Решение № 2943 от 31.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 7505/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на Общинско предприятие „,,•••''“(,,•••''), ЕИК: ••••••••••••••, депозирана чрез адв. С. Й. – от Адвокатска колегия - Пловдив, редовно упълномощен, срещу Наказателно постановление № 23- 2500075/17.04.2025 г. издадено от инж. К.Й.В. - директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ (ДИТ-Софийска област) към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, с което на Общинско предприятие „,,•••''“ на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда /КТ/ във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер 2500 (две хиляди и петстотин) лева, за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 7, ал. 3, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл. 202, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 194, ал. 2 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба № 7 от 23 септември 1999 г.). Недоволен от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното юридическо лице Общинско предприятие „,,•••''“, което със срочно подадена жалба чрез адв. С. Й. от АК – Пловдив го атакува с искане същото да бъде отменено като неправилно, несъобразено с фактическата обстановка и приложените доказателства и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В депозираната жалба се изтъква, че при съставянето на процесния акт за установяване на административно нарушение (АУАН) е било допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, изразило се в непосочването на адреса и датата на раждане на посочените в АУАН свидетели. Обръща се внимание на това, че процесният случай касаел ремонтиране на неизправно работно оборудване, а не използване на неизправно работно оборудване, както неправилно се твърдяло в обжалваното наказателно постановление. Излагат се доводи, че ремонтът не бил планиран, не било издадено писмено или устно разпореждане за неговото извършване, а е бил започнат по инициатива на Ц.Б., който бил оправомощен да взима решения, съгласно длъжностната му характеристика и делегираните му задължения. Навежда се, че Ц.Б. не бил информирал предварително нито отговорника по ЗБУТ, нито прекия си ръководител, нито директора за решението си да започне ремонт на челния товарач. Сочи се, че по време на извършваните ремонтни дейности Ц.Б. внезапно и без да обсъди с останалите участващи в ремонта лица, или с ръководителите си, или с други компетентни лица, взел решение да промени позицията си, от която първоначално извършвал интервенциите по товарача, като застанал в пространството между кофата и самия товарач. Посочва се, че от приложената по делото служебна бележка № 0090/01.06.2015 г. се установявало, че на Ц.Б. бил проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве. Обръща се внимание на това, че от представената от жалбоподателя книга за извънреден инструктаж ставало ясно, че на Ц.Б. били проведени извънредни инструктажи за безопасност при работа на работното място. С оглед на изложеното и в жалбата се акцентира, че в т.2.12 от Инструкция по здраве и безопасност ИБ-Д 01 били разписани ясни правила за работата на ,,•••''ите, каквато длъжност заемал Ц.Б.. Поддържа се, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, било изпълнило надлежно задълженията си за въвеждане и установяване на правила за безопасност на работното място, както и на специфични изисквания при извършване на технически работи и обслужването на техничката. Поддържа се и това, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, било осигурило всички необходими съоръжения и материали, служещи за обезопасяване или намаляване на риска от инциденти при извършване на ремонтни дейности на използваното от служителите на дружествотожалбоподател оборудване. Оспорват се изводите на административнонаказващия орган, касаещи това, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, не било осигурило минимални здравословни и безопасни условия на труд. Навежда се твърдения в жалбата, че правилата за безопасност са били нарушени от Ц.Б., който не бил съобразил поведението си с проведените му инструктажи, което довело до увреждането на неговото здраве. Оспорват се и изводите на актосъставителя и административнонаказващия орган, че дружеството-жалбоподател не било осигурило ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин на работното място. В тази връзка се сочи, че била извършена оценка на риска, като периодично и съгласно утвърдената Методика се правило преоценка на рисковете за всяка една длъжност, заемана от служителите на дружеството-жалбоподател. Подържа се, че новопостъпилите работници, през периода на тяхното обучение, се запознавали с утвърдените от дружеството-жалбоподател правила и инструкции за безопасна работа, като същите удостоверявали това с подпис в книга за инструктаж. Сочи се, че инструкциите, свързани с монтаж, експлоатация, поддържане, ремонт и демонтаж на всяко работно оборудване, предоставени от производителя на оборудването, се намирали на всяко работно място и били на разположение на обслужващия персонал. Обръща се внимание и на това, че в ръководството за експлоатация на фадромата нейният производител бил показал ясно посредством илюстрации, че заставеното под и до повдигнати/неукрепени части е забранено. В тази връзка се посочва, че Ц.Б. разполагал и бил запознат с ръководството за експлоатация на фадромата. По изложените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и несъобразно с фактите и събраните доказателства. Претендира се присъждането на разноски. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството-жалбоподател - „,,•••'' ОП“, редовно призовано, се представлява от адвокат С. Й. от АК – Пловдив, редовно упълномощен, който поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи. Пледира съдът да отмени атакуваното наказателно постановление. Претендира присъждането на разноски в полза на дружеството-жалбоподател. Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, уведомена, се представлява от старши юрисконсулт В.Г., която пледира съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че при издаването на атакуваното наказателно постановление не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничат правото на защита на дружеството-жалбоподател. Изтъква, че материалният закон също бил приложен правилно. Поддържа, че изложените в жалбата аргументи за отмяната на наказателното постановление били неоснователни, поради което не следвало да бъдат уважавани. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото са постъпили и писмени бележки, изготвени от старши юрисконсулт В.Г., в които същата излага аргументи, че процесното наказателно постановление е издадено в законоустановените срокове от компетентен орган, действал в кръга на своите правомощия. Навежда доводи, че при издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател. Поддържа се, че при издаването на обжалваното НП правилно бил приложен и материалният закон. Излага твърдения, че от събрания доказателствен материал се установявало както това, че Ц.Б. престирал работна сила в полза на дружеството-жалбоподател, така и това, че на 22.01.2025 г., около 16:30 часа, последният ремонтирал хидравличната система на челен товарач (фадрома) в базата на дружеството-жалбоподател, находяща се в село ,,•••'', когато бил затиснат от кофата на фадромата, като впоследствие починал. Обръща се внимание на това, че от показанията на свидетеля М.Д. ставало ясно, че схемата на челния товарач била поставена на достъпно място с цел той и останалите работници да са запознати с конструкцията машина, но същият не бил запознат с инструкции как трябва да се извършва поддръжката и ремонта на работното оборудване и какви правила за безопасност и здраве трябва да съблюдава. Акцентира се върху това, че по време на неговия разпит свидетелят М.Д. е заявил, че по време на извършваните ремонтни дейности са разполагали с необходимите за извършването на ремонта инструменти, но не знаел нито как и с какви средства следвало да бъде укрепена кофата на фадромата, нито дали ремонтът е следвало да бъде съгласуван с неговите ръководители. Изтъква се в писмените бележки, че в представените от дружеството-жалбоподател Ръководство за експлоатация и поддръжка на челен товарач и Инструкции по здраве и безопасност ИБ-О 08 и ИБ-Д 01 липсвали основни и задължени реквизити и информация, включително посочването на всички необходими условия за използване на работно оборудване за работа с машината, предвидими извънредни ситуации, специфични рискове, изисквания за безопасност и здраве при ремонт на процесната машина при дефект в хидравличната система, как машината или части от нея е следвало да бъдат допълнително обезопасени и укрепени. Намира се за недоказано както това, че приложените по делото инструкции са били връчени на Ц.Б., така и това, че е бил извършван контрол върху работата на последния. По изложените съображения в писмените бележки е формулирано искане депозираната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. С писмените бележки се претендира и присъждането на разноски за юристконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател Общинско предприятие „,,•••''“ е със седалище и адрес на управление: село ,,•••'', местност „,,•••''“ и се представлява от директора Н.В.С.. Предметът на дейност на дружеството обхващал обработване и обезвреждане на неопасни отпадъци. За нуждите на изпълнението на своя предмет на дейност, дружеството-жалбоподател стопанисвало обект, находящ се в Столична община, с. ,,•••'', местност „,,•••''“. На 01.06.2015 г., в гр. София, между Общинско предприятие „,,•••''“, в качеството на работодател и Ц.Д.Б., в качеството на работник, бил сключен Трудов договор № 00092/01.06.2015 г., по силата на който работодателят възложил, а работникът приел да изпълнява длъжността „,,•••''“, с код по НКПД ••••••. На същата дата на Ц.Б. била предявена длъжностна характеристика за длъжността „машиношлосер“, която последният подписал. От страна на дружеството-жалбоподател била издадена Служебна бележка № 090/01.06.2015 г., според която на Ц.Б. бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 01.06.2015 г. Служебната бележка била подписана от Ц.Б.. На 01.03.2016 г. между ОП „,,•••''“, в качеството на работодател, и Ц.Д.Б., в качеството на работник, било сключено Допълнително споразумение №1 към Трудов договор №00092/01.06.2015 г., по силата на което последният преминал от длъжност „,,•••''“ с код по НКПД:•••••• в длъжност „Организатор производство (Ръководител група)“с код по НКПД 3122 3002 към завод МБТ, направление „Производство“. На Ц.Б. била връчена длъжностна характеристика за длъжността „Организатор производство (Ръководител група)“, която той подписал. На 11.07.2016 г. Ц.Б. издържал успешно изпит по ЗРБ, при което придобил втора квалификационна група като организатор на производство. Изпитът бил проведен пред тричленна комисия, която изготвила Протокол № 6, в който бил обективиран резултата от проведения изпит. На Б. било издадено Удостоверение № 6 за придобита втора квалификационна група по безопасност при работа и издържан изпит по ТЕ, чийто срок на валидност бил до 11.07.2018 г. Ц.Б. притежавал и правоспособност за управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки. На 28.04.2017 г. между ОП „,,•••''“, в качеството му на работодател, и Ц.Б., в качеството му на работник, било сключено Допълнително споразумение № 4 към Трудов договор № 00092/01.06.2015 г., по силата на което заеманата от работника длъжност била изменена от „Организатор производство (Ръководител група)“ с код по НКПД 3122 3002 на „,,•••'' (Старши екип)“ с код по НКПД •••••• към направление „Производство“. На същата дата на Б. била предявена длъжностна характеристика за длъжност „,,•••'' (Старши екип)“, с код по НКПД ••••••, която била подписана от последния. Съгласно подписаната от Б. длъжностна характеристика основните задължения на новата му длъжност „,,•••'' (Старши екип)“ били поддържането в изправност на съоръженията, устройствата и машините на ,,•••'', осигуряването на тяхната правилна и непрекъсната експлоатация; извършването на профилактика на машините и съоръженията на ,,•••''; отстраняването на аварии; извършването на ремонт, поддръжка и обслужване на автомобилите и подвижната механизация /пътно-строителни машини, мотокари, почистващи машини и др./, собственост на ,,•••''; разпределянето на задачи на работниците, заемащи длъжност „,,•••''“, от съответната му смяна и контролирането на изпълнението на задачите; подпомагането на лицата, заемащи длъжност „,,•••''“, в решаването на технически казуси за отстраняването на настъпилите аварии и текуща поддръжка. На 09.08.2017 г. между ОП „,,•••''“, в качеството му на работодател, и Ц.Д.Б., в качеството му на работник, било сключено Допълнително споразумение № 5 към Трудов договор №00092/01.06.2015 г., по силата на което работното място на Б. било изменено на площадка „,,•••''“ в с. ,,•••'', м. „,,•••''“ и площадка „Хан Богров“- с. Горни Богров, м. „Мало Ливаде“. На 01.06.2015 г., при постъпване на работа в предприятието, на Ц.Б. му бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве, за което последният се подписал в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа. На 06.01.2025 г. на Б. бил проведен периодичен инструктаж, а на 22.01.2025 г. на последния бил проведен и ежедневен инструктаж. Б. бил запознат и с оценката на риска в предприятието. До знанието на Б. била доведена и точка 2.12. от Инструкция по здраве и безопасност, в която дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, било уредило вътрешни правила за безопасност, съгласно които лицата, заемащи длъжностите „техник-механик“, „,,•••''“ и „,,•••''“, били задължени при монтаж и демонтаж на агрегати от машини, съоръжения и автомобили да използват повдигателни, подемно-транспортни и други специални съоръжения, съответстващи на операциите и да осигуряват повдигнатите части срещу пропадане, преобръщане и самопридвижване. В т. 2.12. от Инструкция по здраве и безопасност било забранено допускането до работа или присъствие на човек под, по или на тях преди надлежното им укрепване. На 22.01.2025 г., около 15:30 часа в стопанисвания от дружествотожалбоподател обект, намиращ се в Столична община, с. ,,•••'', местност „,,•••''“, бил докаран за ремонт повреден челен товарач (фадрома), с рег. № ••••••. Към извършването на необходимия ремонт пристъпили Ц.Б. и свидетелят М.Д., заемащ длъжност „,,•••''“ към ,,•••''. При прегледа на челния товарач било констатирано, че са били дефектирали цилиндрите, отговарящи за отварянето на кофата. Предвид тези констатация Ц.Б. разпоредил да се пристъпи към демонтаж на цилиндрите, при което същият се качил в челния товарач, преместил го на място удобно за работа, изключил двигателя му, освободил налягането в хидравличната система и за да е възможно работниците да имат достъп към повредената част, поставил кофата на фадромата в позиция „на нож“. Независимо, че в обекта се намирали колани и синджири, кофата била укрепена единствено с дървени трупчета. На разположение на Ц.Б. и останалите работещи били предоставени необходимите за извършването на ремонта инструменти, както и Ръководство за експлоатация и поддръжка на колесен челен товарач, в което от производителя на товарача изрично било отбелязано, че лицата, работещи с машината или извършващи нейната поддръжка, следва да прочетат и разберат ръководството и са длъжни да са запознати с всички местни закони и разпоредби. В Ръководството било формулирано недвусмислено предупреждение да не се поставят ръце, рамена или други части от тялото по пътя на движещите се части на машината и да не се зависи от хидравличните цилиндри, които задържат машината и закрепването, тъй като приспособлението може да падне, ако случайно се премести контролен лост или се счупи хидравличната линия. Ръководството съдържало предупреждение и за опасност от смачкване, поради което следва да бъде проявявана бдителност и да се стои настрана от повдигателната рама и кофата на товарача. Ц.Б. и свидетелят Д. пристъпили към демонтажа на цилиндрите един по един. Действията по извършването на ремонта били ръководени от Б., който давал наставления на свидетеля Д., които последният изпълнявал. Към момента на извършването на ремонта, свидетелят Д. бил новопостъпил работник, поради което следвал указанията, дадени му от Б.. Свидетелят Д. не бил информиран нито за това дали за извършването на непланиран ремонт следва да бъде информирано ръководството на предприятието, нито за това по какъв конкретен начин следва да бъде укрепена кофата на фадромата по време на нейното ремонтиране. В резултат на извършваните ремонтни действия успешно бил демонтиран единият цилиндър, след което било преминато към демонтирането и на втория цилиндър и напасването на клина, който държал този цилиндър, при което обаче вторият цилиндър заял. При тази обстановка Б., въпреки че му било известно, че кофата била обезопасена единствено с дървени трупчета и че съществува опасност тя да падне, самостоятелно взел решение да влезе в пространството между кофата и фадромата. По това време свидетелят Д. се намирал пред челния товарач, като в един момент същият усетил, че кофата се приплъзнала и впоследствие възприел, че Б. бил затиснат между кофата и фадромата. След като възприел случилото се, свидетелят Д. съвместно с други работници на дружеството-жалбоподател се притекъл на помощ на пострадалия. Използвайки крик, работниците повдигнали кофата и Б. бил изваден изпод нея. За случилото се работник на дружествотожалбоподател – Д.П., подал сигнал на телефонния номер за спешни повиквания 112. На подадения сигнал се отзовал екип на център за спешна медицинска помощ, който транспортирал Б. с линейка до УМБАЛ „Света Анна“АД-София, където няколко дни по-късно той починал. За случилото се постъпил сигнал и в ДИТ-Софийска област, при което на адреса на стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект, намиращ се в Столична община, с. ,,•••'', местност „,,•••''“, били изпратени свидетелката Д. Н. Н., заемаща длъжност инспектор в отдел „Административно, информационно и правно осигуряване“ към Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ при Главна дирекция „Инспектиране на труда“ и нейните колежки А.С.К. и Е.Х.А., също служителки на ДИТ-София област. След като пристигнали на обекта, служителите на ДИТ-Софийска област пристъпили към извършването на проверка на място по спазване на КТ и ЗЗБУТ от дружеството-жалбоподател. По време на проверката на място в обекта на контрол проверяващият екип възприел фадромата, използваните за укрепване на кофата дървени трупчета, самата кофа, петно от разлято масло, разлята хидравлична течност и крикът, посредством който била повдигната кофата, за да бъде освободен Б.. Служителите на ДИТ-Софийска област снели обяснения от заварените на обекта работници и направили фотоснимки на фадромата и кофата, затиснала Б.. По време на проверката на място проверяващите служители от ДИТ- Софийска област връчили призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК на В.Й.Б., заемащ длъжност „заместник директор „Производство“ в проверяваното дружество, с указание на 29.01.2025 г., в 11:00 часа, законен или упълномощен представител на дружеството–жалбоподател да се яви в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“-Софийска област, находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ № 6, и да представи изискани с призовката документи, в това число и трудови досиета на установените на обекта работници, инструкции за безопасна работа, техническа документация на фадромата. От 29.01.2025 г. до 21.02.2025 г. проверката на дружеството- жалбоподател продължила по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труд“-Софийска област, находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ №6. Проверката по документи била извършена в присъствието на Н.В.С. - в качеството му на директор на дружеството-жалбоподател, и И.Р.П. – заемаща длъжност „Ръководител звено „Безопасност и здраве. Вътрешен контрол.““ в дружеството-жалбоподател. В хода на проверката били проверени документите, които били изискани с призовката по чл. 45, ал. 1 от АПК от 22.01.2025 г. С втора призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, издадена 29.01.2025 г. и връчена на работник на дружеството-жалбоподател на същата дата, въззвиникът бил поканен да изпрати свой законен или упълномощен представител на 31.01.2025 г., в 09:00 часа, в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“-Софийска област, находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ № 6, където последният да представи изброените в призовката документи на служителите при ДИТ-Софийска област. Проверката приключила със съставянето на Протокол за извършена проверка № ПР2503194 от 21.02.2025 г., в който били посочени констатирани нарушения на трудовото законодателството, вменени в отговорност на дружеството-жалбоподател, като на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на същото били дадени и задължителни предписания с посочен срок за тяхното изпълнение. На 21.02.2025 г. протоколът за извършена проверка № ПР2503194/21.02.2025 г. бил връчен на директора на дружествотожалбоподател – Н.С., който го подписал и вписал в него, че не е съгласен с изложените в протокола констатации. Предвид обстоятелствата, констатирани по време на проверката, свидетелят Д. Н. приела, че дружествотожалбоподател, в качеството му на работодател, не било осигурило ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, така че работното място и работното оборудване да се поддържат в техническа изправност, а всички неизправности, които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите, да се отстранят във възможно най-кратък срок, като в разглеждания случай при извършване на ремонтни работи на челен товарач (фадрома) с рег. №••••••, свързани с риск за работещите, не били осъществени организационни и технически мероприятия за безопасност, като не била извършена проверка за отсъствие на вредности и за обезопасяване на работното място, както и обезопасяване на повдигнателния механизъм на фадромата. Със Заповед №202515/092/20.02.2025 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 11 от КТ и Акт за смърт от 05.02.2025 г., трудовото правоотношение между лицето Ц.Д. и ОП „,,•••''“ било прекратено. На 21.02.2025 г., свидетелката Д. Н., заемаща длъжност инспектор при ДИТ-Софийска област, в присъствието на законния представител на дружеството-жалбоподател – Н.С., и на двама свидетели, присъствали при установяването на нарушението – Е.Х.А. и А.С.К., съставила Акт за установяване на административно нарушение № 23-2500075/21.02.2025 г., с който повдигнала против въззивника административно обвинение за осъществено административно нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 202, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 194, ал. 2 от Наредба №7 от 23 септември 1999 г. Актосъставителят приел, че нарушението е било извършено на 22.01.2025 г. в Столична община, с. ,,•••'', местност „,,•••''“. Актът бил подписан от съставителя му, от свидетелите, присъствали при установяването на нарушението, и от законния представител на дружеството-жалбоподател, който вписал като възражение, че в инструкция ИБ-Д-01 на стр. 12-14 по категоричен начин било разписано, че не се допускало работа при и преди надлежно укрепване и др. На законния представил на дружеството-жалбоподател бил връчен и препис от АУАН №23- 2500075/21.02.2025 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения против АУАН №23-2500075/21.02.2025 г. Въз основа на така съставения АУАН, на инж. К.Й.В. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, издала обжалваното Наказателно постановление №23-2500075/17.04.2025 г., с което, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, наложила на дружествотожалбоподател Общинско предприятие „,,•••''“, ЕИК: ••••••••••••••, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ и §1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ „имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗЗБУТ и във вр. с чл. 202, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 194, ал. 2 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. В издадения от него акт административно-наказващият орган вписал, че вмененото в отговорност на дружеството-жалбоподател административно нарушение се изразило в това, че същото, в качеството му на работодател, не било осигурило ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, така че работното място и работното оборудване да се поддържат в техническа изправност, а всички неизправности, които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите, да се отстранят във възможно най-кратък срок, като в разглеждания случай при извършване на ремонтни работи на челен товарач (фадрома) с рег. №••••••, свързани с риск за работещите, не били осъществени организационни и технически мероприятия за безопасност, като не била извършена проверка за отсъствие на вредности и за обезопасяване на работното място, както и обезопасяване на повдигнателния механизъм на фадромата. На 29.04.2025 г. процесното наказателно постановление било връчено на служител на дружеството-жалбоподател, което със срочно подадена жалба го атакувало пред Софийски районен съд, при което било образувано настоящото съдебно производство. По доказателствата: Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите: Д. Н. Н. и М. С.ов Д.; писмени – Протокол за извършена проверка № ПЕ 2503194 от 21.02.2025 г.; Етапна Епикриза на Ц.Д.Б., 54 год., от София, И.З. №20999/2025, по КП постъпил на 22.01.2025; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. №22388153215570/01.06.2015 г.; Заповед №3- 0864/17.10.2022 г.; Заповед №ЧР-43/30.01.2023 г.; Длъжностна характеристика за длъжност „Директор“ на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, със седалище София; Заповед №ЧР-42/24.01.2024 г.; Протокол за трудова злополука; Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от 29.01.2025 г.; Протокол за трудова злополука; Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от 22.01.2025 г.; известие за доставяне; Съобщение за трудов инцидент, подлежащ на въвеждане в „Регистъра на трудовите злополуки“; Идентификационна карта на ОП „,,•••''“; Заповед №202515/092/20.02.2025 г.; Допълнително споразумение №5 към Трудов договор №092/01.06.2015 г.; Допълнително споразумение №12 към Трудов договор №092/01.06.2015 г.; длъжностна характеристика за длъжност „,,•••''“ с код по НКПД: ••••••; Заповед СПТО16-РД15- 807/29.06.2016 г.; Длъжностна характеристика за длъжност „,,•••'' (Старши на екип)“ с код по НКПД: ••••••; служебна бележка №090/01.06.2015 г.; Допълнително споразумение №4 към Трудов договор №092/01.06.2015 г.; Длъжностна характеристика за длъжност „Организатор, производство (Ръководител група) с код по НКПД: 3122 3002; Допълнително споразумение №1 към Трудов договор №092/01.06.2015 г.; Трудов договор №092/01.06.2015 г.; Удостоверение №6 за придобита втора квалификационна група по безопасност при работа и издържан изпит по ТЕ; Протокол №6 за проведен изпит/тест за проверка на знанията по правилата за безопасност при работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000 V; Свидетелство за придобиване на правоспособност по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки; Книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа на ,,•••''; Карта за оценка на риска при длъжност „,,•••''“; Процедура по управление ПР25 провеждане на инструктажи и обучения по ЗБР; Ръководство за експлоатация и поддръжка на колесен челен товарач; Инструкция по здраве и безопасност ИБ-Д 01 Безопасна работа при изпълнение на професионалните задължения; Заповед №ПТО25-РД56- 12/27.01.2025 г. Ежедневен инструктаж; списък на запознатите с оценката на риска; Инструкция по здраве и безопасност ИБ-О 08 Изисквания за безопасна работа с пътно-строителни машини и др.. При изграждането на изводите си относно релевантната фактическа обстановка настоящият съдебен състав се довери на показанията на свидетелката Д. Н., които намери за последователни, детайлни, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. От разказаното от свидетелката Н. съдът извлича информация относно обстоятелствата, свързани с извършената от нея и нейните колежки проверка по спазване на трудовото законодателство от дружеството жалбоподател, както на място в стопанисвания от въззивника обект, така и впоследствие по изискани и получени документи. Споделеното от свидетелката спомага и за изясняването на обстоятелствата, касаещи съставянето на процесния АУАН. За установяването на релевантната фактическа обстановка допринасят и показанията на свидетеля М.Д., които съдът оценява като подробни, детайлни, логични, правдоподобни и намиращи се в корелация с останалия доказателствен материал, включително с показанията на свидетелката Н.. Независимо от това, че свидетелят Д. е материално зависим от дружествотожалбоподател – същото е негов работодател, съдът не констатира у този свидетел скрит стремеж да дава показания единствено в полза на въззивника, респективно само във вреда на въззивемата страна. От показанията на свидетеля Д. съдът извлича информация относно това, че същият заема длъжност „механик гараж транспортни средства“ към дружествотожалбоподател. Видно от съобщеното от свидетеля Д., по време на извършване на ремонта на процесния челен товарач той оказвал съдействие на Ц.Б., който му давал наставления, които впоследствие свидетелят Д. изпълнявал. От разказаното от свидетеля Д. става ясно, че същият не е бил информиран нито за това дали при извършването на непланирани ремонтни дейности следва да бъде уведомяването на ръководството на предприятието, нито за това как конкретно е следвало да бъде укрепена кофата на процесния челен товарач. От заявеното в хода на съдебното следствие от свидетеля Д. става ясно, че на него и на Б. са били предоставени техническата документация за ремонтирания от тях челен товарач, колани, синджири и всички необходими за ремонта инструменти. Става ясно също така и че по времето на ремонта кофата на фадромата била укрепена с дървени трупчета. От показанията на свидетеля Д. се установява, че ремонтът на процесния челен товарач не бил планиран и до неговото извършване се достигнало, тъй като били дефектирали хидравличните цилиндри, спомагащи за обръщането на кофата на фадромата. Установява се също, че по време на извършвания ремонт Б., самостоятелно взел решение да влезе в пространството между кофата и челния товарач. Показанията на свидетеля Д. спомагат за установяването и на това, че, след като Б. влязъл в пространството между кофата и челния товарач, свидетелят Д. усетил, че кофата се приплъзнала, след което възприел, че Б. бил затиснат между кофата и фадромата. От показанията на свидетеля Д. е видно, че впоследствие той и други работници на въззивника се притекли на помощ на пострадалия, повдигнали кофата с крик, освободили Б. и подали сигнал на телефонния номер за спешни повиквания. След като прецени, че нямат процесуална стойност, тъй като по своето естество представляват свидетелски показания, които обаче са дадени в писмен вид, а не устно и непосредствено пред съда, което се намира в противоречие с установения в административно-наказателния процес принцип за устност и непосредственост, настоящият съдебен състав не ползва при формирането на изводите си относно фактическата обстановка приложените по делото обяснения и сведения от Д.. Гореизброените писмени доказателства по делото, приобщени по надлежния процесуален ред, кореспондират с показанията свидетелите Д. Н. и М.Д. и изясняват в пълнота обстоятелствата по случая, поради което съдът ги ползва при формирането на своите изводи относно релевантната фактическа обстановка. Анализът в съвкупност на събраните по делото доказателства и доказателствени средства позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, поради което не се налага обсъждането им при условията на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. При така установените фактически обстоятелства, съдебният състав на първостепенния съд намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирания с атакуваното наказателно постановление субект, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разглеждана по същество жалбата се явява основателна, като съображенията на съда са следните: По аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН в настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на атакувания акт, тоест дали правилно е приложен както процесуалният закон, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени в депозираната жалбата и релевирани от жалбоподателя или неговия процесуален представител в хода на съдебните прения. На първо място, следва да се отбележи, че против дружествотожалбоподател е повдигнато административно-наказателно обвинение въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от длъжностно лице, притежаващо необходимата за извършването на това действие компетентност. За да достигне до този извод съдът съобрази, че съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват със съставени от държавните контролни органи актове, като в нормата на чл. 399, ал. 1 от КТ е предвидено, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика. От разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закон за инспектиране на труда е видно, че инспектирането на труда се извършва от инспектори, държавни служители и/или други упълномощени лица във Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Процесният АУАН е издаден от свид. Д. Н., която се явява компетентно за това лице, тъй като, видно от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал и по-конкретно Заповед №ЧР-42/24.01.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, към момента на съставянето на акта е заемала длъжността „инспектор“ в отдел „Административно, информационно и правно осигуряване“ към Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ при Главна дирекция „Инспектиране на труда“. По тези съображения настоящата съдебна инстанция прецени, че процесният АУАН е бил издаден от длъжностно лице, притежаващо необходимата за това компетентност. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, което също се явява издадено от компетентен орган. За да достигне до това заключение съдът взе предвид, че съгласно нормата на чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните постановления следва бъдат издавани от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 от КТ или от оправомощени от ръководителя длъжностни лица, съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от приложената по делото Заповед № ЧР-43/30.01.2023 г. К.Й.В. – лицето издало атакуваното наказателно постановление, е била назначена на длъжност „директор“ на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, чийто служител бил съставителят на процесния АУАН. От приобщените по делото Заповед №3- 0864/17.10.2022 г. и от длъжностна характеристика за длъжност „директор“ на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, подписана от К.Й.В., става ясно, че правомощието да издава наказателни постановления по съставените от съответните инспектори по труда от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, има именно директорът на тази дирекция. По тези съображения съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е било издадено от орган, разполагащ с необходимата за това компетентност. На следващо място, съдът констатира, че процесният АУАН е съставен в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, а обжалваното НП е било издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е било образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение в предвидения от ЗАНН 3- месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на твърдяното нарушение. Същевременно атакуваното наказателно постановление е издадено в изискуемия 6–месечен срок от съставянето на АУАН. След извършена служебна проверка съдът установи, че при съставянето на процесния АУАН са били спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е бил съставен в присъствието на двама свидетели – Е.Х.А. и А.С.К., които са присъствали при установяването на административното нарушение, предмет на настоящото административно-наказателно производство. Същевременно АУАН е бил подписан както от съставителя и от лицата, присъствали при установяването на нарушението, така от и представител на дружеството-жалбоподател, на когото е бил предявен за запознаване и на когото е бил връчен препис от същия акт. На следващо място, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение съдържа реквизитите, предвидени в чл. 42 от ЗАНН, като фактическата обстановка, изложена в акта, напълно съответства на възприетата от актосъставителя правна квалификация. Неоснователно е релевираното с процесната жалба възражение, касаещо допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. В тази връзка, на първо място, трябва да бъде обърнато внимание на това, че твърдението, че процесният АУАН не съдържал датата на раждане на свидетелите, присъствали при неговото съставяне, не отговаря на обективната истина. Видно от информацията вписана в него, в процесния АУАН фигурират рождените дати и на двете лица, присъствали при издаването на акта. Процесният АУАН съдържа и адреса на всяко едно от лицата, присъствали при съставянето на акта. Тук е моментът да бъде посочено, че в действителност в разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН законодателят е използвал словосъчетанието „точен адрес“, то обаче не следва да бъде приравнявано на определенията за „постоянен“ или „настоящ“ адрес, въведени от Закона за гражданска регистрация. Под точен адрес следва да се разбира мястото, на което лицето би могло да бъде лесно открито и призовано в случай, че това е необходимо във връзка с административно-наказателното производство, образувано със съставянето на АУАН, което обстоятелство лицето е възприело като свидетел. Това изискване се счита за изпълнено и в случаите, в които е посочен адресът по месторабота, каквато е настоящата хипотеза. Предвид всичко изложено до тук съдът приема, че процесният АУАН съдържа всички законоустанвени реквизити, като при неговото издаване не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да повлияе негативно на възможността на дружествотожалбоподател да организира защитата си. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление съдържа изискуемите по смисъла на чл. 57 от ЗАНН реквизити – извършеното нарушение е описано пълно, точно и ясно, като са посочени времето, мястото, конкретното деяние, в което то се е изразило и обстоятелствата, при които то е било извършено, както и релевантната разпоредба, която е била нарушена от санкционираното дружество. Във фактическите си рамки обжалваният акт съответства напълно на издадения АУАН, като не се наблюдават изменения във фактическата обстановка, за които санкционираният субект да не е бил информиран и които да са поставили последния в положение да се защитава срещу нови факти. Предвид всичко изложено тук, настоящият съдебен състав приема, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са били допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на обжалвания акт на формално основание, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество. В разглеждания случай административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана за осъществяването на административно нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗЗБУТ и във вр. с чл. 202, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 194, ал. 2 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЗБУТ посочва, че при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, като посочената бланкетна разпоредба е била запълнена с разпоредбите на чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗЗБУТ и чл. 202, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 194, ал. 2 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗЗБУТ на работните места следва да бъдат създадени условия за опазване на здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност, като работното място и работното оборудване следва да бъдат поддържани в техническа изправност, като всички неизправности, които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите, следва да бъдат отстранени във възможно най-кратък срок. Разпоредбата на чл. 202, ал. 2, т. 6 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че при извършване на ремонтни работи, свързани с риск за работещите се, осъществяват организационни и технически мероприятия за безопасност, като се извършва проверка за отсъствие на вредности и за обезопасяване на работното място. Същевременно нормата на чл. 194, ал. 2 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. гласи, че всички операции, извършвани с работното оборудване или с негови части и елементи във връзка с монтаж, експлоатация, поддържане, ремонт и демонтаж, се изпълняват при спазване на инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа. Същевременно от съдържанието на процесните АУАН и НП става ясно, че акосъставителят и административно-наказващият орган са приели, че вмененото в отговорност на дружеството жалбоподател „,,•••'' ОП“ нарушение се е изразило в това, че същото, в качеството му на работодател, не било осигурило ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, така че работното място и работното оборудване да се поддържат в техническа изправност, а всички неизправности, които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите, да се отстранят във възможно най-кратък срок като в разглеждания случай при извършване на ремонтни работи на челен товарач (фадрома) с рег. №••••••, свързани с риск за работещите, не били осъществени организационни и технически мероприятия за безопасност, като не била извършена проверка за отсъствие на вредности и за обезопасяване на работното място, както и обезопасяване на повдигнателния механизъм на фадромата. В разглеждания случай се доказва по категоричен начин и не се оспорва от страните, че дружеството-жалбоподател е притежавало качеството „работодател“ на пострадалия Ц.Д.Б., поради което същото е било адресат на задължението, уредено в чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ. Независимо от това и въпреки, че в хода на съдебното производство бяха събрани и приобщените към материалите по делото всички възможни и относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, в хода на съдебното производство не се установи нито това дружеството-жалбоподател да не е осигурило ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, нито да не е създало условия за опазване на здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност, нито да не е осъществило организационни и технически мероприятия за безопасност и да не е извършило проверка за отсъствие на вредности и за обезопасяване на работното място, нито да не е предоставило на лицата, ремонтиращи процесния товарач, инструкциите на производителя и да не е уредило организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа. Напротив, видно от приложените към делото книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа, на персонала на дружеството-жалбоподател са били провеждани начални, периодични и извънредни инструктажи по безопасност и здраве при работа. Същевременно от приобщената към доказателствената съвкупност Инструкция по здраве и безопасност ИБ-Д 01 и по-конкретно от т. 2.12. от същата инструкция се установява, че дружествотожалбоподател е уредило вътрешни правила за безопасност, които лицата, заемащи длъжностите „техник-механик“, „,,•••''“ и „,,•••''“, са били длъжни да следват. При прочит на правилата, уредени в т. 2.12. от гореспоменатата инструкция става ясно, че дружеството-жалбоподател ясно и недвусмислено е указало както това, че при монтаж и демонтаж на агрегати от машини, съоръжения и автомобили се използват повдигателни, подемно-транспортни и други специални съоръжения, съответстващи на операциите, като повдигнатите части се осигуряват срещу пропадане, преобръщане и самопридвижване, така и това, че не се допуска работа или присъствие на човек под, по или на тях преди надлежното им укрепване. Същевременно от показанията на свидетеля М.Д. става ясно, че дружеството-жалбоподател е било предоставило на лицата, ремонтиращи процесния челен товарач, Ръководство за експлоатация и поддръжка на челен товарач, издадено от производителя на челния товарач. Видно от неговото съдържание, в гореспоменатото ръководство производителят на челния товарач е формулирал ясно предупреждение да не се поставят ръце, рамена или други части от тялото по пътя на движещите се части на машината и да не се виси от хидравличните цилиндри, които задържат машината и закрепването, тъй като приспособлението може да падне, ако случайно се премести контролен лост или се счупи хидравличната линия. От показанията на свидетеля Д. става ясно и това, че на лицата, ремонтиращи челния товарач, са били подсигурени всички необходими за ремонта инструменти, както и колани и синджири, които биха могли да бъдат използвани за укрепване на кофата на фадромата и подсигуряването на това, че същата няма да се преобърне, падне или самопридвижи по време на извършването на ремонтните дейности. По тези съображения съдът приема, че дружеството-жалбоподател е осъществило организационни и технически мероприятия за безопасност и е предоставило на лицата, ремонтиращи процесния челен товарач всички необходими материали за обезопасяването на кофата на фадромата и за подсигуряване на това, че същата няма да се преобърне, падне или самопридвижи по време на извършването на ремонтните дейности. Същевременно, възлагайки на Б., в качеството му на „,,•••'' (Старши на екип“, да възлага задачи на лицата, изпълняващи длъжността „,,•••''“, и да контролира изпълнението на поставените от него задачи, дружеството-жалбоподател е подсигурило контрол за извършване на работа без риск за здравето. Тук е мястото да бъде отбелязано, че настоящият съдебен състав счита, че по време на ремонтирането на челния товарач Ц.Б. сам е поставил в риск както собствените си живот и здраве, така и живота и здравето на йерархично подчинените му работници. Въпреки, че бил запознат както с Инструкция по здраве и безопасност ИБ-Д 01, включително с предвидената в нея точка 2.12., така и с Ръководство за експлоатация и поддръжка на челен товарач, и независимо от това, че на разположение на същия са били предоставени колани и синджири, посредством които да укрепи здраво кофата на фадромата и да подсигури, че същата няма да се преобърне, падне или самопридвижи по време на ремонта, Б. намерил за достатъчно да укрепи кофата на фадромата единствено посредством дървени трупчета и поставяйки я в позиция „на нож“. Отклонявайки се от вътрешните правила и указанията на производителя на челния товарач, уредени в гореспоменатото ръководство, и невъзползвайки се от предоставените му обезопасителни материали, Б. сам поставил живота и здравето си в риск, който се реализирал, когато впоследствие, отново в противоречие с предписанията на Инструкция по здраве и безопасност ИБ-Д 01 и Ръководство за експлоатация и поддръжка на челен товарач, поставил тялото си в пространството между челния товарач и кофата, която не била адекватно обезопасена срещу падане, преобръщане и самопридвижване. Предвид доводите, наведени в хода на съдебните прения от процесуалния представител на административно-наказващия орган, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че в действителност не се установява дружеството-жалбоподател да е уредило вътрешни правила за безопасност при извършването на ремонтни дейности на фадроми, в които да е указало по какъв конкретен начин следва да бъдат укрепвани кофите на фадромите по време на ремонт. Доколкото за целите на изпълнението на своя предмет на дейност дружеството-жалбоподател стопанисва множество разнообразни машини, от същото не може да бъде очаквано да уреди отделни правила за безопасност при ремонтиране на всяка една различна машина и на всяка една отделна част от стопанисваните от него машини. Достатъчно е дружеството-жалбоподател да регламентира общи вътрешни правила за безопасност, чието следване да гарантира безопасността на лицата, ремонтиращи дефектиралите машини или повредените части от съответните машини, и които правила да са приложими за ремонта на всички машини и за всички части от съответните машини. В конкретния случай дружеството-жалбоподател е уредило такива правила в Инструкция по здраве и безопасност ИБ-Д 01, които правила са били доведени до знанието на Б.. Ако Ц.Б. не се е бил отклонил от правилата, уредени от дружествотожалбоподател в т. 2.12. от Инструкция по здраве и безопасност ИБ-Д 01, то по време на извършваните ремонтни дейности не би се стигнало до приплъзването на кофата, респективно до това тялото на Б. да бъде затиснато между кофата и челния товарач. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира, че в хода на съдебното производство не се доказва дружеството-жалбоподател „,,•••'' ОП“ да е осъществило вмененото в негова отговорност нарушение. Отговорност за настъпилата злополука има Б., който независимо, че имал дългогодишен опит като „,,•••''“, че бил запознат с вътрешните правила за безопасност и ръководството за експлоатация на ремонтирания челен товарач, че е бил длъжен да контролира лицата, заемащи длъжността „,,•••''“, и че е разполагал с необходимите за обезопасяването на кофата материали, не е обезопасил надлежно кофата и, подценявайки опасността, влязъл в пространството между кофата и челния товарач, като по този начин сам поставил живота и здравето си в опасност. По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че депозираната жалба е основателна, а атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, поради недоказаност на повдигнатото против дружеството-жалбоподател административно-наказателно обвинение. По отношение на разноските: Нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Същевременно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК гласи, че в случаите, в които съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Предвид гореизложеното и с оглед изхода на настоящото производство, то основателно е искането на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател адв. С. Й. от АК – Пловдив за присъждане на сторените разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от чието съдържание е видно, че между въззивника „ОП ,,•••''“ и неговия процесуален представител адв. Й. от АК – Пловдив е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Същевременно от страна на дружеството-жалбоподател са представени и доказателства за това, че същото е заплатило договореното адвокатско възнаграждение. В хода на съдебното производство от името на административно-наказващия орган не е направено възражения за прекомерност на платеното от дружеството-жалбоподател адвокатско възнаграждение. Предвид гореизложеното съдът счита, че искането за разноски следва да се уважи в цялост, а именно в размер на 1500 лева, с равностойност в евро - 766,94 /седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента/ евро, която сума Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да бъде осъдена да заплати на дружеството жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,