Решение № 5434 от 21.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 17002/2024 г.

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК. Съдът е сезиран с предявени от д-р Д. А. Д. срещу Медицински университет София обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, за признаването за незаконно на уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 54, ал. 3 ЗВО със Заповед № 70/20.02.2024 г. на Ректора на Медицински университет София, за възстановяване ищеца на заеманата до уволнението академичната длъжност „асистент“ като дипломиран „доктор” и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 3632,22 евро (7104,00 лв.) за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от 20.02.2024 г. до 08.04.2024 г., мораторна лихва върху главницата от 21.02.2024 г. до 24.03.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 25.03.2024 г., до окончателното плащане на вземането. Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения. Въз основа на спечелен от ищеца конкурс за длъжност „асистент”, обявен в ДВ брой 69 от 05.08.2008 г., бил изготвен и подписан Трудов договор № 528/24.10.2008 г. Ищецът постъпил на работа на длъжност „асистент” НКПД 23107001 при ответника, катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт”, сектор „Медицина на бедствените ситуации”, с основна заплата 500,00 лв., със задължения съгласно длъжностна характеристика. Трудовият договор бил безсрочен. С приложеното Допълнително споразумение № 166/29.05.2009 г. на основание чл. 119 от КТ ищецът бил преназначен на същата длъжност „асистент”, в Катедра по „Социална медицина и здравен мениджмънт”, секция „Медицина на бедствените ситуации” към Медицински факултет с повишена основна заплата от 525,00 лв. С приложеното Допълнително споразумение № 25/01.01.2012 г. на основание чл. 119 и чл. 123, ал. 1, т. 2 от КТ ищецът бил преназначен от Катедра по „Социална медицина и здравен мениджмънт”, секция „Медицина на бедствените ситуации” на същата длъжност „асистент”, но във Факултет по обществено здраве при Медицински факултет с повишена основна заплата от 758,00 лв. Тази промяната се наложила поради направеното с решение на АС на МУ-София от 21.12.2011 г. преминаване на Катедрата по „Социална медицина и здравен мениджмънт”, от Факултет по медицина към Факултет по обществено здраве, като такава промяна бе направена с всички мои колеги работещи в катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт”. В Допълнителното споразумение № 25/01.01.2012 г., т. 1. било посочено, че ищецът преминава от длъжност асистент в Катедрата по социална медицина и здравен мениджмънт на МФ-МУ-София, на същата длъжност във ФОЗ-МУ- София, както и че останалите условия от трудовия договор не се променяли. На 20.05.2015 г. ищецът получил научното звание „доктор”, а от 12.06.2015 г. получил и диплома за ОНС „доктор“, издадена от ответника. С Договор от 24.03.2023 г. на основание чл. 52, ал. 4 ЗВО и чл. 89 Правилник за устройство и дейността на МУ-София и въз основа на цитирания в него протокол на Факултетния съвет, ищецът поел задължението да води временно за срока на гражданския договор като определен Срочен – за летен семестър 2022-2023 г. дистанционни практически упражнения и изпити и/или лекции на студенти от Факултета по дентална медицина при МУ-София, с което не бил променен действащия му трудов договор. На 02.02.2024 г. на ищеца било изпратено писмо на Национален център по информация и документация (НАЦИД) peг. № 20-00652/31.08.2023 г., била проведена среща с представители на ответника, при което от ищеца бил изискан отговор по това писмо до 05.02.2024 г., било заявено, че трудовото правоотношение с ищеца следва да се прекрати на основание чл. 17 от ЗВО, посочено било на ищеца, че не искал да се развива, което твърдение оспорва. Били поставени условия за оставане на ищеца, ако се откаже от академичната длъжност (АД) „Асистент” и да премине на най-ниската степен „Преподавател”, което не било АД, както и да се съгласи трудовият договор да бъде променен от безсрочен в срочен за 1 година. Ръководството посочило, че случаят попадал в разпоредбата на чл. 17 ЗРАСРБ. На 05.02.2024 г. ищецът заявил на ръководството, че поради липса на възможност да се консултира с юрист не може да взема становище. На 20.02.2024 г. на ищеца била връчена процесната заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 54, ал. 3 от Закона за висшето образование (ЗВО). Ответникът създавал спънки в работата на ищеца и демонстрирано негативно отношение. Незаконното уволнение било последица от системно извършвани срещу ищеца нарушения на изискванията на КТ, на вътрешните нормативни атове на работодателя, етични норми и явно проявявана системна дискриминация. Излага подробни съображения за незаконността на уволнението. Не била приложима нормата на чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, нито тази на чл. 54, ал. 3 от ЗВО. Сочи, че към момента на сключване на трудовия договор от 24.10.2008 г. е действал ЗВО с редакция съгласно изм. - ДВ. бр. 60 от 1999 г. Не била приложима и разпоредбата на чл. 17 ЗРАСРБ. Ответникът следвало да изготви и предложи на ищеца за подписване нов актуализиран трудов договор по чл. 119 от КТ, или допълнително споразумение, което било предвидено в разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и 2 от ПЗРЗРАСРБ, което не било сторено. Цитира съдебна практика, която счита за относима към случая. Ответникът не изпълнил изискването да организира и проведе своевременно процедура по придобиване на изискваната от ЗРАСРБ научна степен „доктор”. Ищецът изпълнил своето задължение за иницииране на процедура по придобиване на научната степен „доктор”, но същата била неоснователно забавена от длъжностни лица при ответника, като по този начин била осуетена възможността ищецът да изпълни в срок изискванията на разпоредбата на чл. 44, ал. 5 ПЗРЗРАСРБ. Трудовата книжка на ищеца не била попълвана от ответника от 2013 г. Сочат се и редица други нарушения на трудовото законодателство. Излага доводи във връзка с правния си интерес от водене на настоящото дело, както и правни изводи. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, по съображения, подробно изложени в отговора. Излага подробни доводи относно законността на уволнението. Признава, че между ответника като работодател и ищеца като работник е възникнало посоченото по-горе трудово правоотношение при действието на отменения Закон за научните степени и научните звания, поради което същият бил сключен като безсрочен. Оспорва твърденията на ищеца, че бил заставен да подаде молба за напускане и че му е било заявено, че няма желание да се развива. Сочи се, че след придобиване на ОНС „доктор“ от ищцата през 2015 г., същата не е проявила инициатива и желание, като не е подавала документи за участие в конкурси, нито за заемане на академичната длъжност „главен асистент“, нито за заемане на академичната длъжност ,доцент“, а такива конкурси са били обявявани с посочените Решения на Академичния съвет (АС) на МУ-София. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Основателността на исковата претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение. В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване законността на уволнението. В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства се установява следното: Между страните е било налице трудово правоотношение, породено от безсрочен трудов договор № 528/24.10.2008 г., сключен между ответника като работодател и ищцата като работник/ служител, по силата на който последната е изпълнявала при ответника длъжността „Асистент“, с код по НКПД 23107001 в Медицински факултет, катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт“, сектор „Медицина на бедствените ситуации“ на Медицински университет София, с основно месечно трудово възнаграждение от 500,00 лв. С допълнително споразумение № 166/29.05.2009 г. размерът на основното месечно трудово възнаграждение, получавано от ищцата, е увеличен от 500,00 лв. на 525,00 лв., считано от 01.05.2009 г. С допълнително споразумение № 25/01.01.2012 г. страните са уговорили ищцата да премине от длъжност „Асистент“ в катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт“ на Медицински факултет, МУ София, на същата длъжност във Факултет обществен здраве, МУ София, като размерът на основното месечно трудово възнаграждение, получавано от ищцата, е увеличен от 525,00 лв. на 758,00 лв., плюс 10% за ТСИПО 10 г., 11 м. и 9 д., считано от 01.01.2012 г. С допълнително споразумение № 34/20.03.2013 г. размерът на основното месечно трудово възнаграждение, получавано от ищцата, е увеличен с 30,00 лв. за призната втора специалност „Медицина на бедствените ситуации“, считано от 01.01.2013 г. С допълнително споразумение № 125/01.06.2015 г. размерът на основното месечно трудово възнаграждение, получавано от ищцата, е увеличен с 200,00 лв. за присъдена научна степен „Доктор“, считано от 01.06.2015 г. С допълнително споразумение № 151/01.07.2015 г. размерът на основното месечно трудово възнаграждение, получавано от ищцата, е увеличен с 120,00 лв. за призната специалност, считано от 01.07.2015 г. Процесното трудово правоотношение е сключено по реда на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ). С приемането на ЗРАСРБ е отменен ЗНСНЗ (§ 5, ал. 1 от ПЗР на ЗРАСРБ). С разпоредбата на чл. 17 ЗРАСРБ е регламентирано на длъжността „асистент“ да се назначават лица само на срочен трудов договор при условията и по реда на Кодекса на труда, а с разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ЗВО е регламентиран и максималният срок, за който може да се сключи този договор, а именно до 5 години. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 4, т. 1 ПЗР на ЗРАСРБ заварените трудови правоотношения, сключени по реда на отменения ЗНСНЗ, на лицата, които заемат длъжността „асистент“ към момента на влизането в сила на ЗРАСРБ, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения ЗНСНЗ, се запазват на академичната длъжност „асистент“. По делото е безспорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към момента на влизане в сила на ЗРАСРБ ищцата не е притежавала научна степен, получена съгласно отменения ЗНСНЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗВО длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища за нехабилитирани преподаватели са асистент и главен асистент, респ. длъжностите на нехабилитираните лица са преподавател и старши преподавател. От изложеното следва, че завареното трудово правоотношение на ищцата не е отговаряло на въведените с чл. 17 ЗРАСРБ и чл. 17 и чл. 48, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗВО императивни правила, доколкото същото е било сключено като безсрочно по ЗНСНЗ за длъжността „асистент“ и към момента на влизане в сила на ЗРАСРБ ищцата не е притежавала научна степен, получена съгласно отменения ЗНСНЗ. Независимо от това, че на посочените разпоредби не е придадено изрично обратно действие, доколко въведените с тях правила са императивни, то за работодателя е било налице задължение по силата на закона да инициира преуреждане на трудовото правоотношение на ищцата в съответствие с актуалните изисквания за заемане на съответната длъжност. В тази връзка и в съответствие с разпоредбата на чл. 119 КТ ответникът е отправил писмено предложение до ищцата, оформено в Допълнително споразумение № 69/20.02.2024 г. към процесния трудов договор, по силата на което ищцата да бъде преназначена от длъжност „асистент“ на длъжност „преподавател“ съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ЗВО, което предложение обаче е отказано от ищцата. Последната не оспорва, че е отказала така направеното предложение, а и това се установява от саморъчно изписания текст, ведно с положен подпис и дата, записани най-долу в Допълнително споразумение № 69/20.02.2024 г. Действително ищцата не е била длъжна да приеме така отправената към нея оферта за изменение на правоотношението й с ответника, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 119 КТ трудовото правоотношение може да се измени само с изрично писмено съгласие между страните. Същевременно обаче работодателят не може да бъде задължен да търпи правоотношение със свой служител, което не отговаря на императивни законови изисквания. Ето защо настоящият съдебен състав намира за справедливо разрешението на ответника работодател да се признае възможността легитимно да се освободи от обвързаността си от правоотношение, несъответстващото на повелителни правила на закона, след като същият е предприел всички действия, които зависят от неговата воля за изпълнение на законовите предписания. Ако служителят откаже преуреждане на завареното трудово правоотношение съгласно изискванията в ЗРАСРБ, работодателят е в правото си да прекрати трудовото правоотношение, стига за длъжността „асистент“ да са изтекли към датата на уволнението определените максимум 5 години, като основанието за уволнение в разглеждания случай е регламентирано именно в разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. По делото е безспорно, че ищцата е заемала длъжността „асистент“ повече от 5 години към датата на уволнението. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ответникът работодател законосъобразно е упражнил преобразуващото си право да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, като е действал по посочения начин – в съответствие с разпоредбите на чл. 17 ЗРАСРБ, чл. 48, ал. 2 ЗВО и чл. 119 и чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ е предложил на ищцата изменение на правоотношението й от безсрочно в срочно, с преназначаване на длъжността „преподавател“, и след като предложението му е било отказано от ищцата, е прекратил трудовото й правоотношение поради изтичане на уговорения (в разглеждания случай максимално допустимия законово регламентиран) срок. Ако ищцата е искала да запази трудовото си правоотношение с ответника, същата е следвало да приеме предложението на ответника и да премине на срочен трудов договор на длъжността „преподавател“. Даденото от настоящия съдебен състав разрешение е в съответствие и с това, възприето в практиката на ВКС по идентични казуси (така Решение № 60325 от 11.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2020 г., IV г. о., ГК). Във връзка с останалите възражения на ищцата за незаконосъобразност на процесното уволнение следва да се има предвид, че предмет на изследване в настоящото производство е само и единствено наличието на фактическото основание по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, а именно дали към момента на извършване на уволнението е изтекъл законово регламентираният максимален 5-годишен срок за заемане на длъжността „асистент“. За пълнота следва да се посочи и че в разглеждания случай според действащата нормативна уредба не е налице възможност, при която ищцата да бъде назначена на нов безсрочен трудов на длъжността „асистент“. Трудовите правоотношения на лицата, които се запазват на длъжността „асистент“ не са безсрочни и в двете хипотези на § 5, ал. 4, т. 1 и на § 5, ал. 5, след като ЗВО – чл. 54, ал. 3, така и ЗРАСРБ – чл. 17, ал. 1 разпореждат императивно срочност на договорите за длъжността „асистент“. В този смисъл е и недопускането на повторен срочен трудов договор, каквато е и целта на ЗРАСРБ. По изложените съображения съдът намира, че уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 54, ал. 3 ЗВО със Заповед № 70/20.02.2024 г. на Ректора на Медицински университет София, е законосъобразно, респ. искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и следва да се отхвърли. По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД: От крайния извод за законността на уволнението се налага извод за неоснователно и на исковите претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, поради което също следва да бъдат отхвърлени от съда. Предвид неоснователността на главната искова претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, неоснователен се явява и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава. По отношение на разноските: При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само ответникът. Същият обаче не претендира такива. Така мотивиран, Съдът