Решение № 22 от 27.2.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 11/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 5509 от 07.11.2025г., подадена от Районна прокуратура – Враца с адрес гр.Враца, бул. •••, представлявана от административния ръководител – районен прокурор на РП-Враца К.К., чрез пълномощника й юрк. Д. Д., против решение № 148/03.10.2025 г., постановено по гр. д. № 575/2025 г. на Районен съд - гр. Мездра, в неговата цялост, с което е осъдена да заплати на Б. В. Б. с ЕГН ••••••••••, следните суми: главница в общ р а з м е р 13 329,00 лв., представляваща разликата между фактически определеното, начислено и изплатено от ответника на ищцата основно трудово възнаграждение за периода 01.03.2022 г. - 31.12.2024г. и дължимото възнаграждение в предвидения от чл.218, ал.2 ЗСВ минимален размер от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, като сумата е формирана, както следва: 636 лева за месец април 2022г., 378 лева за месец май 2022г., 234 лева за месец юни 2022г., 752 лева за месец юли 2022г., 236 лева за месец август 2022г., 534 лева за месец септември 2022г., 1190 лева за месец октомври 2022г., 562 лева за месец ноември 2022г., 1090 лева за месец декември 2022г., 223 лева за месец януари 2023г., 687 лева за месец септември 2023г., 1077 лева за месец октомври 2023г., 457 лева за месец ноември 2023г., 827 лева за месец декември 2023г., 72 лева за месец януари 2024г., 504 лева за месец април 2024г., 450 лева за месец май 2024г., 212 лева за месец юни 2024г., 502 лева за месец юли 2024г., 278 лева за месец септември 2024г., 1140 лева за месец октомври 2024г., 422 лева за месец ноември 2024г., 866 лева за месец декември 2024г.; ведно със законната лихва върху главницата от 13329,00 лева, считано от 31.03.2025г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното й изплащане; сумата 1 614,08 лв., представляваща разликата между фактически определеното, начислено и изплатено от ответника на ищцата допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода 01.03.2022 г. - 31.12.2024 г. спрямо дължимото определено от закона в чл.218, ал.2 ЗСВ, формирана както следва: 54.06 лева за месец април 2022г., 39.69 лева за месец май 2022г., 24.57 лева за месец юни 2022г., 78.96 лева за месец юли 2022г., 24.78 лева за месец август 2022г., 56.07 лева за месец септември 2022г., 124.95 лева за месец октомври 2022г., 59.01 лева за месец ноември 2022г., 114.45 лева за месец декември 2022г., 23.41 лева за месец януари 2023г., 85.87 лева за месец септември 2023г., 134.62 лева за месец октомври 2023г., 57.12 лева за месец ноември 2023г., 103.37 лева за месец декември 2023г., 9.00 лева за месец януари 2024г., 63 лева за месец април 2024г., 65.25 лева за месец май 2024г., 30.74 лева за месец юни 2024г., 72.79 лева за месец юли 2024г., 40.31 лева за месец септември 2024г.,165.30 лева за месец октомври 2024г., 61.19 лева за месец ноември 2024г., 125.57 лева за месец декември 2024г.; ведно със законната лихва върху главницата от 1614,08 лева, считано от 31.03.2025г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното й изплащане; сумата 3 057,78 лева - сбор от обезщетения за забавено плащане /мораторна лихва/ в брутен размер, върху всяка една от главниците, по месечно, считано от 1-во число на следващия месец, до датата на подаване на исковата молба в съда - 31.03.2025 г., като сумата е формирана както следва: 249,94 лева за месец април 2022г., 147,69 лева за месец май 2022г., 89,27 лева за месец юни 2022г., 279,74 лева за месец юли 2022г., 85,55 лева за месец август 2022г., 188,65 лева за месец септември 2022г.,409,07 лева за месец октомври 2022г., 188,02 лева за месец ноември 2022г., 354,24 лева за месец декември 2022г., 70,05 лева за месец януари 2023г., 156,99 лева за месец септември 2023г., 232,42 лева за месец октомври 2023г., 93,00 лева за месец ноември 2023г., 157,77 лева за месец декември 2023г., 12,77 лева за месец януари 2024г., 69,87 лева за месец април 2024г., 57,37 лева за месец май 2024г., 24,24 лева за месец юни 2024г., 50,65 лева за месец юли 2024г., 20,70 лева за месец септември 2024г.,69,56лева за месец октомври 2024г., 20,26 лева за месец ноември 2024г., 29,96 лева за месец декември 2024г.; и направените по делото разноски в размер на 655,47 лева - платена държавна такса, както и да заплати в полза на държавата, по бюджета на ВСС, по сметка на Мездренския районен съд, сумата от 64,56 лева, представляваща допълнително дължима държавна такса върху уважените искове. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционния съд се е произнесъл по нередовна искова молба – ищцата не е разграничила претенциите, касаещи претендирано възнаграждение за времето, през което е била „младши прокурор“ и за времето, през което е била „прокурор“ в районна прокуратура, поради което предявените искове са обобщени и общо формулирани. Предвид това моли съда да обезсили решението. В случай, че съдът не приеме за основателни доводите му за недопустимост на решението, посочва, че същото е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Изтъква, че изводите на първоинстанционния съд, че възнагражденията на магистратите на районно ниво се определят въз основа на конкретна законова норма и не зависят от издаването на акт от ВСС, доколкото правопораждащия факт е ех lege, без да е поставен в зависимост от допълнително действие на административен орган, са в противоречие с разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ, оправомощаваща Пленума на Висшия съдебен съвет да определя размера на възнагражденията на магистратите /обективирани в Таблица № 1/, включително и на младшите магистрати при съобразяване на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ, както и да отпусне средства за изплащане на тези възнаграждения като първостепенен разпоредител със средства по бюджета на съдебната власт. Твърди, че е неправилен и извода на съда, че за Районна прокуратура - Враца е възникнало задължение за изплащане на ищцата на трудово възнаграждение в размер, по-висок от размера, който е определен от органа по чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ, тъй като административните ръководители в органите на съдебната власт, в качеството си на третостепенен разпоредител с бюджетни средства, са длъжни да се съобразят с фиксирания им бюджет, гласуван по поименно щатно разписание на работещите в структурата. Поддържа, че административния ръководител на РП-Враца е изпълнявал задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ в установените срокове да плаща определеното от Пленума на ВСС възнаграждение на ищцата. Посочва също, че иска не е доказан по основание и размер, тъй като представените по делото данни от НСИ относно размерите на средните месечни заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в бюджетните организации и фондове, не са окончателни, поради което не е следвало да се ценят като доказателство от съда при постановяване на съдебния акт. Счита, че след като спорния факт - размера на исковите претенции по обективно съединените искове, е останал неустановен, то обжалваното решение е необосновано. Наред с това твърди, че не е доказана и исковата претенция за възнаграждение за периода, в който ищцата е заемала длъжност „прокурор“ в РП-Враца, тъй като разпоредбата на чл.218, ал. 3 от ЗСВ, която се отнася до реда, посредством който се определя възнаграждението за останалите длъжности в органите на съдебната власт, не предвижда каквато и да било зависимост между средномесечната заплата и възнагражденията на магистратите. С оглед на горното PC-Мездра е извел необоснован извод, че изменението на средномесечната заплата е предпоставка за изменение и на магистратските възнаграждения по чл. 218, ал. 3 от ЗСВ. Поддържа, че първоинстанционния съд не е изложил мотиви, обосноваващи извода му за наличие на законово основание административния ръководител на РП-Враца да изплаща на ищцата месечно възнаграждение в претендирания размер. С оглед гореизложеното счита, че по делото не е доказано, че ответната страна не е изпълнявала задължението по чл. 128, т. 2 от КТ. Моли съда да отмени изцяло като неправилно обжалваното решение на Районен съд – Мездра и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да му присъди направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред PC- Мездра и пред ОС-Враца. В условията на евентуалност оспорва поради прекомерност заплатения адвокатски хонорар от въззиваемата, предвид това, че делото не е от фактическа и правна сложност. В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата Б. В. Б. не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. В писмено становище по делото въззивната Районна прокуратура – Враца, чрез пълномощника си, поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени обжалваното решение; претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата, като не се представлява в съдебното заседание. В съдебното заседание въззиваемата, чрез процесуалния си представител, моли съда да остави в сила обжалваното решение, като не претендира разноски. Във въззивното производство не са събирани доказателства. Врачанският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима. При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо; същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното: Районен съд - Враца е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 218, ал. 2 и ал.3 от ЗСВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Б. В. Б. с ЕГН •••••••••• против Районна прокуратура-Враца, за заплащане на следните суми: 13 329,00 лв., представляваща разликата между фактически определеното, начислено и изплатено от ответника на ищцата основно трудово възнаграждение за периода 01.03.2022 г. - 31.12.2024 г. и дължимото възнаграждение в предвидения от чл.218, ал.2 ЗСВ минимален размер от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 1 614,08 лв., представляваща разликата между фактически определеното, начислено и изплатено от ответника на ищцата допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода 01.03.2022 г. - 31.12.2024 г. спрямо дължимото определено от закона в чл.218, ал.2 ЗСВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 3 057,78 лв., представляваща законната лихва за забава върху всяка от неплатените разлики, считано от датата на изискуемостта на всяко отделно вземане до датата на предявяване на исковата претенция. В исковата молба са наведени твърдения, че за периода от 30.08.2021г. до 30.08.2023г. ищцата е заемала длъжността „младши прокурор” в Районна прокуратура гр. Враца, като със Заповед № 261 от 15.03.2023г. на Р.Д. - административен ръководител - апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - София, считано от 27.03.2023г. е била командирована да изпълнява функциите на прокурор в Районна прокуратура – София, както и че въз основа на решение от 19.07.2023г. на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, считано от 30.08.2023г. на основание чл.160, във връзка с чл. 243 от ЗСВ, е назначена на длъжността „прокурор” в ответната прокуратура, която длъжност заема и до подаване на исковата молба. Поддържа се, че след встъпването в длъжност като младши прокурор, включително и през периода на командироването, ищцата е получавала от Районна прокуратура - Враца брутно възнаграждение, определено по размер от основно трудово възнаграждение по утвърдена с решение на Пленума на ВСС Таблица № 1 за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер, определен в чл. 219 от Закона за съдебната власт. Посочва се, че в разрез с разпоредбата на чл. 218, ал.2 от Закона за съдебната власт, определяща основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт, възнаграждението на ищцата е начислявано и изплащано в изпълнение на ежегодно вземани решения на Пленума на ВСС, отразени в табличен вид /Таблица № 1/, задали максималното възнаграждение за длъжността младши прокурор в по-нисък размер спрямо минимално определеното в ЗСВ. Според изложеното в исковата молба, залегналата в чл. 218, ал.2 от ЗСВ регламентация на размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската магистратска длъжност, лишава ВСС като орган, администриращ съдебната власт, от оперативна самостоятелност за избор на други, различни правила - критерии и методология, за определяне на размера на възнагражденията за тези длъжности. Изтъкнато е, че тези решения на Пленума на ВСС са незаконосъобразни, тъй като с изкуственото задържане на заплатите на младшите магистрати се задържат и заплатите на районните магистрати, чиито възнаграждения също се явяват под определения в закона минимум. В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника Районна прокуратура-Враца, с който са наведени доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. На първо място се твърди, че Районна прокуратура - Враца (РП-Враца) не е пасивно легитимирана страна по исковата претенция, тъй като макар месечното възнаграждение на младшите прокурори, респ. на прокурорите в районните прокуратури, да се изплаща чрез съответната прокуратура, където лицето заема длъжността „младши прокурор“/“прокурор“, то задължението за изплащане на определен размер на възнаграждение е различно от задължението за определяне размера на това възнаграждение. Посочва се, че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 10 ЗСВ Пленумът на ВСС има правомощията да определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите, поради което РП-Враца не е титуляр на задължението за определяне размера на дължимите основни месечни възнаграждения към младшите прокурори, както и че при определяне на съответните размери на основното месечно възнаграждение на магистратите, административния ръководител на РП-Враца действа в условията на обвързана компетентност — не разполага с възможност за преценка относно размера на основното месечно възнаграждение на прокурорите в районните прокуратури, определено с Таблица № 1 на ВСС. Излагат се доводи, че административният ръководител на РП-Враца в изпълнение на вменените му по смисъла на закона задължения като третостепенен разпоредител с бюджет със средства по бюджета на съдебната власт, е изплащал своевременно дължимото на ищцата за процесния период месечно възнаграждение съобразно определените с утвърдената за същия период от компетентния административен орган ВСС - Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, на основание чл. 218, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ, размери, поради което исковата претенция се явява неоснователна. Посочено е, че задължението за лихва има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане, поради което също се явява неоснователно и недоказано. Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка, поради което, ВОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. По делото няма спор, че през исковия период - от 30.08.2021 г. до 30.08.2023 г., ищцата е заемала длъжността „младши прокурор" в Районна прокуратура - Враца, като в периода от 27.03.2023г. до 30.08.2023г. е била командирована да изпълнява функциите на прокурор в РП София, а в периода от 30.08.2023г. до датата на депозиране на исковата молба заема длъжността „прокурор“ в РП Враца. Възнаграждението на ищцата е начислявано и плащано в изпълнение на ежегодно вземани решения на Пленума на ВСС, отразени в табличен вид /Таблица № 1/, задали максималното възнаграждение за длъжността на ищцата в по-нисък размер спрямо минимално определеното в ЗСВ - закон, уреждащ статута й на магистрат, част от който статут е и размера на възнаграждението, което следва да получава /чл. 218, ал. 2 ЗСВ/. Упражнявайки правомощието си по чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ Висшият съдебен съвет, действащ чрез пленума си, в нaчaлoтo нa вcякa oт процесните кaлeндapни гoдини – 2022г., 2023г. и 2024 г., e oпpeдeлял ocнoвни зaплaти нa магистратите като е фиксирал за напред размерите /максималните/ на основните месечни работни заплати на всички длъжности в органите на съдебната власт, без тези по чл. 218, ал. 1 от закона. Според Таблица № 1 на B C C , максималните основни месечни работни заплати на „младши прокурори“ за процесния период са фиксирани: от 1.01.2022 г. до 31.03.2023 г. - 2992,00 лева, от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. - 3471,00 лева. Основните месечни заплати на „прокурор в РП“ от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. - в размер на 3731,00 лева, от 01.01.2024 г. до 31.12.2024г. - в размер на 4216,00 лева. B конкретния случай ищцата е получавала брутно месечно възнаграждение, формирано от основна работна заплата в размера по утвърдената от B C C Таблица № 1 и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в процент върху основната работна заплата. За процесния период предвид представените Акт за заемане на длъжност № 1 от 27.08.2021г.; Акт за изменение № 31 от 07.04.2022г.; Акт за изменение № 100 от 05.05.2022г.; Акт за изменение № 20 от 28.04.2023г. и Акт за изменение № 15 от 15.03.2024г. ищцата е получила следните възнаграждения: за месец април 2022г. ОМВ - 2992,00 лева и 254,32 лева за професионален опит и трудов стаж /8,5%/; за периода от месец май 2022г. до м. декември 2022г. ОМВ - 2992,00 лева и 314,16 лева за професионален опит и трудов стаж /10,5%/; за периода от м. септември 2023г. до м. декември 2023г. ОМВ - 3731,00 лева и 447,72 лева за професионален опит и трудов стаж /12,5%/; за периода от м. януари 2024г. до м. април включително ОМВ - 4216,00 лева и 527,00 лева за професионален опит и трудов стаж /12,5%/ и за периода от м. май 2024г. до края на 2024г. е получавала ОМВ - 4216,00 лева и 611,32 лева за професионален опит и трудов стаж /14,5%/. От изисканите справки от НСИ се установява, че за процесните месеци средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера в страната са както следва: 1714 лева за месец април 2022г., 1685 лева за месец май 2022г., 1613 лева за месец юни 2022г., 1872 лева за месец юли 2022г., 1614 лева за месец август 2022г., 1763 лева за месец септември 2022г., 2091 лева за месец октомври 2022г., 1777 лева за месец ноември 2022г., 2041 лева за месец декември 2022г., 1847 лева за месец януари 2023г., 2029 лева за месец септември 2023г., 2404 лева за месец октомври 2023г., 2094 лева за месец ноември 2023г., 2279 лева за месец декември 2023г., 2144 лева за месец януари 2024г., 2360 лева за месец април 2024г., 2333 лева за месец май 2024г., 2214 лева за месец юни 2024г., 2359 лева за месец юли 2024г., 2247 лева за месец септември 2024г., 2678 лева за месец октомври 2024г., 2319 лева за месец ноември 2024г. и 2541 лева за месец декември 2024г. При съпоставка /на база данните от справките от НСИ/ на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера с определените в Таблица № 1 на ВСС фиксирани размери на ocнoвните работни зaплaти нa младшите магистрати за календарните 2022 г., 2023 г. и 2024 г. е налице несъотвествие с отрицателен знак – определените от ВСС фиксирани максимални размери на ocнoвни зaплaти нa млaдшитe мaгиcтpaти са пoд пocoчeния в зaкoнa /чл. 218, ал. 2 от ЗСВ/ минимyм - удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера /както към датата на утвърждаване на Таблица № 1 на ВСС, така и в рамките на съответната календарна година/. По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното: Съгласно чл. 218, ал.2 от ЗСВ основното месечно възнаграждение за найниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт. Според ал.3 на същата разпоредба възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от пленума на Висшия съдебен съвет. Допълнителните възнаграждения на съдиите, прокурорите и следователите, вида и условията за изплащането им са уредени в чл. 219 от ЗСВ и Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети от Пленума на Висшия съдебен съвет на основание чл. 13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Различната законова регламентация на начина на определяне на възнагражденията за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност и на останалите длъжности в органите на съдебната власт, и обстоятелството, че претенциите на ищцата касаят неплатени разлики за период, в който е заемала длъжността „младши прокурор” и за период, в който е заемала длъжността „прокурор” в ответната прокуратура, налагат разграничаване на претенциите и разглеждането им поотделно. По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 218, ал. 2 от ЗСВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на суми, за периода от 30.08.2021 г. до 29.08.2023 г., в който ищцата е заемала длъжността „младши прокурор” в ответната прокуратура: Законово правомощие на Висшият съдебен съвет като колективен административен орган на съдебната власт е да определя възнагражденията на магистратите, но при условията, посочени в ЗСВ. Разпоредбата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ по императивен начин определя размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност и на най-високите по чл. 218, ал. 1 ЗСВ. Тази разпоредба ограничава ВСС като орган, администриращ съдебната власт, от оперативна самостоятелност за избор на други, различни правила - критерии и методология, за определяне на размера на възнаграждението за тези длъжности. Ръководещият съдебната власт орган не разполага с възможност да вземе решение за определяне на възнаграждението за длъжността "младши прокурор" под предвидения в ЗСВ минимален размер като в началото на съответната календарна година да определи основно възнаграждение за длъжността "младши прокурор" в противоречие на нормата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ. В случая, чрез правомощието си по чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ, администриращия съдебната власт орган е взел решение за определяне на възнаграждението за длъжността "младши прокурор" за процесния период под предвидения в ЗСВ минимален размер като в началото на съответната календарна година и за напред е определил основно възнаграждение за длъжността "младши прокурор" в противоречие на нормата на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ, съответно в процесния период на ищцата е начислено и платено възнаграждение в по-нисък от дължимия съгласно посочената норма размер. Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд относно отговорността на ответника Районна прокуратура - Враца за процесните вземания в качеството му на работодател по аргумент на чл. 61 от КТ и предвид разпоредбата на чл. 229 ЗСВ и § 1, т. 1 от ДР на КТ, без оглед на обстоятелството, че възнаграждението за съответната магистратска длъжност се определя от ВСС, от чиято компетентност е назначаването на магистрата, съгласно нормата на чл. 160 от ЗСВ. По своя характер магистратското възнаграждение е такова за положен труд, и ако и правоотношението по заемане на магистратска длъжност да е специфично, различно и от трудовото, и от служебното правоотношение, магистратите полагат труд в съответния орган на съдебна власт /чл. 161 от ЗСВ/, който се явява техен работодател, а не органът по назначението - ВСС. Упражненото с иска право в случая е основано на нормата на чл. 128 от Кодекса на труда, приложима съгласно препращането в чл. 229 ЗСВ. След като изискване на закона не е спазено, според препращаща норма в чл. 229 ЗСВ защита на правото осигурява нормата на чл. 128 от Кодекса на труда посредством иск, основан на задължението работодателят да изплаща дължимото възнаграждение, независимо дали го е начислил, или не го е начислил. Когато размерът на основното възнаграждение не е съответен на изискванията на закона, гражданският съд, разрешаващ спора, е длъжен да го приведе в съответствие с приложимата правна норма, в случая с чл. 218, ал. 2 от ЗСВ. Нито решението на ВСС, нито обвързаността на административния ръководител с това решение са пречка за съда да приложи директно закона. В този смисъл е Определение № 772 от 18.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1351/2024 г., III г. о., ГК. За периода от 30.08.2021 г. до 29.08.2023 г., в който ищцата е заемала длъжността „младши прокурор" в Районна прокуратура - Враца, същата е била ощетена с общо следните трудови възнаграждения, изразяващи се в разликата между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера и действително начислените на ищцата суми, както следва: за месец април 2022г. - 636 лева ОМВ и 54,06 лева за професионален опит и трудов стаж, за месец май 2022г. - 378 лева ОМВ и 39,69 лева - за професионален опит и трудов стаж, за месец юни 2022г. - 234 лева ОМВ и 24,57 лева за професионален опит и трудов стаж, за месец юли 2022г. - 752 лева ОМВ и 78,96 лева за професионален опит и трудов стаж, за месец август 2022г. - 236 лева ОМВ и 24,78 лева за професионален опит и трудов стаж, за месец септември 2022г. - 534 лева ОМВ и 56,07 лева за професионален опит и трудов стаж, за месец октомври 2022г. - 1190 лева ОМВ и 124,95 лева за професионален опит и трудов стаж; за месец ноември 2022г. - 562 лева ОМВ и 59,01 лева за професионален опит и трудов стаж; за месец декември 2022г. - 1090 лева ОМВ и 114,45 лева за професионален опит и трудов стаж; за месец януари 2023г. - 223 лева ОМВ и 23,41 лева за професионален опит и трудов стаж. За целия процесен период, в който ищцата е заемала длъжността „младши прокурор" в Районна прокуратура – Враца, на същата е изплатено ОМВ под предвидения в закона минимум в размер на 5 835 лева, в резултат на което и начисленото и изплатено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е с 599,95 лева по-малко от дължимото. В тези размери вземанията на ищцата са доказани по основание и в установения и присъден с обжалваното решение размер. Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на исковете - 31.03.2025 г. до окончателното им изплащане. С оглед основателността на главните искове основателни се явяват и акцесорните претенции по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху всяка от претендираните главници. Размерът на обезщетението за забавено плащане /мораторна лихва/ върху всяка една от главниците, по месечно, считано от 1-во число на следващия месец, до датата на подаване на исковата молба в съда - 31.03.2025 г., е както следва: 249,94 лева за месец април 2022г., 147,69 лева за месец май 2022г., 89,27 лева за месец юни 2022г., 279,74 лева за месец юли 2022г., 85,55 лева за месец август 2022г., 188,65 лева за месец септември 2022г., 409,07 лева за месец октомври 2022г., 188,02 лева за месец ноември 2022г., 354,24 лева за месец декември 2022г., 70,05 лева за месец януари 2023г., или общо сумата 2062,22 лева. С оглед изложеното, обжалваното решение в частта на уважения иск за сумата от 5 835 лева, сбор от разликата между дължимото основно месечно възнаграждение по чл. 218, ал. 2 от ЗСВ за периода от 30.08.2021 г. до 29.08.2023 г., в който ищцата е заемала длъжността „младши прокурор" в Районна прокуратура - Враца, и действително заплатените й през същия период суми, както и за сумата 599,95 лева, сбор от разликата между дължимото допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за същия период, и действително заплатените й през същия период суми, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, както следва да бъде потвърдено и в частта за акцесорното вземане за сумата от 2062,22 лева, сбор от обезщетения за забавено частично плащане, съизмерими със законната лихва върху неплатените разлики между дължимото и изплатено месечно възнаграждение за посочения период. По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 218, ал. 3 от ЗСВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на суми, за периода от 30.08.2023 г. до 31.12.2024 г., в който ищцата е заемала длъжността „прокурор” в ответната прокуратура: Определянето на заплатите за длъжностите извън най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, е регламентирано в разпоредбата на чл. 218, ал. 3 ЗСВ, съгласно която възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Пленума на Висшия съдебен съвет. Ръководителят на съответния орган в съдебната власт /прокуратура, съд или следствен орган/ не разполага с правомощия да определи и изплати трудово възнаграждение на магистрат, различно от определеното въз основа на решение на Пленума на ВСС, по реда на чл. 218, ал. 3 ЗСВ, като се позове на обстоятелството, че определеното възнаграждение е в по-нисък размер от предвиденото за най-ниската магистратска длъжност. За длъжностите, извън най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, в разпоредбите на ЗСВ не е предвидено да се определят въз основа на средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт. /вж. Решение № 699 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 960/2025 г., IV г. о., ГК, и Решение № 747 от 11.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 11/2025 г., IV г. о., ГК). В обжалваното решение първоинстанционния съд е обвързал разпоредбата на чл. 218, ал. 3 от ЗСВ с тази на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ. Приел е, че Пленумът на ВСС има компетентност да определя възнагражденията за длъжностите в съдебната система, но без тези длъжности, посочени в ал. 1 и 2 от чл. 218 от ЗСВ, от което следва, че възнагражденията на всички магистрати на районно ниво се определят въз основа на конкретната законова норма и не зависят от издаването на акт на ВСС, доколкото правопораждащият факт е предвиден ex lege, без да е поставен в зависимост от допълнително действие на административен орган. Тези изводи на съда са неправилни и необосновани. По отношение възнагражденията на длъжностите в органите на съдебната власт, извън тези по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ, каквато е и длъжността на ищцата - прокурор в районна прокуратура, с разпоредбата на чл. 218, ал. 3 от ЗСВ законът не предвижда математически изчислим размер (като функция от възнаграждението на друг орган), нито конкретни обективни критерии и правила за определянето им. При определянето им съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 3 от ЗСВ Пленумът на ВСС действа при условията на оперативна самостоятелност, но при ограничението на законоустановените императивни размери на най-ниското и най-високо възнаграждение в съдебната система, поради което определеното за заеманата от ищцата длъжност - прокурор в районна прокуратура, възнаграждение не следва да бъде по-ниско от възнаграждението, дължимо за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, което съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ е в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ. При наличието на съответните предпоставки Пленумът на ВСС е длъжен да издаде съответния административен акт, упражнявайки своевременно правомощията си, а бездействието му да определи нов размер на възнагражденията при наличието на необходимите предпоставки за това, е незаконно и причинява имуществени вреди на засегнатите лица. Изложеното обаче не налага извод, че ответната Районна прокуратура - Враца, като орган на съдебната власт, в който ищцата изпълнява задълженията си, й дължи заплащане на възнаграждение в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ за най-ниската прокурорска длъжност. В качеството й на работодател на ищцата по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ ответната прокуратура има задължението да й начисли и заплати определеното по реда на чл. 30, ал. 1, т. 10 и чл. 218, ал. 3 от ЗСВ от Пленума на ВСС възнаграждение, което в случая е било сторено. Административният ръководител на съответния орган в съдебната власт /прокуратура, съд или следствен орган/ не може да изземе правомощията на Пленума на ВСС, като определи и изплати възнаграждение на магистрат, различно от определеното с решението на органа, на който законът е предоставил компетентността за това. В случай, че последното е било определено в противоречие с разпоредбите на ЗСВ, то отговорността за причинените на съответния магистрат вреди следва да се понесе от този орган. Макар житейски да е необосновано възнаграждението за най-ниската прокурорска длъжност – тази на "младши прокурор", да е в по-висок размер от тази на „прокурор в районна прокуратура“, то тези житейски изводи не кореспондират със законовата регламентация на определянето на трудовите възнаграждения в чл. 218, ал. 3 ЗСВ. Присъждането на трудово възнаграждение, в противоречие с разпоредбите на ЗСВ е недопустимо, поради това претенцията за неизплатено трудово възнаграждение е неоснователна, доколкото при изплащането на същото административният ръководител на районна прокуратура е спазил изискванията на закона и е изплатил трудово възнаграждение, определено по предвидения в разпоредбата на чл. 218, ал. 3 ЗСВ ред – от Пленума на ВСС. Предвид горното претенциите на ищцата срещу Районна прокуратура - Враца за заплащане на разликата между изплатеното й трудово възнаграждение за периода от 30.08.2023 г. до 31.12.2024 г., в който е заемала длъжността „прокурор", и дължимото такова съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ за най-ниската прокурорска длъжност в размер 7494, 00 лева, както и за сумата 1014,13 лева, сбор от разликата между дължимото допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за същия период, и действително заплатените й през същия период суми, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 31.03.2025г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното им изплащане, са неоснователни. С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и акцесорните претенции по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху всяка от претендираните главници в размер на 995, 56 лева. Предвид изложеното, решението на районния съд в частите, с които са уважени исковете по чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 218, ал. 3 от ЗСВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на горепосочените суми, за периода от 30.08.2023 г. до 31.12.2024 г., в който ищцата е заемала длъжността „прокурор” в ответната прокуратура, е неправилно и като такова следва да се отмени и вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, с което се отхвърлят обективно съединените искове в посочените части, като неоснователни. Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за частично основателна. По разноските: С оглед изхода на делото присъдените в първата инстанция разноски следва да бъдат ревизирани, както и да се присъдят такива за въззивното производство. С оглед изхода на делото решението на Районен съд - гр. Мездра следва да бъде отменено и в частта, в която ответната прокуратура е осъдена да заплати на ищцата направени разноски за държавна такса, съобразно уважената част от исковете, за разликата над сумата 309, 41 лева до присъдените 655,47 лева. Съобразно отхвърлената част от предявените искове, основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъде осъдена ищ цата да заплати на ответната прокуратура юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер 102, 26 евро (равностойност на 200, 00 лв.), определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП. За въззивното производство въззиваемата не е претендирала разноски, поради което такива не следва да й се присъждат. Съобразно отхвърлената част от предявените искове, основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъде осъдена въззиваемата да заплати на въззивната прокуратура разноски за въззивното производство – 97, 18 евро държавна такса за жалбата и 102, 26 евро (равностойност на 200, 00 лв.) юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП. Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд