Решение № 256 от 19.11.2024 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 316/2024 г.

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК. Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от Детска градина „........“ гр......., представлявана от директора Б.П., чрез пълномощника – адв. Б. П. от ШАК срещу решение № 137/14.05.2024 г. по гр.д. № 316/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което предявените срещу нея от С. Б. А., чрез пълномощника – адв. Р. Д. от ТАК искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 222, ал. 3, чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са уважени, вкл. е осъдена да заплати направените разноски. Жалбоподателят – ДГ „........“ гр....... намира решението за неправилно. Излага подробни съображения, обосновавайки неправилно приложение на закона от страна на НПРС, като моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове и му присъди деловодните разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – С. Б. А., действаща чрез пълномощника си, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение и й бъдат присъдени извършените във въззивното производство разноски. Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното: Гр.д. № 316/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано въз основа на искова молба, депозирана от С. Б. А. срещу Детска градина „........“ гр......., с искания същата да бъде осъдена да й заплати следните суми: 919, 80 лв., представляваща полагащото й се увеличение на трудово възнаграждение за периода м. януари 2023 г. – м. юли 2023 г. /вкл./; 2529, 45 лв., представляваща пълния размер на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху сумите, считано от изпадане на длъжника в забава до датата на образуване на делото, както и законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. Твърденията в исковата молба са, че А. се намирала в трудово правоотношение с ответника от 15.09.2014 г., като трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 01.08.2023 г. поради придобито от нея право на пенсия. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. било предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието. На това основание, на 10.08.2023 г. бил сключен анекс към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, с който със задна дата – от 01.01.2023 г., били увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти не по-малко от 15%. Счита, че предвиденото увеличение би следвало да се приложи и спрямо съществувалите правоотношения през периода 01.01.2023 г. – 10.08.2023 г., вкл. и нейното. Поради това, работодателят й дължал разликата между изплатеното трудово възнаграждение и предвиденото увеличение. Същото се отнасяло и до размера на изплатеното й обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Излага, че е била член на Синдиката на българските учители за процесния период. Независимо от липсата на конкретизация в исковата молба на периода и цената на предявените искове с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, първоинстанционният съд не провел производство по чл. 129, ал. 2 от ГПК, а по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК разменил исковата молба, ведно с приложенията. В срока за отговор, ответната страна, чрез пълномощника си – адвокат, подал отговор на исковата молба, с който оспорил предявените искове като неоснователни. Не е оспорил обстоятелствата, че ищцата се намирала в трудово правоотношение с него, прекратено поради придобиване на право на пенсия, както и че й е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Изложил е, че А. няма право да получи увеличен размер на трудово възнаграждение поради обстоятелството, че към датата на подписване на анекса към КТД не е съществувало трудовото й правоотношение. Сочи, че увеличението е предвидено само за заетите в системата на образованието. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като с решението си ги е уважил частично. Произнасяйки се по главните претенции, НПРС осъдил детската градина да заплати на ищцата на основание чл. 128, т. 2 от КТ сума в размер на 803, 99 лв., като отхвърлил претенцията в останалата й част до пълния предявен размер – 919, 80 лв.; осъдил ответника да заплати на ищцата на основание чл. 222, ал. 3 от КТ сума в размер на 2021, 43 лв., като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер – 2529, 45 лв. Решението, в частите с които обсъжданите искове са отхвърлени не е обжалвано и е влязло в сила. След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо. В тази насока, след проведено производство по чл. 129, ал. 4 вр. ал. 2 от ГПК от въззивния съд, ищцата е конкретизирала претенциите си за лихва, чрез посочване на цената им и периода им, в съответствие с присъждането на първоинстанционния съд, поради което окончателния съдебен акт на НПРС не следва да се обезсилва в частите, с които същият се е произнесъл по нередовно предявени искове. По същество: От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: не се спори между страните, а и видно от приложения по делото трудов договор № 207/12.09.2014 г. е, че между Обединено детско заведение „........“ гр....... и С. Б. А. съществувало трудово правоотношение, по силата на което последната изпълнявала длъжността „старши учител, детска група”. Със заповед № 160/28.07.2023 г. на директора на учебното заведение, това трудово правоотношение било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 01.08.2023 година. Видно от представената членска карта на С. А. е, че същата била член на Синдикатът на българските учители. Съдът констатира от уверение от 29.03.2024 г., изд. от синдикалната организация на СБУ при ДГ „........“ гр......., че ищцата не е член на същата, считано от 01.08.2023 г. По делото е представен анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, сключен между Министерство на образованието и науката, Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружение на директорите в средното образование в Република България, Синдикат на българските учители към конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България. В същия е извършено изменение на чл. 27 от КТД, като в него е предвидено, че за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за старши учител той възлиза на 1763, 00 лв. В алинея втора е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. По делото е приложено писмо № 0608-67/12.10.2023 г. на МНО, в което се изразява становище на министерството относно дължимостта на увеличения размер на индивидуалните работни заплати в системата на образованието на лица, които към 10.08.2023 г. не се намират в трудово правоотношение. Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на дължимото на ищцата увеличение на трудовото й възнаграждение за периода 01.01.2023 г. с 15% възлиза общо на 803, 39 лв., на законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2023 г. до 11.03.2024 г. – на 64, 01 лв. Вещото лице сочи, че размерът на неначислената и неизплатена сума от обезщетението на ищцата по чл. 222, ал. 3 от КТ, представляваща разликата между следващата се и начислена, се равнява на 2021, 41 лева. Заключава, че размерът на законната лихва върху тази сума за периода 30.09.2023 г. – 11.03.2024 г. се равнява на 123, 49 лева. Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна: Установи се по делото, че между страните съществувало трудово правоотношение, по силата на което С. А. заемала длъжността „Старши учител, детска група“, прекратено, считано от 01.08.2023 г. поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се спори между страните, че ищцата била член на Независимия учителски синдикат към КНСБ. В случая, ищцата претендира заплащане на неизплатеното й увеличение на трудовото възнаграждение за положен труд в периода 01.01.2023 г. – 01.08.2023 г., когато е прекратено трудовото й правоотношение. Основният спорен въпрос по делото е дали с изменението на колективния трудов договор, направено с анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с който са определени минимални работни заплати за служителите в системата на образованието със задна дата – 01.01.2023 г., се прилага за тези работници и служители, които към датата на сключване на анекса са с прекратено трудово правоотношение. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за приложимост на клаузите на КТД спрямо прекратеното трудово правоотношение на ищцата. По силата на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. за функция „Образование“ са разчетени средства за увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти от 01.01.2023 г. с 15%. Установи се по делото, че синдикалната организация, на която ищцата била член, е страна по последователно сключвани колективни трудови договори за системата на училищното и предучилищното образование на национално и общинско ниво. Съгласно нормата на чл. 50, ал. 1 от КТ, с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Според новия текст на чл. 27 от КТД /сключен на 10.08.2023 г./ е предвидено увеличения, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати и именно към тази дата се определя кръгът от лица, за които следва да се прилагат договореностите на анекса. Тоест, към тази дата това са лицата, притежаващи качеството „работници и служители“ в системата на образованието. Лицата, чиито трудови правоотношения са били прекратени към тази дата, не попадат в кръга работници и служители, чиито възнаграждения следва да бъдат увеличени. Касае се за юридически факт, възникнал след прекратяване на трудово правоотношение и именно той е основанието за увеличение на размера на трудовото възнаграждение. Предвиденият минимален размер на основаната заплата в сферата на образованието се определя, считано от 01.01.2023 г. единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист. Аналогично е предвиденото в §3 от ЗР на наредбата за изменение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, предвиждащ, че минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г., но тази разпоредба касае само тези лица, имащи това качество към момента на приемане на нормативния акт. Настоящият състав счита, че за да бъде увеличен размера на индивидуалната заплата следва към датата на подписания анекс съответният работник или служител да има подписан индивидуален трудов договор с работодателя си, да е заето лице в системата на предучилищното и училищното образование, а ищцата не е била заето лице към този момент, тъй като трудовото й правоотношение вече е било прекратено. В нормата на чл. 54, ал. 1 от КТ е предвидено, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото друго не е уредено. Тоест, правилото е, че клаузите на КТД действат занапред, но страните могат да уговорят друго. Под „друго“ законът има предвид друга дата, различна от сключването му, от която ще влезе в сила, като не става дума за обратно действие на анекса към КТД, а началният момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента на сключването му, като именно към тази дата се определя кръга на правоимащите лица. По силата на чл.118 от КТ, промяната на размера на трудовото възнаграждение налага необходимост от изменение на сключения между страните трудов договор по реда на чл. 118, ал. 1 от КТ, т.е. по взаимно съгласие, или едностранно от работодателя, на основание чл. 118, ал. 3 от КТ. Разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от КТ допуска възможност за едностранно увеличение на трудовото възнаграждение от страна на работодателя без да е предвидена писмена форма за действителност на този едностранен акт, което е изключение от общото изискване на чл. 62, ал. 1 от КТ и чл. 119, ал. 1 от КТ за писмена форма при сключване и изменение на трудови договори. Работодателят може да увеличи едностранно трудовото възнаграждение на работника или служителя, но не и едностранно да го намали, предвид правилото на чл. 118, ал. 1 от КТ. Видно от изложеното е, че и в двете хипотези на чл. 118 от КТ се предполага наличие на правоотношение, основано на действащ трудов договор, който би могъл да бъде изменен, независимо дали за в бъдеще или със задна дата. Според посочените по-горе норми е недопустимо изменение на трудовия договор относно размера на дължимото на работника или служителя трудово възнаграждение при липса на съществуващо трудово правоотношение, респ. при прекратено такова независимо от основанието за това. Предвид изложеното и съобразно обстоятелството, че трудовото правоотношение на въззиваемата в ответното учебно заведение е било прекратено преди приемане на акта, с който е увеличен размера на трудовото възнаграждение за заеманата преди уволнението й длъжност, ШОС приема, че макар увеличението да е разписано със задна дата, на служителката не може да бъде признато правото да получи разликата между него и изплатеното й възнаграждение, поради липса на законно основание за преуреждане на вече несъществуващото й трудово правоотношение. Ето защо, счита, че предявените от ищцата искове са изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне. Предвид всичко изложеното, съдът счита, че първоинстанционното решение, в обжалваните му части, е неправилно и следва да бъде отменено /включително в частта, с която ответникът е осъден да заплати държавна такса/, като вместо него предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. А. следва да бъде осъдена да заплати на ДГ „........“ гр....... направените разноски по първоинстанционното дело в размер на 645, 00 лв., както и деловодните разноски пред въззивната инстанция в размер на 892, 40 лева. Водим от горното, съдът