Решение № 14824 от 23.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 56442/2025 г.

Гражданско дело № 20251110156442 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба, подадена от С. И. Т., ЕГН: ••••••••••, чрез адв. А. В., съдебен адрес: •••, срещу •••, ЕИК: •••, седалище и адрес на управление: •••, с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове: по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № ••• г. на председателя на КЗЛД; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист“ в отдел „Управление на ресурсите“ към дирекция „Управление на ресурсите и административноправно обслужване“, длъжностно ниво в КДА – 11, наименовА.е на длъжностно ниво – ниво специалист 1; по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 226 лв. – обезщетение за оставане без работа след уволнението за периода от 30.11.2025 г. до 30.05.2026 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2025 г., до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че между стрА.те съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № ••• г., по силата на което ищецът заемал длъжността „главен специалист“ в отдел „Управление на ресурсите“ към дирекция „Управление на ресурсите и административноправно обслужване“, длъжностно ниво в КДА – 11, наименовА.е на длъжностно ниво – ниво специалист 1. На 19.11.2025 г. на ищеца била връчена процесната Заповед № ••• г., с която трудовото правоотношение между стрА.те било прекратено на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ – поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен страж и възраст, считано от 30.11.2025 г. Твърди се, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, неправилна и немотивирана. На първо място, към датата на връчване на заповедта за уволнение ищецът не бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. Твърди се, че ищецът бил придобил и упражнил право на ранно пенсиониране за осигурителен стаж при първа категория труд още към 20.09.2010 г., т.е. преди възникване на трудовото правоотношение между стрА.те, а на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ трудовото правоотношение можело да бъде прекратено само ако основА.ето възникне след сключване на трудовия договор. Представя се аргументация, че ако се допусне възможност трудовото правоотношение да бъде прекратено на основА.е право на пенсиониране, придобито още преди неговото възникване, това би поставило работника в положение на постоянна несигурност, а работодателят би могъл да прекрати договора във всеки момент, без да е налице ново обстоятелство, което да оправдава подобно действие. Твърди се, че при сключването на трудовия договор работодателят бил информиран за това, че ищецът вече е придобил и упражнил право на ранно пенсиониране. Въпреки това той доброволно е сключил трудовия договор, което означавало, че е приел този факт за съвместим с възникването и съществуването на трудовото правоотношение. Излага доводи, че е налице нарушение на принципа на добросъвестност по чл. 8 КТ от страна на работодателя. На следващо място, в нарушение на европейското законодателство, липсвало взето изрично решение на колективния орган на КЗЛД за прекратяване на трудовото правоотношение между стрА.те. На следващо място било налице несъответствие между посочената в заповедта за уволнение основА.е за прекратяване и действителното фактическо положение към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това се подчертава несъответствие между цифровото и словесното обозначение на основА.ето в заповедта и изложените факти, които не отговаряли на дадената в нея правна квалификация. Отделно от това в заповедта не били посочени конкретните причини за прекратяване на трудовото правоотношение, а от изложените мотиви не ставало ясно фактическото основА.е за прекратяване на трудовия договор. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски. Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ••• (КЗЛД), като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. В. Г.. Процесуалният представител изцяло оспорва предявените искове. Не оспорва съществуването на трудово правоотношение между стрА.те, по силата на което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност при КЗЛД, че същото е прекратено с процесната заповед, както и че ищецът е придобил и упражнил право на ранно пенсиониране на 20.09.2010 г., т.е. преди сключване на трудовия договор между стрА.те. Оспорва твърдението, че ищецът не е придобил право на пенсия поради придобит осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КСО. Твърди, че от НОИ била изискана справка, от която било видно, че ищецът е придобил и упражнил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основА.е чл. 69, ал. 2 КСО. Твърди, че на основА.е чл. 328 КТ трудовото правоотношение между стрА.те било прекратено с предизвестие, надлежно връчено на ищеца. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ не поставя изискване придобиването и упражняването на правото на пенсия да са на основА.е чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, а единствено отпуснатата пенсия да е за осигурителен стаж и възраст. Оспорва твърдението, че е налице нарушение на европейското законодателство, тъй като посочените от ищеца норми касаели членовете на надзорния съвет на КЗЛД, а не служители в администрацията, каквато била заеманата от ищеца длъжност преди уволнението. Оспорва твърдението, че за прекратяването на трудовия договор било необходимо решение на колективния орган на КЗЛД. Твърди, че на основА.е ЗЗЛД и правилника на КЗЛД прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца било изцяло от компетентността на председателя на КЗЛД. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Съдът, след като взе предвид доводите на стрА.те и след оценка на събрА.те по делото доказателства намира от фактическа страна следното: Не се спори по делото, че между стрА.те е било налице валидно трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор № ••• г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжност „главен специалист“ в отдел „Управление на ресурсите“ към дирекция „Управление на ресурсите и административноправно обслужване“ с място на работа •••. От приложеното по делото предизвестие с изх. № ••• г. по описа на КЗЛД, се установява, че ответникът е отправил до ищеца предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение между тях на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, а именно когато трудовото правоотношение е възникнало след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 30.11.2025 г. Видно от извършеното върху предизвестието отбелязване, същото е връчено на ищеца лично на 30.10.2025 г. Не се спори между стрА.те, че работодателя издал заповед № ••• г. за прекратяване на трудовото правоотношение между стрА.те на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 30.11.2025 г., както и че заповедта е била връчена на ищеца лично на 19.11.2025 г. Видно от съдържА.ето на процесната заповед № ••• г. на работодателя, същата е подписана от председателя на Комисията за защита на личните данни, като в нея е отразено, че на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ се прекратява трудовото правоотношение с ищеца на длъжност „главен специалист“ в отдел „Управление на ресурсите“ към дирекция „Управление на ресурсите и административноправно обслужване“, с място на работа •••, считано от 30.11.2025 г., като е разпоредено на същия да се изплати обезщетение по чл. 224 КТ за неползван платен годишен отпуск за 29 дни за 2025 г. Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че същото се прекратява на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ – когато трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия. Като писмено доказателство по делото е прието писмо от НОИ, в което са описА. служители на КЗЛД, които са упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст към м.03.2025 г., сред които е посочен и ищецът С. И. Т., като в графа „начална дата на пенсията“ е посочено 20.09.2010 г., а в графа „вид на пенсията“ – пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КТ. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от стрА.те и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец – м.10.2025 г., възлиза на 2371 лв., а обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 30.11.2025 г. до 30.05.2026 г. възлиза на 14 226 лв. При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. По обуславящият иск с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: Оспорва се прекратяване на трудов договор на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, обосновано с доводи за липса на предпоставките за законосъобразно прекратяване на трудовия договор; липса на решение на колективния орган на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение; разминаване между дадената в нея правна квалификация и описА.ето на основА.ето за прекратяване и немотивираност на заповедта; нарушение на принципа на добросъвестност по чл. 8 КТ от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, вр. чл. 326, ал. 2 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи 30-дневно писмено предизвестие до работника, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Трудовият договор се прекратява от момента на изтичане на срока на предизвестието, считано от получаването на писменото изявление на работодателя, а законността на уволнението се преценява с оглед на конкретните обстоятелства, на които се основава упражненото потестативно право В конкретния случай на ищеца е връчено писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. Предпоставките за законосъобразно уволнение на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ са две: 1. работникът или служителят да е "придобил" и "упражнил" право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 2. трудовото правоотношение да е възникнало след този момент, т. е. лицето да има правното положение на пенсионер за осигурителен стаж и възраст. Следователно, законът не поставя други изисквА.я, или не предвижда други обстоятелства, които да са налице, за да може работодателят да упражни потестативното си право да прекрати договорната връзка на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. Съгласно съдебна практика, правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия се разпростира и по отношение на работниците и служителите, придобили и упражнили това право по реда на чл. 69 и чл. 69а КСО, независимо от това дали правото е придобито поради наличието на определена възраст, или без оглед на това. Настоящият съдебен състав намира, че горепосочените предпоставки се установяват от събрА.те по делото доказателства, обсъдени по-горе. Установява се по делото, че ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия по реда на чл. 69 КСО. В резултат, считано от 20.09.2010 г. му била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО, която урежда специалните условия за придобиване право на пенсия за определена категория лица, като определя по-ниска възраст и специфичен осигурителен стаж, необходими за пенсиониране на служители, които изпълняват дейности с повишена физическа и психическа натовареност, рискове и специфични служебни задължения. Установява се, че трудовият договор е бил сключен след 20.09.2010 г., а именно на 03.01.2011 г., като по този начин е изпълнено фактическото основА.е за законосъобразно прекратяване на трудовия договор. Изключително право на работодателя е да прецени на какво правно основА.е може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, след като прецени фактите и обстоятелствата, които засягат конкретното трудово правоотношение. В настоящия случай, работодателят е преценил, че е осъществен фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, поради което е прекратил трудовото правоотношение на това основА.е. Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че работодателят действал недобросъвестно и злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение. Тези твърдения не намират опора в представените по делото доказателства. Законът изрично предвижда възможност за прекратяване на трудовото правоотношение с писмено предизвестие от страна на работодателя, след като същото е възникнало след придобито и упражнено от страна на работника право за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Неоснователни са доводите на ищеца, че при прекратяване на трудовото правоотношение на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е следвало да стане след възникване на трудовото правоотношение. В разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ изрично е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява от работодателя с предизвестие, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посоченото в чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ основА.е следва да бъде разгрА.чено от основА.ето, посочено в чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, съгласно който трудовото правоотношение се прекратява от работодателя с предизвестие при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в КСО; при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от ПЗР на ЗВО. Именно основА.ето по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ изисква придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да настъпи по време на действие на трудовото правоотношение, а не преди него. Настоящият случай не е такъв, тъй като трудовото правоотношение между стрА.те е прекратено на различно основА.е – чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, като предпоставките за прекратяване на посоченото основА.е са били налице. Неоснователно е възражението на ищеца за нищожност на заповедта за уволнение поради липса на решение на колективен орган на КЗЛД за прекратяване на трудовото правоотношение между стрА.те. Цитираната от ищеца разпоредба на чл. 52 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) визира „надзорния орган“ и „член или членовете на надзорния орган“. Това са председателят и членовете на КЗЛД, избрА. от Народното събрА.е – арг. чл. 7 ЗЗЛД, съгласно който КЗЛД е колегиален орган, който включва председател и членове, които се избират от Народното събрА.е и имат определен мандат. Това е органът, който взема решения по надзорните функции, а не по вътрешните трудови отношения. Разпоредбата на чл. 52 от Регламента гарантира независимост при изпълнение на надзорните функции; забрана за външно влияние; забрана за несъвместими дейности; гаранции за бюджет, персонал и ресурси. Това са гаранции за институционална независимост, а не за трудовите отношения на служителите. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗЗЛД при осъществяването на своята дейност комисията се подпомага от администрация, като дейността на комисията и на администрацията й се урежда в правилник, приет от КЗЛД и обнародван в ДВ – чл. 9, ал. 2 ЗЗЛД. От изложеното следва, че служителите в администрацията не са част от колективния орган. Техните трудови договори се сключват, изменят и прекратяват от председателя на комисията, представляващ работодателя КЗЛД – арг. чл. 11, т. 3 ЗЗЛД, съгласно който председателят на комисията назначава и освобождава държавните служители и сключва и прекратява трудовите договори на служителите по трудови правоотношения от администрацията. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация, председателят на КЗЛД осъществява цялостното ръководство на комисията, като назначава и освобождава служителите по служебно и трудово правоотношение. Съгласно чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Правилника, администрацията подпомага комисията при изпълнение на нейните правомощия. Следователно няма законово изискване колективният орган да взема решения за уволнения. Нито ЗЗЛД, нито Регламента, нито вътрешните правила на КЗЛД предвиждат решение на колективния орган за назначаване/уволнение на служители; участие на членовете на комисията в кадрови решения; специална процедура за прекратяване на трудов договор със служител. Следователно липсата на решение на колективния орган не е порок, защото такова решение не се изисква от закона. Председателя на КЗЛД (като ръководител на администрацията) може да прекратява трудови договори без решение на колективния орган, защото това е вътрешно-административна дейност и не е свързано с надзорните функции на комисията. Следователно липсата на решение на колективния орган на КЗЛД за прекратяване на трудов договор със служител не прави уволнението незаконосъобразно, защото трудовите правоотношения на служителите (несвързА. с ръководството) се уреждат от КТ, а не от специални правила за независимост на надзорния орган. Чл. 52 от Регламента се отнася само до членовете на надзорния орган (председател и членове), а не до служителите по трудово правоотношение. ЗЗЛД не съдържа изискване решения за кадрови действия спрямо служители да се вземат от колективния орган. С оглед изложеното съдът приема, че за законността на уволнението не е било необходимо заповедта на председателя на КЗЛД да се предхожда от решение на колективния му орган. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че е налице разминаване между дадената в заповедта правна квалификация и описА.ето на основА.ето за прекратяване. Както в заповедта, така и отправеното до ищеца предизвестие изрично е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ като е възпроизведено съдържА.ето на посочената разпоредба по ясен и разбираем начин. Следва да бъде отбелязано, че в КТ няма изрична разпоредба, определяща реквизитите на предизвестието или на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, извън случаите на дисциплинарно уволнение. В чл. 335, ал. 1 КТ е установено единствено, че трудовия договор се прекратява писмено. Безспорно е, че в настоящия случай писмената форма за прекратяване е спазена, като в заповедта е посочена длъжността на ищеца, основА.ето за прекратяване на трудовия договор от съответната дата, какви обезщетения следва да му бъдат изплатени, от кого е издадена заповедта. Същата е връчена на ищеца и е подписана от него. Поради това настоящият състав намира, че доводите на ищеца относно наличието на противоречия в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са изцяло неоснователни. В решение № 4/27.01.2014 г. по гр. д. № 4608/2013 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 295/29.03.2017 г. по гр. д. № 1178/2016 г. на ВКС, IV г. о. се приема, че когато служителят е бил наясно относно причините на уволнението и основА.ето, довели до прекратяване на трудовото му правоотношение, не може да се приеме, че уволнението е незаконно само поради обстоятелството, че в заповедта не е посочено точното основА.е за прекратяване на трудовия договор. Неоснователно се явява и възражението за липса на мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта. В нея изрично е посочено, че същото се прекратява на основА.е член 328, ал. 1, т. 10б КТ, защото трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обстоятелство, посочено и от самия ищеца в исковата молба, при което други мотиви в заповедта не са необходими. С оглед на изложените доводи, съдът приема, че заповедта на работодателя, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца е издадена в съответствие със закона, поради което предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването й за незаконосъобразна и отмяната й е неоснователен и следва да се отхвърли. По обусловените искове с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ: Доколкото прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е законосъобразно извършено, то отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя неоснователността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за възстановяването му на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 30.11.2025 г. до 30.05.2026 г. (шест месеца) в размер на 14 226 лв., от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2025 г., до окончателното изплащане, и тяхното отхвърляне. По разноските: При този изход на спора и на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, който своевременно е направил искане за присъждане на такива. На основА.е чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 38 ЗПП, вр. чл. 23 НЗПП ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро.