РЕШЕНИЕ

№ 20961

гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б. СТ. Ш. СТАВРУ при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело № 20231110120332 по описа за 2023 година В исковата си молба ищцата Г. В. Н. твърди, че работи при ответника „Б. ДСК“ ЕАД. Със Заповед №........./17.03.2023 г., издадена от директора на д. „Човешки ресурси“, ѝ е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за това, че в периода 1.1.2021 г. – 19.7.2022 г., установено при извършена вътрешно-банкова проверка, по личната й сметка, открита при ответника, са постъпвали парични преводи от търговско дружество „Частно основно училище М.“ ЕООД с посочено основание „заплата“, предназначени за нейната майка, нарушение на Правилата за конфликт на интереси, които не допускат личните банкови сметки на служителите да се ползват за цели, несвързани с обичайните им лични дела. Ищцата твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена от некомпетентен орган, не е мотивирана, защото не е посочено в какво се изразява дисциплинарното нарушение, съответно какви действия/бездействия са довели до него, не е посочен конкретен период на извършване на нарушението, не е спазен преклузивният срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта. В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска. Признава, че между страните съществува трудово правоотношение, както и че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ със Заповед №........./17.03.2023 г. Твърди, че наказанието е законосъобразно наложено при спазване изискванията на КТ и за извършено от ищцата нарушение на задълженията й, визирани в Правилника за вътрешния трудов ред в Б. ДСК АД, Етичния кодекс на Б. ДСК АД и Правилата за контрол и противодействие на изпирането на пари и финансиране на тероризма. Поддържа, че заповедта е издадена от компетентен орган /от надлежно оправомощено лице/, в срока по чл. 194 КТ, започнал да тече за работодателя след запознаване с доклад от 21.7.22 г. и при отчитане на ползван от ищцата отпуск поради временна неработоспособност. Излага, че заповедта е надлежно мотивирана, съгласно чл. 195 КТ, с посочване на нарушител, нарушение, кога е извършено, наказание, на какво основание е наложено и кои разпоредби /законови и на вътрешните правила/ са нарушени. С оглед законосъобразността на обжалваната заповед, ответникът моли за отхвърляне на иска. Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на делото е иск с правно основание чл. 357, ал.1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 1, вр. чл. 188, т.1 КТ – за отмяна на наложено дисциплинарно наказание “забележка”. Безспорно е, че между ищцата и ответника съществува трудово правоотношение, по което тя заема длъжността „Регионален мениджър „Спестовни и инвестиционни продукти“ в Б. ДСК, регион.........../Благоевград. Видно от одитен доклад във връзка с проверка движението по сметките на ищцата, одобрен на 27.7.2022 г., за периода на проверка от 1.7.20 г. до 19.07.22 г. са установени ежемесечни преводи от Частно основно училище М. с основание „заплата“.

С покана връчено на ищцата на 26.7.22 г. са й изискани обяснения за извършени преводи по нейната сметка, включително ежемесечни такива в периода 1.1.21 г.- 4.7.22 г. от ЧОУ М.. На 27.7.22 г. ищцата депозирала обяснения, че преводите от ЧОУ М. представляват заплата на нейната майка, която е учителка в училището, както и че не е подписвала декларация, че не може по сметката да получава суми от родителите си или за средства различни от получаване на трудовите доходи. От представените по делото болнични листа и заповеди за разрешаване ползването на платен годишен отпуск се установява, че в периода 28.07.2022 г.-31.1.2023 г. ищцата ползвала платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност. Със заповед №........./17.03.2023 г., издадена от Р. К., директор Д. „Човешки ресурси“, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено нарушение по чл. 187, т.10 КТ, вр. чл. 45, т.3 и т.15 от Правилника за вътрешния трудов ред, т. 7.6 от Дейност срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма от Етичния кодекс в б.та и чл. 8а, вр. чл. 5, ал.6 от Правилника за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм, а именно в периода 1.1.21 г.-19.7.22 г. по банкова сметка с титуляр Г. Н. са постъпвали ежемесечни парични преводи от ТД „Частно основно училище М.“ ЕООД с основани „заплата“, предназначени за майка й, в нарушение на Правилата за конфликт на интереси, които не допускат личните банкови сметки на служителите да се използват за цели, несвързани с обичайните лични дела на служителя. Видно от нотариално заверено пълномощно от 24.09.21 г., законните представители на Б. ДСК АД са упълномощили Р. К., началник Управление „Човешки ресурси“ да представлява б.та в трудовите правоотношения със служителите, включително като издава заповеди за налагане на дисциплинарни наказания.

Не е спорно по делото и се установява от извлечението от банковата сметка на ищцата № 18434906, че в периода 1.7.20 г.-18.7.22 г. ежемесечно са постъпвали суми от ЧОУ М. с основание „заплата“.

С оспорваната заповед ответникът реализирал по отношение на ищцата дисциплинарната й отговорност за извършено нарушение на трудовата дисциплина чрез налагане на най-лекото дисциплинарно наказание. Дисциплинарната отговорност се реализира за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на установените формални изисквания относно провеждане на дисциплинарното производство и издаване на заповедта. Твърденията на ищцата за незаконност на наложеното наказание очертават основанието на иска и рамките на съдебната защита. В случая тези твърдения са за издаване на заповедта от некомпетентен орган на работодателя, немотивиране на заповедта, включително в какво се изразява нарушението и кое задължение не е изпълнено, неспазване на сроковете по чл. 195 КТ. Първият довод за незаконосъобразно на уволнението е за издаване на заповедта от ненадлежен орган. Съгласно чл. 192 КТ, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или определено от него длъжностно лице с ръководни функции. Т.е. законът допуска делегиране на работодателска правоспособност за реализиране на дисциплинарна отговорност. Видно от приложеното по делото пълномощно, процесната заповед е издадена от надлежно упълномощен за това служител на работодателя. Следващият довод е за немотивираност на оспорената заповед. Съгласно трайно установената съдебна практика, задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производството по чл. 344 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. В случая процесната заповед отговаря на изискванията за мотивираност. В заповедта се съдържа индивидуализация на нарушението чрез описанието му от обективна страна, като са посочени време и място на извършване и действията, с които е осъществено. Посочени са и конкретни нарушени разпоредби от вътрешни актове на работодателя като основание за налагане на наказанието, макар принципно да е без значение дали работодателят правилно е квалифицирал дисциплинарното нарушение, защото предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания изложени в заповедта. В случая фактическото основание е ясно и в този смисъл заповедта е мотивирана. Спазен е и преклузивният срок относно налагането на дисциплинарното наказание. Съгласно на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по - късно от два месеца от откриване на нарушението и не по - късно от една година от извършването му. Под „откриване на нарушението“ по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ, законът има предвид момента на узнаване от субекта на дисциплинарната власт (работодателя) за нарушението със съществените му индивидуализиращи признаци от обективна и субективна страна - конкретно действие/бездействие, време, място на извършване, деец. В последствие в рамките на двумесечния срок от узнаване на тези обстоятелства работодателят следва да извърши проверка, да изслуша работника/служителя и да прецени да наложи ли наказание и какво. В случая моментът на узнаване от работодателя е запознаването с одитния доклад от 21.7.22 г. Макар в докладът да е посочено, че е одобрен на 27.7.22 г., доколкото самият ответник сочи в отговора неизгодния за него факт на узнаване от по-ранна дата, тя следва да се приеме като момент на откриване на нарушението, а именно 21.7.22 г. От тогава е започнал да тече двумесечният срок, който към момента на налагане на наказанието /с връчване на заповедта/ - 17.03.2023 г., не е изтекъл, при отчитане на използвания платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност от ищцата, през които срокът не е текъл /чл. 194, ал.3 КТ/. При това са спазени и двумесечният срок /изтичащ на 25.3.23 г./ и едногодишният срок от извършване на нарушението, което при продължаваните такива е моментът на преустановяване на последното действие. Дисциплинарното нарушение се изразява в неизпълнение на трудовите задължения на работника/служителя. При изпълнение на възложената работа работникът/служителят е длъжен да спазва изискванията за изпълнение на възложената работа. Съдържанието на задълженията се урежда в трудовия договор и се установява чрез длъжностната характеристика. Възможно е те да бъдат установени и по друг начин – напр. чрез вътрешни правила на работодателя, негова заповед или нормативен акт. Затова както пренебрегването на задълженията, визирани в длъжностната характеристика, така и допуснатите нарушения на нормативните актове, с които работникът/служителят следва да се съобразява, са нарушения на трудовите задължения, като във всички случаи съдържанието на възложената на работника работа следва да е достигнало до знанието му и съответно, за да се счете, че е налице неизпълнение – следва да се установи, че работникът/служителят е запознат със съответното задължение, което се твърди да не е изпълнил. В случая се явяват основателни възраженията на ищцата, че не ясно в какво се изразява твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина и кое задължение не е изпълнено. Цитираната в заповедта разпоредба на чл. 45 от Правилника за вътрешния трудов ред предвижда общата хипотеза, че нарушение на трудовата дисциплина е неизпълнението на възложената работа и на задълженията предвидени в закон, друг нормативен акт или вътрешни правила на работодателя. В цитираната т. 7.6 от Етичния кодекс на б.та, в раздела относно дейността срещу изпирането на пари, са дадени общи насоки за предотвратяване на такива действия, опознаване клиентите на б.та и спазване на изброените нормативни актове в тази област, а в чл. 8а от Правилата за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм, са дадени насоки за проверка на клиентите. Приложените Правила за конфликт на интереси не са приложими, тъй като са в сила от м.12.22 г., т.е. след твърдяното нарушение. Разпоредбата на чл. 54 ЗКИ също не съдържа никакви конкретни правила за поведение на служителите на б.. В този смисъл напълно основателни са възраженията на ищцата, че не е била запозната със задължение, адресирано към служителите, а и не се установи такова да е предвидено, да не използват сметката си за цели, несвързани с личните им дела /макар и за това понятие да няма дефиниция, при което не е ясно как работодателят е приел, че преводът на заплата на майката на служител и отношенията между тях като роднини не са лично дело/.

След като не се установи поведението на ищцата да е нарушение на конкретно нейно трудово задължение, не е извършено дисциплинарно нарушение, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно издадена и следва да бъде отменена. Относно разноските: С оглед изхода на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, на ищцата се дължат направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 50 лв. Воден от горното, съдът