РЕШЕНИЕ

№ 1603

гр. Пловдив, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330117527 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 224 от КТ, чл. 350 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата А. Т. С., ЕГН: ••••••••••, от село З., област П., ул. „•••“ № •••, чрез пълномощника адв. Р. Р., е предявила срещу ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ: 129009870, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, представлявано от •••••••••••• В. К., обективно съединени искове за признаване за незаконна и отмяна на Заповед № ••••••••••• г., с която е прекратено трудовото й правоотношение от длъжност „•••••••••••“ в сектор „•••“ при ответника, за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност, за заплащането й на обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за период от 6 месеца в общ размер на 9 000 лева, за заплащането й на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 39 дни за •••••••• г. в размер на 2 133, 53 лева, както и за вписване на обстоятелствата по чл. 349 ал. 1 от КТ в трудовата й книжка – прослуженото време и основанието за прекратяване на трудовото й правоотношение.

В исковата молба се твърди, че ищцата била назначена със Заповед № ••••••••• г. на работа при ответника като „••••••••••“ в сектор „•••“. Договорът й бил със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, като след това с друга заповед № ••••••••• г. била командирована за подпомагане дейността в сектор „••••••••“. Трудовият й договор станал безсрочен, като с допълнително споразумение № •••••••••••••• г. била преназначена на длъжност „•••••••••“ по допълнителен щат в сектор „•••“ и така договорът й станал срочен за периода ••••••••• г., до завръщане на титуляр. Била принудена да подпише това допълнително споразумение, като била убеждавана от своите началници, че ако приеме новата длъжност, щяла да бъде назначена на постоянен щат, а в противен случай- щяла да остане без работа, поради съкращаване на щата. С допълнително споразумение от •••••••••• г. била отново преназначена като „••••••••••“ в сектор „••••“. Със заповед № •••••••••••• г. трудовият й договор бил прекратен на основание чл. 325 ал. 1 т. 3 от КТ- поради изтичане на уговорения срок. Счита, че заповедта за уволнение била незаконосъобразна, защото трудовият й договор не бил срочен, а такъв за неопределено време, тъй като допълнителните споразумения от •••••••• г. били в нарушение на чл. 68 ал. 3 и 4 от КТ. Отделно от това, към момента на уволнението, ищцата била в отпуск по болест. Претендират се освен отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на работа, обезщетение за период от 6 м. за оставане без работа, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Отделно от това, се твърди, че в трудовата книжка работодателят не бил вписал данните по чл. 349 ал. 1 от КТ – същата била върната изцяло неоформена, без да е отбелязано прослуженото време и основанието за уволнение. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който исковете се считат за неоснователни. Твърди се, че прекратеният трудов договор бил срочен, като допълнителните му споразумения не били в нарушение на закона и в случая нямало трансформиране на срочен договор в безсрочен такъв. Ищцата се била съгласила с изменението на правоотношението и действала със знанието, че работи по срочен договор. На същата било изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск. В този смисъл всички искове били неоснователни и следвало да се отхвърлят. По искането за оформяне на трудовата книжка, не оспорват, че същата е била върната на ищцата изцяло неоформена, без вписване на прослужено време и основание за прекратяване на ТПО, но била върната с удостоверение УП-3, с което работодателят счита, че е изпълнил задължението си. Заявява, че „при желание на ищеца ще попълнят трудовата му книжка“. Претендират се разноски.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа становището си, като ищецът заявява, че му е платено обезщетение за неползван ПГО, но твърди да има забава в плащането.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От събраните по делото писмени доказателства – трудов договор № ••••••••••••г., заповед № •••••••••••г., ДС № •••••••••••••••г., всички подписани от съответния директор на ОД на МВР – Пловдив като работодател, се установява, че ищцата е започнала работа по трудово правоотношение в ОД на МВР – Пловдив на ••••••••••г. по ТПО по чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 70, ал. 1 и 2 от КТ, в сектор „••••••••••••••“ на длъжност „••••••••••“ по допълнителен щат към щата на сектора съгл. ••••••••••••••••••г., със срок от ••••••••••г. или до завръщане на титуляря Т. П. Д., със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя, с 8-часово раб. време, 40 часа седмично и ОМВ – 610 лева. Със заповедта от ••••••••••г. ищцата е командирована в сектор „•••••••••••“ за времето от ••••••••••г. до отпадане на необходимостта. С ДС от •••••••••г. на осн. чл. 119 от КТ вр. с чл. 105, ал. 2, т. 9 от ПУД на МВР и МЗ № •••••••••••г. за утвърждаване на доп. щат на длъжности за ••• към щат на ОД на МВР Пловдив ищцата е преназначена ‚по чл. 68, ал. м1, т. 1 и т. 3 от КТ за срок до ••••••••г. или до завръщане на титуляря Т. П. Д.“, считано от ••••••••••г. В ДС е подчертано „завръщане на титуляря“ и на ръка отстрани е добавена датата••••••••••г., неизвестно от кого.

С ДС от ••••••••••г. ищцата е преназначена от длъжност „••••••••••" по допълнителен щат към щата на сектор ••• при ОДМВР – Пловдив по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ“ на длъжност „••••••••••• по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ“ по допълнителен щат към щата на сектор „•••“ при ОД на МВР Пловдив, съгласно ••••••••••••••г. със срок от ••••••••••••г. с 8 часово раб. време, 40 часа седмично, ОМВ 886 лева, 4 лева за работа с монитор и други ДТВ.

С оспорената заповед № ••••••••••••г. ТПО с ищцата е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от •••••••••г. В заповедта е цитирана заповед № •••••••••••••••г. на Министъра на МВР за утвърждаване на допълнителен щат към щата на МВР Пловдив за периода •••••••••••••••г. Не се спори между страните и е видно от болничен лист за временна неработоспособност от ••••••••••г., че в периода •••••••••••••••г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност с диагноза – мозъчен инфаркт, като същата е била в болнични от ••••••••••• г. с горепосочената диагноза, след спешен прием в болница поради мозъчен инсулт и хемипареза синистра, възникнали внезапно по време на преглед в МВР поликлиника и след инжектиране с метилпреднизолон, поради ухапване от насекомо.

По делото е приложена в оригинал трудовата книжка на ищцата, издадена на •••••••••• г.. В същата няма вписано ТПО с ответника, последното записване е от Изпълнителна агенция „••••••••••••••“ и вписано прослужено време до ••••••••••г. Няма никакви вписвания от ОД на МВР Пловдив. В същата са сложени три неподписани бележки, вероятно фишове за заплати, изходящи от ответника, за месеците •••••••••••г. В отговора – становище ответната страна изрично заявява, че трудовата книжка е била при тях и е върната на ищцата при прекратяване на ТПО неоформена, защото й било издадено съответното удостоверение за стажа, като изрично признават, че са преценили, че не следва да оформят същата и да вписват в нея прослуженото време и длъжността на ищцата, нито основанието за прекратяването на ТПО.

Ответната страна е представила молба на ищцата за назначаване от ••••••••••г., трудовия договор от •••••••••••г., протокол за запознаване с длъжностна х-ка от ••••••••••г., формуляр, типова дл. х-ка за длъжността „•••••••••••“ на лице, работещо по ТПО в сектор •••• в РУ при ОДМВР. Представена е Заповед №•••••••••••г. на Министъра на МВР, в сила от ••••••••••г., относно утвърждаване допълнителен щат за длъжности за лица, работещи по ТПО, назначавани по чл. 68 от КТ – за осъществяване на дейност••••••••••, както и ••••••••••••, издавани от други оправомощени служби и ведомства, при осигурени финансови средства за тези дейности по бюджета на МВР за съответната година или средства, предоставени на МВР по програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори.

Със заповедта са утвърдени допълнителни щатове за периода •••••••••••••г. като за ОДМВР Пловдив, сектор •••• са утвърдени 16 бройки за ••••••••••, и по 1 бройка за всяко РУ в района на ОД на МВР Пловдив, общо 28 броя. В т. 4 е разпоредено необходимите финансови средства на служителите, назначени по този щат, да се осигурят в рамките на средствата, определени като разход по бюджета на МВР. Всички щатни бройки по заповедта са за длъжност „••••••••••••••“.

Представено е ДС между страните от •••••••••••г., с което ищцата от ••••••••••••••• по допълнителен щат към сектор ••• при ОД на МВР Пловдив“ е преназначена на длъжност „•••••••••••• по допълнителен щат към сектор •••• при ОД на МВР Пловдив по чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ за срок до 14.11.2021г. или до завръщане на титуляра Т. П. Д.“, считано от ••••••••г. Представена е и следващата заповед - № •••••••••• г. на Министъра на МВР, в сила от •••••••••г., относно утвърждаване допълнителен щат за длъжности за лица, работещи по ТПО, назначавани по чл. 68 от КТ – за осъществяване на дейност по издаване на български лични документи, както и персонализиране на български лични документи, издавани от други оправомощени служби и ведомства, при осигурени финансови средства за тези дейности по бюджета на МВР за съответната година или средства, предоставени на МВР по програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори.

Със заповедта са утвърдени допълнителни щатове за периода •••••••••••• г., като за ОДМВР Пловдив, сектор •••• са утвърдени 15 бройки за •••••••••••, и по 1 бройка за някои РУ в района на ОД на МВР Пловдив, общо 24 броя. В т. 4 е разпоредено необходимите финансови средства на служителите, назначени по този щат, да се осигурят в рамките на средствата, определени като разход по бюджета на МВР. Всички щатни бройки по заповедта са за длъжност „••••••••••“.

Представени са още ДС от •••••••••г., което и ищцата представя, за преназначаване по чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ за срок до •••••••••••г. или до завръщане на титуляря Т. Д., молба от ищцата от ••••••••г. за преназначаването й от длъжност по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ на същата длъжност по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, както и последното ДС от ••••••••г., с което ищцата от длъжност „••••••••••••••• по допълнителен щат по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ“ е преназначена на длъжност „••••••••••• по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ по допълнителен щат към щата на сектор ••••, като е цитирана •••••••••••••••• г. на Министъра на МВР. Код по НКПД за длъжността – •••••••••••.

Представя се и протокол от същата дата за запознаване с типова длъжностна х-ка, и самата ДХ за •••••••••••• на лице по ТПО в сектор •••• при ОДМВР.

Представя се и заявление от ищцата от ••••••••г. във връзка с утвърден допълнителен щат, за преназначаване на същата длъжност „••••••••••••“ в ОД на МВР Пловдив, сектор ••••, с резолюция от началник сектор от ••••••••••г., че не е съгласен, и още една резолюция „Не“.

Представя се и предложение от началник сектор •••• до Директор на ОД на МВР Пловдив, с което се дава отрицателно становище за преназначаването на ищцата с аргумент, че не се справя добре с работата. Не се коментира обстоятелството, че същата от няколко месеца е в отпуск поради временна неработоспособност.

Работодателят представя своя екземпляр от заповедта за прекр. на ТПО, в който е отразено, че е връчена на ищцата лично на ••••••••••г., като същата е отразила, че се намира в болнични.

Представят се и кадрова справка, както и справка за болнични листове. Ответната страна представя заповед от •••••••••••••г. за изплащане на обезщетение за неползван ПГО – за 39 работни дни, на посочена от служителя банкова сметка, както и удостоверение за размера на неползвания ПГО – 29 дни за •••••••••••• г. Допълнително ответната страна представя справка, в която сочи, че на ищцата е издадено УП – 3, данните в което съответстват на тези, които е следвало да се попълнят в ТК на ищцата, служебна бележка, в която е посочено, че размерът на последното й БТВ за пълен раб. месец е това за м. април ••••••г. – 1228 лева, както и служебна бележка, че на ищцата на ••••••••••г. е преведена сумата от 2462, 55 лева – обезщетение за 39 дни неползван ПГО. Представя и доказателства, че комисар, вече •••••••••••••• В. К. е •••••••••• на ОД на МВР Пловдив към момента на издаване уволнителната заповед на ищцата.

Допълнително ищцата представя банково извлечение за превод на суми, видно от което на дата •••••••••••г. по сметката й е постъпила сума от 2462, 55 лева от ОД на МВР Пловдив с основание – работна заплата –аванс м. 12. Представя се и регистрационна карта като безработно лице, и разпореждания за отпускане и спиране изплащането на обезщетение за безработица, поради това, че ищцата все още е временно неработоспособна и й се изплаща обезщетение на това основание.

В съдебно заседание от ••••••••г. е извършена справка с базата данни на НАП, видно от която след прекратяване на ТПО на ищцата с ОД на МВР- Пловдив на •••••••••г. същата до дата ••••••••••г. не е започнала работа по ТПО. Прави впечатление, че на всички лица, работили по ТПО с държавно учреждение, вкл. МВР, ГДИН и др., в системата на НАП като работодател е записано „•••••••••••••“ и посочен един и същ БУЛСТАТ, и длъжност „•••••••••“, което вероятно се дължи на системата на държавната администрация за въвеждане на данни. Коректно са отразени дата на възникване на ТПО, дата на преназначаване и дата на прекратяване, длъжността е посочена като „••••••••“. Преди това ищцата отново е работила по ТПО в държавно учреждение, като данните от предходния й работодател - Изпълнителна агенция „••••••••••••••“ в системата на НАП са вписани също като ТПО с „••••••••••••••• и посочен същия БУЛСТАТ – 987654321 и длъжността отново е отбелязана като „••••••••••••“. В системата на НАП ТПО между ответника и ищцата е било отразено като срочно до ••••••••••••г. При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се установи твърдението на ищеца, че ТПО незаконосъобразно е прекратено на посоченото основание, тъй като същото не е било налице – нито се е върнал заместваният на работа, нито е изтекъл срок на срочен договор, тъй като в последното доп. споразумение между страните клаузата за срок по чл. 68, ал. 1, т. 3, респ. т. 1 от КТ е въведена в нарушение на разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ. В тежест на работодателя е да установи както законосъобразното сключване на договора и доп. споразумения като срочни такива на определено основание, така и че основанието за прекр. на ТПО, визирано в оспорената заповед, е било налице.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че първоначално ТПО между страните е възникнало като срочно такова. В трудовия договор са цитирани разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ, а именно – срочен трудов договор, който се сключва за определен срок, и срочен трудов договор за заместване на отсъстващ служител, чиито имена са конкретно посочени, тоест посочено е, че договорът се сключва като срочен на две отделни основания, до настъпване на по-скорошното събитие – завръщане на замествания на работа, или изтичане на срока, който първоначално е определен на ••••••••••г., впоследствие ищцата е била командирована, преназначавана, ТПО е изменяно, и дори след •••••••••••г. и непрекратяването на договора с ищцата ТПО да е продължило като безсрочно такова, то с ДС от •••••••••••г. ищцата е преназначена по срочно ТПО за срок до ••••••••••г., или до завръщане на замествания титуляр Т. Д., като е посочено отстрани, че тя трябва да се завърне на •••••••••г., а с последното ДС от ••••••••••г. договорът е продължил като срочен само на едно основание – по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ – •••••••••• по допълнителен щат съгл. •••••••••••••••••••••••• г. Следователно с доп. споразумение от •••••••••• г. страните са се съгласили трудовият договор да се сключи за определен срок, от една година, реалното му основание е основанието по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, като този срок е изрично посочен в договора – от ••••••••••• г. до ••••••••••• г. и е посочено основанието по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, на което се сключва като срочен – министерска заповед за допълнителен щат за съответната длъжност, който доп. щат е отпуснат до ••••••••••г. Въведена е и клауза за срочност на още едно основание – до завръщане на замествания титуляр на работа, която с ДС от ••••••••••г. е отпаднала.

Сключването на срочен трудов договор за определено време е допустимо в две групи от случаи. Те са уредени в чл. 68, ал. 3 и 4 КТ.

Първата група е уредена в чл. 68, ал. 3 КТ. Едната хипотеза е с оглед на видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови договори, а именно – временни, сезонни и краткотрайни. Временни са работите, които имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на предприятието, като сезонна работа е всяка работа или дейност, извършването на която е свързано с четирите годишни времена – това са действията по прибирането и преработката на селскостопанската продукция. Краткотрайна е тази работа, която има епизодичен и подчертано кратък срок за изпълнение – например товаро-разтоварни работи, възстановяване на повреди от природни бедствия или други непредвидими обстоятелства. В случая тази хипотеза безспорно не е налице, доколкото между страните не се спори и е видно от представените писмени доказателства, че ищецът е заемала длъжността “••••••••••••”, в ОД на МВР, за дейност по издаване на лични документи, която се извършва целогодишно, и характерът на тази работа е постоянен, не е епизодичен или временен.

Втората хипотеза е сключване на срочни трудови договори, независимо от естеството или характера на работата, с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Тази разпоредба намира приложение, когато има влязло в сила решение на съда за обявяване на предприятието-длъжник в несъстоятелност или предприятието е в ликвидация, като в случая безспорно не е налице.

Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни трудови договори за определено време, е уредена в чл. 68, ал.4 КТ. Текстът допуска по изключение да се сключва срочен трудов договор по ал.1, т.1 за срок най-малко от една година за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя. Но това е допустимо само по изключение, за разлика от случаите по ал. 3, при които сключването на срочни трудови договори е правило. За да не стане изключението правило, законодателят го е дефинирал в § 1, т.8 на ДР на КТ, а именно: “Изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.” При наличието на тези обективни производствени причини законът допуска изключения в две насоки: 1) изключение за сключване на срочен трудов договор със срок най-малко от 1 година; 2) при наличието на изключението да се допусне сключването на трудов договор и за срок, по-кратък от 1 година, но само при писмено искане на работника или служителя. В конкретния случай и такова писмено искане е налице, въпреки, че не е било необходимо, тъй като с това ДС е отпаднала реално една от клаузите за срочност, тази по заместване – заявление от ищцата от •••••••••г. за преназначаване от заеманата длъжност по заместване на същата длъжност по допълнителен щат по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. В случая е ясно на ищеца, че допълнителният щат съгл. МЗ е за срок до •••••••г., до която дата всяка година действа съответната заповед, видно от посоченото в първоначалния тр. договор и във всичките й доп. споразумения, доколкото до •••••••г. същата е заемала длъжността освен по срочен договор по доп. щат, но и по заместване, и във всички тях е вписано, че доп. щат се открива за срок от една календарна година, със съответна заповед МЗ за срок от 15-то число на 11 месец от съответната година до 14-то число на 11-ти месец на следващата календарна година, в случая – •••••••••••г. В случаите, когато се допускат изключения в тези две насоки /чл. 68, ал.4 КТ/ сключеният срочен трудов договор за определено време за същата работа с един и същ работник или служител може да се поднови само един път, и то за срок най-малко 1 година. Когато сключеният между страните трудов договор е със срок, по-кратък от една година, за да е валидно сключен е необходимо както да са налице обстоятелствата, дефинирани като “изключение” по смисъла на §1, т.8 от ДР на КТ, така и писмено искане от работника или служителя. Само писменото искане на работника да сключи срочен трудов договор не е достатъчно. Както бе посочено, изречение първо на чл. 68, ал. 4 КТ дава право за сключване по “изключение” на срочен трудов договор за срок най-малко една година за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а съгласно изречение второ “такъв трудов договор” може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. Изразът “такъв трудов договор” препраща към изречение първо, следователно при наличието на изключение трудов договор може да се сключи и за срок по-кратък от една година, но в този случай е необходимо писмено искане на работника /служителя/.

Ал. 5 на чл. 68 от КТ постановява, че срочен трудов договор за определено време, сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4, се смята сключен за неопределено време. Това е една законова фикция, която урежда императивно последиците от допуснатото обективно нарушение на закона и мотивира страните по трудовото правоотношение към дисциплина. Превръщането на срочния трудов договор в договор за неопределено време се извършва по силата на закона.

В настоящия случай съдът намира, че при сключване на последното доп. споразумение не се касае за нарушение на горецитираните разпоредби. Реално вторият тр. договор, който е сключен като срочен, е именно ДС от •••••••••••г., който тр. договор е сключен като такъв на две самостоятелни основания – до завръщане на заместван титуляр, който също работи по срочен договор по доп. щат, и до изтичане на едногодишния срок, за който се открива щата – ••••••••••г., определен с министерската заповед, с която е открит допълнителен щат за заеманата от ищеца длъжност, за срок от една календарна година. В случая неговата законосъобразност при сключването му като срочен, следва да бъде проверена от съда. Реално с доп. споразумение от •••••••••г. срокът на договора не се изменя, а след завръщане на замествания на работа, вместо да се прекрати ТПО на ищеца, по негово изрично искане се преназначава на друга, свободна длъжност за •••••••••••, в същия сектор •••••••••, със същия срок – до •••••••••••г. Тоест, реално с последното доп. споразумение отпада втората клауза за срочност на договора – тази по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ – до завръщане на замествания титуляр, и остава само първата клауза – за определен срок, до •••••••••. Няма пречка срочен трудов договор по заместване – чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, да се сключва както за срочни договори по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, така и за безсрочни трудови правоотношения, като в конкретния случай отпадането на клаузата „по заместване“, едно от основанията за срочност на договора, не превръща споразумението от ••••••••••г. в незаконосъобразно. Нещо повече, за последното доп. споразумение, с което реално срокът на договора не се променя, ищцата изрично е дала съгласието си, като е подала заявление да се назначи по срочен тр. договор по доп. щат. Не се касае за нов срочен трудов договор с нова клауза „срок“, а за отпадане на едно от основанията, при настъпване на които договорът би могъл да бъде прекратен на по-ранна дата, като клаузата „срок“ се е запазила, и това е станало с изричното искане на ищеца.

Изложеното води до извод, че при сключване на втория трудов договор между страните, с клауза срок до ••••••••••••г. – ДС от ••••••••••г., са били налице кумулативно предвидените предпоставки по чл.68, ал.4, вр. § 1, т.8 ДР на КТ, съставляващи допустимо „изключение“ от общата забрана по чл.68, ал. 3 КТ за сключване на срочни трудови договори. Налице е конкретна обективна икономическа причина, обусловила срочността на договора, а именно осигурено финансиране за назначаване по трудови договори на основание чл.68 КТ за определен срок, и договорът е сключен за срок от една година, като за сключването на ДС с отпадане на едно от условията за срочност на договора, това по заместване, е налице и изрично писмено искане на ищеца, който е кандидатствал за назначаване по срочен договор на длъжност по допълнителен щат, утвърден с конкретен акт – ••••••••••••••г., приложена по делото. Поради това съдът приема, че включената в трудовия договор от ••••••••••••г. клауза за срок на договора, и потвърдена с ДС от •••••••••••г., е валидна и е породила правно действие, с оглед което твърдението за недействителност на същата е неоснователно. Ето защо съдът намира, че към датата на прекр. на ТПО – ••••••••••••г., ищцата е работила по законосъобразно възникнало като срочно ТПО, а не по безсрочно такова, поради което същото е и законосъобразно прекратено с изтичането на срока, по чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ.

Доколкото работещите по срочен тр. договор лица по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ не се ползват със закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ при прекр. на ТПО на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, то работодателят не е бил длъжен преди уволнението на ищцата да вземе разрешение от ДИТ Пловдив.

С оглед на дотук изложеното, уволнението на ищцата се явява законосъобразно извършено, поради което ще се отхвърлят исковете за неговата отмяна, възстановяване ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставането й без работа. С оглед изхода на спора по тези три иска, разноските по тях ще се възложат в тежест на ищеца.

По иска за присъждане на обезщетение по чл. 224 от КТ, няма спор, че дължимата на ищцата сума е била 2462, 55 лева, както и че същата е платена на ••••••••••••г. Спори се дали плащането е извършено със забава или не, с оглед обстоятелството в чия тежест да се възложат разноските по този иск. По този въпрос съдът намира следното: Съгл. чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетенията, платими по този раздел, вкл. и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, следва да се изплатят не по-късно от последния ден на месеца, следващ този, в който правоотношението е прекратено. ТПО с ищцата е прекратено на •••••••••••г., като срокът за плащането му е ••••••••••г., откогато ответникът би могъл да изпадне в забава за плащането му. Доколкото е платено преди тази дата, която е фиксирана в закона, то с поведението си ответникът не е станал причина за завеждане на делото, плащането е извършено 15 дни преди крайния падеж, поради което и със завеждането на иска на ••••••••••г. ищецът не може да постави ответната страна в забава. Ето защо по този иск разноските се следват на ответника.

По иска по чл. 350, ал. 1 от КТ за задължаване на ответника да впише в трудовата книжка на ищеца обстоятелствата по чл. 349, ал. 1 от КТ, съдът намира следното:

Ответната страна признава обстоятелството, че трудовата книжка на ищеца към момента на прекратяване на ТПО е била при работодателя и той е върнал същата, без да я оформи, с аргумент, че това не било необходимо, тъй като е издал УП – 3 за положения при него стаж. От представената в оригинал трудова книжка по делото, и все още находяща се в оригинал по същото, се установява, че в нея няма изобщо вписано ТПО с ответника, нито каквито и да било данни по чл. 349, ал. 1 от КТ – не е посочен нито работодателя, нито мястото на работа, нито заеманата длъжност, нито дата на постъпване, нито преназначаванията, нито трудово възнаграждение, нито дата и основание на прекратяване, нито продължителност на времето, което се признава за трудов стаж или пък изплатени обезщетения. В случая е налице пълно неизпълнение от страна на работодателя на задължението му съгл. чл. 349, ал. 2 от КТ точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните по ал. 1 и настъпилите промени в тях, както и по чл. 350, ал. 1 от КТ при прекратяване на ТПО, преди да върне ТК на ищеца, да впише и данните, свързани с прекратяването. В случая не се касае за иск за поправка на основание за уволнение или вписване на последващи уволнението данни, нито за незаконно задържане на трудова книжка, а за иск за задължаване на работодателя да попълни документите, свързани с ТПО на ищеца, което не е отразено в трудовата книжка въобще. Съгл. ТР № 1/2019г., от 02.12.2019г. на ОСГК на ВКС, задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.

В конкретния случай трудовата книжка е била у работодателя, същият я е върнал в деня на прекр. на ТПО, но изцяло неоформена, без вписване на каквито и да било данни за ТПО между страните в нея, като данните по чл. 349, ал. 1 и чл. 350, ал. м1 от Кт са изцяло непопълнени. Изпълнението на задължението на работодателя да издава и други документи за положения стаж, вкл. и УП – 3, не го освобождава от задължението му да оформи и предаде основния документ, касаещ трудовото правоотношение – трудовата книжка. Предвид всичко дотук изложено, съдът намира този иск за допустим, доколкото за ищеца не съществува друг ред за защита, и за основателен, доколкото работодателят е разполагал с ТК на ищеца и я е върнал, без да отрази в нея нищо по ТПО между страните. Ето защо този иск ще се уважи, като се задължи ответната страна да впише в ТК на ищеца всички обстоятелства, касаещи ТПО между страните, предвидени в чл. 349, ал. 1 и чл. 350, ал. 1 от КТ. С оглед изхода на спора по този иск, ще се осъди ответника да заплати на ищеца разноските по него, както и да заплати ДТ по съответния неоценяем иск – 50 лева.

Досежно разноските, доколкото се отхвърлят като неоснователни 4 от предявените от ищеца искове и един се уважава, и разноските на страните следва да се определят от съда – на ищеца по реда на чл. 38 от ЗАдв., а на ответника по реда на наредбата за заплащане на правната помощ, то съдът намира, че за уважения иск на адв. Р. съгл. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за МРАВ се следват 1000 лева, а на ответника за юрисконсултско възнаграждение за отхвърлените искове – 150 лева за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 и още 200 лева за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 и чл. 224, ал. 1 от КТ, общо 350 лева, съгл. чл. 23, т. 1 от наредбата за заплащане на правната помощ.

Ответникът следва да се осъди да заплати и 50 лева ДТ в полза на бюджета за уважения иск.

Така мотивиран, съдът