Решение № 588 от 14.12.2024 г. на Районен съд - Пещера по дело № 9/2024 г.

Производството е образувано по искова молба от Е. Н. Б. - за признаване за незаконосъобразна на издадената от работодателя й Заповед № 545/06.12.2023г. на Директора на ДПЛУИ и ЦНСТ гр. Батак – И. Б. - за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“, и за отмяна на заповедта. В хода на производството, с оглед на реорганизацията на бюджетни звена в Община Батак, посочени с писмо вх. № 3006/28.05.2024г. по описа на съда (л. 209), и във връзка с разпоредбите на чл. 28 ЗСУ, §1 т. 32 от ДР на ЗСУ и чл. 29, ал.3 т.1 от ЗСУ, като правоприемник на първоначално посочения ответник е конституирана самата община. В исковата молба ищцата твърди, че работи по трудово правоотношение на постоянен трудов договор при ответника ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак, като заема длъжността „сътрудник социални дейности в ЦНСТ № 2". Поддържа, че на 05.12.2023 г. е издадена Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка". Посочва, че на 06.12.2023 г. й е връчена за подпис заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка", но тя отказала да я подпише, тъй като не била съгласна със съдържанието й. Поради това й било отказано да получи екземпляр от заповедта, въпреки многократното й настояване за това. Ищцата счита, че заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка" е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалния закон - КТ, издадена е в противоречие с процесуалните правила и е необоснована и немотивирана, като излага конкретни съображения в тази насока. Твърди, че заповедта няма минимално необходимото съдържание, тъй като в нея липсва конкретно описание на нарушението с неговите обективни и субективни признаци. Поддържа, че фактическите основания за издаване на заповедта не кореспондират с правните такива, както и че е налице ексцес на търсене на дисциплинарна отговорност от ищцата от страна на работодателя. Сочи, че на 28.11.2023 г. й е връчена Заповед № 531/27.11.2023 г., с която на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 187, т. 7 и т. 10 от КТ й било поискано обяснение за това, че на 07.11.2023 г. по време на смяна е допуснала потребител на ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак - Н. М. И. да избяга, както и за това, че на 11.11.2023 г. отново по време на дежурство (на смяна) е накарала същият този потребител Н. М. И. да набие друг потребител - А. А. Н., при което по втория потребител имало оток и синина по горната част на гърба. Ищцата дала кратко обяснение, в което отрекла да е имала такова поведение. Твърди, че са нарушени изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е посочено конкретното извършено от ищцата нарушение, мястото му на извършване и законовия текст, въз основа на който се налага наказанието. На следващо място, ищцата твърди, че наложеното й дисциплинарно наказание е необосновано завишено, както и че е нарушено изискването на чл. 189, ал. 1 от КТ. С молба с вх. № 401/22.01.2024 г., ищцата навежда допълнителни доводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Твърди, че заповедта, която й била връчена на 06.12.2023 г. се различава по обем и съдържание от представената по делото Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак. По тази причина поддържа, че процесната Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак е дописвана, което представлява злоупотреба с право и има за цел единствено да й бъде наложено дисциплинарно наказание. Като аргумент за дописване на заповедта изтъква и обстоятелството, че в заповедта П. С. е посочена като медицинска сестра, каквато не е, вместо като социален работник. Сочи, че при връчване на заповедта в кабинета на Директора на ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак са присъствали Директора И. Б. и г-жа М. Г. П., но не и лицата, които са записани като свидетели на факта, че ищцата е отказала да получи заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка". Твърди, че ответникът е действал недобросъвестно при осъществяване на правата си по смисъла на КТ. Сочи, че по време на нейното дежурство подобно произшествие, като описаното в заповедта, не е ставало и няма отразяване в рапортните тетрадки. Като довод за незаконосъобразност на заповедта сочи и това, че работодателят не е изпратил обжалваната заповед на адреса ищцата. Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да отмени наложеното й със Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак дисциплинарно наказание „Забележка“. Претендират се разноски. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак, с предявения иск се счита за допустим, но неоснователен. За процесуално недопустимо ответникът счита само допълването на обстоятелствената част на исковата молба, извършено от ищцата в срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба с молба с вх. № 401/22.01.2024 г. - като направено извън преклузивния срок по чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ и не в изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на нередовности. Не се оспорва, че ищцата заема длъжността „сътрудник социални дейности в ЦНСТ № 2" при ответника ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак, който е неин работодател, както и че със Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак, връчена при условията на отказ, на ищцата Е. Б. е било наложено дисциплинарно наказание „Забележка". Оспорват се всички останали ищцови твърдения, изложени в исковата молба, като се твърди, че Заповед № 545/05.12.2023 г. на Директора на ДПЛУИЦНСТ - гр. Батак и на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, като в същата ясно е посочено, че се санкционират две нарушения: първото - извършено на 07.11.2023 г., състоящо се в неизпълнение на трудови задължения, изразяващо се в допуснато напускане („бягство") от ЦНСТ № 2 на потребителя Н. М. през време на дежурството на Е. Б. и второто - извършено на 11.11.2023 г., състоящо се в неизпълнение на трудови задължения, изразяващо се в допуснат побой между двама потребители на ЦНСТ № 2, в резултат на който потребителят А. Н. е претърпял травми в областта на гърба. Ответникът твърди, че липсата или неточно посочената квалификация на вменените на ищцата нарушения в заповедта, според вътрешно установените норми в ЦНСТ или според КТ, не представлява порок на заповедта по чл. 195, ал. 1 от КТ. Поради това, дори и нарушенията неправилно да са квалифицирани по чл. 187, ал. 1, т. 7 или по т. 10 от КТ, то това не може да доведе до незаконосъобразност на заповедта. Твърди се още, че ищцата е запозната с всички актове (Закон за социалните услуги, Наредба за качеството на социалните услуги, Стандарти и критерии за качество на специализирана социална услуга, Етичен кодекс на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, Вътрешен правилник на ЦНСТПЛУИ № 2 и утвърдените от Директора Процедура за действие при отсъствие на потребител без разрешение от услугата и длъжностна характеристика за длъжността „Сътрудник социални дейности") гарантиращи като основни ценности: безопасността и телесната неприкосновеност на потребителите на социални услуги. Отделно от това, в изпълнение на програма за повишаване на квалификацията на персонала в ЦНСТПЛУИ 2, ищцата участвала и в обучения с подобна насоченост. През 2022 г. било проведено обучение на тема „Методика на социалните услуги за хора с умствена изостаналост", а през 2023 г. - на тема „Програма за човешко достойнство“. Ответникът твърди, че сочената в процесната заповед норма на §1, т. 15 от ДР на ЗСУ, уреждаща по най-общ начин съдържанието на термина „резидентна грижа", като дейност по осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневни потребности, потребности от развитие на лицата и осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот, показвала в обобщен вид задължението на персонала на услуга, предоставяща такава резидентна грижа, да полага максимална грижа и да бди над потребителите на услугата. Поддържа, че като не е посочил като нарушено всяко отделно задължение на ищцата Е. Б. по осигуряване безопасността и телесната неприкосновеност на потребителите на услугата, произтичащо от всеки един от гореописаните актове поотделто, а е посочил общата норма на §1, т. 15 от ДР на ЗСУ, работодателят не е допуснал нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ. Ответникът твърди, че е спазена нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ, като е изискал и приел писмените обяснения на ищцата. Освен това работодателят е изискал и рапорти от всички служители, възприели лично факти, касаещи случаите от 07.11.2023 г. и 11.11.2023 г., след което със Заповед № 538/29.11.2023 г. е назначил комисия, която след като се запознае с всички факти и обстоятелства и изслуша свидетелите на обсъжданите нарушения, да изложи своите констатации в протокол и да даде становище относно ангажиране дисциплинарната отговорност на Е. Б.. На 01.12.2023 г. така назначената комисия е заседавала, изслушала е свидетелите и с Протокол от 04.12.2023 г. е дала становище за извършени от ищцата Е. Б. дисциплинарни нарушения на 07.11.2023 г. и на 11.11.2023 г., за които да се наложи едно общо наказание „забележка“. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че заповедта е била дописвана, след като на 06.12.2023 г. ищцата е отказала да я получи. Изтъква, че обстоятелството, че в заповедта П. С. е посочена като медицинска сестра, а не като социален работник, не може да бъде аргумент за дописване. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че при връчването на заповедта не са присъствали посочените в нея лица Ц. К. и Ц. П.. Сочи, че в случая не намира приложение чл. 195, ал. 2 от КТ. Твърди, че ищцата е извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина и като възможно най-лекото наложеното й наказание „Забележка“ се явява съответно на извършените дисциплинарни нарушения. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: В качеството си на работодател на ищцата, до дата 01.04.2024г. (съгласно Решение № 58/15.02.2024г. по протокол № 5 на Общински съвет – Батак – л. 209) като Директор на ДПЛУИ и ЦНСТ – гр. Батак, И. Б. е издала Заповед № 545/06.12.2023г., с която е наложила на Е. Н. Б. дисциплинарно наказание – забележка, за две нарушения на трудовата дисциплина. Първото от тях е описано в заповедта като – допуснато от Б. в нейната работна смяна на 07.11.2023г. бягство на потребителя на услугата Н. М. И., за чието изчезване работничката разбрала след връщането му в ЦНСТ № 2, а второто нарушение – като допуснато отново в работна смяна на Б. на 11.11.2023г. сбиване между потребители на услугата за резидентна грижа, в следствие на което единият – А. А. Н. е получил конкретно описана физическа травма. Съгласно разясненията, дадени с Решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, при трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на работника/служител. В конкретния случай между страните няма спор, а и от приложеният трудов договор, сключен между ищцата и ЦНСТ и ДПЛУИ-гр. Батак и последвалите допълнителни споразумения към него (последното – сключено между Община Батак и ищцата – л.187) се установява, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание Е. Б. е заемала длъжността „Сътрудник социални дейности в социална услуга в ЦНСТ за ПЛУИ № 2“. От приетата като писмено доказателство по делото длъжностна характеристика на ищцата (л.149-151) става ясно, че сред трудовите й задължения е: да изпълнява указанията на санитаря-отговорник или Директора на ДПЛУИ и ЦНСТ, да спазва стриктно всички вътрешни правила и процедури в ЦНСТ № 2, да оказва помощ и подкрепа като спазва нормативните документи, касаещи дейността в рамките на законоустановеното работно време, да участва във всички дейности във връзка с цялостното обгрижване на потребителите (т.9.1). Отново от длъжностната характеристика (т.7) се установява, че основно задачите на съответния работник му се възлагат от санитаря-отоговорник или Директора на ДПЛУИ и ЦНСТ, като Директорът може да възлага и други задачи, които не са включени в длъжностната характеристика, но работника притежава необходимите компетенции за тях и са в интерес на потребителите на институцията. В същия смисъл – съгласно приложения Правилник за вътрешния трудов ред на ЦНСТ за ПЛУИ № 2 – гр. Батак (л.114), в качеството си на работник ищцата дължи изпълнение на възложената й съгласно индивидуалния трудов договор работа в изискуемото качество, като следва и да изпълнява указанията и нарежданията на работодателя, издадени във връзка с трудовите й задължения. От показанията на разпитаните свидетели, работещи на същото място, както и ищцата, несъмнено се установява, че е налице общоизвестно на персонала нареждане на директора на ДПУИЛ и ЦНСТ – поставените под пълно запрещение потребители да не напускат оградения двор на институцията, без надзор от страна на работещите там. В същия смисъл – свидетелите съответно посочват: свид. Ц. К. (социален работник) – „… Имаме дворно пространство, има и 2 портала, които са затворени. По принцип част от потребителите, които са дееспособни лица, са на напълно свободен режим, имат пълното право да излизат и да се разхождат. Н. И. е под запрещение. Имат право да излизат в дворното пространство…“; свид. В. Г. – „…Те са свободно движещи се, но ние сме длъжни да ги наблюдаваме. Помагат ми болните и като ги пусна да изхвърлят боклука, аз съм длъжна да наблюдавам – ще се върне ли или не, защото те не са нормални хора, трябва да ги наблюдавам… По принцип не може да излизат извън оградата. Извън оградата на никой не разрешаваме да излиза. Ако видим някой – трябва да кажеш, че е навън... Нямат право да излизат извън заграждението.“; свид. Н. Г. (трудов терапевт) – „Мисля, че сами не могат да излизат, трябва да има някой с тях. Пускаме ги само да изхвърлят боклука…“; свид. Г. П. „…По принцип потребителите не трябва да напускат институцията, тя е оградена. Има два портала с мрежа. По принцип не могат да напускат институцията. Това е работа на дежурния, който е по график в момента – да си следи потребителите налице ли са му, да няма някой да отсъства, защото често правят опити за бягство… В случай на отсъстващ пациент се отразява веднага, веднага се обявява, уведомяваме директора, уведомяваме дежурната кола и почваме да го търсим.“; свид. Д. Г. – „… То им е забранено да излизат, защото сме в гората. … От ръководството имаме като забрана да излизат потребителите извън двора, само до контейнера може да идат да изхвърлят боклука…“. Така установената забрана от ръководството да се напуска двора на институцията от потребителите й без надзор - напълно кореспондира и на предвиденото в разпоредбата на §1, т.15 от ДР на ЗСУ определение на понятието „резидентна грижа“, предвиждащо тази грижа да е „24-часова“, и пряко ангажира работещите, включително ищцата – като указание/нареждане на работодателя, издадено във връзка с трудовите й задължения. Служебното задължение на ищцата - по време на смяната си да упражнява непрекъснат надзор и да е наясно къде се намират поверените й потребители не само е документално установено с длъжностната й характеристика и вътрешните правила, а е и житейски логично, предвид естеството на професията й и особеностите в състоянието на обгрижваните от нея хора в институцията. Същевременно от показанията на П. С. става ясно, че на 07.11.2023г. около 17, 30 часа, в смяната на ищцата, свидетелката е отишла в сградата на ЦНСТ-2, където е следвало да даде лекарства на обгрижваните от Б. потребители, сред които Н. И., но и двете заедно с изненада установили, че него го няма нито в сградата, нито на двора, където го потърсили. От показанията на свидетеля В. Г. пък се установява, че макар да не може да си спомни точната дата - тя е станала пряк очевидец как явно в същата вечер през ноември 2023г., около 18, 30 часа кола с жълти сигнални светлини е минавала по пътя в близост до институцията, и се е върнала около 5 минути по-късно, като пред нея и двата пъти е тичал човек, който е влезнал през дворния портал и свидетелката е видяла, че това е бил точно Н. М.. Фактът, че именно поставеният под пълно запрещение (съгласно Решение от 31.03.200г. по гр. д. № 357/200г. на ОС-Пазарджик – л. 497) Н. М. е бил напусналият безконтролно институцията потребител, върнал се, съпровождан от колата със сигнални светлини, се потвърждава и от описаното му от свидетелката негово поведение в следващите дни – имитиране на звук от сигнализацията на автомобила. Така доказаните факти са показателни не само за неположена от страна на ищцата необходима грижа за потребителя, а и за това, че като резултат от неизпълнението на трудовите й задължения – уязвимият (предвид нивото на своята вменяемост) болен е бил изложен на пряк риск най-малкото от това да стане жертва на ПТП. Според настоящия състав така установеното несъмнено сочи на извод за допуснато от страна на ищцата Б. нелеко дисциплинарно нарушение на трудовите й задължения, като предвид заеманата от нея длъжност и свързаните с нея отговорности - недопустимо е работничката, ако не – да не упражнява пряк надзор на силно уязвимите потребители на услугата, то най-малкото по време на смяната си следва да е наясно поне къде се намират те. Второто описано в заповедта с № 545/05.12.2023г. дисциплинарно провинение на ищцата е за допуснато от нея по време на смяната й на 11.11.2023г. сбиване между потребители на услугата за резидентна грижа, в следствие на което единият – А. А. Н., е получил конкретно описана физическа травма на гърба си. От приложения по делото Етичен кодекс на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги (л.425-426), с чл. 10, т.1 и т.2 се установява задължение на служителите (каквато е и ищцата), да „не допускат – 1. никаква форма на телесно наказание, физическо, психическо или сексуално насилие, или неглижиране, включително пасивно; 2. нанасяне на вреда на лицата, ползващи социалната услуга, по какъвто и да било начин с действие или бездействие.“ В същата връзка с показанията си свидетеля З. Н., която заема еднаква длъжността – сътрудник социални дейности в ЦНСТ 2-Батак, потвърждава задължението – да се следи за конфликти и ако се забележи такъв – да се реагира като бъдат успокоени потребителите. От показанията на тази свидетелка става ясно, че в един от понеделниците на м. ноември 2023г. е къпала потребителят с диагноза аутизъм – А. Н. и с колежката й Н. Г. забелязала синина в горната част на гърба му, заради което била извикана и мед. сестра Г. П., преценила травмата получена не от самонараняване. Според показанията си – свидетел на установяването на това нараняване станала и Д. Г.. Липсата на спомени у Г. и Г. за точната датата на установяване на травмата, както и противоречиво сочените дати от другите две свидетелки – според Г. –07.11.2023г., а според Г. П. –11.11.2023г., намира логично обяснение в дългия период от време от случката до разпитите им. Въпреки това – от техните показания несъмнено се установява, че А. Н. е бил пострадал физически, като според показанията на Г. – потребителите й предали, че А. е получил травмата като е бит именно в смяната на ищцата Б.. При тези противоречиви показания, преразказващи възприятия на непосочени потребители на услугата (със съмнителна, предвид състоянието им, вменяемост и възможности достоверно да възприемат и препредават обстоятелствата), както и в контекста на отбелязаната от почти всички разпитани по делото свидетели склонност на А. Н. често да се самонаранява, удряйки се сам в стените и по земята – за настоящия състав не може да се приеме за доказано, че действително в работната смяна на ищцата на 11.11.2023г (събота) е допуснато упражняването на физическо насилие спрямо потребителя Н., нито начина, по който е получил травмата на гърба си. Независимо от това обаче – предвид гореобосновано доказаното дисциплинарно провинение на работничката по т.1 от заповедта – следва да се приеме, че работодателят законно е упражнил субективното си право да ангажира дисциплинарната й отговорност, налагайки й дори лекото (спрямо тежестта на нарушението и произтеклите от него рискове за живота и здравето на болния потребител), наказание – забележка. Изложените от ответната страна възражения срещу законосъобразността на заповедта са неоснователни. Видно от показанията на свидетелите М. П., Ц. П. и Ц. К. – именно приложената по делото заповед за налагане на дисциплинарното наказание е била връчена на ищцата надлежно, като тя е отказала да я подпише, но това не променя факта на надлежното връчване. На следващо място, както е посочено и в Решение № 177/11.07.2012г. по гр.д. № 193/2011 г., VI г.о. на ВКС – „Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушението и кога е извършено. Това не означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите).“ Именно такъв е и настоящият случай – спазвайки задължението си по чл. 193, ал.1 от КТ, преди налагане на наказанието работодателят е предоставил на работничката възможност да даде обяснения по случаите, чрез Заповед № 531/27.11.2023г. (л.38), в която, макар и с различни нюанси при излагането на първоначално узнатите от него провинения, достатъчно ясно е описал обстоятелствата по служебното поведение на Б., считани за нарушение на трудовата дисциплина. В контекста и на цитираната практика на ВКС - за разлика от виждането на пълномощника на ищцата - за това описание не важат строгите изисквания като за наказателноправен „обвинителен акт“ (относно обективна и субективна страна), а е достатъчно, че категорично се разбира търсената й отговорност за това, че в работните й смени на съответните дати: първо - не е упражнила необходимия надзор над потребителя Н. М. И., който без нейно знание е напуснал институцията, и второ – че е допуснала физическо насилие и нараняване спрямо потребителя А. Н.. Задължението по чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл.194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ. В този смисъл Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 722 от 03.01.2011 г. по гр.д. № 518/2009 г. на Четвърто гражданско отделение; решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. и решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Обсъждането на определената със Заповед № 538/29.11.2023г. комисия и дадените пред нея сведения от колеги на ищцата е безпредметно, доколкото законът не предвижда като изискване наличието на такава комисия, а доказателствената стойност на съставения от нея протокол (и на рапортите) - е като на частен свидетелстващ документ, чието съдържание следва да се пренебрегне на фона на събраните в хода на делото показания на същите (дали обяснения и пред комисията, както и рапорти) свидетели, на които обаче в хора на делото е била разяснена от съда и отговорността по чл. 290 НК. При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, само ответника има право на претендирани разноски, чието извършване и размер (адвокатски хонорар от 600 лв.) е доказал с представен Договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от горното, съдът