Решение № 4922 от 22.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8483/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 8121/19.05.2023г. по гр. д. № 55941 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 66-ти състав Г. И. С., ЕГН •••••••••• е осъдена да заплати на „Групова практика за С.М.П. НМ Д.“ООД, ЕИК •••• на основание на чл. 203, ал.2, пр.1 вр. с чл. 211 от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата о т 960лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 29.09.2021г., до изплащането й, представляващи причинени от ответника умишлено вреда във времевия отрязък 16, 00ч-20, 00ч. на 17.08.2021г. чрез копиране и изтриване на файлове от сървъра на работодателя дистанционно от личния си компютър от вкъщи от потребителски профил „gstoyanova” докато е била в отпуск за временна нетрудоспособност; на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски от 1391лв., като „Групова практика за С.М.П. НМ Д.“ООД, ЕИК •••• е осъдена да заплати на Г. И. С., ЕГН •••••••••• по предявените насрещни искове на основание на чл. 213, ал.2 и чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4255, 06лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 16.12.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода о т 17.05.2021г. до 30.08.2021г.; сумата от 34, 28лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 4255, 06лв. за периода от 31.08.2021г. до 28.09.2021г.; сумата от 937, 17лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 16.12.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 16 дни; сумата от 7, 55лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 937, 17лв. За периода от 31.08.2021г. до 28.09.2021г., както и на основание на чл. 78 от ГПК сумата от 500лв., представляващи съдебни разноски, като неоснователни са отхвърлени насрещните искове за горниците до пълните предявени размери, като „Групова практика за С.М.П. НМ Д.“ООД, ЕИК •••• е осъдено да заплати на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 805, 20лв., представляващи разноски за исковото производство. Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 167470/13.06.2023г. от ответника по насрещните искове- „Групова практика за С.М.П. НМ Д.“ООД, ЕИК •••• в частта, с която насрещните искове са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно СРС приложил нормата на чл. 138а, ал.2 от КТ като приел, че въведеното непълно работно време било незаконосъобразно. За работодателя се било породило правото по чл. 138а от КТ и то било упражнено при спазване и в духа на разпоредбата, целяща компенсиране на неблагоприятните икономически последици в икономическата дейност на работодателя, свързани с въведената в РБългария извънредна епидемична обстановка. Тази норма нямала за цел ограничение на заразата, целта била справяне на работодателите с неблагоприятни стопански последици, предизвикани от пандемията. Нормата на чл. 138А, ал.2 от КТ съдържала необорима презумпция, че обем на работа е намалял за срока на извънредната епидемична обстановка, като изцяло в преценка на работодателя било предоставено дали да се възползва от тази антикризисна мярка за цялото предприятие или за отделно негово звено. Под звено се разбирало не само териториално обособена единица, но и стопанско направление в търговската дейност на работодателя. Такова тълкуване било съобразено с целта на чл. 138А от КТ - икономическа антикризисна мярка на ограничена стопанска дейност на работодателя, а не здравна мярка. Събраните доказателства установявали, че ищцата упражнявала трудовите си функции в отделно стопанско звено-направление, по предлагане и сключване на договори за извършване на фармакогенетичен тест „GenPro Pgx”, който се осъществявал посредством нарочно създадена от работодателя онлайн платформа с интернет адрес “htpps//lifegenomix.eu”, който процес обслужвала и изпълнявала ищцата. По време на епидемичната обстановка потребителския интерес към предлагания от ищеца продукт бил значително намален, защото успешната реализация изисквала директен контакт с медицинско лице, което било трудно осъществимо предвид ограничения достъп до лечебните заведения. Това мотивирало работодателя да въведе намалено работно време за ищеца. Другият служител на длъжност „продуктов мениджър“ бил в друго направление-обслужване и пазарна реализация на ДНК-тестове за определяне на реакции на организма към определен режим на хранене и към определена тренировъчна програма, за определяне на дермагеничен портрет, даващ информация за еластичността, защитата и пигментацията на кожата. Тези други ДНК-тестове се осъществявали посредством друга онлайн платформа с интернет адрес https//braingenomix.bg/. Не били установени и останалите предпоставки за уважаване на иска по чл 213, ал.2 от КТ – че ищцата се била явила, за да започне изпълняването на трудовите си функции, освен на 17.08.2021г. между 15: 25ч. и 17: 46ч. по време на ползвания от нея отпуск поради временна нетрудоспособност, преглеждане на файлове от служебния компютър. Воля и желание на ищеца да продължи да работи на пълен работен ден не били установени по делото. Събраните гласни доказателства били в обратния смисъл Не било установено фактическо недопускане от работодателя. Издаването на заповедите не препятствало фактически ищцата да работи. Разпоредбата на чл. 213, ал.2 от КТ не била приложима за време извън установеното от работодателя работно време. В случая работното време на ищеца било от 9: 00ч. До 13: 00ч., поради което и за времето след 13: 00ч. Не възниквало вземане за обезщетение по чл. 213, ал.2 от КТ. Приемайки за основателен иска по чл. 213, ал.2 от КТ неправилно бил уважен иска по чл. 224, ал.1 от КТ. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 177 от КТ. Изплащането на обезщетението по чл. 213, ал.2 от КТ не водело до промяна в изплатеното брутно трудово възнаграждение съответно до възможност за преизчисляването му. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски. Въззиваемият – ищец Г. И. С., ЕГН •••••••••• е оспорила жалбата. Посочила е, че решението в тази част е правилно. Заповедите за намалено работно време й били връчвани в деня на издаването им и въз основа на тях била допускана да работи само по 4 часа дневно, вместо посоченото в трудовия договор 8 часа. Нямало основание за едностранна промяна на трудовото правоотношение от работодателя. Правото по чл. 138 а от КТ важало само за хипотези на намаляване на работно време по отношение на всички работници и служители в звеното или предприятието, а в случая такова намаляване било направено само по отношение на ищеца. Този извод следвал при съпоставяне на нормите на чл. 138а и на чл. 120в от КТ които били въведени от законодателя едновременно. Преустановяването на работа било допустимо по отношение на отделни служители, но намаленото работно време – само по отношение на всички работници и служители в звено/предприятие. При ответника имало двама служители на длъжността „продуктов мениджър“, нямало основание да се приеме, че ищцата като един от тях била отделно структурно звено. Направление и структурно звено били различни понятия. Двамата продуктови мениджъри били с една и съща длъжностна характеристика, със сходни функции по продажбите на продукти- тестове. Звено, структурно звено и част от предприятието били близки по съдържание термини, като всички те обозначавали организационно и управленски обособена структурна единица в предприятието. Допълнителни но не решаващи били териториална, финансово-икономически, функционална обособеност. Нито един от тези белези не било установено да е налице в случая. Свидетелят Д.З. била заинтересован от изхода на делото свидетел като служител на ръководна длъжност при ответника, показанията й не били подкрепени от тези на другия свидетел, разпитан по делото. Издадените от ответника заповеди били причината ищцата да не работи по 8 часа на ден. Свидетелите посочили, че ищцата е била недоволна от тези заповеди. Всеки ден ищцата била на работа от 9: 00ч. до 13: 00ч., което установявало, че в 13.00ч. имала готовност да продължи да работи, но не го направила поради издадените от ответника заповеди Недопускането до работа можело да бъде не само с фактическо възпрепятстване, но и чрез издаване на заповеди, с които формално се създава основание работникът да не изпълнява трудовите си функции. Не било нормално да се очаква при такава ситуация ищцата със самоуправни действия да продължи да работи след 13: 00ч., като рискува конфликти и евентуално физическо отстраняване Именно защото заповедите за намаляване на работното време били незаконни то те не са проявили правен ефект и така работодателят дължал обезщетение по чл. 213, ал.2 от КТ. Поради незаконните действия на работодателя на ищцата било заплащано възнаграждение в намален размер, релевантно за обезщетението по чл. 224 от КТ било дължимото възнаграждение за пълен работен ден. Претендирала е разноски. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №60874/29.09.2021г. на „Групова практика за С.М.П. НМ Д.“ООД, ЕИК •••• срещу Г. И. С., ЕГН ••••••••••, с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 960лв. ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди причинени от ответника във времевия отрязък 16, 00ч-20, 00ч. на 17.08.2021г. чрез копиране и изтриване на файлове от сървъра на работодателя дистанционно от личния си компютър от вкъщи от потребителски профил „gstoyanova” докато е била в отпуск за временна нетрудоспособност. Навело е твърдения, че ответникът работел при него по трудов договор от 02.10.2020г. на длъжността „продуктов мениджър“, направление по предлагане и сключване на договори за извършване на фармакогенетичен тест „GenPro Pgx”, който се осъществявал посредством нарочно създадена от работодателя онлайн платформа с интернет адрес “htpps//lifegenomix.eu”, който процес обслужвала и изпълнявала ищцата. Трудовият договор бил прекратен на 30.08.2021г. С двумесечно предизвестие от работодателя на основание на чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ поради това, че след сключване на договора изискванията за длъжността били променени и следвало служител да е с професионална квалификация биолог“ или „фармацевт“, каквото ответникът не притежавала. Няколко дни преди изтичане на срока за предизвестия установил, че липсват файлове от мрежовия диск, наетата фирма „Л.К.“ ЕООД установила, че причината било поведението на ответника на 17.08.2021г., която дистанционно от личния си компютър осъществила връзка с корпоративната мрежа на ищеца и копирала и изтрила 250 файла от сървъра, касаещи вътрешни оперативни процедури, информация за нови продукти, лични данни, типови документи за обслужване на клиенти, отчети, статии, информация с маркетингово съдържание и работни графици. За възстановяването на тези файлове ищецът платил 960лв. и тази сума следвало да му бъде възстановена от ответника. Претендирал е разноски. Ответникът по първоначалните искове - Г. И. С., ЕГН ••••••••••, в предоставения срок ги е оспорила.Посочила е, че не била изтрила файловете Това изтриване било от служебния й компютър до който на 17.08.2021г. Нямала достъп, защото била в отпуск поради болест. На 17.08.2021г. Извършила почистване на създадени от нея файлове, подпомагащи нейната работа. Предявила е насрещни искове за осъждане на ответника да й заплати на основание на чл. 213, ал.2 и чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4565, 54лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 16.12.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от 17.05.2021г. до 30.08.2021г.; сумата от 36, 78лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 4565, 54лв. за периода от 31.08.2021г. до 28.09.2021г.; сумата от 937, 23лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 16.12.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 16 дни; сумата от 7, 55лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 937, 23лв. за периода от 31.08.2021г. до 28.09.2021г. Навела е твърдения, че работела на сочената от работодателя длъжност, като за периода от 17.05.2021г. до 30.08.2021г. без основание работодателят намалил работното й време от 8 часа на 4 часа, това било незаконно недопускане до работа й се дължало обезщетение по чл. 213, ал.2 от КТ. Неизплащане на възнаграждението като за 8 часа довело до изплащане на обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в намален размер, а се дължало такова, съответстващо на възнаграждение за 8 часов работен ден. Разпоредбата на чл. 138А от КТ посочена от работодателя за издаване на заповедите за намаленото работно време допускало промяна на същото само за всички работници и служители в звено на работодателя, а в случая само нейното работно време било намалено., независимо че на идентична длъжност имало друг служител при работодателя. Претендирала е разноски. Ответникът по насрещните искове Групова практика за С.М.П. НМ Д.“ООД, ЕИК •••• е оспорил насрещните искове. Насрещният ищец бил допускан до работа в определеното намалено работно време и нормата на чл. 213 от КТ не намирала приложение. Намаляването на работното време било направено при спазване и в духа на чл. 138А от КТ, целяща компенсиране на работодателя от неблагоприятни икономически последици от извънредната епидемична обстановка, насрещният ищец не бил заявявал желание или готовност да работи след установеното намалено работно време. Обезщетението по чл. 224 от КТ било определено съобразно начислено и платено трудово възнаграждение, не бил изпаднал в забава на плащането на претендираните за заплащане от него суми. Претендирал е разноски. По делото е приет неоспорен от страните носещ подпис, положен за тях трудов договор № 42/02.10.2020г. съгласно който „ГПСМП НМ Д.“ООД е възложило на Г. С. по трудов договор да изпълнява длъжността „продуктов мениджър“ със задължения по длъжностна характеристика, с която служителят е запознат и е получил копие при 8-часов работен ден от 09: 00ч. до 18: 00ч. с обедна почивка от 1 час, 5-дневна работна седмица, за неопределено време със срок за изпитване в полза на работодателя от 6 месеца при основно месечно трудово възнаграждение от 2577, 38лв.; допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер от 0, 6% от основното трудово възнаграждение за всяка година стаж, който към сключването на договора е „0“ дни. Съгласно чл. 5.4. от договора възнаграждението се изплаща до 10-то число на месеца следващ този, за който се дължи. Съгласно чл. 7 от договора размер на платен годишен отпуск е 20 работни дни годишно, изчислен пропорционално на отработеното време за текущата година считано от 01.01. до 31.12. Приета е заповед от 29.06.2021г., длъжностна характеристика, съгласно която изискванията за заемане на длъжността продуктов мениджър са завършено висше образование и професионална квалификация „биолог“ или „фармацевт“. Основните задължения по същата са да управлява процеса по предлагане на продуктите и услугите, тяхното доставяне и изпълнени; координира обслужването на пациенти, желаещи да направят тест от портфолиото на компанията, като обслужва телефонни запитвания за цени на пакетни услуги, възможности за вземане на кръвна проба, координира вземането на проби и администрирането на документите от пациентите-заявка за тест, информирано съгласие и др.; организира оформянето на товарителници и документация за транспортиране на пробите до партньорска лаборатория; координира информационния поток между лекари, клиенти, лабораторни служители, служители по логистиката и консултанти във връзка с извършването на тест, получаването на медико-генетично становище от специалист по медицинска генетика за всеки резултат и при необходимост организира генетична консултация за пациента; съдейства при разрешаване на рекламации, проследява плащания; поддържа архив на клиентски документи, координира комуникация между лекари, назначаващи генетични тестове, и партньорски лаборатории; следи наличността на сетове за вземане на биологичен материал, изготвя справки, анализи, подпомага в организирането и участва в представянето на компанията на специализирани мероприятия. Организационни връзки за длъжността са с всички служители, отделно с пациенти, служители на партньорски лаборатории, лекари, назначаващи генетични тестове, служители на лечебни заведения, на логистични контрагенти, на организатори на специализирани мероприятия. Приети са неоспорени от страните предизвестие, заповед от 30.08.2021г., съгласно които на 30.06.2021г. на Г. С. е връчено предизвестие за прекратяване н трудовия договор между страните на основание на чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ с изтичане на 2-месечно предизвестие- поради непритежаване на необходима професионална квалификация за изпълняваната работа-биолог или фармацевт, заповедта за прекратяване на правоотношението е издадена на 30.08.2021г., сочи че служителят има 16 дни неизползван платен годишен отпуск, като на лицевата част на същата и изписано, че не е връчена поради напускане на служителя на работното му място преди края на работното време който е 13: 00ч. Преди да изтече срока на предизвестието, за което са положени подписи на двама свидетели с посочени имена- Д.З. и Катерина Бъчварова. Приет е трудов договор № 36/21.05.2020г., допълнително споразумение от 01.12.2020г. съгласно който „ГПСМП НМ Д.“ООД е възложило на В. С. по трудов договор да изпълнява длъжността „специалист генетични тестове“ със задължения по длъжностна характеристика, а считано от 01.2.2020г. - продуктов мениджър“. Приети са Заповед № 101/17.05.2021г., Заповед № 105/28.05.2021г., Заповед № 107/30.07.2021г., съгласно които работодателят е въвел непълно работно време на служителя Г. С., като работно време е определено на 4 часа – от 09: 00ч. До 13: 00ч. И основно трудово възнаграждение от 1288, 69лв. За периода от 17.05.2021г. До 31.05.2021г.; от 01.06.2021г. До 31.07.2021г.; от 01.08.2021г. До 31.08.2021г., които са връчени на служителя съответно на 17.05.2021г., на 01.06.2021г., , на последната не е посочен ден на връчването й. Трите заповеди сочат основание за издаването им – чл. 138, ал.2 от КТ връзка с Решение на МС за удължаване на срока на обявена в РБългария епидемична обстановка, които решения са съответно № 395/28.04.2021г.; № 426/26.05.2021г.; в третата заповед нее посочено конкретен номер и дата на решение на МС. Приети са фишове за заплати от юни, юли, август 2021г. Съгласно които юни 2021г. Ищцата е имала отработени 22 работни дни с основна заплата от 1288, 69лв; през юли 2021г. Е отработила 20 дни, 2 дни е била в пратен годишен отпуск; през август 2021г. Е била в отпуск поради болест за 18 дни, отработила е 3 дни, начислени са обезщетения за 16 дни по чл. 224 от КТ в размер на 937, 23лв. Приети са описания на тестове, съгласно които тестовете Life Nutrtion, Life Fitness, Life Skin са ДНК тестове изследващи индивидуални реакции на организма съответно към даден режим на хранене, даден режим на тренировъчна програма, еластичност, защита и пигментация на кожа, като те Прието е описание на тест GenPro Pgx съгласно което същият е фармакогенетичен тест, анализиращ 24 гена за стандартно очакваната реакция към най-често използваните в психиатрията медикаменти. Приети са разпечатки на заглавни страници на сайтовете “htpps//lifegenomix.eu” и https//braingenomix.bg/. Приет е болничен лист № Е 22001956055 съгласно който за периода от 16.08.2021г. До 29.08.2021г. Г. С. е била в отпуск поради заболяване „увреждане на междупрешленните дискове в поясна и други отдели на гръбначния стълб“. С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и на данни в система на ищеца и тестови компютър, снабден със специализиран набор софтуерен пакет за проверка на бази данни е посочило, че Г. С. е имала осигурен далечен достъп до информационния ресурс на дружеството чрез потребителски профил „gstoyanova” и на 17.08.2021г. От този профил са изтрити 111 файла, съхранени на сървъра на дружеството от външен IP адрес, част от мрежата на оператор на интернет услуги „Виваком“АД, от външен за мрежата на дружеството компютър. Това били работни файлове, неподписани авторски, за тях се правел архив автоматично, посочено било че копия на същите ги има в архив. С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че брутно трудово възнаграждение на Г. С. при 8 часов работен ден за периода от 17.05.2021г. До 30.08.2021г. Е в размер на 9700, 27лв., начисленото такова било 5445, 21лв., разликата била 4255, 06лв. Последният месец от ищеца през който имало поне 10 отработени дни бил юли 2021г. и ако се приемело че работен ден е 8 часа, то за 16 дни неизползван платен годишен отпуск се дължало обезщетение от 1874, 40лв., платено било 937, 23лв. и така неплатена част била 937, 17лв. Разпитан по делото св.М.Р. е заявил, че е собственик на компанията, поддържаща от 8-9 години информационната система на ГПСМП НМ Д.“ООД, не бил виждал Г. С.. Служителите имали възможност за отдалечен достъп, служителите не знаели паролите, неговата фирма настройвала компютъра, от който съответния служител имал достъп. Изписвало се само потребителско име, компютърът се оторизирал и фирмата на свидетеля правела отдалечен достъп. Нямало ограничения във времето за достъп по време на Ковид друг компютъра на Г. С. бил настроен за работа, тоест тя имала два компютъра, от които може да работи. Установили изтриване на файлове, фирмата му го възстановила Изтриването не било от служебния компютър на Г. С.. Разпитана по делото св. Д.З. е заявила, че работи в ГПСМП НМ Д.“ООД от около 2015г., към момента изпълнявала длъжността „проджект мениджър „ на тестове Prena Test-генетични изследвания за установяване на хромозомни аномалии и генетични аномалии на плода с кръв от майката, пренатални и неонатални тестове. Познавала Г. С., тя работела в същото дружество, като се занимавала с продукта Gen Pro-фарамакогенетично изследване, мониторинг на лекарства за установяване кои медикаменти са най-правилни за хора с психични състояния. Позицията на свидетеля била нещо като лидерска позиция, имала ангажираността да ръководи екипа на дружеството заедно с още няколко колеги, но Г. С. не била в екипа на свидетеля. Г. С. била като отделно звено, но до някаква степен някои процеси се менажирали от свидетеля, която преглеждала отчетите за продажба, работните и търговски отчети, свързани с продажба. НМ Д.“ООД предлагало генетични тестове в няколко направления – онкологично, психиатрично, лайф-стайл /определяне на генетичен профил и несъвместимост с храни/, хранително разстройство. Отделните направления имали хора или отделен човек, който водел направлението, така продуктовия мениджър генерирал определен брой задачи в направлението, за което отговаря. Отделно имали административна и маркетингова работа. Някои изследвания се продавали чрез директен маркетинг, но изследванията продавани от Г. С. изисквали помощ от специалисти – лекари, защото насочването на пациента към теста идвало от лекар, който работел с пациента. Пробите в направлението на Г. С. били биологичен материал от вътрешната страна на устна кухина, вземала се в партньорски лаборатории или в домашна среда, след това резултатите се предавали на генетик и той изготвял становище, което се изпращало на лекаря, който поемал по-нататъшното лечение. Възможно било лекарят да иска консултация с генетиците от лабораторията, като комуникацията се извършвала от биолог на НМ Д.“ООД. Г. С. била мениджър на този процес, имала до някаква степен проследяваща роля и се занимавала с разширяване на маркетингови активности, работела с психиатри и психолози. Колегата им В. работела в направлението лайф-стайл тестове в областта на кожата, храненето и фитнеса, които нямали т.нар. здравна необходимост, не се изпращат от специалисти, а човек сам преценявал. По време на епидемичната обстановка работното време на Г. С. било намалено на 4 часа, трудно било да се правят визити в болници и на лекари поради наложения болничен режим. След известно време работно време и на друг колега от Варна било намалено на 4 часа. Тогава се забелязал спад в продажбите в направлението Gen Pro и невъзможността да се посещават психиатри, направлението на Г. С. имало два фокуса- разясняване на аудиторията за теста, но и необходимост от участието на психиатър. Останалите изследвания се продавали директно на потребителя чрез дигитални канали. Пренаталните изследванията също можело да се направят и без да има направление от гинеколог. Двамата управители на дружеството били акушер-гинеколози и при необходимост от експертиза я давали. Около 90-95% от пациентите за тестовете Gen Pro се изпращали от психиатър, единични били другите случаи, но и при тях осигурявали консултация след резултата, лекар, за да може да насочат пациента към определен специалист, който да поеме по-нататъшното лечение. Визитите при разработването на медицинското представителство било свързано с лични визити при специалисти в кабинетите им в медицински центрове, болници, частни кабинети, така се рекламирал продукта. Г. С. трябвало да рекламира продукта, да разработва мрежа от контакти с психиатри и директна комуникация чрез онлайн каналите. Намален бил обем на посещенията и визитите Приходите били променлива величина, целта била 30 теста на месец, обичайно постиженията били 20-30 теста на месец, но по време на Ковид може и да имало един месец с 20 теста, но всичко друго доколкото помнела било под 20 теста на месец. Лайф-стайл тестовете така и не успели да ги разработят независимо от усилията на колегата им В. да го разработи, но това било направление, идеята на което било да се продава основно чрез дигитален маркетинг. Имало и други колеги, които обслужвали пациентите с продукта Gen Pro, но Г. С. била единственият продуктов мениджър за направлението. Г. работела в стая с още трима колеги, при намаленото работно време работела от 09: 00ч. до 13: 00ч., не помнела Г. да е възроптавала срещу това, тръгвала си в 13: 00ч., говорели кое ще й е по-удобно и Г. казала, че сутрин й е по-удобно, свидетелят не знаела дали часовете са посочени в заповедта. За периода май- август 2021г. имало двама продуктови мениджъри, свидетелят била мениджър проекти. Г. отговаряла за своя продукт и работела с няколко колеги, но не отговаряла за екип, а само за направлението за продукта Gen Pro. Колегата им В. също била продуктов мениджър, но позицията й била и лидерска в някаква степен, менажирала процеса. По структура продуктовите мениджъри нямали подчинени, те били подчинени на управителя Г.. В. работела с директни продажби, свидетелят не знаела дали В. има визити и посещения, но от едни момент отчет на В. и на свидетеля бил общ и свидетелят видяла, че В. не отчита визити при лекар за направлението лайф-стайл. Предполагала че причината през периода преди май 2021г.-, когато пак имало Ковид, Г. С. можела да осъществява функциите си, защото тогава имало период на обучение на Г. С., трябвало да е по-дълго време в офиса, за да работи с колегите, които са по-отдавна в екипа, свидетелят наблюдавала, че динамика в работа Г. е по-ниска от тази на колегата, заемащ преди това нейната позиция- Р.. В. имала освен мениджърска функция във връзка с екипната работа и задачи биотех-ателие, управителят Г. й възлагал и други задачи, така че свидетелят не можел да сравни динамиката на работа на Г. и на В.. Присъствала при връчването на Г. на заповедите за намалено време, не мислела че Г. е щастлива от този факт, но нямало някакви драми, спазвала си работното време, независимо, че не била доволна, тръгвала си в 13: 00ч., ако оставала, не било за повече от 30 минути. Тестове за продукта Gen Pro се продавал и от други колеги, имало колега от Варна, който продавал много интензивно във Варна, в Пловдив също такъв човек, продажбите били екипни за направлението. Представителите във Варна работели по всички направления, които са необходими По време на 4-часвоия работен ден направлението на Г. имало повече продажби от лайф-стайл направлението, но при последното имало задачи, свързани с разработването на нов тест – усилия за натрупване на критична маса в интернет-пространството, за да може пациенти да закупуват същия. Ако искала Г. можела да идва и след 13ч. да работи. Пряката комуникация със специалиста давала най-добри резултати в сравнение с такава по Вайбър, телефон или друго Разпитана по делото св. В. С. е заявила, че от декември 2020г. Работи при ответника на длъжност продуктов мениджър за лайф-стайл тестовете, ищцата работела на длъжност продуктов мениджър за продукта Gen Pro, само те двете били на тази длъжност, но имало доколкото знае и един такъв в Пловдив. Заявила е, че имала и други задължения – да помага на колегата административен директор- първоначално две били колегите, но една от тях излязла в отпуск по майчинство и свидетелят съдействала технически, административни задължения. Това не било разписано в длъжностната й характеристика, управителят й изпратил и-мейл, с който я помолил да съдейства и помага писмено за част от административните задължения, като свидетелят се съгласила. Нито свидетелят нито Г. имали подчинени. Не можела да сравни себе си и Г., но от коментарите в офиса мислела че продажбите на Г. са по-високи от тези на свидетеля, разбрала го от Г.. Г. й казала че е неприятно изненадана и не е доволна, че са намалил работното й време от 9: 00ч до 13: 00ч. В една стая работели с Г. и тя си тръгвала в 13: 00ч., свидетелят не мислела че има проблем да остава до 18: 00ч. Направлението по което работела свидетелят не работело с лекари, а такива работели в направлението на Г., като насочвали пациенти. Лайф-стайл направлението било изцяло онлайн промоцирано. В направлението на свидетеля не се правела работа с партньори, нямало спонсорирано активна рекламна кампания, а тези неща се правели в направлението на Г. С.. С Г. заедно ходели при дерматолози, които били специалисти по направлението на свидетеля, но правилото за тези тестове било, че той се рекламира механично през онлайн пространството и не е спонсорирано, не се плащало за него. Направленията през април 2021г. тепърва се развивали в смисъл сайта тепърва се развивал, създавали докладите, които пациентите следвало да получат. Не знаела защо Г. е преминала на непълно работно време. Ковид не се отразил на направлението на свидетеля, защото това направление било съвсем в началото, нямало база за сравнение преди Ковид. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната част: Предявените искове са с правно основание чл. 213, ал.2 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Съдът приема за установено по делото, че на 02.10.2020г. между страните е възникнало валидно трудово правоотношение за неопределено време със срок за изпитване в полза на работодателя от 6 месеца, по което ищцата е изпълнявала длъжността „продуктов мениджър“ при ответника, с договора е уговорено 8 часово работно време при 5 дневна работна седмица, при основно месечно трудово възнаграждение от 2577, 38лв.; допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер от 0, 6% от основното трудово възнаграждение за всяка година стаж, който към сключването на договора е „0“ дни, възнаграждението е платимо до 10-то число на месеца, следващ този за който се дължи, платен годишен отпуск от 20 работни дни годишно. Установява се по делото, че правоотношението между страните е прекратено едностранно от работодателя на основание на чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ считано от 31.08.2021г., към който момент ищцата е имала 16 дни неизползван платен годишен отпуск, че за периода от 17.05.2021г. До 30.08.2021г. Ответникът едностранно е намалил работното време на ищеца на 4 часа дневно на основание на чл. 138А, ал.2 от КТ вр. с Решения на МС за удължаване на срока на извънредната епидемична обстановка, с които заповеди ищцата е била запозната в деня на издаването им, като за този период е работила по 4 часа дневно. Тези обстоятелства не са спори по делото, а и се установяват от приетите по делото неоспорени от страните писмени доказателства – трудов договор, заповеди по чл. 38А, ал.2 от КТ, предизвестие и заповед по чл. 328, ал1, т. 6 от КТ, свидетелски показания. Спорните въпроси по делото са дали намаляването на работното време от работодателя е било законно, както и сумата, от която следва да се определи обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ – само въз основа на отработеното работно време от 4 часа или като се съобрази дължимото такова за пълно работно време от 8 часа, намалено едностранно от работодателя. По иска по чл. 213, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД: Съгласно чл. 213, ал.2 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когото незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа. Съгласно разпоредбата на чл. 228 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 213 от КТ е полученото от работника трудово възнаграждение за месеца, пред месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението или последното получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото не е предвидено друго и ако индивидуален договор или колективен трудов договор не сочат по-високи размери. Обезщетението по чл. 213, ал. 2 КТ се дължи при последващо неправомерно недопускане до работата, за изпълнението на която е сключен трудовият договор. Съгласно разпоредбата на чл. 138а, ал.2 от КТ в предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. За пораждането на правото на работодателя по чл. 138а, ал.2 от КТ едностранно да въведе непълно работно време е необходимо да е установена епидемична обстановка, като прилагането на мярката следва да е спрямо всички работници или служители в отделно звено или цялото предприятие. Този извод следва при лексикално тълкуване на нормата, както и при съпоставянето й с чл. 120В от КТ, въведен едновременно с чл. 138а, ал.2 от КТ. В конкретния случай от приетия по делото писмен трудов договор, заповеди на работодателя от 2021г. се установява, че с трудовия договор страните са се съгласили на 8 часов работен ден, като за периода от 17.05.2021г. до 30.08.2021г. работодателят едностранно е намалил работното време на ищеца на 4 часа дневно, позовавайки се на разпоредбата на чл. 138 а, ал.2 от КТ и Решения на МС за удължаване срока на извънредната епидемична обстановка. Не се спори по делото, че такива Решения на МС съществуват и с тях е удължен срока на извънредната епидемична обстановка в страната в периода от 17.05.2021г. до 30.08.2021г. Спори се по делото дали е с процесните заповеди от 17.05.2021г., от 28.05.2021г. и от 30.07.2021г. е намалено работно време в звено на работодателя. Доколкото процесните заповеди касаят само ищеца, то реално спорният въпрос е дали длъжността на ищеца и изпълняваните от нея функции представляват отделно звено на работодателя по смисъла на чл. 138А, ал.2 от КТ. Звено на работодателя обособена структура от предприятието, която е относително самостоятелна организационно – управленски. Такива са поделение, клон, цех, отдел, сектор и пр. с относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия. Второстепенни и допълнителни, незадължителни белези са дали тази структура има относително самостоятелни източници на приходи и сметка, дали осъществява определена част от общата дейност на предприятието или цялата дейност на предприятието, но на определена територия /В този смисъл ТР № 52021г. по тълк.д.№ 5/2019г. на ОСГК на ВКС/. В конкретния случай по делото се установи, че ищцата е изпълнявала длъжността „продуктов мениджър“ при ответника, че още един служител е изпълнявал такава длъжност, че нито един от тях не е имал подчинени, като те са били на подчинени на управителя на дружеството. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото трудови договори, длъжностна характеристика, показания на свидетелите Захариева и С., които в тази им част съдът кредитира като верни и последователни, резултат от личните им впечатления, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Действително, тези свидетели са посочили, че ищцата се е занимавала с продажбите на генетични тестове GenPro, изискващ контакти на пациенти с психиатър, посещения на ищеца при лекари, докато другия продуктов мениджър – С., се занимавала с продажба на лайф- стайл генетични тестове, които не изисквали такива контакти. Профилирането на работата на двамата продуктови мениджъра с оглед спецификите на продукта, който продават, не може да обоснове извод, че всяка от тях е била в отделно звено на работодателя, нещо повече – че ищцата е била самостоятелно такова звено. Работодателят е следвало да установи по делото твърденията си, че длъжността й представлява относително самостоятелна организационно обособена структура от предприятието, като ищцата е относително самостоятелна в управленската йерархия. Доказване на тези обстоятелства не е проведено по делото. Напротив, доведеният от ответника свидетел Захариева е посочила, че функциите на ищцата не включвали управленски елемент, не ръководела екип за разлика от позицията на свидетеля Захариева, а и от позицията на свидетеля С., която била другият продуктов мениджър при ответника. Този свидетел е посочил и че ищцата работела в екип от няколко човека, но ищцата не отговаряла за работата им като екип, на продуктовите мениджъри пряк ръководител бил управителят на дружеството, имали едно и също работно място. Съдът кредитира тези показания като резултат от личните впечатления на дългогодишен служител на ответника, с преки наблюдения върху организационната структура на работодателя. Така дадените показания не позволяват извод, че длъжността на ищцата е била отделно звено при ответника. Напротив – установяват, че ищцата е работела в екип с няколко човека без да е техен ръководител, не е имала ръководни функции, като същевременно не се твърди и не се установява за някой от хората, с които ищцата е работила да е бил с намалено работно време на същото основание, на което работното време на ищцата е намалено от работодателя. Писмени доказателства за намаляване на работно време и на продуктов мениджър от Варна не са ангажирани, а свидетелски показания за същото не са от естество да ги установят. При така установеното съдът приема за установено по делото, че през периода май-август 2021г. за работодателя не е възникнало правото по чл. 138А, ал.2 от КТ да намали работното време на ищеца. Установява се по делото, че за този период ищцата не е била допускана до работа след 13: 00ч. до 18: 00ч. За да се приеме, че има недопускане на работа е достатъчно да се установи, че работникът или служителят да не е допуснат незаконно и да е изявил готовност за работа. Недопускане до работа без основание е незаконно, защото е извършено в нарушение на основното задължение на работодателя да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение. То може да се изрази както във физическо препятстване да се изпълнява съответната работа, така и в бездействие, пречещо на служителя да осъществи реално изпълнение, както и в непредоставяне на възможност за изпълнение на работата. В случая свидетелските показания, които съдът кредитира по съображения изложени по-горе, установяват, че ищцата не е била доволна и съгласна с намаленото й работно време, но се е съобразила със същото, спазвайки издадените заповеди на работодателя, че в 13: 00ч. е била на работното си място и не е имало пречка да продължи да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, дори понякога е оставала и след 13: 00ч., за да довърши работата си. Така проведеното от ищеца поведение съдът приема, че представлява явяване на работното място с готовност да изпълнява задълженията си и след 13, 00ч. Доколкото не е установена по делото друга причина освен издадените от ответника заповеди ищцата да не продължи да работи и след 13: 00ч. до 18: 00ч. то съдът приема за установено по делото всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 213, ал.2 от КТ. С въззивната жалба не са въведени оплаквания за размера на определеното от районният съд обезщетение, момент на изпадане в забава, размер на обезщетението за забава. При обосноваване на тези си изводи районният съд не е допуснал нарушение на материално-правна норма, поради което и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът приема за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 4225, 06лв. за процесния период на основание на чл. 213, ал.2 от КТ както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на 34, 28лв. за периода от 31.08.2021г. до подаване на исковата молба. При така възприетото съдът приема, че решението на СРС по иска по чл. 213, ал.2 от КТ и акцесорния му иск по чл. 86 от ЗЗД е правилно и следва да бъде потвърдено. По иска по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД: Съгласно чл. 224, ал.1 и ал.2 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 177 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. Целта на обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ е да се компенсира работещия за това, че реално не е ползвал полагащия му се отпуск. Обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ се дължи към момента на прекратяване на правоотношението. В случая ищцата е работила по 4 - часа дневно за периода от 17.05.2021г. до края на трудовото правоотношение между страните, прекратено считано от 31.08.2021г. Това е било установеното непълно работно време едностранно от работодателя, което представлява половината от работно време, за което страните с писмения трудов договор са се съгласили. Така по аргумент от чл. 355, ал.1 от КТ, съдът приема, че трудовият стаж на ищеца й дава право на пълния размер платен годишен отпуск от 20 работни дни. По делото не се спори, че към прекратяване на правоотношението между страните ищцата е имала неизползвани 16 работни дни платен годишен отпуск. Спорен въпрос по делото е възнаграждението, въз основа на което следва да се определи обезщетението- за реално отработеното от нея работно време при 4-часов работен ден или при 8 - часов работен ден, посочен в подписания от страните писмен договор. Времето на незаконното недопускане до работа се признава за трудов стаж съгласно чл. 352, ал.1 т. 6 от КТ. Правото на платен годишен отпуск, съответно обезщетението за неизползван такъв, се поражда по общо правило при престиране на труд. Правото на платен годишен отпуск е от особена важност като принцип на социалното право на съюза, то е закрепено в чл.1, пар.2 от Хартата на основните права на ЕС, на която чл. 6, пар.1 от ДЕС придава същата правна сила като на договорите. Държавите членки могат да определят условията за упражняване на правото на платен отпуск, но не могат да обвързват съществуването на това право с каквито и да е било условия, защото това право на отпуск следва директно от директива 2003/88. В хипотези, в които работникът не е в състояние да изпълнява задълженията си, поради причини, за които не отговоря, се касае за особено положение, при което правото на платен годишен отпуск не може да се обвърже с действителното полагане на труд. Такава е хипотезата, в която работникът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Такава е хипотезата и в които работникът не е престирал работна сила поради причини, които са се проявили внезапно и не могат да се поставят в негова отговорност, а напротив – са резултат от незаконни действия на работодателя. Този период следва да се приравни на действително полагане на труд за целите на определяне на правото на платен годишен отпуск. Това следва при съобразяване на чл. 7, пар. 1 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време и постановеното във връзка със същата задължителното за настоящия състав съобразно чл. 633 от ГПК Решение на СЕС от 25.06.2020г. по преюдициално запитване по съединени дела С- 762/18 и С-37/19, както и Решение № 44/07.06.2023г. по гр.д. № 4230/2022г. на ВКС, 4-то Г.О.; Решение № 181/22.11.2023г. по гр.д. № 649/2023г. на ВКК, 3-то Г.О. В конкретния случай причината ищцата да работи само 4 часа дневно е незаконната заповед на работодателя за намаляване на работното й време, поради което и по съображения, изложени по-горе съдът приема, че при определяне на размера на обезщетението по чл. 224 от КТ следва да се съобрази възнаграждението й при пълно работно време от 8 часа на ден. С въззивната жалба не са въведени оплаквания за размера на определеното от районният съд обезщетение, момент на изпадане в забава, размер на обезщетението за забава. При обосноваване на тези си изводи районният съд не е допуснал нарушение на материално-правна норма, поради което и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът приема за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 937, 17лв. за процесния период на основание на чл. 224, ал.1 от КТ както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на 7, 55лв. за периода от 31.08.2021г. до подаване на исковата молба. При така възприетото съдът приема, че решението на СРС по иска по чл. 224, ал.2 от КТ и акцесорния му иск по чл. 86 от ЗЗД е правилно и следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските на страните следва да се се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., което не е прекомерно с оглед на броя на исковете, цената им и сложността на делото, положение усилия от адвоката. Така мотивиран, Софийският градски съд