РЕШЕНИЕ

№ 238

гр. Павликени, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Митко Михайлов като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Гражданско дело № 20254140100251 по описа за 2025 година Производствотo e по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на професор доктор А. Б. З., ЕГН ••••••••••, депозирана чрез пълномощника и съдебен адресат адвокат П. И., АК-Р. - съдебен адрес гр. •••, с която против СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „Димитър А. Ценов“ – Висше училище, БУЛСТАТ •••, със седалище и адрес на управление гр. •••, представлявано от Ректора - доцент доктор М. М. са предявени следните обективно, кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № •••/05.11.2024 г. на Ректора на СА „Д.А.Ценов“ и неговата отмяна и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Професор, висше училище“, с код по НКПІД 23107005, в звено катедра „Финанси и кредит“ при СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „Димитър А. Ценов“.

В исковата молба се твърди, че ищецът постъпил в ответното учебно заведение, на академична длъжност „асистент“ със сключен трудов договор № ••• от 25.01.1999 г., като последното изменение на трудовия му договор сочи да е извършено с допълнително споразумение № ••• от 20.05.2024 год. след приключване на мандат за заемана за 4 години изборна длъжност „декан“ на факултет „Финанси“. В публичния регистър на академичните длъжности и дисертации на НАЦИД бил вписан под номер •••, придобил образователната и научна степен „Доктор“ с диплома № •••/04.01.2000 г., утвърдена с решение на Специализиран научен съвет при Висшата атестационна комисия с Протокол № 16/26.10.1999 г., академичната длъжност „доцент“ сочи да е придобил със свидетелство № •••/31.12.2001 г„ утвърдено с протокол № 15/30.10.2001 г. при ВАК на научна комисия № 16. На академичната длъжност „професор“ бил назначен с акт № •••/10.12.2012 г., за което е издадена диплома № •••/13.12.2012 г. Посочва се в исковата молба, че ищецът с оглед чл. 57 ЗВО е атестиран в предвидените периоди от 5 години за хабилитиран преподавател, като при всяко атестиране сочи да е оценен от работодателя с най-високата оценка „много добра“ и най-високия по скалата брой точки за СА „Д. А. Ценов“. Към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответната страна бил с най- високите за висшето училище научни показатели, научно ръководство на 15 защитили докторанти, най-високите показатели за международна цитируемост и получени двукратни почетни звания - „Doctor Honoris Causa” на Донецкия национален университет „Василий Стус“, гр. Виница, Украйна - диплома № •••/28.04.2017 г. и „Professor Honorificus” на Университет „Артифекс“ в Букурещ - решение № 37/15.05.2024 г. на Сената на университета. Сочи, че е назначаван в Консултативния съвет по управление и одит на финансовата система към министъра на финансите на Република България- заповед № ЗМФ-845/18.06.2008 г. при Министерство на финансите и в експертните групите на МОН по изготвяне на Наредбите за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища. Твърди се в исковата молба, че ищецът от 2000 г. до 2024 г. е избиран и назначаван в СА „Д. А. Ценов“ на административни позиции координатор и директор на център за дистанционно обучение, зам. ректор по обучението на магистри и докторанти, заместник-председател на Общо събрание, ръководител катедра „Финанси и кредит“ и декан на факултет „Финанси“, ръководил е магистърски програми, както и че е ръководил и координирал редица проекти с национално и международно финансиране в подкрепа на бюджета на ответника. Като експерт, академичен преподавател и представител на СА „Д. А. Ценов“ давал десетки интервюта в централни и регионални медии с нито едно предявено уронване на престиж или добро име. Ищецът твърди, че със Заповед № •••/05.11.2024 г., връчена му на 05.11.2024 г. в 14: 18 часа, по време на лекция пред студенти, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовият му договор с ответния университет е прекратен. Счита, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като липсвала индивидуализация на деянието, определено за дисциплинарно нарушение, доколкото в заповедта в 14 точки бил извадени изречения от интервю с посочена датата 29.08.2024 г. - която дата е оповестена като дата на публикуване на интервюто на ищеца в YouTube, в канал на телевизия „Канал 3“, с посочване на времето на произнасянето им и след това и като дисциплинарно нарушение е посочено „нарушението е извършено чрез даване на интервю“, като даването на интервю е квалифицирано като „уронване на доброто име на предприятието - работодателят е злепоставен пред трети лица, което се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и авторитета му“, твърди се, че в процесната заповед липсва посочване на субективния елемент от фактическия състав на нарушението - вината и липса на мотиви по отношение на вината, твърди се липса на задължителното съдържание, регламентирано в чл. 195 КТ в уволнителната заповед.

На следващо място се претендира нарушение на разпоредбата на чл. 194 КТ тъй като според ищеца в заповедта е посочено, че нарушението е извършено на 29.08.2024 г., а наказанието е наложено на 05.11.2024 г., т.е. след изтичане на двумесечния срок по чл. 194 КТ. Твърди се липса на конкретика в заповедта, касателно осъществяването на нарушението- дали това се е случило на 28.08.2024 г. или на 29.08.2024 г., както и липсата на посочване на момента на узнаване от работодателя за твърдяното нарушение.

Претендира се нарушение на разпоредбата на чл. 193 КТ- опорочаване на процедурата, предшестваща налагането на дисциплинарно наказание, тъй като ищецът твърди, че обяснения са му изискани със заповед № •••/07.10.2024 г. на ректора, връчена му чрез ЧСИ на 29.10.2024 г. в 17.20 часа по време на отпуск за временна неработоспособност, като му е определен срок от „три работни дни“, съгласно т. III, в които той да представи обяснения и доказателства Сочи, че след датата на връчване на заповедта - 29.10. 2024 г. следват два работни дни - 30.10. 2024 г. и 31.10.2024 г., като на 30.10.20204 г. твърди да е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, поради което за него този ден не е работен. Намира, че първият работен ден следва да е 31.10.2024 г., съответно следващият е 01.11.20204 г., но той съгласно чл. 154, ал.1 КТ е официален празник и неприсъствен ден за всички учебни заведения, включително за работодателя и за работника, поради което не се включва в определения срок. Твърди, че вторият работен ден е 04.11.2024 г., а третият работен ден, в който изтича срока за даване на обяснения е 05.11.2024 г. – вторник. Черпи аргументи от обстоятелството, че работодателя му е начислил за месец ноември 2024 г. трудово възнаграждение само за един работен ден, какъвто е 04.11.2024 год. - понеделник, с което потвърждавал, че и за него 01.11.2024 год. е неработен ден. В заключение счита, че срокът за даване на обяснения изтича в края на деня - 05.11.2024 г., в 24: 00 ч. Твърди, че в определения му срок от три работни дни е представил чрез заверен с личен електронен подпис по Закона за електронния документ и електронния подпис документ с отговорите си и с доказателствата, които иска да бъдат обсъдени в дисциплинарното производство. Обясненията и доказателствата сочи, че са депозирани на официалния електронен адрес на работодателя СА „Д.А.Ценов“- rectorat@uni-•••.bg и е изпратил копия с допълнителни електронни адреси за получаване на обясненията (Сс) - ••• (представляващ адреса на електронна поща на ректора) и ••• (този на електронна поща на Инспектор „Деловодно и административно обслужване" на СА „Д.А. Ценов"), като посочил и своя електронен адрес за отговор - •••. Твърди, че отговорът и персоналния електронен подпис към него са надлежно валидирани чрез системата на Държавна агенция „Електронно управление“, като е поискал и чрез отдел „Деловодно и административно обслужване“ на СА „Д.А.Ценов“ да му бъде издаден регистрационен индекс на изпратените обяснения от 05.11.2024 г., който да получи като сканиран документ при инспектор факултет „Финанси“ на СА „Д.А.Ценов“, гр. С. Твърди, че обясненията му с електронен подпис и приложения са предадени в комплект по електронна поща в 16.32 часа, много преди 24: 00 часа на 05.11.2024 г. и в рамките на работното време на звено „Деловодно и административно обслужване“ на СА „Д. А. Ценов“, с оглед разпоредбата на чл. 72 ал. 4 ЗЗД. В заключение намира, че процесната заповед е издадена преди изтичане на дадения му срок за обяснения, на 05.11.2024 г. и му е връчена на 05.11.2024 г. в 14: 18 часа.

Ищецът по горните съображения счита уволнението си за незаконосъобразно, но оспорва и по същество констатациите да е извършил дисциплинарното нарушение описано в заповедта. Признава, че е участвал в процесното интервю, изтъква, че участието му се свежда единствено и само до това какви отговори е дал на журналиста и няма участие и влияние за това как е рекламирано, озаглавено, анонсирано интервюто, какви заставки, екранни текстове, постоянни или временни заглавия са използвани от екипа на телевизията по повод на цитираното интервю. Твърди, че голямата част от цитатите са свързани с действията на бивш ректор, който сочи, че от 2015 г. не е свързан с Академията, поради което няма как изразеното за него да се отрази върху доброто име на работодателя му. Твърди, че следващата част от изведените цитати са свързани с промяната на трудовите договори на служителите и преместването на млади учени в други катедри, като сочи, че това са обективни факти, които са настъпили и са писмено документирани, поради което посочването им също няма как да урони доброто име на работодателя. Сочи, че следващата част от изведените цитати са свързани с кмета на община Свищов и информацията, достигнала до него, че общината има интерес да придобие имоти, собственост на университета, като според него тези изявления също не уронват доброто име на работодателя, а са насочени към защита на интересите му. Твърди, че при интервюто е упражнил правото си да излага мнение и становище по въпроси, които пряко засягат правата му и по въпроси, свързани с мястото на упражняване на правото му на труд, като цитираната в уволнителната заповедта информация и становища, които е изразил по никакъв начин не накърняват доброто име на работодателя, тъй като не е изнесена информация, която да е невярна или да е изразена квалификация, която да е обидна или злепоставяща. Намира, че е нарушена и нормата на чл. 190, ал.2 във вр. с чл. 189, ла.1 КТ, поради което и на това основание заповедта се явява незаконосъобразна. Твърди, че в заповедта липсва посочване на субективния елемент на твърдяното нарушение, предвид предприетите от ректора разнопосочни действия- подал жалба до КАЕ, относно нарушение на Етични кодекс от страна на ищеца, във вр. с процесното интервю, въпреки, че е можел еднолично да вземе решение за наказването му, сочи че е сезиран Контролния съвет, като в състава му участвало лице, с междуличностен конфликт с ищеца, което не си е направило отвод.

На последно място в исковата молба са изложени и твърдения за нарушения на чл. 8 КТ от работодателя, касателно проведеното дисциплинарно производство, тъй като се сочи, че е проявил недобросъвестност и злоупотреба с работодателска власт при налагане на наказанието, а именно с оглед начина на връчване на поканата по чл.193 КТ; ангажирането от работодателя и на други органи на Академията с даденото интервю, иницииране на други производства, без обаче да се изчакат техните решения; непредоставянето на възможност за даване на обяснения от ищеца в срока за това, както и мястото и начина на връчване на заповедта за дисциплинарното уволнение - по време на лекция, пред студенти. По изложените съображения ищецът, счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради нарушаване на процедурните правила по издаването - нарушение на формата, неспазване на сроковете за налагане на наказанието, нарушение на процедурата по чл. 193 КТ, както и поради нарушение на материалния закон - липса на деяние, което може да се определи като дисциплинарно нарушение, неспазване на принципа за пропорционалност и при явно нарушение на принципа за добросъвестност регламентиран в чл.8 КТ, като по реда на настоящото производство търси признаване уволнението му за незаконно, съответно неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди него длъжност. Претендира разноски.

В с.з., лично и чрез пълномощника си поддържа претенцията. Същата се доразвива и в представени по делото писмени бележки.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника. Спори предявените искове, с доводи за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, при спазване на разписаните в закона процедурни правила. Сочи, че между Стопанска академия „Д. А. Ценов“ и проф. д-р А. Б. З. е сключен трудов договор № ••• от 25.01.1999 г., последно изменен с допълнително споразумение № •••/20.05.2024 г., по силата на които проф. д-р А. Б. З. заема длъжността „Професор, висше училище“, с код по НКПД 23107005, в звено катедра „Финанси и кредит“. Възразява, че описаните в уволнителната заповед действия на ищеца не представляват нарушения на трудовата дисциплина, тъй като на 29.08.2024 г. е публикувано интервю в платформата YouTube, достъпно на уеб адрес https: //www.youtube.com/••• - в канала на Канал 3, @Kanal- 3-bg, предаване „Час Пик“, проведено между Асен Томов (журналист) и ищеца, с продължителност 00: 25: 57 ч., твърди, че в това интервю са изнесени твърдения, преценени от работодателя и колектива на Стопанската академия като особено злепоставящи. Твърди се, че процесното интервю и поведението на ищеца са предизвикали вълна от реакции на университетско ниво - включително била образувана на преписка на Комисията по академична етика и на Контролния съвет, като в рамките на тези преписки били взети обяснения, анализирано било поведението на ищеца както в интервюто, така и в последващ момент, а към датата на откриване на дисциплинарно производство Контролният съвет се сочи, че е взел решение за отправяне на предложение до работодателя за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца. Ответникът твърди, работодателят да е научил в началото на м. септември 2024 г. за интервюто дадено от ищеца пред журналист на Канал 3 и се запознава с него чрез публикувания в платформата в YouTube запис. Сочи, че датата на откриване на нарушението е 29.08.2024 г. - датата на публикуване на интервюто в YouTube. Посочва, че при датата на узнаване за извършеното нарушение 29.08.2024 г., срокът за налагане на дисциплинарно наказание поначало е следвало да изтече на 29.10.2024 г., но уточнява, че със заповед № ••• от 07.10.2024 г. е изискал предоставяне на писмени обяснения от ищеца, който на следващия ден представил болничен лист № ••• от 08.10.2024 г., с предписано домашно лечение от 08.10.2024 г. до 16.10.2024 г. (9 календарни дни), а на 17.10.2024 г. ищецът бил в командировка до 19.10.2024. в Сърбия, Ниш, за участие в Четвърта заключителна транснационална партньорска среща по проект с акроним „СRСLЕсоп”, която била съгласувана преди иницииране на дисциплинарното производство и работодателят не й се е противопоставял, но след завръщането си на 21.10.2024 г., ищецът отново представил болничен лист, а именно болничен лист № ••• от 21.10.2024 г., с предписано домашно лечение за периода от 21.10.2024 г. до 30.10.2024 г. (10 календарни дни). Ответникът изтъква, че при налагане на дисциплинарното наказание е спазен срокът по чл. 194 ал. 1 КТ, тъй като за посочените периоди ищецът е бил в законоустановен отпуск и срокът изтича на 17.11.2024 г. Допълва, че от него са изискани обяснения при даден подходящ срок по чл. 193, ал. 1 КТ, но обясненията на служителя останали несъбрани изключително по негова вина. Сочи, че заповедта за искане на писмени обяснения е съставена на 07.10.2024 г., с предвиден срок от 3 работни дни за даване на писмени обяснения, но ищецът излязъл в отпуск в деня, последващ датата на издаване на заповедта за искане на писмени обяснения, което сочи на недобросъвестно поведение на служителя. Твърди се, че работодателят първоначално направил опит да връчи заповедта чрез лицензиран пощенски оператор по реда на Закона за пощенските услуги, с препоръчана поща чрез „Еконт“, но в рамките на четири дни, четири куриера направили общо осем посещения на адреса на ищеца, но той не отговарял на обажданията и на позвъняванията им на адреса. Поради това ищецът организирал връчването на заповед № ••• от 07.10.2024 г. чрез ЧСИ Виктор Георгиев, рег. № 725 КЧСИ, район на действие Окръжен съд В. Т., като З. бил уведомен от кантората на ЧСИ Георгиев за предстоящото връчване и бил търсен няколко пъти на адреса си, но отказвал да приеме поканата под претекст, че е заразно болен и не следва да отваря вратата на апартамента си, защото можело да зарази призовкаря. С уведомление от 15.10.2024 г. на ЧСИ Георгиев, залепено при условията на чл. 47 ГПК, се твърди, че ищецът е информиран, че следва да се яви в канцеларията за получаване до 30.10.2024 г. На следващо място е посочено, че ищецът не се е явил в канцеларията на ЧСИ за получаване на документите, после пак се разболява, отново развива аргументи пред служители на ЧСИ Георгиев, че не е в състояние да приеме заповедта, докато на 29.10.2024 г.- вторник, ищецът посещава кантората на ЧСИ Георгиев след официалното работно време, в 17: 20 часа и получава документите. Твърди се, че доколкото служителят сам е нарушил предписания му режим - домашно лечение, за да получи лично заповедта за обяснения, той е бил в състояние да вземе отношение по дисциплинарната преписка. Твърди се, че срокът за даване на обяснения е изтекъл на 04.11.2024 г., като сочи, че трите работни дни са 30.10.2024 г., 31.10. 2024 г. и 04.11. 2024 г. Сочи се, в отговора на исковата молба, че ищецът е давал обяснения пред Комисия по академична етика, обективирано в протокол № ••• от 12.09.2024 г., на заседание, на което ищецът лично е присъствал и взел отношение по същото нарушение, като този протокол е представен на работодателя, цитиран е в заповедите по дисциплинарното производство и е предявен на служителя със заповед № ••• от 07.10.2024 г. В заключение се сочи, че ответната стана намира, че не са допуснати процесуални нарушения в процесното дисциплинарно производство. Счита, че извършеното от ищеца нарушение е тежко такова, тъй като с него е било уронено доброто име на предприятието, изявленията в интервюто намира за злепоставящи, като намира твърденията на ищеца, че заявеното от него н е е злепоставящо, а израз на негативно лично мнение за несъстоятелни. Сочи, че изнесената от ищеца информация не е автентична и е от естество да нанесе сериозна вреда, тъй като ищецът изнесъл твърдения за извършени документи престъпления и престъпления по служба, внушавал вмешателство в работата на ръководството на предприятието, чрез „поръчване“ от трети лица неговото уволнение на други лица от състава на предприятието, говорил за „разчистване“, „наказване“, „овладяване“ на висшето училище, както и за „натирени“, „изхвърлени“, „прокудени“ „млади колеги“ в други катедри по еднолично решение на ректора, говори за „криминално овладяване“ на катедра „Финанси и кредит“, както и за „машина, която се задвижва да смачка“ млади учени, посочил, че работодателят упражнявал „тормоз“ чрез образуване на дисциплинарни производства, че лице от щатния преподавателски състав на ответника е заело длъжност не в резултат на научните способности и опит, а от помощта на „голям кръг приятели, които разчитат на нея“, създавал илюзия за незаконосъобразно разходване и/ или получаване на публични средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Твърди се, че ищецът умишлено е дал интервюто и изрекъл цитираните в заповедта твърдения, доброволно се е явил в телевизионен канал и нито едно от изречените твърдения не е вярно, тъй като няма влязла в сила присъда за извършено престъпление, няма административни или други производства, в подкрепа на думите на ищеца от интервюто. Сочи се в отговора на исковата молба, че ответникът е не просто работодател, а висше училище и по тази причина изнасянето на злепоставящи и неверни твърдения като разглежданите, в публичното пространство, го засяга в много по- голяма степен от обикновени стопански субекти. Оспорва твърденията, касателно недобросъвестност на работодателя в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, с изложение на аргументи в тази посока. По тези съображения ответната страна счита предявения искове за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Също търси разноски.

В с.з. и в писмени бележки поддържа горните възражения.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото относими доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото, обективиран в Определение № 178 от 21.03.2025 г., допълнен с протоколно определение от о.с.з. на 22.04.2025 година на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, ч е до уволнението между страните е съществувало перфектно откъм валидност трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Професор, висше училище“, с код по НКПД 23107005, в звено катедра „Финанси и кредит“ при ответното висше училище, че на 05.11.2024 г. на ищеца е връчена процесната заповед № •••/05.11.2024 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, че ищецът е получил Заповед № •••/07.10.2024 г. на Ректора на ответното учебно заведение, за даване на обяснение, чрез ЧСИ Виктор Георгиев на 29.10.2024 г. в срока на ползване на законовоустановен отпуск, поради временна неработоспособност, че датата първи ноември е неработен ден за страните по настоящото дело, както и че ответната страна е получила обясненията на ищеца, по започнатото срещу него дисциплинарно производство на 05.11.2024 г., час - два след като му е била връчена процесната заповед № •••/05.11.2024 г. на ректора на СА „Д. А. Ценов“.

Видно от съдържанието на последната на ищеца е наложено дисциплинарно наказание за нарушение, извършено чрез доброволно даване на свободно достъпно интервю, публикувано в YouTube на 29.08.2024 г. Интервюто е дадено пред Асен Томов в предаване „Час Пик" на Канал 3, излъчено в YouTube на 29.08.2024 г., с продължителност 00: 25: 57 и достъпно на уеб адрес https: //www.youtube.com••• и в рамките на това интервю, Служителят направил следните изявения: 1.1. В 00: 01: 53 ч. (приблизително време):

Журналист: „Можем ли да твърдим в такъв случай, че ректорът на Стопанска академия „Д. А. Ценов" ме е излъгал?“ Служител: „Абсолютно да. Значи все пак бил съм свидетел още от времето на един доста скандален негов предшественик, който от вчера вече има изява в медиите и се обяви за гуру (...)" 1.2. В 00: 03: 30 ч. (приблизително време):

Служител: "Факт е обаче, отзад напред ще започна с прясната новина, че вчера се осветли, че бившия ректор отстранен със санкция на Министерството на образованието и науката през 2015 г., избирайки си своя наследничка, една млада дама на 35 г., бързо бързо израснала за 4 години от най-ниското ниво до най-високото ниво..." Журналист: „Искате ли са и споменем името?" Служител: „Да, Т. Д., тя е професор, към настоящия момент има и придобито юридическо образование; мисля, че се подвизава и в община С., и в индустриален парк С., болница С., така с широк демараж на действие... " Журналист: „С широко портфолио на експертизи и познания, вероятно. " Служител: „ Вероятно или пък с голям кръг приятели, които разчитат на нея. Въпрос на гледна точка". 1.3. В 00: 04: 49 ч. (приблизително време):

Служител: „(...) с тази личност В. А., която вчера буквално ме поръча на своя наследник да бъда уволнен, отстранен или както там го наричате, разкрива една огромна и неудобна истина, че Министерството на образованието и науката, казвайки „А", не продължи" (...) виждам, че Министерството на образованието и науката тупа топката" (...) Аз самият съм абсолютно сюрпризиран и изненадан защо няма назначена проверка на място, която да установи факти, обстоятелства, документи, а иска примерно от ректора някакъв документ, който той да подаде, да укрие или да забави...". 1.4. В 00: 06: 10 ч. (приблизително време):

Служител: „И аз тук си задавам въпроса, окей, той е наистина наследник (ректорът, б.м.), вече осветен, неговият ментор е В. А., той е с мисия. Мисия да уволнява, разчиства, наказва, да овладява, не да гради, не да бъде лидер на една академична институция, която сама по себе си възпитава, тя е за пример, а да бъде такъв, който е, да кажем, с лоша мисия в едни странни времена. " 1.5. В 00: 07: 15 ч. (приблизително време):

Служител: „Оказа се, че това е един дълбоко, как да кажа, за мене вече криминален план, за овладяване на катедрата локомотив на висшето училище". 1.6. В 00: 11: 09 ч. (приблизително време):

Служител: „....нова генерация учени, която начело сме трима професори, които последователно реформирахме тая катедра, говоря проф. Проданов, проф. С. и мое лице, и накрая имаме едни хора, които просто не могат да забравят миналото и са зависими от въпросното лице В. А. Тогава става супер странно, когато на тая дата 31-ви, ние се оказваме в ситуация. четирима млади колеги са буквално натирени, изхвърлени, как да използвам, прокудени в други катедри, щото той ректорът така решил. Само да заявя, че то дори в силовите министерства го няма това нещо, ако някой иска да закрие отдел, да направи, има си ред, пита искаш ли, намери. Начи при нас еднолично ректорът казва „Чао, теб те няма". Начи това е най-грубото посегателство (...)". 1.7. В 00: 16: 35 ч. (приблизително време):

Служител: „... и тука става голямата, аз да кажа, това е една машина, която се задвижва само и само да смачка тия млади учени и нас, наще, новата генерация финансова школа. Променят на всички 159 преподаватели формата и съдържанието на трудовите договори, за да изчезне думата „катедра" (...)". 1.8. В 00: 17: 17 ч. (приблизително време):

Служител: „…естествено ние отказахме да подпишем, защото това пази хората, и този ректор вече толкова беше вбесен, че почна да преследва въпросните млади учени с дисциплинарни производства. " 1.9. В 00: 17: 28 ч. (приблизително време):

Служител: „Естествено, той намери подкрепа в кмета на С., казва се Г. Г., той е известен (...) има специални предавания за него и за неговите пороци, но оставям това настрани, кмет е, vox populi vox Dei. (...) В крайна сметка, от екипа му на заплата, който е и преподавател, се явява човекът връчител на заповеди, който създава въпросния тормоз и неудобство. И сега някой ако ми каже, че няма намеса в академичната автономия от страна на местна власт... " 1.10. В 00: 18: 20 ч. (приблизително време):

Журналист: „Понеже споменахме името на кмета, какъв е неговият основен интерес да се меси там?" Служител: „Аз ще го кажа така, План за възстановяване и устойчивост. До мен достигна информация, че, всъщност Стопанска академия има най-добрия спортен клуб след НСА в България (...) Истината е, че на някакъв етап, този огромен комплекс, който за мен лично е някакво уникално богатство (...) Оказа се, че това нещо кметът си го е бил харесал, така поне говорят, и искал да стане собственост на общината и да бъде заявено по ПВУ за проекти на общината. 1.11. В 00: 19: 50 ч. (приблизително време):

Служител: „Да, ама тия хора явно са имали някаква пътека, обещание и става дума за едни около 17-20 милиона, които те са разчитали, че могат да бъдат усвоени, да ползваме тази българска популярна дума, да бъдат изхарчени, но възложител по ЗОП да бъде община Свищов. Според мен нямаше никакъв проблем Стопанска академия да бъде частен бенефициент, да заяви, да реализира...“ Журналист: „Е, ама трябва и да делите“ Служител: „Не искам да коментирам...“ Журналист: „Слизаме на много такъв, нисък език…“ 1.12. В 00: 20: 17 ч. (приблизително време):

Служител: „Понякога.... В крайна сметка... може да се окаже, че става дума за пари, в случая за много пари, и тъй като въпросният кмет също се осветли, че застава зад този ректор, иска да му помага, част е от тази машина, чрез свои юристи и неговата шпиц команда за тормоз на младите учени, достигаме до следващите стъпки, и това е второто решение, където вече имаме документални престъпления. " 1.13. В 00: 22: 46 ч. (приблизително време):

Служител: „...и всичко това, което се случва, за мен означава, че под някаква форма, било то през настоятелство, през някаква форма на лобиране, министерството е в ступор, чака нещата да отминат." 1.14. В 00: 24: 49 ч. (приблизително време):

Служител: „Значи, всичко, което ние сме направили, е обект на специализирано проучване от органи, които, да кажем, владеят правото, няма да разкривам нищо повече. Всичко което се случва към днешна дата е внимателно и прецизно обследвано. Става дума за документни престъпления, става дума за престъпления по служба и за мен рано или късно истината ще възтържествува, защото да се криеш зад манипулиран кворум и да си уредиш избора, за ръководител катедра не прави чест и не е достойно още повече за един ректор, който се оказа, че, буквално казано, човек, който командва други сили, външни за Стопанска академия.“ Работодателя квалифицира нарушението като такова по чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро КТ - тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се чрез уронване на доброто име на предприятието. Работодателят приел, че е налице хипотезата на уронване на доброто име на предприятието работодателят е злепоставен пред трети лица, което се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и авторитета на му, тъй като служителят твърдял в публичното пространство, че професионалното реализиране на негови колеги, част от щатния преподавателски състав в Стопанска академия „Д. А. Ценов" е следствие не от научните способности и опит, а от помощта на „голям кръг приятели, които разчитат на нея" - злепоставящо работодателя, т.к. академичните длъжности и научните степени се заемат след хабилитация, чийто ред е предвиден в Закона за развитието на академичния състав в Република България и в Закона за висшето образование. Внушения, водещи до извод за несъответствие на професионални знания и умения на членове на екипа на предприятието пред трети лица уронват конкурентоспособността му, т.к. от една страна отблъсквали потенциални студенти, а от друга потенциални научни работници. Това поведение било от естество да засегне и ефективността на предприятието, т.к. демотивирало щатния персонал за точно изпълнение на трудовите им задължения, което пък може да се отрази на качеството напредоставяната образователна услуга. На второ място се внушавало вмешателство в работата на ръководството на предприятието, чрез „поръчване" от трети лица уволнението на служителя и на други лица от състава на предприятието и се създавали внушения за практики, които не кореспондират с етичните стандарти за професията на преподавател във висше училище и се свеждат до своеобразно порочно авторитарно управление на висшето училище. На трето място, служителят създавал илюзия за незаконосъобразно разходване и/ или получаване на публични средства по Плана за възстановяване и устойчивост, които обстоятелства били установими единствено при реализиране на наказателно преследване и на четвърто място в интервюто изнасял твърдения за извършени документни престъпления и престъпления по служба. В обобщение работодателят прави извод за тежко нарушение на трудовата дисциплина, което се изразява в засягане ефективността, конкурентоспособността и авторитета на работодателя. Подобни на изнесените внушения можели да отблъснат потенциални студенти и колеги преподаватели и млади научни работници; да се отразят негативно на заетите лица при работодателя и така в крайна сметка да се стигне до спад в броя на студентите и в качеството на образователната услуга.

В Заповедта работодателят се е позовал на приобщените по дисциплинарната преписка и предявени на служителя Протокол № ••• от 12.09.2024 г. от заседание на Комисията по академична етика, Становище от 11.09.2024 г. на Контролния съвет, ведно с Протокол № ••• от 12.09.2024 г. за приемането му.

Предвид горното и формиран извод за допуснато тежко нарушение на трудовата дисциплина, което обуславя налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение Заповедта е връчена на ищеца на 05.11.2025 г., в 14.18 часа, удостоверено с подписите на трима свидетели.

По делото не се спори участието на ищеца във въпросното интервю и изреченото там, спори се неговата оценка.

По делото е приложена Заповед № •••/07.10.2024 година на Ректора на Стопанската академия за откриване на дисциплинарно производство и изискване на обяснения, в която са описани вменените нарушения така, както са описани и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В посочения документ се съдържа информация за започване на дисциплинарно производство за установяване на фактите на нарушението и по определяне на евентуалното наказание, както и е определен срок от три работни дни за даване на писмени обяснения. Заповедта е връчена на ищеца чрез ЧСИ Виктор Георгиев на 29.10.2024 г. в срока на ползване на законовоустановен отпуск, поради временна неработоспособност – изложеното по-горе.

Съгласно болничен лист № ••• от 08.10.2024 г. на ищеца е предписано домашно лечение от 08.10.2025 година до 16.10.2024 г. за лечение на „Остър бронхит, неуточнен. На 17.10.2024 г. той е командирова н до 19.10.2024. в Сърбия, Ниш, за участие в Четвърта заключителна транснационална партньорска среща по проект с акроним „CRCLEcon” - Докладна записка от 17.09.2024 г. на координатора на проекта гл. ас. д-р П. А. и Заповед № •••/30.09.2024 г. за командировка в чужбина.

На 21.10.2024 г. ищецът е представил и Болничен лист № ••• от 21.10.2024 г., с диагноза „остър тонзилит, неуточнен“, съгласно който БЛ му е било предписано домашно лечение от 21.10.2024 г. до 30.10.2024 г. От представеното по делото извлечение от електронни съобщения – л. 13 – 15 от гр. д. № ••• по описа на РС – С. за 2024 година се установява, че изисканите обяснения са предоставени на 05.11.2024 година в 14: 11 часа – чрез електронна поща по описания в ИМ начин.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 3 КТ има за предмет упражняване на потестативното право на работника/служителя да иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание уволнение. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения. Законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на работника, спазване на давностните срокове, както и наказанието да е съответно на нарушението, като за тях съдът не следи служебно, а извършва проверка на база релевираните от ищеца доводи в тази насока, при спазване на диспозитивното начало в гражданския процес. В производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване. / така решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК).

Следователно с оглед конкретните наведени доводи на ищеца основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки относно спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната отговорност за вмененото дисциплинарно нарушение, чието установяване е в тежест на ответника: че преди налагане на дисциплинарното наказание е искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; че заповедта съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ относно индивидуализация на нарушението; че ищецът е извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина.

На първо място, разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ установява задължението за изслушване или за приемане на писмените обяснения на нарушителя на трудовата дисциплина, като съществен елемент на дисциплинарната процедура. Непоискването на обяснения е въздигнато от закона в абсолютно отменително основание – чл. 193, ал. 2 КТ. Неизвършването на действието прави незаконно дисциплинарното наказание само на формално основание и тъкмо поради това законът повелява на съда да не разглежда спора по същество и го задължава да отмени дисциплинарното наказание, поради презумпцията, че наказанието е наложено без да са преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на работника.

Последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 307 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1342/2010 г., ІV г. о., ГК, решение № 49 от 08.02.2011 г. на ВКС по гр. дело № 824/2010 г., ІV г. о., ГК, решение № 171 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. дело № 68/2009 г., III г. о., ГК, решение № 137 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. дело № 20/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 272 от 03.10.2014 г. на ВКС по гр. дело № 145/2014 г., ІV г. о., ГК, решение № 254 от 04.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 7086/2013 г., ІV г. о., ГК, решение № 53 от 31.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 2943/2016 г., ІІІ г. о., ГК, приема, че при задължението да се поискат обяснения се отчита липсата на специална процедура за това, което налага съдът да прецени всички обстоятелства, съобразявайки целите на чл. 193, ал. 1 КТ – работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяните дисциплинарни нарушения, а работодателят да прецени всички обстоятелства. Дали на работника е дадена реална възможност да даде обяснения, при това по отношение на всяко от нарушенията по заповедта за уволнение, мотивирали налагане на оспорвано дисциплинарно нарушение, се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай – отдалеченост във времето на констатираните нарушения, необходимост от определени справки, проверка на документи и пр.

В процесният случай работодателят е нарушил императивното си задължение да поиска и да даде възможност на служителя да представи обяснения по дисциплинарното обвинение, тъй като макар и формално да е изискал такива с коментираната заповед, не е изчакал изтичането му и съответно ищецът е бил лишен от възможността да представи обясненията си.

Както се посочи по-горе обясненията са изискани със Заповед № •••/07.10.2024 г. на Ректора, връчена чрез ЧСИ на 29.10.2024 г. в 17.20 часа по време на отпуск за временна неработоспособност. При определен срок от „три работни дни“, съгласно т. III. Заповедта, който сам работодателят е определил като разумен, поради което и се е задължил да изчака изтичането му.

Отсъствието поради общо заболяване представлява законоустановен отпуск при временна неработоспособност по чл. 162, ал. 1 КТ и срокът при ползването му не тече, а се удължава с толкова дни, с колкото служителят е отсъствал – така Решение № 209 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 87/2018 г., III Г. О. на ВКС.

Съгласно чл. 72 от Закона за задълженията и договорите, когато срокът се брои в дни. не се брои денят на събитието (на връчване на заповедта) и срокът изтича в края на последния ден.

При начина на определяне на срока, с оглед отпуска поради временна неработоспособност на ищеца, то следва да се приеме за начало на срока датата 31.10.2024 г. Следващият ден - 01.11.20204 г., съгласно чл. 154 ал.1 от КТ е официален празник, неработен и неприсъствен ден за всички учебни заведения, включително за работодателя и за ищеца, поради което и не следва да се включва определения срок. Вторият работен ден е 04.11.24 г. и третият работен ден. в който изтича срока за даване на обяснения е 17.00 часа на 05.11.2025 година, вторник – присъствен и работен ден.

В определения срок от три работни дни, ищецът, по надлежния ред е дал изисканите му обяснения - чрез подписан с личен електронен подпис по ЗЕДЕП документ. Посочил е и доказателства, които иска да бъдат обсъдени в дисциплинарното производство.

По изложените факти и обстоятелства е видно, че работодателят е нарушил едно от основните си задължения преди налагане на дисциплинарно наказание - да приеме писмените му обяснения. При това нарушение, съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ съдът не следва да разглежда спора по същество, а да отмени дисциплинарното наказание като незаконосъобразно.

Не се споделя наведеното възражение за това обясненията да не са взети поради поведението на ищеца. Действително Заповедта за изискването им е от 07.10.2025 година, но по делото липсват доказателства за опит тя да бъде връчена преди изпращането й за връчване от ЧСИ и в работни за ищеца дни.

Неоснователно е и възражението на ответника, че в условията на евентуалност следва да се приеме, че обясненията на служителя са стигнали до работодателя чрез даване на обяснения пред Комисията по академична етика, обективирани в Протокол № •••/12.09.2024 г., тъй като това са обяснения, дадени в друго производство, пред друг орган и това не освобождава работодателя от задължението да спази чл. 193 от КТ.

Предвид горните изводи, предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ за отмяна на дисциплинарното наказание "уволнение", извършено със процесната Заповед е основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличието на трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от работодателя незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ и предвид безсрочния характер на процесното трудово правоотношение, конститутивният иск за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност при ответника, следва да се уважи като основателен.

По разноските:

При този изход на спора, правото на реституция на сторените деловодни разноски е в полза на ищеца. Същият претендира такива и представя доказателства за извършени разноски в размер на 1200 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Ето защо и с оглед липсата на своевременно възражение за прекомерност разноските подлежат на присъждане в пълен размер.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Павликени държавна такса в размер на 160 (сто и шестдесет лева или по 80 лв. по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) лева.

Водим от горното, съдът