Решение № 2319 от 18.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6263/2023 г.

Производството е по реда на чл.196-211 ГПК /отм./ вр. с & 2, ал.1 ПЗР на ГПК. С решение № 20033381 от 03.05.2022 г. СРС, 126 с-в, по гр.д.№ 63412/2019 г. е отхвърлил предявените от Б. Р. С. срещу „Г.М.“ ЕООД искове с правно основание чл.220, ал.1 КТ за сумата от 26, 60 лв.-обезщетение за неспазен срок на предизвестие и чл.222, ал.1 КТ за сумата от 26, 60 лв.- обезщетение за оставане без работа поради прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата- Б. Р. С. с твърдение, че решението е неправилно, без да се излага конкретни доводи и оплаквания. Ответникът по въззивната жалба-„Г.М.“ ЕООД оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно, обосновано, законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.222, ал.1 КТ, чл.220, ал.1 КТ, чл.222, ал.3 КТ, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.357 КТ вр. чл.50, ал.1 от Отраслов колективен трудов договор за работещите в хранителната промишленост.Ищцата- Б. Р. С. твърди, че с ответника -„Г.М.“ ЕООД е била в трудово правоотношение, прекратено със заповед от 21.05.1997 г., считано от 22.05.1997 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата.Твърди, че ответникът не е спазил срока на предизвестие от 30 дни, както и че след прекратяване на трудовия договор е останала без работа за един месец-от 22.05.1997 г. до 22.06.1997 г.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати на основание чл.220, ал.1 КТ сумата от 26, 60 деноминирани лева-обезщетение за неспазено предизвестие в размер на последното получено брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, както и 26, 60 неденоминирани лева-обезщетение на основание чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа за един месец със законната лихва от предявяване на иска до погасяване на задължението. Ответникът- „Г.М.“ ЕООД оспорва иска с твърдения, че е платил претендираните обезщетения, както и че същите са погасени по давност. С влязло в сила разпореждане, постановено в съдебно заседание на 22.06.2021 г., първоинстанционният съд е върнал исковата молба в частта относно исковете за заплащане на застрахователно обезщетение, за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 ГПК, на мораторна лихва върху това обезщетение, на мораторна лихва върху обезщетението по чл.222, ал.1 КТ, за мораторна лихва върху обезщетението по чл.220 КТ, както и за всички останали претенции, неиндивидуализирани, но основаващи се на разпоредби от колективен трудов договор до сумата от 8 000 лв., като на страните е указано, че предмет на делото остават искът по чл.220, ал.1 КТ за сумата от 26, 60 лв. и по чл.222, ал.1 КТ за сумата от 26, 60 лв. Първоинстанционният съд е обявил, че между страните не се спори относно наличието на трудов договор, прекратен със заповед от 21.05.1997 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата; че брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата за последния пълен отработен месец преди уволнението възлиза поне на 26, 60 деноминирани лева; че дължимото предизвестие е било за срок от 30 дни, както и че за ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца обезщетения по чл.220 КТ и чл.221, ал.1 КТ.Посочените обстоятелства са установени и от представените писмени доказателства-трудов договор № 399/11.08.1993 г., заповед за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- съкращаване на щата, считано от 22.05.1997 г., с която е наредено на ищцата да се заплатят обезщетения по чл.220, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение /БТВ/ за срок от 30 дни, чл.222, ал.1 КТ-в размер на БТВ за срок от един месец и по чл.224, ал.1 КТ в размер на БТВ за срок от 10 дни. От представеното извлечение от ведомост за заплати за месец май 1997 г. е видно, че ответникът е начислил на ищцата обезщетенията по чл.220, ал.1 КТ /36 270 неденоминирани лева/ и по чл.222, ал.1 КТ /36 270 неденоминирани лева/, както и други суми, които възлизат в общ размер на 76 343 /неден./ лева.Видно от представената депонетска карта № 1087 е видно, че Б. Р. се е подписала, че е получила сумата от 76 343 /неден./ лева на 10.12.1999 г.-заплата за м.05.1997 г., като автентичността на документа не е оспорена. С решение от 10.02.2012 г. по гр.д.№ 14029/2011 г., влязло в сила на 17.12.2013 г., СГС, IV-г с-в, е отменил решение от 14.07.2000 г., поправено с решение от 07.06.2006 г., по гр.д.№ 8152/1997 г. в частта, с която са уважени исковете и е отхвърлил исковете на Б. Р. С. срещу „Г.М.“ ЕООД с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на заповед № 109/21.05.1997 г. на управителя на „Г.М.“ ЕООД, чл.344, ал.1, т.2 КТ относно длъжността „ръководител на смяна“, чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за периода 22.05.1997 г.-22.11.1997 г. за сумата от 159, 60 лв. и чл.357 КТ вр. чл.14 КТД за сумата от 159, 60 лв. С протоколно решение от 05.04.2018 г., поправено с решение от 26.03.2019 г. СРС, 62 с-в, по гр.д.№ 4849/2000 г. е отхвърлил исковете на Б. Р. С. срещу „Г.М.“ ЕООД за сумата от 4 000 лв.-обезщетение по чл.222, ал.1 и ал.3 и чл.128 КТ. С решение № 6869/10.10.2019 г. по гр.д.№ 6687/2019 г. СГС, II-д с-в, е прогласил за нищожно на основание чл.209, ал.2 ГПК /отм./ протоколно решение от 05.04.2018 г. по гр.д.№ 4849/2000 г. на СРС, 62 с-в и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал.1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Съгласно чл.222, ал.1 КТ при уволнение поради съкращаване в щата, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. От събраните доказателства се установи, че работодателят е платил на ищцата дължимите обезщетения в размер на по едно брутното трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец по смисъла на чл.228, ал.1 КТ, поради което вземанията, предмет на иска, са погасени чрез плащане и предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.По отношение на иска по чл.222, ал.1 ГПК ищцата не е доказала, че е останала без работа за срок от 1 месец след уволнението. За пълнота следва да се посочи, че възражението за погасяване на претенциите по давност е неоснователно.Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 КТ давностният срок за предявяване на исковете по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ, е 3-годишен.Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 22.05.1997 г., а исковата молба е подадена в съда по пощата с дата на пощенското клеймо от 22.05.2000 г. Поради изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./ въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата от 400 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение.Съдът счита, че уговореният размер на адвокатско възнаграждение от 1 560 лв. за въззивната инстанция е прекомерен с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия.Пред настоящата инстанция делото е отложено веднъж поради нередовна процедура по призоваване и е проведено едно съдебно заседание, на което е даден ход на делото по същество без събиране на нови доказателства. Водим от горното съдът