Решение № 3671 от 20.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4999/2023 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 12337 от 07.11.2022 г. СРС, 179 с-в, по гр.д.№ 71481/2021 г. е отхвърлил исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и чл.344, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, предявени от В. М. Д. срещу Софийски районен съд за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й от длъжността „съдебен деловодител“, извършено със заповед № АС-475/15.10.2021 г. на Председателя на СРС; за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност; за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 9 329, 59 лв.-обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 15.10.2021 г. С решение № 3981/16.03.2023 г. СРС, 179 с-в, по гр.д.№ 71481/23 г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 12337/07.11.2022 г., гр.д.№ 71481/21 г., като на ред 6 от диспозитива вместо „сумата от 9 329, 59 лв.“ да се чете „сумата от 9 329, 70 лв.“. Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата В. М. Д. с оплаквания, че същото е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.Въззивницата излага доводи, че първоинстанционният съд погрешно е установил относимите за спора факти, налице са и вътрешни противоречия в мотивите на решението както при преценката на твърдените от страните факти, така и относно доказателствената стойност на доказателствения материал, които противоречия са се отразили на обосноваността и на правилността на изводите на съда.Твърди, че първоинстанционният съд не е дал отговор на част от въведените от ищцата оплаквания относно законосъобразността на атакуваното уволнение и е извършил избирателен и непълен анализ на събрания по делото доказателствен материал.Излага оплаквания, че съдът не е обсъдил оплакванията във връзка с нарушението на разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ.Съдът е отдал преимуществено значение на обясненията на ищцата в хода на дисциплинарното производство и ги е ценил като извънсъдебно признание относно знание за конкретно вменени факти, съставляващи дисциплинарно нарушение, но е отказал да цени обясненията във връзка с причините, мотивите и подбудите на ищцата при преценка на обстоятелствата, при които е реализиран процесният инцидент и не е извършил преценка за тежестта на евентуалното нарушение и съразмерността на наказанието.Неправилно първоинстанционният съд е ценил и събраните свидетелски показания като последователни, логични и безпротиворечиви въпреки съществените разминавания в тях особено относно времето на осъществяване на процесния инцидент, конкретното проявление на възникналия конфликт, поведението на участниците в него и възприемането му от трети лица.Същевременно показанията на свидетелите на ищцата са игнорирани като неотносими или без принос на конкретна информация за случилото се.Въззивницата твърди, че неправилно съдът е приел, че не са допуснати нарушения по време на дисциплинарното производство, като поддържа, че не е налице яснота какво поведение й е вменено като дисциплинарно нарушение, тъй като са й поискани обяснения чрез препращане към три доклада, съдържащи противоречиви данни особено относно времето на извършването на твърдяното дисциплинарно нарушение.Поддържа становище, че докладите на съдебно служители не са официални документи и не се ползват с материална доказателствена сила.Твърди, че инициаторът на дисциплинарното производство-съдебният администратор, е и фактически автор на заповедта за уволнение и липсват собствени мотиви и преценка на наказващия орган.Поддържа доводи, че в заповедта за уволнение липсва конкретизация на нарушението, не е посочено и конкретно време на извършване, не е индивидуализирано конкретно проявление на твърдяното възприемане от трети лица.Оспорва да е налице уронване на престижа и доброто име на работодателя, като твърди, че е налице конфликт между служители, като единственото външно лице, разпитано като свидетел, не сочи ищцата като отговорна за инцидента.При преценката на чл.189 КТ не е отчетено, че ищцата в продължителен период от време е работила сама при сериозно натоварване, впечатленията на посетителите /св.К. и св.П./ от работата на ищцата са за съвестно изпълнение на задълженията, липсват мотиви за формата на вината и причините за извършване на евентуалното нарушение, на тежестта му и цялостното поведение на ищцата.Неправилно в заповедта за уволнение са изложени мотиви за системност в поведението на служителката, но уволнението не се основава на чл.190, ал.1, т.3 КТ, а и работодателят не може да се позовава на системност на нарушения, когато наказания за тях не са налагани или същите са заличени по право поради изтичане на едногодишния срок по чл.197 КТ.Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което предявените искове да се уважат.Претендира разноски. Ответникът по въззивната жалба- Софийски районен съд оспорва същата.Изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно обосновано и законосъобразно и че не са налице твърдените нарушения.Твърди, че първоинстанционният съд е разгледал възражението на ищцата за немотивираност на заповедта и за липса на компетентност на издателя и че ищцата се е съсредоточила върху подготвителните действия по изготвяне на обжалваната заповед, като е игнорирала факта, че тя е подписана и обективира волеизявлението на административния ръководител на СРС.Поддържа становище, че първоинстанционният съд е преценил релевантните за спора факти и правилно е приел, че показанията на свидетелките Б.-К. и П. не съдържат относими към предмета на спора факти, тъй като първата не си спомня, а втората не е присъствала на описаното в заповедта събитие, като за съда не съществува задължение да мотивира липсата на релевантност.Недоказани са твърденията на въззивницата за липса на яснота в какво се изразява и кога е извършено нарушението на трудовата дисциплина, тъй като в докладите е посочено времето на извършването му- приблизително между 10, 00 ч. и 12, 00 ч., като видно от обясненията на ищцата същата е била запозната със съдържанието им.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.Ищцата- В. М. Д. твърди, че с ответника е била в безсрочно трудово правоотношение за длъжността „съдебен деловодител-адвокатска стая“ в Наказателно отделение с брутно трудово възнаграждение в размер на 1 554, 95 лв.Със заповед № АС- 475/15.10.2021 г. й е наложено дисциплинарно наказание-уволнение за извършено според работодателя нарушение по чл.187, ал.1, т.8 и т.10 КТ-„злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието“ и „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове“ и трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.Твърди, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ.Твърди, че е налице неяснота и противоречие в посочените основания за уволнение, както и неяснота какво е нарушението, не е описано конкретно поведение, което да съставлява нарушение по смисъла на цитираните разпоредби, нито е посочено време и място на извършване, липсват собствени мотиви на наказващия орган, а е налице препращане към доклади на служители, които са частни документи и имат единствено сигнални функции.Твърди, че е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, като са й изискани обяснения без конкретика на твърдените нарушения и свързаните с тях обстоятелства, не й е даден и достатъчен срок за депозиране на обяснения.Твърди, че заповедта за изискване на обяснения е издадена от съдия Георги Чехларов, който не разполага с правомощия относно провеждането на дисциплинарно производство.Твърди, че при определяне на наказанието не е съобразена нормата на чл.189, ал.1 КТ и че работодателят не е извършил преценка за причините, които са я провокирали към извършването на определени действия и изложените от нея факти относно продължителен период на работа в натоварваща среда и при липса на колегиалност и възможност за екипна работа и враждебно отношение към нея от страна на служителката И.А., състоянието й на афект и възприемането не само на нейното, но и на насрещното провокиращо и обидно поведение на А. от трети присъсващи на мястото лица.Липсват мотиви за виновното й поведение, не е обсъдено дисциплинарното й минало.Неправилно работодателят се е позовал на ниска оценка от проведено периодично годишно атестиране, която е без значение за преценка на дисциплинарното й минало и за това дали поведението й е инцидентно или не, тъй като получаването на най-ниската оценка при годишната атестация съставлява отделно, специално и самостоятелно основание за освобождаване от длъжност.Оспорва да е извършила описаните в заповедта дисциплинарни нарушения.Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно и до го отмени, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 9 329, 70 лв. за период от 6 месеца, считано от 15.10.2021 г. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. С отговора на исковата молба ответникът-Софийски районен съд е оспорил исковете с твърдения, че оспорената заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като са индивидуализирани нарушителят, нарушението, посочено е кога е извършено същото, вида на наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.Заповедта е издадена и подписана от административния ръководител-председателят на СРС в рамките на предоставената му от ЗСВ и КТ компетентност.Изразява становище, че е допустимо заповедта да се мотивира и чрез препращане към други актове, които е необходимо те да са били доведени до знанието на служителя.Твърди, че заповедта за изискване на обяснения е издадена от лице, упълномощено да изпълнява функциите на административен ръководител на СРС за периода 24.09.2021 г.-01.10.2021 г.Оспорва твърдението за наличие на разминаване в описаното нарушение в заповеди № АС-439/28.09.2021 г. и № АС-475/15.10.2021 г.Спазена е и нормата на чл.189, ал.1 КТ.Твърди, че описаното в докладите на служителите В.К., И.Й.а и И.А. поведение на ищцата е несъвместимо с принципите на отговорност, колегиалност и учтивост, очертани в ЕКСС, както и с общоприетите житейски правила на поведение.В дадените обяснения ищцата не отрича да е отправяла посочените думи към колегата й, поведението й е осъществено на работното място в присъствието на трети лица, което е довело до уронване престижа на съдебната власт.С демонстративното си поведение и отправени квалификации към колега-съдебен служител В.М. е злоупотребила с даденото й доверие от страна на работодателя за това, че може да работи колегиално и да спазва етичните правила, като с неспазването им е уронила престижа на съдебната власт и в частност на СРС и по този начин са осъществени хипотезите на две от предвидените в чл.187, ал.1 КТ нарушения на трудовата дисциплина.При преценката си по чл.189, ал. КТ работодателят е съобразил събраните в хода на дисциплинарната преписка данни, обясненията по чл.193, ал.1 КТ и данните от личното трудово досие на ищцата, като данните от последната атестационна оценка по показатели „етично поведение на работното място“, „способност за работа в екип“, „взаимоотношения на съдебния служител с останалите служители“ и др. са във връзка с преценката за системност и цялостното поведение на служителя.Моли съда да отхвърли предявените искове. Между страните не се спори, а и видно от представените писмени доказателства-трудов договор № 23/17.01.2011 г., допълнителни споразумения към него № 1793/27.08.2019 г. и № 2514/05.10.2021 г. същите са били в безсрочно трудово правоотношение за длъжността „съдебен деловодител-адвокатска стая“ в звено-„СД-НО“. Със заповед № АС-475/15.10.2021 г. Председателят на СРС е наложил на В. М. Д. дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.8 и т.10 КТ-„злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието“ и „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове“ и е прекратил на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ трудовото правоотношение с ищцата.В мотивите на заповедта е посочено, че на 16.09.2021 г. в служба „Съдебно деловодство-наказателно отделение“ в СРС ищцата е извършила действия, представляващи неспазване на Етичния кодекс на съдебните служители, на трудовата дисциплина и поведение, което уронва престижа на съдебната власт, изразяващо се в проявено грубо и арогантно поведение към друг служител-И.А., като част от действията са извършени в присъствието на външни лица.Конкретните данни се съдържат в приложените към доклад вх. № 29006712/23.09.2021 г. на съдебен администратор на СРС докладна от В. К., докладна от И. Й.а и доклад от И.А..Посочено е, че ищцата е нарушила чл.149, ал.3 от Правилника за администрацията в съдилищата /ПАС/, чл.4, т.4.4 и т.4.7, чл.16 и чл.35 от Етичния кодекс и че описаните в посочените докладни действия и отправени думи са проява на неетичност и неколегиалност и доколкото са извършени в присъствието на външни лица, описаното поведение на съдебния служител злепоставя името на съда и води до уронване престижа на съда пред обществото.Посоченото неизпълнение на трудовите задължения няма характер на еднократност с оглед данните по дисциплинарната преписка и данните от личното трудово досие на служителя. Със заповед № 2598/15.10.2021 г. Председателят на СРС е прекратил трудовото правоотношение с В. М. Д. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ- дисциплинарно уволнение, считано от 16.10.2021 г. С доклад с вх.№ 29006712/23.09.2021 г. съдебният администратор на СРС Б.Б. е уведомила Председателя на СРС, че на 16.09.2021 г. около обяд е била сезирана от В. К.-съдебен деловодител-досъдебно производство, НО, СРС, че в адвокатска стая, намираща се в непосредствена близост до деловодството-досъдебно производство, В. М. Д. крещи по И.А. и вътре има и външни лица.В доклада е посочено, че след около 10 минути съдебният администратор е отишъл в АС и вътре е имало външни лица-адвокати, И.А., както и деловодителят на 7-ми и 105-ти са й разказали за случилото се, като И.А. й е споделила, че всекидневно е обиждана от В. Д. пред външни посетители. Представена е и докладна от В. В. К.-съдебен деловодител „Досъдебно деловодство“ до съдебния администратор на СРС, НО във връзка с искане за изготвяне на докладна записка относно развилия се скандал на 16.09.2021 г. между колежките от Адвокатска стая В. и И., в която е посочено, че в „Досъдебно деловодство“ от сутринта се чуват остри реплики на колежката В..На обяд се е разразил остър скандал помежду им, който е бил съпроводен с обидни думи и крясъци от страна на В. към И. в присъствието на четящи адвокати в адвокатска стая, като я е наричала „болна от рак“ и „бездетна“.В. е била помолена от Ива-съдебен деловодител на 105 с-в, да не крещи така пред всички адвокати, но без видим резултат.След скандала е видяла В. да говори по един от вътрешните телефони с някого, като е обяснявала, че е имало скандал между нея и „оная болната от рак“ колежка. С докладна от 16.09.2021 г. И. В.Й.а-деловодител в НО, СРС е уведомила съдебния администратор на СРС, че на посочената дата около 11, 30 ч. е отишла в Адвокатска стая и е поискала картоните, в които се записват гледаните дела за деня от В., но тя е заявила да не ги иска от нея, а от И., защото тя трябва да знае къде са, т.к. е сложена на това място от м.март и „както знае да приказва, така и трябва да може и да работи“.В. е продължила да говори на много висок тон, направо е викала различни неща, вкл. и обиди срещу И..И. й е отвърнала, че ще получи инфаркт някой ден, В. й е отговорила, че е „болна от рак, че е бездетна, без мъж, че не пипа нищо и по цял ден седи“ и то в присъствието на адвокати.Помолила е Вената да престане, защото има адвокати, на които пречи, но тя е продължила да вика и обижда.Отново я е помолила, като й е казала, че вече я боли главата.Едната от присъстващите адвокатки е адв.Н.Б.-К., като В. е отишла до бюрото на адв.К. и е започнала да й говори някакви неща, а адвокатката й е казала, че в този случай е най-добре да не си говорят. В доклад до съдебния администратор на СРС Б.Б. съдебният деловодител НО, СРС И.А. е заявила, че на 16.09.2021 г. към 10, 00 ч. в почивката без повод В. М. е казала, че няма да я замества и се е наложило тя да повика колежката си С. Г..Връщайки се от почивката В. М. е започнала да се държи грубо, да я обижда, да я нарича „бездетна, без мъж, некадърна и неграмотна“, крещяла е, че без нея не може да се оправи.На всичко това са станали свидетели присъстващите в Адвокатска стая.Тя неколкократно й е направила забележка, че им пречи да четат.В този момент в стаята е влязла колежката й И. Й.а, която е станала свидетел на случващото се.След направена забележка от И.Й.а да престане да крещи, В. М. е отишла при адвокатка, която е била свидетел на скандала и е започнала да й говори на ухото.Често се е налагало адвокати да й правят забележка, че им пречи да четат, но тя продължава да крещи. Със заповед № АС-439/28.09.2021 г. съдия Георги Чехларов- в качеството му на Председател на СРС съгласно заповед № АС-431/23.09.2021 г. е предоставил възможност на В. М. Д.-на длъжност „съдебен деловодител- адвокатска стая“ в АС „Съдебно деловодство-НО“ в СРС в 3-дневен срок от връчване на заповедта да даде писмени обяснения относно извършените от нея действия, описани в обстоятелствената част на заповедта и доклад вх.№ 29006712/23.09.2021 г. на съдебния администратор на СРС, представляващи неспазване на Етичния кодекс на съдебните служители, на трудовата дисциплина и поведение, което уронва престижа на съдебната власт, изразяваща се в грубо и арогантно поведение към друг съдебен служител- И.А., като част от действията са извършени в присъствието на външни лица.Посочените действия представляват неспазване на основни трудови задължения на служителя-да не злоупотребява с доверието и уронва доброто име на работодателя, както и да изпълнява трудовите си задължения, предвидени в Правилника за администрацията на съдилищата, Етичния кодекс на съдебните служители и длъжностната характеристика на служителя. Представена е заповед № АС-431/23.09.2021 г. на Председателя на СРС, с която на основание чл.80, ал.1 и чл.168, ал.7 ЗСВ е наредил на Заместник- председателя и Ръководител на Първо ГО-съдия Георги Чехларов да изпълнява функции на административен ръководител-Председател на СРС за периода от 24.09.2021 г. до 01.10.2021 г. включително. В депозираните на 04.10.2021 г. обяснения с вх.№ 29006982 ищцата не отрича, че е употребила посочените в докладните изрази спрямо И.А., като излага твърдения и коментар относно поведението на други служители. Видно от представената длъжностна характеристика за длъжността „съдебен деловодител /адвокатска стая/“, утвърдена на 13.02.2009 г. и връчена на ищцата на 23.06.2021 г., сред функционалните изисквания за заемане на длъжността е и наличието на отлични комуникативни умения /т.2.1./, а сред квалификационните изисквания за заеманато й фигурира наличието на лични качества като комуникативност /работа с граждани/ и способност за работа в екип /т.3.2./. Видно от атестационния формуляр на ищцата за периода 01.12.2019 г.- 30.11.2020 г. по показателите „взаимоотношения с останалите служители“, „умения за работа в екип“ и „етично поведение на работното място“ същата е получила най-малко точки /1 т./.С решение № 2/26.01.2021 г. административният ръководител на СРС е отхвърлил подаденото възражение от В. М. Д. срещу поставената атестационна оценка „5“ за периода на атестиране 01.12.2019 г.-30.11.2020 г. Представена е справка от НАП-ТД София, от която е установено, че за периода 01.10.2021 г.-01.03.2022 г. липсват данни за наличие на друго трудово правоотношение на ищцата. От заключенията на приетите по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице В.С. е установено, че размерът на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, предхождащ датата на уволнението е за м.април 2021 г. и е в размер на 1 456, 00 лв., което е формирано от елементи с постоянен характер-основна месечна заплата-1 079, 00 лв., допълнителни трудови възнаграждения, заложени в трудовия договор-377, 07 лв. /277, 07 лв. за стаж и 100, 00 лв. за ранг/.Размерът на обезщетението за оставане без работа за периода 16.10.2021 г.-16.04.2021 г. възлиза на 8 736, 00 лв.При съобразяване на промяната на БТВ според допълнително споразумение № 2514/05.10.2021 г., считано от 01.10.2021 г., размерът на последното БТВ би възлизал на 1 456, 00 лв., а на обезщетението за оставане без работа за процесния период-на 9 329, 59 лв. Разпитаната по делото свидетелка-адвокат Н. Б.-К. твърди, че е присъствала на конфликт между служители в Адвокатската стая на СРС.Спомня си за конфликт миналата година /т.е. 2021 г./, когато е започнало говорене на висок тон, но твърди, че се е била съсредоточила в делото и не е имала за цел да запомни случилото се.Заявява, че по-младата колежка на ищцата е говорела на висок тон на по-възрастната, но не се е съсредоточила да слуша какво говорят, нито да ги гледа, не може да каже подробности.Не е чувала обиди, а висок тон на говорене.Няма спомен за други служители в Адвокатска стая, може и да е имало.Не може да каже със сигурност дали ищцата я е обслужила тогава, но тя е била на мястото, където обслужват посетителите.Не може да си спомни подробности. Свидетелката И.А.-съдебен деловодител в Адвокатска стая- Наказателно отделение заявява, че си спомня си за конфликт между нея и ищцата на 16.09.2021 г. към 10, 00 часа.Твърди, че без повод е станало някакво недоразумение.Помолила е ищцата да я замести, но тя й е отказала.Свидетелката е извикала друга колежка- С. Г., която да я замести.В момента, в който се е върнала, е станала разправия и скандал към нея.Имало е обиди, че е „бездетна, без мъж, некадърна, неграмотна“.Свидетелката твърди, че се е опитала да направи забележка, че пречат на адвокатите да работят, но не е имало ефект.Междувременно е дошла и друга колежка, която е трябвало да издава изпълнителен лист и е станала свидетел на ситуацията.Тя също се е опитала да й направи забележка, но нищо не се е променило.В Адвокатската стая е имало още пет-шест човека.Свидетелката се е почуствала обидена без причина.Това не е бил единичен инцидент между тях, имало е такива поне три пъти, но този път са чули и колегите от деловодството, тъй като вратата е била отворена.Свидетелката е уведомила за инцидента госпожа Б. с писмен доклад.Не си спомня дали жената, която е излязла преди нея е била тогава в Адвокатската стая. Твърди, че е излязла в почивка точно в 10, 00 ч. и се е върнала десет минути по-късно.Конфликтът е започнал в момента, в който се е върнала и е завалила ищцата вече настроена срещу нея безпричинно.Твърди, че няма представа за повода на конфликта, предполага, че е защото е помолила друга колежка да я замести, след като тя й е отказала.Избухванията са били безпричинни, не са имали противоречие по повод на работата и обслужването на хората, всяка от тях си е вършила нейната работа.Колегите, които са чули скандала, са извикали съдебния администратор.Това е станало преди 12, 00 ч.Свидетелката заявява, че не е отвръщала на обидите на ищцата, само е видяла, че много се е зачервила и й е казала да не вдигне кръвно, защото е безсмислено да се ядосват, не й е повишавала глас.Твърди, че е имало хора в Адвокатската стая и че няма навик да ползва телефон през работно време, не може да разпознае хората, които са били тогава в стаята, тъй като познава адвокатите по документите, които й дават, не може да каже дали е имало граждани, спомня си, че са били пет-шест човека. Непосредствено след инцидента госпожа Б. е поискала докладна от нея, от госпожа Д. и от И. Й.а.В началото ищцата е била доволно, че не е сама и има още един човек, но два месеца след това е започнала да се конфронтира със свидетелката, но не всеки ден.Невинаги се е държала добре с адвокатите. Имало е много случаи, в които адвокатите или гражданите се опитват да четат, а тя отваря тема за политика и на няколко пъти са й правили забележки да спре, за да могат да работят. Разпитаната по делото свидетелка-адвокат В. П.-адвокат твърди, че познава ищцата от поне 5-6 години.Когато е ходила да прави справки в АС, тя винаги е била изключително любезна и съвестна към работата си, подавала е своевременно делата, записвала е лицата, които гледат картоните, когато се е налагало да прави ксерокопие, не е видяла да се е държала по груб или агресивен начин.Съдът не обсъжда показанията на свидетелката в останалата част, тъй като не касаят относими към предмета на спора обстоятелства, а съдържат данни за конфликт между служителки през месец януари 2021 г., който е различен от процесния. Разпитана повторно след извършен от първоинстанционния съд на основание чл.204, ал.1 ГПК оглед на видеозапис, записан на оптичен диск, представен с писмо с вх.№ 29002475/04.04.2022 г., свидетелката И.Й.а е заявила, че е разпознала на видеозаписа себе си, В. Д. и И.А..Не може да разпознае адв.К., като твърди, че след като й е поискано обяснение от госпожа Б., по картона е преписала името, за да може да посочи коя адвокатка е присъствала.На записа е видяла и Б.Б..Потвърждава, че изгледаното на записа, е процесният случай.Твърди, че ситуацията има и продължение, защото след като си е тръгнала Б.Б., ищцата е дошла при нея и е продължила да говори дори и пред адвокатката до нея, която е казала: „в такъв случай, по- добре да не си общувате, за да не се получават такива неща“.Веднага след случката свидетелката е дала обяснение.Твърди, че ищцата е започнала да реагира в 11, 46 ч. или 11, 48 ч., когато И. е станала и й е подала картоните с описване на делата. При повторния разпит свидетелката И.А. твърди, че е разпознала на записа себе си, както и адв.К. и Б.Б..Заявява, че това е въпросният ден и време, но случката има и предистория.Моментът, в който на въпроси на колегата й дали може да й даде делата, тя казва нещо от рода на: „защо ще ти ги давам, като тя защо е тука, това е нейна работа, тя е неграмотна, добре, че съм аз да ти ги дам, че да ти покажа къде са, че тя не знае“.В този момент, когато се отправят и разменят тези реплики, в Адвокатска стая са свидетелката, В. Д., И. Й.а и адв.К..Твърди, че преди това периодично е имало обиди по неин адрес, вкл. и конкретния ден преди този час-още от 10, 30 ч., но никога не са ставали чак такова достояние, Конфликтът се е водил през цялото време.В. е стояла в гръб и през цялото време на записа, докато свидетелката разговаря тихо с колегата си и й помага да намери документи в делото, за да не пречат на хората в залата, е отправяла към нея думи. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: От събраните доказателства се установи, че страните по делото са били в безсрочно трудово правоотношение за длъжността „съдебен деловодител- адвокатска стая“ в Наказателно отделение на СРС, прекратено на 16.10.2021 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Първоинстанционният съд е приел, че в процесната заповед деянията, вменени на служителя, са описани съобразно изискванията на закона за достатъчна индивидуализация на нарушението по начин, позволяващ както защитата на работника /служителя/, така и преценката за законосъобразност- посочил е законовите текстове, под които са подведени описаните нарушения, като евентуалното несъответствие между последните и правната им квалификация само по себе си не води до незаконност на уволнението, а е от значение дали описаните деяния принципно представляват нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи дисциплинарно наказание.Посочен е нарушителят, индивидуализирано е нарушението с посочване на конкретно приложимите разпоредби, както и че описаното поведение води до уронване престижа на органа на съдебната власт, отразени са датата и мястото на извършване на нарушението, както и законовият текст, въз основа на който се налага наказанието.Заповедта е издадена и подписана от компетентния орган в рамките на предоставената му от ЗСВ и КТ компетентност.Съдът е изложил мотиви, че е спазена и процедурата по чл.193, ал.1 КТ, като в искането за даване на обяснения нарушението на трудовата дисциплина е посочено по разбираем за работника начин.Приел е, че в дадените от ищцата обяснения се съдържа извънсъдебно признание на факти, неизгодни за ищцата.Спазени са и сроковете по чл.194, ал.1 КТ.Съдът е приел, че поведението на ищцата, което е безспорно установено, съставлява нарушение на ПАС и Етичния кодекс на съдебните служители и че е налице уронване на доброто име на работодателя, което е самостоятелно основание за дисциплинарно уволнение, като не е необходимо нарушението да е умишлено.Съдът е изложил мотиви, че неспазването на Кодекса за етично поведение на съдебните служители също съставлява нарушение на трудовата дисциплина и е легитимно основание за налагане на дисциплинарно наказание. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. При налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ, за които съдът следи служебно-нарушението е извършено на 16.09.2021 г., работодателят е узнал за него на 23.09.2021 г., а наказанието е наложено на 15.10.2021 г. Спазена е и процедурата по чл.193, ал.1 КТ, като работодателят е изискал обяснения от ищцата за описаните в заповедта и приложените доклади, с които същата не оспорва, че е запозната.Ищцата се е възползвала от предоставената й възможност и е депозирала писмени обяснения в предоставения й от работодателя срок, в които не отрича да е употребила посочените в докладите думи и изрази, като в по-голямата си част обясненията касаят преценка на поведение на други служители, които обстоятелства са неотносими към предмета настоящия спор.От представената по делото заповед № АС-431/23.09.2021 г. на Председателя на СРС се установи, че той е възложил на съдия Г.Чехларов да изпълнява функциите на административен ръководител към датата на изискване на обясненията по чл.193 КТ, поради което същият е имал качеството на субект на дисциплинарна власт по смисъла на чл.192, ал.1 КТ. Съдът счита, че с оглед на конкретните нарушения предоставеният 3- дневен срок е разумен и достатъчен за ищцата и тя е имала реална възможност да се защити.Следва да се има предвид, че законът не е въвел формални изисквания за процедурата по чл.193 КТ /решение № 53 от 31.05.2017 г. на ВКС, гр.д.№ 2943/2016 г. на ВКС, III ГО/.В случая на ищцата е била предоставена информация по разбираем начин за твърдените нарушения, като същата е имала възможност да изрази своето отношение по тях.Видно от мотивите на заповедта работодателят е извършил преценка на съдържанието на обясненията и дали същите са относими към предмета на дисциплинарното производство. Съгласно императивната норма на чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.Съдът намира, че в процесната заповед се съдържат всички реквизити на цитираната разпоредба по отношение на нарушенията на трудовата дисциплина-посочен е нарушителят, в какво се изразява нарушението-използване на обидни думи, грубо и арогантно отношение към колега-съдебен служител, проявени и пред външни лица, обективирани в описаните доклади, посочена е дата на нарушението, в какво се изразява наказанието и въз основа на кои текстове от закона се налага.Заповедта е подписана от административния ръководител на СРС, който е неин автор по смисъла на чл.180 ГПК, поради което оплакванията на въззивницата, че същата не отразява самостоятелна преценка на работодателя на обстоятелствата по чл.189, ал.1 КТ, тъй като дисциплинарното производство е инициирано от съдебния администратор, са несъстоятелни.Описаните в заповедта доклади са послужили за уведомяване на работодателя за извършено нарушение на трудовата дисциплина, като преценката на поведението на служителя е извършена от административния ръководител и е изразена в атакуваната в настоящото производство заповед. Не представлява нарушение препращането към описаните в заповедта доклади доколкото ищцата е била запозната със съдържанието им /същите са й били връчени със заповедта за искане на обяснения по чл.193, ал.1 КТ/.Ако в заповедта липсва описание на осъщественото дисциплинарно нарушение, но има изрично позоваване на друг документ и при положение, че този документ е бил доведен до знанието на работника, то изискването на закона за мотивиране на заповедта е било изпълнено / решение № 849/12.01.2011 г. по гр. д. № 40/2010 г., ІV ГО на ВКС; определение № 60860/06.12.2021 г. по гр. д. № 2386/2021 г., ІІІ ГО на ВКС; решение № 857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г., IV ГО; решение № 205/04.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., IV Г О, решение № 177/11.07.2012 г. по гр. д. № 193/2011 г., IV ГО и др./.Съдържанието на докладите е потвърдено от събраните по делото гласни доказателства и извършен оглед на видеозаписа от процесния инцидент, поради което оплакването във въззивната жалба, че докладите представляват частни документи и не установяват твърдяното нарушение, е неоснователно. От показанията на свидетелките И.А. и И. Й.а се установи, че на 16.09.2021 г. преди обяд в Адвокатска стая на НО при СРС ищцата е употребила посочените в заповедта доклади обидни думи и изрази към друг служител-деловодител в Адвокатска стая на НО на СРС-И.А., като това се е случило в присъствието на адвокат Н. Б.-К. и е станало достояние на други служители-деловодители от деловодството на „Досъдебно производство“ на НО на СРС.Не се установи разминаване в описанието на инцидента като време на извършването му, участниците в него и конкретните прояви на конфликта.Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелките, тъй като са дадени от трети, незаинтересовани от изхода на спора лица, възпроизвеждат лични впечатления и не са в противоречие помежду си и с останалите събрани по делото доказателства.Неоснователни са оплакванията, че първоинстанционният съд неправилно е установил релевантните към спора факти и доказателствената стойност на събраните доказателства и че е направил избирателен анализ на доказателствата.Съдът е обсъдил всички доказателства, които установяват относими към предмета на спора обстоятелства и правните му изводи са обосновани.Показанията на свидетелката Н.К. не са конкретни нито по отношение на датата на конфликта, нито са подкрепени от други доказателства.Свидетелката заявява, че е бързала да си прегледа делото, не си спомня подробности, нито дали в стаята е имало други служители и външни лица и не си е поставяла това за цел.Единственото, което си спомня, е разговор на висок тон между служителки, без да си спомня съдържанието на разговора.Правилно първоинстанционният съд не е обсъждал показанията на свидетелката В.П., които не касаят процесния инцидент и оплакванията във въззивната жалба, че съдът неправилно е игнорирал показанията на посочените свидетели, са неоснователни. Несъстоятелно е и възражението на въззивницата, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението й за нарушаване на разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, като е съобразил, че присъствието на външни лица допълнително е увеличило тежестта на извършеното нарушение, поради което наказанието се явява съответно на нарушението.Макар да не е посочил други конкретни мотиви, съдът правилно е преценил, че тежестта на нарушението е съобразена с вида на наложеното дисциплинарно наказание.Преценката на критерия- тежест на допуснатото нарушение по чл. 189, ал. 1 КТ следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение.За преценка на този критерии от значение е характера на изпълняваната работа, характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, респ. доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата на работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението /решение № 112 от 07.05.2015 г. по гр. д. № 5348/2014 г., ІІІ ГО на ВКС/.В случая работодателят е съобразил тежестта на извършеното нарушение, значимостта на заеманата длъжност в орган на съдебна власт, обстоятелството, че други служители и външни лица са станали свидетели на нарушението, както и субективното отношение на ищцата към нарушението и липсата на критично отношение към деянието, демонстрирана в дадените обяснения по чл.193, ал.1 КТ и на желание да не се допусне повторно такова поведение.Не се установи извинителна причина за деянието на ищцата, нито същата да е била предизвикана от служителката И.А. непосредствено преди инцидента.Наличието на голяма служебна натовареност също не оправдава проява на описаното в заповедта поведение. Видно от съдържанието на заповедта дисциплинарното наказание не е наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ, а за нарушения по чл.187, ал.1, т.8 и т.10 КТ, като констатацията за нееднократност на посоченото неизпълнение на трудовите задължения е отразено от работодателя с оглед преценката на тежестта на нарушението, като е съобразилданните от личното трудово досие на служителя и конкретно данните от последното проведено периодично атестиране по показателите на етично поведение, способност за работа в екип и др., по които служителят е получил най-малък брой точки и оценка „5“ слаб.Действително получаването на най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността е самостоятелно основание за уволнение по чл.340а, ал.6 ЗСВ, но в случая работодателят се е позовал на данните от атестацията с оглед извършване на преценка на поведението на служителя в изпълнение на разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ.Следва да се добави, че данни за нееднократност на поведението на ищцата се съдържат и в показанията на свидетелите И.А. и И.Й.а. Съдът намира за неоснователно оплакването във въззивнана жалба, че първоинстанционният съд е ценил обясненията на ищцата преимуществено като извънсъдебно признание.В депозираните пред работодателя обяснения ищцата не отрича да е автор на цитираните обидни думи и изрази, като в по- голямата си част обясненията касаят описание на поведение на други лица, неотносимо към предмета на спора. Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.3 от Правилника за администрация в съдилищата съдебните служители спазват Етичния кодекс на съдебните служители, приет от ВСС. Съгласно чл.4.4. /Отговорност/ от Етичния кодекс на съдебните служители съдебният служител следва поведение, което не накърнява престижа на съдебната власт, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот.В чл.4.7./Колегиалност и учтивост/ е посочено, че при изпълнение на служебните си задължения съдебният служител се отнася любезно, възпитано и с уважение към всеки, като зачита правата и достойнството на личността и не допуска каквито и да са прояви на дискриминация.Съгласно чл.16 при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот, съдебният служител следва поведение, което е съвместимо с добрите нрави и не уронва престижа на съдебната власт /чл.16/.В отношенията с колегите си съдебният служител проявява уважение, коректност и колегиалност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност /чл.35/. Уронване на доброто име на работодателя е налице, когато последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието-работодател.Касае се за самостоятелен фактически състав на нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 КТ, който съставлява основание за дисциплинарно уволнение, като не е необходимо нарушението да е умишлено.Може да се касае за неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от неполагане на дължимата грижа, вкл. досежно приетите етични правила и норми в съответната професионална сфера, което засяга съществено интересите на работодателя /решение № 94 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 4088/2019 г., ІІІ ГО на ВКС/.Настоящият съдебен състав счита за ирелевантно дали присъстващата на конфликта адвокат К. е възприела поведението на ищцата като злепоставящо работодателя.От значение е обстоятелството, че посоченото нарушение на трудовата дисциплина е осъществено пред външни лица.За налицие на нарушение е достатъчен и факта на извършването му пред други служители на работодателя /решение № 129/25.07.2019 г., гр.д.№ 4280/18 г., III ГО/. Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания, а предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК възизвният съд е обвързан от посоченото в нея. Поради изложеното съдът счита, че работодателят е провел пълно доказване на законосъобразността на уволнението, както и че изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни. С оглед изход на спора по чл.344, ал.1, т.1 КТ и предвид акцесорния характер и исковете по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното съдът