Решение № 423 от 24.3.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 5618/2025 г.

Предявени са обективно съединени искове за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и за отмяна на констативен нотариален акт, с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК. При първоначалното разглеждане на приложеното гр.д.№ 4860/2023 г. по описа на РС-Русе ищецът Българската държава твърди, че по силата на чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, е собственик на поземлен имот с идентификатор № 501.2316, за който е съставен Акт за частна държавна собственост № 5328/15.04.2013 г., вписан в СВ-Русе под № 117, том 14, дв.вх. 5910, вх.рег.№ 5993/23.04.2013 г., на основание чл. 68, ал. 2 и ал. 3 от ЗДС, чл. 24, ал. 1, чл. 27, ал. 10 и ал. 11 от 3СП33 и чл. 45, ал. 10 от ПЗСП33. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ППЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственик. В описания имот били изградени „Гараж" и „Лаборатория", собственост на ЕТ „Иван Кутинчев", съгласно нот.акт за собственост на вещно право, придобито по давност, вписан в СВп. под № 130, том VIII, дело 1524, вх.№ 3513/12.03.2013 г. и нот.акт, вписан в СВп. под № 169, том XVIII, дело 4320, вх.№ 8431/28.08.2001 г. Ищецът се позовава на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, според който земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост и се актуват от областния управител. Стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва от министъра на земеделието и храните. Предложение за издаване на актове за държавна собственост се прави от министъра на земеделието и храните или упълномощено от него длъжностно лице по данни, предоставени от областните дирекции "Земеделие". А според чл. 47, ал. 1 от ЗСПЗЗ, министърът на земеделието, храните и горите /понастоящем министъра на земеделието и храните/ упражнява правата на собственика на земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба чрез търг и замяна по паричната равностойност на земеделските земи, определена по наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, доколкото друго не е предвидено в ЗСПЗЗ и в правилника за прилагането му. Държавният поземлен фонд обхващал земеделските земи - държавна собственост, включително и застроени или представляващи прилежащи площи към стопански сгради. При извършена служебна проверка на горепосочения имот се установило, че като собственик бил записан Р. Р. М.. Въз основа на нот.акт за покупко-продажба, вписан в СВп-Русе под № 46, том 33, дело 6767, дв.вх.рег.№ 11103, вх.рег.№ 11456/07.09.2022 г., същият придобил правото на собственост от П. О. А. върху поземлен имот № 501.2316 в кв. 158 по кадастралния план на с. Щръклево, общ. Иваново, Обл. Русе, одобрен със Заповед № РД-02-14-2158/15.12.2000 г. на МРРБ, с площ 1.554 дка, като УПИ V имал площ 1554 кв.м. и бил отреден за стопански дворове. При извършена справка в Имотен регистър се установило, че П. А. е закупил имота от Стилян Д. С. и Ц. Р. М. въз основа на нот.акт, вписан в СВп. под № 124, том 31, дело № 6436, дв.вх.рег.№ 10579, вх.рег.№ 10950/25.08.2022 г. Стилян Д. С. се снабдил с нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, вписан в СВп-Русе под № 23, том 25, дело 5057, дв.вх.рег.№ 8403, вх.рег.№ 8674/08.07.2022 г. по отношение на имота. Процесният имот бил обединен след препродажбата му от Р. М. с негов имот 501.2317, като бил образуван поземлен имот 501.2573. Това обстоятелство ищецът установил след снабдяване със съдебно удостоверение по гр.д.№ 4860/2023 г. Ищецът счита, че констативният нот.акт е недействителен и следва да бъде отменен като такъв по отношение на процесния поземлен имот, подробно описан в АЧДС, за който Българската държава се легитимирала като собственик. Непротивопоставими й били последвалите разпоредителни действия по отношение на прилежащите площи, държавна частна собственост, поради липсата на вещно-прехвърлителния ефект. Процесният имот представлявал прилежаща площ към сгради, върху които били разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ лицата, придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР, могат да придобият застроените и прилежащите площи без провеждане на търг по процедура, регламентирана в Раздел I „Разпореждане със земи по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ" от Глава четвърта „а" „Разпореждане с държавните земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12 от ПЗР на 3СП33" от ПП3СП33 /чл.56а - чл.56д/. Законодателят изрично предвидил в чл. 27а, ал. 1 от 3СП33, че собствениците на сгради и съоръжения от имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ дължат суми за ползването на земята до придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи. Лицата, придобили право на собственост върху сградите и съоръженията по ал. 1 до 9 февруари 2011 г., дължат сумите за ползване на земята след тази дата. Лицата, придобили право на собственост върху сградите или съоръженията след 9.02.2011 г., дължат сумите за ползване на земята от датата на придобиване на сградите или съоръженията. При разпореждане със собствеността върху сградите и съоръженията се представял документ за платени суми за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или съоръженията (чл. 27а, ал. 2-4 от 3СП33). Ех lege законодателят придавал качеството държател, ползвател на правно основание на собственика на сграда върху прилежащата площ от бившите стопански дворове, за което дължал заплащането на наемна вноска. В качеството си на държател на прилежащите площи, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ, собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, бил данъчно задължен и за този имот или съответната част от него. Ищецът се позовава и на Решение № 69/20.06.2016 г. по гр. д. № 6228/2015 г. и решение № 204/23.07.2012 г. по гр.д.№ 607/2011 г. на ВКС, според които лицата, придобили сгради от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСП33, могат да ползват и незастроената част от земята в нормативно определените размери, както и да придобият собствеността върху нея на посочения в тази разпоредба възмезден начин - чрез разсрочено плащане или чрез внасяне на равностойна земя в държавния поземлен фонд, като съгласно чл. 45а от ППЗСП33, застроените и прилежащи земи по чл. 27, 4 ал. 6 от ЗСП33 се продават на собственика на сградата или на съоръжението по негово искане без провеждане на търг. Когато правоимащият по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ е придобил срещу дела си в ТКЗС, ДЗС или друга, образувана въз основа на тях селскостопанска организация, сграда, част от имуществото на прекратената организация, прилежащата към сградата земя, можела да бъде продадена единствено нему. Елемент от сложния фактически състав по придобиване собствеността върху прилежащата площ било издаването на заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 56д, ал. 1 ППЗСПЗЗ за извършване на покупко-продажбата на имота. АДЧС за имота не е бил отписан от областния управител, нито е бил атакуван по съдебен ред. Съгласно чл. 114, ал. 2 от ППЗДС общините или другите лица, които претендират за права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване, а в случаите по чл. 113 - след влизането в сила на решението на съда. По никакъв начин Стилян Д. С. не обективирал пред Българската държава промененото си намерение да свои имота само за себе си; това намерение не било доведено до знанието на Държавата. Не била налице и другата кумулативно изискуема предпоставка - не бил изтекъл изискуемият 10-годишен срок за придобиване по давност на недвижим имот, предвид въведения мораториум по отношение на имоти-държавна собственост с § 1 на ДР на ЗДС. Не били изпълнени предпоставките, за да бъдат придобити прилежащите площи по давност. Придобивната давност се прилагала във всички случаи, освен когато съществувала изрична забрана. Такава била въведена с разпоредбата на чл. 86 от ЗС от 1951 г., според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. Такива, съгласно чл. 2 от ЗС, били имотите на държавата, на кооперациите и на другите обществени организации. През 1990 г. разпоредбата на чл. 86 от ЗС приела редакция, че не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл. 86 от ЗС (редакция, ДВ, бр. 33/1996 г.) ставало възможно придобиването по давност на вещи - държавна собственост с изключение на вещите публична държавна собственост. За имотите държавна собственост давност не е могла да тече на основание чл. 86 от ЗС, в редакцията й до 01.06.1996 г., когато влязъл в сила ЗИД на Закона за собствеността (редакция ДВ, бр. 33 от 19.04.1996 г.), с който се въвеждала забрана единствено за имоти, които са публична държавна собственост. Относно имотите държавна частна собственост давностният срок за придобиването им спирал да тече с влизането в сила на §1 от ЗД на Закона за собствеността (Обн.ДВ, бр. 46/2006 г.). Мораториумът върху придобиването по давност на недвижими имоти - частна държавна собственост бил удължаван през годините, като с Решение № 3/24.02.2022 г. на КС по конституционно дело № 16/2021 г., обн. в ДВ, бр.18/04.03.2022 г., били обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от ЗДЗС (Обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл.доп., ДВ, бр.18/2020 г.) и § 2 от ЗР на Закона за изменение на Закона за собствеността (Обн., ДВ, бр.7/2018 г.). В решението на КС изрично било посочено, че с обявяване на §1, ал. 1 от ЗДЗС за противоконституционна не се засягал нейния досегашен ефект, като последиците от преустановяване на моратириума настъпват от момента на влизане в сила на решението. Забрана за придобиване по давност на имоти - частна държавна собственост действала до 01.06.1996 г. и от 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г. С решение № 354/19.07.2025 г. по в.гр.д.№ 406/2025 г. по описа на ОС- Русе било прието по аргумент от чл. 24, ал.1, вр. чл.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ, че като придобивен способ придобивната давност е изключена по отношение на недвижимите имоти, които са прилежаща площ като обслужващи стопански сгради и съставляват държавна собственост. Българската държава извършвала действия по стопанисването и управлението на прилежащите площи и не се е дезинтересирала от същите. Със заявление вх.№ СБ-02-931/23.07.2013 г. ЕТ „Иван Кутинчев" заявил желанието си за закупуване на имот № 501.2316, потвърдено впоследствие и със заявление вх.№ СБ- 02-1032/27.07.2015 г. Стартирана и проведена била процедура по чл.56а и сл. от ППЗСПЗЗ. Собственикът на сградите, като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ, заплащал съответните дължими местни данъци и такси. Като краен акт, със Заповед № РД 46-293/22.04.2016 г. министърът на земеделието и храните, в качеството си на принципал, разрешил да се извърши продажба на земя, държавна частна собственост на ЕТ „Иван Кутинчев“ в землището на с. Щръклево, представляваща УПИ V с площ 1.554 дка, представляващ имот № 501.2316. Договорите за покупко-продажба на прилежащите площи, представляващи държавни имоти, между Стилян С. и Ц. М. с П. А. и между П. А. и Р. М., нямали вещнотранслативен ефект, поради което приобретателите по нотариалните актове не придобивали вещни права. При всяка от следващите продажби, в това число и последната, обективирана в нот.акт за покупко-продажба, вписан в СВп-Русе под № 46, том 33, дело 6767, дв.вх.№ 11103, вх. рег.№ 11456/07.09.2022 г., продавачите не били собственици на имотите. Сделките не произвеждали действие по отношение на собственика на вещта, в случая Българската държава. Предвид изложеното и с оглед молбата-уточнение на ищеца от 13.11.2025 г., депозирана по настоящото дело, ищецът моли бъде постановено решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че част от поземлен имот № 501.2573 в кв. 158 с площ 1554 кв.м., идентична с бившия ПИ № 501.2316, при граници по стария план, целият с площ 4769 кв.м., по кадастралния план на с.Щръклево, общ.Иваново, одобрен със Заповед № РД-09-376/18.07.2023 г. на кмета на Община Иваново, при граници: имоти с №№ 84049.501.9664, 84049.501.9665, 84049.501.2315, 84049.501.2363 и 84049.501.2318, е собственост на Българската държава. Моли на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение, вписан в Службата по вписванията-Русе под № 23, том 25, дело 5057, дв.вх.рег.№ 8403, вх.рег.№ 8674/08.07.2022 г., в частта, с която С. Д. С., с ЕГН 68022455321, е бил признат за собственик на прилежащата площ към сгради в стопански двор, представляваща поземлен имот № 501.2316 с площ 1.554 дка, като УПИ V има площ от 1554 кв.м., отреден за стопански дворове, при граници: имоти №№ 84049.501, 9664, 84049.501.9665, 84049.501.2315 и 84049.501.2317, по кадастралния план на с. Щръклево, общ. Иваново, обл. Русе, одобрен със Заповед № РД-02-14-2158/15.12.2000 г. на МРРБ. В отговора на исковата молба ответникът С. Д. С. оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът не е доказал, че процесният имот попада в обхвата на изчерпателно изброените в чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ хипотези, доколкото твърди, че черпи правата си по силата на закона. Ответникът бил регистриран като земеделски производител, развиващ основна дейност „отглеждане на едър рогат добитък“, като от 1996 г. до предявяване на иска през 2023 г. е владеел с намерение да свои явно, несъмнено, непрекъснато и спокойно имота. В него С. събирал и съхранявал необходимите за дейността му фуражи и поддържал наличната си селскостопанска техника. От 1996 г. до предявяване на иска владял явно и несъмнено имота и извършвал множество подобрения в него за своя сметка, с оглед развитие на селскостопанската му дейност – подравняване и почистване за паркиране на машини и МПС, ремонт и изграждане на част от сградите, ежегодно почистване от треви и храсти. В полза на ответника била изтекла изискуемата от закона 10-годишна давност, започнала да тече през 1996 г., която, въпреки спирането й по време на мораториума, била изтекла след отмяната му с влизане в сила на Решение от 24.02.2022 г. на Конституционният съд, обнародвано в Д.В. на 04.03.2022 г. На това основание, на 25.05.2022 г. с молба до Нотариус рег.№ 624 на НК, ответникът започнал процедура по снабдяване с нотариален акт по давност. Във връзка с нотариалното охранително производство, образувано пред Нотариус Любен Шилков, от издаденото от Областния управител на Област Русе Удостоверение 01-225/03.06.2022 г. ответникът узнал, че за УПИ V-2316 (поземлен имот 501.2316) е съставен Акт за частна държавна собственост № 5328/15.04.2013 г. Твърди, че Министърът на земеделието, респективно териториалните структури към Министерството на земеделието за област Русе (Областна дирекция "Земеделие" - Русе), никога до настоящия момент не са извършвали каквито и да било фактически действия по своене по отношение на процесния имот, които да осуетят по някакъв начин владението на Стилян С.. В хронологичен порядък ответникът пръв предприел действия за признаване правото му на собственост на процесния имот по реда на чл. 587, ал. 2, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 79 от ЗС. Счита, че процесият АДС № 5328/15.04.2013 г. има констативен характер и същият не създава противопоставими на трети лица права. Производството по съставянето му не включвало посещение на място, опис на имота, действия по ограничаване достъпа до него. В противен случай административните органи щели да установят, че имотът се владее конкретно от ответника, при това явно, несъмнено и трайно, видно от изградената от него стопанска инфраструктура. Актуването било процес, развиващ се на чисто административно/документно ниво, т.е. действията, извършвани в рамките на административните структури, по същество не представлявали фактически действия по противопоставяне на владението на ответника и не осуетявали спокойното му владение. След влизането в сила на решението за отмяна на мораториума на КС от 24.02.2022 г. била постановена значителна по обем съдебна практика по оспорване, понякога успешно, на множество издадени след тази дата актове за държавна собственост, от което можело да се направи обосновано предположение, че процедурата по актуване като частна държавна собственост с правно основание чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ имала кампаниен (формален) характер и същата била пряко свързана с указания на принципала, във връзка с решението на КС за обявяването на мораториума за противоконституционен. Нормата, допускаща придобиване на давностно основание на частна държавна земя, била абсолютно определена досежно възможността на частноправен субект да упражни правата си, ако са налице всички законови предпоставки за това. Волеизявлението на нотариуса, респ. на съда, само признавали, но не създавали право на собственост поради изтекла придобивна давност за владелеца. Твърди, че е станал собственик на процесния имот в резултат на реализиран фактически състав на института на придобивната давност, като владението му било непрекъснато и продължавало и към момента на предявяване на иска. Останалите ответници не вземат становище по делото. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: От приложените по гр.дело № 4860/2023 г. по описа на РС-Русе писмени доказателства се установява, че с Акт № 5328 за частна държавна собственост от 15.04.2013 г., съставен на основание чл. 68 и чл. 2, ал. 1 от ЗДС във вр. чл. 24, ал. 1 и чл. 27, ал. 9 и ал. 10 от ЗСПЗЗ, чл.45, ал. 10 и чл. 47, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, ищецът Българската държава се легитимира като собственик на Урегулиран поземлен имот - УПИ V 2316 в кв. 158 по кадастралния план на с.Щръклево, с площ 1554 кв.м., отреден за стопански двор, представляващ прилежащ терен към „Гараж“ и „Лаборатория“. В акта за частна държавна собственост е удостоверено, че имотът е предоставен за управление на Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 47, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В част 13-Забележки, е отразено, че в имота са изградени „Гараж“ и „Лаборатория“, собственост на ЕТ „Иван Кутинчев“, съгласно НА за собственост на вещно право, придобито по давност, вписан в СВп под № 130, вх.№ 3513/12.03.2013 г. и НА, вписан под № 169, вх.рег.№ 8431/28.08.2001 г. С нот. акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 174/08.07.2022 г. на нотариус рег.№ 624 на НК и район на действие РС-Русе, т.II, д. №356, вписан в СВ-Русе вх.рег.№ 8674/08.07.2022 г., акт № 23, д.№ 5057, ответникът С. Д. С. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: ПИ № 501.2316 по кадастралната карта и кадастралния план на с.Щръклево, одобрен със Заповед № РД-02-14-2158/15.12.2000 г. на МРРБ, с площ 1554 кв.м., отреден за стопански дворове. В нотариалния акт са описани представените документи, между които и Постановление и Протокол от 07.06.2022 г., извършен по обстоятелствена проверка. С нот. акт № 24/25.08.2022 г. на нотариус № 414 на НК, с район на действие РС- Русе, том III, д.256, вписан в СВ-Русе с вх.рег.№ 10950/25.08.2022 г., акт № 124, т.31, ответниците С. Д. С. и Ц. Р. М. продават на П. О. А. ПИ №501.2316 за сумата 9800 лв. А с нот.акт № 49/07.09.2022 г. том III, д.256 на нотариус № 414 по описа на НК, с район на действие РС-Русе, вписан в СВ-Русе, вх.рег.№ 11456/07.09.2022 г., акт № 46, т.33, П. О. А. продава процесния имот на Р. Р. М.. В приложената скица № 1050/07.10.2022 г. на поземления имот е посочено, че ПИ № 501.2316 е отреден за стопански дворове, като граничи от двете страни с улица и от две страни със „складов терен“. С нотариален акт за собственост на вещно право, придобито по давност № 104/12.03.2013 г. на нотариус, рег.№ 180 на НК, том I, д.№ 44/13 г., вписан в СВ-Русе с вх.рег.№ 35113/12.03.2013 г., Акт № 130, т. 8, ЕТ „Иван Кутинчев“ е признат за собственик на следния недвижим имот - „Гараж“ с площ 78 кв.м., с идентификатор 84049.501.2316.2, изграден в имот 84049.501.2316. От данните по нот.акт № 122/28.08.2001 г. на нотариус, рег.№ 180, вписан в СВ- Русе с вх.рег.№ 169, т.XVIII и Удостоверение за идентичност, изд. от Община Иваново, се установява, че в имот № 501.2316 има и сграда „Лаборатория“, собственост на ЕТ „Иван Кутинчев“, придобита след участие в търг. Със заповед № РД 46-293/22.04.2016 г. на Министъра на земеделието и храните е разрешено да се извърши продажба на земя - частна държавна собственост, на ЕТ „Иван Кутинчев“, както следва: В Община Иваново, в землището на с.Щръклево - 1,554 дка, представляваща УПИ V, кв.158, находящи се в границите на урбанизираните територии на същото землище. Заповедта на министъра е издадена на основание чл.45а, ал. 2, 3 и 4 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.45а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, в редакцията към 22.04.2016 г., застроените и прилежащите земи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ се продават на собственика на сградата или на съоръжението по негово искане без провеждане на търг. Купувач не може да бъде лице, придобило сградата като строителен материал. Стойността на земите се внася по бюджета на Министерството на земеделието и храните или се изплаща с равни по стойност поименни компенсационни бонове. В ал.2 е предвидено, че продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията. По приложеното дело /стр. 41/ е представено и заявление от ЕТ „Иван Кутинчев“ за закупуване на прилежащата площ към селскостопански сгради, представляващи имот № 501.2316, за който е образуван УПИ V в кв.158 с площ 1,554 дка. От данните в писмо изх.№ 682/28.08.2015 г. от кмета на с. Щръклево се установява, че кметът е уведомил Областна дирекция „Земеделие“-Русе, че при разпределение на имуществото на бившето Семепроизводно стопанство „Клемент Готвалд“, с. Щръклево, с фактура № 276/02.10.1994 г. са разпределени сгради - гараж и лаборатория на ЕТ „Иван Кутинчев“, които са били включени в активите на бившето СС „Клемент Готвалд“, с. Щръклево. Към молбата-уточнение на ищеца от 13.10.2023 г. е приложена Скица № 950/05.10.2023 г., от която се установява, че процесният имот е бил обединен с друг имот на ответника Р. Р. М., а именно 501.2317, като понастоящем е образуван нов имот № 501.2573 по кадастралния план на с.Щръклево, одобрен със Заповед РД-09- 376/18.07.2023 г. на Кмета на Община Иваново, с площ 4769 кв.м., като УПИ VII има площ 4769 кв.м. и е отреден за жилищно застрояване. По приложеното гр.д.№ 4860/2023 г. ищецът е представил сателитни снимки за състоянието на спорния имот към: 2004, 2008, 2010, 2013, 2016, 2017, 2018, 2019, 2021 и 2022 г. От същите е видно, че до 2021 г. имотът е бил покрит с храсти, без следи от човешка дейност. Към 2021 и 2022 г. в него вече са налични паркирани автомобили. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Цитираните в обстоятелствената част на настоящия съдебен акт писмени доказателства установяват по несъмнен начин, че придобитите сгради от ЕТ „Иван Кутинчев“ – гараж и лаборатория са построени във втори стопански двор на бившето ТКЗС-с.Щръклево, представляващ парцел ХV в кв.140г по стар обезсилен план, идентичен с УПИ V-2316 в кв. 158 по плана на с.с., одобрен със Заповед № РД-02-14- 2158/15.02.2000 г. на МРРБ-София и ПУР одобрен с решение № 269/26.01.2006 г. В настоящото производство Държавата се легитимира като собственик на имота въз основа на съставения Акт за частна държавна собственост от 15.04.2013 г. и по силата на самия закон. Това произтича от характеристиката на процесния имот, с оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ. Съгласно текста на същата, земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост и се актуват от областния управител. Стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва от министъра на земеделието и храните. Предложение за издаване на актове за държавна собственост се прави от министъра на земеделието и храните или от упълномощено от него длъжностно лице по данни, предоставени от областните дирекции "Земеделие". Актовете за държавна собственост са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната собственост. Когато основанието за актуване на един имот като държавен е предвидено в нормативен акт, достатъчно е съответната разпоредба да бъде посочена в съставения по предвидения в закона ред АДС, за да се приеме, че същият се ползва с материална доказателствена сила, вкл. по отношение на посочения в него ползвател, ако правата на ползвателя също са изрично предвидени в нормативен акт. Данните по делото сочат, че съставеният за спорния имот АДЧС не е бил отписан от областния управител, нито е бил атакуван по съдебен ред. Съгласно чл. 114, ал. 2 от ППЗДС общините или другите лица, които претендират за права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване, а в случаите по чл. 113 - след влизането в сила на решението на съда. Държавата, чрез министъра на земеделието и храните, е извършвала действия по стопанисване и управление на прилежащите площи към сградите на ЕТ „Иван Кутинчев“. Със заявление от 23.07.2013 г. едноличният търговец заявява желание за закупуване на имот № 501.2316, потвърдено впоследствие и със заявление вх.№ СБ- 02-1032/27.07.2015 г. Стартирана и проведена е била процедура по чл.56а и сл. от ППЗСПЗЗ. Собственикът на сградите, като данъчно задължено лице по смисъла на чл.11, ал.2 от ЗМДТ, е заплащал и дължимите местни данъци и такси. Като краен акт, със Заповед № РД 46-293/22.04.2016 г. министърът на земеделието и храните, в качеството си на принципал, е разрешил да се извърши продажба на земя, държавна частна собственост, на ЕТ „Иван Кутинчев" в землището на с.Щръклево, представляваща УПИ V с площ 1.554 дка, представляващ имот № 501.2316. В отговора си по делото ответникът С. Д. С. оспорва основателността на исковете, като се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1996 г. до предявяване на иска през 2023 г. При новото разглеждане на делото, по отношение на бившия имот № 501.2316 ответникът не ангажира доказателства да го е владял явно, несъмнено и непрекъснато през посочения период, да го е почиствал ежегодно от треви и храсти. Сателитните снимки установяват тъкмо обратното – че до 2021 г. имотът е бил обрасъл с треви и храсти и в него не е развивана стопанска дейност. Ищецът представя и удостоверение, изд. от Директор на ОД „Земеделие“-Русе, от което се установява, че в периода 2002 – 2006 г. С. С. не е имал регистрации като земеделски стопанин. Освен, че не е доказал наличието на десетгодишно владение върху процесната държавна земя до снабдяването си с констативен нот.акт за собственост, ответникът С. С. не е могъл да придобие имот № 501.2316 по давност и поради това, че последният обслужва изградената в него едноетажна масивна селскостопанска сграда. По аргумент от чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, вр. чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ, придобивната давност като придобивен способ е изключен по отношение на недвижимите имоти, които са прилежаща площ като обслужващи стопански сгради и съставляват държавна собственост /Р. № 16/7.02.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 1246/2019 г., I г.о./. След като спорният имот не е придобит по давност от С. С., същият и ответницата Ц. М. не са могли да го продадат и на П. О. А., а той от своя страна - на Р. Р. М.. Последвалите между ответниците разпоредителни сделки с имота преди обединяването му с имот 501.2317 на Р. М., са непротивопоставими на Държавата /същите не са породили вещно-транслативен ефект/. Предвид изложеното, предявеният иск за собственост следва да бъде уважен. Като последица от уважаването му следва да бъде отменен и издаденият в полза на ответника С. С. констативен нот.акт за собственост досежно имота, предмет на настоящото производство, на основание чл.537, ал. 2 ГПК. Така мотивиран, съдът