Решение № 3229 от 2.8.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 194/2023 г.

Производството е по реда на чл. 405 във връзка с чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““, ЕИК •••••••••, срещу Протокол за извършена проверка № ПР2242561 от 03.02.2023 г. на главни инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково.

В жалбата се твърди, че предписанията, дадени с оспорения протокол, са незаконосъобразни. При извършената проверка били допуснати съществени процесуални нарушения. Не била изяснена действително осъществилата се фактическа обстановка. Не била предоставена възможност на страната да се запознае със събраните по преписката доказателства, като същите не били обсъдени. Не било съобразено, че задължението за водене на книга за съхранение на дневните финансови отчети били отпаднало за лицата, използващи фискални устройства за отчитане на продажби на стоки и услуги в търговски обекти. При проверката не е установено, че в действителност В. Г. Т. фактически е полагала труд на официалните празници 2022 г. – 3 март, Великден /петък, събота, понеделник/, 6 май, 24 май, 6 и 22 септември, 24 и 26 декември. Поставя се съмнение дали настина продавач-консултантът е полагал труд и обслужвал клиенти на 10.05.2022 г. в 19: 29 ч. и на 29.06.2022 г. в 23: 59 ч., доколкото работното му време било от 07: 00 ч. до 12: 00 ч. Твърди се, че ако в действителност от В. Г. Т. има положен извънреден труд и труд в почивни и празнични дни и в дни на официални празници това било по лична инициатива, без знанието и съгласието, без разпореждане със съответен акт на РПК „Тракия“ в лицето на нейното административно ръководство. Липсвали доказателства по преписката и за регламентиране на сумарно изчисляване на работното време и причината за въвеждането му. В този смисъл и не можело да се извърши преценка дали е положен извънреден труд. Не било извършено нарушение на трудовото законодателство, поради което и срещу жалбоподателя не следвало да се предприема принудителна административна мярка /ПАМ/.

В съдебно заседание жалбоподателят Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата и в писменото си заявление от 30.05.2024 г. Твърди, че протоколът от извършената проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково бил незаконосъобразен, нищожен. Нарушен бил чл. 35 от АПК, тъй като не били изяснени всички обстоятелства от значение за случая, нито били обсъдени обясненията и възраженията на страните. С т. 10, 11, 12 и 13 от протокола от 03.02.2023 г. били дадени по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ предписания за спазването на трудовото законодателство, въпреки че със Заповед № 57/30.12.2022 г. трудовото правоотношение на продавач-консултанта е прекратено. С т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 от протокола от 03.02.2023 г. били дадени по чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ предписания, касаещи изплащане на увеличения размер на положен труд в 13 официални празници, като за единия от тях - 06.09.2022 г. имало съставен АУАН и издадено наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно, т.е. била ангажирана отговорност два пъти за едно и също нещо. Сочи също, че за неизпълнението на чл. 128 КТ последицата не е прилагане на санкцията по чл. 414, ал. 1 КТ, а възникване на правото на иск на изправния работник. Твърди се, че не бил обсъден въпросът за давността по отношение на посочените 2019 г., 2020 г., 2021 г. Не бил съобразен фактът, че договорът с продавач-консултантът е прекратен. Допълва, че административният орган не е компетентен да издава предписания, защото с оспорения протокол всъщност се разрешавали въпроси от гражданскоправен характер. Моли протоколът да бъде отменен. Претендира разноски.

Подробни съображения по съществото на спора са изложени в писмено становище. Сочи, че по отношение на предписанието по т. 5 от протокола – претенцията се разминавала с цитирания законов текст. Позовава се на решения на ВАС – Решение по адм. дели № 11099/2022 г., 1794/2023 г., 1641/2023 г., № 10682/2022 г. Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна В. Г. Т., редовно уведомена, не се явява и не се представлява. Депозирано е на 17.08.2023 г. писмено становище, в което се оспорва жалбата и се иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се и разноски по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Административен съд – Хасково, въз основа на твърденията на жалбоподателя и събрания по делото доказателствен материал, установи следното от фактическа страна:

1. От служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково – главни инспектори инж. Н. Т. Д. и инж. Е. И. Л. е извършена проверка на Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““ на 20.12.2022 г. по работни места в проверявания обект – смесен обект в [населено място] и офис в [населено място], [улица], и на 03.01.2023 г., 23.01.2023 г. и 03.02.2023 г. по документи.

1. В хода на проверката са поискани и представени, както следва:

• Правилник за вътрешния трудов ред;

• Заповеди № 00001/03.01.2022 г., № 00009/04.01.2021 г., № 00004/02.01.2020 г. и № 00031/28.02.2020 г. за установяване на сумирано месечно изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ;

• Трудов договор № 000122/26.11.2015 г., сключен с В. Г. Т.;

• Допълнителни споразумения № 00004/04.01.2022 г., № 00004/04.01.2021 и № 00033/26.02.2021 г., № 00006/02.01.2020 г. към посочения трудов договор;

• Вътрешни правила за работната заплата;

• заверени копия от нареждания за кредитен превод на изплатените по банков път трудови възнаграждения чрез Банка ДСК на работника В. Г. Т. за периодите 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г., 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., за месец ноември и декември 2019 г.;

• индивидуален фиш за изплатените трудови възнаграждения на В. Г. Т. за периодите 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г., 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., за месец ноември и декември 2019 г.;

• молби и заповеди за поискан и ползван платен и неплатен годишен отпуск на В. Г. Т.;

• таблици за отчитане на явяването/неявяването на работа в хранителен магазин [населено място] за периодите 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г., 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., /представляващи окончателни поименни работни графици/, за месец ноември и декември 2019 г. - заверени копия на Книга за дневните финансови отчети през 2022 г., 2021 г., 2020 г., за месец декември 2019 г., касаещи работа през официалните празнични дни по смисъла на чл. 154, ал. 1 КТ.

2.1. За 2022 г.:

Въз основа на тези документи е установено, че В. Г. Т., [ЕГН], на длъжност „продавач-консултант“, е полагала труд от 07: 00 ч. до 12: 00 ч. през делничните и съботни дни в проверявания обект по време на официалните празнични дни за 2022 г., а именно: 3 март /Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник/, Великден – 22 април /Велики Петък/, 23 април /Велика Събота/ и 25 април /Велики Понеделник/, 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия/; 24 май /Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност/, 6 септември /Ден на Съединението/, 22 септември /Ден на Независимостта на България/, 24 декември /Бъдни вечер/, 26 декември /Рождество Христово/.

2.2. За 2021 г., за 2020 г.:

Въз основа на тези документи е установено, че В. Г. Т., [ЕГН], на длъжност „продавач-консултант“, е полагала труд от 08: 00 ч. до 12: 00 ч. преди обяд и от 16: 00 ч. до 19: 00 ч. след обяд през делничните дни и от 07: 00 ч. до 12: 00 ч. през съботните дни в проверявания обект по време на официалните празнични дни за 2021 г. и 2020 г., както следва: 3 март /Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник/, Великден – 30 април 2021 г. /Велики Петък/ и Великден – 17 април 2020 г. /Велики Петък/, 1 май 2020 г. /Ден на труда и на международната работническа солидарност/, 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия/, 24 май 2021 г. /Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност/, 6 септември 2021 г. /Ден на Съединението/, 22 септември /Ден на Независимостта на България/, 24 декември /Бъдни вечер/.

2.3. За 2019 г.:

Въз основа на тези документи е установено, че В. Г. Т., [ЕГН], на длъжност „продавач-консултант“, е полагала труд от 08: 00 ч. до 12: 00 ч. и от 15: 00 ч. до 18: 00 ч. през делничните дни и от 08: 00 ч. до 13: 00 ч. през съботните дни в проверявания обект по време на официалните празнични дни за 2019 г., както следва: 24 декември /Бъдни вечер/ и 26 декември /Рождество Христово/.

2.4. По време на проверката не са представени писмени доказателства, които по безспорен начин да доказват, че работодателят е изплатил положения труд през посочените по-горе официални празнични дни.

Формира се извод, че работодателят Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““, [населено място], не е изплатил в уговорените срокове /до 20-то число на месеца, следващ месеца, в който е извършен трудът/ положения през посочените по-горе официални празници на 2022 г., 2021 г., 2020 г., 2019 г. труд от В. Г. Т. в размер на не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение в нарушение на чл. 264 КТ във връзка с чл. 128, т. 2 КТ.

1. В хода на проверката е констатирано, че работодателят Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““, [населено място], не е изплатил до 31.01.2023 г., вкл., дължимото парично обезщетение в полза на работника/служителя В. Г. Т. след прекратяване на трудовото правоотношение /заповед № 00057/30.12.2022 г. за неизползван платен годишен отпуск през 2022 г. пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и отложения през предходните години, правото на който не е погасено по давност в размер на 35 дни, както следва: 10 работни дни за 2020 г., разрешен със заповед № 00086/02.11.2020 г. - от 02.11.2020 г. до 13.11.2020 г., 15 работни дни за 2021 г., разрешен със заповед № 00151/16.09.2021 г., за 10 работни дни през периода 16.09.2021 г. – 30.09.2021 г. и за 5 работни дни, разрешен със заповед № 00168/13.12.2021 г. за периода 13.12.2021 г. – 17.12.2021 г., 10 работни дни за 2022 г., разрешен със заповед № 00039/26.08.2022 г. за периода 18.08.2022 г. – 31.08.2022 г. всички без писмена молба от работника/служителя В. Г. Т.. С горното било извършено нарушение на изискванията на чл. 224, ал. 1 КТ.

1. Въз основа на поисканите и представени документи било установено следното:

4.1. За 2022 г.:

В. Г. Т., [ЕГН], на длъжност „продавач-консултант“, е положила извънреден труд /със знанието и без противопоставянето на работодателя/ извън установеното за нея работно време в проверявания обект /в неработни дни по график/ през официалните празнични дни за 2022 г., а именно: 3 март /Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник/, Великден – 22 април /Велики Петък/ и 25 април /Велики Понеделник/, 6 май /Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия/; 24 май /Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност/, 6 септември /Ден на Съединението/, 22 септември /Ден на Независимостта на България/, 26 декември /Рождество Христово/.

4.2. За 2021 г., за 2020 г.:

В. Г. Т., [ЕГН], на длъжност „продавач-консултант“, е положила извънреден труд /със знанието и без противопоставянето на работодателя/ извън установеното за нея работно време в проверявания обект /в неработни дни по график/ през официалните празнични дни за 2021 г. и 2020 г., както следва: 3 март /Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник/, Великден – 30 април 2021 г. /Велики Петък/ и Великден – 17 април 2020 г. /Велики Петък/, 1 май 2020 г. /Ден на труда и на международната работническа солидарност/, 6 май /Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия/, 24 май 2021 г. /Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност/, 6 септември 2021 г. /Ден на Съединението/, 22 септември /Ден на Независимостта на България/, 24 декември /Бъдни вечер/.

4.3. За 2019 г.:

В. Г. Т., [ЕГН], на длъжност „продавач-консултант“, е полагала извънреден труд /със знанието и без противопоставянето на работодателя/ извън установеното за нея работно време в проверявания обект /в неработни дни по график/ през официалните празнични дни за 2019 г., както следва: 24 декември /Бъдни вечер/ и 26 декември /Рождество Христово/.

4.4. По време на проверката не са представени писмени доказателства, които по безспорен начин да доказват, че работодателят е изплатил в полза на работника/служителя В. Г. Т. положения извънреден труд през посочените по-горе официални празнични дни.

Формира се извод, че работодателят Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““, [населено място], не е изплатил в уговорените срокове /до 20-то число на месеца, следващ месеца, в който е извършен трудът/ положения от 07: 00 ч. до 12: 00 ч. през делничните и съботни дни в проверявания обект по време на официалните празнични дни за 2022 г., положения от 08: 00 ч. до 12: 00 ч. и от 16: 00 ч. до 19: 00 ч. през делничните дни и от 07: 00 ч. до 12: 00 ч. през съботните дни по време на официалните празнични дни за 2021 г. и 2020 г., положения от 08: 00 ч. до 12: 00 ч. и от 15: 00 ч. до 18: 00 ч. през делничните дни и от 08: 00 ч. до 13: 00 ч. през съботните дни в проверявания обект по време на официалните празнични дни за 2019 г., посочени по-горе, извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ от работника/служителя В. Г. Т. на трудово възнаграждение с увеличение на не по-малко от 100 на сто върху трудовото възнаграждение /основното трудово възнаграждение и допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер – допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит/ в нарушение на чл. 150 във връзка с чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 128, т. 2 КТ.

1. Сочи се, че платеният годишен отпуск се разрешавал едностранно от работодателя /извън случаите по чл. 37 „б“ от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато работодателят имал право да представи ПГО и без негово съгласие /без писмено искане от работника/служителя В. Г. Т. до работодателя Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““, [населено място], в случаите, изброени по-долу: 10 работни дни за 2020 г., разрешен със заповед № 00086/02.11.2020 г. - от 02.11.2020 г. до 13.11.2020 г., 15 работни дни за 2021 г., разрешен със заповед № 00151/16.09.2021 г., за 10 работни дни през периода 16.09.2021 г. – 30.09.2021 г. и за 5 работни дни, разрешен със заповед № 00168/13.12.2021 г. за периода 13.12.2021 г. – 17.12.2021 г., 10 работни дни за 2022 г., разрешен със заповед № 00039/26.08.2022 г. за периода 18.08.2022 г. – 31.08.2022 г. всички без писмена молба от работника/служителя.

С горното било извършено нарушение на изискванията на чл. 22, ал. 2 Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

1. Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““ като работодател е установил сумирано месечно изчисляване на работното време на основание чл. 142, ал. 2 КТ за работещите в проверявания смесен магазин в [населено място], общ. Димитровград, обл. Хасково.

В хода на проверката след поискване не е осигурен на разположение на контролния орган поименен работен график за месец декември 2022 г. – период, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

Нарушени били изискванията на чл. 403а, ал. 1 КТ.

1. Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““ като работодател не е спазила изискванията на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като е изпратил оформената от него книжка /с вписани данни, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 30.12.2022 г./ по пощата с обратна разписка на работника/служителя В. Г. Т. без писменото й съгласие.

1. Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““ като работодател не е спазила изискванията на чл. 350, ал. 1 КТ да предаде незабавно на работника/служителя В. Г. Т. оформената трудова книжка с надлежно вписани данни за прекратяване на трудовото правоотношение.

1. За отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях, с оспорения протокол е предписано следното със срок за изпълнение – 28.02.2023 г.:

9.1. на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ:

• платеният годишен отпуск да се разрешава от работодателя въз основа на писмено искане от работника/служителя до работодателя съгласно изискванията на чл. 22, ал. 2 Наредбата за работното време, почивките и отпуските /т. 5 по-горе; т. 10 от протокола/;

• Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““ като работодател да осигурява на разположение на контролния орган поименен работен график за всеки период, за който е установено сумирано изчисляване на работното време за работещите в стопанисваните обекти, в които се извършва трудова дейност, съгласно чл. 403а, ал. 1 КТ /т. 6 по-горе; т. 11 от протокола/;

• Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““ като работодател да спазва изискванията на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като в случаите, когато трудовата книжка /с вписани данни за всички промени, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение/ не бъде получена лично от съответния работник/служител, същата да се изпраща по пощата с обратна разписка /или предаде на определено лице само след изрично писмено съгласие за това /т. 7 по-горе; т. 12 от протокола/;

• Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““ като работодател да спазва изискванията на чл. 350, ал. 1 КТ, като предава незабавно на съответния работник/служител оформената трудова книжка с надлежно вписани данни за прекратяване на трудовото правоотношение /т. 8 по-горе; т. 13 от протокола/.

9.2. на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ:

• Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““ като работодател да изплати удвоения размер на трудовото възнаграждение за положения от работника/служителя В. Г. Т. труд по време на посочените официални празници за 2022 г., 2021 г., 2020 г. и 2019 г. на основание на чл. 264 КТ във връзка с чл. 128, т. 2 КТ, като е направено отбелязване, че положеният труд е по чл. 154, ал. 1 КТ единствено за 2022 г. и 2019 г. / т. 2 по-горе; т. 1 – т. 4 от протокола/;

• Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““, в качеството на работодател, да изплати дължимото парично обезщетение в размер, изчислен съгласно чл. 177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение 30.12.2022 г. в полза на работника/служителя В. Г. Т. след прекратяване на трудовото правоотношение /заповед № 00057/30.12.2022 г./ за неизползвания платен годишен отпуск през 2022 г. пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и отложения през предходните години, правото на който не е погасено по давност в размер на 35 работни дни, съгласно изискванията на чл. 224, ал. 1 КТ /т. 3 по-горе; т. 5 от протокола/;

• Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““ като работодател да изплати на работника/служителя В. Г. Т. на трудово възнаграждение с увеличение на не по-малко от 100 на сто върху трудовото възнаграждение /основното трудово възнаграждение и допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер – допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит/ за положения извънреден труд по време на посочени празнични дни за 2022 г., 2021 г., 2020 г., 2019 г. на основание чл. 150 във връзка с чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 128, т. 2 КТ, като следва да бъде отбелязано, че част от посочените в мотивите на протокола официални празнични дни съвпадат напълно с отразените в разпоредителната му част, като обаче е допусната от органа неточност при изброяването на празничните дни, както следва: т. 7 за 2021 г. - в мотивите на протокола е цитиран Великден – 30 април /Велики Петък/, а в разпоредителната част на протокола е посочен Великден – 17 април /Велики Петък/, в разпоредителната част на протокола е посочен и 1 май /Ден на труда и на международната работническа солидарност/, който липсва в мотивите на протокола, установяват се и липси на дати в разпоредителната част на протокола за 2021 г.; т. 8 за 2020 г. - в мотивите на протокола е цитиран Великден – 17 април /Велики Петък/, а в разпоредителната част на протокола е посочен Великден – 22 април /Велики Петък/ и 25 април /Велики Понеделник/, в разпоредителната част на протокола са посочени и 6 септември /Ден на Съединението/ и 26 декември /Рождество Христово/, които липсват в мотивите на протокола, установяват се и липси на дати в разпоредителната част на протокола за 2020 г. /т. 4 по-горе; т. 6 – т. 9 от протокола/.

По делото е приложено копие на исковата молба с вх. № 8964/23.12.2022 г., по която е образувано гр. дело № 1625/2022 по описа на РС – Димитровград и видно от която В. Г. Т. иска работодателя Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““ да бъде осъден да изплати дължимия отпуск и плащания за работа в празнични дни ведно с дължимата лихва от датата на предявяване на исковата молба, с уточнение по отношение на отпуска за целия период на трудовите възнаграждения, по отношение на заплащането на допълнително възнаграждение за 5 години назад ведно с дължимата лихва от тяхното възникване, но не повече от 3 години назад от датата на завеждане на исковата молба, като се сочи, че на 29.11.2022 г. с начална дата 01.12.2022 г. е отправено от работодателя едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, както и неизползван и неизплатен отпуск и за 2022 г., като формира общо искането си за дължимите суми на неползван реално платен годишен отпуск и при условията на евентуалност дължимите суми за ползван такъв, но не реално заплатен, доколкото дължимият отпуск се натрупвал при неползване и съответно за ползвания, но неизплатен такъв, за период 5 години назад от датата на завеждане на исковата молба ведно с дължимата лихва от дата 01.01.2023 г. срокът на изтичане на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, и отделно сочи допълнително трудово възнаграждение при работа в официални празници, определено по чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 264 КТ.

Дадени са устно обяснения от заинтересованата страна /ЗС/ В. Г. Т., някои от които не са конкретни, за да бъдат изяснени чрез тях спорните факти и обстоятелства, а други не съответстват на събрания по делото писмен доказателствен материал. ЗС имала средно-техническо образование и преди да започне работа, й връчили книжка за оперативност, с която да стане член-кооператор. Била е едноличен търговец, с прекратена дейността от 1998 г. Посочва, че търговският обект на Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““ не работи, бил закрит, след приключване на договора й. Възнагражденията получавала по банков път, като не била извършвала проверка дали за положения труд, съответно - за полагания труд в почивни и празнични дни, официални празници, е получавала заплащане. Посочва се, че по разпореждане на представляващия, устно, е възлагано полагането на труд в официални празници. Изказва предположение, че работа на главния счетоводител е да калкулира празничните и почивните дни. Ползването на отпуск се следвало с писмена молба, една седмица преди това. По принцип ползвала по пет дни всяка година, като само през 2018 г. имала юбилей, децата й подарили екскурзия и ползвала десет дни. Разказва за възложената й работа - всяка сутрин получавала хляб срещу стокова разписка, като при изостанал хляб хлебарите го подменяли. В понеделник зареждали с колбаси, които също се подменяли, ако има изостанали. Всеки вторник получавала стока от РПК по дадена предния ден заявка. На петнадесет дни изготвяла отчет - какво е получила, какво е продала. Твърди, че няма случай, в който стоката е продадена, но не се получава сумата срещу нея. В отговор на въпроса дали е имала случаи, в които продава стока и я регистрира във фискалния апарат на следващия ден, обяснява – през месец юни, част от юли и целия септември имало подмяна на стълбовете с високо напрежение в района, като токът спирал в 09: 30 часа и го пускали в 15: 30 часа, като когато не е отчитано, сам касовият апарат се отчитал в дванадесет часа вечерта /23: 59 часа/ и изкарвал фискален бон, но не помнила какво се изписва. Понякога приключвала в 09: 30 часа сутринта, но понякога ходила да приключи следобед, след 15: 30 часа, за да не приключва апаратът сам вечерта. Когато излизала в отпуск, никой не я замествал, а магазинът затварял за една седмица. Имала утвърден график на работното време - от седем часа сутринта до дванадесет. Знаела и е взела участие в образуваното досъдебно производство.

Изслушани са свидетелските показания на Н. Т. Д., които съдът кредитира като обективно дадени и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал. Св. Д. посочва, че неговите задължения се следват от Закона за държавния служител, Устройствения правилник на Главна инспекция по труда, длъжностната характеристика, в която са посочени преките задължения на инспектори. Проверката била извършена по повод сигнал на гражданин – В. Г. Т., чрез адв. Т., по повод образувано административно производство. В хода на проверката били установени нарушения на трудовото законодателство. Св. Д. бил разпитан и като такъв пред Районния съд в Стара Загора по повод съставен акт.

Изслушани са свидетелските показания на Е. И. Л., които съдът кредитира като обективно дадени и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал. По отношение на сумарното отчитане на работно време св. Л. заявява, че в този случай работодателят сам определя организацията на работното време и начина за отчитането му. То е или подневно, или сумарно. При сумарното се определял период, след който се броят отработените часове, работило се по график и накрая на отчетния период се засичали часове спрямо нормата. Свидетелят обяснява също, че когато е по график, накрая на отчетния период се сумират всички отработени часове и часовете за този период се сравняват с нормата. Установено било и, че извън графика, който е следвало да отработва ЗС, същата е полагала труд, който бил извънреден в този случай. Извънредният труд, който полагали работниците, се осъществявал със знанието и без противопоставянето на работодателя, като свидетелят не дава категоричен отговор издадена ли е от работодателят заповед за полагане на извънреден труд, но акцентира, че няма молба за полагане на извънреден труд.

При така установеното от фактическа страна Административен съд – Хасково формира следните правни изводи Жалбата е допустима - подадена е в срок от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт, който го засяга неблагоприятно и който подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 404, ал. 1 от КТ „за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки:

• т. 1 - да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда;

• т. 12 - да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения“.

Предписанията представляват индивидуален административен акт съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, доколкото е налице изрично волеизявление на инспектори на Дирекция „Инспекция по труда“, с което непосредствено са засегнати права, свободи и/или законни интереси на Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““. С налагането на принудителни административни мерки /ПАМ/, каквито по същество са отправените предписания, се цели да се предотвратят, преустановят или поправят вредните последици от нарушенията на трудовото законодателство, поради което и те се обособяват в три основни вида групи – за предотвратяване на нарушения на трудовото законодателство /превантивни, предотвратяващи нарушението/, за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство /преустановителни/, както и за отстраняване /поправяне, възстановяване/ на вредните последици от тях /възстановителни/. Предмет на настоящото производство са предписанията, обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2242561 от 03.02.2023 г. на главни инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ „цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика“. Правата на контролните органи са разписани в разпоредбата на чл. 402 от КТ и в приетия на основание чл. 54, ал. 3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 55 от Закона за администрацията Устройствен правилник на ИА „ГИТ“ /УП/. В чл. 16 и чл. 20 от УП са посочени дейностите, които се извършват в Дирекциите „ИТ“ като част от специализираната към ИА „ГИТ“ администрация, както и правомощията, които са възложени на техните директори. Контролен орган за това дали е спазено трудовото законодателство е инспекторът, който при и по повод изпълнение на служебните си задължения, има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията /чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от УП/. При установяване на нарушение на законодателството контролният орган прилага ПАМ, определени в нормативните актове, по които ИА „ГИТ“ осъществява контролна дейност /чл. 23, ал. 1, т. 1 от УП/. В случая са приложени по делото заповеди и длъжностни характеристики, удостоверяващи компетентността на Н. Т. Д. и Е. И. Л., в качеството им на контролни органи да отправят предписания за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство, които обаче не са самостоятелен административен орган по аргумент от § 1, т. 1 ДР АПК, тъй като изпълняват възложени им от директорите на конкретните териториални дирекции „Инспекция по труда“ конкретни трудови или служебни функции, и поради това не се конституират като ответници в образуваното производство. В този смисъл вж. Решения на ВАС по адм. дело № 9729/2023 г., адм. дело № 5812/2015 г. и по адм. дело № 7831/2018 г. Формира се извод, че липсват основания за прогласяване нищожността на предписанията по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка чл. 146, т. 1 АПК.

На второ място, оспореният акт в частта, с която се дават предписания от т. 1 до т. 9 вкл. е издаден при неспазване на установената писмена форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което са налице основания за отмяната му в тази част по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

Съдът е длъжен да отбележи констатираните и описани по-горе неточности относно някои от фактите и обстоятелствата, които са приели за осъществени контролните органи, и формирането на волята им относно други факти и обстоятелства, които не са приети от контролните органи за осъществени. За да бъде изпълнено дадено предписание, е необходимо точно и ясно посочване на задълженията на адресата му и срокът, в който тези задължения следва да бъдат изпълнени. Противоречието, от една страна, води до извод за неустановяване по безспорен начин на твърдяното за извършено нарушение на трудовото законодателство, а от друга, прави предписанието неизпълнимо от адресата му, както поради неяснота на волята на органа, така и в един последващ момент ако за неизпълнение на влязлото в сила предписание се следва ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Съдът е длъжен и да отбележи също, че жалбоподателят е участвал в образуваното срещу него производство, като по делото не се съдържат данни дали то е образувано по инициатива на засегнатото лице или служебно от органа, въпреки че от свидетелските показания се установява подаването на сигнал от адв. Т., без копие от същия да е приложен по административната преписка. Представени са изискуемите доказателства, като някои от тях в действителност не са съобразени от контролните органи при формиране на изводите им за извършени нарушения на трудовото законодателство и които доказателства съдът ще коментира при изложението си относно спазен ли е материалният закон при издаването на оспорения акт. По делото са приложени и писмени обяснения на представляващия работодателя /чл. 26, ал. 2, т. 1 от Закона за кооперациите/, като неуважаването им от страна на контролните органи не води до извод за издаването на оспорения акт при съществени процесуални нарушения. Лицето, обект на проверката, не е било възпрепятствано да участва в образуваното срещу него производство, като представи доказателства, направи възражения и даде обяснения в подкрепа на своята защитна теза. Същото е наясно за кое точно негово деяние – действие/бездействие, му са наложени ПАМ, което се следва и от събрания по делото доказателствен материал, че между работодателя и работника, заинтересована в настоящото производство страна, се водят или са се водели и други производства относно същия спор или по част от спора – по гражданско дело, образувано пред РС – Димитровград, административнонаказателно производство по издадено НП, наказателно производство.

Въпреки това следва да бъде отбелязано, че поради липсата на изрична разпоредба в КТ относно формата и съдържанието на предписанията, приложение следва да намери чл. 59, ал. 2 от АПК. С протокола за налагане на ПАМ не е съобразена разпоредбата на чл. 124 КТ, разписваща съдържанието на трудовото правоотношение - работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, насрещни на които са задълженията на работодателя - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. В този смисъл, не е изследвано обстоятелството каква е извършената в действителност работа от В. Г. Т., съответно – изпълнени ли са точно и добросъвестно трудовите й задължения /чл. 124-125 КТ/. Не е изяснено какъв е размерът на задълженията на работодателя - трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ, в конкретните хипотези на извънреден труд /чл. 150 във връзка с чл. 262 КТ/ и извънреден труд по време на официални празници /чл. 264 КТ/, и неизползвания платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ. За последното формално е посочен и период, за който се дължи, като е възпроизведено единствено разписаното в разпоредбата - пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж за 2022 г., а по отношение на отложения, но не погасен по давност за предходните години, не е посочен период, като не става ясно дали в 35 дни се включва само отложеният или и този от 2022 г., нито дали е съобразена промяната в уговореното между страните възнаграждение предвид сключените допълнителни споразумения за процесните години, нито че част от цитираната разпоредба е обявена за противоконституционна - РКС № 12 от 2010 г. Не са обсъдени писмените доказателства, отразяващи уговореното и начислено трудово възнаграждение, съответно – каква част от него е изплатено и въобще извършени ли са плащания за съответните месеци, вкл. дали в тези плащания е включено някакво възнаграждение за ползван платен годишен отпуск. Административният орган не е изяснил всички относими съм спора факти и обстоятелства, представляващо нарушение на чл. 35 АПК, както и не е събрал служебно всички допустими, относими и необходими доказателства по чл. 36 АПК, а приложените е обсъдил формално. При това издаденият акт в тази част се явява немотивиран, разписаната в него фактическа обстановка е непълна, не съответства изцяло на събрания по преписката доказателствен материал, което обуславя и изводи за неправилното й подвеждане под материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на кооперацията, работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ. За формиране на горните изводи съдът съобрази Решение по адм. дело № 788/2022 г. по описа на Административен съд Враца, оставено в сила с Решение по адм. дело № 5470/2023 г., VІ отд. на ВАС.

Оспореният акт в частта, с която са дадени предписания от т. 10 до т. 13 вкл., е издаден в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което не са налице основания за отмяната му в тази част по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

На трето място, на анализ от съда подлежи дали предписанията, обективирани в оспорения протокол, са издадени в съответствие с материалния закон и целта му.

Тук е мястото да се отбележи, че незаконосъобразността като понятие има две значения - в широк и тесен смисъл. В обхвата на понятието, широк смисъл, се включват всички основания за прогласяване на нищожност /конкретно по чл. 146, т. 1 АПК поради некомпетентност на органа, издал акта, и специфичните такива по чл. 146, т. 2-5 АПК според тежестта на порока/, т.е. обуславящите валидността на акта предпоставки, и основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2-5 АПК, в тесен смисъл на понятието, обуславящи отмяна на акта. Отделно, в теорията и практиката е застъпено и становище, че понятието „законосъобразност“ би могло да се разбира ограничително като съответствие на акта с материалния закон.

Специфичните предпоставки са: 1. „порокът във формата е основание за нищожност, когато неспазването й води до недействителност на акта, приравнява се на липса на форма въобще, а оттам - и на липса на волеизявление; 3. допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на волеизявление /липса на кворум/, когато са повлияли или биха могли да повлияят върху съдържанието на акта, както и когато, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос, са предпоставка за обявяване нищожността на акта; 4. основание за нищожността на акта е и липсата на законова опора, т.е. липсата на приложима по време, място и лица материалноправна норма при издаването на конкретния административен акт; "пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; 5. при превратно упражняване на власт. На последно място е изискването за съответствие с целта на закона, което е такова по чл. 146, т. 5 от АПК, като несъответствието на административния акт с целта на закона обуславя нищожност само тогава, когато преследваната с него цел е различна от законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв акт“ /решение по адм. д. № 8476/2017 г. на АССГ, оставено в сила с решение по адм. д. № 15051/2018 г. на ВАС, Второ отделение/.

1. По отношение на предписанията, обективирани в протокола – от т. 1 до т. 9 вкл., съдът намира, че е налице специфичното основание за прогласяване нищожността на оспорения акт в тази част, а именно – противоречие с материалния закон.

Проверката на Дирекция „Инспекция по труда”-, по спазване на трудовото законодателство от работодателя Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““ е започнала преди прекратяване на трудовото правоотношение със заинтересованата страна – В. Г. Т., като първоначално е извършена проверка на място в обекта в [населено място] и [населено място] - 20.12.2022 г. След прекратяване на трудовото правоотношение със заинтересованата страна – В. Г. Т. и депозиране на искова молба от същото това лице е извършена и проверка по документи. Не е съобразено от компетентните контролни органи основанието /чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ/ и датата на прекратяване, доколкото са посочени формално, но не и обсъдени, представените заповед за прекратяване на трудов договор, считано от 30.12.2022 г., и известие за прекратяване на трудов договор, получено на 29.11.2022 г. Въпреки това, относимо при разрешаване на спора, но необсъдено от административния орган, е обстоятелството, че проверката за спазване на трудовото законодателство е приключила след прекратяване на трудовото правоотношение. Не е съобразено също, че по искова молба на В. Г. Т. от 23.12.2022 г. е образувано гр. дело № 1625/2022 г. на РС - Димитровград, с която искова молба, макар и доста непрецизно формулирано, се иска присъждане на обезщетение за неползван реално платен годишен отпуск и при условията на евентуалност дължимите суми за ползван такъв, но не реално заплатен, както и допълнително трудово възнаграждение при работа в официални празници, определено по чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 264 КТ. В действителност от данните по делото и получената от РС - Димитровград не се установява какъв е предметът на спора, каква е волята на ищеца и кои точно неизплатени възнаграждения се цели да му бъдат присъдени, доколкото от контролните органи се установяват две групи възнаграждения – по чл. 264 КТ във връзка с чл. 128, т. 2 КТ във връзка с по чл. 154, ал. 1 КТ и по чл. 150 във връзка с чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 128, т. 2 КТ, и дължимото парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ в размер, изчислен съгласно чл. 177 КТ.

Следователно, към датата на издаване на акта – 03.02.2023 г., е образувано гражданско дело с предмет част от предписанията на контролните органи на Инспекцията по труда, производството по което е спряно до произнасяне по настоящото дело. Установява се безпротиворечиво наличието на гражданско правен спор, възникнал преди датата на издаване на оспорения в настоящото производство административен акт. Няма спор, че Дирекция „ИТ“ е компетентна да налага ПАМ от вида на процесните, като настоящият съдебен състав изцяло съобрази най-новата практика на ВАС относно разрешаването на имуществени спорове с гражданско правен характер между работници и работодатели, когато правоотношенията между тях са прекратени.

Съгласно чл. 404, ал. 3 КТ „когато задължителното предписание по ал. 1, т. 12 /чл. 404 КТ – бел. моя/ се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда“. Съгласно чл. 404, ал. 4 КТ „когато в случаите по ал. 3 /чл. 404 КТ – бел. моя/ по един и същ въпрос е дадено задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда“.

От така цитираните разпоредби се обуславят следните изводи:

Първо, контролните органи могат да налагат ПАМ по чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ, като задължават работодателя да изплати неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения, въпреки че се касае за прекратено трудово правоотношение. Второ, подобно предписание може да бъде дадено само по искане на работника до предявяване на иск пред съда, след което спорният въпрос може да бъде разрешен само в това исково производство. Трето, ако задължителното предписание и влязлото в сила решение, с което е разрешен спорът в исковото производство, си противоречат, се изпълнява постановеният съдебен акт.

В действителност чрез образуваното пред РС – Димитровград гражданско дело се цели разрешаването на трудовоправен спор по чл. 360, ал. 1 КТ, свързан с изплащането на трудови възнаграждения и обезщетения на заинтересованата страна – дадено и като предписание на дружеството жалбоподателя /от т. 1 до т. 9 от оспорения протокол/. Исковото производство е образувано в края на календарната 2022 г. /по искова молба с вх. № от 23.12.2022 г./, когато вече е било връчено предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение /л. 190/, преди даване на предписанията – 03.02.2023 г., като с оглед разпоредбата на чл. 404, ал. 4 във връзка с ал. 3 КТ се изпълнява решението на съда, постановено в исковото производство. В този смисъл и контролните органи е следвало да изискат информация от страните и да съберат доказателства за установяване образувано ли е исково производство относно процесните задължения, което като не са го сторили, е довело до издаването на един акт в цитираните точки извън компетентността, с която разполагат.

Тук е мястото да се отбележи, че с т. 5 от оспорения протокол е дадено предписание за изплащане на обезщетение на заинтересованата страна за неизползуван платен годишен отпуск по реда на чл. 177 във връзка с чл. 224 КТ, което се дължи след прекратяване на трудовото правоотношение на работника. В действителност липсва пълен идентитет между двете правни понятия - възнаграждение за ползван платен годишен отпуск и трудово възнаграждение, но тъй като паричното плащане при ползвания платен годишен отпуск замества липсващото през този период трудово възнаграждение, то това възнаграждение с оглед предмета на правния спор следва да се приравни на трудовото възнаграждение, попадащо в приложното поле на нормата на чл. 128, т. 2 от КТ. Обратното би довело до лишаване на работниците или служителите от правни гаранции за получаване на това възнаграждение в уговорените срокове, което противоречи на целта на закона /така вж. решение по адм. дело № 7665/2023 г. на ВАС/. В конкретния случай се предписва изплащане на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск през 2022 г. пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и отложения през предходните години, правото на който не е погасено по давност в размер на 35 дни, като не е посочено от контролните органи какъв е размерът на отложения през предходните години отпуск и на какво основание е сторено това. Отделно, предписанието е дадено след прекратяване на трудовото правоотношение на В. Г. Т. – 30.12.2022 г., а исковата молба, в която е обективирана претенцията за изплащане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, е депозирана на 23.12.2022 г. Дали исковата молба относно дължимото обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2022 г. е преждевременно подадена е въпрос, на който не следва да отговаря настоящата съдебна инстанция. От съществено значение е обстоятелството, че за удовлетворяване на една и съща парична претенция е образувано съдебно производство пред гражданския съд и административно производство пред Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково. За пълнота, следва да бъде отбелязано, че на л. 35 е приложено копие от нареждане от 20.01.2023 г. за сумата в размер на 689, 07 лева, в която видно от фиша за заплатата на ЗС за месец декември 2022 г. включва и обезщетение по чл. 224 /л. 189 – заповед, в която е посочено обезщетението по чл. 224 КТ/.

Отделно от това, в административното производство не е изяснен какъв е размерът на дължимите възнаграждения и обезщетения, а за това всъщност са и необходими специални познания, с каквито съдът не разполага, като следва да се отчете и, че с оглед разпределената доказателствена тежест установяването му чрез изслушване на експертиза не е поискано от страната, която е пряко заинтересована от това.

Въз основа на систематичното тълкуване на цитираните разпоредби и след извършване на преценка за приложимия по време материален закон /чл. 142, ал. 1 АПК/ се обуславя извод, че административният акт като издаден на основание на чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ е нищожен в частта, с която се дават предписания от т. 1 до т. 9 вкл. В конкретния случай дължимостта на трудовите възнаграждения и неизползвания платен годишен отпуск на В. Г. Т. е въпрос от компетентността на съответния общ съд и представлява трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ.

Горното е изцяло съобразено с Решение по адм. дело № 11850/2023 г. на ВАС: „със Закон за изменение и допълнение КТ, обн. В ДВ, бр. 102/2017 г. в сила от 22.12.2017 г. се предоставя възможност на контролните органи на Инспекцията по труда да издават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения, след прекратяване на трудовите правоотношения. /…/ Приетата с този закон нова т. 12 на чл. 404, ал. 1 от КТ има за цел да осигури една по-бърза и по-ефективна защита на работниците и служителите, претендиращи наличието на неполучени от своя работодател трудови възнаграждения и обезщетения, дори и в условията на едно вече прекратено трудово правоотношение. В действителност с приемането на тази разпоредба се стига до две различни процесуални възможности за защита, а именно чрез завеждане на иск по реда на ГПК пред гражданските съдилища, съгласно нормата на чл. 360 от КТ или чрез подаване на сигнал пред Инспекция по труда за наличие на неизпълнение от страна на работодателя да изплати претендирано от работника, като дължимо трудово възнаграждение. При предприемане на последно цитираната възможност, в правомощията на контролните органи е да извърши проверка и при преценка за наличие на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения да издаде съответното предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. Това законово предоставено на контролните органи властническо правомощие да се намесят, в иначе гражданското трудово правоотношение между работника/ служителя и неговия работодател не е безусловно. Последното е ограничено, с оглед възможността на работника или служителя да реализира своята защита и по реда на ГПК. В тази връзка е приетото допълнение на разпоредбата на чл. 404, ал. 3 от КТ, съгласно което предписанията по т. 1 и т. 12 от чл. 404 от КТ могат да бъдат дадени до предявяване на иск пред съда. След този момент спорът може да бъде решен само по исков път и даденото след него предписание би било нищожно, предвид липсата на компетентност на органът, след този момент да се намесва в решаването на отнесения пред съда спор“.

В този смисъл е и Решения на ВАС по адм. дело № 3080/2023 г. и по адм. дело № 7978/2023 г., по адм. дело № 1794/2023 г. и и др. 2. По отношение на предписанията, обективирани в протокола – т. 11, съдът намира, че са налице единствено основания за отмяната им съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК като издадени в противоречие с материалния закон и неговата цел.

В конкретния случай не се установява, че Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““ е извършила нарушение по чл. 403а, ал. 1 КТ, тъй като в случая в кориците по делото на л. 37 и л. 240 се съдържа приложена таблица за работните часове за декември 2022 г., като върху копието й е направено отбелязване „вярно с оригинала“ с печат на ИА „ГИТ“ – МТСП. Прави впечатление и, че подобна таблица е приложена и за съответните месеци от 2019 г. до ноември 2022 г. вкл., изготвени също в края на съответния месец, но за нито един от тях контролните органи не са приели, че работодателят не е осигурил на тяхно разположение поименен работен график за всеки период, за който е установено сумирано изчисляване на работното време за работещите в стопанисваните обекти. В случая този график е представен при извършване на проверката по документи, която следва извършването на проверката на място и датата, на която този график, с оглед и трайната практика на работодателя, е изготвен.

В този смисъл и доколкото проверката за спазване на трудовото законодателство е извършена в присъствието на представителя на работодателя съгласно чл. 403а, ал. 2 КТ /така вж. Решение по адм. дело № 1081/2014 г. на ВАС/, не се установява нарушение /по аргумент от мотивите на Решение по адм. дело № 12818/2018 г. на ВАС/, за преустановяването на което и с цел превенция е дадено предписание по т. 11 от оспорения протокол.

1. По отношение на предписанията, обективирани в протокола – т. 10, т. 12 и т. 13 вкл., съдът намира, че са налице единствено основания за отмяната им съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК като издадени в противоречие с материалния закон и неговата цел.

3.1. В конкретния случай е отправено предписание, че платеният годишен отпуск следва да се разрешава от работодателя въз основа на писмено искане от работника/служителя съгласно изискванията на чл. 22, ал. 2 Наредбата за работното време, почивките и отпуските, без да е изследвано от контролните органи налице ли са били предпоставките по чл. 173, ал. 4 КТ за предоставяне на платен годишен отпуск при отсъствие на искане от страна на работника/служителя, вкл. и доколкото по делото се съдържа и друга заповед, с която се разрешава платен годишен отпуск, върху която се съдържа подписът на ЗС /л. 177/, но към нея не е приложена молби за отпуск, което би могло, а и навежда на мисълта, че не всеки път лицето е отправяло писмено молбата си отпуск.

Отделно от това, следва да се посочи и, че контролните органи не са събрали доказателства за изясняване на факта, че в конкретните дни, в които са издадени заповеди за отпуск без писмено съгласие на работника, той действително не е полагал труд. Пример за това е периодът за времето от 18.08.2022 г. до 31.08.2022 г. /л. 164/, който в действителност е по-дълъг от този, който по принцип сочи ЗС, че е ползвала през годините – 5 дни, с изключение на 2018 г. ЗС твърди също, че по време на отпуск обектът е затварял, т.е. контролните органи е следвало да установят, вкл. и като изискат дневните финансови отчети, дали за посочения по-горе период, а и за всички цитирани в т. 10 от протокола, смесеният магазин е работил и кой е полагал труд като продавач-консултант, като следва да бъде отбелязано, че във фишът за заплата за месец август 2022 г. /л. 258/ е включен платен годишен отпуск /10 дни/, отпускът е отразен в таблицата за отчитане явяването /неявяването на работа за месец август 2022 г. /л. 236/, а в представения по делото и приет като доказателство диск се съдържат фискални бонове от намиращия се в [населено място] хранителен магазин именно за периода от 18.08.2022 г. до 31.08.2022 г. За пълнота, следва да бъде отбелязано, че в кориците по делото се съдържат и други заповед за отпуск в размер, по-дълъг от твърдения от ЗС, за други календарни години, поради което несъответствие и съдът не кредитира дадените устно обяснения на ЗС.

3.2. В действителност Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““ е нарушила разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като е изпратила трудовата книжка до ЗС по пощата с обратна разписка без изричното писмено съгласие за това. Това обаче поведение на жалбоподателя е последица на поведението на лицето, с което трудовото правоотношение е прекратено, като се цели да бъде изпълнено задължението за незабавно връчване на трудовата книжка по чл. 350, ал. 1 КТ. В този смисъл предписанието по т. 12 от протокола е дадено незаконосъобразно, доколкото не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение на случая, които са мотивирали работодателят да изпрати трудовата книжка по пощата.

Отделно от това, безспорно е, че негативен ефект в сферата на адресата на пратката от изпращането й по пощата е евентуална загуба на трудовата книжка, но при настъпването й отговорността е възложена изцяло в тежест на работодателя по чл. 350, ал. 2 КТ.

3.3. Не се установява по безспорен начин, че Кооперация „„РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ТРАКИЯ““ не е спазила изискванията на чл. 350, ал. 1 КТ, доколкото в първия работен ден на календарната година – на 03.01.2023 г., когато представляващия жалбоподателят е поканен в Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково и се е явил, за да представи изискуемите документи, липсват данни, че ЗС В. Г. Т., на която е връчена заповедта за прекратяване на трудовия договор на 30.12.2022 г. /в последния работен ден на календарната година/ е отишла, за да й бъде връчена трудовата книжка. Отделно от това, видно от приложеното по делото обяснение, представляващият жалбоподателя е направил опит да се свърже с нея, но същият е бил неуспешен. В този смисъл от поведението на работника, чието правоотношение е вече било прекратено, не е допустимо да се следват неблагоприятни за работодателя последици, вкл. и, че на същия да бъдат отправени предписания със съдържанието по т. 13 от оспорения протокол.

Дори и да се приеме, че задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ е възникнало незабавно от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, по аргумент от ТР № 1 от 02.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК на ВКС, то същият дължи обезщетение за времето на задържането на трудовата книжка /чл. 226, ал. 2 КТ – в приложимата редакция, преди изменението в сила от 01.06.2025 г./.

Именно прекратяването на трудовото правоотношение е преюдициално за изпълнение от страна на работодателя на задълженията по чл. 350, ал. 1 и ал. 2 КТ. Отделно от това, тук би могъл да възникне и въпросът дали ако след изтичане срокът на изпълнение на предписанията, е прекратено трудовото правоотношение с друг работник на жалбоподателя, последният не е длъжен да ги изпълнява, тъй като са преустановили действието си, каквато всъщност не е целта на закона, която се извежда от разпоредбите на чл. 350 ал. 1 КТ и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

В заключение: предписанията по т. 10, т. 12 и т. 13 от оспорения протокол са с отпаднал предмет, което ги прави неизпълнимо, а и предвид срокът, в който това е следвало да се случи – 28.02.2023 г., доколкото е допуснато предварително изпълнение по чл. 405 КТ и същото не е спряно, след изтичането на този срок с него нито може да се реализират преустановителната и превантивната им функции, нито при евентуалното им неизпълнение по отношение на други работници след този момент ще може да се търси административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.

Тези предписания са дадени, без да се постига целта на закона, тъй като не е съобразен срокът, в който следва да се изпълнят, и това, че не се съдържат данни за неизпълнението им поради липсата на прекратени други правоотношения с други работници на жалбоподателя.

От контролните органи не е изследвано също и дали жалбоподателят продължава да има качеството работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, има ли други обекти, в които се полага труд от работници по съществуващи трудови правоотношения, доколкото не е спорно, а и изрично се заявява от ЗС в съдебно заседание, че след прекратяване трудовото правоотношение обектът на жалбоподателя в [населено място] е закрит /виж и приложените на л. 148 обяснения, че в обекта е работила единствено ЗС – В. Г. Т./. Що се отнася до приложената идентификационна карта, попълнена на 30.12.2022 г. от представляващия жалбоподателя, същата не е обсъдена от контролните органи, нито е съобразено, че съдържа данни за нает персонал – 17 бр. Настоящият състав приема, че контролните органи на ДИТ могат да упражняват своите правомощия и да дават задължителни предписания по спазване на трудовото законодателство само при наличие на съществуващо към този момент трудово правоотношение. Този извод съдът обосновава и с факта, че законодателят е употребил понятията „работодател“, „длъжностни лица“, „работници“, „служители“, които сами по себе си сочат на съществуващо правоотношение по престиране на работна сила, независимо дали се касае за трудово или служебно правоотношение /чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ; чл. 402 КТ/. При това по отношение на предписанията по т. 10, т. 12 и т. 13 от оспорения протокол, съдът приема, че даването им не следва да е общо, тъй като то е последица от неизпълнението на задължение на работодателя спрямо конкретен работник или служител, а в конкретния случай чрез тях се възпроизвежда съдържанието на законова и подзаконови разпоредби, действащи и към настоящия момент, и след изтичане срока, в който конкретните предписания е трябвало да бъдат изпълнени. В случая предметът на приложената със заповедта принудителна мярка по т. 10, т. 12 и т. 13 от оспорения протокол е лишен от логика. Повтарянето на разпоредба на закона или наредба, представляваща подзаконов нормативен акт по чл. 7, ал. 2 ЗНА, в акта на административния орган, с който се прилага административна принуда, не прави мярката с по-голямо правно действие от самата законова или подзаконова разпоредба. Така вж. Решение по адм. дело № 11340/2023 г., VІІ отд. на ВАС.

ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. ПАМ е средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Ако деянието не е преустановено, наложената ПАМ ще има и преустановително действие. Преустановяването на деянието от отговорното лице обаче не следва да се приема като лишаващо наложената ПАМ от предмет, тъй като по този начин се пропуска превантивното действие на мярката. Наложените в случая ПАМ, чрез т. 10, т. 12 и т. 13 от протокола, имат основно превантивен характер, като целта е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, т.е. да се въздържат изобщо занапред от неспазване на цитираните по-горе разпоредби. Изхождайки от практиката на ВАС /относно други случаи на прилагането на ПАМ - напр. Решение на ВАС по адм. дело № 7420/2022 г. относно преустановяването и предотвратяването прилагане на нелоялна практика/ и предвид, че конкретните задължения на работодателя са разписани в законова и подзаконови разпоредби в оспорените предписания - т. 10, т. 12 и т. 13 от протокола, не се е следвало посочването прилагането им за определен период. Противното - прилагането на мярката за определен времеви период би било в противоречие с целта на закона да се осигури защита на интересите на работниците и служителите в правоотношенията им с работодателя.

Не на последно място, следва да се отбележи, че ПАМ се прилагат само при установяване на административно нарушение /чл. 22 – чл. 23 ЗАНН/. Като тук може да бъде поставен и въпросът, възникнал у настоящата съдебна инстанция по повод констатираната съдебна практика относно характера на задължението на чл. 128, т. 2 КТ, за което се съдържат и данни по делото, а именно – дали изпълнението от работодателя на задълженията му по чл. 350 ал. 1 КТ и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, чл. 22, ал. 2 Наредбата за работното време, почивките и отпуските представлява такова от публичен характер, т.е. административно задължение, съответно дали неизпълнението на тези задължения на работодателя съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, осъществяването на което да е основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

Извод: предписанията, обективирани в оспорения протокол, са издадени незаконосъобразно /в широкия смисъл на понятието/, поради което следва да бъде прогласена нищожността на тези от тях - от т. 1 до т. 9 вкл., а тези – от т. 10 до т. 13, вкл. следва да бъдат отменени.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 980 лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие, които следва да бъдат заплатени от юридическото лице – ИА „ГИТ“, в структурата на което е органът, издал оспорения в настоящото съдебно производство акт /§ 1, т. 6 ДР на АПК във връзка с чл. 2, ал. 1 от УП/.

Така мотивиран, Административен съд-Хасково