Решение № 56 от 23.2.2021 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1373/2020 г.

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Г.К. Р., ЕГН ••••••••••, чрез адв. П.С., срещу решение № 3344/ 10.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 507/ 2019 г. на Pайонен съд – Р.. Навежда се, че правните изводи на първоинстанционния съд не кореспондират с ангажираните по делото доказателства, като последните са обсъждани с оглед изградено предварително становище на решаващия съд, като се прави довод, че това е довело до постановяването на порочен съдебен акт. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е обсъдил в пълнота фактите по делото, като е игнорирал както събраните по делото доказателства. Поддържа се, че е нарушен и материалния закон. Навежда се, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, тъй като правният интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост е обвързан с преюдициално значение за признаването и упражняването на самостоятелни субективни права на ищците, относно конкретната претенция. Твърди се, че в полза на ищците е налице позитивно решение на органа по поземлена реституция и с предявяването на настоящия иск същите оспорват правата на собственост на ответниците върху процесния имот. Навежда се, че в конкретния казус са налице обстоятелства, които водят до недопустимост на предявения положителен установителен иск от конкретните ищци срещу конкретните ответници. Твърди се, че преди предявяване на настоящия иск между страните се водили и са приключили няколко съдебни дела - гр. дело № 743/2008г., по описа на РС-Р., гр. д. 157/ 2015 г. по описа на РС-Р.; гр. дело № 943/ 2011г по описа на РС $ Р., гр. д. № 870/ 2004г по описа на РС-Р.; гр. дело № 696/2014г по описа на РС – Р., гр. дело № 656/ 2011г. по описа на РС - Р.. Поддържа се, че от така посочените дела е видно, че между страните е налице решение по гр. дело 943/ 2011 г. на PC Р., в което съдът е решил правния спор между същите страни за същия имот, като е отхвърлил претенциите на ищеца по отношение на същите ответници за същия имот и на същото правно основание. Така постановено решение по гр. дело 943/11 г. е първо по степен на преюдициалност на повдигнатия спор, се прави довод, като правата на ищците са отхвърлени и е налице идентичност между спора по гр. дело 943/ 2011 г. на PC - Р. и настоящия спор по отношение на страни, предмет, основание даже и в описаните обстоятелства в двете искови дела силата на пресъдено нещо на решението по отношение на страните предмета по гр.дело № 943 /11 г. се разпростира и към настоящия спор. Поддържа се, че при предявяване на исковете си по гр. дело 943/11 г. и по гр. дело № 869/2004г. и гр. д. № 870 /2004г. на PC Р., ищците сочели като основание на претенцията си решение 858а/ 30.04.2004 г. на ОСЗ - Б.. Навежда се, че е налице идентичност на фактите, към момента на завеждане на предходните дела между страните и настоящия спор. Факта, че между страните са водени дела, приключили с влезли в сила решения е отбелязан от пълномощника на ищците в самата ИМ. Прави се довод, че пълномощникът обаче умело избягва да признае действието на СПН на предходните решения с мотив, че при последвалото обжалване от страна на ищците на решението по гр. дело № 943/ 2011 г., въззивната инстанция - Решение № 747 по в. гр. дело 1008 /2012 г. на ОС - Б/ е посочила като аргумент за потвърждаване на първоинстанционното решение и обстоятелството че „реституцията не е била финализирана в нейна полза „ /в полза на наследодателката на ищците/. Не оспорва въззивникя този факт, но сочи, че преди този абзац, решаващия съд е приел, че „въззивния съд не споделя оплакванията във въззивната жалба, че обжалваното решение е необосновано, тъй като въззивниците са собственици по наследство и на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ, материализирана в решение 858 а от 30.04.2004 г., като по надолу директно е записано „ тъй като предмет на пълно и главно доказване е правото на собственост на ищците. И тъй като те не са провели такова за установяване своето право на собственост върху процесиите имоти е безпредметно обсъждането на правото на собственост на ответниците“. Поддържа се, че не само от цитираните абзаци от посоченото решения на съдилищата, но и от целия прочит на тези съдебни актове се установява, че искът на ищците е отхвърлен, поради недоказаност, а не поради наличие на процесуална пречка, което не е основание за отхвърляне на иска, а представлява основание за допустимост на предявения иск. Поддържа се, че в конкретния казус е налице и друга процесуална пречка за допустимост на предявения иск. След проведената съдебна процедура по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ от ищците относно процесния имот, ОСЗГ — Б. постановява Решение 858“б“/ 08.09.2004 г., като посоченото решение съдържа отказ за възстановяване на собствеността на наследници на Ал. К.а в съществуващи, стари реални граници земеделски имоти, представляващи нива от 0.405 дка, находяща се в Б. в местността „О.“, при граници /съседи: М.Д. Г. Стр., Г. Дж и пасище /процесния имот /. Сочи се, че този отказ е обжалван пред PC Р. от ищците по делото, като съдът се е произнесъл с Решение № 958/ 12 г. по гр. дело 781/ 2004 г., с което решение е отхвърлил като неоснователна жалбата на ищците. Сочи се, че основният мотив на съда, за да постанови своя акт е нерешения спор към минал момент, относно процесните 405 кв. метра. По късно, без да е проведено производство за решаване на евентуален спор по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, ОСЗ - Б. постановява ново Решение 858 / 25.06.2018 г.на ОСЗ - гр. Б., с което удовлетворява претенциите на ищците. Навежда се, че постановеното Решение 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ - гр. Б. е незаконосъобразно, като решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Те се ползват с определен стабилитет. Изменението им от административния орган, без съответните законови изисквания е незаконосъобразно и води до невалидност на постановените „повторни“ актове. Поддържа се, че постановеното решение по гр. дело 781/ 04г. на PC - Р., има за последица влизане в сила на обжалвания акт - Решение 8586 / 08.09.2004г. на ОСЗГ – Б., като се прави довод, че е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, със съответния стабилитет и службата не може да го отменя или изменя, като повторното произнасяне - Решение 858а/ 25.06.2018 г. на ОСЗ – Б., по същия правен казус, обосновава нищожност на последния. Поддържа се в жалбата, че ако строго формално се приложи закона, то установителното действие на реституционното решение относно земеделски имот, поражда действие единствено след снабдяването на постановения акт на реституционния орган със скица към него. Правото на собственост преминава в патримониума на наследниците на лице, внесло имота в ТКЗС, при изпълнение на всички елементи от фактическия състав на възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като приложима е тази редакция на правните разпоредби, които са действали към момента на постановяване на решението от Поземлената комисия. / чл. 18 ж ЗСПЗЗ-В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота. Твърди се, че в представеното от ищеца Решение № 858/ 25.06.2018 г. не са изпълнени изискванията на тази разпоредба - имота не е индивидуализиран по местоположение, не са посочени неговите граници. Съгласно чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, Общинската поземлена комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската поземлена комисия, а за имоти в строителните граници на населените места - и от техническата служба на общината. Прави се довод, че за да произведе своето действие решението за възстановяване правото на собственост е било необходимо издаването на скица за съответния имот, като едва след издаването на скица на имота съгласно чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Навежда се, че представената проектна скица и Заповед № 17-125/ 20.02.19 г. на Началника на СГКК за отказ за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., заявено от единия ищец не представлява изпълнение на това изискване на закона. Придобивното основание, на което ищците основат претенцията си за собственост върху процесния имот е реституция и наследство в полза на общия им наследодател - Ал. К.а, б.ж. на гр. Б., материализирано в Решение № 858а / 25.06.2018г.на ОСЗ - гр. Б., като към исковата претенция, ищците не са приложили скица, конкретизираща и индивидуализира границита на претенцията им. Поддържа се, че индивидуализирания в петитума на исковата молба недвижим имот е различен по съседи от имота, предмет на Решение № 858/ 25.06.2018 г. При евентуалност се прави възражение за неоснователност на иска. Навежда се, че наследодателят на ищците – Ал. Г.ева К.а, бивш жител на гр. Б., е имала имот в процесната местност – О., който имот е възстановен на наследниците с решение № 1Б/ 05.01.1999 г. на ОСЗГ – Б., който имот е възстановен на ищците и представлява ПИ № 160052по КВС на гр. Б. от 3 185 кв. м., който имот е ПИ № 02676.16052 по КК на гр. Б.. Твърди се, че имот с ПИ № 02676.16052 по КК на гр. Б.с площ от 318609 кв. м. е продаден на С.И. Коджабашева и К. И. П. – н. а. № 28/ 25.05.2006 г. Поддържа се, че процесният имот представлява земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, което позволява на общината, която стопанисва тези имоти, да ги придобие след изтичането на 10 годишен срок от влизане в сила на КВС, която за гр. Б. е влязла в сила 1998 г.. Поддържа се, че издаденото решение № 858/ 25.06.2019 г. за възстановяване правото на собственост на наследници на Ал. Г.ева К.а на имот – пасище от 2.651 дка, м. „О.“, осма категория, имот с № 02676.160.171 по КК на гр. Б., е незаконосъобразно. Поддържа се, че притежаваният имот от наследодателят на ищците в местността „О.“, гр. Б., е бил записан като имот с пл. № 561 - „нива„ с площ от 1829 кв. метра и имот с пл. н. 562, „нива „ с площ - 802 кв. метра, като освен тези два имота ищците с решение 1 Б / 05.01.99 г. на ОСЗГ Б., други имоти, в конкретната местност, не са притежавали, като възстановените имоти на ищците са идентични с имот ПИ 02676.160.52 по КК на гр. Б.. Сочи се, че в атакувания съдебен акт, възраженията на въззивника относно упражняване на косвен съдебен контрол от съда върху Решение 858/ 25.06.18г. на ОСЗ - гр. Б., основаващо правата на ищците по конкретния спор, не са разгледани от решаващия съд. Съдът е приел, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може да навежда възражения за материална незаконосъобразност на решението на ПК, респ. на ОСЗ, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота, като според съда, ответникът не би могъл да възразява, че лицето, на което е възстановена собствеността, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Сочи се, че своите съждения съдът е основал на Тълкувателно решение № 9 / 7.11.2012 г. по т. д. № 9/ 12 г., ОСГК на ВКС. Навежда се, че така избрания от решаващия съд подход на съждения, основани на конкретно посочената задължителна съдебна практика е обусловил и крайния съдебен резултат. Сочи се, че съдът е лишил от възможност ответниците по иска да оспорят правата на ищците към момента на колективизацията на имотите и оттам законосъобразността на постановеното реституционно решение, като съдът на практика е предрешил правния спор. Поддържа се, че е налице е нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като при така избрания подход на решаване на делото от съда, са налице нови правно релевантни обстоятелства, които не са включени в доклада по чл. 145, ал. 1, т. 1 ГПК, , за които в доклада не са дадени указания по чл. 145, ал. 1, т. 5 ГПК в чия тежест е да бъдат доказани, за които не са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, че страната не сочи доказателства за тях. Налице е допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с доклада на делото, което е повлияло на страните при определяне предмета на доказване в правния спор. Навежда се, че посочената от съда съдебна практика, дала основа на съжденията му, е правилна и законосъобразна, но се прави довод, че същата е неотносима към настоящия конкретен казус. Цитираните решения от решаващия съд са приложими при решаване на правни спорове, но за субекти, различни от страните по настоящия спор. Поддържа се, че това което постановява съда в своя акт е вярно, но при решаване на спор между „бивши собственици“ на процесен имот и „ползватели на същия имот, които противопоставят върху имота права по §4а или §46 ПЗР на ЗСПЗЗ. Такъв субект не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията, като изрично е посочено в Тълкувателно решение № 9/ 2012 г. по т. дело 9/ 2012 г. на ОСГК. Този малък детайл от цитираната практика, води до неприложимост на цитираната практика в конкретния казус, което води до неправилност на постановеното решение. Навежда се, че никъде по делото, всеки един ответниците не е направил възражение в насока, че същите имат правата по §4а или §46 ПЗР на ЗСПЗЗ спрямо процесния имот, напротив в отговора на ИМ ответниците претендират собственост, получена от субект /Община Б. /, в чиято полза процесния имот е реституиран. Поддържа се, че след постановяване на атакуваното решение, случайно разбрал въззивника, че за процесния имот има постановено Решение № 1940/ 10.01.2004г. на ОСЗ - гр. Б., с което решение имотът е възстановен на Общината. Собствеността на имота, в полза на Община Б. е призната в производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и е налице финализирано реституционно производство от органа на поземлената собственост, приключило с влязло в сила позитивно решение и скица. Сочи се, че при неоснователност на реституционни претенции или при липса на инициирана реституционна процедура по чл. 11 от ЗСПЗЗ, непотърсените земи се включват в остатъчен общински фонд, които стават общинска собственост. Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 3344/ 10.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 507/ 2019 г. на Pайонен съд – Р., като искането е иска да бъде отхвърлен. Не претендира направените разноски по делото. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в която се оспорват наведените във въззивната жалба възражения. Поддържа се, че решението правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Поддържа се, че правилно съда, при преценка на всички събрани по делото доказателства, поотделно и съвкупност - на представените документи, разпит на допуснатите в процеса свидетели и изготвената експертиза, е постановил своя акт с който е признал за установено по отношение на ответниците в първоинстанционното дело - „В-М“, ЕИК: •••, Й. Г. Р., Б. Ц. Б., А. Г. Р., Б.Г. Р., Г.К. Р., Община Б., че ищците И. Г. К., И.Д. К. и Р. Д. К., всички като наследници на Ал. Г.ева К.а, са собственици на ПИ 02676.160.54 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и четири! по КККР на гр. Б. одобрена със Заповед №РД-18- 81/10.12, 2009 г. на Изп.Директор на АГКК. с площ от 799 кв.м. /седемстотин деветдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - пасище, м. „О.“, с номер по предходен план - 160054 /едно, шест, нула, нула, пет, четири/. при съседи на имота: 02676.160.156 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто петдесет и шестL 02676.160.78 /нула две хшяди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, седемдесет и осем, 02676.160.55 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и пет/, 02676.160.33 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, тридесет и три/, 02676.266, 4 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, двеста шестдесет и шест, точка, четири/. 02676.160.694 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, шестстотин деветдесет и четири/. 02676, 160.53 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и три/, който е част от имот с проектен идентификатор 02676Л60.171 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто седемдесет и едно! по КККР на гр. Б., с НТП - пасище, с площ от 2.651 дка /два декара шестстотин петдесет и един квадратни метра/, м. „О.“, при граници и съседи: 02676.160.66 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, шестдесет и шест/, 02676.266.4 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, двеста шестдесет и шест, точка, четири/, 02676.160.49 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, четиридесет и девет/, 02676.160.50 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет/, 02676.160.218 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, двеста и осемнадесет/, 02676.160.694 /нула две хшяди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, шестстотин деветдесет и четири/, 02676.160.33 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, тридесет и три/, 02676.160.78 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, седемдесет и осем/, 02676.160.55 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и пет/, 02676.160.52 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и две/, 02676.160.162 /нула две хшяди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто шестдесет и две/, 02676.160.65 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, шестдесет и пет/. Поддържа се, че е правилен извода на съда, че е налице правен интерес за ищците да защитят правото си на собственост върху процесният недвижим имот срещу ответниците. Навежда се, че административният акт, на който въззиваемите основават претенциите си - Решение № 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а върху ПИ с идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от 2651 кв.м. попадащ върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр. Б., влязло в сила на 13.07.2018 г., вписано в Службата по вписванията с Вх. рег. № 5819/ 17.09.2018 г., Акт № 181, том XII, дело № 2122/ 2018 г., е стабилен административен акт с конститутивно действие занапред, изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи акта /по смисъла на ТР №1/1997 г. на ОСГК, т.И. Решението на ОСЗ Б., е валидно и не страда от пороци водещи до неговата нищожност, което се доказало и в процеса по делото. Поддържа се, че въззивниците - ответници по делото не успели при условията на пълно и главно доказване, да докажат претенциите си за право на собственост върху процесния имот, тьй като Община Б., не е могла правно валидно да прехвърли собственост на Г. Р. с Договор за замяна на недвижими имоти от 26.02.2003 г. върху имота, именно защото не е притежавала право на собственост върху същият, а предвид факта, че продажбата на чужда вещ не може да породи вещно транслантивно действие, то приобретателите - „В-М“, ЕИК: •••, Й. Г. Р., Б. Ц. Б., А. Г. Р., Б.Г. Р., Г.К. Р., не са могли да придобият повече права от своя праводател - Община Б.. Навежда се, че е правилен извода на съда, при условията на евентуалност на направено възражение от „В-М“ за придобИе на имота въз основа на давностно владение, включващо присъединеното владение на неговите праводатели. Ясно и категорично от свидетелските показания се установявало, че имота и понастоящем пустее, поради което стана ясно, че не е установена фактическа власт върху имота от никой от ответниците, освен което, в подкрепа на твърденията са и мотиви на Решение № 296 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр.д.№320/2011 г„ I г. о., ГК, докладчик съдията Д.Ц., от което става ясно, че владението след 22.11.1997 г. на земеделски земи, би могло да доведе до придобИе на право на собственост върху земята, само ако е било установено след като имотът е възстановен на бившите му собственици. Същото се подкрепя и от разпоредбите на чл. 5 от ЗВСОНИ, и от разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. В настоящият случай става ясно, че имотът е възстановен на бившите му собственици едва с Решение №858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а – прави се довод, че не е налице възможност за установяване на фактическа власт върху имота преди тази дата - 25.06.2018 г. Оспорва се възражението за недопустимост на иска, направено от въззивника Г. Р., че „в конкретния казус са налице обстоятелства, които водят до недопустимост на предявения положително установителен иск от конкретни ищци срещу конкретни ответници“. В жалбата, са изведени от контекста на съдържанието им цитати от обстоятелствената част на други съдебни актове по дела, но само дотолкова, че да се изкривят противоположно диаметрално целта и значението им. Както изчерпателно е посочено и в исковата молба, между страните са съществували и други съдебни производства с постановени и влезли в сила съдебни актове, но по нито едно от тях не е налице сила на присъдено нещо, касаещо спорното право върху процесният имот. Сочи се, че с цитираното и от въззивника гр. д. № 943/2011 г., Районен съд Р. е постановил Решение №2675/18.06.2012 г., с което е отхвърлен предявеният иск от М. Г.ева К.а и И. Г. К. срещу Б. Ц. Б. и Г. И. И., предмет на иска са ПИ 02676.160.156 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто петдесет и шест/ по КККР на гр. Б. - по предходен план №160156 /едно, шест, нула, едно, пет, шест/, и ПИ 02676.160.54 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и четири/ по КККР на гр. Б. - по предходен план №160054 /едно, шест, нула, пула, едно, пет, четири/. Сочи се, че първоинстанционният съдебен акт е обжалван пред Окръжен съд Б, който с Решение №747/26.02.2013 г. постановено по в.гр.д.№1008/2012 г. е потвърдил решението на Районен съд Р., като в мотивите на въззивния съд при постановяване на съдебният акт са, че иска е недоказан защото не е приключила процедурата по възстановяване на правото на собственост в стари реални граници върху претендираният имот. Именно поради факта, на неприключилата административна процедура по възстановяване на правото на собственост върху процесния имот през целият период от 2003 г. до 2018 г., чрез която въззиваемите да придобият правото на собственост върху имота, са предприети и последващите действия от тяхна страна, което е довело до постановяване на Решение № 858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а върху ПИ с идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от 2651 кв.м. попадащ върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр. Б., и съответно до настоящите претенции. От внимателен прочит на всички постановени съдебни актове по цитирани в исковата молба в настоящият процес съдебни производства, става ясно, че недовършената административна процедура в продължение на 15 години, е довеждала до преждевременност на образуваните дела, а от там и до тяхната недопустимост и неоснователност. Сочи се, че Решение № 958/ 2012 г. по гр. д.№ 781/ 2004 г. по описа на Районен съд Р., е обжалвано пред Административен съд - Б, който с Решение № 1585/ 05.11.2012 г. постановено по к. адм. д.№ 482/ 2012 г., е отменил Решение № 958/ 24.02.2012 г. постановено по адм. Д. № 781/ 2004 г. на Районен съд - Р., отменил е Решение № 8586/ 08.09.2004 г. на ОСЗГ Б. и е върнал преписката на ОСЗГ Б. за ново разглеждане и произнасяне по заявление с Вх. № 2141/ 16.04.2004 г. за възстановяване на собствеността на наследниците на Ал. Г.ева К.а на имот, установен със съдебно Решение № 466/ 15.12.2003 г. постановено по гр. д.№ 529/ 2003 г. по описа на Районен съд - Р.. Решението е окончателно. Именно това е крайният акт на съда, с който става ясно, че е отменено незаконосъобразен административен акт и е върната преписката за нова разглеждане и произнасяне от ОСЗ Б.. Поддържа се, че неправилни са съжденията на пълномощника на въззивника че в Решение № 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ Б. „не са изпълнение изискванията на чл.18ж от ППЗСПЗЗ, като се се сочи, че от цитираният и представен по делото административен акт, е че същият отговаря на всички изискуеми по закон реквизити, имота е индивидуализиран по местоположение - с проектен идентификатор 02676.160.171 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто седемдесет и едно/ по КККР на гр. Б., с НТП - пасище, с площ от 2.651 дка 1два декара шестстотин петдесет и един квадратни метра/, м. „О.“, при граници и съседи: 02676.160.66, 02676.266.4, 02676.160.49, 02676.160.50, 02676.160.218, 02676.160.694, 02676.160.33, 02676.160.78, 02676.160.55, 02676.160.52, 02676.160.162, 02676.160.65, който попада върху имот с ПИ 02676.160.156 Iнула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто петдесет и шест/ собственост на „ДУРИМЕКС“ ЕООД, ЕИК: 811137798, с площ от 599 кв.м. /петстотин деветдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - пасище, върху имот с ПИ 02676.160.54 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и четири! по КККР на гр. Б. одобрена със Заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на Изл.Директор на АГКК, собственост на „В-М“, ЕИК: •••, с площ от 799 кв.м. /седемстотин деветдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - пасище, м. „О.“, с номер по предходен план - 160054 /едно, шест, нула, нула, пет, четири/, при съседи на имота: 02676.160.156. 02676.160.78, 02676.160.55, 02676.160.33, 02676.266.4, 02676.160.694, 02676.160.53 и върху имот с ПИ 02676.160.53 /пула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и три/ собственост на Община Б., ЕИК: 000024663, с площ от 1253 кв.м. /хиляда двеста петдесет и три квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - нива. Поддържа се, че с Решение № 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а върху ПИ с идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от 2651 кв.м. попадащ и върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр. Б., е влязло в сила на 13.07.2018 г., и е вписано в Службата по вписванията с Вх.рег.№5819/17.09.2018 г., Акт №181, том XII, дело №2122/2018 г., т.е. извършена е преценка за наличието на всички изискуеми по закон документи, придружаващи възстановителното решение и на базата на които е извършено вписване на административният акт от Службата по вписвания към Районен съд Р.. Навежда се, че правилно съда е отбелязал в съдебният си акт, докъде може да се разпростира косвеният съдебен контрол в настоящият казус, предвид законовите разпоредби и константната и задължителната съдебна практика, а именно - ответника не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл.14 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху съответния имот на бившия собственик или на наследниците в случаите когато е налице конкуренция на права между собственик на имот, чието право на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ и лице, което твърди че владее имота и е придобило правото на собственост на друго деривативно или оригинерно основание, но с начален момент след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Навежда се, че Община Б. като отвеник по делото, не е взел отношение чрез всички допустими по закон средства - няма писмен отговор, не е изразено становище и др., т.е. дезинтересирана е от изхода на делото, а освен това изрично с писмо с Изх.№07-01- 3217/14.02.2012 г. Община Б. е удостоверила, че не е имало издадени актове за общинска собственост за имотите предмет на замяна, поради което такива не могат да бъдат представени по делото. Освен това с писмо Изх.№Б-147-М/Ю.02.2012 г. до Районен съд по гр.д.№943/2011 г., ОСЗ Б., е информирала съда, че преписка за възстановяване на собствеността върху имоти №160054 /едно, шест, нула, нула, едно, пет, четири/ и №160156 /едно, шест, нула, едно, пет, шест/ на името на Община Б. не може да бъде предоставена, тъй като няма такава, както и няма решение за възстановяване на собствеността върху цитираните имоти. От изложеното следва, че Община Б. ясно и категорично е заявила, че няма документ за собственост върху имота, като това е потвърдено и от ОСЗ Б.. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо. Подадена е и въззивна жалба Г.К. Р., ЕГН ••••••••••, А. Г. Р., ЕГН ••••••••••, Б.Г. Р., ЕГН ••••••••••, Й. Г. Р. и Б. Ц. Б., ЕГН ••••••••••, срещу решение № 3344/ 10.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 507/ 2019 г. на Pайонен съд – Р.. Навежда се, че правните изводи на първоинстанционния съд не кореспондират с ангажираните по делото доказателства, като последните са обсъждани с оглед изградено предварително становище на решаващия съд, като се прави довод, че това е довело до постановяването на порочен съдебен акт. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е обсъдил в пълнота фактите по делото, като е игнорирал както събраните по делото доказателства. Поддържа се, че е нарушен и материалния закон. Поддържа се, че не се установило по делото, че имота е внасян в ТКЗС. Сочи се, че несъобразени с приетите факти и обстоятелства по делото, както и некореспондиращи на доказателствата, са изводите на първоинстанционният съд, че ответникът не може да възразява, че лицето на което е възстановена собствеността, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. В този смисъл били и задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК. Поддържа се, че цитираното тълкувателно решение се отнася до ответник по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а или § 46 ПЗР на ЗСПЗЗ. В настоящото производство нито един от ответниците не се позовава на права по § 4а или § 46 ПЗР на ЗСПЗЗ и няма как тази съдебна практика да бъде съответно приложима. Законът е създал значителни улеснения за да бъде възстановена в полза на бившите собственици притежаваната от тях земеделска земя. В същото време целта на ЗСПЗЗ не е неоснователното обогатяване и снабдяване със земеделска земя на лица, които не са притежавали такава към момента на обобществяването. Ето защо ищецът, който заявява по отношение на ответника права на собственост, следва да докаже по реда на пълното и главно доказване своето абсолютно вещно право, т.е. следва да установи че е бил собственик или наследник на лице, притежавало земеделска земя и че е извършена реституция на земеделската земя, финализирана със стабилен административен акт за нейното възстановяване. Когато реституцията е извършена в реални граници следва да установи и обстоятелството, че именно това е земята, която е била обобществена, като в производството по настоящото дело това обстоятелство не е доказано. Навежда се, че е налице богат набор от съдебна практика, която изследва фактическия състав, от който възниква правото на собственост върху възстановени по реда ЗСПЗЗ земеделски земи. Правото на собственост възниква от смесен фактически състав, който включва: право на собственост върху земята преди включването й в ТКЗС, включването й в ТКЗС или отнемането й при хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство /в случай, че имотът се възстановява на наследници/ и административен акт - решение на поземлената комисия. В допълнение, при спор за собственост върху такива имоти следва да е налице сериозна проверка по делото относно индивидуализация на процесния поземлен имот. Отделно от това, решението на поземлената комисия доказва правото на собственост върху земеделски имот към настоящия момент, той има силата на констативен нотариален акт, а по настоящото дело предмет на доказване е правото на собственост върху земеделския имот към минал момент - момента на включването на имота в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях кооперативна организация. В този смисъл са следните решения на ВКС: Решение № 441 от г. на ВКС по гр. д. № 5273/2007 г., I г. о., ГК; Определение № 992 от г. на ВКС по гр. д. № 511/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 913 от 27.11.2009 г. по гр. д. № 1977/2008 г. на Върховен касационен съд; Решение № 718 от 06.01.2011 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на ВКС. Оспорва се като необоснован, доколкото е направен вследствие на неприлагане на правилата на логическото мислене и несъобразяване на каузалните връзки между фактите, вторият решаващ извод на съда, че към момента на сключване на договора за замяна с ответника Г.К. Р. Община Б. не е притежавала документ за собственост върху процесния имот и затова не е могла валидно да прехвърли собствеността с представения по делото договор за замяна. Сочи се, че в част IV „Констатации на експертизата“, по приложената СТЕ по делото, в т. 5 на стр. 5 е посочено, че към датата на обявяване на КВС с ДВ от 20.11.1998 г. в КВС присъства имот с номер 160054 с НТП „Друга селскостопанска територия“, на Община ползвател, обозначен в Приложение № 2 към експертизата. От същото Приложение № 2 към експертизата, което представлява скица на имот 160055 от 10.12.1998 г., е видно, че съседния имот с номер 160053, обозначен с НТП „Пасище с храсти“, е също посочен като собственост на Общината. Навежда се, че от това, че не е издаден акт за частна общинска собственост, не следва имплицитно, че поради тази причина имотът не е общинска собственост. Дейността на общината по актуване, респ. деактуване е дейност по отчитане и управление на имотите - общинска собственост. Тези актове имат декларативно действие като официален писмен документ, но нямат конститутивен ефект. По своята правна природа актът за общинска собственост не е индивидуален административен акт, а е свидетелстващ документ с характер на вътрешнослужебен акт. Волеизявлението, с което се разпорежда актуване или деактуване на имот - частна или публична общинска собственост, не е насочено към гражданите или организациите, т. е. те не са негов адресат. Следователно, те само констатират един вече настъпил на друго основание факт. Ето защо, липсата на акт за частна общинска собственост сам по себе си не означава, че имотът не е бил общински. Поддържа се, че за голям брой имоти, собственост на Община Б., но за такива, които са били включени в ТКЗС, Община Б. е пропуснала тяхното заявяване за възстановяване в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като впоследствие е водила редица дела по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Оспорва се дейността на съда по кредитиране на показанията на свидетелите, като се сочи, че стигнал първостепенния съд до неправилния извод, че не са упражнявали въззивниците владение върху процесния имот, като при преценката на гласни доказателства съдът не е да посочил съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни. Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 3344/ 10.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 507/ 2019 г. на Pайонен съд – Р., като искането е иска да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски по делото. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в която се оспорват наведените във въззивната жалба възражения. Поддържа се, че решението правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Поддържа се, че правилно съда, при преценка на всички събрани по делото доказателства, поотделно и съвкупност - на представените документи, разпит на допуснатите в процеса свидетели и изготвената експертиза, е постановил своя акт с който е признал за установено по отношение на ответниците в първоинстанционното дело - „В-М“, ЕИК: •••, Й. Г. Р., Б. Ц. Б., А. Г. Р., Б.Г. Р., Г.К. Р., Община Б., че ищците И. Г. К., И.Д. К. и Р. Д. К., всички като наследници на Ал. Г.ева К.а, са собственици на ПИ 02676.160.54 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и четири! по КККР на гр. Б. одобрена със Заповед №РД-18- 81/10.12, 2009 г. на Изп.Директор на АГКК. с площ от 799 кв.м. /седемстотин деветдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - пасище, м. „О.“, с номер по предходен план - 160054 /едно, шест, нула, нула, пет, четири/. при съседи на имота: 02676.160.156 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто петдесет и шестL 02676.160.78 /нула две хшяди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, седемдесет и осем, 02676.160.55 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и пет/, 02676.160.33 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, тридесет и три/, 02676.266, 4 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, двеста шестдесет и шест, точка, четири/. 02676.160.694 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, шестстотин деветдесет и четири/. 02676, 160.53 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и три/, който е част от имот с проектен идентификатор 02676Л60.171 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто седемдесет и едно! по КККР на гр. Б., с НТП - пасище, с площ от 2.651 дка /два декара шестстотин петдесет и един квадратни метра/, м. „О.“, при граници и съседи: 02676.160.66 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, шестдесет и шест/, 02676.266.4 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, двеста шестдесет и шест, точка, четири/, 02676.160.49 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, четиридесет и девет/, 02676.160.50 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет/, 02676.160.218 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, двеста и осемнадесет/, 02676.160.694 /нула две хшяди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, шестстотин деветдесет и четири/, 02676.160.33 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, тридесет и три/, 02676.160.78 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, седемдесет и осем/, 02676.160.55 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и пет/, 02676.160.52 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и две/, 02676.160.162 /нула две хшяди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто шестдесет и две/, 02676.160.65 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, шестдесет и пет/. Поддържа се, че е правилен извода на съда, че е налице правен интерес за ищците да защитят правото си на собственост върху процесният недвижим имот срещу ответниците. Навежда се, че административният акт, на който въззиваемите основават претенциите си - Решение № 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а върху ПИ с идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от 2651 кв.м. попадащ върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр. Б., влязло в сила на 13.07.2018 г., вписано в Службата по вписванията с Вх. рег. № 5819/ 17.09.2018 г., Акт № 181, том XII, дело № 2122/ 2018 г., е стабилен административен акт с конститутивно действие занапред, изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи акта /по смисъла на ТР №1/1997 г. на ОСГК, т.И. Решението на ОСЗ Б., е валидно и не страда от пороци водещи до неговата нищожност, което се доказало и в процеса по делото. Поддържа се, че въззивниците - ответници по делото не успели при условията на пълно и главно доказване, да докажат претенциите си за право на собственост върху процесния имот, тьй като Община Б., не е могла правно валидно да прехвърли собственост на Г. Р. с Договор за замяна на недвижими имоти от 26.02.2003 г. върху имота, именно защото не е притежавала право на собственост върху същият, а предвид факта, че продажбата на чужда вещ не може да породи вещно транслантивно действие, то приобретателите - „В-М“, ЕИК: •••, Й. Г. Р., Б. Ц. Б., А. Г. Р., Б.Г. Р., Г.К. Р., не са могли да придобият повече права от своя праводател - Община Б.. Навежда се, че е правилен извода на съда, при условията на евентуалност на направено възражение от „В-М“ за придобИе на имота въз основа на давностно владение, включващо присъединеното владение на неговите праводатели. Ясно и категорично от свидетелските показания се установявало, че имота и понастоящем пустее, поради което стана ясно, че не е установена фактическа власт върху имота от никой от ответниците, освен което, в подкрепа на твърденията са и мотиви на Решение № 296 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр.д.№320/2011 г„ I г. о., ГК, докладчик съдията Д.Ц., от което става ясно, че владението след 22.11.1997 г. на земеделски земи, би могло да доведе до придобИе на право на собственост върху земята, само ако е било установено след като имотът е възстановен на бившите му собственици. Същото се подкрепя и от разпоредбите на чл. 5 от ЗВСОНИ, и от разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. В настоящият случай става ясно, че имотът е възстановен на бившите му собственици едва с Решение №858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а – прави се довод, че не е налице възможност за установяване на фактическа власт върху имота преди тази дата - 25.06.2018 г. Оспорва се възражението за недопустимост на иска, направено от въззивника Г. Р., че „в конкретния казус са налице обстоятелства, които водят до недопустимост на предявения положително установителен иск от конкретни ищци срещу конкретни ответници“. В жалбата, са изведени от контекста на съдържанието им цитати от обстоятелствената част на други съдебни актове по дела, но само дотолкова, че да се изкривят противоположно диаметрално целта и значението им. Както изчерпателно е посочено и в исковата молба, между страните са съществували и други съдебни производства с постановени и влезли в сила съдебни актове, но по нито едно от тях не е налице сила на присъдено нещо, касаещо спорното право върху процесният имот. Сочи се, че с цитираното и от въззивника гр. д. № 943/2011 г., Районен съд Р. е постановил Решение №2675/18.06.2012 г., с което е отхвърлен предявеният иск от М. Г.ева К.а и И. Г. К. срещу Б. Ц. Б. и Г. И. И., предмет на иска са ПИ 02676.160.156 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто петдесет и шест/ по КККР на гр. Б. - по предходен план №160156 /едно, шест, нула, едно, пет, шест/, и ПИ 02676.160.54 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и четири/ по КККР на гр. Б. - по предходен план №160054 /едно, шест, нула, пула, едно, пет, четири/. Сочи се, че първоинстанционният съдебен акт е обжалван пред Окръжен съд Б, който с Решение №747/26.02.2013 г. постановено по в.гр.д.№1008/2012 г. е потвърдил решението на Районен съд Р., като в мотивите на въззивния съд при постановяване на съдебният акт са, че иска е недоказан защото не е приключила процедурата по възстановяване на правото на собственост в стари реални граници върху претендираният имот. Именно поради факта, на неприключилата административна процедура по възстановяване на правото на собственост върху процесния имот през целият период от 2003 г. до 2018 г., чрез която въззиваемите да придобият правото на собственост върху имота, са предприети и последващите действия от тяхна страна, което е довело до постановяване на Решение № 858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а върху ПИ с идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от 2651 кв.м. попадащ върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр. Б., и съответно до настоящите претенции. От внимателен прочит на всички постановени съдебни актове по цитирани в исковата молба в настоящият процес съдебни производства, става ясно, че недовършената административна процедура в продължение на 15 години, е довеждала до преждевременност на образуваните дела, а от там и до тяхната недопустимост и неоснователност. Сочи се, че Решение № 958/ 2012 г. по гр. д.№ 781/ 2004 г. по описа на Районен съд Р., е обжалвано пред Административен съд - Б, който с Решение № 1585/ 05.11.2012 г. постановено по к. адм. д.№ 482/ 2012 г., е отменил Решение № 958/ 24.02.2012 г. постановено по адм. Д. № 781/ 2004 г. на Районен съд - Р., отменил е Решение № 8586/ 08.09.2004 г. на ОСЗГ Б. и е върнал преписката на ОСЗГ Б. за ново разглеждане и произнасяне по заявление с Вх. № 2141/ 16.04.2004 г. за възстановяване на собствеността на наследниците на Ал. Г.ева К.а на имот, установен със съдебно Решение № 466/ 15.12.2003 г. постановено по гр. д.№ 529/ 2003 г. по описа на Районен съд - Р.. Решението е окончателно. Именно това е крайният акт на съда, с който става ясно, че е отменено незаконосъобразен административен акт и е върната преписката за нова разглеждане и произнасяне от ОСЗ Б.. Поддържа се, че неправилни са съжденията на пълномощника на въззивника че в Решение № 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ Б. „не са изпълнение изискванията на чл.18ж от ППЗСПЗЗ, като се се сочи, че от цитираният и представен по делото административен акт, е че същият отговаря на всички изискуеми по закон реквизити, имота е индивидуализиран по местоположение - с проектен идентификатор 02676.160.171 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто седемдесет и едно/ по КККР на гр. Б., с НТП - пасище, с площ от 2.651 дка 1два декара шестстотин петдесет и един квадратни метра/, м. „О.“, при граници и съседи: 02676.160.66, 02676.266.4, 02676.160.49, 02676.160.50, 02676.160.218, 02676.160.694, 02676.160.33, 02676.160.78, 02676.160.55, 02676.160.52, 02676.160.162, 02676.160.65, който попада върху имот с ПИ 02676.160.156 Iнула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто петдесет и шест/ собственост на „ДУРИМЕКС“ ЕООД, ЕИК: 811137798, с площ от 599 кв.м. /петстотин деветдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - пасище, върху имот с ПИ 02676.160.54 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и четири! по КККР на гр. Б. одобрена със Заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на Изл.Директор на АГКК, собственост на „В-М“, ЕИК: •••, с площ от 799 кв.м. /седемстотин деветдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - пасище, м. „О.“, с номер по предходен план - 160054 /едно, шест, нула, нула, пет, четири/, при съседи на имота: 02676.160.156. 02676.160.78, 02676.160.55, 02676.160.33, 02676.266.4, 02676.160.694, 02676.160.53 и върху имот с ПИ 02676.160.53 /пула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и три/ собственост на Община Б., ЕИК: 000024663, с площ от 1253 кв.м. /хиляда двеста петдесет и три квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - нива. Поддържа се, че с Решение № 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а върху ПИ с идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от 2651 кв.м. попадащ и върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр. Б., е влязло в сила на 13.07.2018 г., и е вписано в Службата по вписванията с Вх.рег.№5819/17.09.2018 г., Акт №181, том XII, дело №2122/2018 г., т.е. извършена е преценка за наличието на всички изискуеми по закон документи, придружаващи възстановителното решение и на базата на които е извършено вписване на административният акт от Службата по вписвания към Районен съд Р.. Навежда се, че правилно съда е отбелязал в съдебният си акт, докъде може да се разпростира косвеният съдебен контрол в настоящият казус, предвид законовите разпоредби и константната и задължителната съдебна практика, а именно - ответника не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл.14 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху съответния имот на бившия собственик или на наследниците в случаите когато е налице конкуренция на права между собственик на имот, чието право на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ и лице, което твърди че владее имота и е придобило правото на собственост на друго деривативно или оригинерно основание, но с начален момент след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Навежда се, че Община Б. като отвеник по делото, не е взел отношение чрез всички допустими по закон средства - няма писмен отговор, не е изразено становище и др., т.е. дезинтересирана е от изхода на делото, а освен това изрично с писмо с Изх.№07-01- 3217/14.02.2012 г. Община Б. е удостоверила, че не е имало издадени актове за общинска собственост за имотите предмет на замяна, поради което такива не могат да бъдат представени по делото. Освен това с писмо Изх.№Б-147-М/Ю.02.2012 г. до Районен съд по гр.д.№943/2011 г., ОСЗ Б., е информирала съда, че преписка за възстановяване на собствеността върху имоти №160054 /едно, шест, нула, нула, едно, пет, четири/ и №160156 /едно, шест, нула, едно, пет, шест/ на името на Община Б. не може да бъде предоставена, тъй като няма такава, както и няма решение за възстановяване на собствеността върху цитираните имоти. От изложеното следва, че Община Б. ясно и категорично е заявила, че няма документ за собственост върху имота, като това е потвърдено и от ОСЗ Б.. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо. Подадена е и въззивна жалба „В-М“ ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Кремиковци“, м-ст „Я.“ № 6, представлявано от В.М. – управител, Й. Г. Р., ЕГН ••••••••••, срещу решение № 3344/ 10.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 507/ 2019 г. на Pайонен съд – Р.. Навежда се, че правните изводи на първоинстанционния съд не кореспондират с ангажираните по делото доказателства, като последните са обсъждани с оглед изградено предварително становище на решаващия съд, като се прави довод, че това е довело до постановяването на порочен съдебен акт. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е обсъдил в пълнота фактите по делото, като е игнорирал както събраните по делото доказателства. Поддържа се, че е нарушен и материалния закон. Поддържа се, че неправилен и несъобразен с материалния закон е решаващият извод на първоинстанционния съд, че било „недопустимо да се изследва факта дали наследодателят на ищците е бил титуляр на правото на собственост върху земеделската земя към момента на нейното масовизиране“. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастьпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Елементите, обуславящи реституирането на земята по специалния закон са: правото на собственост на заявителя, съответно на неговите наследодатели върху заявените имоти към датата на отнемането им по някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ; отнемането на собствеността по някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ; земеделският характер на земята, респективно попадането й в хипотезите на някои от изключенията на чл. 10, по силата на които собствеността се възстановява и върху неземеделски по смисъла на закона имоти. Липсата на някой от тези елементи, наличието на които е кумулативно предвидено, обуславя неоснователността на претенцията за реална реституция. По този начин, както в административната процедура, така и в исковото производство ищците следва да установят по безспорен начин, че наследодателят им е била собственик на земята при внасянето (обобществяването, завземането) й в ТКЗС. При това, в исковото производство допустимите доказателства и доказателствени средства се определят от общия нормативен акт ГПК, като всяка от страните следва да установи по несъмнен начин обстоятелствата, от които черпи права. Поддържа се, че несъобразени с приетите за установени факти и обстоятелства по делото, са решаващите изводи на първоинстанционният съд, че ответникът не може да възразява, че лицето на което е възстановена собствеността, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Според първата инстанция това следвало от задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК. Цитираното от Районен съд Р. тълкувателно решение се отнася до ответник по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по S 4а или § 46 ПЗР на ЗСПЗЗ. В настоящото производство нито един от ответниците не се позовава на права по § 4а или § 46 ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това въпросното тълкувателно решение не е приложимо в конкретния случай - то касае само ограничената хипотеза, в която ответникът противопоставя на ищеца възражение за наличие на права по § 4а и 46 ПЗР на ЗСПЗЗ. Ищецът, който заявява по отношение на ответника права на собственост, следва да докаже по реда на пълното и главно доказване своето абсолютно вещно право, т.е. следва да установи че е бил собственик или наследник на лице, притежавало земеделска земя и че е извършена реституция на земеделската земя, финализирана със стабилен административен акт за нейното възстановяване. Когато реституцията е извършена в реални граници следва да установи и обстоятелството, че именно това е земята, която е била обобществена. В производството по настоящото дело това обстоятелство не бе доказано. (Решение № 490 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 1225/2009 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, IГ. О.) Навежда се, че придобИето въз основа на давностно владение може да се установи чрез свидетелски показания, които да установят срока на фактическата власт върху имота. От събраните в настоящото производство гласни доказателствени средства изобщо не биха могли да се извлекат данни за границите на претендирания от ищците имот, нито за неговата площ, още по-малко - за периода на давностно владение. Това е така, тъй като видно от протокола от о.с.з. от 10.06.2020 г., свидетелските показания на ищцовите свидетели включват само откъслечни разкази на лица, които са били на невръстна възраст в периода, за който предават информация, без да има конкретика за основните елементи, които биха могли да индивидуализират една вещ, нито за началния или крайния момент на давностното владение. Сочи се, че съществува още съдебна практика, която изследва фактическия състав, от който възниква правото на собственост върху възстановени по реда ЗСПЗЗ земеделски земи. Правото на собственост възниква от смесен фактически състав, който включва: право на собственост върху земята преди включването й в ТКЗС, включването й в ТКЗС или отнемането й при хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство /в случай, че имотът се възстановява на наследници/ и административен акт - решение на поземлената комисия. В допълнение, при спор за собственост върху такива имоти следва да е налице сериозна проверка по делото относно индивидуализация на процесния поземлен имот. Отделно от това, решението на поземлената комисия доказва правото на собственост върху земеделски имот към настоящия момент, той има силата на констативен нотариален акт, а по настоящото дело предмет на доказване е правото на собственост върху земеделския имот към минал момент - момента на включването на имота в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях кооперативна организация. В този смисъл са следните решения на ВКС: Решение № 441 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5273/2007 г., I г. о., ГК; Определение № 992 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 511/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 913 от 27.11.2009 г. по гр. д. № 1977/2008 г. на Върховен касационен съд; Решение № 718 от 06.01.2011 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на ВКС и др. Прави се довод, че решаващите изводи на съда се базират на съдебна практика, която е неотносима към разглеждания правен спор. Цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика е формирала крайните изводи на съда, но тя почива на друга фактическа обстановка, като съдът не е вникнал във фактите по съдебните решения, на които се е позовал. Фактите по настоящото дело са коренно различни. Прави се довод, че правните изводи не съответстват на събраните по делото доказателства, а други доказателства са тълкувани и на същите е придавано значение, каквото те не установяват. В полза на ищците са кредитирани свидетелски показания, които не дават конкретен отговор за периода на давностно владение, нито за границите на владения имот. В допълнение, както бе посочено и по-горе, съдът се е позовал на съдебна практика, която не кореспондира на предмета на делото и същата не е приложима към разглеждания правен спор. Необоснован е и вторият решаващ извод на съда, че към момента на сключване на договора за замяна с ответника Г.К. Р. Община Б. не е притежавала документ за собственост върху процесния имот и затова не е могла валидно да прехвърли собствеността с представения по делото договор за замяна. Този извод е направен вследствие на неприлагане на правилата на логическото мислене и несъобразяване на каузалните връзки между фактите. Навежда се, че от това, че не е издаден акт за частна общинска собственост, не следва имплицитно, че поради тази причина имотът не е общинска собственост. Дейността на общината по актуване, респ. деактуване е дейност по отчитане и управление на имотите - общинска собственост. Тези актове имат декларативно действие като официален писмен документ, но нямат конститутивен ефект. По своята правна природа актът за общинска собственост не е индивидуален административен акт, а е свидетелстващ документ с характер на вътрешнослужебен акт. Волеизявлението, с което се разпорежда актуване или деактуване на имот - частна или публична общинска собственост, не е насочено към гражданите или организациите, т. е. те не са негов адресат. Следователно, те само констатират един вече настъпил на друго основание факт. Ето защо, липсата на акт за частна общинска собственост сам по себе си не означава, че имотът не е бил общински. Поддържа се, че за голям брой имоти, собственост на Община Б., но за такива, които са били включени в ТКЗС, Община Б. е пропуснала тяхното заявяване за възстановяване в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като впоследствие е водила редица дела по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Оспорва се дейността на съда по кредитиране на показанията на свидетелите, като се сочи, че стигнал първостепенния съд до неправилния извод, че не са упражнявали въззивниците владение върху процесния имот, като при преценката на гласни доказателства съдът не е да посочил съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни. Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 3344/ 10.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 507/ 2019 г. на Pайонен съд – Р., като искането е иска да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски по делото. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в която се оспорват наведените във въззивната жалба възражения. Поддържа се, че решението правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Поддържа се, че правилно съда, при преценка на всички събрани по делото доказателства, поотделно и съвкупност - на представените документи, разпит на допуснатите в процеса свидетели и изготвената експертиза, е постановил своя акт с който е признал за установено по отношение на ответниците в първоинстанционното дело - „В-М“, ЕИК: •••, Й. Г. Р., Б. Ц. Б., А. Г. Р., Б.Г. Р., Г.К. Р., Община Б., че ищците И. Г. К., И.Д. К. и Р. Д. К., всички като наследници на Ал. Г.ева К.а, са собственици на ПИ 02676.160.54 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и четири! по КККР на гр. Б. одобрена със Заповед №РД-18- 81/10.12, 2009 г. на Изп.Директор на АГКК. с площ от 799 кв.м. /седемстотин деветдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - пасище, м. „О.“, с номер по предходен план - 160054 /едно, шест, нула, нула, пет, четири/. при съседи на имота: 02676.160.156 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто петдесет и шестL 02676.160.78 /нула две хшяди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, седемдесет и осем, 02676.160.55 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и пет/, 02676.160.33 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, тридесет и три/, 02676.266, 4 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, двеста шестдесет и шест, точка, четири/. 02676.160.694 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, шестстотин деветдесет и четири/. 02676, 160.53 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и три/, който е част от имот с проектен идентификатор 02676Л60.171 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто седемдесет и едно! по КККР на гр. Б., с НТП - пасище, с площ от 2.651 дка /два декара шестстотин петдесет и един квадратни метра/, м. „О.“, при граници и съседи: 02676.160.66 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, шестдесет и шест/, 02676.266.4 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, двеста шестдесет и шест, точка, четири/, 02676.160.49 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, четиридесет и девет/, 02676.160.50 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет/, 02676.160.218 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, двеста и осемнадесет/, 02676.160.694 /нула две хшяди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, шестстотин деветдесет и четири/, 02676.160.33 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, тридесет и три/, 02676.160.78 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, седемдесет и осем/, 02676.160.55 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и пет/, 02676.160.52 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и две/, 02676.160.162 /нула две хшяди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто шестдесет и две/, 02676.160.65 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, шестдесет и пет/. Поддържа се, че е правилен извода на съда, че е налице правен интерес за ищците да защитят правото си на собственост върху процесният недвижим имот срещу ответниците. Навежда се, че административният акт, на който въззиваемите основават претенциите си - Решение № 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а върху ПИ с идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от 2651 кв.м. попадащ върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр. Б., влязло в сила на 13.07.2018 г., вписано в Службата по вписванията с Вх. рег. № 5819/ 17.09.2018 г., Акт № 181, том XII, дело № 2122/ 2018 г., е стабилен административен акт с конститутивно действие занапред, изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи акта /по смисъла на ТР №1/1997 г. на ОСГК, т.И. Решението на ОСЗ Б., е валидно и не страда от пороци водещи до неговата нищожност, което се доказало и в процеса по делото. Поддържа се, че въззивниците - ответници по делото не успели при условията на пълно и главно доказване, да докажат претенциите си за право на собственост върху процесния имот, тьй като Община Б., не е могла правно валидно да прехвърли собственост на Г. Р. с Договор за замяна на недвижими имоти от 26.02.2003 г. върху имота, именно защото не е притежавала право на собственост върху същият, а предвид факта, че продажбата на чужда вещ не може да породи вещно транслантивно действие, то приобретателите - „В-М“, ЕИК: •••, Й. Г. Р., Б. Ц. Б., А. Г. Р., Б.Г. Р., Г.К. Р., не са могли да придобият повече права от своя праводател - Община Б.. Навежда се, че е правилен извода на съда, при условията на евентуалност на направено възражение от „В-М“ за придобИе на имота въз основа на давностно владение, включващо присъединеното владение на неговите праводатели. Ясно и категорично от свидетелските показания се установявало, че имота и понастоящем пустее, поради което стана ясно, че не е установена фактическа власт върху имота от никой от ответниците, освен което, в подкрепа на твърденията са и мотиви на Решение № 296 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр.д.№320/2011 г„ I г. о., ГК, докладчик съдията Д.Ц., от което става ясно, че владението след 22.11.1997 г. на земеделски земи, би могло да доведе до придобИе на право на собственост върху земята, само ако е било установено след като имотът е възстановен на бившите му собственици. Същото се подкрепя и от разпоредбите на чл. 5 от ЗВСОНИ, и от разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. В настоящият случай става ясно, че имотът е възстановен на бившите му собственици едва с Решение №858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а – прави се довод, че не е налице възможност за установяване на фактическа власт върху имота преди тази дата - 25.06.2018 г. Оспорва се възражението за недопустимост на иска, направено от въззивника Г. Р., че „в конкретния казус са налице обстоятелства, които водят до недопустимост на предявения положително установителен иск от конкретни ищци срещу конкретни ответници“. В жалбата, са изведени от контекста на съдържанието им цитати от обстоятелствената част на други съдебни актове по дела, но само дотолкова, че да се изкривят противоположно диаметрално целта и значението им. Както изчерпателно е посочено и в исковата молба, между страните са съществували и други съдебни производства с постановени и влезли в сила съдебни актове, но по нито едно от тях не е налице сила на присъдено нещо, касаещо спорното право върху процесният имот. Сочи се, че с цитираното и от въззивника гр. д. № 943/2011 г., Районен съд Р. е постановил Решение №2675/18.06.2012 г., с което е отхвърлен предявеният иск от М. Г.ева К.а и И. Г. К. срещу Б. Ц. Б. и Г. И. И., предмет на иска са ПИ 02676.160.156 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто петдесет и шест/ по КККР на гр. Б. - по предходен план №160156 /едно, шест, нула, едно, пет, шест/, и ПИ 02676.160.54 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и четири/ по КККР на гр. Б. - по предходен план №160054 /едно, шест, нула, пула, едно, пет, четири/. Сочи се, че първоинстанционният съдебен акт е обжалван пред Окръжен съд Б, който с Решение №747/26.02.2013 г. постановено по в.гр.д.№1008/2012 г. е потвърдил решението на Районен съд Р., като в мотивите на въззивния съд при постановяване на съдебният акт са, че иска е недоказан защото не е приключила процедурата по възстановяване на правото на собственост в стари реални граници върху претендираният имот. Именно поради факта, на неприключилата административна процедура по възстановяване на правото на собственост върху процесния имот през целият период от 2003 г. до 2018 г., чрез която въззиваемите да придобият правото на собственост върху имота, са предприети и последващите действия от тяхна страна, което е довело до постановяване на Решение № 858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а върху ПИ с идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от 2651 кв.м. попадащ върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр. Б., и съответно до настоящите претенции. От внимателен прочит на всички постановени съдебни актове по цитирани в исковата молба в настоящият процес съдебни производства, става ясно, че недовършената административна процедура в продължение на 15 години, е довеждала до преждевременност на образуваните дела, а от там и до тяхната недопустимост и неоснователност. Сочи се, че Решение № 958/ 2012 г. по гр. д.№ 781/ 2004 г. по описа на Районен съд Р., е обжалвано пред Административен съд - Б, който с Решение № 1585/ 05.11.2012 г. постановено по к. адм. д.№ 482/ 2012 г., е отменил Решение № 958/ 24.02.2012 г. постановено по адм. Д. № 781/ 2004 г. на Районен съд - Р., отменил е Решение № 8586/ 08.09.2004 г. на ОСЗГ Б. и е върнал преписката на ОСЗГ Б. за ново разглеждане и произнасяне по заявление с Вх. № 2141/ 16.04.2004 г. за възстановяване на собствеността на наследниците на Ал. Г.ева К.а на имот, установен със съдебно Решение № 466/ 15.12.2003 г. постановено по гр. д.№ 529/ 2003 г. по описа на Районен съд - Р.. Решението е окончателно. Именно това е крайният акт на съда, с който става ясно, че е отменено незаконосъобразен административен акт и е върната преписката за нова разглеждане и произнасяне от ОСЗ Б.. Поддържа се, че неправилни са съжденията на пълномощника на въззивника че в Решение № 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ Б. „не са изпълнение изискванията на чл.18ж от ППЗСПЗЗ, като се се сочи, че от цитираният и представен по делото административен акт, е че същият отговаря на всички изискуеми по закон реквизити, имота е индивидуализиран по местоположение - с проектен идентификатор 02676.160.171 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто седемдесет и едно/ по КККР на гр. Б., с НТП - пасище, с площ от 2.651 дка 1два декара шестстотин петдесет и един квадратни метра/, м. „О.“, при граници и съседи: 02676.160.66, 02676.266.4, 02676.160.49, 02676.160.50, 02676.160.218, 02676.160.694, 02676.160.33, 02676.160.78, 02676.160.55, 02676.160.52, 02676.160.162, 02676.160.65, който попада върху имот с ПИ 02676.160.156 Iнула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, сто петдесет и шест/ собственост на „ДУРИМЕКС“ ЕООД, ЕИК: 811137798, с площ от 599 кв.м. /петстотин деветдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - пасище, върху имот с ПИ 02676.160.54 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и четири! по КККР на гр. Б. одобрена със Заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на Изл.Директор на АГКК, собственост на „В-М“, ЕИК: •••, с площ от 799 кв.м. /седемстотин деветдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - пасище, м. „О.“, с номер по предходен план - 160054 /едно, шест, нула, нула, пет, четири/, при съседи на имота: 02676.160.156. 02676.160.78, 02676.160.55, 02676.160.33, 02676.266.4, 02676.160.694, 02676.160.53 и върху имот с ПИ 02676.160.53 /пула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и три/ собственост на Община Б., ЕИК: 000024663, с площ от 1253 кв.м. /хиляда двеста петдесет и три квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - нива. Поддържа се, че с Решение № 858/ 25.06.2018 г. на ОСЗ Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ал. К.а върху ПИ с идентификатор 02676.160.171 по КККР на гр. Б. с площ от 2651 кв.м. попадащ и върху ПИ с идентификатор 02676.160.54 по КККР на гр. Б., е влязло в сила на 13.07.2018 г., и е вписано в Службата по вписванията с Вх.рег.№5819/17.09.2018 г., Акт №181, том XII, дело №2122/2018 г., т.е. извършена е преценка за наличието на всички изискуеми по закон документи, придружаващи възстановителното решение и на базата на които е извършено вписване на административният акт от Службата по вписвания към Районен съд Р.. Навежда се, че правилно съда е отбелязал в съдебният си акт, докъде може да се разпростира косвеният съдебен контрол в настоящият казус, предвид законовите разпоредби и константната и задължителната съдебна практика, а именно - ответника не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл.14 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху съответния имот на бившия собственик или на наследниците в случаите когато е налице конкуренция на права между собственик на имот, чието право на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ и лице, което твърди че владее имота и е придобило правото на собственост на друго деривативно или оригинерно основание, но с начален момент след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Навежда се, че Община Б. като отвеник по делото, не е взел отношение чрез всички допустими по закон средства - няма писмен отговор, не е изразено становище и др., т.е. дезинтересирана е от изхода на делото, а освен това изрично с писмо с Изх.№07-01- 3217/14.02.2012 г. Община Б. е удостоверила, че не е имало издадени актове за общинска собственост за имотите предмет на замяна, поради което такива не могат да бъдат представени по делото. Освен това с писмо Изх.№Б-147-М/Ю.02.2012 г. до Районен съд по гр.д.№943/2011 г., ОСЗ Б., е информирала съда, че преписка за възстановяване на собствеността върху имоти №160054 /едно, шест, нула, нула, едно, пет, четири/ и №160156 /едно, шест, нула, едно, пет, шест/ на името на Община Б. не може да бъде предоставена, тъй като няма такава, както и няма решение за възстановяване на собствеността върху цитираните имоти. От изложеното следва, че Община Б. ясно и категорично е заявила, че няма документ за собственост върху имота, като това е потвърдено и от ОСЗ Б.. Като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съдържа необходимите приложения, включително доказателство за платена държавна такса, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – само по посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост. Положителният изход на спора по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се основава на успешното доказване от страна на ищеца, че е собственик на имота на въведеното основание – въз основа на реституция и наследствено правоприемство. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба депозирана от И. Г. К., ЕГН ••••••••••, И.Д. К., ЕГН •••••••••• и Р. Д. К., ЕГН ••••••••••, чрез адв. К.С. В., АК – Кюстендил, против „В-М“ ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Кремиковци“, м-ст „Я.“ № 6, представлявано от В.М. – управител, Й. Г. Р., ЕГН ••••••••••, Б. Ц. Б., ЕГН ••••••••••, А. Г. Р., ЕГН ••••••••••, Б.Г. Р., ЕГН ••••••••••, Г.К. Р., ЕГН •••••••••• и Община Б., представлявана от Кмета. В хода на процеса, е починал И. Г. К., ЕГН ••••••••••, като са конституирани наследниците му Е.М. К.а, ЕГН ••••••••••, К. И. П., ЕГН •••••••••• и С.И. К.а, ЕГН ••••••••••. Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че като наследници на Ал. Г.ева К.а, б.ж. на гр. Б., ищците се легитимират като собственици по наследство и реституция на имот №02676.160.171 по КККР на гр. Б., с НТП - пасище, с площ от 2.651 дка, м. „О.“. Посочения имот им е възстановен с Решение №858/25.06.2018 г. на Общинска служба по земеделие гр. Б. /ОСЗ/. Решението е влязло в сила на 13.07.2018 г. и е вписано в Службата по вписванията с Вх.рег.№5819/17.09.2018 г., Акт №181, том XII, дело №2122/2018 г. Със заявление Вх.№01-310347/23.10.2018 г. на СГКК Б, заявили отразяване в КККР на гр. Б. на Решение №858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б.. Със Заповед №17-125/20.02.2019 г. на Началника на СГКК Б е постановен отказ от изменение на КККР, поради постъпили възражения с Рег.№02- 1900/19.12.2018 г. от „ДУРИМЕКС“ ЕООД, чрез Костадин Иов Дурчов - Управител, и възражение с Рег.№02-176/15.02.2019 г. от „В-М“ ООД, чрез Адв. П.С.. Сочи се, че СГКК Б е издала скица-проект №15-148411/20.02.2019 г. за проектен имот с идентификатор 02676.160.171, в м. „О.“ по КККР на гр. Б., при съседи: 02676.160.66, 02676.266.4, 02676.160.49, 02676.160.50, 02676.160.218, 02676.160.694, 02676.160.33, 02676.160.78, 02676.160.55, 02676.160.52, 02676.160.162, 02676.160.65. Според ищците от скицата-проект е видно, че имота попада върху имот с ПИ 02676.160.156 собственост на „ДУРИМЕКС“ ЕООД, ЕИК: 811137798, с площ от 599 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП — пасище, върху имот с ПИ 02676.160.54 по КККР на гр. Б. одобрена със Заповед №РД-18- 81/10.12.2009 г. на Изп.Директор на АГКК. собственост на „В-М“. ЕИК: •••, с площ от 799 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - пасище, м. „О.“, с номер по предходен план - 160054 и върху имот с ПИ 02676.160.53 собственост на Община Б., ЕИК: 000024663, с площ от 1253 кв.м. На основание заявление с Вх.№94-19-1148/06.03.2019 г. депозирано в Община Б., е издадена Заповед №03-19-47/27.03.2019 г. на Кмета на Община Б., с която е наредено във връзка с Решение № 858/25.06.2018 г. на ОСЗ Б., да се отпише от актовите книги за общинските недвижими имоти и да се предаде на наследниците на Ал. Г.ева К.а ПИ 02676.160.53 /нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, сто и шестдесет, точка, петдесет и три/, с площ от 1253 кв.м. /хиляда двеста петдесет и три квадратни метра/, трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - нива.