Решение № 616 от 13.5.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 240/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК , във връзка с чл.26, ал.4 от Закона за гарантиранит вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя Делото е образувано жалба на И. Д. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], срещу Разпореждане№4506-40-07 от 29.01.2026г., издадено от Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, Национален осигурителен институт, с което е отказано на Андонова изплащане на гарантирано вземане-обезщетение за неизползван платен отпуск при прекратяване на трудовото й правоотношение с работодателя „Боил БТ“ЕООД. В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, издадено при неспазване на определената форма, съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с чл.22 от ЗГВРСНР. Изтъква се, че съгласно чл.4,ал.1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя /НРНИРСОИГВНС /, в срок до 21 дни от вписване на съдебното решение по чл.6 от ЗГВРСНР в Търговския регистър, работодателят изготвя за всяко правоимащо лице справка по образец, съгласно приложение №1, а съгласно чл.4, ал.2 от Наредбата – справката се изготвя в 3екземпляра – за лицето, за ТП на НОИ и за работодателя. Твърди, че всички необходими документи са надлежно и своевременно изготвени и че й се дължи заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024г. и за 2025г., каквото обезщетение и се дължи съобразно чл.224 от КТ и съгласно чл.22,ал.1 от ЗГВРСНР. Подчертава, че е извън всякакво съмнение, че е работник/служител по смисъла на чл.4,ал.1 от ЗГВРСНР, както и че работодателят й отговаря на изискванията на чл.4,ал.2 от същия закон. Сочи, че съдебната практика е последователна, че това обезщетение е гарантирано вземане и подлежи на изплащане от ФГВРС при несъстоятелност на работодателя. Според И. А., обстоятелството, че въпросното обезщетение и е дължимо и следва да бъде начислено през месец юни 2025г. – към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение - е безспорно ясно и от заповедта за прекратяване на трудовия й договор. Счита, че обстоятелството, че управителят на работодателя е пропуснал да го начисли към месец юни 2025г., а го е начислил едва през месец август 2025г. не може да се тълкува във вреда на икономически по слабата страна в трудовото правоотношение тоест във вреда на работника или служителя . На следващо място, жалбоподателката оспорва изложеното в самия обжалван акт от ТП на НОИ, че: „При проверката не са представени първични счетоводни документи/ хронологични и аналитични ведомости, отчети да приходи и разходи, данъчни декларации/, доказващи наличието на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения за цитирания период.“, с доводи , че след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя – „Боил БТ“ ЕООД – в несъстоятелност,[ЕИК], е назначена ревизия от ТД на НАП за последните 15години, като по време на ревизията на административните органи са представени всички първични счетоводни документи, доказващи наличието на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения за цитирания период.Твърди, че на 28.08.2025г. е изпратен имейл до Е. М. на конкретно посочен имейл, в който имейл са изпратени рекапитулации и фишове на служителите, чийто задължения не са изплатени от дружеството и че в този имейл се съдържа и фиш за работната заплата на жалбоподателката, в който изрично е посочено дължимото от работодателя обезщетение в размер на 2008,44лв. В жалбата се посочва още, че на 10.09.2025г., в хода на производството, е изпратен друг имейл до Е. М. П., в който се съдържа списък на дължимите, но неизплатени от работодателя суми, като се посочва ясно дължимата сума и основанието, на която се дължи, както и че в този имейл се съдържа и първоначалната справка с коректно отразяване на дължимото обезщетение на основание чл.224,ал.1 от КТ на жалбоподателката, която справка впоследствие, именно по указания на административния орган, е коригирана и преначислена в месец август, което е крайно недопустимо и което е извършено в нарушение на административно-производствените правила. И. А. счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, с произтичащите от това правни последици, тъй като в нарушение на административно-производствените прави, административния орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Твърди, че проверката по чл.5, ал.1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя на практика не е била извършена по същество поради бездействие на административния орган, доколкото същият не е предприел действия по събирането на необходимите доказателства относими към дължимото на жалбоподателката обезщетение. И. А. е категорична че в случая не е спазено и изискването, установено в чл.9, ал.1 от Наредбата за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя за разглеждане на подаденото заявление-декларация на база съпоставяне на данните от констативния протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър "Трудови договори“. Според жалбоподателката, наред с изложеното административният орган е издал незаконосъобразни указания, довели до отказа за изплащане на обезщетението, което е недопустимо действие и е извършено при съществени нарушения на производствените правила. Намира, че в случая, ако твърденията на административния орган за непредставяне на необходимите доказателства и документи са истина, то административният акт е издаден и в нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗГВРС, съгласно която директорът на фонда издава разпореждане за спиране на производството, когато не могат да бъдат събрани доказателства за определяне на правото и размера на гарантираното вземане. Счита, че изложеното от органа обаче не отговаря на обективната истина, доколкото същият е получил необходимата документация, но очевидно не я е приел за годна и по собствена инициатива е поискал неправилна корекция, въз основа на която да обоснове по-късен отказ, обективиран в процесното разпореждане. И. А. счита подобно действие за недопустимо и в разрез с правилата на административното производство и основния принцип, заложен в чл. 4, чл. 7 и чл. 9 от АПК. В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и поради това, че при издаването му не са спазени изискванията на чл.3 от ЗГВРСНР. Намира, че липсва и указание, взети ли са предвид и за кой период ведомостите за заплати на работодателя и дължимите от него парични обезщетения в съответствие с изискванията на чл. 3 от ЗГВРСНР, че не е представен Констативен протокол, нито извлечения от счетоводната документация на дружеството в несъстоятелност (които категорично са представяни по време на извършваната от НАП ревизия, а ТД на НОИ е могъл да се сдобие с тях по служебен ред, също така са му представяни и от управителя на дружеството в несъстоятелност), от които да е видно, че е извършвана проверка и е установено по безспорен и категоричен начин, че не са налице начислени и неизплатени парични обезщетения в полза на жалбоподателя съгласно чл.3,т.2 от ЗГВРСНР. Според жалбоподателката изложеното налага извод, че не е спазена задължителната процедура по Наредбата към закона, което е довело до издаване на административен акт в противоречие с изискването на чл.35 от АПК и че в резултат административният орган е допуснал неизпълнение на задълженията си по чл. 9 и чл. 36 от АПК, които му вменяват задължение да събере и оцени служебно всички необходими и относими доказателства за правилното установяване на вида и размера на гарантираното вземане на правоимащото лице. Изтъква, че липсата на изпълнена процедура и конкретно изложени мотиви е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и това обстоятелство не може да бъде санирано с изразените от страна на пълномощника на ответника становища. И. А. счита, че допуснатото процедурно нарушение на чл.35 от АПК представлява съществен пропуск, доколкото по преписката не с изяснени в обективно и в пълнота релевантните за спора факти, поради което административният орган директорът на ФГВРС е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Сочи, че в своята практика ВАС последователно приема, че ФГВРС е длъжен служебно да установи всички факти, свързани с трудовото правоотношение, размера на неизползвания отпуск и дължимото обезщетение, но че в случая органът не е отчел обстоятелството, че вследствие пропуск на управителя на работодателя да начисли дължимите обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, дължими към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и начисляването им впоследствие, но правилно като дължими именно към онзи момент и впоследствие в изпълнение на незаконосъобразните указания на ТП на НОИ - [населено място] за начисляването им като дължими към м.08.2025г. се е стигнало до напълно необоснованото решение за неизплащане на това обезщетение, което е напълно неправилно. Жалбоподателката подчертава и че отделно от посоченото, административният орган не е проверил трудовото й досие и не е установил реалния размер на неизползвания отпуск, като не е извършил и служебна проверка на данните, с които разполага, не е извършил проверка на Заповед №90/09.05.2025г., в която изрично, ясно и точно е посочено какви суми се дължат на работника/ служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение, което представлява съществено процесуално нарушение, довело до неправилни фактически изводи и постановяване на незаконосъобразен акт. И. А. намира, че е допуснато и друго съществено процесуално нарушение - нарушението на чл. 7 от АПК, а именно - принципа на служебното начало. Посочва, че органът е отказал изплащане на гарантираното вземане с мотива, че „При проверката не са представени първични счетоводни документи /хронологични и аналитични ведомости, отчети за приходи и разходи, данъчни декларации/, доказващи наличието на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения за цитирания период “, без да положи дължимите усилия да ги събере служебно. Позовава се на практика на ВАС по аналогични казуси. В жалбата се навеждат доводи и за друго съществено нарушение на процесуалните правила - нарушението на чл. 59 от АПК, а именно - че обжалваният административен акт съдържа единствено чисто формални мотиви, което в съдебната практика се приравнява на липса на мотиви. Според жалбоподателката, обжалваното разпореждане съдържа общи, шаблонни и непълни мотиви, които не позволяват да се установи: кои факти са приети за установени, кои доказателства са обсъдени, защо всъщност е отказано изплащането на вземането. Изтъква, че ВАС последователно приема, че липсата на конкретни мотиви е съществено нарушение, което само по себе си води до отмяна на акта. И. А. подчертава в жалбата си, че ЗГВРСНР има за цел да защити работниците/служителите при неплатежоспособност на работодателя и че в конкретния случай това е майка, на която и се е дължало дължимото обезщетение по закон и което следва да е било гарантирано от държавата при създалата се ситуация, не по вина на работника/служителя. Изтъква, че работникът/служителят е по слаба страна в посочените правоотношения и на същия е следвало да бъде оказано съдействие е оглед коректно изпълнение на законовите изисквания и получаване на гарантираното по закон обезщетение. Намира, че отказът на административния орган да се изплати обезщетение, което законът изрично включва в гарантираните вземания категорично противоречи на тази цел. Твърди, че отказът да се изплати обезщетение за неизползван отпуск от една страна лишава работника от гарантирано вземане, което законът изрично включва в обхвата на защитата, но освен това прехвърля риска от несъстоятелността върху работника, което е в пълно противоречие е целта на закона. Навеждат се доводи, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие е материалния закон, и в противоречие е установения в чл. 5 от ЗГВРСНР принцип, че неправомерното поведение на работодателя не може да е причина за неизплащане на работника на гарантираните му от Фонда вземания. И. А. е категорична, че неизпълнението на задълженията на работодателя да изготви справка по приложение № 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР (или да уведоми работника/служителя за нея) не може да има негативна последица за лицето е право на гарантирано вземане. Изтъква, че в случая справка е изготвена и надлежно представена, но по указания на административния орган същата е била изменена. Счита, че тези действия от страна на административния орган, както и забавянето на представянето й от страна на работодателя не могат и не следва да бъдат вменявани като виновно и противоправно поведение, което да води до липса на гарантираното от закона обезщетение за работника/ служителя. С тези доводи И. А. иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното разпореждане като незаконосъобразно - постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила, в нарушение на материално-правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона, преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и изплащане на гарантираното вземане, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. В хода на съдебното производство жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си, по развитите в нея доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и моли същата да бъде уважена - като оспорваният акт бъде отменен - като незаконосъобразен и й бъдат присъдени направените по делото разноски . Ответникът Директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ Национален осигурителен институт, чрез процесуалния си представител Р. Брусева, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена - като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното разпореждане – като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение . Доразвива доводите си за правилност и законосъобразност на оспорвания акт и за неоснователност на жалбата в допълнително представени писмени бележки. Настоящият съдебен състав на Административен съд – София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното : Предмет на обжалване е Разпореждане№4506-40-07 от 29.01.2026г., издадено от Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, с което на основание чл. 26 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, е отказано на И. Д. А. изплащане на гарантирано вземане-обезщетение за неизползван платен отпуск при прекратяване на трудовото й правоотношение с работодателя „Боил БТ“ЕООД. Административният орган се е мотивирал, че в хода на административното производство и видно от констативен протокол КГ-5-22-02052177/11.09.2025г., при проверката, извършена по реда на чл. 5 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, контролните органи са установили, че няма данни за начислени трудови възнаграждения и парични обезщетения за сметка на - работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор на И. А. в „БОИЛ-БГ“ ЕООД, с [ЕИК] през периода 01.08.2022 г. до 31.07.2025г., който попада в приложното поле на чл. 22 от ЗГВРСНР, както и че при проверката не са представени първични счетоводни документи (хронологични и аналитични ведомости, отчети за приходи и разходи, данъчни декларации), доказващи наличието на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения за цитирания период. Директорът на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, Национален осигурителен институт е приел, за установено, че паричните обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт или колективен трудов договор на г-жа Андонова, са начислени на 28.08.2025г., след вписване на решението в Търговския регистър, тоест, че не са спазени изискванията на чл.22 от ЗГВРСН като претендираните да й бъдат заплатени обезщетение и възнаграждения не са били начислени в последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението в Търговския регистър. Така издаденото разпореждане е било връчено на жалбоподателката И. А. на 04.02.2026г., видно от удостоверяването на това обстоятелство в известие за доставяне на препоръчана пощенска пратка/ л.29 от делото /. Недоволна от този административен акт, Андонова го е обжалвала пред съда, депозирайки на 19.02.2026г. жалба , въз основа на която е образувано настоящето дело. В хода на съдебното производство от страна на ответника е представена преписката по издаване на оспореното разпореждане. Жалбоподателката И. А. е ангажирала писмени доказателства, чрез които се домогва да установи наличието на законовите предпоставки, за да й бъде изплатени дължимите обезщетения – заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, фиш за работна заплата, разпечатки на хартия на електронни съобщения, за които се твърди, че са били изпратени на работодателя на административния орган. Въз основа на представените в хода на съдебното производство доказателства се установява, че И. Д. А. е подала заявление – декларация за отпускане на гарантирано вземане с вх. №4502-21-73 от 04.09.2025г., с което е поискала да й бъде отпуснато гарантирано вземане по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, тъй като работодателят й „Боил БТ“ЕООД е в несъстоятелност и трудовото правоотношение на Андонова е прекратено на 04.06.2025г. Към заявлението-декларация е представена Справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове с изх.№32 от 15.08.2025г., издадена от „Боил БТ“ЕООД, в която справка е удостоверено, че И. Д. А. има начислени през месец април 2025г. но неизплатени парични обезщетения по чл.224,ал.1 от КТ в размер на 2008,44лв. Представена е и Заповед№90/09.05.2025г., с която на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ , считано от 04.06.2025г., е прекратено по взаимно съгласие трудовото правоотношение на И. Д. А. с „Боил БТ“ЕООД. Със същата заповед е разпоредено на Андонова да бъдат изплатени следните обезщетения: 1. по чл.224,ал.1, от КТ за 20 дни платен годишен отпуск за 2024г. ; 2 по чл.224,ал.1 от КТ – за 10 дни платен годишен отпуск за 2025г. В рамките на развилото се административно производство безспорно е установено, че с Решение рег.№112/108.2025г., постановено по търговско дело№82/2025г. на Софийски окръжен съд, работодателят на жалбоподателката „БОИЛ –БТ“ЕООД, на основание чл.608, ал.1,т.1 и т.2 от Търговския закон, е обявен за неплатежоспособен и е открито производство по несъстоятелност. Със Заповед №ЗГ-5-22-02049537/04.09.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ – София окръг е разпоредено да бъде извършена проверка за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове на „БОИЛ БТ“ЕООД от контролен орган на ТП на НОИ. Констатациите, направени от контролния орган при извършената проверка, са обективирани в Констативен протокол №КГ-5-22-02052177/ 11.09.2025г. Към този констативен протокол е приложена, представената от работодателя Справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове изх.№32/15.08.2025г., на „Боил БТ“ЕООД, в която справка е удостоверено, че И. Д. А. има начислени, не неизплатени обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ за месец август 2025г. в размер на 2008,44лв. Във връзка с констатираното различие в двете издадени справки по чл.4 от Наредбата от работодателя за месеца, в който са начислени следващите се обезщетения на И. А. за неизползван платен годишен отпуск, контролният орган от ТП на НОИ е поискал разяснения и подаване от работодателя на коректни данни. Работодателят е издал нова справка за начислените , но неизплатените обезщетения на жалбоподателката, в която е отразил, че процесните обезщетения по чл.224,ал.1 от КТ, дължими на И. А., са начислени през месец август 2025г. Въз основа на така установената фактическа обстановка административният орган е приел, че няма данни за начислени трудови възнаграждения и парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими на И. А. от „Боил БТ“ЕООД през периода 01.08.2022г. – 31.07.2025г., които да попадат в приложното поле на чл.22 от ЗГВРСНР, тъй като при проверката не са представени първични счетоводни документи, доказващи наличието на начислени, но неизплатени парични обезщетения и че паричните обезщетения, дължими на Андонова, са начислени на 28.08.2025г., след вписване на решението за обявяване на неплатежоспособността на работодателя в Търговския регистър. При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав на Административен съд – София област, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания акт, в законово установения 14-дневен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност директно пред административен съд, съгласно нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от правна страна: Административният акт е издаден от директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", който се явява компетентен орган да издава актове от типа на процесния с оглед разпоредбата на чл. 26,ал. 1 от ЗГВРСНР, поради което оспорваното разпореждане не е незаконосъобразно поради наличие на порок по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Процесното разпореждане№4506-40-07/29.01.2026г. на Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ е акт, издаден в изискуемата писмена форма за валидност, при спазване на изискванията за съдържание на административния акт, регламентирани в чл.59,ал.2 от АПК и съдържа аргументите на издателя му относно приетото за установено от фактическа страна и приложените правни норми. Следователно, актът е издаден при установената форма и липсват основания за отмяната му като незаконосъобразен, на основание чл.146, т.2 от АПК . Несподелими от съда са доводите на И. А., че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменен, с произтичащите от това правни последици, защото е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила. От представената от ответника административна преписка се установява, че са изпълнени изискванията на чл.5, ал.1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНС), като е извършена проверка на работодателя по изготвените справки е съставен констативен протокол, към който протокол се прилагат изготвените от работодателя справки за ТП на НОИ, копие от съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и декларация от собственика и представляващ дружеството, в която се удостоверява упражняването на дейност на търговското дружество най-малко 12месеца преди началната дата на неплатежоспособността. Именно въз основа на събраните в хода на проверката документи и доказателства административният орган е направил обоснован извод, че липсват основания за изплащане на посочените в искането-заявление от И. А. гарантирани обезщетения. Липсват данни, а и не се твърди жалбоподателката да е обжалвала подадените от работодателя й към ТП на НОИ справки относно начисляването на спорните обезщетения за неизползван отпуск. Вярно е, че необходимите документи за установяване на фактите, пораждащи правото на гарантирано вземане, са регламентирани в чл.8 ,ал.1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя , както и че при нередовни или липсващи документи ТП на НОИ дава писмени указания за отстраняване на нередовностите, а ако тези нередовности не бъдат отстранени – ТП на НОИ прави съответната преценка въз основа на наличните документи. В случая към заявлението-декларация на И. А. са били представени всички изискуеми документи, включително и Справката по чл.4 от същата наредба, но тази Справка /л.55 от делото / удостоверява различни факти от тези, удостоверени в събраната в хода на проверката от ТП на НОИ Справка по чл.4 от наредбата/л. 40 от делото/ относно месеца, в който са начислени дължимите на Андонова обезщетения по чл.224,ал.1 от КТ. При така констатираното от ТП на НОИ противоречие относно месеца, в който са били начислени дължимите на И. А. обезщетения по КТ, административният орган е направил обоснован извод, че не са осъществени законовите предпоставки, за да бъде изплатено въпросното неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. Необходимо е изрично да бъде подчертано, че обстоятелството, че при преценка на събраните доказателства в хода на административното производство административният орган прави други различни изводи от тези, които жалбоподателят счита, че трябва да бъдат направени или че счита за недоказан конкретен релевантен факт, не правят издаденият административен акт незаконосъобразен нито поради допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, нито поради нарушение на материалния закон, нито поради липса на мотиви. Несъмнено, съобразно нормата на чл.22,ал.1 от ЗГВРСНР : „Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл.4,ал.1 са в размер на последните 6начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения пред последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл.6. Няма спор и относно това, че обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск за 2024г.и 2025г. представлява такова гарантирано вземане. Вън от всякакво съмнение е и , че И. А. е работник/служител по смисъла на чл.4,ал.1 от ЗГВРСНР, както и че работодателят й отговаря на изискванията на чл.4,ал.2 от същия закон. Вярно е и това, че въпросното обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ е дължимо и следва да бъде начислено през месец юни 2025г.- към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката. За да бъде изплатено това гарантирано вземане на И. А. обаче трябва да е налице и още едно условие - тези неизплатени и дължими обезщетения на работника/ служителя да са били начислени най-късно в месеца, предхождащ вписването на решението за обявяване на работодателя в неплатежоспособност и точно това кумулативно изискване не е изпълнено в конкретния случай.Впрочем жалбоподателката косвено признава, че обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ е било начислено от работодателя й едва през месец август 2025г. тоест в месеца, в който е вписано в ТР решението за обявяване неплатежоспособността на работодателя „Боил БТ“ ЕООД. Доводите, че късното начисляване на дължимите по КТ обезщетения от работодателя на работника/ служителя не могат да се тълкуват във вреда на икономически по-слабата страна в трудовото правоотношение де факто представлява признание, че въпросните обезщетения са били начислени едва през месец август 2025г. Без правно значение е, че от страна на работодателя са били изпратени имейли до ТП на НОИ през месец август 2025г., в които имейли е посочен точният размер на дължимото на И. А. обезщетение по чл.224 ,ал.1 от КТ в размер на 2008,44лв. доколкото този имейл е бил изпратен в месеца, в който е вписано в ТР решението за обявяване неплатежоспособността на работодателя, а не в месеца, предхождащ това вписване, каквото е законовото изискване на чл.22,ал.1 от ЗТВРСНР. Що се отнася до това, че работодателят е издал справка по чл.4 от Наредбата с ново съдържание по указания на ТП на НОИ относно месеца, в който е начислил дължимите на Андонова обезщетения , това не може да бъде вменено във вина на административния орган , а на работодателя. ТП на НОИ е поискал от работодателя да издаде справка, в която вярно да удостовери месеца, в който дължимите на работника обезщетения по чл.224,ал.1 от КТ са били начислени, тъй като в представената от И. А. със заявлението – декларация за отпускане на гарантирано вземане справка по чл.4 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя е удостоверено, че дължимите обезщетения за неизползван отпуск са били начислени през месец април 2025г., а в представените ведомост и платежен фиш това обезщетение е начислено в месец август 2025г. Тук е мястото за бъде изрично отбелязано, че фактически е невъзможно обезщетението за неизползван отпуск на И. А. да е било начислено през месец април 2025г., както е посочено в приложената към заявлението-декларация справка по чл.4 от наредбата, тъй като молбата за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката е депозирана пред работодателя на 09.05.2025г., заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена през месец май 2025г. и следователно основанието за начисляване на дължимите обезщетения по чл.224,ал.1 от КТ е възникнало през месец май 2025г. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на административно производствените правила и при неспазване на основните принципи на административното производство, регламентирани в чл.4, чл.7 и чл. 9 от АПК.Противно на твърдяното от жалбоподателката, от представената преписка по издаване на оспорваното разпореждане се налага еднозначен и категоричен извод за съблюдаване на изискванията на чл.35 и чл.36 в хода на административното производство и за липсата на порок по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Административният орган е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства и въз основа на същите е обосновал липсата на предпоставки за изплащане на гарантираното вземане. Неоснователни са доводите на И. А., че обжалваното разпореждане е постановено в противоречие с материалния закон и с установения в чл.5 от ЗГВРСНР принцип, че неправомерното поведение на работодателя не може да е причина за неизплащане на работника на гарантираните му от фонда вземания. Анализът на събраните доказателства дава основание на съда да счита за правилен и в съответствие с приложимия материален закон изводът на административния орган, че не са изпълнени законовите изисквания за изплащане на претендираните обезщетения от И. А., поради което разпореждането е законосъобразно и не е налице порок по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.В конкретния случай органите на НОИ са извършили предвидената проверка, за която са съставили констативен протокол, видно от който работодателят е издал справка за размера на начислените, но неизплатени парични обезщетения , тъй като контролните органи са установили, че работодателят е начислил дължимото обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ на 28.08.2025г., което се установява от приложената по делото ведомост , а и фиш за работна заплата на Андонова, което начисляване на паричните обезщетения представлява такова след датата на вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност - след 11.08.2025г. След като претендираното от жалбоподателката обезщетение не е било начислено към 11.08.2025г. то е дължимо на И. А., но не представлява гарантирано вземане по силата на ЗГВРСНР и не е в тежест на фонд“ГВРС“ . Като е отказал да изплащането му административният орган е издал правилен и законосъобразен акт, при правилно приложение на материалния закон акт, който акт следва да бъде потвърден. Настоящият съдебен състав на Административен съд – София област намира, че обжалваното разпореждане е издадено в съответствие с целта на закона, а именно – изплащане на гарантираните вземания на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, възникнали и предхождащи откриването на производство по несъстоятелност на работодателя, а не последващи. Иначе казано не е налице порок по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, който да прави разпореждането незаконосъобразно. По изложените съображения съдът намира, че Разпореждане № 4506-40-07/29.01.2026г., издадено от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към Националния осигурителен институт, е издадено от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, при спазване на материално-правните разпоредби и административно-производствени правила и в съответствие с целта на закона, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано. При този изход на правния спор и като взе предвид, че процесуалният представител на ответника е направил своевременно искане за присъждане на направените разноски, следва да бъдат присъдени такива в полза на ответника в размер на 102,26евро, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК и чл. 26, във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 3 от ЗГВРСНР Административен съд – София област, седми състав