - дневна и нощна, като нощната смяна обхваща часовия диапазон, който е включен в разпоредбата на чл. 140, ал. 2 КТ, при което този труд следва да бъде приет за нощен. За нощните смени важи императивната разпоредба на чл. 140, ал. 3 КТ, като за тези смени задължително работодателя предоставя безплатна храна на работника или служителя си. Относно дневните дежурства за процесния период, то приложение следва на намери пряко разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба 11/21.12.2005 г, която задължава работодателя при въведено сумирано изчисляване на работното време да предоставя безплатна храна. В тежест на ищцата е да докаже левовата равностойност на безплатната предпазна храна, която е имала право да получи за месец юли 2021 г. Не е спорно в отношенията между страните, че през месец юли 2021 г. ищцата е полагала труд по трудово правоотношение, възникнало с ответника, въз основа на което била назначена на длъжност „работник, зареждане на рафтове“, поради което работодателят й дължи плащане на уговореното трудово възнаграждение, като същият следвало да й осигурява и безплатна храна. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден съгласно чл. 242 КТ, поради което работодателят е длъжен да изпълнява задължението по чл. 128, т. 2 КТ като плаща уговорените трудови възнаграждения за извършената работа от наетите на работа лица. Задължението за заплащане на работна заплата по отношение на всеки един работник или служител следва да бъде изпълнено в размера, установен при начисляването във ведомостите. Според чл. 270, ал. 3 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда по негова платежна сметка. В случай че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя. Като писмено доказателство по делото е представен фиш за работна заплата за месец юли 2021 г., издаден на името на П. Г. К., на длъжност „Работник, зареждане на рафтове“. Посочено е, че основното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 650 лв., както и че след описаните удръжки, сумата за получаване в брой възлиза на 447,85 лв. Видно от съдържанието на фиша е, че са направени „други удръжки от сума за получаване“ в размер на 140 лв. В издадения от работодателя фиш е положен подпис на служителя. Съгласно решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков когато изпълнението на задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение е удостоверено чрез подпис във ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието, на което работникът или посоченото от него лице е получило плащането. В решение 41 от 26.02.2019 г. по гр.д. № 2525/18г., IV ГО на ВКС, решение № 89/29.03.2013 г. по гр. д. № 558/2012 г. , IV г. о., решение № 746/5.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г., IV г. о., решение № 141/30.11.2010 г. по гр. д. № 2715/2008 г., II г. о. на ВКС, решение № 258/03.11.2017г. по гр. д. № 1007/2017 г., IV г. о. на ВКС и др., са дадени разрешения които се споделят от настоящия състав, като е прието, че съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Посочва се, че ведомостта и платежното нареждане са също нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане и когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ, както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства, заключения на вещи лица и др. В практиката се приема, че изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени доказателства, а неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите за заплати няма гражданскоправни последици. В настоящия случай подписаният от ищцата фиш представлява частен свидетелстващ документ. Тъй като съдържа подписа на лицето, от което изхожда, същият доказва, че обективираното в него изявление за плащане в брой е направено именно от работника. Видно от съдържанието на фиша е, че от трудовото възнаграждение на ищцата са направени удръжки в размер на 140 лв. Ответникът не е ангажирал доказателства, от които да бъде видно, че е налице основание за направените удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата. За да са налице основание за направата на тези удръжки следва да е спазена и процедурата по ангажиране на ограничената имуществена отговорност на ищцата, в случай на наличие на такава, която процедура, съобразно разпоредбата на чл. 210 КТ включва издаване на заповед на работодателя, в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. По делото не са ангажирани доказателства и за връчване на подобна заповед на ищцата, т.е. тя е била лишена от правото си да подаде възражение срещу актът, с който работодателят е направил удръжки от възнаграждението до сумата от 140 лв. По делото не са ангажирани и доказателства от страна на ответника, че въпросните удръжки са направени във връзка с получени аванси;. надвзети суми вследствие на технически грешки;. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; или запори, наложени по съответния ред, в които случаи законодателят дава възможност на работодателя да направи удръжки от трудовото възнаграждение на работника без негово съгласие, съгласно разпоредбата на чл. 272 от КТ. Ето защо съдът приема, че същият следва да й заплати 140 лв., представляващи неправомерно удържана сума. Ето защо искът по чл. 128, ал. 2 КТ се явява основателен за сумата от 140 лв., като за горницата над уважения размер до пълно предявения на стойност от 846 лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ищцата претендира и плащането на сумата от 60 лв., представляваща левова равностойност на ваучери за храна, полагащи й се за м.07.2021 г. Съгласно Решение № 254 от 02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2012 г за разлика от безплатната предпазна храна по чл. 285 КТ, изплащаното в натура допълнително трудово възнаграждение по чл. 269, ал.2 КТ представлява доход, поради което стойността му се добавя към размера на трудовото възнаграждение при изчисляването му Не е спорно в отношенията между страните, че паричната равностойност за дължимите на ищцата бонове за храна възлиза на стойност от 60 лв. Ответникът е представил по делото писмен документ, в съдържанието на който е изписано следното: „П. К. – 60 – (положен подпис на лицето)“, а под имената на описаните в документа служители е отбелязано: „ваучери храна юли 2021“. Съдът счита, че полагането на подписите на служителите преди изписването на текста „ваучери храна юли 2021“ не удостоверява безспорно получаването от тяхна страна на дължимите от работодателя ваучери. Приложеният по делото документ не съдържа и заглавие, от което да се установи, че с полагането на подписа си служителите са потвърдили получаването на ваучери за храна. В тази връзка, съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че ищцата е получила 60 броя ваучери за храна за месец юли 2021 г., поради което същият следва да заплати тяхната равностойност, в размер на 60 лв. С оглед изложеното, искът по чл. 258 КТ за сумата от 60 лв. следва да бъде уважен в пълен размер. По разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата не е представила по делото доказателства за сторени разходи, поради което такива не следва да й бъдат присъдени. С молба с вх. № 179788/05.06.2026 г. ответникът е заявил претенция за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв., за заплащането на които е представил доказателства. В тази връзка, при съобразяване на отхвърлената част от исковете, следва че в полза на ответника се дължат разноски в размер на 327,28 лв. (167,34 евро) На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да внесе по бюджетна сметка на СРС сумата от 11,28 евро, представляваща държавна такса, изчислена съобразно уважената част от предявените искове. Мотивиран от изложеното, съдът