Решение № 895 от 18.12.2023 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1203/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „С със седалище и адрес на управление: гр.Бл“, представлявано от изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. П. В., с която срещу Б. Р. С., с ЕГН ••••••••••, с адрес: общ. Бла„С е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 894, 32 лв. представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Твърди се от ищеца, че въз основа на сключен трудов договор № 366/25.10.2019г. ответникът Б. Р. С. е назначен на длъжност „Работник в строителството“ при ищеца. Сочи се, че трудовият договор е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ вр. с чл.70 КТ, като е уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 650 лв., като предвид липсата на изрична уговорка относно срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор, то той е 30 дни, съгласно чл.326, ал.2 КТ. Твърди се, че с допълнително споразумение № 300 ответникът е бил командирован в Ирландия при условията на чл.121а КТ, като съответно е договорено и трудово възнаграждение, както следва: за Ирландия - 10, 50 евро на час. Така последното трудово възнаграждение на ответника за пълен отработен месец е в размер на 2894, 32 лв., тъй като е полагал труд в Ирландия. Твърди се, че на 20.03.2022г. ответникът е депозирал молба до работодателя си за прекратяване на трудовия договор, в която изрично е записал, че няма да спази уговореното в трудовия договор предизвестие. Във връзка с подаденото заявление работодателят е издал Заповед № 0967/20.03.2022г., с което на основание чл.326, ал.1, вр. с чл.220, ал.1 КТ трудовото правоотношение с ответника е прекратено. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си за отработване на 30- дневното предизвестие, предвидено в чл.326, ал.2 КТ. Претендират се разноски. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Препис от исковата молба е връчена на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който се оспорва като неоснователен предявения иск, без посочване на конкретни съображения и основания за това. Ответникът е депозирал и насрещен иск срещу ищеца по първоначалния иск. С насрещния иск е направено искане за осъждане на „Соларпро Кънстракшън“ АД, с ЕИК 205194721 да заплати на С. следните суми и на следните основания: -сумата в размер на 224, 00 / двеста двадесет и четири евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 438, 00 лева, представляваща неизплатена част от договорено съгласно Допълнително споразумение № ДС-300366-7 от 11.01.2022 година трудово възнаграждение за четиринадесет работни дни, положени през месец януари 2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума. -сумата в размер на 320, 00 / триста и двадесет евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 626, 00 лева, представляваща неизплатена част от договорено съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300366-7 от 11.01.2022 година трудово възнаграждение за двадесет работни дни положени през месец февруари 2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума. -сумата в размер на 208, 00 / двеста и осем евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 407, 00 лева, представляваща неизплатена част от договорено съгласно Допълнително споразумение № ДС -300366-7 от 11.01.2022 година трудово възнаграждение за тринадесет работни дни положени през месец март 2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума. -сумата в размер на 505, 00 / петстотин и пет евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 987, 00 лева, представляващи разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300366-7 от 11.01.2022 година размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, за месец януари 2022 година, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума, -сумата в размер на 720, 00 / седемстотин и двадесет евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 1 408, 00 лева, представляващи разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300366 — 7 от 11.01.2022 година размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в И за месец февруари 2022 година, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума, -сумата в размер на 468, 00 / четиристотин шестдесет и осем евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 915, 00 лева, представляващи разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300366 — 7 от 11.01.2022 година размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в И за месец март 2022 година, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума, -сумата в размер на 2 485, 00 / две хиляди четиристотин осемдесет и пет евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 4 858, 00 лева, представляващи неизплатени дневни пари за командироване в чужбина, съгласно чл.5а от НУРКИРСРПУ вр. с НСКСЧ, за 71 дни, за времето от 11.01.2022 година включително до 19.03.2022 година включително, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума, -сумата в размер на 9 230, 00 / девет хиляди двеста и тридесет евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 18 044.00 лева, представляващи неизплатени квартирни пари за командироване в чужбина, съгласно чл.5а от НУРКИРСРПУ вр. с НСКСЧ, за 71 дни, за времето от 11.01.2022 година включително до 19.03.2022 година включително, -сумата в размер на 1 575, 00 / хиляда петстотин седемдесет и пет евро/, или тяхната равностойност в лева, в размер на 3 079, 00 лева, представляваща неизплатен извънреден труд за 10 дни, положен през почивни дни / подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба/ за целия период на командироване - 11.01.2022 година до 19.03.2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума, -сумата в размер на 168, 00 / сто шестдесет и осем евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 328, 00 лева, представляваща неизплатен извънреден труд за един ден положен през официален празник — 03.03.2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума, както и разноските по делото. Твърди се от ищеца по този иск, че е започнал работа при ответника на 25.10.2019г. по трудово правоотношение, на основание сключен трудов договор № 366/25.10.2019г. на длъжност „Работник в строителството“, която изпълнявал до прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед № 967 от 20.03.2022г. Сочи се, че трудовия договор бил сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ вр. с чл.70, ал.1 от КТ трудов договор със срок за изпитване от шест месеца уговорен в полза на работодателя, при пълно работно време 8 часа при петдневна работна седмица. Основно задълженията по длъжността се състояли в извършване на монтаж на соларни елементи. Твърди се, че с Допълнително споразумение № ДС — 300366 - 7 от 11.01.2022г. към трудовия договор бил командирован на работа в Ирландия за изграждане на фотоволтаични електроцентрали според приложен график /точка 1 от допълнителното споразумение/. Съгласно точка 2 от допълнителното споразумение командироването е било за срок от 11.01.2022г. до 15.04.2022г. Съгласно точка 3 от допълнителното споразумение размера на брутното трудово възнаграждение бил определен на 10.50 евро за всеки изработен час с включен транспорт и настаняване в държавата на командироване. Сочи, че на 11.01.2022г. пристигнал заедно с други работници в Ирландия, графство Уотърфорд, а считано от 12.01.2022г. започнал изпълнение на трудовите си задължения съгласно сключеното допълнително споразумение, като работата се състояла в извършване на монтаж на соларни елементи на фотоволтаични електроцентрали. Твърди се от ищеца, че през целия период на командироването полагането на труда се извършвало от понеделник до събота с продължителност на работния ден от осем часа за времето от понеделник до петък включително, и шест часа в събота, както и по време на националния празник - трети март. Местата, в които бил настанен да живее заедно с другите работници обикновено се намирали извън населено място, а полагането на труд се извършвало на няколко различни обекта, които били значително отдалечени от местата, в които живеели и се налагало всеки ден да пътува до работното място в рамките от тридесет минути до повече от един час. Независимо от уговорката по точка 3 от допълнителното споразумение за заплащане на сумата в размер на 10.50 евро за всеки изработен час, за целият период на командироването се твърди, че работодателят заплащал значително по - ниско възнаграждение, както и че положения извънреден труд също не бил заплащан. Освен това обаче от договореното възнаграждение работодателят се твърди, че е удържал и суми за транспорт и за настаняване. Излага се, че на 20.03.2022г. преди изтичане на срока на командироването трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед № 0967 от 20.03.2022г. на основание чл.326, ал.1 от КТ с писмено предизвестие отправено до работодателя. При поддържане на фактически твърдения в горната насока от ищеца по насрещния иск се обосновава правен интерес от предявяването им, както и искане за осъждане на ответника да му заплати неизплатената част от трудовото възнаграждение договорено съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300366 - 7 от 11.01.2022 година за положен труд за целия период на командироване, като се позовава на разпоредбата на чл.121а, ал.4 и ал.5 от КТ вр. с чл.6, ал.2 от НУРКИРСРПУ работодателят, съответно предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят не могат да договорят размер на трудовото възнаграждение по-нисък от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общо приложими по съответния ред. Навежда се, че установения минимален размер на работната заплата за Ирландия за 2022г. е 10, 50 евро за всеки отработен час, като този минимален размер се заплаща за неквалифициран или ниско квалифициран труд, като за полагания труд по същата или сходна работа в Ирландия се заплаща минимално възнаграждение в размер на над 15, 00 евро за всеки отработен час. Предвид това и изложените по — горе фактически твърдения, се сочи, че ответника дължи заплащането на разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300366 - 7 от 11.01.2022 година размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия. Твърди се също така, че съгласно чл.5а от НУРКИРСРПУ работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, заплаща пътни, дневни и квартирни пари в размерите, определени в законодателството на приемащата държава членка, когато работникът или служителят изпълнява част от работата си извън населеното място, на което първоначално е командирован или изпратен. Съгласно точка 33 от Приложение № 2 към Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в Ирландия размера на дневни пари е определен на 35, 00 евро на ден, а размера на квартирните пари е определен на 130, 00 евро на ден. Предвид това и изложените по — горе фактически твърдения, се излага, че ответника дължи заплащането и на дневни и квартирни пари за всеки ден от командироването в И, в размерите посочени в насрещния иск. Претендира се заплащане и на положения извънреден труд за целия период на командироването. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. В законоустановеният срок ответника по насрещния иск е депозирал писмен отговор. С отговора не се оспорва допустимостта на насрещните искове. Възразява се по основателността им и се оспорват. Не се оспорва твърдението, че ищецът по насрещния иск е бил служител на ответника, съгласно подписан трудов договор № 366/25.10.2019г., като впоследствие с допълнително споразумение № 300366-7/11.01.2022г. е бил командирован в И при условията на чл. 121а КТ, като съответно е договорено и трудово възнаграждение както следва: За И- 10, 50 евро на час. По иска с правно основание чл.128, ал.2 КТ вр. с чл.242 КТ вр.с чл.245, ал.2 КТ - оспорват се изцяло твърденията направени в насрещния иск относно неизплатено трудово възнаграждение. Сочи се, че в депозирания иск не става ясно по какъв начин са формирани претендираните суми за месеците 1, 2 и 3 на 2022г. и от къде и как са изчислени тези работни дни, за които се дължат, не става ясно кои са тези работни дни, които не са заплатени. Предвид горното се посочва, че ответника по тези искове не може да ангажира доказателства и да опровергае твърденията на ищеца, тъй като не става ясно как е формирана цената на този иск и съответно какво точно се претендира, че не е изплатено. Обобщава се, че не е налице твърдяно задължение за изплащане на претендираното трудово възнаграждение. По иска с правно основание чл.121, ал.4 и 5 КТ вр. с чл. 6, ал.2 от НУРКИРСРПУ - също се оспорва като неоснователен и по основание, и по размер. Сочи се, че минималната часова ставка за Ирландия е 10.50 евро на час, а не 15.00 евро на час, както твърди ищецът и този факт може лесно да се установи от официалните сайтове на правителството на Ирландия. В тази връзка се сочат доказателства - разпечатки от официалният сайт на правителството на Ирландия, от които се установява, че минималната часова ставка е в размер на 10.50 евро, а продължителността на работната седмица е 48 часа. Като невярно се определя твърдението, че това възнаграждение касае само нискоквалифициран труд, в който не попада ищеца. От изложеното в насрещния иск не става ясно от къде стига до извод, че е следвало да бъде назначен на по - високо възнаграждение и как е определил категорията на неговия труд. В насрещния иск е посочена някаква часова ставка от 15.00 евро на час, която не кореспондира с нормативно установените минимални часови ставки за Ирландия. По иска с правно основание чл.5а от НУРКИРСРПУ вр. с НСКСЧ за дневни пари и квартирни пари също се оспорва по основание и размер. Твърди се, че съгласно Допълнително споразумение № 300360- 7/11.01.2022г., сключени между страните по делото, неразделна част от Трудов договор № 300366/25.10.2019г. на основание чл. 119 КТ, вр. 121а КТ и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда на командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, работодателят е командировал ищеца по НИ в Ирландия за изграждане на фотоволтаични електроцентрали за процесния период. В цитираното допълнително споразумение е уговорено, че работодателят ще поеме разходите за квартирни и пътни разходи на служителя и това е сторено. Сочат се доказателства, от които се твърди, че се установява фактът, че на ищеца работодателят е осигурил квартира, която е заплатил за целия период на командироването, а през времето на изпълняване на трудовите си задължения в Ирландия на ищеца е осигурен служебен транспорт от квартирата до мястото на работата му. Тези твърдения на ищеца се определят като неверни, както и че е неясно по какъв начин са изчислени претендираните суми за квартирни пари, като не са представени и никакви доказателства, които да доказват извършването на твърдените разходи от ищеца. Оспорва се като неоснователно и искането за заплащане на дневни пари, съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/. По силата на чл. 121а КТ и допълнителното споразумение, в процесния случай приложимата наредба е: Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, която не регулира изплащане на дневни пари, а предвижда сключване на допълнителни споразумения /чл. 2 от наредбата/, по силата на които се договарят финансовите условия при командироването. В процесните допълнителни споразумения няма уговорени плащания за дневни пари за периода на командировката. Подробно се обосновава тезата за неприложимост на наредбата, на която ищецът се е позовал, за да претендира тези плащания. Изтъква се, че в чл. 1 от Наредбата е постановено, че с нея се уреждат условията и редът за командироване и изпращане на работници и служители по смисъла на чл. 121 а от КТ, а в чл. 2, ал. 2 е посочено съдържанието на допълнителното споразумение, като изрично е визирана и необходимостта от данни за финансовите условия на командироването. Именно предвид правната възможност за сключване на допълнителни споразумения към трудовия договор при командироване в чужбина, в чл. 215 от КТ са различни и предпоставките по aл. 1 и по ал. 2 за заплащане на дневни. В случая поради сключване на допълнителни споразумения за командироване на ищеца претендираните от него дневни по Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ не се дължат, тъй като посочената наредба е неприложима. Иска с правно основание чл.143 КТ във вр. с чл.262, ал.1, т.2 и т.3 от КТ се оспорва по основание и размер. Твърди се, че не е налице полагане на извънреден труд от ищеца, тъй като работната седмица в Ирландия е 48 часа, а не както е в България 40 часа. В доказателство на изложеното е и приложената информация от сайта на правителството на Ирландия, като тази регламентация е установена и в чл.15 от Закон за организация на работното време от 1997г. в Ирландия. От тук следва, че положения труд през събота не се явява извънреден, а предвид разпоредбата на чл.121а, ал. 5 КТ, т.е. работниците освен, че получават възнаграждението съгласно разпоредбите на приемащата държава, то те следва да работят и съгласно нейните норми относно работно време, работна седмица, почивки и т.н., което се отнася и до полагането на труд през официален за България празник, а именно 03.03.2022г. На този ден в Ирландия не е предвидено по - високо заплащане на труда, поради което не следва да се заплаща и от страна на работодателя в настоящия случай. На следващо място се изтъква, че не става ясно извънредния труд въз основа на кой нормативен акт е установен и се претендира. Нещо повече, заявява се от ответника, че ищецът не е полагал труд на 18.02.2022 и на 19.02.2022г., както и на 12.03.2022г. както твърди в насрещния иск. Предвид изложеното се иска предявените насрещни искове да бъдат отхвърлени, като се претендират разноски. С определение № 1209/05.09.2022г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора. В открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовани, се представляват от процесуален представител - адвокат П. В., който поддържа депозираната искова молба, като оспорва депозирания насрещен иск. По същество на делото се иска от съда да уважи предявената искова молба и отхвърли насрещния иск. Претендират се сторените в производството разноски. Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва предявения иск и поддържа депозирания насрещен иск. Ангажира гласни доказателства чрез разпита на един свидетел. По същество на делото се иска от съда да уважи предявения насрещен иск, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски. По делото са приобщени представените от страните писмени документи, изслушано е заключение по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза – основно и допълнително, като същото е прието и приобщено към доказателствения материал по делото, разпитан е в качеството на свидетел А Съдът с протоколно определение от 18.05.2023 година е допуснал изменение на предявените искове, както следва: По предявения иск за заплащане на сумата в размер на 320.00 евро или тяхната равностойност в лева в размер на 626.00 лева, представляваща неизплатена част от договорено съгласно Допълнително споразумение № ДС - 300366 - 7 от 11.01.2022 година трудово възнаграждение за двадесет работни дни положени през месец февруари 2022 година, размерът на иска е намален от сумата в размер на 626.00 лева /320.00 евро/ на сумата в размер на 218.19 лева /111.60 евро/. По предявения иск за заплащане на сумата в размер на 208.00 евро, или тяхната равностойност в лева в размер на 407.00 лева, представляваща неизплатена част от договорено съгласно Допълнително споразумение № ДС - 300366 - 7 от 11.01.2022 година трудово възнаграждение за тринадесет работни дни положени през месец март 2022 година размерът на иска е увеличен от сумата в размер на 407.00 лева /208.00 евро/ на сумата в размер на 423.59 лева /216.58 евро/. По предявения иск за заплащане на сумата в размер на 720.00 евро, или тяхната равностойност в лева в размер на 1408.00 лева, представляващи разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС - 300366 - 7 от 11.01.2022 размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, за месец февруари 2022 година размерът на иска е увеличен от сумата в размер на 1 408.00 лева /720.00 евро/ на сумата в размер на 2 086.93 лева /1 067.03 евро/. По предявения иск за заплащане на сумата в размер на 468.00 евро или тяхната равностойност в лева в размер на 915.00 лева, представляващи разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС - 300366 - 7 от 11.01.2022 година размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, за месец март 2022 година, размерът на иска е увеличен от сумата в размер на 915.00 лева /468.00 евро/ на сумата в размер на 1 519.73 лева /777.03 евро/. По предявения иск за заплащане на сумата в размер 1 575.00 евро или тяхната равностойност в лева, в размер на 3 079.00 лева, представляваща неизплатен извънреден труд за 10 дни, положен през почивни дни за целия период на командироване - 11.01.2022 година до 19.03.2022 година размерът на иска е намален от сумата в размер на 3 079.00 лева /1 575.00 евро/ на сумата в размер на 2 486.52 лева /1271.44 евро/. По предявения иск за заплащане на сумата в размер 168.00 евро или тяхната равностойност в лева в размер на 328.00 лева, представляваща неизплатен извънреден труд за един ден положен през официален празник — 03.03.2022 година, размерът на иска е увеличен от сумата в размер на 328.00 лева /168.00 евро/ на сумата в размер на 467.20 лева /238.88 евро/. Предвид допуснатото намаление на една част от предявените искове съдът с протоколно определение № 965/18.05.2023 година е прекратил производството по исковете по т. 2.1 и т. 2.5 от молбата на адвокат К., над измененият им в съдебно заседание размер до първоначално предявения такъв, а именно за сумата над 218.19 лева до първоначално предявения иск от 626.00 лева по т.2.1 и по предявения иск по т. 2.5 за сумата над 2486.52 лева до пълния размер от 3079.00 лева. С протоколно определение № 964/18.05.2023 година съдът е прекратил производството по настоящото гражданско дело № 1203/2022 г. по описа на РС Благоевград, в частта по отношение на предявените насрещни искове, а именно: За сумата в размер на 224.00 евро или тяхната равностойност в лева в размер на 438.00 лева, представляваща неизплатена част от договорено съгласно Допълнително споразумение № ДС - 300366 - 7 от 11.01.2022 година трудово възнаграждение за четиринадесет работни дни, положени през месец януари 2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума. За сумата в размер на 505.00 евро, или тяхната равностойност в лева в размер на 987.00 лева, представляващи разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС - 300366 - 7 от 11.01.2022 година размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, за месец януари 2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума. За сумата в размер на 2 485.00 евро или тяхната равностойност в лева в размер на 4 858.00 лева, представляващи неизплатени дневни пари за командироване в чужбина, съгласно чл. 5а от НУРКИРСРПУ вр. с НСКСЧ, за 71 дни, за времето от 11.01.2022 година включително до 19.03.2022 година включително, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума. За сумата в размер на 9 230.00 евро или тяхната равностойност в лева в размер на 18 044.00 лева, представляващи неизплатени квартирни пари за командироване в чужбина, съгласно 5а от НУРКИРСРПУ вр. с НСКСЧ, за 71 дни, за времето от 11.01.2022 година включително до 19.03.2022 година включително. След съвкупен анализ на представените от страните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните в настоящото производство, че същите са се намирали в трудово правоотношение. Това обстоятелство се установява от приетото по делото лично трудово досие на ответника Б. Р. С.. От приетия като писмено доказателство трудов договор № 366/25.10.2019г., се установява, че ищецът е заемал при ответника длъжността „работник строителство“ при 8 часов работен ден, петдневна работна седмица. Уговореното основно месечно брутно трудово възнаграждение било 650 лв.. Съгласно чл. 3 от договора, същият е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 70 от КТ с изпитателен срок от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, считано от датата на постъпване на работа. От представеното по делото Допълнително споразумение № ДС-300366-7/11.01.2022 година, се установява, че при условията на чл. 121а от КТ работодателят е командировал работника-служителя в Ирландия, Нидерландия, Франция и Дания за изграждане на фотоволтаични електро централи според приложен график с договорени параметри. От текста на това допълнително споразумение се установява, че продължителността на командироването била от 11.01.2022г. до 15.04.2022 г. Страните се съгласили, че дължимото на ответника брутно трудово възнаграждение за полагания от него труд за всеки изработен час, с включени транспорт и настаняване в държавата на командироване в Ирландия бил 10, 50 /десет евро и петдесет евроцента/; за Нидерландия по 9, 85 евро за всеки изработен час; за Франция: заплащане според френското законодателство средно 10, 48 евро за отработен час; за Дания - 17, 40 евро за всеки изработен час, с включени транспорт и настаняване в държавата на командироване. С чл.4 от допълнителното споразумение страните се уговорили възнаграждението да се изплаща ежемесечно от 25-30 число на месеца следващ положения труд, като е уговорено, че работникът няма да полага извънреден и нощен труд, а квартирните разходи са за сметка на работодателя. Видно от приложеното по делото Заявление от 20.03.2022 година Б. Р. С. е депозирал молба до работодателя на основание чл. 326, ал. 1 КТ да бъде прекратено трудовото му правоотношение считано от 20.03.2022 година на основание чл. 326, ал. 1 КТ във вр. с чл. 220, ал. 1 КТ, като е заявил че няма да отработи уговореното в трудовия договор предизвестие. От представената по делото Заповед № 0967/20.03.2022 година на основание чл. 326, ал. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Б. Р. С., поради подадено заявление от лицето на 20.03.2022г. без отработване на уговореното предизвестие. Отразено е в заповедта, че работникът дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за срока на неспазено предизвестие - в размер на брутно трудово възнаграждение. Работодателят е представил и копие на ЛТД на работника Б. Р. С., ведно с длъжностна характеристика на същия. От страна на ответника са представени ведомостите за заплати за месец януари 2022 година, февруари и март 2022 година, фишове, както и фактури за настаняване на наетите на работа в Ирландия за периода от 11.01.2022 година до 12.03.2022 година, сред които е и ответника. По делото е проведен разпит на един свидетел Александър Джельов, който заявява, че познава Б. С., тъй като с него са били колеги и са работели заедно в Ирландия, като монтажници. Сочи, че заминали за Ирландия на 11.01.2022 г. и работили до 19 или 20 март 2022 г. Двамата извършвали монтаж на колци на конструкции на соларни панели. Работата им се изразявала в излизане на терен, пускане конци за нивелация, след което набивали колците, вдигали конструкция, като цялата работа се извършвала по нивелация, по размери, след което се монтирали соларни панели. Споделя, че работата е специфична и не всеки може да я върши, като той я работи от 5 години, а Б. – повече от 5 години. Посочва, че в Ирландия за тази работа се заплащало над 15 евро на час възнаграждение, като тяхното възнаграждение за месец януари им било изплатено със закъснение, като не им била заплатена цялата сума, която била договорена. Сочи, че за целия период, в който били в Ирландия, работното им време било от понеделник до петък от 08: 00 ч. до 17: 00 ч. с 1 час почивка, събота от 08: 00 ч. до 14: 00 ч. без почивка. Заявява, че за работното време пътували с осигурен от фирмата превоз, като от фирмата имали и осигурена квартира. Заявява, че фирмата им давала някакви пари за храна, които не стигали. Твърди, че им били предоставени документи, които разписали, за прекратяване на трудовия договор, които не са чели. По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която е приета към доказателствения материал по делото. От заключението на вещото лице С. Т. се установява, че ответникът Б. Р. С. е бил командирован за периода от 11.01.2022г. до 19.03.2022г. вкл. в Р. Ирландия. Размерът на д ължимото обезщетение от ответника на основание чл. 220, ал.1 от КТ възлиза в размер на 2 894, 32 лева, от които основна работна заплата - 2 860, 00 лева; и -процент за прослужено време – 34, 32 лева. Вещото лице е посочило, че договореното в т. 3 от Допълнително споразумение № ДС-300366- 7/11.01.2022 година, сключено между страните е заплащането на брутно трудово възнаграждение: за Ирландия да се извършва по 10, 50 евро/час с включени транспорт и настаняване. Размерът на брутното трудово възнаграждение, съгласно отработените от С. дни и съгласно договореното в точка 3 от допълнителното споразумение възнаграждение, за месец януари, февруари и март 2022 година е общо за 4 452, 00 евро (8 707, 35 лева), от които: за месец януари - 1680, 00 евро (3 285, 79 лева; за месец февруари - 1680, 00 евро (3285, 79 лева) и за месец март - 1 092, 00 евро (2 135, 77 лева), които подробно са описани в Справка № 6 на експертизата. Извършените удръжки от РЗ за Димитров са за ДОО - 8, 3 % - лична вноска - 646, 12 лева, за ДЗПО в УПФ - 2, 2 % - лична вноска – 169, 63 лева; -За ЗО - 3, 2 % - лична вноска – 246, 73 лева; за ДОД - 10 % - 763, 34 лева; и -за две задължителни обучения - 488, 96 лева, или общо удръжки - 2 314, 78 лева, по отделни месеци е отразено в Справка 07. Вещото лице сочи, че възнаграждението, във вид на нетна РЗ, което е следвало да получи С. по РПВ-ти, изготвени от „Соларпро” АД за месец януари, февруари и март 2022 година е както следва: обща сума за получаване за м.01.2022 -2 749, 90 лева: На 17, 01-превод 600, 00 лв. аванс; на 04.03-превод 1613, 00 лева; На 07.03-превод 536, 90 лева; Обща сума за получаване за м.02 – 2303, 96 лева: На 17.02-превод 600, 00 лв. аванс; На 6.04.- превод- 1022, 00 лева; На 21.04 - превод 511, 47 лева. Общо изплатена сума – 2133, 47 лева. Остатък непреведена сума – 170, 49 лева; обща сума за получаване за м.03 – 1327, 14 лева: На 04.05 - превод 663, 00 лева; На 20, 05 - превод 132, 90 лева; На 26, 05 - превод 531, 24 лева. В Справка 8 вещото лице е посочило нетната РЗ при прилагане на часова ставка от 10, 50 лв./час, като същата би била в размер на 6921, 03 лева и в справката са посочени по отделни месеци. Вещото лице е посочило, че размерът на основната работна заплата по данни на Интрастат от 01.01.2022г в Ирландия е 1 775 евро. като максималното работно време, което работник или служител следва да работи в средна работна седмица е 48 часа, като във възнаграждението може да включва следните надбавки за храна и/или квартирни, когато работодателят ги предоставя на наетото лице: -само за храна - 0, 94 евро за всеки отработен час; -само за настаняване - 24, 81 евро седмично, или 3, 55 евро дневно. Вещото лице е установило, че в случай, че в брутното трудово възнаграждение се включат следните надбавки за храна и/или квартирни, когато работодателят ги предоставя на наетото лице: - само за храна - 0, 94 евро за всеки отработен час; -само за настаняване - 24, 81 евро седмично, или 3, 55 евро дневно, размерът на брутното трудово възнаграждение би бил за 5 185.57 евро, по отделни месеци посочени в Справка № 11. Според вещото лице при командироване и изпращане на работници и служители по смисъла на чл. 121а от Кодекса на труда е неприложима НСКСЧ. Командироването се извършва по реда на Наредбата за условията и реда на командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ) - ДВ бр.6/22.01.2021 г. Вещото лице установява, че не е извършвано изплащане на дневни пари за командироване на С. в чужбина, както и по делото липсват документи, удостоверяващи плащането на квартирни пари от командированото лице. Вещото лице сочи, че максималното работно време, което работник или служител следва да работи в средна работна седмица е 48 часа, като счита, че в Ирландия не е предвидено увеличение на работната заплата при полагане на извънреден труд в събота. Допълнително заплащане (или платен отпуск) е предвидено за полагане на труд в неделя. Според вещото лице, работната заплата за пълен месец е 1 775.00 евро (3 471, 60 лева). През м.03.2022г. са отработени 13 дни от общо за месеца работни дни 22. Работната заплата за отработените 13 дни е в размер на 2 051, 40 лева (3 471, 60 лева: 22 р дни х 13 р дни). Средночасовото ТВ за м.03.2022г. е в размер на 19, 725 лева (2 051, 40 лева: 104 часа). Сумата от 19, 725 лева представлява 10, 09 евро и поради приетото заплащане не по-малко от 10, 50 евро (20, 54 лева на час), експертизата е приела същата ставка, както при вариант първи на изчисление - 20, 54 лева/час. Размерът на сумата на положеният извънреден труд за 1 ден положен през официален празник - 03.03.2022 година и при двата варианта на изчисление е за 21, 00 евро (41, 08 лева). Вещото лице посочва, че не е извършвано и зплащане на положен извънреден труд. По делото е допусната и назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която съдът намира, че не следва да бъде обсъждана, тъй като е ирелевантна за спора. Съдът кредитира заключението на вещото лице по основната експертиза, като компетентно и обосновано. От правна страна: По отношение на предявеният иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ наличието на трудово правоотношение, породено от процесния трудов договор, по силата на който ищецът има качеството на работодател, а ответникът - на работник или служител; 2/ ответникът е прекратил процесното трудово правоотношение на правно основание, което изисква спазване на предизвестие; 3/ ответникът не е спазил срока на предизвестието; 4/ размер на дължимото обезщетение и 5/ неизпълнение на ответника да заплати претендираната сума. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение. Не е спорно между страните в настоящото производство, че същите са се намирали в трудово правоотношение. Това обстоятелство се установява от приетото по делото лично трудово досие на ответника Б. Р. С., както и от представения трудов договор. От приетия като писмено доказателство трудов договор № 366/25.10.2019г., се установи, че ищецът е заемал при ответника длъжността „работник в строителството“. Уговореното основно месечно брутно трудово възнаграждение е било 650 лв. Съгласно чл. 3 от договора, същият е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 70 от КТ, с изпитателен срок от 6 месеца, уговорен в полза на Работодателя, считано от датата на постъпване на работа. От представеното по делото Допълнително споразумение № ДС-300366-7/11.01.2022 година, се установява, че при условията на чл. 121а КТ работодателят е командировал работника-служителя в Ирландия, Нидерландия, Франция и Дания за изграждане на фотоволтаични електро централи според приложен график с договорени параметри. Става ясно от текста на това допълнително споразумение, че продължителността на командироването била от 11.01.2022г. до 15.04.2022г. Страните се съгласили, че дължимото се на ответника брутно трудово възнаграждение за полагания от него труд за всеки изработен час, с включени транспорт и настаняване в държавата на командироване в Ирландия бил 10, 50 /десет евро и петдесет евроцента/; за Нидерландия по 9, 85 евро за всеки изработен част; за Франция: заплащане според френското законодателство средно 1, 48 евро за отработен час; за Дания - 17, 40 евро за всеки изработен час, с включени транспорт и настаняване в държавата на командироване. От събрания по делото доказателствен материал, включващ и показанията на свидетеля А (служител на ищеца и колега на ответника), се установява, че ищецът е заминал за Ирландия на 11.01.2022г., където е работил до 20.03.2022г. Работата на ответника в Ирландия се изразявала в изграждането на соларни паркове. На 20.03.2022г. ответникът депозирал заявление до ищеца, с което на основание чл. 326, ал. 1 КТ е направил изявление за прекратяване на трудовия договор. Със заявлението ответникът изрично е заявил, че няма да отработи уговореното в трудовия договор предизвестие и че желае прекратяването му да е считано от 20.03.2022 г. Безспорно е между страните, че считано от 20.03.2022г. посочената трудовоправна връзка е била прекратена със Заповед № 0967/20.03.2022 година за прекратяване на трудово правоотношение по трудов договор № 366/25.10.2019г., като в заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 326, ал. 1 КТ поради подадено заявление на ответника от 20.03.2022г. Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установи, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ответника за пълния отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение (месец февруари 2022г.) е 3516, 65 лв. Ответникът не е представил доказателства да е заплатил горепосочената сума. С оглед изложеното са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 220, ал. 1 КТ. В тази връзка следва да се има предвид и следното: Предизвестието по естеството си представлява уведомление отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок - датата, от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. В случаите, когато по силата на закона страната може да прекрати трудово правоотношение с отправяне на предизвестие, според чл. 335, ал. 2 КТ, трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването на срока на предизвестието - с изтичане на съответната част от срока на предизвестието. Неспазването на срока на предизвестието означава, че някоя от страните по трудовото правоотношение решава да не изчака неговото изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който страната, поискала прекратяването на договора преди изтичането на срока на предизвестието, е посочила. Следователно, меродавен е моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяването му чрез неспазване срока на предизвестието. В случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ. Неспазването на срока на предизвестие има значение единствено относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие. При това положение работодателят има право съгласно чл. 220, ал. 1 КТ да получи от работника обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Срокът на предизвестието в случая е 30 дни. Брутното трудово възнаграждение на ответника, което съгласно чл. 228 КТ служи за основа за определяне на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, е в размер на 3516, 65 лв. Следователно размерът на дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ следва да е 3516, 65 лв. Доколкото ищецът не е изменил иска по размер, следва му бъде присъдена претендираната от него сума в размер на 2894, 32 лв. В обобщение следва да се изтъкне, че предявеният иск се явява основателен и като такъв подлежи на уважаване. Относно насрещните осъдителни искове по чл.128, т. 2 КТ, чл.121, ал.4 и 5 КТ вр. с чл. 6, ал.2 от НУРКИРСРПУ, чл.5а от НУРКИРСРПУ вр. с НСКСЧ, чл. 143 КТ вр. с чл.262, ал.1, т.2 и т.3 КТ на ответника Б. Р. С. срещу ищеца "С Уважаването на тези искови претенции в настоящия случай е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищецът да е работил при ответника, да установи каква е била заеманата длъжност, какви са били конкретните права и задължения, респ. трудова функция, която е изпълнявал; 2/ че ищецът е бил командирован, за процесния период; 3/ какъв е бил размерът на уговореното трудово възнаграждение, както и при какви условия е бил командирован; 4/ че ищецът е положил труд през всеки от месеците, през които твърди, че не е получил заплащане и разлика в заплащането, както и че е положил извънреден труд и на кои дни и 5/ неизпълнение на ответника да заплати претендираните суми. Както стана ясно от изложението относно първоначалния иск ищецът е бил командирован в Ирландия, където е работил като работник в строителството на соларни паркове за периода от 11.01.2022г. до прекратяване на трудовото правоотношение на 20.03.2022г. Страните са се съгласили, че дължимото се на ответника брутното трудово възнаграждение за полагания от него труд за всеки изработен час, с включени транспорт и настаняване в държавата на командироване в Ирландия е 10, 50 /десет евро и петдесет евроцента на час/. Основният спорен въпрос по отношение на насрещните искове е дали е трябвало работодателят да заплащал по-голяма минимална часова ставка от първоначално уговорената от 10, 50 евро на час, а именно твърдяната от работника или служителя в размер на 15 евро на всеки отработен час. В тази връзка и вещото лице е изготвило и два варианта за размера на дължимите се суми по насрещните искове съответно с минимална часова ставка от 10, 50 евро и 15 евро на час. Настоящият съдебен състав намира, че работодателят е дължал заплащането на уговорената от страните с допълнителното споразумение минимална часова ставка в размер на 10, 50 евро на час. Аргументите за този извод са следните: От представената по делото справка от сайта на правителството на Ирландия е видно, че минималната часова ставка е в размер на 10, 50 евро, а продължителността на работната седмица е 48 часа. Това възнаграждение не касае само нискоквалифициран труд, както смята работникът или служителят. По делото не се установява по категоричeн начин, че трудът полаган от насрещния ищец е изисквал специална квалификация. Същият е работил като работник в строителството, като работата е касаела извършването на подготвителни операции и монтаж на различни електрически инсталации (видно от приложената към делото длъжностна характеристика). Следователно става въпрос за професия, която не изисква специална квалификация. Предвид горното, исковете за присъждане на разликата между договорения съгласно ДС размер на трудовото възнаграждение и размера на основната работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, следва да бъдат отхвърлени, тъй като са неоснователни. По отношение на исковете за неизплатено трудово възнаграждение за месеците февруари и март 2022г., съдът като съобрази заключението на вещото лице, и като извърши самостоятелни изчисления, намира, че за периода февруари и март 2022г. ищецът е работил в Ирландия, като дължимото му трудовото възнаграждение, като се съобрази ставката от 10, 50 лв. е в 2133, 84 лв., за месец февруари, от която сума 2133, 47 лв. е платена от работодателя и неплатената сума възлиза на 0, 37 лв. или 0, 18 евроцента. За месец март в който са отработени 13 работни дни дължимата нетна сума е в размер на 1678, 76 лв., от която е платена сумата от 1327, 14 лв. като неплатения остатък е в размер на 351, 62 лв. или 179, 78 евро. Предвид това, съдът намира, че предявените искове за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари и март 2022г. са частично основателни, и следва да бъдат уважени, като за месец февруари следва да бъде присъдена сумата в размер на 0, 37 лв., а за месец март 2022г. сумата от 351, 62 лв., над тези размери до предявените исковете следва да бъдат отхвърлени. По делото не се установи насрещният ищец да е полагал извънреден труд, поради което претенциите за такъв се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Относно разноските: При този изход на спора ищцовата страна "Соларпро Кънстракшън” АД има право да получи от ответника съдебните разноски, като в тази връзка се претендира сумата в размер на общо 3799, 38 лв., от които 115, 78 лв. заплатена държавна такса /л. 3/, 200 лв. за заплатено възнаграждение на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза /л. 85/, 519, 60 лв. - представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по исковото производство /л. 5/, както и сумата от 2964, 00 лева - представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с депозираната насрещна искова молба /л. 42/, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 179/. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение по насрещните искове. В тази връзка съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2964, 00 лв. за защита по насрещните искове, като с оглед цената на всички искове минималният размер на адвокатския хонорар е 3137, 20 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата). Договореното възнаграждение е по малко от минималното предвиденото в Наредбата, поради което то не се явява прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. С оглед уважаване на предявения главен иск, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 835, 38 лв., както и сумата от 2819, 14лв. заплатено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърления размер на насрещните искове. Ищецът по насрещните искове е претендирал присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. Предвид уважаване на част от предявените насрещни искове, следва да бъда осъден ответникът да заплати на ищеца по тях сумата от 195, 49 лв. - направени разноски съобразно уважения размер от исковете. На основание чл.78, ал.6 от ГПК с оглед уважения размер на част от предявените насрещни искове, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда сумата от 50, 00 лв. дължима държавна такса върху уважения размер от исковете за трудово възнаграждение, както и сумата от 17, 10 лв. възнаграждение за вещо лице. Водим от горното, съдът