Решение № 7 от 13.2.2026 г. на Районен съд - Първомай по дело № 32/2025 г.
Районен съд - Първомай13.02.2026 г.докладчик София Сотирова Монева
Диспозитив
ПРИЗНАВА обвиняемата Е. Г. М., родена на ••• г. в гр. Димитровград, обл. Хасково, българка, българска гражданка, омъжена, с висше образование, неосъждана, ••••••, с адрес: ••••, ЕГН: ••••••••••, за виновна в това, че на 05.11.2020 г. в гр. Димитровград, обл. Хасково, е потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – към Заявление за участие в конкурс за заемане на длъжността „••••” в •••• до Административен ръководител – Председател на •••• е подала писмена декларация на основание чл. 107а, ал. 1 от Кодекса на труда, с която е потвърдила неистина – обстоятелството, че при сключване на трудов договор за работа в държавната администрация не би се оказала в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен, включително и по сватовство до четвърта степен включително, след като при заемане на обявената с конкурс длъжност би се оказала в йерархическа връзка на ръководство и контрол със заемащата длъжността „Административен секретар” в •••• – Е. К. К., с която е роднина по съребрена линия от четвърта степен – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно наказание „Глоба“ в размер на 511, 29 евро (1 000, 00 лева). ОСЪЖДА обвиняемата Е. Г. М. да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР – Пловдив сумата от 224, 84 евро (439, 74 лева) – разноски за изготвяне на съдебнографическа експертиза по досъдебното производство. Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Пловдив в 15- дневен срок, считано от днес. СМ/ВХ Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________
Мотиви
наказателно дело № 20255340200032 по описа за 2025 година към Решение № 7/13.02.2026 г. по АНД № 32/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав Производство по реда на Глава двадесет и осма от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Производството протича по реда на Глава двадесет и осма от НПК след постъпването му по подсъдност на основание чл. 43, т. 3 от НПК в изпълнение на Определение № 76/12.02.2025 г. на Върховния касационен съд (ВКС) по ЧНД № 115/2025 г. и е образувано въз основа на Постановление на Районна прокуратура (РП) – Хасково, Териториално отделение (ТО) – Димитровград, от 10.12.2024 г., с което се предлага освобождаване на обвиняемата Е. Г. М., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••, по Досъдебно производство № 88/2024 г. по описа на Районно управление (РУ) – Димитровград при Областна дирекция (ОД) на МВР – Хасково, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) с оглед на това, че на 05.11.2020 г. в гр. Димитровград, обл. Хасково, е потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – към Заявление за участие в конкурс за заемане на длъжността „••••” в Районен съд (РС) – Димитровград до Административен ръководител – Председател на РС – Димитровград е подала писмена декларация на основание чл. 107а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), с която е потвърдила неистина – обстоятелството, че при сключване на трудов договор за работа в държавната администрация не би се оказала в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен, включително и по сватовство до четвърта степен включително, след като при заемане на обявената с конкурс длъжност би се оказала в йерархическа връзка на ръководство и контрол със заемащата длъжността „Административен секретар” в РС – Димитровград – Е. К. К., с която е роднина по съребрена линия от четвърта степен. В открито съдебно заседание прокуратурата не се представлява, а обвиняемата и защитниците й настояват за признаването й за невиновна с възражения за недоказаност на обвинението по категоричен начин, за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна или алтернативно за неговата малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК, за която говори липсата на настъпили общественоопасни последици и отличната личностна характеристика на обвиняемата като неосъждана, семейно и трудово ангажирана и с високи професионални качества. Съдът, след като по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от страните доводи, намира от фактическа страна следното: Обвиняемата Е. Г. М., ЕГН: ••••••••••, е родена на ••• г. в гр. Димитровград, обл. Хасково, българка, българска гражданка, омъжена, с висше образование, неосъждана, трудово заета на длъжността „••••“ в РС – Димитровград, с постоянен адрес: •••, и без криминалистични регистрации. Считано от 01.07.2016 г., по силата на Трудов договор № РД-14-143/01.07.2016 г. нейната първа братовчедка свид. Е. К. К., която била дъщеря на брата на майка й К.С.В., ЕГН: •••••••••• – К.С.К., ЕГН: ••••••••••, починал на 08.01.2018 г., заемала длъжността „Административен секретар“ в РС – Димитровград, с код по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) 33433001, и позиция № 8 от Раздел I „Ръководни длъжности“ на Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата (КДАС), в сила от 01.01.2020 г., утвърден на основание чл. 341, ал. 1 от Закона за съдебната власт (PСВ) с Решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 12 от Протокол № 3/04.02.2020 г. В това си качество, съобразно връчената й на 01.07.2016 г. Длъжностна характеристика, утвърдена със Заповед № 60/31.03.2014 г. на Председателя на РС – Димитровград, ръководила администрацията на съда и подпомагала дейността на административния му ръководител със задължения по-специално да планира, организира, ръководи и контролира работата на съдебните служители; да организира провеждането на конкурси за назначаването им, началното и периодичното им обучение и повишаване на тяхната квалификация; да участва в комисиите по провеждането на конкурсните процедури в случите, предвидени в ПАС, и в комисията по атестиране; да предлага промяна в ранговете и трудовите им възнаграждения, поощрението или дисциплинарното им наказване; да следи за спазването на трудовата дисциплина и уплътняване на работното време; да съгласува времето за ползване на отпуските им и тяхното персонално заместване; да подпомага председателя в управлението на човешките ресурси, като изготвя и му предлага за одобрение длъжностните характеристики на служителите, изготвя заповедите и удостоверителните документи, касаещи трудовите им правоотношения, и събира, обработва и съхранява личните им кадрови досиета. За целта ги държала заключени в метален шкаф в кабинета си и единствена разполагала с ключ за достъп до вътрешността му. През 2020 г. след проведено събеседване със свид. И. С. М., който оглавявал посоченото съдебно учреждение като негов Председател от 2012 г. до 18.04.2023 г., обвиняемата, която му била препоръчана от предишния й работодател в Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив, офис Хасково, където в периода от 27.09.2011 г. до 30.09.2020 г. била трудово ангажирана последователно като „Главен специалист“ и „Инспектор по приходите“, приела работа по заместване на длъжността „••••“ в Съдебноизпълнителна служба (СИС), ръководена от 01.03.2013 г. до 01.03.2023 г. от държавния съдебен изпълнител свид. С. И. С.. Желанието си обективирала в Заявление № 260725/30.09.2020 г. до Председателя на съда, към което приложила автобиография, недатирани и неподписани декларации – съответно по чл. 141, ал. 2, т. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата (ПАС), по чл. 141, ал. 2, т. 2 от ПАС и за липса на обстоятелствата по чл. 107а, ал. 1 от ПАС, заверено копие на Трудови книжки серия Т бл. № 948212 и серия В № 484101, Диплома за завършено висше образование, издадена през 2003 г. от Тракийския университет – Стара Загора, Аграрен факултет, свидетелство за съдимост, медицинско свидетелство и удостоверение от специализирано психиатрично заведение за липса на душевно заболяване. По нареждане на свид. М., документирано в собственоръчната му резолюция от 30.09.2020 г. върху така постъпилото заявление, родственицата й свид. К. оформила, а главният счетоводител на РС – Димитровград – свид. С. И. Н., съгласувала Трудов договор № РД-14-267/01.10.2020 г., с който на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 и чл. 70, ал. 1 от КТ обвиняемата била назначена от 01.10.2020 г. на длъжността „••••“ с код по НКПД ••• в РС – Димитровград за заместване и до завръщане на служител, отсъстващ от работа поради отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст със срок на изпитване от шест месеца. Със своя Заповед № РД-13-272/05.10.2020 г., чието изпълнение възложил на свид. К., административният ръководител утвърдил длъжностна характеристика за въпросната длъжност в СИС, с код по НКПД •••, фигурираща под № 15 от Раздел II „Специализирана администрация“ на КДАС, и обявил конкурс за заемането й с подробна регламентация на основните и специфичните изисквания към кандидатите; начина на провеждане на конкурсната процедура и на оценяването им; необходимите документи за участие: заявление (по образец), декларации (по образец) по чл. 141, ал. 2, т. 1 от ПАС, по чл. 141, ал. 2, т. 2 от ПАС и за липса на обстоятелства по чл. 107а, ал. 1 от КТ, автобиография (по образец), нотариално заверено копие от диплома за завършено образование, оригинал на свидетелство за съдимост, копие от трудова книжка или други документи за удостоверяване на трудов стаж, медицинско свидетелство за постъпване на работа, удостоверение от специализирано психиатрично заведение за липсата на душевно заболяване, копия от документи за придобити други квалификации, препоръки (по желание), както и условията за подаването, приемането и съхраняването на изброените книжа: срок – един месец от публикуване на обявлението в местния ежедневник „Хасковска Марица“, място – Служба „Регистратура“, стая 20, ет. 2 на съдебната палата, където желаещите могат да получат формуляри на заявлението и декларациите и екземпляр на длъжностната характеристика, и начин – лично срещу лична карта или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно, след което приемащият служител проверява за вярното отразяване на общия брой страници, полага подпис за „Приел“ в заявлението, завежда го с входящ номер и незабавно го предава с приложенията му на административния секретар. На 05.11.2020 г. обвиняемата депозирала в регистратурата на съда Заявление вх. № 261678/05.11.2020 г. за участие в конкурса, придружено от изискуемия се набор от документи, сред които: Декларация по чл. 141, ал. 2, т. 1 от ПАС, че е пълнолетен български гражданин, че не е поставена под запрещение, че не е осъждана за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода, че не е лишена от право да заема определена длъжност, Декларация по чл. 141, ал. 2, т. 2 от ПАС, че е пълнолетен български гражданин, че не е поставена под запрещение, че не е осъждана за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода, че не е лишена от право да заема определена длъжност и че отговаря на изискванията за заемане на длъжността, предвидени в нормативните актове, в този правилник, в Класификатора по чл. 341, ал. 1 от ЗСВ и в длъжностната характеристика за съответната длъжност, и Декларация по чл. 107а, ал. 1 от КТ, че при сключване на трудов договор за работа в държавната администрация не би се оказала в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен, включително и по сватовство до четвърта степен включително, че не е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация, че не е народен представител, че не е съветник в общински съвет, че не заема ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия, както и че й е известна наказателната отговорност по чл. 313, ал. 1 от НК за невярно декларирани данни. Подписът за „Декларатор“ в последния документ бил положен от нея, заключение в какъвто смисъл излага назначената в рамките на предварителното разследване съдебно-графическа експертиза. Съгласно Протокол за крайно класиране от 03.12.2020 г. била класирана от назначената от свид. М. със Заповед № РД-19-311/06.11.2020 г. конкурсна комисия с председател свид. С. и членове свидетелите К. и Н., на първо място сред останалите допуснати кандидатки – свидетелите Г.М.Б., И.Г.К., М.Г.М., Д.Д.Д., Е. Г. К.-М., ЕГН: ••••••••••, и лицето М.С. С. и със Заповед № РД-13-350/04.12.2020 г. на Председателя на съда била опредЕ. за спечелила конкурса. След като подала Молба вх. № 262482/04.12.2020 г. за прекратяване на текущото й трудово правоотношение, считано от 07.12.2020 г., постъпила на длъжността „••••“ с код по НКПД ••• в РС – Димитровград въз основа на сключен с административния му ръководител Трудов договор № РД-14-353/07.12.2020 г. Видно от съдържанието му и от това на предходния, и при двете назначения получила екземпляр от длъжностна характеристика. В нарочна Декларация без дата изрично потвърдила, че след запознаване с получената такава, с ПАС, с Правилника за вътрешния трудов ред и с Интегрираната система за управление и контрол приема да изпълнява всички задължения и изисквания за длъжността и да следи за всички изменения и допълнение на ИСУК и необхванатите от нея вътрешни нормативни документи. Служителката изпълнявала стриктно, ефективно и добросъвестно служебните си задачи, преимуществено произтичащи от постановените от държавните съдебни изпълнители разпореждания и постановления и от нарежданията на ръководителя на СИС. Именно с него Председателят на съда съгласувал молбите й за ползане на отпуск, преди да ги уважи с оформяна от свид. К. заповед, а през 2021 г. бил сезиран от последната с три Предложения – първите две вх. № № 1102/31.05.2021 г. и 5348/06.12.2021 г. за увеличаване на основното месечно възнаграждение на обвиняемата с доводи за показани от нея добри трудови резултати, а третото – за предсрочното й повишаване в ранг „четвърти“, считано от 01.12.2022 г., по мотиви че за работата й в периода 01.12.2021 г. – 30.11.2022 г. била поставена отлична оценка с връчен й на 15.11.2022 г. Атестационен формуляр от Атестационната комисия. В състава й участвала свид. С. като председател и двама членове, един от които свид. К.. На 29.06.2023 г. в разговор с встъпилия на 18.04.2023 г. нов административен ръководител съдия О.Г. последната признала родствената си връзка с обвиняемата и на същия ден била освободена от работа с издадена от него на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 и чл. 340а, ал. 5, т. 2, предл. 2, във вр. с ал. 2, т. 1, предл. 4 от ЗСВ Заповед № РД-13- 168/29.06.2023 г. При напускането си предала на свид. Н. ключа за шкафа с трудовите досиета на служителите. Сред тях не фигурирало това на обвиняемата, което още през месец май 2023 г. била предоставила на работодателя си по негово искане. Впоследствие предявила иск за отмяна на уволнението си като незаконно, който бил отхвърлен с Решение № 770/28.08.2024 г. на Районен съд – Стара Загора по гр. дело № 2379/2024 г., влязло в сила на 02.09.2025 г. след потвърждаването му с Решение № 369/11.12.2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора по гр. дело № 616/2024 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 4029/02.09.2025 г. на ВКС по к. гр. дело № 1144/2025 г. Извършен през пролетта на 2024 г. финансов одит на РС – Димитровград констатирал, че в кадровото досие на обвиняемата липсва длъжностна характеристика. По този повод и. ф. Председателят му утвърдил със Заповед № РД-13-266/31.07.2024 г. и наредил да се приложи по него актуализирана такава, екземпляр от която на 31.07.2024 г. обвиняемата отказала да получи от новоназначения административен секретар на съда свид. Т. Д. Г. с обяснението, че вече преди й е бил връчен. В хода на разследването представила копие на подписана от нея на 07.12.2020 г. Длъжностна характеристика за длъжността „•••• при СИС“, в §1 от Допълнителните разпоредби на която е посочено, че е утвърдена със Заповед № РД-13-272/05.10.2020 г. на административния ръководител на РС – Димитровград, а в т. 4.2. от Раздел IV „Организационно-управленски връзки и служебна подчиненост“ – че длъжността е пряко подчинена на ръководител ДСИ и административен ръководител. По данни от Писмо изх. № 3092/17.10.2024 г. на Председателя на РС – Димитровград в служебния му архив не е налична утвърдената с т. 10 от Заповед № РД-13-272/05.10.2020 г. длъжностна характеристика. По делото са приобщени две от преждеутвърдените такива от Председателя на съда със Заповеди № № 22/29.02.2012 г. и 372/03.12.2018 г. за длъжността съответно „•••• СИС“ и „•••• – касиер в СИС“. Според Раздел IV „Организационно-управленски връзки и служебна подчиненост“ от първата длъжността е на пряко подчинение на съдебния администратор (административния секретар), а от втората – на административния секретар, главния счетоводител и административния ръководител на РС – Димитровград. Разпитана в хода на досъдебното и съдебното производство, обвиняемата не признава вината си и излага обяснения. Изложените фактически положения са изяснени от изслушените от съдебния състав показания на свидетелите С. И. Н., Т. Д. Г. и С. И. С., отчасти от тези на И. С. М. и Е. К. К. и от обясненията на обвиняемата, от Решение № 770/28.08.2024 г. на Районен съд – Стара Загора по гр. дело № 2379/2024 г. (л. 73 – л. 79), Решение № 369/11.12.2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора по гр. дело № 616/2024 г. (л. 80 – л. 88) и Определение № 4029/02.09.2025 г. на ВКС по к. гр. дело № 1144/2025 г. (л. 89 – л. 92), и на основание чл. 378, ал. 2 от НПК от следните доказателствени материали, събрани в досъдебното производство: показанията на свидетелите С. (л. 75), Г.М.Б. (л. 76), И.Г.К. (л. 78), М.Г.М. (л. 77), Д.Д.Д. (л. 80) и Е. Г. К.-М., ЕГН: •••••••••• (л. 79), част от тези на свид. К. (л. 73) и от обясненията на обвиняемата (л. 71 – л. 72); Заключение рег. № 254р-23823/04.07.2024 г. на съдебно-графическата експертиза (л. 84 – л. 89), изготвена от експерт-криминалист в Сектор „Криминална полиция“ при РУ – Димитровград; Характеристична справка от 13.02.2024 г. (л. 94); Справка за съдимост рег. № 240208005000063067/08.02.2024 г. (л. 92), издадена от „Бюро за съдимост“ при РС – Димитровград; Писма изх. № № 561/09.02.2024 г. (л. 97), 2975/07.10.2024 г. (л. 166) и 3092/17.10.2024 г. (л. 114) на Председателя на РС – Димитровград; препис-извлечение от Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата (л. 144 – л. 146); Протокол № 3/04.02.2020 г. от заседание на Съдийската колегия на ВСС (л. 46); Заявления вх. № № 260725/30.09.2020 г. (л. 132) и 261678/05.11.2020 г. (л. 35) и приложените към тях Автобиография (л. 136 – л. 137), Декларации по чл. 141, ал. 2, т. 1 от ПАС (л. 133 и л. 37), Декларации по чл. 141, ал. 2, т. 2 от ПАС (л. 134 и л. 38), Декларации за липса на обстоятелствата по чл. 107а, ал. 1 от ПАС (л. 135 и л. 36), заверено копие на Трудови книжки серия Т бл. № 948212 (л. 138 – л. 141) и серия В № 484101 (л. 142 – л. 143), заверено копие на Диплома за завършено висше образование (л. 144 – л. 146), издадена през 2003 г. от Тракийския университет – Стара Загора; Молба вх. № 262482/04.12.2020 г. (л. 150); Заявления вх. № № 261673/04.11.2020 г. (л. 158), 261566/02.11.2020 г. (л. 159), 261555/30.10.2020 г. (л. 160), 261347/22.10.2020 г. (л. 161), 261410/26.10.2020 г. (л. 162), 261283/21.10.2020 г. (л. 163); Заповеди № № РД-13-272/05.10.2020 г. (л. 115 – л. 117), РД-19- 311/06.11.2020 г. (л. 100) и РД-13-350/04.12.2020 г. (л. 41) на Председателя на РС – Димитровград; Протокол за крайно класиране от 03.12.2020 г. (л. 39); Трудови договори № № РД-14-143/01.07.2016 г. (л. 27), РД-14-267/01.10.2020 г. (л. 147) и РД-14-353/07.12.2020 г. (л. 42); Длъжностна характеристика за длъжността „Административен секретар“ (л. 28 – л. 30), утвърдена със Заповед № 60/31.03.2014 г. на Председателя на РС – Димитровград; Длъжностна характеристика за длъжността „•••• СИС“ (л. 170 – л. 172), утвърдена със Заповед № 22/29.02.2012 г. на Председателя на РС – Димитровград; Длъжностна характеристика за длъжността „•••• – касиер в СИС“ (л. 43 – л. 45), утвърдена със Заповед № 372/03.12.2018 г. на Председателя на РС – Димитровград; Длъжностна характеристика за длъжността „•••• при СИС“ от 07.12.2020 г. (л. 186 – л. 187); Длъжностна характеристика за длъжността „•••• в СИС“ (л. 124 – л. 128), утвърдена със Заповед № РД-13-266/31.07.2024 г. на и. ф. Предсетател на РС – Димитроград; Протокол от 29.06.2023 г. (л. 16); Протокол вх. № 6358/31.07.2024 г. (л. 129); Предложения вх. № № 1102/31.05.2021 г. (л. 106) и 5348/06.12.2021 г. (л. 107), Предложение за повишаване в ранг без дата (л. 108); Атестационен формуляр (л. 109 – л. 111); Удостоверения изх. № № СЛ-52/19.12.2023 г. (л. 53), СЛ-53/19.12.2023 г. (л. 54), СЛ-54/19.12.2023 г. (л. 55) и СЛ-55/19.12.2023 г. (л. 56) за съпруг/а и родствени връзки, издадени от Община Димитровград, и материалите по Преписка рег. № 4204/2023 г. по описа на РП – Хасково, ТО – Димитровград (л. 2 – л. 56) и № 254000-8022/30.11.2023 г. по описа на РУ – Димитровград. Съдът възприема гореспоменатото експертно заключение, което не се оспорва и се оценя като пълно, ясно, обективно, обосновано и компетентно изготвено, и кредитира показанията на свидетелите С., Н. и Г., включително и тези на последната от досъдебното производство, доколкото са преки, логични и правдиви, кореспондират помежду си и с писмената доказателствена съвкупност. По идентични съображения доверие заслужава и заявеното от свид. М., с изключение на това относно служебните правомощия на административния секретар на съда, което противоречи на съдържането на утвърдената от самия свидетел със Заповедта му № 60/31.03.2014 г. длъжностна характеристика за длъжността „Административен секретар“, както и на приложимата нормативна уредба. По изтъкнатата причина опровергани се явяват и твърденията на свид. К. за липса на йерархическа зависимост в служебните й отношения с обвиняемата, още повече че за разлика от останалите свидетели, е лично заинтересована от оневиняването й предвид родствената си връзка с нея, която е затаила от работодателя си, и като последица е била уволнена. От казаното се черпи довод да се счетат за защитна теза, лишена от доказателствен капацитет, и поради това да се игнорират онези фрагменти от обясненията на обвиняемата, които отричат коментирания субординационен елемент. В останалата си част изявленията и на двете служителки синхронизират с останалите гласни доказателства, както и с писмените такива, поради което се ценят. Макар да са без особена информационна стойност за предмета на доказване, свидетелските разкази на участвалите в конкурсната процедура Г., Б., М., Д. и К.-М. все пак служат като косвен източник на сведения относно нейното провеждане. При така очертаната фактология от правна страна се оформя категоричен извод, че обвиняемата е осъществила вмененото й престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. Нормата обявява за престъпно потвърждаването на неистина или затаяването на истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Престъплението е формално и криминализирано с бланкетна диспозиция. За обективната му съставомерност е необходимо да е нарушена изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет, в която е предвидено да се удостовери истината в писмена декларация, без да е правно релевантно дали тя се изготвя върху бланка, по образец и пр. и дали съдържа предупреждение за носене на наказателна отговорност при невярно деклариране. За да бъде довършено, този документ трябва да бъде употребен от дееца, за да докаже, че удостоверените обстоятелства или изявления са достоверни (в този смисъл Решение № 130/07.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 24/2015 г., I н. о., и Решение № 80/08.11.1996 г. на ВКС по н. д. № 89/1996 г.), пред орган на власт, каквито по дефиницията на чл. 93, т. 2 от НК са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. В субективен аспект деянието се характеризира с пряк умисъл. По аргумент от чл. 119, ал. 1 от българската Конституция съдилищата – Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни, са органите на съдебната власт, извършващи правораздаването в Република България. Меродавната към инкриминираната дата нормативна регламентация на статута на съдебните служители е поместена в Глава осемнадесета от ЗСВ (в редакцията от ДВ, бр. 11 от 7.02.2020 г., бр. 86 от 06.10.2020 г.) и ПАС (в редакцията от ДВ, бр. 91 от 23.10.2020 г.), издаден от ВСС, с който се уреждат звената на съдебната администрация, функционалните им характеристики, организацията на работата, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост и органите по назначаването. В чл. 340, ал. 1 от ЗСВ е указано, че при осъществяване на своите правомощия органите на съдебната власт се подпомагат от администрация, служителите в която са съдебни служители по разбирането на чл. 340, ал. 3 от ЗСВ, а в чл. 341, ал. 1 от ЗСВ – че наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, другите изисквания, възнаграждението и ранга за съответната длъжност и възнаграждението за ранг се определят с Класификатор на длъжностите на органа на съдебната власт, издаден от съответната колегия на ВСС. ПАС създава следната уредба: Администрацията е обща и специализирана и се ръководи от съдебен администратор или административен секретар (чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1). Общата администрация подпомага дейността на административния ръководител, съдебния администратор или административния секретар и специализираната администрация съобразно Класификатора на длъжностите за съдебни служители (чл. 15, ал. 1) и може да включва административни звена: отдели или сектори, както следва: „Финансова дейност и снабдяване“; „Стопанисване и управление на съдебното имущество“; „Човешки ресурси“; „Информационно обслужване, статистика и информационни технологии“ и „Пресслужба и информация“ (чл. 15, ал. 2), а специализираната подпомага и осигурява осъществяването на съдебната дейност и се състои от административни звена: служби и самостоятелни длъжности, както следва: „Регистратура за класифицирана информация“; „Регистратура“; „Съдебно деловодство“; „Съдебни секретари“; „Архив“; „Връчване на призовки и съдебни книжа“; „Служител по сигурността на информацията“; „Съдебни помощници“ и „Бюро съдимост“ (чл. 16, ал. 1). Служба „Съдебно деловодство“ обхваща всички деловодители в съда и осигурява производството по висящи дела и влезли в сила съдебни актове (чл. 37). Наред с процедирането по изпълнителни дела, за което, ако друго не е установено, са приложими съответните разпоредби на ПАС (чл. 116), Служба „Съдебно деловодство“ в съдебноизпълнителната служба следва да: организира превеждането на постъпилите по делата суми съвместно с лицето, отговорно за счетоводните записвания в съда, след издадено разпореждане на държавния съдебен изпълнител; докладва му периодично, но не по-малко от два пъти в годината, изпълнителните дела, по които няма движение; при изгубване или унищожаване на изпълнителен лист изготвя акт и му докладва за съставянето на констативен протокол, като незабавно съобщава на взискателя за това (чл. 117, ал. 1). Административният ръководител утвърждава структурата на администрацията, с която определя звената, числеността им и длъжностите в тях при спазване на Класификатора на длъжностите в администрацията съобразно ЗСВ, разпоредбите на ПАС и специфичните изисквания, приети от ВСС (чл. 19, ал. 1). Когато в администрациите няма щатна бройка или назначен съдебен администратор, функциите му се изпълняват от административен секретар (чл. 5, ал. 2 и чл. 10, ал. 1), а разпорежданията, които издава, са задължителни за съдебните служители (чл. 6, ал. 1). Сред правомощията му, изброени в чл. 5, ал. 1 от ПАС, са: да планира, организира и ръководи съдебните служители; да създава условия за тяхната нормална и ефективна работа; да организира разпределението на дейностите между отделните звена на администрацията на съда и изпълнението на задълженията на съдебните служители, провеждането на конкурси за назначаването им с участие в съответните конкурсни комисии в случаите, предвидени в ПАС, обучението им и повишаването на тяхната квалификация; да следи за спазването от тях на трудовата дисциплина и уплътняване на работното време; да съгласува времето за ползване от тях на отпуски и тяхното персонално заместване; да участва в комисията по атестирането им и да предлага тяхното поощряване и дисциплинарно наказване и промяна в ранговете и трудовото им възнаграждение. Специално административният секретар е ангажиран и да събира, обработва и съхранява кадровите досиета на служителите (чл. 10, ал. 1, т. 3). Съгласно чл. 343, ал. 1 от ЗСВ и чл. 138, ал. 1 от ПАС съдебен служител, чиято дейност е свързана с осъществяването на правомощията на съответния съд, се назначава от неговия административен ръководител след провеждане на конкурс. Условия, на които трябва да отговаря кандидатът, са лимитативно заложени в чл. 340а от ЗСВ – положителните в ал. 1: 1. да е български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; 2. да е навършил пълнолетие; 3. да не е поставен под запрещение; 4. да не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер; 5. да не е лишен по съответен ред от правото да заема опредЕ. длъжност; 6. да отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност, а отрицателните – в ал. 2. Според тях не може да бъде лице, което: 1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително; 2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация; 3. е съветник в общински съвет; 4. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия; 5. работи по трудово правоотношение при друг работодател, освен като преподавател във висше училище; 6. е адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител или упражнява друга свободна професия. Съобразно чл. 137, ал. 1 от ПАС при назначаване на съдебни служители се прилага чл. 107а, ал. 1 от КТ, който гласи, че не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което: 1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително; 2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация; 3. е народен представител; 4. е съветник в общински съвет – само за съответната общинска администрация; 5. заема ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия; тази забрана не се отнася за членовете на политически кабинети, съветниците и експертите към тях. Йерархическата връзка на ръководство и контрол по смисъла на чл. 107а, ал. 1, т. 1 от КТ, дословно пренесен и в чл. 340а, ал. 2, т. 1 от ЗСВ, се идентифицира със служебно отношение на подчинение между двама служители в рамките на една и съща административна структура, при което единият (ръководителят) има право да дава разпореждания и задължителни указания на другия (подчинения), да управлява дейността му, да го контролира и да проверява и да оценява работата му. Законодателната логика на забраната по чл. 107а, ал. 1, т. 1 от КТ е да избегне конфликта на интереси, който обозримо се очаква да възникне, ако между тях съществува родствена близост. Нейното наличие с голяма вероятност би могло да повлияе негативно върху служебното им поведение, провокирайки първия да бъде по-малко обективен и взискателен към подчинения си роднина, а втория – да не се отнася с дължимия респект към своя вишестоящ сродник (в този смисъл Определение № 350/27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3281/2025 г., III г. о.) . Чл. 107а, ал. 3 от КТ и чл. 137, ал. 2 от ПАС изискват от лицето при сключването на трудовия договор да подпише декларация за обстоятелствата по чл. 107а, ал. 1 от КТ, а чл. 340а, ал. 4 от ЗСВ и чл. 137, ал. 3 от ПАС – да уведоми работодателя си за основанията за несъвместимост в 7-дневен срок от тяхното възникване. Прочитът на ангажираните доказателства позволява да се заключи, че стореното от обвиняемата изпълва признаците от състава на чл. 313, ал. 1 от НК. На 05.11.2020 г. в гр. Димитровград, обл. Хасково, е представила пред орган на съдебната власт по понятието на чл. 93, т. 2 от НК – Председателя на РС – Димитровград, към Заявлението си вх. № 261678/05.11.2020 г. за участие в обявен конкурс за длъжността „••••“ в СИС на същия съд, писмена Декларация, изискуема се от закона – чл. 107а, ал. 3 от КТ, за удостоверяване на липсата на изброените в чл. 107а, ал. 1 от КТ пречки, в която е потвърдила неистина – че при сключване на договор за работа в държавната администрация не би се оказала в йерархическа връзка на ръководство и контрол с роднина по съребрена линия до четвърта степен. Така декларираното обстоятелство, очертано в чл. 107а, ал. 1, т. 1 от КТ, се явява невярно, защото с назначението й на конкурсната трудова позиция би встъпила в отношение на вътрешноведомствено подчинение със своята родственица по съребрена линия от четвърта степен в лицето на Е. К. К., изпълняваща междувременно ръководната длъжност „Административен секретар“ в същата администрация. Правният режим на устройствената й структура безсъмнено илюстрира именно забранената йерархическа свързаност. Длъжността „••••“ самостоятелно или като елемент от състава на Служба „Съдебно деловодство“, която обединява всички деловодители в съда (чл. 37 от ПАС), представлява административно звено от специализираната съдебна администрация (чл. 16, ал. 1 от ПАС), независимо производството по кои типове дела обслужва – граждански, наказателни, изпълнителни или административни (чл. 37 от ПАС). Цялата администрация – и обща, и специализирана, се ръководи от съдебен администратор (чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от ПАС), а при липса на такъв щат, както е в конкретната ситуация – от административен секретар (чл. 5, ал. 2 и чл. 10, ал. 1). Правомощията на последния да планира, организира и ръководи съдебните служители (чл. 5, ал. 1, т. 1 от ПАС), да следи за спазването на трудовата дисциплина и уплътняването от тях на работното време (чл. 5, ал. 1, т. 9 от ПАС), да ги предлага за поощрение или за налагане на дисциплинарни наказания (чл. 5, ал. 1, т. 12 от ПАС) и да издава задължителни за тях разпореждания (чл. 6, ал. 1 и чл. 38, т. 18 от ПАС) безсъмнено му придават властнически профил. В действащия към датата на престъплението КДАС, утвърден по реда на чл. 341, ал. 1 от ЗСВ, в сила от 01.01.2020 г., който има белезите на подзаконов нормативен акт (в този смисъл Решение № 218/20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4618/2016 г., IV г. о.), длъжността „••••“ е записана под № 15 на Раздел II „Специализирана администрация“, а „Административен секретар“ – под № 8 от Раздел I „Ръководни длъжности“. Важно е да се спомене, че съществуването на процесната персонална несъвместимост между служебните позиции на двете служителки, разбирана като йерархическа връзка на ръководство и контрол, е потвърдено със сила на присъдено нещо от гражданския съд, разгледал и признал законността на заповедта на работодателя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с втората от тях на основание чл. 340а, ал. 5, т. 2, предл. 2 от ЗСВ. От субективно гледище обвиняемата е проявила пряк престъпен умисъл. Постъпките й красноречиво говорят, че е схващала обществената вредност на извършеното, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Като човек с висше образование и с достатъчен житейски и професионален опит, натрупан в друга държавна администрация – а именно тази на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, е била способна да изведе в съзнанието си представи, че длъжността, за заемане на която кандидатства, е звено от подчинената на първата й братовчедка съдебна администрация, още повече че към този момент вече е изпълнявала по заместване желаната служба, считано от 01.10.2020 г., и е била запозната с персоналния субстрат на съда и субординационните порядки в него, но въпреки това е подала заявление за участие в конкурса с необходимия набор от документи, сред които и инкриминираната декларация. Осъзнавала е също, че коментираната йерархическа зависимост е забранена от чл. 107а, ал. 1, т. 1 от КТ, идентичен с чл. 340а, ал. 2, т. 1 от ЗСВ. Касае се за нормативно установен факт от обективната реалност, незнанието на който по правило не би могло да я извини, но и в случая й е бил добре известен от регулацията на ПАС и Класификатора по чл. 341, ал. 1 от ЗСВ, запознаването си с която изрично е потвърдила в Декларацията си по чл. 141, ал. 2, т. 2 от ПАС, придружаваща Заявление вх. № 261678/05.11.2020 г. Именно защото коментираната несъвместимост произтича от закона, умисълът й за невярно деклариране не се изключва и от обстоятелството, че на 07.12.2020 г. й е бил връчен от работодателя екземпляр от Длъжностна характеристика (л. 186 – л. 187 от досъдебноното производство), в т. 4.2. от чийто Раздел IV „Организационно-управленски връзки и служебна подчиненост“ е записано, че длъжността е пряко подчинена на ръководител ДСИ и административен ръководител, още повече че този факт не се подкрепя от доказателствения масив, тъй като в кадровото й досие не е открита каквато и да било длъжностна характеристика, а първообразът на тази, утвърдена с т. 10 от Заповед № РД-13-272/05.10.2020 г. на Председателя на съда, не се съхранява в архива на съда, за да се ползва за сравнение. Освен това от текста на Трудов договор № РД-14-353/07.12.2020 г. е видно, че длъжностната характеристика съдържа описание на конкретните служебни задължения на вече назначения служител. Следователно не е относима към проявлението на вината, подлежаща на изследване към момента на престъплението, който се явява по-ранен от този на връчването на длъжностната характеристика. Както вече се изтъкна, съдържанието на актуализираната такава с т. 10 от Заповед № РД-13-272/05.10.2020 г. остава неизвестно за съда, но дори да се приеме, че и в него е била пропусната служебната подчиненост на административния секретар, този пропуск нито дерогира нормативното положение, нито оправдава обвиняемата. Несподелими са и доводите на защитата й за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК поради липсата или явната незначителност на обществената му опасност. Тъкмо напротив – степента на социалната му укоримост е по-висока от типичната за този род прояви, тъй като не само е подкопало общественото доверие в съдебната институция, но е засегнало и чужди правни сфери. По причина на потвърдената неистина обвиняемата е била допусната до участие и класирана на първо мусто в конкурс за длъжност в държавна администрация, макар да не е отговаряла на изискванията за заемането й, и по този начин е получила неправомерно предимство пред останалите кандидати, а последвалото от назначението й противопрано положение на служебна несъвместимост е продължило значителен период от време – повече от две години и половина, и е довело до уволнение на висшестоящата й сродница. При дадената правна квалификация на престъплението се явяват изпълнени кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”. Наказанието по чл. 313, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева, деецът е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава седма на НК, липсват настъпили имуществени вреди и не са налице пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК За да определи размера на санкцията, съдът, ръководейки се от предписанието на чл. 27, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, съобразява тежестта на акта и подбудите за извършването му и отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на извършителя и добрите му характеристични данни. По изложените съображения счита, че за постигане целите на специалната и генералната превенция глобата следва да се наложи в минималния, предвиден в чл. 78а, ал. 1 от НК, размер от 511, 29 евро (1 000, 00 лева). В съответствие с чл. 189, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НПК в тежест на обвиняемата се възлага плащането по сметка на ОД на МВР – Пловдив на сторените разноски от 224, 84 евро (439, 74 лева) за изготвената в досъдебната фаза съдебно-графическа експертиза. Мотивиран от горното, съдът постанови решението. СМ/ПМ Председател: п (Съдия София Монева)
Цитирани разпоредби
59- чл. 107, ал. 3 КТ
- чл. 340, ал. 2, т. 1 ЗСВ
- чл. 340, ал. 3 ЗСВ
- чл. 340, ал. 4 ЗСВ
- чл. 340 ЗСВ
- чл. 340, ал. 1 ЗСВ
- чл. 341, ал. 1 ЗСВ
- чл. 343, ал. 1 ЗСВ
- чл. 107, ал. 1, т. 1 КТ
- чл. 107, ал. 1 КТ
- чл. 70, ал. 1 КТ
- чл. 313, ал. 1 НК
- чл. 78, ал. 7 НК
- чл. 78, ал. 1 НК
- чл. 9, ал. 1 НК
- чл. 9, ал. 2 НК
- чл. 93, т. 2 НК
- чл. 378, ал. 2 НПК
- чл. 43, т. 3 НПК
- чл. 107, ал. 1 ПАС
- чл. 137, ал. 1 ПАС
- чл. 137, ал. 3 ПАС
- чл. 137, ал. 2 ПАС
- чл. 138, ал. 1 ПАС
- чл. 141, ал. 2, т. 2 ПАС
- чл. 141, ал. 2, т. 1 ПАС
- чл. 16, ал. 1 ПАС
- чл. 37 ПАС
- чл. 38, т. 18 ПАС
- чл. 4, ал. 1 ПАС
- чл. 5, ал. 1, т. 9 ПАС
- чл. 5, ал. 1, т. 1 ПАС
- чл. 5, ал. 1, т. 12 ПАС
- чл. 5, ал. 1 ПАС
- чл. 1
- чл. 10, ал. 1, т. 3
- чл. 10, ал. 1
- чл. 107, ал. 1
- чл. 116
- чл. 117, ал. 1
- чл. 119, ал. 1
- чл. 140, ал. 1, т. 2
- чл. 141, ал. 2, т. 1
- чл. 15, ал. 1
- чл. 15, ал. 2
- чл. 16, ал. 1
- чл. 189, ал. 3
- чл. 19, ал. 1
- чл. 2, ал. 1
- чл. 27, ал. 2
- чл. 313, ал. 1
- чл. 340, ал. 5, т. 2
- чл. 341, ал. 1
- чл. 37
- чл. 4, ал. 1
- чл. 5, ал. 2
- чл. 6, ал. 1
- чл. 68, ал. 1, т. 3
- чл. 78, ал. 1