Решение № 5736 от 23.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5472/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е въз основа на подадената въззивна жалба от ответника „Н.С.“ ЕАД, ЕИК •••••••, с която се обжалва Решение №20080937/25.02.2023г. по гр.д. № 13699/2021г. на 148-ми състав, СРС, в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на И. Н. Я., ЕГН ••••••••••, на основание чл.12 от НСОРЗ сумата от 34 459, 82 лева, представляваща брутно допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 08.02.2018г. до 08.02.2021г., ведно със законната лихва от 08.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.06.2019г. до 08.02.2021г. В постъпила въззивна жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е недопустим и неправилен. Поддържа се, че доколкото със сключения между страните трудов договор не е признат трудов стаж за професионален опит, то само с иск по чл.74, ал.4 от КТ може да бъде търсено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж, натрупан при друг работодател. Излага се становище, че предявеният иск е недопустим и на основание чл.107а, ал.13 от КТ, тъй като на работещите по служебно и трудово правоотношение в държавната администрация не се изплаща допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Сочи се, че съгласно пар.4, ал.3 от ПЗР на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /„НСОРЗ“/ същата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавна администрация, с изключение на чл.17-21 от нея. На следващо място, обосновава се, че ищецът не е работил на длъжност, сходна с тази, която е заемал в „Н.С.“ ЕАД по време на натрупания си 36-годишен стаж. Отбелязва се също, че ищецът едва с писмо от 06.06.2019г. е уведомил дружеството, че следва да му се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за придобит професионален опит на сходна длъжност, въпреки че при сключване на трудовия договор е изразил съгласие със съдържащите се в него клаузи относно признатия му предходен опит. Предвид изложеното се отправя молба за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца И. Н. Я., с който се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и се моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: От представения по делото Трудов договор №РД13-4/23.01.2018г., сключен от страните на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ се установява, че на ищеца е възложено изпълнението на длъжността „И. ХМС“ в „Н.С.“ ЕАД, считано от 05.02.2018г, срещу трудово възнаграждение в размер на 2 300 лева. В договора е посочено, че служителят притежава общ трудов стаж в размер на 36 години, 5 месеца и 15 дни, като няма признат стаж за заплащане на допълнително месечно възнаграждение за придобит професионален опит и трудов стаж. Отбелязано е, че допълнително възнаграждение за професионален опит и стаж е в размер на 0, 6%. Към договора е приложена и длъжностна характеристика, в която е посочено, че основната цел на заеманата позиция е участие в разработване и провеждане на политиката на предприятието по отношение дейността по поддръжка и експлоатация на хидромелиоративни съоръжения и на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите чрез анализиране и даване на експертни оценки за основните проблеми по ОПВВ. Посочени са и изискванията за заемане на длъжността, а именно- магистър по хидромелиорациите; водоснабдяване и канализация, опит от минимум 3 години по специалността, компютърна грамотност, познаване на нормативната уредба в областта и познаване на вътрешните актове на дружеството. Приети по делото са и Вътрешни правила за работна заплата в „Н.С.“ АД, като съгласно чл.11, ал.1 от тях за придобит стаж и професионален опит на работниците и служителите в дружеството се заплаща допълнително месечно възнаграждение в размер, установен с КТ или КТД за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Уредени в ал.5 са и критериите, които се използват, за да се установи дали са налице условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, а именно дейност в област, свързана с функциите и изискванията за заемане на новата длъжност; режим на работа, рискови фактори и вид на работното място; използвани инструменти, машини, лични предпазни средства, кодове и групи по НКПД, образование, квалификация, материална и финансова отговорност. Видно от приложеното удостоверение ищецът е член на Федерация на независимите синдикати в земеделието към КНСБ - СО при Централното управление на ответника, от 08.02.2018г. Представени са и Браншови колективен трудов договор за работещите в „Н.С.“ ЕАД от 23.12.2016г., в сила от 01.01.2017г./“КТД 2017г.“/, Браншови колективен трудов договор за работещите в „Н.С.“ ЕАД от 28.11.2018г., в сила от 01.01.2019г. /“КТД 2019г.“/ и Браншови колективен трудов договор за работещите в „Н.С.“ ЕАД от 03.12.2020г., в сила от 01.01.2021г./“КТД 2021г.“/ Съгласно чл.21 от КТД 2017г. ежемесечно към основната заплата се заплаща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 1, 3% за всяка година трудов стаж върху основното трудово възнаграждение. В чл. 20 от КТД 2019г. и чл. 20 от КТД 2021г. е уредено аналогично право на служителя за получаване на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 1, 3% за всяка година трудов стаж. Представена е молба с вх. № АД-НСД33-5/06.06.2019г. от инж. И. Я. до „Н.С.“ ЕАД, с която същият иска да бъде преразгледан въпросът за дължимото му допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. В изготвената по повод постъпилата молба докладна записка с вх. № АД-НС133-5/15.07.2019г. директорът на „Административно-правна дирекция“ е дал становище, че са налице предпоставките за преразглеждане на въпроса относно дължимото на инж. Я. допълнително възнаграждение, като е приел, че част от заеманите от служителя длъжности съответстват на правата и задълженията, които същият в момента изпълнява. От приложените копия на трудови книжки, служебна книжка /извършена констатация в проведено на открито съдебно заседание/, допълнителни споразумения към трудови договори и сведение за трудов стаж се установява, че ищецът е работил/служил в следните държавни и частни структури: 08.06.1981г.-08.06.1984г. на длъжност „проектант в.о." в ИПП „В." ЕАД 13.06.1984г.-31.12.1984г. на длъжност „технолог" в СП „Водоснабдяване и канализация" СП СОФ 01.01.1985г.-31.07.1986г. като „специалист" в ДСО „Водно стопанство" ДИККС 01.08.1986г.-31.08.1991г. като „началник отдел" в ДИО „А. 01.09.1991г. -01.07.1993г. като „ръководител направление" в ГИД към МЗХП 01.07.1993г.-31.08.1994г. като „ръководител направление" в „А. ЕООД 01.09.1994г.-01.03.1999г. на длъжност „контролен специалист" в „А. ЕООД с шифър по НКП 2416 01.03.1999г.- 15.04.2002г. на длъжност „ръководител отдел" в „А. ЕООД с шифър по НКП 1231 15.04.2002г.-02.12.2002г. на длъжност „главен консултант и маркет." с шифър по НКП 2419 в „А. ЕООД 02.12.2002г.-06.05.2003г. като „главен експерт" в Изпълнителна агенция по хидромелиорации 07.05.2003г.-18.07.2010г. като „началник отдел" в ИА по хидромелиорации (от 10.05.2010г. по вътрешно съвместителство и „директор") 19.07.2010 г. - 31.07.2012 г. като „началник отдел" в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), като в периода 07.12.2011г. до 30.03.2012г. ищецът е имал сключен граждански договор с „Н.С.“ ЕАД. 01.08.2012г. - 28.02.2013г. като „държавен експерт" в МЗХ 01.03.2013г. - 26.09.2013г. като „директор" в МЗХ 27.09.2013г. - 28.11.2017г. като „държавен експерт" в МЗХ 05.02.2018г.-09.02.2021г. на длъжност „И. хидромелиоративно строителство" с код по НКПД 2142 6021 при „Н.С.“ ЕАД. Приложени са и длъжностни характеристики за изпълняваните длъжности „началник отдел“, „държавен експерт“, „директор“ в МЗХ, както и референции от „Н.С.“ ЕАД, „В." ЕАД, „А. ЕООД Представени по делото са и ведомости за получената в периода м. 02.2018г.-02.2021г. работна заплата, видно от които за трудов стаж по специалността е признавано само отработеното в ответното дружество време. В рамките на първоинстанционното производство е прието заключение по допусната Съдебно-счетоводна експертиза /„ССчЕ“/. Съгласно отразеното в него размерът на възнаграждението за придобит опит и трудов стаж съобразно КТД, Вътрешните правила за работна заплата и НСОРЗ за периода от 08.02.2018г. до 08.02.2021г. е общо 35 354, 21 лева, като работодателят за посочения период във фишовете за заплата е начислил общо 894, 39 лева, като разликата между тези две суми е 34 459, 82 лева, а лихвата за забава върху тази сума до датата на завеждане на исковата молба е в размер общо на 5 081, 40 лева. Посочено е също, че при всяка една от заеманите длъжности в Министерство на земеделието и храните ищецът е имал задължения, свързани с поддръжката и експлоатацията на хидромелиоративните съоръжения, като в периода от 01.04.2014г.-07.07.2017г. същият е бил в отдел „Опазване от вредното въздействие на водите/Инвестиции, концесии и опазване от вредното въздействие на водите“ и задълженията в много голяма степен се припокриват със задължения, които лицето е имало в „Н.С." ЕАД. Отбелязано е също, че за всички заемани длъжности от 1986г. до настоящия момент основно изискване е било лицето да притежава съответната образователна степен- магистър в областта на хидромелиорациите, водоснабдяване и канализация, както и да притежава съответен опит в дейностите по хидромелиорациите, поради което е налице припокрИ.е с изискванията, които са посочени в длъжностната характеристика за позицията „И. ХМС“ в „Н.С.“ ЕАД. Вещото лице е разработило и два варианта на изчисление на допълнителното възнаграждение. При първия от тях се зачита трудовия стаж на лицето за периода до 01.07.2007г., когато е приета НСОРЗ и при 0, 6% допълнително възнаграждение за всяка година трудов стаж, като общият размер на възнаграждението в този случай е 11 777, 17 лева, а разликата с начислените във фишовете суми е 10 882, 77 лева. При втория вариант се зачита трудовия стаж на лицето за периода до 01.07.2007г., когато е приета НСОРЗ и трудовия стаж в периода 01.04.2014-07.07.2017г., когато лицето е заемало длъжността „Държавен експерт" в отдел „Опазване от вредното въздействие на водите/Инвестиции, концесии и опазване от вредното въздействие на водите“ и при 0, 6% допълнително възнаграждение за всяка година трудов стаж, като общият размер на определените суми за това възнаграждение е в размер на 13 197, 40 лева, а разликата с начислените във фишовете за заплати на лицето е 12 303, 01 лева. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна страна: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Постановеното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав не възприема доводите на въззивника относно недопустимостта на предявения иск. Липсата на посочен в сключения между страните трудов договор стаж за професионален опит, когато са налице основанията за признаването му, не е основание за лишаване на служителя от това допълнително възнаграждение, нито представлява порок на договора, водещ до неговата недействителност. Това е така, тъй като по смисъла на чл. 6, ал. 1 от НСОРЗ допълнителните трудови възнаграждения са не само договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, но и определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително. Съгласно чл. 12 от НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. С посочената разпоредба се въвежда задължение за работодателя да начислява и изплаща ежемесечно на своите работници и служители допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. От изложеното следва, че същото има задължителен и постоянен характер и следва да се заплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му /в този смисъл Решение №241 от 21.08.2015г. по гр. д. № 5294/2014 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС/. Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че недействителността на трудов договор или отделни негови клаузи се обявява по изрично предвидения в КТ ред- със съдебно решение по предявен иск или възражение /чл. 74, ал. 2, изр.първо от КТ/. По силата на чл. 74, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването не им бъде връчено. А с оглед разпоредбата на чл. 75 от КТ дори и при обявена по съответния ред недействителност, отношенията между страните до момента на обявяването се уреждат както при действителен трудов договор, когато служителят е действал добросъвестно. Не може да бъде споделено и становището на въззивника за недопустимост на предявения иск по причина, че на работещите по служебно и трудово правоотношение в държавната администрация не се изплаща допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. На първо място, следва да бъде посочено, че наведените от страната в тази връзка доводи касаят правилността на постановения съдебен акт, а не неговата валидност. Независимо от това, същите следва да бъдат обсъдени. От приложения по делото трудов договор се установява, че ищецът е назначен да изпълнява длъжността „И. ХМС“ при ответника „Н.С.“ ЕАД, чиято правно- организационна форма съгласно отразеното в ТРРЮЛНЦ е на акционерно дружество с едноличен собственик на капитала държавата. Обстоятелството, че негов принципал е държавата не променя характера му на търговско дружество. Общото понятие "държавна администрация“ включва административните структури на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт, но не обхваща търговските дружества с държавно участие, поради което и гореизложените доводи са неотносими към процесния случай. По отношение на наведените от въззивника доводи за неправилност на обжалваното решение съдът намира следното: Предявен е иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.12 от НСОРЗ, за основателността на който ищецът следва да установи съществуването на трудово правоотношение между него и ответника, както и обстоятелството, че е изпълнявал при друг работодател длъжност или професия със сходен характер на работата, съобразно приетите от работодателя условия. Между страните не е спорно наличието на първото от горепосочените условия, а именно сключеният между тях трудов договор, по силата на който на ищеца е възложено да изпълнява длъжността „И. ХМС“ при ответника „Н.С.“ ЕАД. Спорът между тях се концентрира върху наличието на втората предпоставка за уважаване на иска, а именно сходството между упражняваната от ищеца трудова функция в предприятието на ответника и предходно заеманите от него позиции при различни работодатели. Съгласно чл.12, ал.1 от НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Както бе посочено по-горе, задължението за неговото заплащане произтича пряко от закона, като страните не могат да го дерогират по договорен път, поради което доводът на въззивника, че с подписването на трудовия договор ищецът се е съгласил с отразената в него липса на професионален стаж е неоснователен и не може да доведе до недължимост на полагащото се по закон допълнително трудово възнаграждение. На следващо място, с оглед преценка за основателността на иска по чл.128, т.2 от КТ, следва да се съобрази дали ищецът е натрупал претендирания от него трудов стаж, както и дали последният е придобит в друго предприятие по смисъла на §1, т 2 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия със заеманата от него длъжност в предприятието на ответника. Съгласно чл.12, ал.5 от НСОРЗ условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. В случая в чл.11, ал.5 от Вътрешните правила за работна заплата /“ВПРЗ“/ на „Н.С.“ ЕАД са посочени критериите, които се използват, за да се установи, дали са налице условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, а именно: дейност в област, свързана с функциите и изискванията за заемане на новата длъжност; режим на работа, рискови фактори и вид на работното място; използвани инструменти, машини, лични предпазни средства, кодове и групи по НКПД, образование, квалификация, материална и финансова отговорност. Видно от представената длъжностна характеристика на заеманата от ищеца длъжност „И. ХМС“ в „Н.С.“ ЕАД, същата е свързана с разработването и провеждането на политиката на дружеството по отношение дейността поддръжка и експлоатация на хидромелиоративните съоръжения и на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите, като изискуемото образование за упражняването е служителят да притежава магистърски степен в областта на хидромелиорациите, водоснабдяването и канализацията. Същевременно от представените документи, в това число трудови и служебна книжки, се установява, че всички предходно заемани от ищеца позиции са били именно в предприятия и учреждения, упражняващи дейност в сферата на хидромелиорациите. Този извод се подкрепя и от заключението на приетата по делото ССчЕ, което настоящият състав кредитира като обективно, всестранно и компетентно изготвено. В него вещото лице след анализ на приложените документи е установило, че ищецът И. Я. през годините е заемал различни длъжности, които са били свързани с хидромелиоративното строителство, проектирането и изграждането на хидромелиоративни обекти, като е посочил изрично, че за всички заемани длъжности от 1986г. насетне основно изискване е било лицето да притежава съответната образователна степен магистър в областта на хидромелиорациите, водоснабдяване и канализация, както и да притежава съответен опит в дейностите по хидромелиорациите, като е заключил, че е налице припокрИ.е с изискванията, които са посочени в длъжностната характеристика за изпълняваната в ответното дружество длъжност „И. ХМС“. Следва да бъде посочено, че в периода от 02.12.2002г.- 28.11.2017г. ищецът се е намирал в служебно правоотношение първоначално с Изпълнителна агенция по хидромелиорации, а впоследствие и с Министерство на земеделието и храните. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че трябва да бъде отбелязано, че нормата на чл.12, ал.4, т.1 от НСОРЗ, вр. §1, т.2 от ДР на КТ не прави разграничение между трудовия стаж, придобит по трудово и служебно правоотношение /като държавен служител/. Достатъчно е да се установи, че се касае до трудов стаж, придобит в предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд /§1, т.2 от ДР на КТ/ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.351, ал.1, пр.3 от КТ, съгласно която трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Предвид изложеното няма основание прослуженото от ищеца време в структури на държавната администрация да не бъде отчетено при определяне на дължимото му допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Съдът намира, че натрупаните при изпълнението на функциите му в тези учреждения знания и умения несъмнено са послужили на ищеца при упражняване на длъжността му в ответното дружество, доколкото видно от представените длъжностни характеристики, служебните му функции са били изключително в областта на дейностите за защита от вредното въздействие на водите на територията на страната, където са били и упражняваните при ответника трудови функции. Доколкото във въззивната жалба не се съдържат конкретни доводи относно липсата на сходство между изпълняваните от ищеца длъжности, то настоящият въззивен съдебен състав, взимайки предвид всичко изложено по- горе, намира, че целият трудов и служебен стаж на ищеца И. Я. отговаря на изискванията за получаване на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Следователно е налице и втората от горепосочените предпоставки за уважаване на иска. Въпреки че във въззивната жалба не се съдържат конкретни доводи относно приетия от първоинстанционния съд размер на дължимото възнаграждение, за пълнота на изложението съдът намира, че следва да отбележи, че същият е правилно определен от районния съд на 1, 3 % за всяка година. Това е така, тъй като съгласно чл.12, ал.7 от НСОРЗ с колективен трудов договор на браншово равнище се определя минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за съответния бранш, а конкретният размер се определя в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Доколкото уговореният в трудовия договор размер от 0, 6% е по-неблагоприятен от посочения в приложимия спрямо ищеца колективен трудов договор размер от 1, 3 %, то приложение следва да намери вторият. Съгласно приетото по делото заключение по ССчЕ за периода от 08.02.2018г. до 08.02.2021г. размерът на дължимото допълнително възнаграждение е общо 35 354, 21 лева, работодателят за посочения период във фишовете за заплата е начислил общо 894, 39 лева, а разликата между тези две суми е 34 459, 82 лева, поради което искът се явява основателен именно за последната сума. По претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: Доколкото въззивникът не излага конкретни оплаквания във връзка с присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за забава, съдът намира, че същото следва да бъде прието за установено в посочения в обжалвания акт размер и за определения там период. Предвид съвпадението в крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Относно разноските: С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира сумата от 1 450 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция, което следва да бъде присъдено в цялост. Така мотивиран, СЪДЪТ