Решение № 10 от 11.1.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 950/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от П. Л. П. срещу „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ АРДА КЪРДЖАЛИ

1924" АД, както следва: 1) за заплащане на месечно трудово възнаграждение за периода м. януари 2025 г. – 19.03.2025 г. в общ размер на 7500 лв. – иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ; 2) за заплащане на сумата от 1500 лв., представляваща дължим месечен наем за квартира на работника за периода м. януари – м. март 2025 г. – иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 297, ал. 1 КТ; 3) за заплащане на сумата от 9600 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото му правоотношение без предизвестие – иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху всяка една от главниците от подаване на исковата молба – 03.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземанията.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.01.2024 г. ищецът е сключил Договор за наемане на п. ф. с „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ АРДА КЪРДЖАЛИ 1924” АД. ЕИК 205176207. По силата на този договор, сключен на основание чл. 67. ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, ищецът е бил назначен и е заемал длъжността „Ф. - П. С., като договорът е бил сключен за периода 15.01.2024 г. до 15.06.2026 г.

Поради неизпълнение от страна на футболния клуб на задълженията по сключения Трудов договор, а именно - неплащане на договореното и полагащо му се трудово възнаграждение, на основание чл. III.1 и чл. III.2 от Трудовия договор във връзка с чл. 327. ал. 1, т. 2 от КТ ищецът е прекратил едностранно Трудовия си договор със Заявление, депозирано до футболния клуб, което е било получено от него на 19.03.2025 г.

Сочи, че в заявлението за прекратяване ищецът е поискал, съгласно разпоредбите на чл. 350 от КТ, футболният клуб като работодател да оформи прекратяването на трудовия му договор съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и да му предаде трудовата книжка и други документи от трудовото му досие, което не било изпълнено от страна на клуба до настоящия момент, с което ищецът е бил поставен в крайно неблагоприятно положение и са му били причинени имуществени вреди.

С исковата молба претендира, че към настоящия момент футболният клуб като работодател му дължи следните суми, произтичащи от Трудовия договор и неговото прекратяване:

• 2100 лв. - неизплатена част от възнаграждението за месец януари 2025 г;

• 3000 лв. - пълен размер на възнаграждението за месец февруари 2025 г.;

• 2400 лв. - неизплатено възнаграждение до 19 март 2025 г;

• 1500 лв. - наем за жилище за месеците януари, февруари и март 2025 г. съгласно чл. Х.1 от Трудовия договор;

• 9600 лв. - обезщетение за прекратяване на трудовото му правоотношение без предизвестие - чл. 221, ал. 1 от КТ: в размер на действителните вреди при прекратяване на срочно трудово правоотношение, изчислени върху трудовото му възнаграждение от 3000 лева - за месеците март /600 лева/, април /3000 лева/, май /3000 лева/ и юни /3000 лева/ - 2025 г.;

Заявява, че на 08.05.2025 г., чрез своя пълномощник адв, П. С., е изпратил на футболния клуб покана за доброволно изпълнение за дължимите суми, получена на 09.05.2025 г., с която „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ АРДА КЪРДЖАЛИ 1924” АД бил поканен в 7-дневен срок да изплати дължимите суми, като въпреки изпратената покана, към настоящия момент твърди, че клубът не е изпълнил задълженията си.

С оглед на гореизложените обстоятелства, към момента на подаване на исковата молба счита, че „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ АРДА

КЪРДЖАЛИ 1924” АД му дължи следните суми, а именно: сумата от 7500 лева - общ размер на неизплатени трудови възнаграждения за месец януари, февруари, март (2100 + 3000 + 2400), сумата от 1500 лева - наем за жилище за месеците януари, февруари и март 2025 г. и сумата от 9600 дева - обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие - чл. 221, ал. 1 от КТ, за които суми иска ответникът да бъде осъден.

С протоколно определение от 20.11.2025 г. е допуснато изменение на иска по чл. 221, ал. 1 от КТ от сумата в размер на 9600 лв. на 19513.04 лв., а с последващо протоколно определение от 11.12.2025 г. от сумата в размер на 19513.04 лв. на сумата в размер на 22 952.34 лева.

В срок е постъпил отговор на искова молба от ответника по делото, за който не са изпълнени указанията дадени с Разпореждане № ••••••., поради което съдът приема, че такъв не е подаден, за което надлежно са указани последиците на ответника с посоченото разпореждане. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че когато дадено съдопроизводствено действие е извършено от процесуално неправоспособен по конкретно дело, съдът е длъжен на основание чл. 101 ГПК да даде съответните указания и да предостави срок за потвърждаване на действието от правоспособния титуляр на процесуалното право. Ако в указания срок действието бъде потвърдено, то се счита за надлежно извършено, а ако не бъде потвърдено – се смята за неизвършено (в този смисъл и Решение № 953 от 18.05.2015 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1164/2015 г.). В тази връзка съдът съобрази, че Разпореждане № ••••••. е получено на 12.08.2025 г. /разписка за връчване на л. 66 – гръб/ от служител Е. Б. С. – ръководител/началник административен отдел, видно от справка на л. 155 за действащ трудов договор, изд. от ТД на НАП – офис Кърджали/ при ответника по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, като от страна на ответника не е направено искане за продължаване или възстановяване на срока за представяне на пълномощно, т.е. в конкретния случай несвоевременното представяне на пълномощно и потвърждаването на действията, извършени от адв. Н. М. от АК-Кърджали се дължи на липса на процесуална дисциплина, като по силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи впоследствие пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност /в тази насока и решение № 107/24.04.2025 г. по в. гр. д. № 103/2025 г. по описа на Окръжен съд - Перник/. С оглед изложеното изразеното становище от ответника в по-нататъшния ход на делото се явява преклудирано съгл. чл. 133 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за наемане на п. ф. от 15.01.2024 г., сключен между страните на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ е видно, че ищеца П. Л. П. е приел като ф. да изпълнява състезателни права в полза на клуба за срок от 15.01.2024 г. до 15.06.2026 г., при уговорено основно месечно трудово възнаграждение за целият период на договора в размер на 3000 лв. нето, в т. ч. допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 12 НСОРЗ, съгласно раздел III., т. 2 от договора. Сключеният

договор бил прекратен едностранно от ищеца при условията на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ – с получаване на изявлението за това от ответника на 19.03.2025 г. и въз основа на Заповед № ••••г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, изд. от „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ АРДА КЪРДЖАЛИ 1924" АД ,

приложена към приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Също така са представени доказателства от страна на ищеца, че е изпратил покана за доброволно изпълнение за дължимите суми, претендирани с исковата молба до ответника, получена от него на 09.05.2025 г. /обратна разписка е на л. 20 – гръб/, с която последният бил поканен в 7-дневен срок да изплати дължимите суми, но данни за изпълнение на задължението липсват. От представеното актуално състояние за електронните трудови записи на ищеца, изд. на 06.10.2025 г. от НАП е видно, че след регистрирания трудов договор с ответника липсват данни за друго вписано правоотношение.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

По основателността на предявения иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ за заплащане на трудово възнаграждение: В тежест на ищеца е да докаже: наличието на трудово правоотношение между него и ответното дружество, за което претендира, че има право на трудово възнаграждение, в т. ч. и че е уговорено заплащане на претендираното трудово възнаграждение. При установяване на горните факти, в тежест на работодателят е да установи, че е

погасил вземанията. Видно от представения договор за наемане на п. ф. приравнен на трудов договор, такъв е сключен. Видът на сключения договор следва да се определи чрез тълкуване на неговите съществените /определящи/клаузи.

В случая-между П. Л. П. и „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ АРДА КЪРДЖАЛИ 1924" АД на 15.01.2024 г. е бил сключен договор за наемане на п. ф., по силата на който първият се е задължил "да упражнява състезателни права в полза на клуба съгласно условията на този договор срещу заплащане на уговореното възнаграждение" за срок до 15.06.2026 г. В същия е уговорено работно време/което сумирано да се отчита при 5-дневна работна седмица/, месечно възнаграждение /заплати и премии/, ползване на отпуск, случаи на временна и трайна нетрудоспособност, застраховки, а така също, че клубът внася дължимите от него и от ф. суми за здравно, социално осигуряване и данъци. Допълнително е постигната договореност във връзка с осъществяваната спортна дейност /специалисти, графици за провеждане на мачове и тренировки, уредени са въпроси, касаещи използването на терени, бази, екипировка, лагери, трансфери, ползване на лекари, медийни участия, реклама, участия в съсловни организации, търговска дейност, преотстъпвания на ф., начин на прекратяване на договора. В договора е отбелязано, че заедно със същия -на ф. е връчена и длъжностна характеристика.

Настоящият съдебен състав намира, че така описания договор между страните съдържа основните, съществени елементи на трудовия договор, поради което следва да се квалифицира като такъв /независимо от наличието и на други елементи, които обаче не са определящите/. Съображенията за това са следните. Уговореният предмет на договора не е свързан с изработването на конкретен резултат, продукт или свършване на определена работа, а включва полагането на труд/без значение, че става въпрос за упражняване на състезателни права/. Уговорена е организацията, при която ще се полага трудаищецът е длъжен да се съобразява с уговорените в договора специалисти, графици, мачове, тренировки, екипировка, лагери, трансфери и т. н. Предвидено е, че за срока на действие на договора- многократно ще се осъществява уговорената дейност/т. е. не е налице еднократно изпълнение на определена задача/. Разпределението на риска е в тежест на работодателя, съобразно уговореното в клаузите за заплащане на здравно, социално осигуряване, данъци, отпуски, уредените случаи на временна и трайна нетрудоспособност. Уговорено е място на изпълнение на договора, което е в и за клуба и изпълнението е с имущество, осигурено и организирано от работодателя. Спазено е и изискването за сключване в писмена форма. В горепосочения смисъл - Определение № 3172 от 19.06.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1408/2025 г.

Съгласно чл. 242 и чл. 128 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По иска с правно основание чл. 242 вр. чл. 128 КТ ищецът следва да докаже наличието на трудово правоотношение между страните, по което е полагал труд и размера на дължимото възнаграждение, а в тежест на ответника е да установи заплащането на дължимото трудово възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се предполага до доказване на противното. В конкретния случай липсва твърдение и доказателства от ответната страна оборващи законовата презумпция, поради което съдът приема, че ищецът е изпълнявал възложените му трудови задължения съобразно договореностите му с работодателя. От представените от ищеца писмени доказателства по делото и от заключението по приетата ССчЕ се установява наличието на трудово правоотношение и дължимият размер на трудово възнаграждение за посочените от ищеца периоди - 3000 лв. за м. януари 2025 г., 3000 лв. за м. февруари 2025 г. и 1643,17 лв. за м. март 2025 г. в нетен размер. Ответникът не е ангажирал доказателства, водещи до извод за извършено плащане на дължимите суми в полза на ищеца. От съдебната експертиза се установява, че същите не са били заплатени, с оглед на което претенцията за заплащане на трудово възнаграждение се явява основателна и доказана. Ищецът претендира част от начислената му сума за м. януари 2025 г. – в размер на 2100 лв., пълния размер на възнаграждението за м. февруари 2025 г. – 3000 лв. и сумата в размер на 2400 лв. за м. март 2025 г. (до датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 19-ти март). В доклада по делото, приет за окончателен, съдът е квалифицирал възнаграждението като трудово, в подкрепа на което е посочена съдебна практика и са изложени подробни аргументи и по-горе. Претендираното трудово възнаграждение на ищеца за м. януари 2025 г. (в размер на 2100 лв.) и м. февруари 2025 г. (в размер на 3000 лв.) следва да се уважи в цялост, а за м. март 2025 г. – частично, до сумата от 1643,17 лв., като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2400 лв., тъй като съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, за 11 работни дни за м. март (до 18.03.2025 г. вкл.) ищецът следва да получи 1643,17 лв. Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ за заплащане на сумата от 7500 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение (за част от м. януари, целия м. февруари и за част от м. март 2025 г.) е основателен до размера на сумата от 6743.17 лв., която сума се дължи на ищеца. За разликата над 6743.17 лв. до пълния претендиран размер от 7500 лева искът е неоснователен, поради което претенцията за 756.83 лева за месец март 2025 г. следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2, 3 и 3а КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. Правопораждащ факт за възникване правото на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е прекратяването на трудовото правоотношение, което в случая е станало на 19.03.2025 г. Този вид обезщетение се заплаща при прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работника без предизвестие, когато: работодателя забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт; в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 КТ значително се влошат условията на труд при новия работодател. В случая видно от представената по д е л о т о заповед № 140/19.03.2025 г. /към заключението на вещото лице/ трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ - поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение от страна на работодателя. В конкретния случай се претендира обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ от прекратяване на трудовото правоотношение /19.03.2025 г./ до 06.10.2025 г. /с молба за изм. на л. 158 от делото/ в размер на 22952.34 лв., което изменение е допуснато съгл. протоколно определение от 11.12.2025 г. Съобразно заключението на вещото лице, нетното трудово възнаграждение за периода от 19.03.2025 г. - до 06.10.2025 г. е общо 22952.34 лв. – нетна сума, поради което и следва да бъде уважен изцяло предявеният иск.

Поради липса на изпълнение в срок на паричните задължения на ответника за плащане на трудово възнаграждение и на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, той следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете - 03.07.2025 г., до окончателното изплащане на задълженията.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 297, ал. 1 КТ с проекто-доклада по делото, инкорпориран в определение № 1145/23.09.2025 г. и одобрен с протоколно определение от проведено на 20.11.2025 г. о.с.з. съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на основание за получаване на ежемесечна сума в размер на 500 лв. за процесния период /за месеците януари-март 2025 г. общо в размер на 1500 лв./, в това число наличието на договор за наем и предоставяне на ответника на фактура или разписка за заплатена ежемесечна сума за наем в посочения размер, като за последните две обстоятелства не сочи доказателства. В съответствие с разпределената доказателствена тежест ищецът не е изпълнил задължението си да представи договор за наем и фактура или разписка за заплатена сума за наем за исковия период. По изложените съображения тази претенция подлежи на отхвърляне.

На основание чл. 242, ал. 1, пр. 3 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

По разноските:

Сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете възлизат на 1259,22 евро (равностойността на 2462,83 лв.), а тези на ответника с оглед отхвърлената част от иска – на 89,85 евро (равностойността на 175,73 лв.). От това следва, че по компенсация на ищеца следва да се присъдят разноски на стойност 1169,38 евро (равностойността на 2287,10 лв.).

Също така на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 607.32 евро (равностойността на 1187,82 лв.) по сметка на РС - Кърджали, както и възнаграждения за вещо лице на стойност 95,03 евро (равностойността на 185,87 лв.).

Така мотивиран, РС - Кърджали