Решение № 273 от 4.6.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 158/2026 г.

№ 20264100500158 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 от ГПК. С Решение№1568/18.11.2025г. по гр.дело№2332/2025г. ВТРС е: -приел за установено, на основание чл.415 от ГПК, че Р. С. П. с ЕГН••••••••••, от гр.... дължи на Етажна собственост с адрес на обекти на собственост гр.В.Търново ул. •••, със законен представител: „Алекс Мениджмънт“ЕООД(с пълномощник адв.А. П.А. от АК-Пловдив - съдебен адрес: гр.В.Търново ул.„Тодор Балина“№9-Б): сумата 920.00лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 20.02.2025г., до окончателното и изплащане, oт които: за офис№3 - oбщo 460.00лв.(неплатени месечни такси за поддръжка и управление на „ЕС“, както следва - 22бр. вноски по 20.00лв. за периода: м.февруари.2022г.- м.ноември.2023г. = 440.00лв., вкл.; неплатени ежемесечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване", както следва: - 1бр. вноска 20.00лв. зa м.юли.2022г. = 20.00лв.; за офис№4 - oбщo 460.00лв.- неплатени месечни такси за поддръжка и управление на „ЕС“, както следва – 22бр. вноски по 20.00лв., за периода: м.февруари.2022г.-м.ноември.2023г. – 440.00лв., вкл.; неплатени ежемесечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, както следва: - 1бр. 20.00лв. за м.юли.2022г. 20.00лв., за които суми е издадена Заповед№266/05.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№647/2025г. на ВТРС; -осъдил Р. С. П. с ЕГН•••••••••• от гр...., да заплати на Етажна собственост с адрес на обекти на собственост гр.В.Търново ул. •••, със законен представител: „Алекс Мениджмънт“ЕООД(с пълномощник адв.А. П.А. от АК-Пловдив - съдебен адрес: гр.В.Търново ул.„Тодор Балина“№9-Б) сумата 477.90лв., представляваща разноски по гр.дело№2332/2025г. на ВТРС и сумата 114.24лв. - разноски по ч.гр.дело№647/2025г. на ВТРС. Въззивното производство е образувано по въззивната жалба с вх.№27355/22.12.2025г. против Решение№1568/18.11.2025г. по гр.дело№2332/2025г. на ВТРС oт Р. С. П.(чрез адв.О. Н.Н. от ВТAK). Жалбоподателката навежда оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Не се спори, че Р. С.П. има качеството на етажен собственик на офис№3 и офис№4, находящи се в гр.В.Търново ул.“Ниш“№1Б вх.А за процесния период доколкото е собственик на самостоятелни обекти в сградата. Неправилно и едностранчиво, обаче в първоинстанционното решение е посочено, че съгласно чл.6 ал.1 т.8, т.9 и т.10 от ЗУЕС П. като собственик на обект в ЕС е длъжна да изпълнява решенията на органите на ЕС, да заплаща разходите но управлението и поддържането на общите части на сградата, както и вноските за фонд „ремонт и обновяване”, без да е отчетен факта, че същата за процесния период не била ползвала процесиите обекти — офис№3 и офис№4. He била съобразена и приложимата нормативна уредба действаща към периода на исковата претенция. Съгласно чл.51 ал.2 от ЗУЕС, поради това че етажният собственик или друг ползвател не е пребивавал в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна година не дължи разходи за управление и поддържане на общи части на етажната собственост(такова възражение е било направено…). В първоинстанционното производство било допуснато процесуално нарушение на съдопроизводствените правила като ВТРС не се бил произнесъл по искането направено в отговора на исковата молба да бъдат изискани от отдел МДТ към Общ.В.Търново подадените от Р. С.П. Декларации по чл.71 ал. 1 от ЗМДТ за 2022г. и 2023г., т.е. с които е декларирано пред органите на Общ.В.Търново, че обектите предмет на настоящия спор за 2022г. и за 2023г. няма да се ползват(впоследствие преписи от декларациите били представени по делото и приети с определение от №1536/07.11.2025г….). Освен това, обектите са незавършени, без подови настилки, стени и тавани са в груб вид, за което били представени и снимки. Не били обсъдени и представените с отговора на исковата молба документи от „Енерго-Про Продажби“АД за консумирана ел. енергия за периода: 01.01.2022г.-31.12.2023г. за обект офис №3 и офис №4, от които се установява по безспорен начин, че за процесния период в обектите не била консумирана ел.енергия, което но същество потвърждавало твърдението, че обектите през процесния период не са използвани. Неправилно били кредитирани показанията на св.Д. А.(показанията не се базирали на на лични наблюдения и възприемане на фактите, а на база на споделена информацията от „колега“…), тези офиси са отдавани под наем от П. през процесния период, поради което не било налично основанието на чл.51 ал.2 от ЗУЕС(в редакцията му към съответния период) за недължимост на разходите за поддръжка на ЕС, като не било доказано съществуването на такова наемно правоотношение. По този начин неоснователен и недоказан се явява предявеният срещу Р. С. П. установителен иск за вземане произтичащо от неплатени вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост за период от м. февруари 2022г. до м. ноември 2023г. в размер на 880,00лв. и разходи за фонд „Ремонт и обновяване“ за един м.юли.2022г. в размер на 40.00лв. Претендираните вноски наречени за фонд „Ремонт и обновяване“ за м. юли 2022г. в размер на 20.00лв. или 40.00лв. общо за двата обекта също са неоснователни. На практика приетите вноски дублират вноските за м.юли.2022г. и съгласно Решение по Протокол№2/21.06.2022г. са предложени и гласувани за покриване на недостига на касата/без да се посочени причините за недостига/, како е прието средствата да се използват за възникващи ремонти и извънредни разходи/довършване/ без да било посочено на какво/ основно почистване, ремонт на домофона система и други, които според квалификацията на предвидените разходи в т.3.5. на Протокол №2/21.06.2022г. представляват разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост по смисъла на чл.51 ал.1 от ЗУЕС, а не средства за фонд ремонти и обновяване, както ги е формулирал ищеца в исковата си претенция. Неоснователен се явявал и предявеният иск за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, както и предявеният иск за сумата 238.38лв., представляваща направени по делото разноски по заповедното производство, тъй като същите са акцесорни спрямо главното задължение, доколкото и то се явява неоснователно. Моли съда да отмени решението на ВТРС и отхвърли предявените искове. Претендира разноски в двете инстанции. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Етажна собственост с адрес на обекти на собственост гр.В.Търново ул. •••, със законен представител: „Алекс Мениджмънт“ЕООД(с пълномощник адв.А. П.А. от АК-Пловдив), с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Няма спор, че въззивницата има качеството на собственик на офис№3 и офис№4 в сграда в режим на етажна собственост, находяща в гр.В.Търново ул.„Ниш“№1Б вх.А. Аргумент от последното и на основание чл.6, ал. 1, т.8 и т. 10 от ЗУЕС за собственика на самостоятелни обекти в сградата възниква задължението, да изпълнява решенията на органите на управление на етажната собственост/в т.ч. решенията на ОС/, да заплаща определени вноски за фонд "Ремонт и обновяване“ и да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, за процесния период: м.февруари.2022г.- м.ноември.2023г. На първото ОС(проведено на 18.10.2021г. - Протокол№1/18.10.2021г.) общата воля генерирала избора на органи на управление и дължимостта на вноски от собствениците. На следващо ОС на ЕС от 21.06.2022г. били взети решения и разписани в Протокол№2/21.06.2022г.(в т.ч. и с необходимия кворум). Било решено да се събират от всички етажни собственици поравно/на самостоятелен обект в новопостроената сграда/ по 20.00лв. месечна вноска за поддръжка и управление на общите части и по 20.00лв., еднократна такса предназначена за фонд „РиО“. Законосъобразно в първоинстанционното съдебно решение било изложено, че по реда на чл.11 ал.1 т.5 и т.7 от ЗУЕС, ОС на етажните собственици е компетентно да определи размера на вноските за покриване на разходите в „ЕС“. Решенията на ОС са влезли в сила. Няма доказателства, че решенията на ОС, досежно съдържанието на протокола, вкл. достоверността на отразените в него решения, са били оспорени в преклузивния срок пред домоуправителя по смисъла на чл.16 ал.9 от ЗУЕС. Няма заведени дела по чл.40 от ЗУЕС пред ВТРС за отмяната им. В резултат на това, протоколите са влезли в сила и решенията на ОС валидно обвързвали членовете на етажната собственост. В този смисъл, дори Р. П. да счита, че има допусната процесуална и/или материална незаконосъобразност на решенията на ОС във връзка с решенията за размера и вида на таксите/да се събират поравно от самостоятелен обект/, тя се санира с пропуска решенията да бъдат оспорени, в срок по надлежния ред. Възражения на собственика на офис№3 и офис№4, относно недължими от него вноски към ЕС, поради неизползването на обектите, не би могло да се проверяват и преразглеждат инцидентно в рамките на спор по предявения положителен установителен иск за тяхната дължимост, а само в нарочно такова и в предвидения от закона преклузивен срок. Веднъж стабилизирани, решенията на ЕС ставали задължителни за всички етажни собственици. Поради което били неотносими доводите, свързани с твърденията че обектите не са обитавани и ползвани за процесния период. Р. П. била погасила възможността да противопоставя доводи и доказателства, които по същество целели заобикаляне на задължителната сила на решенията на ОС на етажните собственици. Ирелевантни за спора били наведени доводи за липса на консумирана ел. енергия в обектите, снимков материал/същият освен това е от дата, която не съвпада с претендиралия период за дължимост/, претенции за представяне на декларации по чл.71 от ЗМДТ пред Общ.В.Търново, отдел МДТ. Доказателствата за неизползване на имотите били лишени от правно значение за спора, доколкото задълженията на ответника произтичат от влезли в сила решения на ОС на ЕС. Моли съда да потвърди решението на ВТРС. Претендира разноски пред въззивната инстанция. С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството. Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо. С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявени искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по чл.415 ал.1 от ГПК ввр. чл.38 ал.2 от ЗУЕС ввр. чл.50 и чл.51 от ЗУЕС ввр. чл.6 ал.1 т.10 от ЗУЕС. По делото не се спори, че Р. С. П. е етажен собственик на офис№3 и офис№4, находящи се в гр.В.Търново ул.“Ниш“№1Б вх.А за процесния период: м.февруари.2022г.- м.ноември.2023г., доколкото е собственик на самостоятелни обекти в сградата. На ОС на ЕС от 08.10.2021г. било гласувано решение с което са избрани надлежните органи, както и е взето решение общата месечната такса да бъде 20.00лв.(за поддръжка и управление, без фонд „Ремонт и обновяване“) в рамките на 6 месеца, поравно за всички собственици на самостоятелни обекти. На ОС на EC, проведено на 21.06.2022г. било взето решение за м.юли.2022г. да се събира двойна такса, тоест още 40.00лв.(20.00лв.+20.00лв.), предназначени за фонд „Ремонт и обновяване“, както и са били определени по 20.00лв. за разходи за управление на ЕС. По делото липсват данни решенията на ОС на ЕС да са атакувани по надлежен ред в предвидения от закона преклузивен срок, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и са задължителни за етажните собственици. По отношение на разходите за управление и поддържане на общите части на сградата, ОС на ЕС определя размера на вноските за покриване на разходите, съгласно чл.11 ал.1 т.5 от ЗУЕС е ОС на ЕС, като тези разходи се понасят не само от собствениците, но и от ползвателите и обитателите на обектите в ЕС. „Алекс Мениджмънт“EOOД е дружество избрано да предоставя този вид услуга за „EC“ - по силата на Протоколи от 2021г., 2023г. от проведени ОС на собствениците в жилищна сграда и обекти в нея с адрес ул. „Ниш“№1Б вх.А в гр.В.Търново и Договори за услуга(поддръжка и управление на жилищен вход - професионален домоуправител „Професионален домоуправител стандартен пакет" от 2021г.), (поддръжка и управление на жилищен вход — професионален домоуправител „Професионален домоуправител с електронен касиер" от 2023г.). Безспорно се установи, че с решения на ОС на ЕС от 08.10.2021г и 21.06.2022г. е прието да се събират от етажните собственици средства за фонд „ремонт и обновяване”, като месечната вноска е определена в размер на 20.00лв., както и са определени по 20.00лв. за разходи за управление на ЕС. По делото липсват данни решенията на ОС на ЕС да са атакувани по надлежен ред в предвидения от закона преклузивен срок, поради което следва да се приеме, че същите са влезли в сила и са задължителни за етажните собственици Обектите на въззиваемата Р. П. в ЕС представляват офиси - офис№3 и офис№4, находящи се в гр.В.Търново ул.“Ниш“№1Б вх.А. В съдебно заседание от 07.11.2025г. ВТРС приобщил по делото справка от „Енерго-Про Продажби“АД за консумирана ел. енергия за периода: 01.01.2022г.-31.12.2023г. за обекти офис№3 и офис№4, според която за процесния период в обектите не е консумирана ел.енергия, както и Декларации по чл.71 ал.1 от ЗМДТ за 2022г. и 2023г., с които е декларирано пред органите на Община В.Търново, че обектите офис№3 и офис№4(предмет на настоящия спор) за 2022г. и за 2023г. няма да се ползват. Въззиваемата страна е ангажирала гласни доказателства. Св.Даниела Н.Алексиева(работи в „Алекс мениджмънт“ЕООД като домоуправител) твърди, че работи с програмата PM-PRO и ежемесечно следи за длъжници към етажните собствености, свързвала се с тях, за да ги запознае със задълженията им. В началото на всеки месец, на хартиен носител също уведомявала собствениците на етажната собственост за разходите, направени по етажната собственост, за задълженията на самостоятелните обекти в сградата на табла се намират на партерните етажи във входовете(всеки собственик може да си проверява месечните задължения и разходите по входа, в т.ч. и начините, по които всеки може да заплати…). Твърди, че за Р. П. била изготвена справка, според която същата има задължения към ЕС за м.юли, м.август и м.септември 2025г. – не била заплатила месечните си вноски. След връчване на ПДИ П. направила частично плащане, но за последните месеци нямало плащания. Тя не се била регистрирала в книгата за етажната собственост(домовата книга). Свидетелката била домоуправител във фирмата, а не на конкретна етажна собственост. Домоуправителят на конкретната етажна собственост изпълнявал решенията, които се вземат на ОС, които се вписвали в протоколи и той следял за изпълнението на поставените задачи. Твърди, че в края на 2025г. неин колега отишъл в офисите на ул.„Ниш“№1Б, там му отворил човек, който се е представил с името Николай и казал, че бил роднина на собственичката(дал телефонния си номер). Впоследствие свидетелката се свързала с лицето Николай, който заявил, че никога не бил влизал във владение на имота, че договорът е фиктивен и не бил заплащал наем, но бил останал така вписан в регистъра. По заявление с вх.№4346/20.02.2025г. било образувано ч.гр.дело№647/2025г. по описа на ВТРС за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена била Заповед за изпълнение№266/05.03.2025г. на парично задължение в полза на Етажна собственост с адрес на обекти на собственост гр.В.Търново ул. •••(чрез „Алекс Мениджмънт“ЕООД) против Р. С. П., за: сумата 1919.24лв. – главница произтичаща от: I. за офис№3/СОС/ - общо 959.62лв., от които: а)неплатени месечни такси за поддръжка и управление на „ЕС“, както следва – 26бр. вноски по 20.00лв. за периода: м.октомври.2021г.-м.ноември.2023г. = 520.00лв.; 1бр. вноска по 19.02лв. за м.декември.2023г. = 19.02лв.; 12бр. вноски по 20.67лв. от м.януари.2024г. до декември 2024г. = 248.04лв. и 1бр. вноска по 22.03лв. за м.януари.2025г. = 22.03лв. или общо 809.09лв.; б) ежемесечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, както следва: - 1бр. вноска по 20.00лв. за м.юли.2022г. = 20.00лв.; 1бр. вноска по 7.80лв. за м.декември.2023г. = 7.80лв.; 12бр. вноски по 9.33лв. от м.януари.2024г. до декември 2024г. = 111.96лв. и 1бр. вноска по 10.77лв. за м.януари.2025 г. = 10.77лв., или общо 150.53лв. II. за офис №4/СОС/ - общо 959.62лв., от които: а)неплатени месечни такси за поддръжка и управление на „ЕС“, както следва – 26бр. вноски по 20,00лв., за периода от м.октомври.2021г. до м.ноември.2023г. = 520.00лв.; 1бр. вноска по 19.02лв. за м.декември.2023г. = 19.02лв.; 12бр. вноски по 20.67лв. от м.януари.2024г. до м.декември.2024г. = 248.04лв. и 1бр. вноска по 22.03лв. за м.януари.2025г. = 22.03лв. или общо 809.09лв.; б)ежемесечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, както следва: - 1бр. вноска по 20.00лв. за м.юли.2022г. = 20.00лв.; 1бр. вноска по 7.80лв. за м.декември.2023г. = 7.80лв.; 12бр. вноски по 9.33лв. от м.януари.2024г. до м.декември.2024г. = 111.96лв. и 1бр. вноска по 10.77лв. за м.януари.2025г. = 10.77лв. или общо 150.53лв.; както и сумата 238.38лв. – направени разноски(за ДТ и адв.възнаграждение). В законоустановения срок било подадено възражение от длъжника Р. С. П. по реда на чл.414 от ГПК. Твърденията във възражението са, че за двата офиса №3 и №4 задълженията от 2021г. би следвало да не са дължими, тьй като тригодишната погасителна давност пo чл.111 от 33Д била изтекла. Също така, за офисите са необитаеми обекти, което било декларирано от П. с декларация по ЗМДТ, от което следвало, че до измененията в ЗУЕС(от 31.12.2023г.) за необитаем обект се заплащат само разходите за фонд „Ремонт и обновление“. Сумите преди измененията в ЗУЕС от 31.12.2023г. относно поддръжка на общите части не са дължими от необитаеми обекти. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. При така установеното от фактическа страна, въззивът прави следните правни изводи: Съдът е сезиран с обективно и кумулативно съединяване положителни установителни искове по реда на чл.422 ал.1 от ГПК ввр. чл.415 от ГПК правно основание чл.6 ал.1 т.9, т.10 от ЗУЕС. За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже следните правопораждащи факти: че за процесния период ответницата-въззивник е била собственик на сочените самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, че надлежно са взети решения за определяне размер на месечните вноски за поддръжка и управление на общите части и такива за фонд "Ремонт и обновяване", както и размера на дължимите от ответницата-въззивник такси(в т.ч. - размера на притежаваните от ответника ид.части от общите части на сградата). В тежест на ответницата-въззивник и при установяване на посочените факти и обстоятелства, същата следва да докаже възраженията си - правопогасяващи и/или правоизключващи. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и разноските по управлението и текущо използване на общите части. В случая липсва спор между страните, че в процесната сграда има повече от три самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един собственик, поради което за правоотношенията по управление на общите части намират приложение специалните правила на ЗУЕС(по аргумент от противното от чл.3 от ЗУЕС). Съгласно чл.6 ал.1 т.9 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“ съразмерно с притежаваните ид.части. Съгласно чл.6 ал.1 т.10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Легална дефиниция на „разходи за управление и поддържане“ се съдържа в §.1 т.11 ДР ЗУЕС - разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата, като именно такива се претендират в случая - режийни разходи на етажната собственост и такси за управление. Според чл.48 ал.8 от ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на ОС. В чл.11 ал.1 т.5 от ЗУЕС се възлага на ОС на етажната собственост компетентността да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, а чрез чл.11 ал.1 т.7 от ЗУЕС на ОС се възлага и определянето на размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“. Според чл.50 ал.1 от ЗУЕС ОС на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, като съгласно чл.50 ал.2 т.1 от ЗУЕС средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно ид.части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната. От общото правило на чл.51 ал.1 от ЗУЕС(в редакцията ДВ бр.26/2016г., действаща през процесния период) са въведени изключения с разпоредбите на чл.51 ал.2, ал.3 от ЗУЕС. Според чл.51 ал.2 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост не се заплащат за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от лица, пребиваващи в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. В настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл.51 ал.2 предл.II oт ЗУЕС(в редакцията ДВ бр.26/2016г.), тъй като въззивницата трайно не е обитавала обектите или ги е обитавала не повече от 30 дни в рамките на една календарна година(хипотезата на чл.51 ал.3 от ЗУЕС е различна и третира случаи на трайно обитаване на имота през годината с временно отсъствие за повече от 30 дни…). Тълкуването на нормите на чл.51 ал.2, ал.3 от ЗУЕС(в редакцията ДВ бр.26/2016г.) е еднозначно - решенията по управлението и поддържането на общите части по правило се вземат от ОС на етажната собственост, в което е длъжен да участва всеки собственик съразмерно на дела си в общите части, освен в предвидените от закона изключения. ОС определя размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия са ограничени от повелителния характер на нормата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС(в редакцията ДВ бр.26/2016г.), според която собствениците, ползвателите и обитателите са освободени от задължението за внасяне на парични вноски за управление и поддържане на общите части, ако пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, т.е. пребиваващите в етажната собственост лица в цитираната хипотезата са освободени изцяло от всички разходи във връзка с дейности по управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, без да е необходимо вземане на решение от общото събрание. С разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС(в редакцията ДВ бр.26/2016г.) се урежда изключение от общото правило на чл.51 ал.1 от ЗУЕС за разпределение на разходите между собствениците, ползвателите и обитателите, поради което следва да се тълкува стеснително, а взетите от ОС решения в нарушение на тези изисквания не пораждат задължения за собствениците на обекти в етажната собственост, тъй като е извън правомощията на ОС да определя кръга на лицата, които не заплащат разходите за общите части. Или, независимо дали е било взето решение на ОС на етажните собственици, лицата по чл.51 ал.2 от ЗУЕС(в редакцията ДВ бр.26/2016г.) са освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с императивен характер(Решение№188/26.10.2017г. по гр.дело№4287/2016г. - IVг.о. ВКС; Решение№60181/20.10.2021г. по гр.дело№86/2021г. - IVг.о. ВКС). В хипотезите на чл.51 ал.2 от ЗУЕС(в редакцията ДВ бр.26/2016г.) е без правно значение дали е бил уведомен писмено управителят на етажната собственост за отсъствието на етажния собственик от обекта му. Такова условие за вземане на решение от ОС на етажната собственост е предвидено изрично само по отношение на преценката на обстоятелствата по чл.51 ал.3 от ЗУЕС, каквато хипотеза не е налице в случая. Тези разрешения по старата редакция на чл.51 ал.2 от ЗУЕС(в редакцията ДВ бр.26/2016г.) са приложими в настоящия случай, защото тази материалноправна норма е действала през периода: м.февруари.2022г.-м.ноември.2023г.(изменението на разпоредбите е обн. ДВ бр.82/2023 г. и е в сила от 31.12.2023г. за чл.51 ал.1 от ЗУЕС и от 29.09.2023 г. за чл.51 ал.2 от ЗУЕС), за който има взето решение на общото събрание от 08.10.2021г. и за който се отнася исковата претенция. Представените от въззивницата справка от „Енерго-Про Продажби“АД за консумирана ел. енергия за периода: 01.01.2022г.-31.12.2023г. за обекти офис№3 и офис№4, и Декларации по чл.71 ал.1 от ЗМДТ за 2022г. и 2023г., обуславят извод, че обектите офис№3 и офис№4(предмет на настоящия спор) за 2022г. и за 2023г. не са се ползвали. По изложените съображения въззивницата Р. С. П. не дължи сумата 440.00лв.(неплатени месечни такси за поддръжка и управление на „ЕС“ за офис№3 - както следва - 22бр. вноски по 20.00лв. за периода: м.февруари.2022г.- м.ноември.2023г. вкл., а също и сумата 440.00лв.(неплатени месечни такси за поддръжка и управление на „ЕС“ за офис№4 - както следва - 22бр. вноски по 20.00лв. за периода: м.февруари.2022г.- м.ноември.2023г. вкл. По отношение на задължението за плащане на вноски към фонд "Ремонт и обновяване" не са предвидени изключения от вида на посочените в чл.51 от ЗУЕС. Нормите уреждащи начина на формиране на посочения фонд не правят разграничение според това дали имотът е обитаван или не. Фондът "Ремонт и обновяване" е задължителен и средствата в него се набират от ежемесечните вноски на собствениците в размер, определен с решение на СО, съобразно ид.части на отделните собственици в общите части на ЕС, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната и от други източници – чл.50 ал.2 от ЗУЕС. Средствата, набрани в този фонд, се използват целево(чл.50 ал.4 от ЗУЕС), а според чл.50 ал.5 от ЗУЕС разпореждането със средствата от специалната сметка за тяхното набиране по чл.50 ал.3 от ЗУЕС се извършва от председателя на УС(управителя) въз основа на решение за тяхното използване, прието от ОС. Дори и да не са извършвани дейности по чл.50 ал.4 от ЗУЕС, това обстоятелство няма правопогасяващо действие спрямо възникналото задължение на собственика да заплаща сумите към фонда по решението на ОС. Задължението на Р. С. П. за неплатени ежемесечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване" е както следва: - 1бр. вноска 20.00лв. зa м.юли.2022г. за офис№3 и 1бр. вноска 20.00лв. зa м.юли.2022г. за офис№4. Според т.11а и т.11в от Тълк.решение от 18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. на ОСГТК ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл.414 ал.1 от ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. В производството по иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, е допустимо въвеждането на правопогасяващи възражения за плащане и за прихващане. В този смисъл настоящият състав следва да разгледа в производството по чл.422 ввр. чл.415 ал.1 от ГПК възражението по чл.414 ал.1 ГПК относно оспорване на вземането на кредитора – заявеното възражение за погасени по давност вземания за двата офиса №3 и №4 задълженията след 2021г., предвид изтеклата тригодишната погасителна давност пo чл.111 от 33Д. Подаването на заявлението по чл.410 от ГПК от кредитора ОС на ЕС води до прекъсване на 3-годишната погасителна давност спрямо процесните периодични вземания за вноските за „поддръжка и управление на „ЕС“, така и за вноските към фонд "Ремонт и обновяване", с настъпила изискуемост на основание чл.111 б.“в“ предл.III ввр. чл.116 б.“б“ и чл.114 ал.1 от ЗЗД, както и предвид разясненията на Тълк.решение от 12.04.2012г. по тълк.дело№3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Разходите за „поддръжка и управление на „ЕС“ и фонд "Ремонт и обновяване“ са месечно задължение на всеки един етажен собственик/ползвател/обитател т. е. дори и да не е определен срок за изпълнението им, то следва да се счита, че с изтичане на съответния месец задължението става изискуемо. В конкретния случай и с оглед характера на претендираните вземания, приложение намира разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД, тъй като те са периодични и давността е тригодишна. Преценката дали вземанията са погасени по давност се прави към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно 20.02.2025г. Към тази дата първата дължима вноска за „поддръжка и управление на „ЕС““ от исковия период м.февруари.2022г.- м.ноември.2023г. погасителната давност не е изтекла. Същото важи и за вноските за двата офиса за м.юни.2022г. за фонд "Ремонт и обновяване“, за които също погасителната давност не е изтекла. В този смисъл възражението за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за „поддръжка и управление на „ЕС“, така и за задълженията по вноските към фонд "Ремонт и обновяване" следва да бъде оставено без уважение. Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отменено в частта, с която е прието за установено, на основание чл.415 от ГПК, че Р. С. П. дължи на Етажна собственост с адрес на обекти на собственост гр.В.Търново ул. ••• сумата 880.00лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 20.02.2025г., до окончателното и изплащане, oт които: за офис№3 - oбщo 440.00лв. (неплатени месечни такси за поддръжка и управление на „ЕС“, както следва - 22бр. вноски по 20.00лв. за периода: м.февруари.2022г.- м.ноември.2023г. = 440.00лв., вкл.; за офис№4 - oбщo 440.00лв.- неплатени месечни такси за поддръжка и управление на „ЕС“, както следва – 22бр. вноски по 20.00лв., за периода: м.февруари.2022г.-м.ноември.2023г. – 440.00лв., вкл.; за които суми е издадена Заповед№266/05.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№647/2025г. на ВТРС, както и в частта за разноските в полза на Етажна собственост с адрес на обекти на собственост гр.В.Търново ул. •••, дължими от Р. С. П. - по гр.дело№2332/2025г. на ВТРС за сумата над 10.23€(20.00лв.) и по ч.гр.дело№647/2025г. на ВТРС за сумата над 2.56€(5.00лв.), вместо което, да бъдат отхвърлени предявените установителни искове от страна на Етажна собственост с адрес на обекти на собственост гр.В.Търново ул. •••, против Р. С. П. за приемане за установено, че Р. С. П. дължи на Етажна собственост с адрес на обекти на собственост гр.В.Търново ул. •••, сумата 880.00лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 20.02.2025г., до окончателното и изплащане, oт които: за офис№3 - oбщo 440.00лв.(неплатени месечни такси за поддръжка и управление на „ЕС“, както следва - 22бр. вноски по 20.00лв. за периода: м.февруари.2022г.- м.ноември.2023г. = 440.00лв., вкл.; за офис№4 - oбщo 440.00лв.- неплатени месечни такси за поддръжка и управление на „ЕС“, както следва – 22бр. вноски по 20.00лв., за периода: м.февруари.2022г.-м.ноември.2023г. – 440.00лв., вкл.; за които суми е издадена Заповед№266/05.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№647/2025г. на ВТРС. Първоинстанционното решение в останалата част следва да бъде потвърдено. Решението на ВТРС следва да се отмени и в частта за разноските, присъдени в полза на Етажна собственост с адрес на обекти на собственост гр.В.Търново ул. •••, дължими от Р. С. П. - по гр.дело№2332/2025г. на ВТРС за сумата над 10.23€(20.00лв.) и по ч.гр.дело№647/2025г. на ВТРС за сумата над 2.56€(5.00лв.) – съразмерно на уважените искове. При този изход от спора и на основание чл.78 ал.1, ал.3 от ГПК, в полза на: -Етажна собственост с адрес на обекти на собственост гр.В.Търново ул. ••• следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважените искове и дължими от Р. С. П. по в.гр.дело№158/2026г. на ВТОС – сумата 9.00€; -Р. С. П. следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на отхвърлените искове и дължими от Етажна собственост с адрес на обекти на собственост гр.В.Търново ул. •••, съответно: по гр.дело№2332/2025г. на ВТРС - сумата 195.82€ и по в.гр.дело№158/2026г. на ВТОС -сумата195.82€. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗВЕРБ, считано от датата на въвеждане на еврото в Р.България, валутата на Р.България е еврото(€). Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026г., съгласно чл.1 от Решение(ЕС)2025/1407 на Съвета от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от Р.България, считано от 01.01.2026г. Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026г. следва паричните притезания, предмет на предявения иск да бъдат посочени в евро в диспозитива на съдебното решение - при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл.12, чл.13 от ЗВЕРБ. Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 пр.III от ГПК, чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд,