Решение № 279 от 20.3.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1432/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 83193/01.12.2022г. на „ПС Гард“ ЕООД, ЕИК 130981137, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“ № 19, представлявано от управителя Тодор Г.ев Мавродиев, чрез адв. Т. К. от САК, срещу решение № 3272 от 31.10.2022г., постановено по гр.д. № 16381 по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, ХХХ-ти състав, в частите, с които са уважени предявените от С. Ц. Г., ЕГН ••••••••••, с поС.ен адрес: гр. Варна, ул. „Калина" № 6, ет. 2, ап. 4 срещу въззивника искове с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, чл. 261 от КТ, чл. 264 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивникът намира обжалваното решение за частично недопустимо и частично неправилно, в евентуалност - за изцяло неправилно и необосновано. Счита за недопустимо съединяването на исковете с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ в условията на евентуалност от отхвърляне на иска по чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ, като се позовава на съдебна практика. Сочи, че съединяването следва да бъде в обратен ред, като исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ следва да са в съотношение обуславящ към обусловен, като условие за разглеждане на обусловения е отхвърлянето на обуславящия. Освен това намира за недопустимо произнасянето на районния съд по иска по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ за разликата от заявената претенция в размер на 915 лв. до уважената от 1600 лв. Ако се приеме, че решението е допустимо, то същото е неоснователно и недоказано по размер, като излага подробни доводи по всеки от разгледА.те искове. Отправеното искане е да се обезсили, евентуално да се отмени решението в обжалвА.те части. Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплаквА.ята срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Производството по гр.д. № 16381/2021г. е образувано по предявени от С. Ц. Г., ЕГН ••••••••••, с поС.ен адрес: гр. Варна, ул. „Калина" №6, ет. 2, ап.4, чрез адвокат Д. М., срещу „ПС Гард" ЕООД, ЕИК 130981137, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Сава Катрафилов" №19, искове в условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване, както следва:

1.1.

С правно основА.е чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основА.ето за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца в трудовата книжка и в заповедта за уволнение, като бъде вписано действителното основА.е за уволнение - чл.325, ал.1, т.9 от КТ.

1.2.

С правно основА.е чл. 222, ал. 2 от КТ, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1600, 40 лв., представляваща неизплатено обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.11.2021г. до окончателното и изплащане.

В условията на евентуалност, ако се отхвърли искът за поправка на основА.ето за прекратяване на ТПО, то предявява следните кумулативно съединени искове:

2.1.

С правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае за незаконно и да се отмени уволнението на С. Ц. Г., извършено със заповед № 1632/14.09.2021г., издадена на основА.е чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ от работодателя „ПС Гард" ЕООД, ЕИК 130981137, представлявано от управителя Тодор Г.ев;

2.2.

С правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност;

2.3.

С правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер на 1600, 40 лв. за периода от 14.09.2021г. до 14.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане;

3. С правно основА.е чл. 224, ал. 1 от КТ - независимо на какво основА.е съдът приеме, че е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, съответно, ако не разгледа или отхвърли исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, моли да бъде осъден ответникът „ПС Гард" ЕООД, ЕИК 130981137 да заплати на ищеца С. Ц. Г. сумата от 1091, 10 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2020г. и 20 дни за 2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.11.2021г. до окончателното и изплащане.

4.

За кумулативно разглеждане с главния /чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ/ или с евентуалния иск /чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ/ предявява и следните искове:

4.1.1. С правно основА.е чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1116, 34 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 01.04.2020г. - 23.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.11.2021г. до окончателното изплащане на главницата;

4.1.2. С правно основА.е чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 139, 38 лв., представляваща законната лихва за забава по всяко месечно вземане по чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от първо число от месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение.

4.2.1. С правно основА.е чл. 261 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 118, 00 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, положен в периода 01.04.2020г. - 23.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.11.2021г. до окончателното заплащане на главницата;

4.2.2. С правно основА.е чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 14, 98 лв., представляваща законната лихва за забава по всяко месечно вземане с правно основА.е чл. 261 от КТ, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение;

4.3.1. С правно основА.е чл. 264 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 156, 88 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за работа през официални празници в периода 01.04.2020г. - 23.11.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.11.2021г. до окончателното изплащане на главницата;

4.3.1.2.

С правно основА.е чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 22, 42 лв., представляваща законната лихва за забава върху присъдената сума по чл. 264 от КТ, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение.

Ищецът излага в исковата молба, че е работил в ответното дружество на длъжност „охрА.тел“, шифър по НКП 2413, шифър по НКПД 54145010 на основА.е сключен трудов договор №1403/01.04.2020г. на основА.е чл.67, ал.1, вр. чл.70, ал. 1 от КТ на обект МБАЛ „Света Анна“ гр. Варна. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, същият е сключен с шестмесечен изпитателен срок, който е изтекъл на 01.10.2020г. и съобразно уговореното, тъй като не е прекратен от работодателя до изтичането на изпитателния срок, трудовият договор се смята за окончателно сключен и е безсрочен. Излага, че съгласно чл. 2, ал. 2 от договора работата се извършва при законоустановеното работно време от 6 часа при сумирано отчитане на работното време. Основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 457, 50 лева, което се заплащало не по-късно от 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата, през който е положен трудът, като работникът има право на платен годишен отпуск в размер на 20 дни.

Твърди, че поради последици от мозъчен инфаркт, претърпян от ищеца през 2015г., с експертно решение № 0522 от заседА.е № 019/25.02.2020г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна- Варна" АД му е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, при противопоказни условия на труд: тежък физически труд, значително нервно-психическо напрежение, на височина, около движещи се мехА.зми, водоеми и ел. ток. Ищецът твърди, че на 23.11.2020г., по време на работа, на работното си място в обекта на работодателя, находящ се на територията на МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД е загубил съзнА.е. След направени изследвА.я и проведено болнично наблюдение и лечение се установило, че е получил исхемичен мозъчен инсулт. Изписан е от болничното заведение на 27.11.2020г. В периода от 23.11.2020г. до 13.09.2021г. ищецът е в отпуск поради болест с оглед установената временна нетрудоспособност, като са му издадени съответните медицински документи. С експертно решение № 2267 от заседА.е №107/13.09.2021г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД по му е определена пожизнено 78% трайно намалена работоспособност. Комисията е посочила, че ищецът не може да работи като охрА.тел.

Излага, че всички медицински документи надлежно са представяни на работодателя- ответното дружество, между които и експертно решение на ТЕЛК от 13.09.2021г. Твърди, че не е отправял заявление или молба за прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество по взаимно съгласие. С представянето на експертното решение ищецът е уведомил работодателя си, че поради здравословното си съС.ие е в невъзможност да изпълнява възложената му работа поради болестта си, която е довела до трайно намалена работоспособност и съобразно здравните противопоказА.я въз основа на заключението на ТЕЛК. Не му е било направено предложение за подписване на трудов договор, съобразно предписА.ето на ТЕЛК, въпреки че ответникът се явява предприятие, което е задължено ежегодно да осигурява работни места за такива цели съгласно чл. 315, ал. 1 КТ. На 30.09.2021г. ответното дружество, чрез представител, връчило на ищеца заповед № 1632/14.09.2021г., с която на основА.е чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ е прекратило трудовото правоотношение със С. Г.. Като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено наличието на писмено заявление от служителя. Ищецът счита, че посочената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е осъществено посоченото в нея основА.е.

Излага, че не е отправял нито устно, нито писмено заявление до работодателя си за прекратяване на трудовото правоотношение в смисъл на соченото в заповедта основА.е. Самото връчване на процесната заповед станало няколко дни след посочената в нея дата за връчване. Представителят на ответното дружество не е дал възможност на ищеца дори да се запознае с нея, а използвайки и здравословното му съС.ие го подложил на словесен натиск, поради което С. Г. подписал заповедта. Това станало в присъствието на негов приятел. Намира, че за законосъобразното упражняване на субективното право на работодателя за прекратяване на трудовия договор, на основА.е чл.325, ал. 1, т.1 КТ, следва да има наличие на писмени волеизявления на стрА.те по трудовото правоотношение за прекратяването му по взаимно съгласие, като волеизявлението за приемане на предложението да бъде доведено до знА.ето на другата страна в 7-дневен срок от получаване на предложението. Твърди, че в процесния случай не са спазени изисквА.ята на закона, тъй като при работодателя, чиято е и доказателствената тежест да установи законността на извършеното уволнение, не е постъпвало и не е подадено от работника заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основА.е. Излага, че чрез представянето на решението на ТЕЛК е обективирана неговата воля за прекратяване на трудово-правната връзка поради здравословни причини и невъзможност да изпълнява трудовите задължения, с изрично противопоказА.е за изпълнение на трудови функции на длъжността „охрА.тел", което е основА.е за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. От друга страна, издадената от работодателя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и връчването и на работника не може да се тълкува като предложение по смисъла на посочената правна норма. Заповедта не съдържа предложение до работника за прекратяване на трудовото правоотношение, а липсва и воля от страна на С. Г. със същото съдържА.е. В този смисъл счита, че не са налице предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и работодателят не е имал право да уволни ищеца на посоченото основА.е, а действителното основА.е за прекратяване на трудовия му договор е различно от посоченото в процесната заповед, а именно по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ - при невъзможност да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност. С уточняваща молба от 26.11.2021г. заявява, че предявява като главен иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, а в условията на евентуалност моли да се признае уволнението за незаконно, да бъде възстановен на заеманата длъжност и да му се заплати обезщетение за оставане без работа в размерна 915 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ.

Тъй като счита посоченото в заповедта основА.е за прекратяване на трудовия договор за недействително, а като действително такова посочва чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, счита, че му се дължи обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на действителното основА.е по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца - общо сума в размер на 915, 00 лв., на основА.е чл. 222, ал. 2 от КТ.

Ищецът сочи също, че не е ползвал и полагащия му се платен годишен отпуск в размер на по 20 работни дни за 2020г. и 20 работни дни за 2021г.

Излага още, че в трудовия договор е уговорено регламентирано работно време 6 часа при сумирано отчитане на работното време. Ищецът е работил по график на смени, както следва последователно: дневна смяна от 7, 00ч. до 19ч.; на следващия ден - нощна смяна от 19, 00ч. до 7, 00ч., без почивки по време на смените; два последователни дни е почивал, след което отново е застъпвал дневна смяна и т.н. Съобразно изготвения график на дежурствата за м. октомври 2020г. ищецът е работил 8 дневни и 8 нощни смени. За периода от 01.04.2020г. до 23.11.2020г. /датата на първия му отпуск по болест/ той е положил извънреден труд, възнаграждение за който не му е заплатено от работодателя, изчислен и при отчитане на разпоредбата за превръщането на нощните часове в дневни, подробно представен в таблица в исковата молба. Твърди, че е положил 508 часа извънреден труд на обща стойност от 1781, 32 лв., върху която сума счита, че му се дължи и мораторна лихва в размер на 209, 36 лв. за периода от 31.05.2020г. 11.11.2021г.

Ищецът излага, че няма данни как реално работодателят е отчитал работното време - подневно или сумирано и ако е сумирано, за какъв период е извършвано. Ищецът твърди, че е получавал само и единствено трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор, а допълнително възнаграждение, включително за извънреден труд, нощен труд, за работа през официалните празнични дни, не му е изплащано от работодателя. На основА.е чл. 150 от КТ иска да му бъде присъдено обезщетение за положения от него извънреден труд, на основА.е чл. 262, 263 или 264 КТ.

Сочи, че съгласно подписА.я между стрА.те договор, изготвяните графици за работните смени, условията на работа, включително установената продължителност на работна седмица и на работния ден, отчитането на работното време е следвало да се извършва сумирано за определен период - помесечно. Смените били определени чрез графици и именно по тях е работил С. Г. в периода 01.04.2020г. -23.11.2020г. Периодът на отчитане на сумираното работно време е едномесечен, поради което излага, че извънреден труд е налице, тъй като реално отработеното от него време за съответния месец, надвишава нормочасовете за месеца.

Навежда твърдения, че за всеки отработен нощен час, или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. следва да му се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, независимо от вида на трудовия договор (само дневни, нощни или смесена работа), начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано), системата на заплащане на труда и вида на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна). Счита, че няма значение, че при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Ищецът е положил нощен труд, съответно му се дължи допълнително възнаграждение. Излага, че е отработил общо 508 часа нощен труд, на обща стойност 442 лв., върху която сума счита, че му се дължи и мораторна лихва в размер на 52, 08 лв. за периода от 31.05.2020г. до 11.11.2021г.

Ищецът твърди също, че е полагал труд и по време на официални празнични дни - общо 4 дни, като допълнително възнаграждение за работа в тези дни не му било заплатено. Във всички случаи на работа - и при нормиран и при ненормиран работен ден, през официалните празници положеният труд се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор. Така че, няма значение дали се касае за извънреден труд или не. Ищецът твърди, че е полагал труд на следните официални празнични дни: 1 май 2020г. (24, 07 лв.), 6 май 2020г. (24, 07 лв.), 19 април 2020г. (21, 78 лв.) и 20 април 2020г. (21, 78 лв.), или общо 91, 70 лв., върху която сума претендира и мораторна лихва за периода от 30.06.2020 г. до 11.11.2021г. в размер на 13, 08 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове, по следните съображения:

Оспорва съединяването в съотношение на главен иск по чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ - за промяна в основА.ето на уволнението и евентуален - по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, като намира подобно формулиране на процесуално-правната обусловеност на двата иска за правно недопустимо, като се позовава на съдебна практика.

Намира иска по чл. 344, ал.1 т. 4 от КТ за неоснователен, тъй като правното основА.е за прекратяването е валидно и правилно, а именно това по чл. 325, ал.1 т.1 от КТ. Същото е последица от подадена молба, написана и подписана лично от ищеца, с която е направено изрично волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 15.09.2021г. Въз основа на нея е изготвена прекратителната заповед № 1632/14.09.2021г. с вярно посочено пр. основА.е - чл. 325, ал. 1 т. 1 от КТ и връчена на ищеца. Излага, че съгласно чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ трудовият договор се прекратява, без която и да е от стрА.те да дължи предизвестие по взаимно съгласие на стрА.те, изразено писмено, като страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му, като счита, че предпоставките на описаната правна норма са изпълнени кумулативно.

По евентуалния иск с пр. осн. чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението като незаконно намира, че щом основА.ето за уволнението е правилно, то и заповедта за уволнение е изцяло законосъобразна и следва да се потвърди. Законността на уволнението води до неоснователност и на иска с правно основА.е чл. 222, ал. 2 от КТ.

По иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на парично обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 915 лв., включващ 20 дни за 2020г. и 20 дни за 2021 г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, намира същия за частично основателен. Относно претенцията за заплащане на годишен отпуск за 2020г., представя график и платежен фиш, че същият е бил използван в интервала 03.08.2020г.-21.08.2020г., когато ищецът е отсъствал от работа съгласно графика за м. август. Поради изложеното, счита претенцията за изплащане на обезщетение за 2020г. за изцяло неоснователна. По отношение на претенцията за заплащане на годишен отпуск за 2021г., твърди, че същата не е била начислена и включена в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение поради отсъствието на лицето по болест през цялата година до датата на прекратяване на трудовия му договор през м. септември 2021г.

По иска с пр. основА.е иск по чл. 262, ал.1 т. 4: излага, че не става ясно как са направени изчисленията в таблицата на стр. 4 в колона номер 4 от ИМ с наименовА.е „Действително отработени часове", за месеците от април до ноември 2020г., след като ищецът твърди, че разполага единствено с график за м. октомври. Оспорва представения от ищеца документ, с наименовА.е „график за дежурства на обект Окръжна Болница, месец октомври", като твърди, че това е документ с невярно съдържА.е, а също така е и неистински документ, понеже подписът под него не принадлежи на управителя на дружеството, а също така не принадлежи и на регионалния представител на дружеството - К. М.. Не ставало ясно, откъде ищецът разполага с оригинала на този документ, заверен за вярност. Практиката на работа в охрА.телната фирма е била дневните графици да се обявяват на обекта, като поради пандемичната обстановка, те често са били поправяни и сменяни. След края на месеца, последният актуален график с реално заработеното време на обекта, е бил пренасян и отразяван в счетоводна форма - график с отразяване на отработените дни, в т.ч. дневен, нощен труд или извънреден труд, който е основА.е за изготвяне на платежните ведомости за заплати за месеца. В тази връзка твърди, че представените с отговора на исковата молба, като доказателство № 2 графици за работа на обекта за процесния период, са истинските документи, удостоверяващи режима на работа и присъствие на работниците в охранявА.я обект, като същите са основа за начисляване и заплащане на възнагражденията към охрА.телния персонал. Сочи, че от представените графици е видно, че охраната на обект МБАЛ „св. Анна" в гр. Варна се е осъществявала средно от 9/10 бр. охрА.тели, разпределени на смени по постове. Всички графици на дружеството са на бланка и са подписА. лично от управителя, като върху подписът е положен и печат на дружеството. В тези графици личи ясно не само за кой месец и коя година се отнасят, но също така се вижда колко са били реално отработените часове след края на всеки месец и за всеки охрА.тел. Също така от тях е видно, че е съобразен положеният нощен труд, а смените на охрА.телите са се редували: нощна и след нея отново нощна, а след почивка /мин. два дни/ е следвала отново нощна и пак нощна или дневна и пак дневна смяна, т.е. съобразено е изискването на 153 КТ за междуседмична почивка при сумирано изчисляване на работното време, т.е. изложеното от ищеца за работа по една цяла денонощна смяна- общо 24 часа е невярно и недоказано.

Твърди, че при определяне на месечното възнаграждение към всеки охрА.тел са били направени преизчисления на месечна база на цената на нощния труд спрямо дневния като е бил приложен корекционният коефициент на чл. 8 от Наредбата за структурата и оргА.зацията на работната заплата и към уговореното с договора основното месечно възнаграждение на всеки охрА.тел са били начислени и добавки за работа през нощта, по време на официален празник, добавка за стаж, както и за ободряващи напитки по време на работа. По тази причина на ищеца за периода м.април.- м. ноември. 2020 г. вместо брутна заплата от 457, 50 лв., му е било заплатено реално 515, 00 лв., което изцяло да компенсира допълнителните плащА.я, които му се следват.

Като неверни и неправилни определя и съображенията в исковата молба относно начина на изчисление на работното време в предприятието на ответника. Излага, че на осн. чл. 142, ал. 2 от КТ, в предприятието е установено сумирано отчитане на работното време на охрА.телите с период на отчитане от 2 месеца - чл. 24, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред, приет през 2016г. на осн. чл. 139, ал. 1 от Кодекса на труда и утвърден от управителя на дружество „ПС Гард" ЕООД през 2016г. Ищецът е запознат със съдържА.ето на правилника, което е видно и от подписа му под трудов договор № 1403 от 01.04.2020г. /чл. 3, т. 9 от същия/. Излага, че работата в предприятието - охрА.телна дейност, се извършва на смени с максимална продължителност от по 12 часа, съобразно график на работа на същите, приет за съответния охраняван обект, като охрА.телите работят на дневни и нощни смени от по 12 часа, при спазване режима на петдневна работна седмица с минимална междудневна и междуседмична почивка съответно от 48/36 часа съобразно графика и сменността на работа, утвърден от управителя, съобразно чл. 28 от Правилника за вътрешния трудов ред и разпоредбите на чл. 152 и чл. 153 от КТ.

Излага, че в чл.33 от Правилника за трудовия ред в предприятието е установено правото на „извънреден труд", който може да се положи по изключение само със съгласието на работника и то само в предвидените от КТ и Правилника за вътрешния трудов ред случаи, като изрично е посочено, че неговата продължителност не може да превишава нормите на чл. 146, ал. 2 от ТК /така чл. 33, ал. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието/. Предвидено е полагането на такъв труд единствено в хипотеза за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време. Сочи обаче, че въпреки предвидената с Правилника възможност, в обектите на работодателя „ПС Гард“ ЕООД не се допуска и не се полага извънреден труд. Такъв труд не е полаган също и в обекта, където е било работното място на ищеца- УМБАЛ „Света Анна" гр. Варна, поради което не е съставяна книга за извънреден труд за този обект. Излага, че не само съгласно представените графици за периода на работа в обекта ищецът не е положил нито един час извънреден труд, но същото се установява и от писмо изх. № 21084166/17.12.2021г. с приложен протокол № ПР2141458/17.12.2021г., относно извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, инициирана по жалба на ищеца за обект МБАЛ, .Св. Анна- гр. Варна“.

По отношение претенцията за допълнителен нощен труд сочи, че през процесния период ищецът е отработил общо 208 часа нощен труд, като сумата на допълнителното основно възнаграждение, която реално му е заплащана всеки месец по негова сметка, напълно покрива компенсацията на реално положения нощен труд и завишеното заплащане за труд по време на официални празници, както и допълнителните разходи за ободряващи напитки и др. За претенцията за неплатено допълнително възнаграждение през официалните празници сочи, че съгласно официалните графици за охрана на обекта за срока на договора за охрана, ищецът е бил на смяна единствено на 1 май 2020г. /Ден на труда/ и на 19.04.2020г. /Великден/, поради което същият има право на удвоена надница само за посочените два официални празника, като същата му е начислена и заплатена към завишените месечните плащА.я съответно за м. май и за м. април от по 515 лв. основно месечно възнаграждение, което личи от приложените фишове, като ищецът не спори, че е получил плащА.ята.

В открито съдебно заседА.е, проведено на 05.07.202г., по искане на ищеца е допуснато изменение на размерите на част от предявените искове.

С обжалваното решение е отхвърлен иска с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ и са уважени останалите предявени искове.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е огрА.чен от посочените в жалбата оплаквА.я.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквА.я и след преценка на събрА.те доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени доказателства – трудов договор № 1403/01.04.2020г. и заповед № 1632/14.09.2021г., се установява, че стрА.те са били в трудово правоотношение от 01.04.2020г., като ищецът е заемал длъжността „охрА.тел“ на шестчасово работно време, както и че същото е прекратено със по писмено заявление на работника, считано от 15.09.2021г.

Между стрА.те не е спорно, а и представената медицинска документация /л. 17 - л. 32 от първоинст. дело/, че ищецът, към датата на постъпване на работа при ответника, е бил 50% трайно намалена работоспособност вследствие на претърпян мозъчен инфаркт. От епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна е видно, че ищецът е постъпил в болничното заведение на 23.11.2020г. и е изписан на 27.11.2020г., като му е поставена окончателна диагноза исхемичен мозъчен инсулт и мозъчен инфаркт. След изписването на ищеца е определено продължително домашно лечение. С експертно решение № 2267 от 107/13.09.2021г. на ТЕЛК Общи заболявА.я към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД на ищеца е определена 78% трудова неработоспособност пожизнено и е дадено предписА.е, че не може да работи като охрА.тел.

По делото е представен Правилник за вътрешния трудов ред на „ПС ГАРД“ ЕООД. В чл. 24 от същия е посочено, че за „ОхрА.тел" в обектите за охрана в София и страната се установява сумирано изчисляване на работното време, с период на отчитане два месеца. Работата е оргА.зирана на смени, съобразно поименни месечните графици за работа. За „ОхрА.тел" в обектите продължителността на работните смени е до 12 часа на ден, със седмична продължителност на работното време, която да не надвишава 56 часа. Началото и края на работното време е както следва за: 1." ОхрА.тел", с уговорена продължителност на работно време 8 часа-Редуването на смените е Д (дневна), Н (нощна), 2 дни почивка Д (дневна): с начало от 8.00ч. - и край 20.00 ч. и Н (нощна): с начало от 20.00ч. и край - 8.00 ч.; 2. „ОхрА.тел", с уговорена продължителност на работно време 4 часа на ден Редуването е: (Зх4часа=12 ч.), 7/8 пъти в месеца Д (дневна): с начало от 8.00ч. и край 20.00 ч. и Н (нощна): Начало от 20.00ч. и край 8.00 ч. Съгласно чл. 28, ал.2 от Правилника за работниците и служителите при сумирано изчисляване на работното време, седмичната почивка е не по- малко от 36 часа, което е съобразно в графиците им за работа. Съгласно ал.3 на същия член при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде по-малка от почивката по (2), но не по-малко от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата оргА.зация на работата в предприятието налага това.

От договор за осигуряване на денонощна охрана, сключен на 01.09.2019 г. за срок от 12 месеца, продължен с анекс от 01.09.2020г. до 31.12.2020г. между МБАЛ „Света Анна - Варна" АД и „ПС Гард" ЕООД е видно, че охраната е следвало да се оргА.зира, чрез обезпечаване сигурността в обекта чрез оргА.зирането на един денонощен 24-часов пост, седем дни в седмицата с двама охрА.тели на смяна и осигуряване на охрана с технически системи за сигурност на изброени обекти.

От ищеца е представен график за дежурствата на обект Окр. Болница за месец октомври (л.15), от който се вижда, че ищецът е полагал труд на смени, както следва: на втори октомври - дневна, на трети октомври - нощна, после два дена почива (4 и 5) и след това отново дневна -6, нощна 7 и два дена почива, и така с редуване в същата поредност до края на месеца. Графикът е оспорен от ответната страна.

От ответника са представени графици за месеците от април 2020г. до ноември 2020г.

От същите е видно, че ищецът е полагал труд на смени по различен от посочения в представения от него график, като за сравнение ще се използва графикът за месец октомври, доколкото липсват графици за останалите месеци, представени от ищеца. Така в графика за месец октомври ищецът е работил на 07 и 08 октомври - дневна смяна, на 11 октомври - неделя - дневна смяна, на 15 и 16 октомври - нощна, на 19 и 20 октомври нощна, на 23 октомври- дневна, на 28 и 29 октомври - дневна. Г. Д. Л. е работил през месец октомври, както следва: на 04 октомври - дневна, на 09 и 10 октомври нощна, на 14 и 15 октомври - дневна, на 19 и 20 октомври- дневна на 25 октомври - дневна и на 30 октомври - дневна. В. К. е работила на 03 октомври - дневна смяна, на 14 и 15 октомври - дневна смяна, на 24 октомври - дневна и на 27 и 28 октомври - нощна. В графика за този месец са включени освен изброените и следните лица - Велислав Вангелов, Бойко Банков, Димитър С.ов, Камен Вълчанов, Марио Неделчев, Красимир Маджуров и Тодор Миливоев.

Тези графици също са оспорени от ищеца с твърдението, че труд не е полаган по начина, посочен в тях, както и че същите са изготвени за целите на процеса.

От ответника са представени платежни фишове за работна заплата, от които е видно, че начисляваното основно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 515, 00 лв.

По делото са събрА. и гласни доказателства посредством разпит на водените от ищеца свидетели.

Свидетелят Ю. И. М. е бил отговорник охрана на МБАЛ „Света Анна“ и познава ищеца от там. Обяснява, че е имало работен график на охрА.телите, но той често се сменял и за това в края на месеца изпращал в София реално отработения график. Примерният работен график стоял отпред на триажа. Имало по един човек на предния вход и един на задния. Режимът на работа бил дневна, дневна, нощна, нощна, после два дена почиват, а не дневна, нощна, два дена почиват, защото такава била политиката на предприятието. Имало книга за приемане и предаване на наряда, която се разписвала. Отпуск се предоставял след молба, която се изпращала от София по Спиди и след това попълнена се връщала обратно. Нямало предварително одобрение на графика. По отношение на представения от ищеца заявява, че не е го писал той, защото почеркът според него е женски, макар и подписът да приличал на неговия. Той нямал право да подписва графици. Свидетелят не знае защо е прекратен трудовият договор с ищеца. Спомня си, че по Спиди са изпратили заповед за уволнение и молба за напускане и той ги е връчил на ищеца, който започнал да коментира, че иска да се върне на работа. След като разбрал, че това няма как да стане, ищецът подписал документите и започнал да псува.

Свидетелят Г. Д. Л. излага, че е полагал труд при работодателя „ПС Гард" ЕООД на обект в „Света Анна - Варна" - Окръжна болница на смени, както следва: дневна, нощна и два дена почива, като винаги е бил на смяна заедно със С.. Винаги са по двама охрА.тели на смяна, независимо дали е нощна или дневна. Отпуск никой не е взимал. Не се е случвало да почива повече от два дни.

От показА.ята на свидетеля В. К. К. се установява, че е давала само нощни смени, като два дена е работила и после е почивала два дена. Отпуск не е ползвала, защото не дават. Имали са графици за дежурствата, в които никога не е виждала да пише, че е дневна смяна.

Свидетелят Н. Х. Ц. излага, че е придружил ищеца до паркинга на Окръжна болница, където Ю. М. му е връчил някакви документи, вкл. заповед за уволнение и С. ги е подписал. Чул как Ю. е обяснил на приятеля му, че всичко е оправено и да подписва, защото вече няма право на работа според решението на ТЕЛК.

По делото е изслушано заключението на вещото лице А. В. по проведената съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като неоспорено от стрА.те и обективно дадено. Вещото лице е изготвило примерен график за полагА.те смени от ищеца, съобразно с представения от него график за месец октомври. Отговорите на следващите поставени задачи вещото лице е дало в два варианта, в зависимост от това дали се използват представените графици от работодателя или изготвения от експерта примерен график и които съдът ще съобрази в мотивите на решението.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: В обхвата на въззивната проверка настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността на същото е огрА.чен от огрА.чен от посочените в жалбата оплаквА.я, касаещи обжалваната част от съдебния акт.

Съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника за недопустимост на решението, в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по исковете с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ в евентуалност от иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ. Настоящият съдебен състав е запознат с цитираната във въззивната жалба съдебна практика, но намира, че разглеждането на посочените искове в неправилна поредност не може да рефлектира върху допустимостта на обжалвА.те искове, а единствено върху допустимостта на иска чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, който, обаче, не е предмет на настоящото производство.

Като неоснователно се преценява и оплакването за недопустимост на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за разликата от заявената претенция в размер на 915 лв. до уважената от 1600 лв. Действително, районният съд е пропуснал да се произнесе по своевременното искане на ищеца за изменение на иска. Пропускът на съда да постанови определение, не опорочава решението по изменения иск, ако изисквА.ята за изменение на иска са били налице /така „Българско процесуално гражданско право“, девето преработено и допълнено издА.е, стр. 472/. В случая, молбата за изменение на иска чрез увеличаване на размера му е депозирана от ищеца в предвидения в чл. 214 от ГПК срок, същата е допустима и съдът е следвало да се произнесе по нея.

По исковете с правно основА.е чл. 344, ал. 1 от КТ:

Формалния характер на трудовия договор изисква неговото сключване, изменение и прекратяване да се извършва в писмена форма. Разпоредбата на чл.335 от КТ изрично постановява, че прекратяването на трудовия договор се извършва писмено и определя момента на прекратяване на трудовия договор.

Съобразно действащото към настоящия момент законодателство е възприет принципа за законоустановеност на основА.ята за уволнение, което означава, че работодателят може да упражни потестативното си право да прекрати трудовия договор само при съблюдаване на определени фактически състави, въздигнати от законодателя като предпоставки за уволнение. Законодателят е определил лимитивно основА.ята, което означава, че работодателят може да прекрати трудовия договор само на някое от изрично предвидените в КТ основА.я.

В тежест на работодателя е да установи при главно и пълно доказване, че правото на уволнение е законно упражнено, а с оглед на правото на уволнения работник и служител да се защитава, е и задължението му за мотивираност на заповедта за уволнение, в която следва ясно и точно да са посочени както основА.ето, така и конкретните обстоятелства от фактическа страна за прекратяване на трудовото правоотношение, без които съдът не би могъл да извърши преценката си за законосъобразност на извършеното уволнение.

Разпоредбата на чл. 325, т. 1 от КТ урежда възможността трудовият договор да се прекрати по взаимно съгласие на стрА.те. При тази хипотеза е необходимо насрещни волеизявления на стрА.те за прекратяване на ТПО да са изразени писмено. Писмената форма е условие за действителността, поради което не е възможно формиране на взаимно съгласие за прекратяване на трудов договор чрез устни волеизявления на двете стрА. или на едната от тях. Всяка от стрА.те трябва да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно, категорично и безусловно. Взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор, от които момент настъпва и прекратяването на трудовия договор и последващото издаване на заповед има само констативно действие.

От съвкупния анализ на събрА.те по делото доказателства се установява, че ищецът е подписал молба до работодателя да бъде освободен от заеманата длъжност по взаимно съгласие. Това, обаче, е станало в деня, в който му е връчена оспорената заповед. В този смисъл са свидетелските показА.я на св. М., който излага, че от София са му изпратили молбата и заповедта и той ги е връчил на ищеца за подпис. В същия смисъл са и показА.ята на св. Ц., който е очевидец на това, как М. е предоставил на ищеца документи за подпис, между които и заповед за уволнение. Нещо повече, молбата и заповедта носят една и съща дата - 14.09.2021г. Тоест, заповедта за прекратяване на трудовия договор е била издадена и подписана от работодателя преди до него да достигне писменото волеизявление на ищеца за освобождаване от длъжност. В същата е посочено като основА.е за прекратяване на трудовия договор подаване на писмено заявление от работника, което изключва хипотезата прекратяването да е по почин на работодателя, а подписаната от ищеца молба и връчването на заповедта да представлява съвпадащо волеизявление от ищеца. За законосъобразно прекратяване на договора в посочената хипотезата е било необходимо молбата на ищеца да е достигнала до ответника и едва ако той изрази положително становище по нея би настъпил желА.я и от двете стрА. резултат. В случая не се установява наличие на взаимно съгласие за прекратяване на договора, поради което извършеното уволнение е незаконно и следва да бъде отменено.

Предвид незаконосъобразността на уволнението, основателна е и претенцията за възстановяване на въззиваемия на заеманата педи уволнението длъжност „охрА.тел”.

Признаването на уволнението на работника за незаконно и неговата отмяна е предпоставка за присъждане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. Освен това е необходимо наличието на подлежаща на обезщетение вреда и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника без работа. В тежест на ищеца е да докаже, че е останал незает по трудово правоотношение след незаконното уволнение. В случая, ищецът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което искът е останал недоказан и следва да се отхвърли изцяло.

По исковете с правно основА.е чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, чл. 261 от КТ, чл. 264 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Преди да се произнесе по правилността на решението по исковете за допълнителни трудови възнаграждения, съдът следва да разреши спорния въпрос между стрА.те въз основа на кои доказателства следва да се установи действително отработената работа от ищеца. Приложимата по случая подзаконова правна уредба по чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ изисква едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа и да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. В ал. 2 е разписана възможността през периода на установено сумирано изчисляване, утвърдените поименни графици да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са били утвърдени.

В случая, съдът приема, че представеният от ищеца график представлява такъв по смисъла на чл. 9а от НРВПО, с който служителите на процесния обект са били запознати с работни смени, които следва да отработят през м. октомври 2020г., а представените от ответника съставляват същите графици, но изменени в края на месеца съобразно действително отработените смени от служителите. В тази насока са и показА.ята на св. М., съобразно които процесният период е съвпадал с началото на Ковид пандемията, при която е въведен стриктен пропускателен режим в болничното заведение, не са допускА. посетители, нямало планов прием, много хора не искали да работят, стигнало се до свободен ресурс. Този извод не се променя от изложеното от другите двама свидетели, които дават сведения единствено относно собствената си работна заетост, но не отричат, че промени в графиците са правени. В заключение, съдът ще основе решението си по исковете за допълнителни възнаграждения съобразно представените окончателни месечни графици от ответника. По отношение размера на основното трудово възнаграждение, настоящият състав споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, че същият е 515 лв., който факт се установява безспорно от представените от ответника платежни фишове за изплатено трудово възнаграждение на ищеца през процесния период.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ извънреден е трудът, който се полага от работника или служителя по разпореждане или със знА.ето и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител извън установеното за него работно време. Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя с трудовия договор, но не по-малко от предвидените в чл. 262 от КТ размери.

Ищецът твърди да е изработил 508 часа извънреден труд през процесния период, като върху него е тежестта на доказване на този факт. Съобразно заключението по проведената ССЕ, във варианта, при който вещото лице е извършило изчисленията си на база представените от ответника графици се установява, че ищецът не е полагал извънреден труд през процесния период.

Предвид установеното, предявеният иск с правно основА.е чл. 262, ал. 1 от КТ се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Съобразно заключението на вещото лице, обективирано в приложение 3 /л.189-I/ през процесния период ищецът е положил 208 часа нощен труд, за който му се дължи възнаграждение от 52 лв. Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на тази сума, поради което искът с правно основА.е чл. 261 КТ следва да се уважи за сумата от 52 лв. и да се отхвърли за разликата над 52 лв. до 118 лв. Претенцията по чл. 86 от ЗЗД е основателна за сумата от 6, 98 лв. и следва да се отхвърли за разликата над 6, 98 лв. до 14, 98 лв.

По въпроса дали ищецът е работил по време на официални празници, вещото лице е установило, че това е станало на три празника, като отработени часове са 36, за които дължимото възнаграждение е 160, 22 лв. Доколкото ищецът е претендирал обезщетение в размер на 156, 88 лв., то искът следва да се уважи до този размер, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 22, 42 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от първо число от месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение, на осн. чл. 86 от ЗЗД.

Предвид до достигането на различни правни изводи, първоинстанционното решение следва да се отмени частично и да се потвърди в останалите части, вкл. и в частта за разноските.

По разноските: Всяка от стрА.те претендира разноски и е представила списък и доказателства за направените такива. Пред първата инстанция ищецът е посочил, че е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. Ответникът претендира заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. и разходи за пътуване в размер на 297, 26 лв. Пред въззивната инстанция въззиваемият е предсатвил доказатества за заплатено адвокатско възнаграждение от 1200 лв., а въззивникът - за адвокатско възнаграждение от 960 лв. и 257 лева платена държ. такса. Съдът намира, че сумите за пътни не са съдебно- деловодни разноски, поради което не могат да се претендират по реда на чл. 78 от ГПК. Всяка от стрА.те следва да заплати на насрещната страна сторените разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Доколкото претендирА.те адвокатски възнаграждения не са деференцирА. за всеки от предявените искове, то съдът намира, че същите следва да се разделят на две, като едната половина е за непаричните искове /отмяна на уволнение и възстановяване на работа/, а другата – за паричните искове. Предвид изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 967, 68 лв. разноски за първата инстанция и 645, 12 лв. за втората инстанция, а ищецът следва да заплати на ответника сумата от 130, 06 лв. за първата инстанция и 681, 57лв. – за втората. Освен това, следва да бъде редуцирана сумата, която ответникът е осъден да заплати в полза на ВРС за държавни такси и ССЕ от 714 лв. на 500 лв.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд