Решение № 3501 от 22.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9153/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. Образувано е по подадена от „СИКО ТРАНС“АД въззивна жалба срещу решение № 8767/15.05.2025г. постановено по гр.д. № 62183/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 126 състав, в цялост и с което са уважени предявените от М. Л. К. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 от КТ и уволнението извършено със заповед №242/07.10.2024г. е признато за незаконно, същата е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението и е присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение в размер на 14778,29 лв. Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснато от съда процесуално нарушение – при уважаване на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ на основание и оплакване, което не е въведено като предмет на делото с исковата молба. Въззивникът твърди, че изменението на изискванията за образователна степен за заемане на длъжността, както правилно първоинстанционният съд е преценил, не представлява злоупотреба с права и се налага с оглед оперативната преценка на работодателя за ефективност на работата. На следващо място счита, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал и приложил материалния закон приемайки, че добавяне на допълнителни функции към длъжността води до нейното функционално изменение и трансформирането й в друга длъжност, поради което и уволнението е следвало да бъде извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Въззивникът поддържа, че добавените нови функции в длъжностната характеристика детайлизират работата на оперативния счетоводител и по никакъв начин не сочат на изменение на същинската трудови функция или обединение на различни по вид длъжности в една. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се отхвърлят. При условие, че иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ се уважи моли да бъде уважено и направеното възражение за прихващане. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна „СИКО ТРАНС“АД е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва да са налице наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, твърди същото да е постановено при съвкупна преценка на доказателствата и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Счита, че първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл именно по фактическите твърдения за незаконосъобразност на уволнителната заповед въведени в исковата молба и като е установил липса на основанието по чл.328 ал.1 т.6 от КТ правилно е уважил иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Твърди, че не е налице непълнота на изготвения доклад по делото, поради което и се е преклудирала възможността на ответника да сочи доказателства за фактите, за които носи доказателствена тежест. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата. Първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ М. Л. К. против „СИКО ТРАНС“ АД за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 242/07.10.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оперативен счетоводител“ и за заплащане на обезщетение за оставането без работа за периода от 08.10.2024 г. до 08.04.2025 г. в размер на 14 778, 29 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. В производството е релевирано възражение за прихващане от ответника „СИКО ТРАНС“ АД за платено обезщетение на служителя по чл. 220, ал. 1 от КТ за две работни заплати в размер на 4926, 08 лв. Съгласно цитираната разпоредба на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното. По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ Не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция фактическата обстановка по делото, установена от първоинстанционния съд , а именно: между М. Л. К. и „СИКО ТРАНС“ АД е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на безсрочен трудов договор от 24.06.2021 г., по силата на който ищеца е изпълнявала длъжността „Оперативен счетоводител“, с работно място София, при условията на пълно работно време от 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 031 лв.; със заповед №242 от 07.10.2024г. издадена от работодателя и връчена на ищеца на 07.10.2024г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 08.10.2024г. на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ; размерът на последно полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е 2 463,03 лв. Към датата на възникване на трудовото правоотношение между страните, ищеца е заемала длъжността „оперативен счетоводител“ при изискване за образование, формулирано алтернативно – висше икономическо или средно специално икономическо образование, видно от подписаната от нея длъжностна характеристика от 24.06.2021 г. С утвърждаване на нова длъжностна характеристика за длъжността „оперативен счетоводител“ от 07.10.2024г. работодателят е променил изискванията за заемане на длъжността досежно образованието, като е въведено изискване за висше икономическо образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, като е безспорен и факта, че новата длъжностна характеристика не е връчвана на ищеца. С оглед разпоредбата на чл.269 изр.2 от ГПК следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават предмета на въззивното производство, са: законосъобразно ли е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ, в частност дали изменението на длъжностната характеристика представлява единствено промяна в изискванията за образование или води до съществено изменение на трудовата функция и трансформация на длъжността; наице ли е злоупотреба с право от страна на работодателя при изменение на изискванията за заемане на длъжността и последвалото уволнение на ищеца с атакуваната заповед; налице ли е нарушение на диспозитивното начало от страна на първоинстанционният съд, позовавайки се на невъведено от ищеца в исковата молба основание за незаконосъобразност на уволнението; налице ли са предпоставки за прихващане на обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ с изплатено обезщетение по чл. 220 ал. 1 КТ. При прекратяване на трудово правоотношение немотивираността на заповедта, липсата на фактически основания посочени в нея, както и противоречието между тях до степен неяснота е самостоятелно основание обуславящо незаконността на уволнението. Тук следва да се има предвид, че дори и да е неточно посочване на правната квалификация на основанието, въз основа на което се прекратява трудовото правоотношение или пък да е в противоречие със словестното изложение, то няма да е основание за отмяна на заповедта на формално основание, ако по ясен и недвусмилен начин са посочени фактите, обосноваващи основанието за уволнение и именно срещу които работникът/служителят следва да организира защитата си /в т. в т.см. и постановени по реда на чл.290 от ГПК /отм/ решение№ 105 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4992/2013 г., III г. о., ГК на ВКС /. В случая съдът счита, че заповед заповед №242 от 07.10.2024г. е издадена от компетентно лице, в кръга на правомощията му, в същата има изложени фактически и с цитиране на съответните приложими правни норми основанията за прекратяване на трудовото правоотношение. Дали действително е налице соченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение е предмет на проверка в хода на производството и съобразно заявените от ищеца основания за незаконност на уволнението. В разпоредбата на чл. 328 КТ е уредено субективното право на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/ служителя при наличие на определените в хипотезиса на цитираната норма предпоставки и е относимо както към безсрочните, така и към срочните трудови договори. Надлежното упражняване на потестативното право на работодателя на уволнение се осъществява чрез отправяне на писмено изявление/предизвестие до работника служителя, което според разпоредбата на чл.328 ал.1 вр.чл. 326 ал.2 от КТ е 30 –дневно /като в случая уговореното в трудовия договор е за същия законоустановен срок/. В настоящият случай правоотношението е прекратено по реда на чл.335 ал.2 т.2 от КТ – без да е спазен срока за предизвестието и което е право на работодателя и което е ирелеватно за законността на уволнението, а само поражда потестативно право за работника/служителя да получи обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ. Следователно всяко едно от трудовите правоотношения следва да се счита за прекратено именно от датата на връчване на съответното предизвестие или заповед - 07.10.2024г. и към този момент следва да се преценява дали са налице основания за прекратяване на същото. В исковата молба ищеца е въвела като изрично основание за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото й правоотношение, освен че основанието за уволнение не отговаря на действителната фактическа обстановка, липса на промяна в нормативните изисквания за заемане на длъжността, неподписване на допълнително споразумение и връчване на новата длъжностна характеристика, непредоставяне на възможност от работодателя служителя да представи доказателства, че отговаря на нововъведените изисквания и че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ тежестта за доказване за законност на уволнението е за работодателя, който следва да установи, че за заеманата от ищцата длъжност „оперативен счетоводител“ са въведени нови и различни изисквания за образование, които са определящи за изпълняваните от служителя трудови функции; че тази промяна в изискванията е извършена по съответния ред и към определен момент – прекратяване на трудовия договор със заповед 242/07.10.2024 г. Във връзка с наведеното от ищцата твърдение за злоупотреба с работодателска власт по смисъла на чл. 8 ал. 2 КТ Тежестта за доказване на наведеното твърдение за злоупотреба с работодателска власт по смисъла на чл. 8, ал. 2 КТ е за ищеца съобразно посоченото в исковата молба основание. В този смисъл е и практиката на ВКС, в която се приема, че добросъвестността при упражняването на правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение, се предполага, до установяване на противното. Тази оборима презумпция предполага, че тежестта от доказването на злоупотребата с права, в нарушение на чл. 8 ал. 1 КТ, се носи от страната, която се позовава на нея, в случая от ищеца по предявените обективно съединени искове. /Решение № 185/16.06.2016 г. по гр.д. № 846/2016 г. на ВКС, IV г.о./ Разпоредбата на чл.328 ал.1 т.6 КТ включва два фактически състава при прекратяване на трудовото правоотношение - липса на образование и/или квалификация на работника/служителя, като в случай, че са посочени и двата, съдът е длъжен да ги разгледа и само ако и двата не са налице, следва да отмени уволнението като незаконосъобразно. Прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ изисква кумулативното наличие на следните материални предпоставки: настъпила промяна в изискванията за образование и/или професионална квалификация за заемане на длъжността, установена в нормативен акт, длъжностна характеристика, щатно разписание ; промяната в изискванията да е настъпила след възникването на трудовото правоотношение, което се прекратява и преди връчване на заповедта/предизвестието за прекратяване на правоотношението; работникът/служителят да не отговаря на новите променени изисквания за заемане на длъжността. Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС разпоредбите на чл. 328, ал. 1 т. 6 и т. 11 от КТ съдържат различни хипотези, които са самостоятелни основания за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие, които не се дублират, като промяната в изискванията за заемане длъжността извън тези по чл.328 ал.1 т.6 от КТ, попадат в обхвата на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ . В хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ промяната се отнася конкретно до изискванията за образование и професионална квалификация, а в другата хипотеза по т. 11 – каквито и да са други професионални изисквания – трудов стаж, изискване на владеене на чужд език; компютърна грамотност; придобита правоспособност за управление на МПС и др., но без да се променят изискванията за образование и професионална квалификация, т. е. всички останали общи изисквания, необходими за изпълнението на трудовата функция, които не са свързани с професията и специалността на служителя. Съгласно ТР №4/2017 г. на ОСГК на ВКС, не е налице основанието по чл.328 ал.1 т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, но е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по тази разпоредба, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Няма законова пречка работодателят да предвиди по-високи по степен образование и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид нуждите на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност - тя не подлежи на съдебен контрол, освен ако по този начин се нарушава императивна правна норма, злоупотреба с право или се установява дискриминационен подход. Несъстоятелно е възражението направено от ищцовата страна, че прекратявайки трудовото правоотношение поради обстоятелството, че ищецът не притежава висше икономическо образование, определено като изискване за заемане на длъжността „оперативен счетоводител“ в новата длъжностна характеристика, е следвало да предостави срок на ищеца да представи доказателства дали притежава такова образование, респективно – да се подпише допълнително споразумение между страните с вписване на изменените изисквания за заемане на длъжността. Следователно, работодателят не е длъжен и да даде възможност на работника/служителя да отговори на новите изисквания преди да прекрати трудовия му договор, освен ако същия не възрази своевременно, че отговаря на новите изисквания, каквото твърдение ищецът не е направил нито при връчване на уволнителните заповеди, нито в хода на първоинстанционното производство. В хода на въззивното производство въззиваемата страна и ищец в първоинстанционното производство – М. К. е представила диплом за завършено висше образование с образователноквалификационна степен „бакалавър“ по специалност „финанси“, но същата е издадена на 23.06.2025г. – 8 месеца след датата на уволнението – 07.10.2024г. и който е релевантния момент за преценяване на неговата законност. В решаващите си мотиви, първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.328 ал.1 т.6 от КТ, а поради изменение на изискванията за образование за заемане на длъжността и извършени структурни промени, е счел че е налице основание по чл.328 ал.1 т.2 от КТ, поради което и уволнението би следвало да бъде извършено именно на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Несъмнено съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, респективно въззивният съд не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска - решение № 555/09.02.2012 г. по гр. дело № 1224/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 430/17.01.2014 г. по гр. дело № 1475/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 174/13.10.2016 г. по гр. дело № 659/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 23/02.02.2016 г. по гр. дело № 4553/2015 г. на ВКС IV г. о. Предвид изложеното и с оглед наведените основания за незаконност на уволнението в исковата молба, настоящият състав счита, че е основателно оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл извън предметните предели на спора, очертани от твърденията на ищеца и в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. Правните изводи и разсъждения на районният съд по какъв ред следва да се упражни потестативното право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, респективно кое е приложимото основание за прекратяване на правоотношението, а именно съкращение в щата, не може да се счете, че е наведено като възражение срещу законността на уволнението предвид формулираното оплакване в исковата молба - „посоченото основание за прекратяване не отговаря на фактическата действителност, освен това не са налице предпоставките по чл.328 ал.1 т.6 от КТ“. В случая, при направени общи оспорвания не може да се счете, че всички допустими възражения срещу законността на уволнението са направени. Посоченото оплакване е бланкетно, без достатъчна фактическа конкретика, а видно и от подредбата и начина на оформяне, това оплакване е развито от ищеца в допълнителни точки – т.1-6 вкл. и където липсва оплакване, че реално е извършено съкращение в щата /вж искова молба на л.2 от делото на СРС, гръб/. Уволнението поради "съкращаване в щата" е законосъобразно, когато то е: реално, т. е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване на характера на извършваната работа. Следва да се има предвид, че както трайната съдебна практика приема може да се извърши уволнение поради съкращаване на щата при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното разписание. Това е така при така нареченото трансформиране на длъжности. Трансформиране на длъжности е налице, когато се съкращават длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа. Реално съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции, както и при трансформация на длъжности. / Решение № 1002 от 18.05.2000 г. на ВКС по гр. д. № 2000/99 г., III г. о. на ВКС, Решение № 34/15.02.2015г. по гр.д. № 5826/2014г. на ІV г.д. на ВКС / т.е. създаване на нови длъжности, съответно назначаване на нови служители не опорачава процедурата по съкращение в съответната щатна длъжност, тъй като в случая съкращаването в щата не е в хипотезата на намаляване обема на работа, което е и друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Прекратяването на трудовия договор не може да е поради поведението на работника или служителя, тъй като основанието за уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ е безвиновно, нито поради причина, че работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя с длъжностната характеристика изисквания за образование, които с приемането на работа преди това, двете страни по договора са се съгласили, че не представлява обективна пречка за изпълняваната работа. В този смисъл е необходимо да се посочи, че в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от ищеца до изменението й на 07.10.2024г, се установява, че в изискванията за заемане на длъжността работодателят е посочил алтернативно – висше икономическо или средно специално икономическо образование. Следователно работодателят към дата 24.06.2021г. сам е приел, че притежаваното от ищеца образование е достатъчно за изпълнение на възложената й трудова функция, поради което и поставянето на по – високи и конкретни изисквания при условие, че липсва промяна на трудова функция, която да е съществено /изричното посочване на още три задължения – по т.3,4 и 6 от р. I I от длъжностна характеристика от 07.10.2024г. представляват детайлизиране и възлагане на допълнителни задачи, но несъмнено включени в обхвата на функциите по т.1 от р.II на длъжностната характеристика от 24.06.2021г./, да изисква и предполага изпълнението й именно посредством знания и умения, за които се предполага че се притежават именно от лице, притежаващо висше икономическо образование или се предполага по – голяма ефективност при изпълнение на работата, следва да бъде обосновано, макар да е в оперативната самостоятелност на работодателя да завиши изискванията за заемане на длъжността, с оглед направеното възражение за злоупотреба с права. /Решение № 753 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 935/2023 г., IV г. о., ГК/ Съдът следва да извърши проверка – дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на работата или е продиктувано от други, най-често субективни обстоятелства, във връзка с конкретния служител. Злоупотреба с право е налице, когато въведените от работодателя изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работата или когато се установи, че със законово допустими средства работодателят цели да постигне единствената цел – прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител или такъв извод за недобросъвестност очевидно следва от самото ново изискване за образование и/или професионална квалификация, въведено от работодателя. Преценката за наличието й е конкретна и е съобразно установените за всеки отделен случай обстоятелства. Съгласно чл. 8 ал. 2 от КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, така че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя. /решения по гр. д. № 1659/2018 г., III ГО; по гр. д. № 846/2016 г., ІV ГО; по гр. д. № 13/2011 г., ІІІ ГО; по гр. д. № 870/2012 г., ІІІ ГО; по гр. д. № 284/2012 г., ІV ГО; по гр. д. № 2600/2014 г. и гр. д. № 4531/2016 г., двете на ІV ГО и др. Решение № 83 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2947/2020 г., IV г. о., ГК, /. Обстоятелството, че длъжностната характеристика е променена само по отношение на изискването за образование, само по себе си не може да обоснове извод за злоупотреба с право. Преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не е установен дискриминационен подход. Няма повелителна разпоредба, която да забранява промяна на длъжностната характеристика само по отношение на изискването за образование. Работодателят може да прецени какво образование и каква квалификация са необходими за съответната длъжност, като установи различни или по-високи критерии от нормативно установените. Без правно значение е причината, наложила промяната в изискванията, тя може да е свързана с бъдеща промяна на дейността, увеличен обем на работа или реорганизация, като в тежест на работника е да докаже недобросъвестността на работодателя в нарушение на чл. 8 ал. 1 КТ. В случая въвеждането на изискването за висше икономическо образование на длъжност „оперативен счетоводител“ вкл. и с оглед динамиката на икономическите отношения, не е очевидна недобросъвестност. Действително от представената от ответника длъжностна характеристика от 07.10.2024г. се установява, че липсва подпис на ищеца, а и не е спорно между страните, че същата не е връчена на ищеца преди връчването й на заповедта за уволнение. Тук е необходимо да се посочи, че длъжностната характеристика не представлява двустранно съглашение по смисъла на чл. 66 КТ, поради което липсата на подпис от работника сама по себе си не препятства действието като вътрешен акт на работодателя. Задължението на работодателя да доведе съдържанието до знанието на работника, съгласно чл. 127 ал. 1 т. 4 КТ е и условие за изпълнение на възложената работа. В случая правоотношението е прекратено, поради което е ирелевантно дали работника/служителя е запознат с новата длъжностна характеристика вкл. и допълнително възложените дейности. В случая неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 127 ал. 1 т. 4 КТ, самостоятелно не би могло да се приеме като злоупотреба с права, а такова би било налице при условие, че същия е имал знание, че ищеца има висше образование или ищеца своевременно е възразила, която хипотеза не е налице. На следващо място доводът за злоупотреба с право е обоснован от ищеца твърдения, че работодателят е променил изискванията за заемане на длъжността, поради нежелание ищеца да работи при него, поради личните и приятелски отношения с бивши служители на същия работодател. В тази връзка са събрани гласни доказателства – показанията на свидетеля Н.Ц., които няма доказателствена стойност да установят при пълно доказване фактите, обосноваващи злоупотреба с права от страна на работодателя- Това е така, тъй като показанията не са преки, същите са лишени от достатъчна конкретика и яснота /“тя.. /служителка В./ ми каза, че чула, че М. е уволнена, защото изнася информация на Н.“/, съдържат собствена интерпретация на заподведи на работодателя /при уведомяване от работодателя за забрана да изнасят служебна информация, свидетеля тълкува „едва ли не, че служителите нямат право да поддържат контакт с бивши служители звън работното място“/ На следващо място не са ангажирани и косвени доказателства, които да установят поне индициращи факти съобщени от свидетеля – че в дружеството – ответник са работили лицата Н., М., О., че правоотношенията с тях са прекратени, че е имало конфликт между законния представител на дружеството и тези лица и че ищеца е в близки приятелски отношения с тези лица. Както беше посочено по – горе твърдението за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя при уволнение предполага пълно доказване на фактите, които ищецът твърди и които го обосновават и в който случай презумпцията по чл.8 ал.2 от КТ би била разколебана. В случая, от гореизложеното, следва извода, че ищецът не обори презумпцията по чл.8 ал.2 от КТ и не установи в процесния случай и при прекратяване на правоотношението с ищеца на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ работодателят е действал при злоупотреба с право. Следователно работодателят добросъвестно е упражнил правото си да измени изискванията за заемането на длъжността и , а съответно и да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Доколкото исковете по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ са обусловени от изхода на спора по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и предполагат като първа предпоставка признаване на уволнението за незаконно, то при установена законност на уволнението, същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. В този случай – поради отхвърляне на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ не възниква и вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на възражението за прихващане направено при условията на евентуалност в отговора на исковата молба от ответника. Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, на основание чл.271 ал.1 изр.1 хип.2 от ГПК първоинстанционното решение следва да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се отхвърлят. Разноски В първоинстанционното производство: -на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски, като същия ги претендира съобразно представен списък по чл.80 от ГПК - л.67 от делото на СРС и в размер на 2880,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение, като за направения разход е представена фактура и платежно нареждане – л.68 и л.69. Пълномощнкът на ищеца в хода на устните състезания по делото е направила възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Според разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК а ко заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата . Разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК не определя императивно задължение на съда във всеки случай при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение да намалява неговия размер, нито ако реши да намали същото да го намали до минималния размер /решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС и по преюдициално запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и Решение от 25.01.2024г. по дело С- 438/2022г. - задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК/. Именно с аргумента, че с оглед легитимните цели на тежестта за разноски, в конкретния случай присъждане на възнаграждение от 2300,00 лв. е съответно и непротиворечащо на чл.3 от ГПК предвид извършените от адвоката действия по делото, включително при съобразяване на необходимата правна квалификация за извършване на тези действия за гарантиране на правото на страната на адвокатска защита. Тази преценка кореспондира с критериите по чл.78 ал.5 от ГПК за отчитане на фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от пълномощника на страната процесуални действия в хода на първоинстанционното производство, участвие в съдебни заседания при събиране на доказателства, в устните състезания, депозиране на подробна писмена защита. В настоящият случай съдебният състав отчитайки горните критерии и конкретиката на случая счита, че адвокатско възнаграждение от 2000,00 лв. /1022,58 евро/ не е прекомерно и до който размер следва да бъде присъдено. -във въззивното производство – на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК на въззивника следа да бъдат присъдени разноски ,предвид основателността на жалбата, които същия претендира съобразно списък по чл.80 от ГПК, ведно с докадателства за плащането им – държавна такса в размер на 336,00 лв., 5,00 лв. – такса съдебно удостоверение, 30,00 лв. – такса за издаване на документ по регистрация на платежна операция и 2280,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение – фактура и платежно нареждане. Въззиваемата страна е направила своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като по вече изложените по –горе критерии за определяне на адекватния размер на адвокатското възнаграждение и предвид обстоятелството, че във въззивното производство именно по почин на въззивника е допуснато събиране на нови доказателства, пълномощника на въззивника е присъствал в единственото съдебно заседание по делото, участвал в устните състезания, включително и фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав счита, че възнаграждение от 1800,00 лв. /920,32/ е съответно и до който размер същото следва да бъде присъдено. Следователно общия размер на разноските, които въззинаемата страна следва да заплати на въззивника са в размер на 2171,00 лв. или 1110,00 евро. Така мотивиран, Софийски градски съд