Решение № 1906 от 10.6.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 283/2026 г.

Производството е образувано е образувано по протест от прокурор Нанка Рачева от Окръжна прокуратура -Плевен против Наредба № 32 за изграждане на елементите на техническата инфраструктура на територията на Община Плевен (приета с Решение №424/22.12.2016г. на Общински съвет Плевен, изменена с Решение № 389/17.12.2020г., Решение № 431/28.11.2024г., Решение № 695/26.06.2025г. ) с искане на обявяването й за нищожна. Посочва се в жалбата, че съгласно чл.7 ал.2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл.12 от ЗНА, актът по прилагане на закон може да урежда материята, за която е предвидено неговото издаване т.е. изисква изрична законова делегация за издаване на подзаконов норматавен акт (ПНА) за доуреждане на конкретна материя. Сочи се, че обществените отношения, свързани със строителството са уредени със специален закон, а именно закона за устройството на територията (ЗУТ). В същият закон са регламентирани и обществените отношения, свързани с изграждане на елементите на техническата инфраструктура и извършване на основни и текущи ремонти на уличната инфраструктура. Твърди се, че в ЗУТ липсва изрична делегация, която да позволява на Общинските съвети да доуреждат тези обществени отношения на територията на съответната Община. Освен това с наредбата се създават нови задължения за операторите на мрежи, каквито не съществуват в специалния закон, регулиращ тези отношения. С протестираната наредба са предвидени състави на административни нарушения и наказания за тях. Излага становище, че съгласно чл. 2 ал.3 от ЗАНН Общинските съвети при издаване на наредби могат да определят състави на административни нарушения и съответстващите административни наказания, предвидени в ЗМСМА т.е. само за обществени отношения, които не са в изключителна компетентност на други органи.Същевременно в ЗУТ са регламентирани съставите на административните нарушения, свързани със строителството, включително и тези, свързани с изграждането на елементите на техническата инфраструктура, извършването на основни и текущи ремонти на уличната мрежа и неспазване на задълженията от операторите на тази инфраструктура, както и да са предвидени съответните наказания. Законът не урежда изрично законова делегация на местно ниво да се урежда административно наказателна отговорност, поради което издадената наредба е нищожна. Ето защо на основание чл.172, ал.2 вр. чл.193, ал.1 и чл.186 ал.2 и чл. 16 ал.1 т.1 от АПК прокурорът от ОП-Плевен протестира Наредба № 32 за изграждане на елементите на техническата инфраструктура на територията на Община Плевен (приета с Решение №424/22.12.2016г. на Общински съвет Плевен, изменена с Решение № 389/17.12.2020г., Решение № 431/28.11.2024г., Решение № 695/26.06.2025г. ) и искане на обявяването й за нищожна. В срока по чл. 196 вр. чл. 163, ал.2 от АПК отговор от ответника не е депозиран. В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен поддържа протеста Ответникът – Общински съвет – Плевен не се представлява и не взема становище по предложението на ОП-Плевен. Съдът, след като съобрази писмените доказателства по делото, приема за установено от фактическа страна следното: С предложение № ОбС-0625/04.11.2016г. от делото, Кметът на Община Плевен предложил на Общински съвет -Плевен приемане на Наредба за изграждане на елементите на техническата инфраструктура на територията на Община Плевен. Като мотиви, налагащи приемането на наредбата, било посочено липсата на подзаконова уредба, уреждаща условията и реда за изграждане на елементите на техническата инфраструктура на територията на Община Плевен с оглед подобряване на условията за предоставяне на обществени услуги в областта на транспорта, водоснабдяването, отвеждането на отпадни води, топлоснабдяването, електроснабдяването, газоснабдяването и електронни съобщения. Предложението за приемане на Наредба № 32 за изграждане на елементите на техническата инфраструктура на територията на Община Плевен е обнародвано на 04.11.206г. на официалният уеб сайт на Община Плевен. По проекта становище дали Постоянната комисия по „Общинска собственост и инвестиционна политика“, Постоянната комисия по „Устройство на територията, екология и земеделие“, Постоянната комисия по „законност, предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и контрол по изпълнение на решенията“. Общински съветник от БДД Й. В. предложил промени в проекта за наредба, а „Водонабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Плевен депозирало възражение против чл.7 от проекта, като посочило, че същият противоречи на чл.151 ал.1 т.2 от ЗУТ. На 22.12.2016г. е проведено заседание на ОС-Плевен, на което присъствали 39 общински съветници, за което бил съставен протокол № 20/22.12.2017г. С Решение № 424/22.12.2016г. била приета Наредба за изграждане на елементите на техническата инфраструктура на територията на Община Плевен. „За“ наредбата гласувалите 33 общински съветници, 2 – ма се въздържали, против –нямало. На 19.10.2020г. е обнародвано на официалният уеб сайт на Община Плевен Предложение за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 32 на ОС-Плевен за изграждане на елементите на техническата инфраструктура. С предложение № ТСУ-100-01-118/19.10.2020г. от кмета на Община Плевен е предложено на ОС-Плевен да бъде приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 32 на ОС-Плевен за изграждане на елементите на техническата инфраструктура като се предлагат изменения в чл. 2 и чл.3 , както и навсякъде изразът „дирекция СТИКР“ да се замени с „дирекция „ СТИиЕ“. По предложението са депозирали становище Постоянната комисия по „Устройство на територията, екология, земеделие и гори“ и постоянната комисия по „Законност и контрол по изпълнение на решенията“ , които на заседания на 14.12.2020г. подкрепили проекта. С Решение № 424/22.12.2016г. Общински съвет Плевен приел на основание чл. 22 ал.2 вр. ал.1, т.8 и т.23 и чл. 8 вр. чл.26 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) , чл.28 от ЗНА и чл. 76, 76, 77 и 79 от АПК, Наредба № 32 на ОС-Плевен за изграждане на елементите на техническата инфраструктура, като решението е взето на заседание, на което са присъствали повече от половината общински съветници, при явно гласуване с мнозинство повече от половината присъстващи, с което са спазени разпоредбите на чл.13 ал.2 изр.1 и ал. 3 , както и чл. 54, ал.1 от действащия към този момент Правилник за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация за мандата 2015г.-2019г. (Правилник за мандат 2015г.-2019г.). Наредбата била изменена с Решение № 389/17.12.2020г., Решение № 431/28.11.2024г. и Решение № 695/26.06.2025г. на Общински съвет Плевен. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Протестирането е съобщено по реда на чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл.188 от АПК , чрез публикуване на обявлението в "Държавен вестник" /л. 97 по делото/ и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК. Съдът намира протестирането на Наредба № 32 на ОС-Плевен за изграждане на елементите на техническата инфраструктура за допустимо, като направено от активно легитимирано лице по чл. 186, ал.1 от АПК, което има правен интерес от оспорването и има право да сезира съда без ограничение във времето на основание предвид чл. 187, ал.1 от АПК. Разгледано по същество протестът е основателен. Недействителността на административните актове има две проявни форми – нищожност и унищожаемост, като разграничаването им е с оглед степента на порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за неговото преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатото нарушение предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. В чл.146 от АПК са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването му за валиден или за недействителен почива на критерия степен или тежест на допуснатите нарушения при издаването му, като нищожният акт страда от толкова непримирима противоправност, която изключва търпимостта му в правния мир. Предмет на протестиране е Наредба № 32 на ОС-Плевен за изграждане на елементите на техническата инфраструктура, представена по делото на л.136- 146 от делото. В глава първа озаглавена „Общи положения“ е посочен предмета на акта, а именно същата регламентира обществените отношения, свързани с изграждането на елементите на техническата инфраструктура, извършването на основни и текущи ремонти на уличната инфраструктура на Община Плевен, с оглед подобряване на условията за предоставяне на обществени услуги в областта на поддържането на уличната мрежа транспорта, водоснабдяването, отвеждането на отпадни води, топлоснабдяването, електроснабдяването, газоснабдяването и електронните съобщения. Съгласно чл.1 ал.2 при условията на наредбата се изграждат мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура – публична общинска собственост, както и мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, собственост на организации, представящи обществени услуги, разположени в поземлени имоти – публична и частна общинска собственост. С наредбата се определят реда и условията при извършване на основен и текущ ремонт на уличната инфраструктура за поддържането на уличната мрежа на територията на Община Плевен, изграждане и подмяна на елементи на техническата инфраструктура в тротоари, улици, площади и елементи на зелената система, вкл. при аварийни ремонти, сключването на договори за гаранционно поддържане и отстраняване на дефекти и контрола върху тези дейности. В глава втора „Условия за разрешаване изграждането на елементите на техническата инфраструктура“ в чл. 2 предвидено строителството на нови водоснабдителни, канализационни, енергоснабдителни, газоснабдителни и далекосъобщителни мрежи само въз основа на предварително одобрен Годишен общински инвестиционен план за намеренията на операторите на съответните мрежи (експлоатационните дружества ), който се изготвя от директора на дирекция СТИиЕ в срок до 31 декември. Предвижда се задължение в чл.2 ал.2 от Наредба № 32 за експлоатационните дружества в срок до 15 декември да представят в Община Плевен своите годишни инвестиционни планове за следващата година. Годишният общински инвестиционен план се одобрява от Кмета на Общината в срок до 10 януари на текущата година. В членове 3,4 и 5 от наредбата е предвиден регламент за издаване на заповед по чл.193 от ЗУТ от Кмета на Община Плевен, с която се учредява право на прокарване на нови водоснабдителни, канализационни, електроснабдителни, газоснабдителни и далекосъобщителни мрежи през имоти – общинска собственост, като сред задължителните документи е предвиден документ за внесена гаранция. Предвидена е и забрана за издаване на заповед по чл. 193 от ЗУТ от кмета на Общината, в случай, че поради несвоевременно заявяване на възложителя новите участъци от съответната мрежа не са включени в годишния план на Общината по чл. 2 ал.3. В чл. 6 от наредбата е предвидено, че само след предварително одобрен план от Общината се сключват договори за право на прокарване на отклонения, извършването на преустройство и планови ремонти на съществуващите водоснабдителни, канализационни, газоснабдителни, топласнабдителни и далекосъобщителни мрежи. Липсата на одобрен план или актуализиран такъв от Общината води до неиздаване на разрешения за строеж на отклонения, извършването на преустройство на съществуващи мрежи до края на календарната година. В чл.6 ал.5 се предвижда възможност за делегиране на правомощието на кмета на Община Плевен по чл.193 от ЗУТ , както и съдържанието на заповедта вкл. представяне на документ за внесена гаранция, определена съгласно Приложение № 1 към наредбата Предвидено е в случай на бедствия, аварии , катастрофи, както и при извършването на аварийни ремонти на съществуващи мрежи и техните отклонения, при които е наложително прокопаване на общински пътища и улици, пътна инфраструктура и озеленени площи, строителството да се извърши след задължително уведомяване на общинската администрация, внасяне на гаранция в срок до 3 дни в размер определен по реда на чл.9 от наредбата - чл. 7 ал.1. Предвиден за лицата, извършили аварийния ремонт, е 10 дневен срок за възстановяване на засегнатите от аварийния ремонт общински пътища и улици, пътна инфраструктура и озеленени площи до състоянието, съответстващо на това преди ремонта. Същевременно в чл.8 ал.1 е предвидено задължение при нанасяне на повреди на инфраструктурата извършващият прокопаването незабавно / с предимство/ да отстрани тези повреди за своя сметка. Глава трета от Наредба № 32 е озаглавена „Гаранции за възстановяване на увредените настилки“ включва норми, регламентиращи предоставянето на гаранция от възложител за гарантиране възстановяване на разкопани благоустройствени терени, формите на тази гаранция, реда за освобождаването й и гаранционен срок за извършените възстановителни работи, вписване на изпълнението на задълженията на възложителите по наредбата в условията на разрешението за строеж. Изключение се предвижда след сключване на договор между възложителя и Община Плевен за поддръжка на участъка му до възстановяването му. Глава четвърта на Наредба № 32 „Регистрация и контрол“ предвижда създаването и поддържането на регистри с информация за допуснатите планови и аварийни строителни ремонти в имотите, публична общинска собственост, съдържанието на общия и отделните регистри и задължение ежемесечно да се изпраща копие от разрешенията за строеж, издадени от главния архитект, заедно с документите по чл.13 в отдел „контрол на строителството“ при Община Плевен. Глава пета от оспорения нормативен акт е свързана с разрешаване разкопаването за извършване на основен и текущ ремонт на благоустроени площи, като предвижда заявление на лицата, извършващи строителни, ремонтни и други работи по уличните платна, тротоарите, разделителните ивици на улиците и междублоковите пространства, имащи сключени договори с Община Плевен, да подават уведомително писмо до Кмета на Община Плевен най-малко 15 дни преди започване на СМР, ведно проект за Временна организация и безопасност на автомобилното и пешеходното движение, съгласуван с ОД на МВР сектор 4пътна полиция“, копие на разрешението за строеж и график за изпълнение. Предвидени са задължения за извършителят на СМР – чл. 15 ал. 3 и ал.4 от наредбата, както и за пресцентъра на Община Плевен да съобщава за създадената ВОБД и за срока на действието й преди извършване на работите. Глава 6 от Наредба № 32 е озаглавена „Административно наказателна отговорност“ в чл. 18 са предвидени санкции за изпълнителите по договори за право на прокарване на отклонения извършване на преустройство и планови ремонти на съществуващите водоснабдителни, канализационни, енергоснабдителни, газоснабдителни и далекосъобщителни мрежи, неспазили изискванията на наредбата, неизпълнили задълженията си по нея или извършили нарушения на същата, вкл. при условията на повторност. Предвидена е и административно наказателна отговорност за три групи лица: за участник в строителството (чл.20), който извърши, допусне или разпореди извършването на СМР по тази наредба, без да уведоми за започване на изкопните работи Община Плевен, без издадени разрешителни по реда на чл.2, чл.6 и чл.7 от наредбата, не извърши възстановителни работи и не отстрани за своя сметка повреди на общинско имущество и др.; за юридическо лице или едноличен търговец възложител на СМР ( чл.21), както и за всички други нарушения на наредбата, решенията и предпис9анията основани на нея – чл.22. Съдът приема, че атакуваният подзаконов нормативен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, при спазване на изискванията за издаването му в ЗНА, както и административнопроизводствените правила. В мотивите на решението на Общински съвет Плевен за приемане на Наредба № 32 за изграждане на елементите на техническата инфраструктура на територията на Община Плевен, като правно основание е посочена нормата на чл. 21, ал. 2 и ал.1 т.23 от ЗМСМА и цел да се регламентират отношенията между участниците в строителния процес при изграждането на елементите на техническата структура на територията на Община Плевен, възможност за осъществяване на контрол по качеството на възстановителните дейности, за отстраняване на възникнали в гаранционния срок дефекти по качеството на възстановяване и регламент за гаранция, обезпечаваща изпълнението на възстановителните работи в засегнатите строителни или ремонтни участъци в гаранционните срокове за отстраняване на възникналите дефекти и повреди в тях. Спазена е разпоредбата на чл.28 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и проектът на наредбата е представен от вносителите ведно с мотиви, кореспондиращи с изискването на ал.2 от нормата. Предварителна оценка на въздействието на подзаконовия нормативен акт, която да изследва съотношението между формулираните цели и очакваните (постигнати) резултати, не е изготвена, но с оглед разпоредбата на чл.20 ал.4 вр. чл.19 от ЗНА такава не е задължителна, като преценката е предоставена на съставителя на проекта. Заседанието, на което е прието решението, с което е приета наредбата, е проведено при наличие на законово предположения кворум, според чл.27, ал.2 от ЗМСМА, а оспорения текст е приет с нормативно определеното мнозинство, съобразно чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА. Нормативните актове на общинските съвети се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин на територията на общината - чл.37 ал.3 от ЗНА. Според чл.40, ал.1 от ЗНА обнародването следва да възпроизвежда буквално текста на заверения препис на нормативния акт. В случая по предвидените в закона ред и начин обнародване (разгласяване) на оспорения пред съда нормативен акт не е извършено. Установява се от преписката, че приетата наредба е била прогласена чрез Интернет страницата на общината, но не е спазена разпоредбата на чл.11 ал.1 изр. 2 от Правилника за мандат 2015г.-2019г., като приетата наредба е доведена до знанието на населението единствено чрез публикуването й на страницата на Общински съвет – Плевен в интернет, но не и в средствата за масово уведомяване (поне един местен вестник). По този начин е нарушена разпоредбата на чл.78 ал.3 от АПК, чл. 37 ал.3 от ЗНА и чл.11 ал.1 изр.2 Правилника на ОС-Плевен, като приетият нормативен акт на общинския съвет не е разгласен чрез местно печатно издание. Видно от приобщената по делото разпечатка от сайта на Общински съвет Плевен в 30 дневния срок по чл.26, ал.4 от ЗНА е постъпило становища от граждани и юридически лица – ВиК Плевен и др. Същевременно липсват доказателства за публикуване на справка за постъпилите предложения, заедно с обосновка за тяхното отхвърляне или справка, че такива не са постъпвали. Изискването за публикуване на справка, отразяваща резултатите от обсъждането на постъпилите в хода на обществените консултации становища и предложения, е с оглед спазването на принципите на обоснованост, откритост и съгласуваност при изработването на проект на нормативен акт, поради което нарушаването му представлява също съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената Наредба. Съдът обаче приема, че Общински съвет-Плевен не е разполагал с материална компетентност при издаването и обявяването на оспорения подзаконов акт, поради липса на законова делегация за тези му правомощия. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал. 1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Същевременно в чл. 21, ал. 1 ЗМСМА неизчерпателно са изброени правомощията на общинският съвет, като в нито една от 25 точки, не се открива такава, която да му предоставя компетентност да приема подзаконови нормативни актове, уреждащи правоотношения, свързани с изграждане на елементите на техническата инфраструктура на територията на Община Плевен. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА – общинският съвет – "решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи", но в този случай компетентността му е ограничена до регламентацията на тези правоотношения, които не са регламентирани от закона и са от местно значение. В случая ОС-Плевен е приложил разпоредбата на чл.21 ал.2 и ал.1 т.23 от ЗМСМА, предоставяща възможност да приема подзаконови нормативни актови, и в частност наредби за неуредените обществени отношения в актове от по-висока степен, но при съобразяването на основаните принципи от последните и ако отношенията са от местно значение. Това нормативно регламентирано негово правомощие обаче е ограничено от гледна точка на териториалния обхват и от гледна точката на предмета на регулиране. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Гореизложеното обуславя извод, че като колективен орган на местното самоуправление Общинският съвет следва да е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. Но издаденият подзаконов нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен т.е. съдебният контрол за законосъобразност на Наредба № 32 за изграждане на елементите на техническата инфраструктура на територията на Община Плевен следва да обхване преценката, дали регулираните с наредбата обществени отношения вече са уредени с нормативни актове от по-висока степен. При преглед на българското законодателство съдът приема, че голяма част от нормите в оспорената наредба дописват ЗУТ и подзаконови актове по прилагането му, както и ЗАНН. Легално определение за елементи на техническата инфраструктура законодателят е дал в чл.64, ал.1 от Закона за устройството на територията, като е посочил, че такива са транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.); преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в неурегулирана територия; преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия; разпределителните проводи и разпределителните устройства и съоръженията към тях (трансформаторни постове, електрически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.), включително присъединителните проводи към сградните инсталации и общите средства за измерване; хидромелиоративните преносни (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях и хидромелиоративните строежи, изградени за предпазване от вредното въздействие на водите; приемно-предавателни станции и останалата физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи; брегоукрепителните, брегозащитните и геозащитните строежи; съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.2 от ЗУТ елементите на техническата инфраструктура се предвиждат с устройствените планове, а проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества. Същевременно в глава четвърта от ЗУТ българският законодател е описал мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, като в раздел първи е посочил общите изисквания към елементите на техническата инфраструктура, в отделените раздели е предвидил регламент за уличните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура (раздел II), пътищата, улиците и транспортите мрежи и съоръжения (раздел III ), водоснабдителните и канализационни мрежи и съоръжения (раздел IV), електроснабдителните мрежи и съоръжения (раздел V), физическата инфраструкутра, предназначена за разполагането на електронни съобщителни мрежи (раздел VI). Работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, се извършват въз основа на разрешение за строеж. За започването на строежа възложителят уведомява съответната общинска администрация след съгласуване с органите по безопасността на движението. При повреди на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които трябва да бъдат отстранени незабавно, възложителят или експлоатационното дружество може да започне работите веднага, като уведоми за това съответната общинска администрация и собствениците на засегнатите поземлени имоти. В тази насока са разпоредбите на чл. 72 ал. и ал. 2 от ЗУТ. Общинската администрация може да изиска от възложителя предоставяне на гаранция, която да обезпечи изпълнението на задължението му да възстанови улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства с нарушена цялост. Размерът на гаранцията се определя съгласно Методика за начина на разпределяне на разходите при определяне на цени за предоставяне на достъп и съвместно ползване на физическата инфраструктура и право на преминаване по ЗЕСМФИ, определена с Наредба № 34 от 24.10.2018 г. за определяне на Методика за начина за разпределяне на разходите при определяне на цени за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура и право на преминаване по Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн., ДВ, бр. 92 от 6.11.2018 г.Формата на гаранцията е паричен гаранционен депозит или банкова гаранция по избор на възложителя. Общинската администрация не може да изисква предоставяне на гаранция преди влизането в сила на разрешението за строеж. Гаранцията по ал. 3 се предоставя преди започването на дейностите по ал. 1, но не по-късно от 10 дни от влизането в сила на разрешението за строеж- чл. 72 ал.4 от ЗУТ. Съгласно чл. 72, ал.5 от ЗУТ гаранцията по ал. 3 се възстановява в срок до три месеца след приключването на дейностите по ал. 3, изречение първо. Когато във връзка със строителството е необходимо да се измени положението или устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж. В случаите на предвидени за изместване в подробните устройствени планове и специализираните схеми към тях проводи и съоръжения средствата за новото строителство са за сметка на възложителя. В тази насока е чл. 73 ал.1 от ЗУТ, съгласно която сАнотирана съдебна практикатроителят на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е длъжен да уведоми незабавно съответните служби и експлоатационни дружества за евентуални повреди на мрежи и съоръжения, произлезли при работата, а ако се отнася за повреди на водопроводи, топлопроводи или газопроводи - да уведоми незабавно и хигиенно-епидемиологичните и органите по пожарна безопасност и защита на населението, както и най-малко три дни по-рано общинската администрация, както и службите и експлоатационните дружества, които стопанисват и експлоатират мрежите и съоръженията, за предстоящото засипване на новоизградени или преустроени подземни мрежи и съоръжения. Строителят на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е длъжен и да извърши за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация, както и да отстрани нанесените повреди, констатирани от общинската администрация и отразени в констативен протокол, в срокове,определени от общинската администрация- чл.74, ал.1 т. 8 и т.9 от ЗУТ. Елементите на транспортната техническа инфраструктура - пътища, улици и транспортни мрежи и съоръжения, се изграждат въз основа на предвижданията на общите и подробните устройствени планове, обвързано със структурата на територията. Транспортната техническа инфраструктура следва да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда- 75 от ЗУТ. Водопроводните и канализационните мрежи и съоръжения се изграждат по одобрени проекти в съответствие с общите и подробните устройствени планове и съответните специализирани схеми към тях и с плановете за вертикално планиране. Водоснабдителните и канализационните мрежи в населените места се проектират като улични мрежи и при спазване разпоредбите на глава четвърта раздел втори от ЗУТ. Техническите изисквания при проучване, проектиране, изграждане и експлоатация на нови, както и при реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на съществуващи водоснабдителни системи са уредени в Наредба № РД-02-20-2 от 3.07.2024 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, oбн., ДВ, бр. 61 от 19.07.2024 г., а до 21.11.2024г. – в Наредба № 2/2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи ( обн. В Д.В. бр. 34/2005г. , изм. Д.В. бр.96 от 2020 и бр.45 от 2016г.). Съгласно чл.1 ал.3 от Наредба № РД-02-20-2 от 3.07.2024 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи техническите изисквания при проучване, проектиране, изграждане и експлоатация на нови, както и при реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на съществуващи водоснабдителни системи, се определят именно с наредбата,а водоснабдителните системи се проектират в съответствие с действащите общи и подробни устройствени планове по смисъла на ЗУТ, изискванията към строежите по чл.169 ал.1 и ал.3 от ЗУТ и правилата и нормите на тази наредба. Водоснабдителните системи се изграждат и въвеждат в експлоатация етапно или цялостно в съответствие със строителните книжа, издадени по реда на ЗУТ, и при спазване на инвестиционния проект с обхват съгласно Приложение № 1 и приложение № 2 от наредбата. Лицата, които изграждат и експлоатират общите водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения, публична държавна и публична общинска собственост, имат право: 1. на прокарване и изграждане на тръбопроводи и съоръжения за водоснабдяване или отвеждане на отпадъчни води и наземни съоръжения към тях; 2. техни представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на линейните обекти по ал. 4 и съоръженията към тях, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти;3. да извършват дейности по отстраняване на аварии- чл.83 ал.6 от ЗУТ. Съгласно чл.83а, ал.1 от ЗУТ правата на лицата, които изграждат и експлоатират водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения възникват, когато с влязъл в сила парцеларен план се определи разположението и размерите на сервитутните ивици на водоснабдителните и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения в засегнатите имоти, и е изплатено или внесено еднократно обезщетение по реда на ал. 2 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Лицата, които изграждат и експлоатират водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения, са длъжни да възстановят всички причинени вреди в имота и да заплатят на собственика парично обезщетение за ограниченията при ползването му извън сервитутните ивици за времето на фактическото строителство- чл.83а, ал.4 от ЗУТ. Тези норми се прилагат и при реконструкция или основен ремонт на съществуващи водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения, когато се променят трасето, обхватът и границите на сервитутните ивици, нанесени в кадастрална карта, специализирана карта, кадастрален план или карта на възстановената собственост. Собственикът на общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения е длъжен да включи към тях водопроводните и канализационните инсталации на всички недвижими имоти в териториалния обхват на мрежите и съоръженията при спазване изискването на чл.125 а от Закона за водите. Присъединяването на недвижимите имоти и потребителите на вода към водопроводните и канализационните мрежи се извършва при спазване на разпоредбите на този закон и със сключване на писмен договор за присъединяване между потребителя и експлоатационното дружество- чл.84 ал.2 от ЗУТ. Условията, техническите изисквания и редът за присъединяване на недвижимите имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и за сключването на договорите за присъединяване се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството- чл.84 ал.3 от ЗУТ. Съгласно чл.87 от ЗУТ в населени места и селищни образувания или в части от тях без канализация битовите отпадъчни води в имоти, предвидени с подробен устройствен план за ниско застрояване, се заустват във водоплътни изгребни ями или се заустват и пречистват в съоръжения за пречистване на образуваните в имотите отпадъчни води. Водоплътните изгребни ями и съоръженията за пречистване на образуваните в имотите отпадъчни води следва да отговарят на изискванията на чл.41 и чл.47, ал.2, както и на санитарно-хигиенните и екологичните изисквания, както и на техническите изисквания, определени в наредбата на министъра на регионалното развитие и благоустройството за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. За вредите, които произтичат от изграждането и използването на мрежите по ал. 3, правоимащите се обезщетяват от възложителя по реда на чл.210 от ЗУТ на основание чл.87, ал.4 от ЗУТ. По отношение на енергоснабдителните мрежи и съоръжения са приложими разпоредбите на чл. 89 – 92 от ЗУТ, а за физическа инфраструктура, предназначена за разполагането на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции – чл.93 и чл.94 от ЗУТ. Физическа инфраструктура, предназначена за разполагането на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции, се изгражда в съответствие с предвижданията на общите и подробните устройствени планове, като не се изисква одобряване на подробен устройствен план в случаите по чл. 50 ал.3 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура ( ЗЕСМФИ) . Разполагането и монтажът на електронна съобщителна мрежа, която не представлява физическа инфраструктура, се извършва по реда на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура.Трасето на линейната физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи се определя с подробния устройствен план, одобрен при условията и по реда на ЗУТ , като при избора на трасе се използват данните от кадастралната карта и кадастралните регистри и от специализираните карти и регистри и информационни системи, както и от наличните планове по пар.6 ал.7 от ПЗР на ЗУТ. Когато трасето на физическата инфраструктура за електронни съобщителни мрежи е извън обхвата на пътя, се изготвя подробен устройствен план – парцеларен план. Не се изисква изработване на подробен устройствен план и одобряване на план-схема, включително към съществуващ подробен устройствен план:когато трасето на физическата инфраструктура за кабелна електронна съобщителна мрежа е в обхвата на съществуващ път, в т.ч. пътни съоръжения, селскостопански, горски, ведомствени пътища, отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри, както и на отредените сервитути на електропроводи, газопроводи, водопроводни и канализационни мрежи, жп линия и други линейни обекти на техническата инфраструктура по смисъла на ЗУТ, както и когато трасето на физическата инфраструктура за електронни съобщителни мрежи е в обхвата на уличната мрежа, в т.ч. тротоарите- чл.50 ал.3 т.1 и т.6 от ЗЕСМФИ.При изграждане на нова и/или разширение на съществуваща линейна физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в полза на операторите на електронни съобщителни мрежи възникват сервитути. Сервитутите по този закон се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на ЗУТ– чл.31 от ЗЕСМФИ. Съгласно чл.56 ал.1 и ал.2 от закона при повреди на подземна физическа инфраструктура за електронни съобщителни мрежи, които трябва да бъдат отстранени незабавно, операторът на електронна съобщителна мрежа, стопанисващ съответната физическа инфраструктура, може да започне необходимите ремонтни работи веднага, като уведоми за това съответната общинска администрация и собствениците на засегнатите поземлени имоти. В тези случаи операторът на електронна съобщителна мрежа, стопанисващ инфраструктурата, уведомява мрежовите оператори в случай на съвместно ползване на физическата инфраструктура.При спазване на приложимото действащо законодателство мрежовите оператори на физическа инфраструктура или упълномощени от тях лица имат право да извършват дейности по ремонт, поддръжка, разширяване, подмяна на физическата им инфраструктура, след като съобщят за това на операторите на електронни съобщителни мрежи, които са разположили елементи на електронни съобщителни мрежи в тази физическа инфраструктура- чл.25 ал.1 от ЗЕСМФИ. При аварийна ситуация, чието отстраняване налага увреждане на електронна съобщителна мрежа, мрежовият оператор, в чиято физическа инфраструктура е разположена електронна съобщителна мрежа, има право да пристъпи към отстраняване на аварията, след като уведоми предварително оператора на електронната съобщителна мрежа в срок, определен в общите условия за достъп до физическата инфраструктура, в който да бъде изпратен представител на оператора- чл.26 ал.1 от ЗЕСМФИ. Мрежовите оператори на физическа инфраструктура не дължат обезщетение на операторите на електронни съобщителни мрежи за нанесените вреди при или по повод дейностите по ал. 1 или 5, освен ако при отстраняването на аварията е било възможно вредите да бъдат избегнати при полагане на дължимата грижа, или мрежовият оператор не е уведомил предварително оператора на електронна съобщителна мрежа или е пристъпил към отстраняване на аварията преди изтичането на срока за явяване на представител на оператора на електронна съобщителна мрежа – чл.26 ал.6. Независимо от обезщетението титулярят на сервитута дължи на собственика на поземления имот по споразумение възстановяване на всички причинени вреди в имота или съответно парично обезщетение- чл.37 от ЗЕСМФИ. Същевременно в чл.193 ал.1 от ЗУТ е предвидено изрично, че правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите, а когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината- чл.193 ал.3. Правото да се прокарат отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината- чл.193 ал.4. Заповедта се вписва в имотния регистър по партидата на поземления имот, който се обслужва от учреденото право да се прокарат отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, по партидата на държавния или на общинския поземлен имот, през който са прокарани отклоненията от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, и в акта за държавна или за общинска собственост. При бедствия, аварии и катастрофи отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура до отделни обекти могат да се прокарват временно - до преодоляване на последствията от бедствието, аварията или катастрофата, през чужди недвижими имоти въз основа на заповед, издадена от компетентни органи, определени със специален закон. В този случай разрешение за строеж не се издава. В тази насока е чл.193 ал.11 от ЗУТ, като за вредите в този случай собствениците на засегнатите имоти се обезщетяват непосредствено след овладяване на бедствието, аварията или катастрофата при условията и по реда на специален закон. Собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол- чл.194 ал.1 от ЗУТ, като след завършване на работите СМР лицето, на което е осигурен достъп, е длъжно веднага да отстрани всички повреди, причинени на недвижимия имот във връзка с изпълнението на работите- чл.194 ал.4 от ЗУТ. Ако повредите не могат да бъдат отстранени, правоимащият се обезщетява за причинените вреди. Определянето на размера на обезщетението се извършва по реда на чл.210 и се изплаща в едномесечен срок от влизане в сила на оценката. Контролът по спазването на разпоредбите на ЗУТ и на нормативните актове по прилагането му при проектирането и строителството, в това число влагането на качествени строителни материали и изделия с оглед осигуряването на сигурността, безопасността, достъпността и другите нормативни изисквания към строежите е възложен на министърът на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 220 ал.1 от ЗУТ. В глава 23 от ЗУТ е регламентирана и административнонаказателна отговорност за редица нарушения със субект длъжностни лица, възложител, проектант, правоспособни физически лица, чрез които се осъществяват дейностите по оценяване съответствието на проектите и/или строителен надзор на строежите и др. в чл. 232 ал.5 т.6 от ЗУТ изрично е предвидено, че се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. , ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което не извърши възстановителните работи и не отстрани за своя сметка нанесените повреди на чужд недвижим имот във връзка с осъществяван от него строеж в срока, определен от органите на общината или от органите на ДНСК. За други нарушения на ЗУТ, приетите от МС, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и решенията и предписанията, основани на тях, наказанието е глоба от 100 до 500 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание за физически лица - чл. 233, а за юридически лица или еднолични търговци – от 1000 до 5000 лева – чл. 237а от ЗУТ. С оглед на горното съдът приема, че при издаването на оспорената наредба от Общински съвет - Плевен не е разполагал с компетентност да издава регламент относно строителството в урбанизираните територия, какъвто е предвиден в ЗУТ и др. актове от по-висок ранг. Не е предвидена и изрична нормативна възможност Общинския съвет да регламентира нови норми респ. да допълни действащите такива относно изграждането на елементите от техническата инфраструктура на територията на Община Плевен. Липсата на материална компетентност на ОС-Плевен обуславя извод за нищожност на приетата наредба. Предвид изложеното, съдът приема, че следва да бъде прогласена нищожност на Наредба № 32 за изграждане на елементите на техническата инфраструктура на територията на Община Плевен (приета с Решение №424/22.12.2016г. на Общински съвет Плевен, изменена с Решение № 389/17.12.2020г., Решение № 431/28.11.2024г., Решение № 695/26.06.2025г. ). Воден от горното и на основание чл.193, ал.1, пр.първо от АПК, Административен съд-Плевен, тричленен състав