РЕШЕНИЕ

№ 601

гр. Ловеч, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20244310101286 по описа за 2024 година обективно съединени искове с правно основание: чл.225 КТ- 43 801, 63 лева; по чл.224 от КТ- 16 431, 30, лева и за забава върху главницата по всеки от тях от 31.01.2023г. до 02.05.2024 г.; и по чл.86 ЗЗД от подаване на иска и от подаване на иска до окончателното изплащане върху всяка от главниците; с възражение за прихващане по чл.104 ЗДД:

Постъпила е искова молба от О. Н. П., ЕГН ••••••••••, адрес в •••, чрез пълномощника си адвокат В. П., кантора и служебен адрес за получаване на книжа и призовки: •••, против: СУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" •••• представлявано от ••••- Директор. Пълномощникът на ищцата твърди, че доверителката й имала с ответника СУ „Св. Св.КИРИЛ И МЕТОДИЙ" гр. •••• сключен трудов договор от № 499/05.07.2021 година, съгласно който изпълнявала длъжността Заместник Директор по учебната част на СУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" гр.•••• с трудово възнаграждение в размер на 6 259, 68 лева. Със Заповед № 283/31.01.2023 година на Директора на СУ „СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ" гр.•••• договорът й е бил прекратен на основание чл. 238 ал.1 т.10 във вр. с чл. 326 ал.2 от КТ. Със съдебно решение № 123 от 30.06.2023 година по в.гр.д. 250/2023 година на Ловешки Окръжен съд, прекратяването на трудовото правоотношение е било отменено като незаконосъобразно и е била възстановена на заеманата преди незаконното уволнение работа "Заместник-директор по учебната част" в СУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" гр. ••••. С Определение № 1267 от 20.03.2024 година по гр.д. №3981/2023 година ВКС не допуснал касационно обжалване на решението на въззивната инстанция и решението на ОС гр.Ловеч е влязло в сила. В същото производство пред Районен съд гр.Ловеч твърди да е предявила иск по чл.344 ал.1 т.З от КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ в размер на 15, 65 лева „дължимо за времето през което е останала без работа като е уточнила период от 01.02.2023 г. до 08.02.2023 г., ведно със законната лихва от до окончателното изплащане.Твърди, че в следствие на признатото за незаконно уволнение е останала без работа за срок от шест месеца, считано от 01.02.2023 година до 02.08.2023 година за срок от шест месеца, но не е предявила иск по чл.344 ал.1 т.З от КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, което е в размер на 37 558.08 лева. Изтъква се още, че в същото производство пред Районен съд гр.Ловеч не е предявила иск по чл.344 ал.1 т.З от КТ за присъждане на обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ, който е в размер на 14 307.84 лева. След прекратяване на трудовото правоотношение твърди, че не е сключвала трудови договори в срок от шест месеца.

В производства без движение са депозирани и съдът съобразява Молба вх.

№12432/07.05.2024г., за анекс Анекс № ДО 01-192 от 10.08.2023 год. към КТД за системата на предучилищното и училищно образование с № Д 01-269/06.12.2022 год., с който е променен чл. 27 и считано от 01.01.2023 година и са били увеличени индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогически персонал в системата на образованието, което в.л. да приложи, при изчислението на обезщетението по чл.225 КТ; Поправена искова молба с вх.№13279/15.05.2024г., по която се уточнява и, че доверителката й преди, а и след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 238/31.01.2023 година, на основание чл. 238 ал.1 т.10 от КТ, не е използвала платения си годишен отпуск за 2023 година, който е в размер на 48 дни. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение трудовото й възнаграждение е било 6 259.68 лева Дневното възнаграждение - 298.08 лева. Дължимия размер на платения и неизползван годишен отпуск на доверителката ми според нея за 2023 година за 48 дни е в размер на 14 307.84 лева; уточнителна молба вх.№14441/27.05.2024г., въз основа на която е допуснато изменение на иска по чл.214 ГПК; Молба 9369, по която се изтъква, че с решение от 25.06.2020 година по съединени дела С-762/18 и С-37/19, съдът на ЕС постановир, че незаконно уволнен работник, който по-късно е възстановен на работа от националния съд вследствие на отмяна на уволнението му, има право на полагаемия се за този период платен годишен отпуск. До постановяване на това решение в годините съдебната практика у нас последователно приема, че работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа след отменено от съда уволнение, няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа. Разяснява, че в случай на последвало ново уволнение, работодателят не дължи на работника парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за този период от време. И в двете хипотези съдът изхожда от разбирането, че за този период работникът не е престирал труд, поради което няма право на такъв. В какъвто смисъл е и възражението на ответника. Пълномощникът подчертава, че в посоченото решение, Съдът на ЕС отбелязва, че действията на самия работодател са причината, поради която в периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа работникът не е бил в състояние да работи, съответно да упражни правото си на годишен отпуск. Като изхожда от това разбиране съдът посочва, че този период трябва да се приравни на период на действително полагане на труд за целите на определянето на правото на платен годишен отпуск. Затова работникът, който е уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа със съдебно решение в съответствие с националното право в резултат на отменено уволнение, има право на полагаемия се за този период платен годишен отпуск. Съдът на ЕС уточнява следните хипотези: 1.Работникът има право да получи финансово обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, ако не е ползвал всичките дни годишен отпуск, на които е имал право към датата на прекратяването на трудовото правоотношение; 2.Работникът може да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа, когато е възстановен на работа вследствие отмяна на уволнението му със съдебно решение и 3.Работникът не може да претендира от работодателя право на годишен отпуск за периода, ако от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на първата работа е работил на друго място. При такива обстоятелства съответният работник трябва да предяви правото си на платен годишен отпуск за посочения период пред новия си работодател. Пълномощникът изтъква, че въз основа на горното, за доверителката й възниква правния интерес от предявяване на настоящия иск с петитум:

1. Да се осъди ответника да заплати на доверителката й сумата от 43 801, 63 лева „представляваща обезщетение за времето през което е останала без работа за след уволнението за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от 01.02.2023 година до 02.08.2023 година, както и да й заплати законната лихва върху горната сума от датата на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед 282/31.01.2023г. до окончателното изплащане.

2. Да се осъди ответника да заплати на доверителката й сумата от 16 431, 30 лв., представляваща обезщетение за неизползван отпуск в размер на 48 дни за 2023 година, ведно със законната лихва върху горната сума от датата на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед 282/31.01.2023г. до окончателното изплащане.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131от ГПК. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото, СУ "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ", БУЛСТАТ ••••, с адрес: ••••, представлявано от Директора •••• - Атанасова, чрез адв. В. С. Н. - адвокат при Ловешка адвокатска колегия, с личен номер от Единния адвокатски регистър 1700011155, с адрес за получаване на призовки и съобщения по делото: ••••, като ответник по

гражданско дело № 20244430102435 по описа за 2024 г. на Районен съд-Плевен, V граждански състав; в който се моли съда да приеме, че предявените осъдителни искове на основание чл. 225, ал. 3 от Кодекса на труда за заплащане на сума в размер на 37 558.08 лв., представляваща обезщетение за времето, през което О. Н. е останала без работа след уволнението за срок от шест месеца считано от 01.02.2023 г. до 02.08.2023 г., както и да й се заплати законната лихва върху сумата от датата на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 282/31.01.2023 г. до окончателното изплащане, да бъде осъден ответника да заплати сумата 14307.84 лв., представляваща обезщетение за неизползван отпуск в размер на 48 дни за 2023 г., ведно със законната лихва върху окончателното изплащане, са неоснователни и недоказани и моли да се отхвърлят изцяло. Действително между страните е било налице трудово правоотношение, възникнало на основание Трудов договор № 499 от 05.07.2021 г. Съгласно трудовия договор ищцата О. Н. П. била назначена на длъжност "Заместник-директор по учебна дейност" с норма преподавателска работа - 144 ч. годишно, с място на работа СУ "Св. св. Кирил и Методий" - гр. ••••, с основно трудово възнаграждение в размер на 3600 лева, и допълнително месечно възнаграждение за клас 37%-1332.00 лева. Трудовото правоотношение с О. Н. П. било прекратено със Заповед № 283/31.01.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ с посочени причини: придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е още да се изплатят дължимите обезщетения, а именно - по чл. 220, ал. 1 от КТ за срока на неспазеното предизвестие - 6259.68 лв., както и по чл. 224, ал. 1 от КГ за неизползван платен годишен отпуск 42 дни - 12 519.36 лв., които обезщетения са изплатени напълно на ищцата според нея. Срещу заповедта е подадена искова молба от ищцата и образувано гр.д. № 183/2023 г. по описа на Районен съд Ловеч. Постановено е решение № 174/12.05.2023 г., с което предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и възстановяване на работа и обезщетение по чл. 225. ал. 1 от КТ са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Решението е отменено с Решение № 123/30.06.2023 г. по в.гр.д. № 250/2023 г. на Окръжен съд Ловеч. Мотивите на ЛОС са. че ищцата е освободена на основание придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от предишното си трудово правоотношение като директор на СУ "Св. св. Кирил и Методий" •••• със Заповед № РД-12-321 от 05.07.2021 г. на Началник на РУО Ловеч, считано от 05.07.2021 г. Една година по-късно пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната с Разпореждане № •••••••••• от 18.07.2022 г. ЛОС приема, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ-придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст трябва да е възникнало след сключване на трудовия договор, по чл. 10б трудовото правоотношение може да е след придобиване и упражняване на правото, а по чл. 10б ако при възникване на правоотношението служителят вече е придобил и упражнил право на пенсия. Т.е. Действащите разпоредби на КТ не предвиждат възможност за прекратяване на трудовия договор с работещ пенсионер ако договорът е сключен след придобиване на право на пенсия на осигурителен стаж и възраст, като самото реализиране на това право и получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст е по време на действие на този трудов договор (в случая около една година след сключването на договора). Без значение при действащата нормативна уредба е дали към момента на прекратяването лицето е придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради това, правилно ЛОС е приел, че Заповедта за прекратяване на трудовия договор следва да бъде отменена като незаконосъобразна. О. Н. П. е възстановена на заеманата преди работа "заместник директор по учебната част", считано от датата, на която се яви на работа, но не по-късно от 14 дни от получаване на съобщението. Училището е осъдено и да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ от 01.02.2023 г. до 08.02.2023 г., ведно с лихвата от 09.02.2023 г. до окончателното плащане и разноски по делото. Решението на ЛОС не е допуснато до касационно обжалване съгласно Определение № 1267 от 20.03.2024 г. по гр.д. № 3981 по описа за 2023 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, и е влязло в сила. След влизане в сила на решението, със Заповед № 516 от 05.04.2024 г., и с оглед изпълнение на решението на ЛОС, е утвърдено ново длъжностно разписание, считано от 05.04.2024 г., предвиждащо отново разкриване на длъжността "заместник директор по учебната дейност". С молба с вх. № 584 от 09.04.2024 г. О. Н. П. е поискала да бъде възстановена на предишната длъжност. Със Заповед № 523 от 09.04.2024 г. е наредено да бъде допусната до работа и възстановена на заеманата длъжност "Заместник директор по учебната дейност" в СУ "Св. св. Кирил и Методий" от датата на явяване на работа. Удостоверено е връчването на заповедта на О. Н. П., както и датата на явяването й на работа -09.04.2024 г. О. Н. П. се е явявала в рамките на работното време и е работила в мястото посочено в трудовия договор - СУ "Св. св. Кирил и Методий" - гр. •••• на датите 09, 10 и 11.04.2024 г. Със Заповед № 540 от 11.04.2024 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, което влиза в сила считано от 11.04.2024 г. С длъжностното разписание се предвижда съкращаване на длъжността "Заместник директор по учебната дейност". До г-жа П. е отправено Предизвестие за прекратяване на трудовия договор с изх. № 327 от 12.04.2024 г. Издадена е и Заповед № 546 от 12.04.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ от Кодекса на труда, считано от 12.04.2024 г. Предвидено е и изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 6305.05 лв. - брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, което е изплатено още същия ден на ищцата. Изплатено е и дължимото й се трудово възнаграждение за периода, през който е работила, от 09.04.2024 г. до 11.04.2024 г. Видно от всичко изложено по-горе като фактическа обстановка, според пълномощника, на О. Н. П. е изплатено обезщетение за времето от 01.02.2023 г. до 08.02.2023 г. в размер на 15.65 лв., дължимо на основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ се дължи при незаконно уволнение от работодателя и е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца. На първо място, обезщетението би следвало да се дължи от датата на уволнението, обявено за незаконно - 01.02.2023 г., но не повече от шест месеца, т.е. до 01.08.2023 г. В този смисъл определения период за заплащане до 02.08.2023 г. е неоснователно. Претендираната лихва за забава е от датата 31.01.2023 г., което също е недопустимо тъй като към посочената дата това обезщетение не е било изискуемо. На следващо място, ищцата представя Анекс № 01-192 от 10.08.2023 г. и иска същият да бъде съобразен при определяне на обезщетението, което искане е напълно неоснователно. КТД се прилага по отношение на членовете на синдикатите, каквото качество ищцата няма и КТД, съответно анекс към него, не се прилага. Не се представят и доказателства по делото, че лицето не е работило през посочения шестмесечен период, което е допустимо въпреки факта, че получава пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради изложеното, моли да се приеме искът за заплащане на сума в размер на 37558.08 лв. за неоснователен и недоказан и да се отхвърли.

Прави се и възражение за ПРИХВАЩАНЕ: в случай, че искът бъде уважен, със сумата от 6259.68 лв., която сума е изплатена като обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ - за неспазения срок на предизвестие. Сумата е изплатена съгласно отменената Заповед № 283 от 31.01.2023 г. и съответно е изплатена въз основа на отпаднало основание за плащане.

Относно иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., изтъква следното: на ищцата е изплатено обезщетение до 31.01.2023 г. (Датата на прекратяване на трудовия договор със Заповед № 283 от 31.01.2023 г.). Видно от т. 9 от Трудовия договор се полагат 48 дни платен годишен отпуск на година. Същата е започнала работа на 05.07.2021 г. на длъжността зам. директор по учебната дейност като до тази дата 05.07.2021 г. е заемала длъжността директор, но обезщетението й по чл. 224, ал. 1 от КТ е изплатено и е в размер 188 дни отпуск. За целия период от назначаването й от 05.07.2021 г. До 31.01.2023 г. (Освобождаването от длъжността) е използвала платен годишен отпуск както следва: за 2021 г. - се полагат 24 дни, ползвани са 7 дни, остатък 17 дни; за 2022г. - полагат се 48 дни, ползвани са 24 дни, остатък 24 дни; за периода от 01.01.2023 г. до 31.01.2023 г. - полагат се 4 дни, ползвани са 3 дни, остатък - 1 ден. Или общо за периода от 05.07.2021 г. До 31.01.2023 г. Следва ищцата да получи обезщетение в размер на 42 дни в размер на 12519.30 лв., което е и изплатено на 09.02.2023 г. След 31.01.2023 г. и до възстановяването й на длъжността - 09.04.2024 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск не е начислено и изплатено. Счита, че исковата претенция е неоснователна, тъй като не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до отмяната му (възстановяването на работа) по съдебен ред, независимо от това, че това време се зачита за трудов стаж (макар и да не е съществувало трудово или служебното правоотношение), служителят няма право на платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се предоставя за възстановяване на работника (служителя) при реално полагане на труд. В случая не е полаган труд по трудово правоотношение през исковия период, поради което не възниква право на платен отпуск (съответно обезщетение за неизползването му/) В този смисъл посочва решение № 1627/2005г. по гр.д. № 562/2003г. Ill г.о., с което е прието, че създадената в чл. 354, ал. 1 КТ законова фикция, съгласно която при отмяна на незаконно уволнение, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, е с оглед заличаване на неблагоприятните за работника последици от незаконното уволнение по отношение на осигурителния стаж за пенсия, обезщетение при пенсиониране, изисквания за заемане на определена длъжност, но няма право на платен годишен отпуск. В същия смисъл е и решение № 844/2006г. по гр.д. № 2587/ 2003г., III г.о., решение № 564/02.07.2010г. по гр.д. № 1541/2009г. IV г.о. и решение № 511/12.02.2010г. по гр.д. № 189/2009г. III г.о., последните две постановени по реда на чл. 290 ГПК. Същото решение се намира и в съдебната практика от последните месеци. Така в Решение № 7675/ 26.04. 2024 г. на СРС по гр.д. № 4092/2023. Законовата фикция за признаване за трудов стаж на време, през което не е съществувало трудово правоотношение не се отнася за други последици от работа по трудово правоотношение, каквото е правото на платен годишен отпуск. Правото на платен годишен отпуск цели възстановяване на изразходваните по време на работа сили, поради което възниква при реално положен труд." Изтъква още, че следва да се има предвид, че се касае за лице придобило и упражнило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отделно от това, представено е копие на трудова книжка, от което е видно, че ищцата е полагала труд при друг работодател през част от посочения период 2023 г., а именно от 23.11.2023 г. до 01.02.2024 г. Когато в периода от уволнението до възстановяването на работа, работникът или служителят междувременно е постъпил на друга работа, за трудов стаж по реда на чл. 354, т. 1 от КТ се зачита само времето, през което той фактически е бил без работа, т.е. от целия период ще се извади времето на работа по другото трудово правоотношение, което се зачита за трудов стаж на общо основание по чл.351 КТ като време на работа по трудово правоотношение. Моли да се отхвърли и тази претенция като неоснователна и недоказана и им се присъдят съдебно деловодните разноски.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК и е представил проекто – доклад, указал е доказателствената тежест: Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ работникът или служителят, който е останал без работа поради незаконно уволнение, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Материалноправните предпоставки за основателност на претенцията - признаване на уволнението за незаконно и отмяната му от съда или от работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ; претърпяна вреда от оставане без работа; причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. С ТР № 6/2013г. ОСГК, ВКС приема, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.чл. 225, ал. 1 КТ, доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Същият следва да установи и размера на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение /чл. 228, ал. 1 КТ/. Посочил е и какво следва да се докаже и по иска по чл.224 КТ.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, се явява лично. Поддържа иска си чрез адв. П., която от името на доверителката й, моли да се постанови решение, с което да се уважат предявените искове, съгласно изменението като осъдите ответника да заплати обезщетенията, установени със заключението, като приемат посоченото от вещото лице за ползване на три дена платен годишен отпуск. Не оспорва и твърдението, че доверителката й е получила 1 месечно трудово възнаграждение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ както и за периода от 01.02 до 08.02.2023 г., обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Моли да й се присъди възнаграждение съгласно НРМВ. Представя писмена защита.

Ответника, редовно призован, се представлява по делото от адв. Н., която моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и недоказани и им се присъдят направените по делото разноски, по списъка който представя. Поддържа ПО и възражението за прихващане на изплатената сума. Разноските са съобразени с Наредба № 1. Прилага и писмена защита.

Допуснато е, на осн. чл.214 от ГПК, изменение на така предявените обективно съединени искове-увеличение, като искът по чл. 225, ал. 1 КТ, да се счита предявен за сумата 43801, 63 лв., ведно със законната лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до окончателното изплащане, или да се счита увеличен със сумата 6243, 63 лв., а искът по чл. 224 КТ, да се счита предявен за сумата 16431, 30 лв., ведно със законната лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до окончателното изплащане, или да се счита увеличен със сумата 2123, 46 лв.

От събраните по делото писмени доказателства, заключението на в.л. Н. А., изявленията на страните и възраженията и писмените им защити, и след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, след спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №РД-12-321/05.07.2021г., е прекратено ТПО с ищцата, на длъжност „Директор“, считано от 05.07.2021г. с място на работа СУ Свети Свети Кирил и Методий-гр. ••••, обл. Ловеч по причина-прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст като й се изплатят обезщетения: по чл.219, ал.6 ЗПУО във вр. с чл.222, ал.3 КТ- в размер на 10 брутни заплати; чл. 220, ал.1 КТ –за14 дни за неспазено предизвестие; и по чл.224 КТ- в размер на 188 р.дни, включая и за 2020г.-25 р.дни и за 2021-24 раб.дни.

С нов трудов договор при същия работодател-№499/05.07.2021г., П. е назначена за неопределено време, на пълно работно време-8 часа, считано от 05.07.2021г. като Заместник директор по учебната част с норма преподавателска работа-144 ч. годишно; категория: педагогически персонал с основно месечно ТВ-3600, 00 лв и клас 37%-1332, 60 лв. Срока за предизвестие при прекратяване и за двете страни е съгласно размерите предвидени в КТД; срока на удължения платен годишен отпуск: по чл.24 НРВПО-48 дни или по КТД/при представена служебна бележка/ пропорционално на отработеното време, което се признава за трудов стаж.

С ДС №475/12.09.2022г. към ТД, на осн. чл.119 КТ; Наредба №4/20.04. 17г. и З-д №455/05.09.22г., се изменя ТД, считано от 01.09.2022г. с увеличение на основното й ТВ- 4536, 00 лева, и 38%-ДВ за продължителна работа и 48 дни-основен удължен платен годишен отпуск.

ТПО на П. е прекратено със Заповед №283/31.01.2023г., считано от 01.02.2023г., по причина: придобиване на право на пенсия за ОСВ с обезщетение по чл.220, ал.1 КТ /за срока на неспазено предизвестие/-6 259, 68 лева и по чл.224, ал.1 КТ-неизползван платен годишен отпуск за 2022г. – 42 дни-12 519, 36 лева.

Досежно плащанията от страна на работодателя на обезщетенията, се представя фиш, издаден от ответника от 02.2023г., от което е видно начисляването на обезщетението й по чл.224 КТ-12519, 36 лева и по чл.220 КТ-6259, 68 лева като съответно с преводно нареждане от 09.02.2023г. по сметката на П. в УниКредит Булбанк й е преведена сумата 16 804, 41 лева с основание: плащ. обезщетение.

С Решение № 123/30.06.2023 г. по в.гр.д. № 250/2023 г. на Окръжен съд Ловеч, влязло в законна сила на 20.03.20024г. с Определение на ВКС №1267/ 20.03.24г., за недопускане на касационното му обжалване, с окончателен характер. В мотивите на ЛОС е прието, че ищцата е освободена на основание придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от предишното си трудово правоотношение като директор на СУ "Св. св. Кирил и Методий" •••• със Заповед № РД-12-321 от 05.07.2021 г. на Началник на РУО Ловеч, считано от 05.07.2021 г. Една година по-късно пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната с Разпореждане № •••••••••• от 18.07.2022 г. Приема, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ-придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст трябва да е възникнало след сключване на трудовия договор, по чл. 10б трудовото правоотношение може да е след придобиване и упражняване на правото, а по чл. 10в ако при възникване на правоотношението служителят вече е придобил и упражнил право на пенсия. Т.е. Действащите разпоредби на КТ не предвиждат възможност за прекратяване на трудовия договор с работещ пенсионер ако договорът е сключен след придобиване на право на пенсия на осигурителен стаж и възраст, като самото реализиране на това право и получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст е по време на действие на този трудов договор (в случая около една година след сключването на договора). Уважен е и иска за възстановяване на длъжността която е заемала, "Заместник директор по учебната част", считано от датата, на която се яви на работа, но не по-късно от 14 дни от получаване на съобщението. Училището е осъдено да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ от 01.02.2023 г. до 08.02.2023 г.в размер на 15, 65 лева, ведно с лихвата от 09.02.2023 г. до окончателното плащане и разноски по делото.

С молба с вх. № 584 от 09.04.2024 г. О. Н. П. е поискала да бъде възстановена на предишната длъжност.

Със Заповед № 523 от 09.04.2024 г. е наредено да бъде допусната до работа и възстановена на заеманата длъжност "Заместник директор по учебната дейност" в СУ "Св. св. Кирил и Методий" от датата на явяване на работа. Удостоверено е връчването на заповедта на О. Н. П. на 09.04. 2024, както и датата на явяването й на работа-09.04.2024 г. Работила е в мястото посочено в трудовия договор - СУ "Св. св. Кирил и Методий" - гр. •••• на датите 09, 10 и 11.04.2024 г. Със Заповед № 540 от 11.04.2024 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, което влиза в сила считано от 11.04.2024 г. С длъжностното разписание се предвижда съкращаване на длъжността "Заместник директор по учебната дейност". Отправено й е Предизвестие за прекратяване на трудовия договор с изх. № 327 от 12.04.2024 г. Със Заповед № 546 от 12.04.2024 г. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ от Кодекса на труда, считано от 12.04.2024 г. Предвидено е и изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ-брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Или е работила за периода от 09.04.2024 г до 11.04.2024 г. при ответника.

Безспорността на горните факти се признава и от ответника, съгласно писм. му защита, който счита, че при така установеното от фактическа страна, спорно по делото е: дали се дължи на доверителката й обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ - обезщетение за времето, през която е останала без работа поради незаконно уволнение, за какъв период и в какъв размер.

По иска по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда сума в размер на 43801, 63 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа след уволнението за срок от шест месеца считано от 08.02.2023 г. до 02.08.2023 г., както и да й се заплати законната лихва върху сумата от датата на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 282/31.01. 2023 г. до окончателното изплащане:

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е бил предявен и уважен за изминалия от уволнението период от 01.02.2023г. до 08.02.2023 г. като за остатъка от шестмесечния период изобщо не е бил предявен. Поради това претенцията за последващия период се явява допустима, тъй като липсва тъждество между предмета на двете дела. (В този смисъл Определение № 273 от 26.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 278/2010 г., III г. о., ГК). Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, в което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца. Фактическия състав за възникване правото на обезщетение са незаконност на уволнението, т. е. уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, претърпяна вреда от работника, изразяваща се в пропусната полза да реализира трудов доход, съизмерима с неполученото брутно трудово възнаграждение за периода, в който е останал без работа и причинно-следствена връзка между уволнението и вредата, доказването на които са в тежест на ищеца.

Ответникът изтъква в писмената си защита, че въпреки разпределената доказателствена тежест не се представят доказателства, че действително П. не е полагала труд за периода. Оспорва и размера му с множество доводи.

Съдът съобразява, че доказателства в тази насока може да е декларация при условията на чл.313 НК или копие от трудова книжка каквато е приложена от ищцата и от стр.1, 10, 11, 12 и е видно, че е започнала работа след уволнението й на 23.11.2023г. в ПГМХТ-Плевен. Трудовите договори на ищцата са видни и от изисканата справка от НАП и тя потвърждава горния извод, Т.е втората предпоставка за присъждането на обезщетението е налична. Безспорно в резултат на незаконното уволнение тя не е полагала труд по ТПО, въпреки, че е била пенсионер, но е могла да работи за периода.

Като взе предвид вече присъденото обезщетение по въззивното решение прие, че периода на иска, който следва да бъде уважен е от 09.02.2023г. до 01.08.2023г.

Спорен е размера на обезщетението, което й се дължи като съдът не приема, че е относим към него е приложения Анекс №Д 01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на училищното и училищното образование с №Д 01-269/06.12.2022г., по следните съображения:

-в КТ се приема какво е действието по принцип на КТД по отношение на лицата: Чл. 57.

(1) Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора и се установи от събраните писмени доказателства, че ищцата не е член на синдикалните организации, които са го подписали; в периода 2016г.-18.07.2024г., съгласно служебната бележка от ответника, не съществува синдикална организация в училището;

Не се доказва да е реализирана и възможността за присъединяване по ал. (2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм., бр. 25 от 2001 г., бр. 107 от 2020 г.) Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора като редът и условията за присъединяването по ал. 2, включително заплащане на парична присъединителна вноска, се определят между страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави.

Процесният КТД №Д01-269/06.12.2022г. за системата на училищното и предучилищното образование, засягащ и училищата, от типа на процесното е сключен между страни: МОН, Съюз на работодателите в системата на работната просвета, Сдружението на Д-рите в средното образование /работодатели/ и от друга: Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, наричани /синдикати/ е с предмет на действие, включително предвиждане на присъединяване на работници/служители, нечленуващи в синдикатите, към договорите, сключени от техните работодатели по реда, определен от страните, каквото също не се доказа в случая./чл.6/.

Не се установи и КТД да е разпрострял действието си - Съгласно чл. 51б, ал. 4 от Кодекса на труда, когато колективният трудов договор на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша- след служебна проверка на сайта на Инспекция труда-София не се установи да е оповестено изрично разпростирането му.

Освен това е видно, че при последващото уволнение на ищцата по Заповед №546/12.04.2024г., на осн. чл.328, ал.1, т.4, предл. второ КТ, са й изплатени обезщетения по чл.224 и чл.220 от КТ на брутно трудово в-е 6259, 68 лева, образувани по последното й ДС при основно трудово възнаграждение-3600, 00 лв и ДМВ за клас 37%-1332, 00 лева, т.е. по волята на работодателя не й е променено основното трудово възнаграждение по така твърдения от нея Анекс. Защото съобразно Наредбата на същия разработва Вътрешни правила за работната заплата /ВПРЗ/ като поканва синдикатите да участват в разработването и актуализацията на последните и по силата на чл.18, ал.4 от НАРЕДБА №4 за нормиране и заплащане на труда-конкретните размери на индивидуалните основни работни заплати се договарят от Директора, съобразно КТД, /ВПРЗ/ въз основа на определени годишни средства за заплати в рамките на утвърдения бюджет на институцията и се определят в индивидуалния трудов договор. Т.е при съответната преценка на определени лица и актове като трудовите възнаграждения на Заместник директорите се определят по размер от Директорите.

КТД влиза в сила от 26.11.2022 г., а в &3 от Преходните и заключителни разпоредби е договорено, че в тримесечен срок след влизане в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. страните ще предприемат действия за изменение на настоящия КТД, което включва и анекс за увеличение на работните заплати и актуализиране на допълнителни плащания. В ДВ, брой: 66, от дата 1.8.2023 г. е обнародван Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. с Указ № 144 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България, приет от 49-ото Народно събрание на 28 юли 2023 г. На следващо място, позоваването на Анекса е неотносимо към спора и се тълкува превратно от ищцовия пълномощник, защото ако се е следвало увеличение в системата, то е следвало да се начислява съгласно практиката върху минималното възнаграждение за съответната длъжност-Зам.директор, а на върху получаваното от всеки основно индивидуално трудово в-е-аргумент т.2 от Анекса, което е в различен размер.

Именно в такава връзка следва да се приема възприетото увеличение въобще като израз на възможността по Чл. 56. КТ, че колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване. Или съдът възприема Анекс №Д01-192/10.08.2023г., с който подписалите КТД се договарят в пет члена изменение на чл.27, ал.1 от КТД и за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални работни заплати от 01.01.2023г. като за педагогически специалисти с ръководни функции-Заместник директор-1926, 00 лева; осигурените средства по бюджета от 2023г., се разходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и за разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя; гарантират се минималните работни заплати на педагогическите специалисти/ПС/; индивидуалните РЗ на ПС, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални заплати или са по- високи от тях се увеличават с не по-малко от 15%.; част от средствата се изразходват за достигане на не по-малко от минималните ОРЗ на непедаг. Персонал /НП/ по чл.28 КТД като при изпълнение на горните остатъка се използва за допълнително увел. на ИРЗ на двете категории: ПС/НП.

От значение е и, че самия КТД допуска изрична възможност, да не се извършва увеличение-като при неизпълнение на заложеното увеличение в част трудови възнаграждения и обезщетения, брутната работна заплата да се определя от работодателя и в съответствие с нормативната уредба КТД, и ВПРЗОИ /при делегирани бюджети/, и бюджета на образователната институция-чл.21 като ал.4 КТД, предвижда дори работодатели които не са приложили увеличение на работните заплати да представят анализ на страните за причините на неизпълнението й.

Според съда, позоваването и на Наредба №4 за нормиране и заплащане на труда в изменението й в сила от 01.09.2022г. и в сила от 01.01.2023г., нямат пряко приложение в случая, тъй като и двете въвеждат минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти като за Заместник директор -1675, 00 лева и с второто изменение-1926, 00 лева, а в случая ищцата е с брутно трудово в-е 6259, 68, лева, от които основно трудово възнаграждение-3600, 00 лв/ почти над две минимални заплати по Наредба №4 за 2023г./ Допълнителен аргумент е работата й при новия работодател ПГМХТ Плевен, удостоверена от копието от трудовата й книжка на стр.12, 13, където е назначена като Зам.директор с основно трудово възнаграждение 1926, 00 лева от 23.11.2023г., т.е спазен е минималния размер, който й се следва по Наредбата при назначението й, увеличен на 2088, 00 лева на 01.01.2024г.

Затова съдът приема за недоказано твърдението на ищцата за начисляването на увеличение на основното й трудово възнаграждение въз основа на посочените документи и дължимото й обезщетение ще следва да се изчисли и при спазване на разпоредбата на КТ– чл.177 и като се съобрази, намереното от в.л. или основното й ТВ-е-3880, 00 лева и на класовете й-38% или 1477, 44 лева или за м. януари 2023г.-6370, 68 лева. Или съдът приема, че обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, извън периода и размера, присъден й с въззивното решение, следва да се определи в размер на 36 631, 41 лева и за периода от 08.02.2023г. до 01.08.2023г., включ. като до пълния претендиран период и размер следва да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

По възражението за прихващане:

Ответника поддържа, че следва да бъде извършено със сумата от 6259, 68 лв., изплатена на П. като обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ - за неспазения срок на предизвестие съгласно отменената Заповед № 283 от 31.01.2023 г. и получена от нея, видно от приложените преводни нареждания към писмения отговор. Признато е и от ищцовата страна получаването й.

Според ответната писмена защита е своевременно направено, касае насрещно вземане, което произтича от същото правоотношение, вземанията за обезщетения по чл. 222, ал. 1 и по чл. 225, ал. 1 от КТ са еднородни, насрещните вземания и на двете страни са изискуеми, установен е и размерът им, поради което следва да се уважи.

За да произнесе по възражението, съдът съобразява Решение № 178 от 9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 375/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ••••, в която по подобен казус, се визира задължителната практика на ВКС /реш. № 770/8.12.10 по гр. д. № 312/10, III ГО, реш. № 271/17.10.12 по г. д. № 409/11, III ГО/, в което се приема, че обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ - тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения /оставането му без работа/. При последващо отпадане на основанието за получаване на обезщетение по трудово правоотношение работникът или служителят не се освобождава от задължение за връщане. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение № 623 от 24.06.2002 г. по гр. дело № 933/2001 г. на ВКС, III г. о., Решение № 432 от 21.05.2010 г. по гр. дело № 1134/2009 г. на ВКС, III г. о., Решение № 156 от 12.08.2022 г. по гр. дело № 3388/2021 г. на ВКС, IV г. о. По силата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, погасяването до размера на по-малкото от тях настъпва от деня, когато това прихващане е могло да се извърши. За да може да бъде извършено релевираното от ответника прихващане е необходимо на първо място да е изплатил на ищеца сумата за обезщетение по чл. 220 от КТ и по чл. 222 от КТ, тъй като едва след получаването им за него ще възникне задължение за връщането им.

Поради това, при наличието на горните предпоставки, приемайки възражението за прихващане за основателно следва, че дължимото ТПО в размер на 36 631, 41 лева, следва да се прихване с насрещното изискуемо задължение на ищцата за възстановяване на получената от нея сума в размер на 6259, 68 лв или иска по чл.225, ал.1 КТ следва да се уважи за сумата 30 371, 73 лева като се отхвърли до пълния претендиран размер-43 801, 63 лева.

Относно иска за заплащане на законна лихва на осн. чл.86 ЗЗД от датата на уволнението-01.02.2023г. до окончателното й изплащане: съдът приема възраженията на пълномощника на ответника, че в началния й период противоречи на указанията дадени с Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. по т. д. № 3/95 г. на ОСГК на Върховния съд, по реда на чл. 212 ГПК (отм.) вр. с чл. 86, ал.2 ЗСВ (обн. ДВ бр. 59/94 г., отм.), което е задължително за съдилищата и органите на изпълнителната власт. В решението се анализира началния момент, от който се дължи лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, като е прието, че такава се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Следователно претенция за заплащане на лихва от друг предходен момент е неоснователна и противоречи на тълкувателната съдебна практика и следва да се присъди законна лихва върху горната сума, начиная от подаване на исковата молба-02.05.2024г. до окончателното й изплащане, а претенцията за периода от датата на уволнението-01.02.2023г. до датата на подаване на исковата молба-02.05. 2024г., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Или следва да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата 30 371, 73 лева на осн. чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа след уволнението за срок от шест месеца считано от 08.02.2023 г. до 01.08.2023 г., вкл., след извършване на прихващане с обезщетението, получено от нея по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от подаване на исковата молба- 02.05.2024г. до окончателното й изплащане, а иска до пълния претендиран размер на сумата 43 801, 63 лв., и претенцията за лихва за забава, начиная за периода от датата на уволнението-31.01.2023г. до датата на подаване на исковата молба-02.05.2024г. и за периода и на 02.08.2023г., като неоснователни и недоказани, следва да се отхвърлят.

По иска по чл.224 КТ в размер на 16 431, 30 лв., представляваща обезщетение за неизползван отпуск в размер на 48 дни за 2023 г., ведно със законната лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до окончателното изплащане:

Съдът възприема подробното изложение на пълномощника на ищцата в частта му за промяна на практиката, че времето, през което работника/служителя е останал без работа поради незаконно уволнение се приема не само за трудов стаж, но и за време, през което му се дължи платен годишен отпуск за периода от уволнението до възстановяването му.

Като съобрази Решение на СЪДА (първи състав) от 25 юни 2020 година по „Преюдициално запитване — Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Директива 2003/88/ЕО — Член 7 — Незаконно уволнен работник, възстановен на работа със съдебно решение — Изключване на правото на платен годишен отпуск, неизползван през периода от уволнението до възстановяването на работа — Липса на право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за същия период при последващо прекратяване на трудовото правоотношение“, по съединени дела C‑762/18 и C‑37/19, с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Районен съд Хасково (България) (C‑762/18) и от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) (C‑37/19) с актове от 26 ноември и 27 ноември 2018 г., постъпили в Съда съответно на 4 декември 2018 г. и на 21 януари 2019 г., в рамките на производства по дела срещу Върховен касационен съд на Република България, в присъствието на: Прокуратура на Република България (С‑762/18), и CV срещу Iccrea Banca SpA (C‑37/19), или по-точно в т.67 –„Следва обаче да се констатира, че също както настъпването на нетрудоспособност поради болест, лишаването на работника от възможност да работи заради уволнение, обявено впоследствие за незаконно, по принцип е непредвидимо и не зависи от волята на този работник.; 68-Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 48 от заключението си, обстоятелството, че в периода от датата на незаконното му уволнение до датата на възстановяването му на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на това уволнение със съдебно решение съответният работник не е полагал действително труд за работодателя си, се дължи на действията на последния, довели до незаконното уволнение, без които работникът щеше да може да работи през посочения период и да упражни правото си на годишен отпуск; 69 - Ето защо в хипотеза като разглежданата в главните производства по настоящите дела периодът от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването на работника на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението със съдебно решение трябва да се приравни на период на действително полагане на труд за целите на определянето на правото на платен годишен отпуск; 70-Следователно практиката на Съда относно правото на платен годишен отпуск на работник, който поради болест не е бил в състояние да упражни правото си на посочения отпуск през референтния период и/или периода на прехвърляне, определен в националното право, е съответно приложима към хипотеза като разглежданата в главните производства по всяко от настоящите дела, при която работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, не е полагал действително труд за работодателя си през периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа.

В решението не се третира въпроса, че възстановения служител/работник е пенсионер, както изтъква и пледира пълномощника на училището и следва да се съобрази, т.е, че от една страна получава пенсия и по принцип не е задължително да полага труд по ТПО въобще, а е по негов избор да продължи да работи, т.е да реализира права по последното, но съда считайки, че правото на платен годишен отпуск се следва от съдържанието на ТПО, съдът приема, че следва да приложи решението и в настоящия казус.

В случая по исковата молба обаче се претендира отпуск само за 2023 год., а не до възстановяването на работа и в този период следва да се съобрази и, че ищцата е работила при друг работодател както се твърди от ответната страна. Видно от представеното копие на трудова книжка- ищцата е полагала труд при друг работодател през част от посочения период на 2023 г., а именно от 23.11.2023 г. до 01.02.2024 г. Според ответния пълномощник когато в периода от уволнението до възстановяването на работа, работникът или служителят междувременно е постъпил на друга работа, за трудов стаж по реда на чл. 354, т. 1 от КТ се зачита само времето, през което той фактически е бил без работа, т.е. от целия период ще следва да се извади времето на работа по другото трудово правоотношение, което се зачита за трудов стаж на общо основание по чл. 351 като време на работа по трудово правоотношение. Или приемайки тезата на последния за доказан, следва да изключи този период от обезщетението по чл.224, ал.1 КТ.

Прима и довода му, развит в писмената защита, че в чл. 224, ал. 1 от КТ се посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото на който не е погасен по давност, а ал. 2 определя начина на изчисляването на това парично обезщетение - по реда на чл. 177 към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно цитирания чл. 177 от КТ обезщетението се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Видно от посочените текстове, тук също нямат никакво значение евентуално увеличаване на възнагражденията на други служители на техните минимални основни работни заплати. Отново в горепосочения чл. 17 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата е посочена базата за изчисляване на това обезщетения като в същото се включва основно трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

Освен това за мес. януари ищцата е ползвала три работни дни отпуск, както и е заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. Или съдът приема, че й се дължи обезщетение по чл.224 КТ за периода от 01.02.20023г. до 23.11.2023 г. Или за 9 пълни месеца на 2023г. х4 дни=36 дни+3 дни за непълния месец ноември 2023г. или общо за 39 дни х 318, 53 лева/ изчислено на база БТВ по фиша за м. януари 2023г. = 12 422, 67 лева.

По отношение на иска по чл.86 ЗЗД за лихва за забава върху обезщетението по чл.224 К Т, от уволнението до окончателното изплащане, следва да се преповторят по-горните мотиви на съда досежно търсимия характер на това обезщетение от правоимащия или в случая следва да се присъди от подаване на исковата молба-02.05.2024г. до окончателното му изплащане, а начално предявения период- от уволнението на 31.01.2023г. до подаване на исковата молба-02.05.2024г., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Или следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 12 422, 67 лева, на осн. чл.224 КТ, представляваща обезщетение за неизползван отпуск в размер на 39 дни и за периода от 01.02.20023г. до 23.11.2023 г., а иска до пълния претендиран размер на сумата в размер на 16 431, 30 лв., представляваща обезщетение за неизползван отпуск в размер на 48 дни за 2023 г., ведно със законната лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение-31.01.2023г. до датата на предявяване на исковата молба, следва да се отхвърли като неоснователни и недоказани.

По разноските и д.т.:

На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е освободен от внасянето на държавна такса по исковата молба и разноски по производството. Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл. 359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото частично или напълно и е била защитавана от адвокат или юрисконсулт.

Ищецът чрез пълномощника си претендира адв. в-е по ЗА и Наредба №1 за минималните адв. в-я. Прави възражение за прекомерност на насрещното адв. в-е, което е в размер на 5730, 00 лева.

Ответната страна е взела подробно становище по възражението в писмената си защита като акцентира, че е налице ДПЗС от 20.06.2024г. В нейна полза, платени са й 5730, 00 в брой по банкова сметка за което се представя и преводно нареждане от 24.06.2024г.; Възнаграждението е съобразено с двата отделни иска с материален интерес, предвиждащи минимален размер-3654, 64 лева и 1678, 71 лева или общо 5342, 35 лева. Друг довод е увеличението на исковете в хода на производството и отлагането на делото като са проведени три о.с.з и са приети две заключения, т.е счита, че и за отлагането й се дължи сума в размер на по 250, 00 лева на осн. ал.9. И на следващо място, че пълномощника иска присъждане на възнаграждение съгласно Наредба №1, т.е следва да се приложи същата методика и за него, Въвежда аргумента за фактическа и правна сложност на делото с оглед развитието на производството и становището на доверителя й по претенциите.

Според съда дължимите мин.в-я по Наредбата за двата обективно съединени иска, изчислени при подаване на писмения отговор с оглед цената са: по чл.225 КТ- 3654, 35 лева на осн. чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата и по чл.224 КТ 1687, 71 лева- на осн. чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата или общо 5 342, 36 лева.

Както визира ответния пълномощник съгласно чл.7, ал.9 (Нова – ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм., бр. 88 от 2022 г.) При защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв., но в случая тя е била причина за отлагане на делото в едно о.с.з. на 01.10.2024г., и намира, че не следва да й се присъжда и горепосоченото допълнително в-е. В противен случай би се стигнало до злоупотреба с права.

Или съгласно практиката при възражение за прекомерност съдът не може да намали в-ето под минималните размери по Наредбата и в случая приема, че следва да го уважи като го намали до минималния размер по наредбата- 5342, 35 лева или съответно: 3654, 35 лева за първия иск и 1687, 71 лева-за втория.

По адвокатско възнаграждение на ищцовия пълномощник. Въпреки, че в ход по същество се претендира размер по Наредба №1, са приложени доказателства за размера му- ДПЗС от 24.04.2024г. съответно за сумата 2149, 00 по първия иск и 2650, 00 по втория иск или общо 4 799, 00 лева и съдът приема, че това са разноските на П. за възнаграждението на представляващия я адвокат.

Или по първия иск на ищеца се дължат разноски, съобразно уважения размер-1837, 49 лева, а на ответника-съобразно отхвърлената част-1120, 45 лева, а по втория иск: на ищеца, съобразно уважената част- 1624, 72 лева, а на ответника, съобразно отхвърлената част по 411, 74 лева.

На осн. чл.78, ал.6 ГПК, ответника като осъдено лице е длъжно да заплати и всички такси върху размера на присъдените оценяеми искове или 1214, 87 лева и 496, 91 лева както и съобразно уважената част на исковете-сумата 274, 20 лева, а останалата част от сумата за възнаграждението на в.л. – до 320, 00 лева или сумата 45, 80 лева и д.т. за двата иска по чл.86 върху главниците до подаване на иска или всеки по 50, 00 лева /чл.1 ТЗДТГПК/ следва да останат в тежест на бюджета на съда.

Водим от горното, съдът